философия / религия – преводи на български 

Към карта на сайта


.

Съдържание на страницата:

Френсис Бейкън „Нов органон“ – превод от латински М. Ст. Марков

Същността на втората част разпределена в афоризми:
АФОРИЗМИ за тълкуване на природата и царството на човека -  1,  3,  4,  12,  19,  20,  21,  34,  45,  46,  47,  48,  49,  56

.

Френсис Бейкън
Нов органон

 

АФОРИЗМИ
за тълкуване на природата и царството на човека
.

Човекът, като служител и тълкувател на природата толкова извършва и разбира, колкото на дело или с ума си е наблюдавал за реда на природата, повече той не знае и не може. (1)

Знанието и мощта на човека съвпадат в едно, понеже непознаването на причината измамва в резултатът. Природата именно се побеждава като ѝ се подчиним и което в съзерцанието важи като причина, в изпълнението важи за правило. (3)

В действията си човек не може нищо друго, освен да доближава и да раздалечава телата в природата, останалото природата извършва вътре в себе си. (4)

Истинската причина и коренът на почти всички злини в науките е в само в това, че ние погрешно се удивляваме от силите на човешкия ум и ги превъзнасяме, а не търсим неговите истински помощни средства. (9)

Логиката с която сега си служим, по-скоро допринася за укрепване и вкореняване на заблужденията, които имат основата си в  общоприетите мнения, отколкото за търсене на истината; затова тя е повече вредна, отколкото полезна. (12)

Два пътя има и са възможни за търсене и откриването на истината. По единия се хвръква от усещанията и частното нагоре към най-общите аксиоми и според тези принципи и тяхната непоколебима истинност се оценяват и откриват средните аксиоми: този път се използва сега. По другия път се извеждат аксиомите от усещанията и частното чрез непрекъснато и постепенно възкачване, за да се стигне най-после до най-общите аксиоми. Този път е истинският, но е още неизползван. (19)

Предоставеният сам на себе си разум върви по този път (разбира се, първия) и постъпва според правилата на диалектиката. А духът се стреми да се издигне до най-общото, за да намери там успокоение; и скоро след това започва да изпитва досада от опита. Но това зло диалектиката е още повече увеличила, за да придаде блясък на споровете. (20)

Предоставеният сам на себе си разум  при един трезв, търпелив и сериозен характер (особено ако не бъде възпиран от усвоени учения) отчасти се опитва да върви по втория път, който е правилният, но с незначителен успех. А разумът, ако не се ръководи и не бъде подпомогнат, е непостоянен и неспособен да преодолее тъмнотата на нещата (21)

Не е лесно да се намери начин да се предаде и обясни това, което привеждаме; защото това, което е ново в него, ще бъде разбрано все пак по подобие със старото. (34)

Причината за заблудите се корени не толкова в нашите усещания, а и в самата природа на човешкия разум, който всичко представя според собствения си мащаб, а не според мащаба на вселената и по такъв начин можем да го уподобим на огледало с неравна повърхност, което отразява лъчите на предметите, но примесва към тях и своята собствена природа.

Човешкият разум поради своята природа лесно предполага в нещата по-голям ред и равномерност, отколкото ги намира И макар че в природата много неща са единствени и нямат подобни на себе си, въпреки това той им измисля успоредици, съответствия и отношения, които не съществуват.  Оттук онази измислица, че всички небесни тела се движат в съвършени кръгове. И въвеждането на елементът огън с неговия кръг, за да образува четириъгълник с останалите три елемента……(45)

