Лин Ютан         

Към карта на сайта

Съдържание на страницата:

Единъ мигъ въ Пекингъ

Бит и душевност на моя народ:
Китайският ум / 4. Логика

 

Единъ мигъ въ Пекингъ

1-ва книга „Дъщерите на таоиста“ (Adobe Reader 8.1)

2-ра книга „Трагедията в градината“ (Adobe reader 8.1)

3-та книга „Есенна песен“ (Adobe Reader 8.1)

 „Един миг в Пекин ” е  повествование за живота на две китайски семейства в няколко поколения в едно време на кардинални промени, описани от един от най-изтъкнатите китайски писатели от този период, участник и свидетел на тези събития.

В България „Един миг в Пекин”  е издадена като поредна книга от Библиотека „Златни зърна” през 1943 година в превод от английския оригинал. Преведена е от Невена Розова. Преводът  според мен  е изключително добър, като се има предвид, че това е описание на живота в един различен за европейците свят. Превеждането и издаването в такъв кратък срок след описваните събития на една книга, която е световна класика, е подвиг на българското книгоиздаване и то в годините на войната.

Този линк ще ви отведе при сериала „A Moment in Peking”. Филмите са си озвучени на китайски, има и субтитри на китайски (писмеността е тази, която прави възможно да се разбират китайците от различните области на Китай, говорещи различни диалекти). Но сами по себе си тези филми са незаменими илюстрации на книгата.

Качено на сайта iztoknazapad.com на 19.03.2012

.

Бит и душевност на моя народ

 Китайският ум / 4. Логика   (със съкращения)


Истината според китайците никога не може да бъде доказана. Тя може единствено да бъде внушена. Тя не може да бъде доказана, макар умът да може да я възприеме чрез „диалектика без думи” (по Джуан-дзъ). „Човек знае, че това е така, без да знае защо е така”. „Дао, или истината, е нещо,чиято същина е неизразима.” Следователно тя може да бъде единствено почувствана чрез интуитивното възприятие. Китайците вместо да разчитат на логиката, която никога не е била развита като наука, разчитат на може би по-здравословния здрав разум. В китайската литература не се среща дори подобие на аргументирано разсъждение, понеже по природа не му се доверяват. Вследствие у тях не се е развила никаква диалектика и научният трактат е непознат като литературен вид.

Наблюдаваме противопоставянето между „логика” и здрав разум, който е заел мястото на индуктивното и дедуктивното разсъждаване в Китай. Здравият разум често пъти е по-смислен, понеже аналитичното мислене разглежда истината като я разсича на разни аспекти, изстръгвайки я по такъв начин от естествената ѝ свързаност, докато здравия разум обхваща положението като една ЖИВА цялостност. Жените притежават по-ясен здрав разум от мъжете в критични времена. Те притежават и способността да преценят положението в неговата цялостност, без да се разсейват от отделните му страни. Логиката е опасна без здравия разум, тъй като, когато един мъж се придържа към някакво мнение, за него е лесно с академичния си мозък да развие аргументите от А към Б и от Б към В за собствено удовлетворение.

Тази „религия” на здравия разум притежава своята философска основа. Интересно е да се отбележи, че китайците не съдят за правилността на едно твърдение единствено по притегателността му за разума, а по двойната му привлекателност за разума и за човешката природа. Китайската дума за „разсъдливост” е цинли, съставена от два йероглифа, първият е цин (човешка природа), а вторият е ли (вечен разум). Цин е гъвкавия, човешки елемент, а ли представлява незиблемият (устойчив, непоколебим) закон на вселената. От съчетаването на тези два принципа се ражда стандартът на разсъждаване върху дадено действие или историческа постановка.

За човек от Запада е достатъчно дадено твърдение да бъде логически издържано. За един китаец е недостатъчна логическата правилност на едно твърдение – то трябва да бъде същевременно и в съгласие с човешката природа. Всъщност да бъде нещо „в съгласие с човешката природа” – или както ние китайците казваме „близо до човешкостта” – е много по-важно от това да бъде логично. Защото една теория може да бъде толкова логична, че да е изцяло лишена от здрав разум. Китайците са готови да постъпят против логиката, но никога не биха приели да сторят нещо неприемливо в светлината на човешкността. Този дух на разсъдливост и тази религия на здравия разум имат дълбока връзка с китайския идеал за живота и са породили учението за златната среда……….

Превод от английски и китайски Петко Хинов

Лин Ютан   БИТ И ДУШЕВНОСТ НА МОЯ НАРОД
Изток – Запад 2015

Качено на сайта iztoknazapad.com на 14.04.2017

 

 

 

 

 

 

 

 

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save