български автори 

Към карта на сайта

Съдържание на  страницата:

Стоян Л. Костов „Мъжемразка“ (фрагмент от 1-во действие)

.

Стоян Л. Костов

Мъжемразка

.

ЛИЦА
Д-Р КВАЧКОВ
ИВАНОВ
БУРИЛОВ
ПЕТЕЛКОВ
ПОР. ВОЙНОВ
ЕДНО МОМЧЕ
АНДРОФОБА
ЕЛЕНА
ИРИНА
ТОДОРОВА
ПЕТЕЛКОВА
ВИНАРОВА
ЧОЛАКОВА
ПЕНКА
Действието става в малък провинциален град.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ (фрагмент)

Скромно мебелиран салон за чакане в къщата на д-р Квачков. В дъното малко в дясно, врата, зад която стълба води на горния етаж. Между двете врати прозорец. Надясно врата за трапезарията и кухнята и врата за спалнята на доктора, а на ляво две врати една за спалнята на жена му и една за кабинета му. В левия ъгъл стар гардероб с натрупани отгоре книги. До него окачено на стената изображение на човешки скелет. В десния ъгъл дървена триножна етажерка със саксии цветя. Наоколо няколко стола. Между двете врати отляво голямо стенно огледало с орехова рамка и орехова триножна конзола.. Таванът на стаята е украсен с резба, в средата виси голяма лампа. Къщата е стара, паянтова, провинциална къща, негодна за живеене.

