философия / религия – преводи на български 

Към карта на сайта



Съдържание на страницата:

Хенри Джеймс „Архивът на Аспърн” (The Aspern Papers) (фрагмент)
Хенри Джеймс „Примката на призрака” (A turn of the Screw) (фрагмент)

Съмърсет Моъм „Равносметката” (фрагмент)
Съмърсет Моъм  „Коритото“ (фрагмент)

.

Хенри Джеймс

Архивът на Аспърн (фрагмент)

 

Тя ме изгледа сякаш от отвора на пещера.

- Щом пишете книги, те не се ли продават?

- Имате предвид, не се ли купуват? Малко, много малко – не колкото бих желал. Писането на книги, освен ако човек не е истински гений – та дори тогава! – е последният начин да се забогатее. Мисля, че вече не се изкарват добри пари с хубави книги.

- Може би просто не избирате приятни теми. За какво пишете? – неумолимо ме притисна мис Бордеро.

- За книгите на други хора. Аз съм критик, тълкувател, в някаква степен историк. – Питах се накъде ли бие.

- А кои други хора?
- О, по добрите от мен: предимно великите писатели – големите философи и големите поети от миналото; тези, които вече не са сред нас, и не могат, горкичките, да говорят от свое име.

- И какво казвате за тях?

- Казвам, че понякога са обиквали много уми жени – отвърнах аз, уж да се покажа духовит. Претеглил бях, така си мислех риска, но когато думите ми отекнаха във въздуха, сториха ми се неразумни….. Сравнително ясно беше, че тя знае тайната ми. Но тя не прие думите ми като самопризнание; просто попита.

- Смятате ли, че е почтено да се ровите в миналото?

- Не мисля, че разбирам какво искате да кажете с това „да се ровя”. Как бихме могли да стигнем до него, ако не се поразровим?Сегашното често затъпква миналото съвсем безогледно.

- О, аз обичам миналото, но не обичам критиците – заяви домакинята с присъщото си хладно самодоволство.

- Нито пък аз, но обичам откритията им.

- Не са ли повечето от тях лъжи?

- Понякога, напротив, разкриват лъжите – отвърнах, усмихвайки се на прикритата дързост в думите ѝ. – Често пъти тъкмо те изваждат истината наяве.

- Истината е божа работа, не човешка; по добре да я оставим на мира. Кой може да отсъди, кое е истина?….. Кой може да каже?

- Тънем в пълен мрак, зная – съгласих се, – но ако се откажем да търсим, какво ще стане с всички прекрасни неща? Какво ще стане с творбите, за които тъкмо стана дума, тези на големите философи и поети? Ако няма с какво да се съизмерват, ще бъдат просто празни думи.

- Говорите, сякаш сте шивач –насмешливо отсъди мис Бодеро, после бързо додаде със съвсем различен тон:: – Къщата е великолепна; има невероятен простор…….

Превод Весела Еленкова

ФАМА 1994

Качено на сайта iztoknazapad.com на 18.08.2016

.

Хенри Джеймс

Примката на призрака (фрагмент)

Най-неочаквано в упоителната омая на тази обстановка усетих, че от другия бряг на езерото някой с интерес ни наблюдава. Начинът по който това стигна до съзнанието ми, беше най-странното нещо на света – най-странното, като се изключи далеч по-странния начин, по който това странно усещане взе бързо да расте и набъбва. Бях седнала с ръкоделие в скута – защото съм от онези, дето не могат да стоят без работа – на старата каменна скамейка, която гледаше към езерото, и от това място започнах да възприемам с нарастваща убеденост, без да виждам нищо конкретно, нечие присъствие отсреща в далечината – присъствието на трети човек. Старите дървета и гъстия храсталак хвърляха широка, приятна сянка, но иначе всичко навред бе окъпано в яркото сияние на този горещ, застинал час на деня. От край до край природата искреше с ясни, недвусмислени очертания; нищо съмнително не се мержелееше, ала у мен, миг след миг, назряваше убеждението, че ако вдигна очи към езерото, там нещо ще ме очаква. Дълго време очите ми бяха приковани към ситните кръстоски на бродерията; ето че отново ме прониза онзи вътрешен подтик да не ги вдигам, преди да се успокоя напълно и мислено да реша как да постъпя. В обсега на полезрението ми имаше чужд обект – фигура, чието право на присъствие аз мигом поставих под въпрос, и то с непреодолимо раздразнение. Спомням си как взех трескаво да прехвърлям наум възможностите, как си казвах, че не би имало нищо по-естествено от това, например, да се появи някой от мъжете работещи в имението, или пратеник от селото, или пощаджия, или чиракът на някой местен търговец. Но тези изброявания не ме разубедиха в онова, което така силно осезавах – при това продължавах да не вдигам поглед – относно смисъла и целта на невероятното посещение. Нямаше нищо по-естествено от това въпросните неща да бъдат именно гореизброените, ала не бяха.

Че това бе дух, можех да се убедя чак когато малкият вътрешен часовник на куража ми успее да събере сили, за да отмери подходящия момент, а междувременно, с усилие, което вече ми костваше твърде много, преместих поглед към малката Флора, която в този миг се намираше на десетина метра от мен. Сърцето ми замря ведно с недоумението и ужаса на въпроса, който ме загложди – дали и тя ще зърне видението; затаих дъх в очакване било на вик, било на друг невинен изблик на интерес или уплаха от нейна страна, който да огласи обстоятелството. Ала нищо не се чу; после почувствах, че в това мълчание има нещо далеч по-злокобно, отколкото съм в състояние да опиша – още в първия миг нещо ми подсказа, че тя някак неестествено се е умълчала, а в следващия, че играейки си, нарочно се е обърнала с гръб към водата. И това бе позата ѝ, когато за сетен път я погледнах, вече обсебена от пълната убеденост, че някой натрапчиво продължава да наблюдава и двете ни. Тя вдигна от земята малка дъсчица, която, така се случи, имаше дупчица в средата, която очевидно я подсети, че може да пъхне в нея клечка, да я закрепи като мачта и да си направи лодчица. Наистина взе една клечица и, докато я гледах, започна много усърдно и съсредоточено да я намества в дупката. Обзелият ме ужас от това, което предстоеше, ме изпълни до край, стана непоносим и аз се приготвих да действам. Вдигнах очи и видях онова, което трябваше да видя.

