даоски – китайски – дзенски притчи

Към карта на сайта

 

Съдържание на страницата:

Н. Е. Фомина „Притчи, даоски – китайски – дзенски

Духът не знае какво е притеснение
Слънце

Кой съм аз, че….
Стоиш ли отзад – ще се окажеш отпред

.

Духът не знае какво е това притеснение

Един младеж показал пред един Учител своето изкуство в стрелбата с лък: поставил на лакътя си чаша с вода, опънал тетивата, пуснал стрела и без да дочака тя да достигне целта, пуснал и втора, и трета. И през цялото време стоял без да трепне.

- Ако отидем с тебе върху скала, която е надвиснала над дълбока пропаст, би ли могъл да стреляш? – попитал Учителят.

Завел той младежа до скалата, изкачил се върху нея, застанал в самия и край и поканил младежа да застане до него. Той пристъпил и тутакси се проснал на земята, закрил от страх лицето си с ръце.

- Духът на възвишения човек не знае притеснение и да се издигне високо в небето, и да се срине в някоя бездна. А ти от страх си затвори очите. Не струва много твоето изкуство в стрелбата с лък!

 .

Слънце

Кога слънцето е по-близо до хората? – две малки момчета разгорещено спорили и не могли да стигнат до съгласие.

- Слънцето е по-близо до хората, – твърдяло едното, – когато изгрява – тогава то е къде-къде  по голямо. Когато е високо на небето, то изглежда по-малко, защото е далече.

Другото му възразявало:

- Слънцето е далече, когато то изгрява – тогава то не е така горещо, както е по-пладне.Така е с всички горещи предмети – колкото са по-близо, толкова повече греят.

Покрай тях минал Конфуций и те го помолили да разреши спора им, но той не могъл да направи това и смутен се отдалечил. А на момчетата им станало много чудно, защо Конфуций го смятат за мъдрец.

,

Кой съм аз, че….

Веднъж Конфуций решил да се срещне с Лао-дзъ. Когато го посетил, той бил седнал. Когато видял госта, даже и не помислил да стане и да приветства по-стария по възраст Конфуций. Дори не му предложил да седне. Това оскърбило Конфуций, и той разгневен казал:

- Що за Учител сте, не знаете дори правилата за добро държание.

Лао–дзъ отговорил:

- Вие можете да правите, каквото си поискате. Ако ви се иска да седите – седнете, ако предпочитате да стоите – стойте. Не искам да ви се бъркам в живота, кой съм аз, че да го правя?

.

Стоиш ли отзад – ще се окажеш отпред

 Веднъж Учителят казал на един от учениците си:

 - Ако се научиш да стоиш отзад – ще се окажеш отпред.

- Научи ме да стоя отзад, – помолил го ученикът.

 - Погледни сянката си и сам ще разбереш!

 Ученикът послушал съвета на Учителя и започнал да наблюдава сянката си, която повтаряла след тялото му  всяко негово движение, навеждала се, изправяла се – напълно зависела от ученика.  Когато забелязал това, ученикът отново отишъл при Учителя.

- Примерът, който ми даде, показва, че да се навеждам и да се изправям, зависи от други неща, а не от мен.

- Ето това се нарича „Стоиш ли отзад – ще се окажеш отпред.”

Качено на сайта iztoknazapad.com на 06.02.2017

Към  началото на страницата  /към карта на сайта

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save