АНДРОФОБА, ЕЛЕНА, ИРИНА, ВИНАРОВА, ЧОЛАКОВА, ТОДОРОВА И ПЕТЕЛКОВА

ЕЛЕНА Мисля, ще можем да заседаваме и тука, нали?
ВИНАРОВА. О, защо не!
ЕЛЕНА. Знаете салонът ми горе е малко разхвърлян.
ВИНАРОВА. Моля, моля, не се безпокойте.
АНДРОФОБА. Всички ли сте тук?
ИРИНА. Да.
АНДЕОФОБА. Тогаз можем да започнем….. Моля ви, заповядайте! (Тя и всичките сядат около масата. Като ги изглежда, удря звънеца.) Госпожи, заседанието е открито Моля госпожицата, като най-млада, да води протокола.
ИРИНА. С най-голямо удоволствие. (Взима от масата молив и книга.)
АНДРОФОБА. Първа точка от дневния ред е да се конституира избраното вчера настоятелство.
ПЕТЕЛКОВА. Кво, кво?
ЕЛЕНА. Трябва да разпределим длъжностите помежду си.
ТОДОРОВА. Ний нали сме настоятелството?…. Значи сега ще решим коя от нас да бъде председателка, коя секретарка и пр.
ЧОЛАКОВА. А-а, та това сега ще стане, пък аз си мислех, че сте ме избрали вече за председателка.
ИРИНА. Избрани са само членките на настоятелството.
АНДРОФОБА. Аз съм боравила с дружествени работи и, вярвам ще ми позволите, като по-опитна от вас, да ви препоръчам следната листа: председателка г-жа Квачкова, подпредседателки г-жа майор Винарова и г-жа Чолакова, секретарка госпожица Василева, касиерка г-жа Петелкова, и библиотекарка госпожица Тодорова. Мисля, ще се съгласите да приемете мооето предложение.
ТОДОРОВА. Нямаме нищо против, разпределението е удачно.
ЧОЛАКОВА. Значи мене ме гуждате подпредседателка.
АНДРОФОБА. Да, госпожо.
ЧОЛАКОВА. (Клати отрицателно глава).
ВИНАРОВА. И аз не съм съгласна.
АНДРОФОБА. Защо, госпожо?
ВИНАРОВА. Аз мисля, че мен се пада да бъда председателка на дружеството, мъжът ми е по чин и по положение пръв в града.
АНДРОФОБА. Но нашето дружество, което се бори за равноправие с мъжете, не може и не трябва да има предвид какви са мъжете на членките.
ВИНАРОВА. Аз настоявам, мъж ми е майор….
ЧОЛАКОВА. Моят мъж пък е кмет и аз трябва да бъда председателка. А вие днес тук, утре ви няма….
ТОДОРОВА. Да, да, тъкмо и аз това щях да кажа.
ВИНАРОВА. Ами госпожа Квачкова все тука ли ще остане?
ТОДОРОВА. То нейното е друго.
ВИНАРОВА. Друго, зер.
ЕЛЕНА. Право да ви кажа, аз не настоявам да бъда председателка и безразлично ми е коя ще бъде.
ПЕТЕЛКОВА. Пък мене ако питате, аз викам тъй да си остане, както ни дума госпожата. На, аз много ѝ се благодаря, дето ма гудила касиерка. Аз разбирам от тези работи. И-и колко пъти съм гледала на Стайчо, мъж ми де, тефтерите в магазията…. Пък у дома сичките харчове си ги пиша на тефтерче…. За питачи лук да купя, пак ще го запиша.
АНДРОФОБА. Но най-важното е, че мъжът ви е военен и ако станете председателка, неволно ще упражните едно неволно милитаристическо влияние….
ВИНАРОВА. Че нали не гледате какви са мъжете ни?
АНДРОФОБА. Щом гледате вий, гедаме и ний.
ВИНАРОВА. А-ха, тъй ви понася!
Чолакова. Вий мене изберете, милитаризмът е страшно нещо.
ВИНАРОВА. Какво ми дрънкаш и ти за милитаризъм, той да не беше чунким ти щеше да бъдеш кметица?…. Тук рангът се гледа, разбираш ли?
ТОДОРОВА. Мъжът ви няма да бъде вечно кмет я.
ЧОЛАКОВА. Бъде, не бъде, то е друга работа. Той е бил и депутат, и кмет, сега е кмет и пак ще го изберат догодина. И сума ордени, ако искаш да знаеш…. А техните мъже?
АНДРОФОБА. Но вий сте подпредседателки, това малко ли е?
ВИНАРОВА. Ба, покорно благодарим за тази чест! Друга председателка, а аз, подпредседателка?…. Никога!
ЧОЛАКОВА. И Генчо ми рече: „Хем Гинче, да кажеш да те изберат председателка!” Пък то… гудили сте ей таквоз „под” отпреде….. Уж кметица…. да ми се смее мало и голямо…. У-у, не ща, не ща…..
АНДРОФОБА. Но, моля ви се, какво обидно има във вашите длъжности, госпожи, напротив, те са много важни и ако имате присърце интересите на идеята, която ни е събрала тука, вие и двете, като съзнателни равноправки, в което ни най-малко не се съмнявам, ще се съгласите и ще отстъпите председателското място на друга, която е по-подготвена да ръководи върховното управление на дружествените работи.
ЧОЛАКОВА. И таз хубава! Че тя по-учена ли е от мене? Мъж ѝ бил доктор, че кво от туй?
ВИНАРОВА. Тя подготвена, а аз не, тъй ли мислите?
АНДРОФОБА. Защо така разбирате думите ми? Исках да кажа, че тя някак си има повече темперамент за тази работа.
ВИНАРОВА. Все то.
ЕЛЕНА. Аз, госпожи, не настоявам, мене ми е все едно, коя от нас ще…..
АНДРОФОБА. За дружеството и идеята не е все едно.
ТОДОРОВА. Да, да, не е все едно.
АНДРОФОБА. Не отстъпвайте от дадената ви по достойнство позиция.
ВИНАРОВА. И аз не отстъпвам!…
ЧОЛАКОВА. И аз не отстъпвам!…
ИРИНА. Не можем ли да изберем три председателки?
ПЕЛТЕКОВА. Наистина, че да се свърши работата без кавга.
ЧОЛАКОВА. Защо не?
ВИНАРОВА. Разбира се, може.
АНДРОФОБА. Не, не може…. Уставът не позволява… (Разгръща ръкописен списък и чете.) Настоятелството се състои от една председателка, две подпредседателки и касиерка и т. н.
ЧОЛАКОВА. Голяма работа, чунким не можем да го поправим, хем додето не е още печатан… Вместо една ще пишем три председателки и туй то.
АНДРОФОБА. Не може.
ВИНАРОВА. Защо да не може?