Човешкият разум привлича всичко друго, за да подкрепи чрез него и да го съгласува с това, което веднъж е усвоил (било понеже е възприето вече и повярвано, било понеже му доставя удоволствие), и макар и да бъде  по-голямо значението и броят на доводите, които показват противното, при все това разумът или не ги забелязва, или ги пренебрегва, или чрез различаване ги отстранява и отхвърля с голямо и пагубно предубеждение само за да остане незасегнат авторитет на неговите предишни погрешни заключения. И тъй, когато на едного показали закачения в храма списък на тези, които били посветили дарове за избавлението си от корабокрушение, и го попитали дали и след това не признава могъществото на боговете, той правилно отговорил, като запитал от своя страна: „А де са записани тези, които въпреки че са направили обещание, са загинали?” Такава е основата на почти всяко суеверие както в астрономията, така и в сънищата, в предзнаменованията, в божествените предопределения и тям подобни. Хората се възхищават от  подобни суетни неща, отбелязват тези събития, които се изпълнят, но когато не се изпълнят, макар че това става много по-често, те ги пренебрегват и отминават. Но това зло прониква много по-дълбоко във философията и науките; в тях това, което веднъж е възприето, заразява и подчинява всичко останало,, макар и то да е много по-устойчиво и по-силно, дори и ако не съществуваха споменатите вече пристрастия и суетност, все пак на човешкия  разум постоянно е присъщ недостатъкът повече да се вълнува и подтиква от утвърдителните, отколкото от отрицателните доводи, докато законно и правилно е да има еднакво отношение и към едните, и към другите; дори напротив, при установяване на всяка истинска аксиома по-голяма сила притежава отрицателният довод. (46)

На човешкия разум действа най-силно това, което изведнъж разтърсва и прониква в душата; то обикновено изпълва и разпалва въображението, а останалото си мисли и представя по незабележим начин, че така, както и онова малко, което е завладяло душата му…… (47)

Човешкият разум е неспокоен, той не може нито да спре, нито да остане в покой, а винаги се стреми по-нататък, но напразно. Затова не можем да си мислим никаква граница или край на света, но винаги като по необходимост си представяме нещо по-нататък лежащо. Невъзможно е също така да си помислим как вечността  е изтекла до днешния ден. А онова обикновено вече възприето различаване, което приема безкрайност в миналото и безкрайност в бъдещето е напълно несъстоятелно, тъй като оттук би следвало, че една безкрайност е по-голяма от друга, и че безкрайността се намалява и клони към крайното. От такова безсилие на мисълта произлиза остроумието за безкрайната делимост на линиите. Но още по-пагубна се показва това безсилие на мисълта в изнамирането на причини; защото макар че най-общите начала в природата трябва да бъдат считани за така положителни, както са намерени, в действителност не могат да бъдат сведени към причини; обаче човешкият разум, незнаещ покой и тук търси по-понятното. Но тогава в стремежа си към по-далечното, той попада в по-близкото, именно в целните причини, които, разбира се по-скоро се коренят в човешката природа, отколкото в природата на света; и от този извор по странен начин изопачили философията. Но невеж и повърхностен философ е този, който търси причините за най-общото, а не търси причините за подчинените и низшите неща. (48)

Човешкият разум не е чиста светлина,но върху него влияят волята и чувствата, а това създава „науката за това,което човек желае.” А човек предпочита са истинско това, в което повече вярва. Той отхвърля трудното, понеже няма търпение да изследва, а трезвото, понеже ограничава надеждата, по-висшето в природата поради суеверие, светлината на опита поради дързост и надменност, да не би да изглежда, че умът се занимава с нищожни и преходни неща, невъзприетото от всички – поради мнението на тълпата, най-после по всевъзможни, понякога незабележими начини чувството обхваща и заразява разума (49)

Някой умове са обхванати от възхищение към древността, а други от склонност към възприемане на новото. Но малцина по своя темперамент могат да проявят умереност, за да не отричат това, което правилно е установено от древните, и да не пренебрегват онова, което правилно е въведено от новите. А това е от голяма вреда за науките и за философията, защото това е по-скоро увлечение по древните и новите, отколкото правилна оценка върху тях. Истината не зависи от щастието на известно време, което е нещо непостоянно, а трябва да се извлече от светлината на природата и опита, която е вечна. Защото тези увлечения трябва да бъдат отречени и да се внимава да не бъде разумът увлечен да ги възприеме. (56)

превод от латински М. Ст. Марков

Френсис Бейкън „Нов органон“
НАУКА И ИЗКУСТВО 1968г.

Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.02.2017

Към  началото на страницата  /към карта на сайта

 

 

 

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save