Лин Ютан 
Към карта на сайта 
Съдържание на страницата:
Единъ мигъ въ Пекингъ
Бит и душевност на моя народ:
Китайската душевност / 2. Търпеливост
Китайският ум / 4. Логика
Единъ мигъ въ Пекингъ
1-ва книга „Дъщерите на таоиста“
2-ра книга „Трагедията в градината“
„Един миг в Пекин ” е повествование за живота на две китайски семейства в няколко поколения в едно време на кардинални промени, описани от един от най-изтъкнатите китайски писатели от този период, участник и свидетел на тези събития.
В България „Един миг в Пекин” е издадена като поредна книга от Библиотека „Златни зърна” през 1943 година в превод от английския оригинал. Преведена е от Невена Розова. Преводът според мен е изключително добър, като се има предвид, че това е описание на живота в един различен за европейците свят. Превеждането и издаването в такъв кратък срок след описваните събития на една книга, която е световна класика, е подвиг на българското книгоиздаване и то в годините на войната.
Този линк ще ви отведе при сериала „A Moment in Peking”. Филмите са си озвучени на китайски, има и субтитри на китайски (писмеността е тази, която прави възможно да се разбират китайците от различните области на Китай, говорещи различни диалекти). Но сами по себе си тези филми са незаменими илюстрации на книгата.
Качено на сайта iztoknazapad.com на 19.03.2012
.
Бит и душевност на моя народ
Китайската душевност / 2. Търпеливост
Нека вземем трите най-лоши и най хвърлящи се на очи черти на китайците – търпеливостта, безразличието и неизкоренимата хитрост – и видим как са се появили те. Вярвам, че те са породени от културата и средата и следователно не са природно присъщи на китайската душевност. Днес те съществуват благодарение на хилядолетията, които сме преживели под определени културни и обществени влияния. Естественото подразбиране е, че когато тези влияния бъдат отстранени, съответните качества също ще отслабнат или изчезнат. Качеството търпеливост е плод на расовото приспособяване към условия, в които свръхнаселеността и икономическият натиск оставят твърде малко пространство за движение около отделния човек и са, в частност, порождение на семейната система като миниатюра на китайското общество. Безразличието се дължи до голяма степен на липсата на законова защита и конституционна гаранция на личната свобода. Непоправимата хитрост (не намирам по-подходящо словосъчетание) се дължи на даоисткия светоглед. Разбира се, всички тези качества са плод на една и съща среда и човек приписва всяко от тях на една отделна причина само за да постигне яснота.
Търпеливостта е благородна добродетел на китайския народ и никой, който го познава, не може да отрече това. Тази добродетел е толкова разпространена сред китайците, че почти се е превърнала в техен порок. Китайският народ трябва да се примири с повече тирания, анархия и зло управление, отколкото кой да е западен народ някога би се примирил. Изглежда, китайците са считали тези неща за нещо като природни закони. На отделни места в провинция Съчуан хората е трябвало да плащат данъци за трийсет години напред, без да проявят някакъв по-енергичен протест от полугласно проклинане в скритите стаи на дома си. Християнското търпение би изглеждало като сприхавост в сравнение с китайското търпение, което е също така уникално, както синия китайски порцелан.
Туристите от цял свят е добре да си отнесат у дома заедно със синия китайски порцелан и малко от това китайско търпение, понеже истинската индивидуалност не може да се прекопира. Ние се покоряваме на тирания и кожодерство по същия начин, както малката рибка влиза в устата на голямата риба. Може би ако способността ни да страдаме би била по-малка, нашите страдания също щяха да бъдат по-малко. В сегашния си вид тази способност да се примиряваме с обидите е облагородена с името търпение и преднамерено се внушава от конфуцианската етика като основна добродетел. Не твърдя, че търпеливостта не е велико качество на китайския народ. Исус е казал: „Блажени са кротките, защото те ще наследят земята“, но аз не съм уверен, че китайското търпение ни е направило годни за наследяването на половин континент и за опазването му. Китайците твърдят и това, че търпеливостта е висока нравствена добродетел. Както казва една наша поговорка, „човек, който не може да понесе малки злини, никога не може да извърши велики дела“.