АНДРОФОБА. (става и дига нагоре устава). Как, шега ли си го мислите вие да се поправи устав, изработен от специална комисия, вотиран вече в общо събрание? Че това е вече свет и ненарушим закон за нас, това е вече исторически документ… Чудно ми е как можете да си помислите подобно нещо, това значи да фалшифицираме волята на законодателя…..
ВИНАРОВА. Страшна работа!…. Уставът бяла книга….
АНДРОФОБА. Няма защо…. Аз съм против това изменение, па и всички ще бъдат против, защото никъде, ама абсолютно никъде по света няма дружество с три председателки….
ТОДОРОВА. И в Русия няма!
ЧОЛАКОВА. Аман пък ти с твоята Русия.
АНДРОФОБА. Ако искате да знаете, аз нарочно прокарах в устава подпредседателския институт.
ПЕТЕЛКОВА. Кво, кво?
АНДРОФОБА. Подпредседателството, дори две, когато от тях няма никаква никаква нужда, само и само вас двете да задоволим.
ЧОЛАКОВА. Много ни задоволихте!
ВИНАРОВА. (става и удря с ръка по масата). Председателка…. Председателка искам и туй то!
АНДРОФОБА. Не може…. това е неумолимата логика на нещата.
ВИНАРОВА. Логика – логика, не признавам! Я да те питам аз тебе ти какво изобразяваш от себе си, та искаш да налагаш своето си?
ЕЛЕРНА. Но, госпожо, моля ви се….
АНДРОФОБА. Аз още съм председателка на тричленната комисия, избрана от общото събрание да ръководя делата, докато….
ЧОЛАКОВА. Но не си в настоятелството я!
АНДРОФОБА. Да, обаче ще ръководя делата и ще ви упътвам, докато се конституира настоятелството, след това моята работа е решена тук и ще ви оставя.
ЧОЛАКОВА. Страшно ни упъти!
ЕЛЕНА. Аз отстъпвам…..
АНДРОФОБА. Не може!
ВИНАРОВА. Като не може, аз се отцепвам!
ЧОЛАКОВА. И аз се отцепвам!
ВИНАРОВА. И ще поведа подире си всичките офицерски дами и подофицерски, това хубаво да го знаете!
ЧОЛАКОВА. И аз ще поведа жените на всички чиновници и всичките учителки.
ПЕТЕЛКОВА. То тъй с кавга народните работи не вървят…. Наистина вие се по-стари, ама….
ЧОЛАКОВА. Ба-а, то не се знай….
ТОДОРОВА. За години никой не спори….
ВИНАРОВА. Ще си направим ново дружество и ще си се изберем за председателки. Пък вие с вашето дружество ще си останете на сухо…. Няма да ви остане нито една членка…. Хем да видите!
АНДРОФОБА. Както обичате, това не ни плаши.
ВИНАРОВА. (на Чолакова) Хайде да си вървим…. ще си видим сметката с тези женуря!
АНДРОФОБА.(удря звънеца) Моля, без обиди….
ТОДОРОВА. Но, госпожи!…
ЕЛЕНА. Почакайте да се разберем.
ВИНАРОВА. За последен път, ще ни изберете или не?
АНДРОФОБА. Не!
ЧОЛАКОВА. Добре тогаз. (На Тодорова) Хайде и ти с нас…. Ти нямаш тук работа.
ТОДОРОВА. Не мога, Аз обичам литературата и съм доволна от библиотекарството.
ЧОЛАКОВА. Ти му мисли…. Още довечера ще кажа на мъжа си да пише на министъра да те уволни. Добре да го знаеш!
ТОДОРОВА. Не се боя!
АНДРОФОБА. Така ли ще ни вземате членките?
ВИНАРОВА. То е наша работа,,,, По твоя ум няма да се водим!
АНДРОФОБА. Моля, бъдете по предпазливи с думите си!
ВИНАРОВА, Към тебе ли? Ха-ха-ха!…. Някаква разведена даскалица, дошла да ни дава ум!
АНДРОФОБА. (става и удря звънеца). Моля…
ТОДОРОВА. Не обиждайте професията ни!
Андрофоба. Аз съм разведена и не крия… А вие? Отрепка на мъжовия си кеф…. Кукла без капка ум в главата!
ВИНАРОВА. Гъска с гъска!
ПЕТЕЛКОВА. Ама не бива тъй, бе джанъм….
ЕЛЕНА. Боже мой, в къщата ми тезИ обиди?
ВИНАРОВА. Мълчи, мълчи, Поне ти не се обаждай. Председателка зер, че я хрантутиш толкоз време!
ЕЛЕНА. Как смеете да говорите така?
ВИНАРОВА. Смея, защото виждам какво става тук. Социалистки ще ни прави, а?
ЧОЛАКОВА. Да, да и леви партии!
ВИНАРОВА. (на Квачкова). Чакай, и на мъж ти скоро ще му изстине тук мястото!
ЕЛЕНА. О, това вече не се търпи….. моля, …. напуснете къщата ми!
ЧОЛАКОВА. Да си вървим, тя скоро ще се разкае за думите си…. Зер не знаем защо се навърта онзи чорлю около нея и сестра ѝ!
ЕЛЕНА. Ах….Вън….Вън!
ВИНАРОВА. Ще ти дойде умът в главата,но късно г-жа Квачкова! Ше видиш ти кого пъдиш!….
ЧОЛАКОВА. Бездеткиня, недна! (излизат и двете). Бездеткиня!
ЕЛЕНА (затичва се подире им и заплюва). Не ви е срам! (Развълнувано кърши ръце.) Ах, безсрамници, безсрамници!
ИРИНА (като я прегръща), Успокой се како!
ЕЛЕНА. Безсрамници!
ТОДОРОВА. Какъв скандал, боже мой, какви обиди!
ПЕТЕЛКОВА. Не ги е грях от Бога….. И те били равноправки!
АНДРОФОБА. Ах, отвратително, гнусно!
ПЕТЕЛКОВА. Какви уста, какви уста! Боже, пази!
ТОДОРОВА. Пък каквито са клюкарки! Защо ли ни трябваха в настоятелството, но вий от някаква деликатност….
ЕЛЕНА. И мен ме е яд сега… Но нищо, техните клюки не ще ни уплашат, зад нас е правотата на нашето дело, нали, сестро? (Прегръща Анрофоба) Тежък е твоят кръст, сестро, всред това невежество на потъналата в нравствена мизерия жена….. Ала високохуманна е твоята душа, вродено благородно е твоето сърце… Много горчиви обиди си прощавала на заблудените наши сестри. Прости им и сега, сестро и нека моите горещи и искрени слова те утешат! (Целува я.)
АНДРОФОБА. Благодаря ти, сестро, от сърце…. И тебе горчиво обидиха. Но знай, че великата идея, на която посветихме живота си, е наша утеха…. За нея да страдаме е нашето щастие!

 

Качено на сайта iztoknazapad.com на 19.11.2017

Към началото на страницата  /  Към карта на сайта