художествена проза – преводи на български 
Към карта на сайта 
Съдържание на страницата:
Е. Т. А. Хофман Житейските възгледи на котарака Мур (фрагмент)
Е. Т. А. Хофман Из „Фантазии по маниера на Кало“
Първа част: Жак Кало
.
Е. Т. А. Хофман
Житейските възгледи на котарака Мур
(фрагмент от книгата, съдържащ диалог между пудела Понто и котарака Мур – стр.107-109)
– О, Мур, добрий ми котарако, ти може да си прилежен литератус и да разбираш прекрасно от неща, от които аз нямам никакво понятие, но за истинския живот не знаеш абсолютно нищо и ще завършиш трагично, защото цялата световна мъдрост е напълно непонятна за тебе. Първо – преди да изядеш салама, сигурно си мислил съвсем иначе, защото гладните са винаги по-послушни и покорни от ситите, а относно моята тъй наречена сервилност ти си в голямо заблуждение. Знаеш, че танцуването и скачането ми доставят голямо удоволствие и, че често го правя без никакъв повод. Показвайки изкуството си само за мое собствено развлечение пред хората неимоверно много се забавлявам, когато те, нещастни глупаци, си мислят, че правя всичко това, защото кой знае колко са ми харесали и искам да им доставя радост Да, те мислят така дори когато целта е друга и съвсем очевидна. Ти, мой милий, току що присъствува на най-живия пример за това. Момичето (продавачката на сергията – бел. Shi-jian) не трябваше веднага да разбере, че всичко става заради салама, но тя се зарадва, че изпълних пред нея, непознатата, моите изкуства като пред човек, който е в състояние да ги оцени и в радостта си тя извърши точно това, което целях. Житейски мъдрият трябва да умее да си дава вид, че всичко, което прави за себе си, го прави заради другите и тогава те дори се чувстват задължени и способни да сторят всичко, което той поиска. Мнозина ни се струват учтиви, услужливи, скромни, като че ли живеят само за да изпълняват желанията на другите, а пред очите им е винаги само тяхното собствено, любимо „аз” на което служат именно другите, без дори да подозират. Така че това, което благоволи да наречеш „угодническа сервилност”, не е нищо друго, а мъдро житейско държание, чиято най-основна същина се крие в познанието и подигравателното използване на глупостта на другите.
– О, Понто – отговорих аз, – несъмнено ти си светски мъж и аз повтарям: ти разбираш живота по-добре от мен, но въпреки това не мога да повярвам, че странните ти изкуства правят удоволствие на смия теб. Настръхнах от ужасния номер, когато веднъж в мое присъствие носеше на господаря си между зъбите парче чудесно печено и не отхапа ни веднъж от него, докато той не ти махна за разрешение.
– Кажи ми – запита Понто, – кажи, добрий ми Мур, какво се случи след това?
– Двамата – отвърнах аз, – твоят господар и маестро Абрахам – започнаха да те хвалят извънредно много и ти сложиха пълна чиния печено, което ти изяде с чуден апетит.
– Е – продължи Понто, – превъзходний котарако, мислиш ли, че ако бях изял малкото парче печено, което носех, щях да получа такава голяма порция или изобщо печено? Знай, о неопитний младежо, че човек не бива да се спира пред малките жертви, ако иска да постигне нещо голямо…….
Превод от немски Сашо Далов
ИЗДАТЕЛСТВО НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ – 1973
Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.04.2018
.
Е. Т. А. Хофман Из „Фантазии по маниера на Кало”
Първа част ЖАК КАЛО
Защо не мога да се нагледам на твоите странни фантастични рисунки, дръзки майсторе? Защо не излизат от ума ми твоите образи, често загатнати само с няколко смели щриха? Колко дълго време съзерцавам твоите пребогати композиции, създадени от най-различни елементи, хиляди и хиляди фигури оживяват и от дълбокия заден план, където е трудно дори само да я откриеш, всяка от тях излиза напред – ясна и в най-естествени багри.
Никой художник не е съумял като Кало да събере в толкова малко пространство предмети, един до друг и дори един в друг, които изпъкват, без да объркват погледа, така че отделното остава да съществува само за себе си и все пак се съчетава с цялото. Може би придирчивите художествени съдници са го упреквали в непознаване на истинското групиране и на разпределението на светлината; но всъщност неговото изкуство излиза от рамките на живописта или по скоро тези рисунки са отражение на всички фантастични чудати образи, които е призовавала магията на толкова живата му фантазия. Защото дори взетите от самия живот изображения на шествия, битки и т.н. имат своеобразна, пълна с живот физиономия, което придава на сътворените фигури и групи, бих казал, нещо странно и все пак познато.. Дори най-обикновеното нещо от всекидневния живот – селският танц, където свирят музиканти, накацали като птички по дърветата – се явява в светлика на някаква романтична оригиналност така, че отдадената на фантастичното душа бива чудотворно запленена…. Иронията, която поставя човешкото в конфликт с животното и се надсмива над човека и неговото житие и битие, е присъща само на дълбокия дух и гротескните образи на Кало, съставени от животно и човек, разкриват на сериозния, по-задълбочен наблюдател всички тайни загатвания, скрити под булото на причудливостта.
Превъзходен в това отношение е дяволът в „Изкушението на Св. Антоний”, чийто нос е пушка, с която непрекъснато се цели в божия човек.. Не по-малко са забавни дяволът-пиротехник в същата рисунка, както и кларнетистът, комуто е необходимо специално духателно устройство, за да духа с нужната сила в инструмента си.
Хубаво е, че в живота Кало е бил тъй смел и дръзък, както в своите решителни пълнокръвни рисунки. Разказват, че когато Ришельо поръчал гравюра за превземането на родния му граф Нанси, той открито заявил, че по-скоро ще си отсече палеца, отколкото да увековечи с таланта си унижението на своя владетел и своята родина.
Не би ли могъл един поет или писател, пред чийто вътрешен взор образите от всекидневния живот се явяват в романтичния мир на духовете и който ги изобразява в обкръжаващия ги там светлик като в невиждана чудновата украса – не би ли могъл той да се извини с този майстор и да каже, че е искал да работи по маниера на Кало?