Училището, което обучава на тази добродетел, е огромното семейство, където множеството снахи и зетьове, бащи и синове, всеки ден изучават тази добродетел, като се опитват да се търпят един другиго. В голямото семейство, където едно затръшване на вратата е оскърбление и където има много малко лично пространство, човек по необходимост и чрез родителско напътствие от ранно детство се учи на това колко нужни са взаимната търпимост и приспособяването към човешките взаимоотношения. Дълбокото въздействие на тези неща върху характера – бавно, всекидневно и изтъркващо – трудно може да бъде надценено.
Някога живял един пръв министър, Джан Гун’и (張公藝, 578–676), на когото мнозина завиждали за земното му благословение – под семейния му покрив живеели девет поколения. Веднъж танският император Гаодзун го попитал за тайната на успеха му и министърът поискал четка и хартия, върху която написал сто пъти йероглифа „търпение“ или „търпеливост“. Вместо да приемат това като тъжен коментар за семейната им система, китайците винаги са завиждали на неговия пример и изразът „стократно търпение“ (бай-жън 百忍) е станал част от някои съвременни морални поговорки, които се записват върху червена хартия и се лепят по портите на всяка къща в новогодишния ден: „Миролюбието носи щастие“, „Търпението е най-доброто семейно наследство“ и тъй нататък. Но докато съществува семейната система и обществото се гради върху принципа, че човекът не е индивид, а придобива пълнота на личността си единствено живеейки в хармонични обществени отношения, то лесно може да се види защо търпението трябва да се почита като върховна добродетел и да се развива естествено именно в недрата на социалната система. В такова общество търпението има причина за съществуване.“
.
Китайският ум / 4. Логика (със съкращения)
Истината според китайците никога не може да бъде доказана. Тя може единствено да бъде внушена. Тя не може да бъде доказана, макар умът да може да я възприеме чрез „диалектика без думи” (по Джуан-дзъ). „Човек знае, че това е така, без да знае защо е така”. „Дао, или истината, е нещо,чиято същина е неизразима.” Следователно тя може да бъде единствено почувствана чрез интуитивното възприятие. Китайците вместо да разчитат на логиката, която никога не е била развита като наука, разчитат на може би по-здравословния здрав разум. В китайската литература не се среща дори подобие на аргументирано разсъждение, понеже по природа не му се доверяват. Вследствие у тях не се е развила никаква диалектика и научният трактат е непознат като литературен вид.
Наблюдаваме противопоставянето между „логика” и здрав разум, който е заел мястото на индуктивното и дедуктивното разсъждаване в Китай. Здравият разум често пъти е по-смислен, понеже аналитичното мислене разглежда истината като я разсича на разни аспекти, изстръгвайки я по такъв начин от естествената ѝ свързаност, докато здравия разум обхваща положението като една ЖИВА цялостност. Жените притежават по-ясен здрав разум от мъжете в критични времена. Те притежават и способността да преценят положението в неговата цялостност, без да се разсейват от отделните му страни. Логиката е опасна без здравия разум, тъй като, когато един мъж се придържа към някакво мнение, за него е лесно с академичния си мозък да развие аргументите от А към Б и от Б към В за собствено удовлетворение.
Тази „религия” на здравия разум притежава своята философска основа. Интересно е да се отбележи, че китайците не съдят за правилността на едно твърдение единствено по притегателността му за разума, а по двойната му привлекателност за разума и за човешката природа. Китайската дума за „разсъдливост” е цинли, съставена от два йероглифа, първият е цин (човешка природа), а вторият е ли (вечен разум). Цин е гъвкавия, човешки елемент, а ли представлява незиблемият (устойчив, непоколебим) закон на вселената. От съчетаването на тези два принципа се ражда стандартът на разсъждаване върху дадено действие или историческа постановка.
За човек от Запада е достатъчно дадено твърдение да бъде логически издържано. За един китаец е недостатъчна логическата правилност на едно твърдение – то трябва да бъде същевременно и в съгласие с човешката природа. Всъщност да бъде нещо „в съгласие с човешката природа” – или както ние китайците казваме „близо до човешкостта” – е много по-важно от това да бъде логично. Защото една теория може да бъде толкова логична, че да е изцяло лишена от здрав разум. Китайците са готови да постъпят против логиката, но никога не биха приели да сторят нещо неприемливо в светлината на човешкността. Този дух на разсъдливост и тази религия на здравия разум имат дълбока връзка с китайския идеал за живота и са породили учението за златната среда……….
Превод от английски и китайски Петко Хинов
Лин Ютан БИТ И ДУШЕВНОСТ НА МОЯ НАРОД
Изток – Запад 2015
Качено на сайта iztoknazapad.com на 14.04.2017