философия / религия – преводи на български 

Към карта на сайта


.

Съдържание на страницата:

Френсис Бейкън „Нов органон“ – превод от латински М. Ст. Марков

Същността на втората част разпределена в афоризми:
АФОРИЗМИ за тълкуване на природата и царството на човека -  1,  4,  12,  34,  48,  56

.

Френсис Бейкън
Нов органон

 

АФОРИЗМИ
за тълкуване на природата и царството на човека

.

1.

Човекът, като служител и тълкувател на природата толкова извършва и разбира, колкото на дело или с ума си е наблюдавал за реда на природата, повече той не знае и не може.

4.

В действията си човек не може нищо друго, освен да доближава и да раздалечава телата в природата, останалото природата извършва вътре в себе си.

12.

Логиката с която сега си служим, по-скоро допринася за укрепване и вкореняване на заблужденията, които имат основата си в  общоприетите мнения, отколкото за търсене на истината; затова тя е повече вредна, отколкото полезна.

34.

Не е лесно да се намери начин да се предаде и обясни това, което привеждаме; защото това, което е ново в него, ще бъде разбрано все пак по подобие със старото.

48.

Човешкият разум е неспокоен, той не може нито да спре, нито да остане в покой, а винаги се стреми по-нататък, но напразно. Затова не можем да си мислим никаква граница или край на света, но винаги като по необходимост си представяме нещо по-нататък лежащо. Невъзможно е също така да си помислим как вечността  е изтекла до днешния ден. А онова обикновено вече възприето различаване, което приема безкрайност в миналото и безкрайност в бъдещето е напълно несъстоятелно, тъй като оттук би следвало, че една безкрайност е по-голяма от друга, и че безкрайността се намалява и клони към крайното. От такова безсилие на мисълта произлиза остроумието за безкрайната делимост на линиите. Но още по-пагубна се показва това безсилие на мисълта в изнамирането на причини; защото макар че най-общите начала в природата трябва да бъдат считани за така положителни, както са намерени, в действителност не могат да бъдат сведени към причини; обаче човешкият разум, незнаещ покой и тук търси по-понятното. Но тогава в стремежа си към по-далечното, той попада в по-близкото, именно в целните причини, които, разбира се по-скоро се коренят в човешката природа, отколкото в природата на света; и от този извор по странен начин изопачили философията. Но невеж и повърхностен философ е този, който търси причините за най-общото, а не търси причините за подчинените и низшите неща.

56.

Някой умове са обхванати от възхищение към древността, а други от склонност към възприемане на новото. Но малцина по своя темперамент могат да проявят умереност, за да не отричат това, което правилно е установено от древните, и да не пренебрегват онова, което правилно е въведено от новите. А това е от голяма вреда за науките и за философията, защото това е по-скоро увлечение по древните и новите, отколкото правилна оценка върху тях. Истината не зависи от щастието на известно време, което е нещо непостоянно, а трябва да се извлече от светлината на природата и опита, която е вечна. Защото тези увлечения трябва да бъдат отречени и да се внимава да не бъде разумът увлечен да ги възприеме.

превод от латински М. Ст. Марков

Френсис Бейкън „Нов органон“
НАУКА И ИЗКУСТВО 1968г.

Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.02.2017

Към  началото на страницата  /към карта на сайта

 

 

 

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save