Превод Иглика Василева

ФАМА 2002

Качено на сайта iztoknazapad.com на 18.08.2016

,

Съмърсет Моъм

Равносметката (фрагмент)

 

Болшинството хора живеят как да е, подчинени изцяло на капризите на съдбата. Условията, при които са родени, и необходимостта да припечелват своята прехрана принуждават много хора да вървят по тясна и права жизнена пътека, по която нямат възможност да се обръщат ни наляво, ни надясно. Върху тях самият живот е наложил определен шаблон на съществувание. Не съществува пречка този шаблон да е такъв, какъвто всеки съзнателно се стреми да създаде за себе си. Художникът обаче е в привилегировано положение. Използвам думата „художник”, без да наблягам ни най-малко на онази ценност, която той произвежда, а за обозначение на човека, който се занимава с изкуство. По-подходяща дума не мога да намеря. Претенциозно е да се каже творец, защото предполага оригиналност, която не винаги е налице. Занаятчия – не е достатъчно. Дърводелецът също е занаятчия и въпреки, че в тесния смисъл на думата може да е художник, той по начало няма онази свобода на действие, която и най-неграмотния драскач и най-лошия цапач притежава. Художникът може, в известни граници, да направи каквото иска, със своя живот. При други професии, например медицината или правото, вие сте свободен да избирате дали да им се посветите или не, но направите ли своя избор, преставате да сте свободен Вие сте обвързан от законите на своята професия, върху вас слага отпечатък един установен начин на поведение. Шаблонът е определен предварително. Само художникът, а вероятно още и престъпникът могат да определят сами своя начин на живот.

Едно от съществените различия между живите хора и литературните герои е това, че живите хора са създадени с импулси. Казват, че метафизиката намира неубедително онова, в което вярваме инстинктивно; със същия успех може да се каже, че в живота ние използваме своята способност за разсъждение, за да оправдаем онези свои постъпки, които извършваме, защото така ни се иска. А подчинението на импулсите също е част от шаблона. Според мен най-големият недостатък се крие в това, че един такъв шаблон ви кара да живеете твърде много в бъдещето. Отдавна знаех този свой недостатък, но напразно се опитвах да се избавя от него. Никога, освен с усилие на волята, не съм желал текущият момент да се позабави, за да му се наслаждавам по дълго, защото, даже и тогава, когато ми е носил това, за което горещо съм мечтаел, моето въображение веднага се е пренасяло върху проблематичните удоволствия на бъдещето. Това е глупаво. Ние можем да сме сигурни само в преминаващия момент и само със здрав разум можем да извлечем цялата полза от него, защото бъдещето един ден ще стане настояще и тогава ще ни изглежда също така маловажно, както ни изглежда сега настоящето. Но такива здрави разсъждения на мен не ми помагат. Аз не смятам настоящето за незадоволително; просто го считам за дадено. То е част от шаблона; интересува ме онова, което следва.

Превод Борис Дамянов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 25.08.2016.

.

 

Съмърсет Моъм

Коритото (фрагмент от разказа)

Позитано е разположено върху склона на един стръмен хълм – цял хаос от скупчени къщи, керемидени покриви, избелвани векове наред от слънцето, но за разлика от множеството италиански градчета, кацнали върху някоя скала далеч от греховния свят, човек не можеше да обхване с един поглед всичките му прелести. Позитано има тесни улички, които криволичат нагоре по хълма, и овехтели, боядисани къщи в стил барок (но много късен барок) – в тях неаполитанските благородници през сезона са водели живот на оскъдно великолепие. Градчето е наистина много живописно, зимно време неговите два-три хотела са пълни с художници от двата пола и всеки от тях различно отразява във всекидневната си работа чувствата, които Позитано е възбудило у тях Някой от тях полагат неимоверни усилия да изобразяват върху платното всеки прозорец и всяка керемида, която могат да открият втренчените им погледи, и сигурно постигат задоволство, което възнаграждава честното прилежание. „Поне е искрено”, казват те скромно, когато ти показват творбата си. Други, бурни и поривисти, изпадат в ярост, атакуват платната си с обилни мазки и казват: „Виждате ли, исках да изразя своето аз.” Те присвиват леко очи и шепнат замислено: „Струва ми се, че съм успял да предам себе си, нали? А има и някои, които ви показват твърде забавни струпвания от сфери и кубове и мрачно процеждат: „Така го виждам!” Тези последните в мнозинството си са силни мълчаливи мъже, които не обичат да хвърлят думите си на вятъра.

Но Позитано гледа право на юг и през лятото може да се окажете съвсем сам. Хотелът е чист и прохладен, има тераса, покрита с асма, където вечер можете да седите и да съзерцавате обсипаното със  звездна светлина море. Долу, при „Марина”, на кея ще намерите малка кръчма, където бихте могли да се нахраните с аншоа, шунка, макарони, пресен кефал, както и да пиете студено вино. Веднъж дневно идва параходът от Неапол, донася пощата и за четвърт час съживява плажа (пристанище няма и пътниците слизат на брега в малки лодки)……..

 Превод Цветан Стоянов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 07.11.2016.

Към карта на сайта / към началото на страницата

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save