даоски – китайски – дзенски притчи 
Към карта на сайта 
Съдържание на страницата:
Н. Е. Фомина „Притчи, даоски – китайски – дзенски
Духът не знае какво е притеснение
Слънце
Кой съм аз, че….
Стоиш ли отзад – ще се окажеш отпред
.
Духът не знае какво е това притеснение
Един младеж показал пред един Учител своето изкуство в стрелбата с лък: поставил на лакътя си чаша с вода, опънал тетивата, пуснал стрела и без да дочака тя да достигне целта, пуснал и втора, и трета. И през цялото време стоял без да трепне.
– Ако отидем с тебе върху скала, която е надвиснала над дълбока пропаст, би ли могъл да стреляш? – попитал Учителят.
Завел той младежа до скалата, изкачил се върху нея, застанал в самия и край и поканил младежа да застане до него. Той пристъпил и тутакси се проснал на земята, закрил от страх лицето си с ръце.
– Духът на възвишения човек не знае притеснение и да се издигне високо в небето, и да се срине в някоя бездна. А ти от страх си затвори очите. Не струва много твоето изкуство в стрелбата с лък!
.
Слънце
Кога слънцето е по-близо до хората? – две малки момчета разгорещено спорили и не могли да стигнат до съгласие.
– Слънцето е по-близо до хората, – твърдяло едното, – когато изгрява – тогава то е къде-къде по голямо. Когато е високо на небето, то изглежда по-малко, защото е далече.
Другото му възразявало:
– Слънцето е далече, когато то изгрява – тогава то не е така горещо, както е по-пладне.Така е с всички горещи предмети – колкото са по-близо, толкова повече греят.
Покрай тях минал Конфуций и те го помолили да разреши спора им, но той не могъл да направи това и смутен се отдалечил. А на момчетата им станало много чудно, защо Конфуций го смятат за мъдрец.
,
Кой съм аз, че….
Веднъж Конфуций решил да се срещне с Лао-дзъ. Когато го посетил, той бил седнал. Когато видял госта, даже и не помислил да стане и да приветства по-стария по възраст Конфуций. Дори не му предложил да седне. Това оскърбило Конфуций, и той разгневен казал:
– Що за Учител сте, не знаете дори правилата за добро държание.
Лао–дзъ отговорил:
– Вие можете да правите, каквото си поискате. Ако ви се иска да седите – седнете, ако предпочитате да стоите – стойте. Не искам да ви се бъркам в живота, кой съм аз, че да го правя?
.
Стоиш ли отзад – ще се окажеш отпред
Веднъж Учителят казал на един от учениците си:
– Ако се научиш да стоиш отзад – ще се окажеш отпред.
– Научи ме да стоя отзад, – помолил го ученикът.
– Погледни сянката си и сам ще разбереш!
Ученикът послушал съвета на Учителя и започнал да наблюдава сянката си, която повтаряла след тялото му всяко негово движение, навеждала се, изправяла се – напълно зависела от ученика. Когато забелязал това, ученикът отново отишъл при Учителя.
– Примерът, който ми даде, показва, че да се навеждам и да се изправям, зависи от други неща, а не от мен.
– Ето това се нарича „Стоиш ли отзад – ще се окажеш отпред.”
Качено на сайта iztoknazapad.com на 06.02.2017
Към началото на страницата /към карта на сайта