философия / религия – преводи на български 

Към карта на сайта

 

Съдържание на страницата:

Дейвид Бозуърт  Извадки от доклад на комисията (финалните страници)

 

Дейвид Бозуърт

Извадки от доклад на комисията (финалните страници)

Есента на 63-та е, петък, двайсет и втори ноември; в Далас, на Дийли плаца, на Елм стрийт, точно зад Тексаския склад за учебници; един ден от историята, на заснети лица, картини, запечатани в паметта на един народ от непредвидената камера на Ейбрахъм Дзанпрудър. Петък, двайсет и втори ноември, 12 и 30 на обяд, един определен кадър от филма на Дзапрудър, делото е вече изпълнено, три изстрела са изстреляни по предното стъкло, по седалката, по малиновия костюм на Джаки Кенеди е пръсната мозъчна тъкан. Делото е извършено. Новите предели изчезват Камелот е опустошен, осквернен, нашата невинност умира на задната седалка на една президентска лимузина.

Всичко това може да се види точно в един кадър на цветен филм, шокът и ужасът на позора, силното желание да се противопоставиш на действителността: бляскавите черни лайсни на колата на президента, колесница на герой, украсена със знаменце; зелената трева и и замижалите зрители; самият човек, свит и окървавен; и доминиращата на сцената в своя малинов костюм и малка кръгла шапка госпожа Жаклин Бувие Кенеди. Отвръщайки на удара, рискувайки всичко, дори куршум от убиеца или смъртоносно падане, тя се покатерва на задната седалка на ускорената кола и като посяга към задния капак се опитва да спаси парче от черепа на своя съпруг. Да, всичко това се вижда, тази човешка реакция на трагедията, съвършен образ на стремленията на една страна – госпожа Жаклин Бувие Кенеди, която присяга назад и се опитва да спаси наръбените парчета на разбитата ни мечта, сякаш тя, ние можем да я направим цяла.

Точно тогава се появявам аз, на сцената излиза нова фигура, открита едва наскоро с помощта на последните технически средства на фотографско увеличение. Тогава аз влизам в кадър и затичан с пълна скорост откъм страничния край на филма, човекът на момента, митична фигура с ъгловато тяло и светкавични рефлекси, с тънка чувствителност и непреклонна цел. Дошъл да спаси един живот, един президент, идеализма на едно поколение; ревизионист на историята, готов да поправи едно десетилетие на нашето битие. Конкретният герой на всяка наша мечта, който тича по Елм стрийт в елегантен костюм с жилетка.

Аз скачам, удивителна гледка на мъжество и грация, върху задницата на забързаната лимузина през този петъчен следобед, есента на 63-а, и там, рискувайки всичко, дори куршум от убиеца или смъртоносно падане, аз помагам на нашата Първа дама в нейната единствена по рода си мисия, да съберем парче по парче нашия разгромен водач. От предното стъкло, от седалките, от опетнената пола на малиновия костюм парченцата са изстъргани, сетне поставени върху гладката черна задница на лимузината, където внимателно се сортират по цвят и форма – ние двамата стоим над тях като над пръснатите парчета на мозайката, над която баща ми работеше в своя предсмъртен час. И двамата търпеливо и находчиво, чрез изтощителен процес на на изпитания и грешки, ние – аз и Джаки Кенеди, смешно пазещи равновесие върху лимузината, правим онова, което „всички коне на краля и всичките поданици на краля”, и всички теоретици на конспирацията никога не са правили: слепваме отново Свети Джак. Съединяваме парченцата, довършваме мозайката. Убиваме историята и спасяваме шейсетте години.

Тълпите ликуват, пътят на шествието е ограден от развълнувани тексасци, свирки и ръкомахания, дъжд от конфети, викове на благодарност се понасят над народа. Учителите в класните стаи се заклеват във вярност; селяните по нивите, служителите в канцелариите въздъхват облекчено; образцовите момичетата в енорията, чиито колене са скрити под полите на католическите униформи, бършат сълзите от очите си Защото е есента на 63-та и ние току що сме слепили отново Свети Джак и сме спасили деня, отклонявайки се от една позорна и вулгарна пътека на историята.

И по цялата страна отново ще настане мир, няма да има нужда от протести, от гняв и омраза, фанатизмът ще бъде преодолян от нашия спасен водач: доктор Кинг, Джак, Тед и Робърт Кенеди, губернаторът Уолъс и Мери Джо Копейн играят мач след мач на голямата поляна в Хаяниспорт. И няма да има нито бунтове, нито убийства, няма да има война във Виетнам, която да ни граби съседските момчета. Еди Карсън (няма да бъде убит във Виетнам – бел. Shi Jian) ще се разкарва с колата си по улиците, без да има нужда да заучава полуироничната си усмивка, без да се превръща в неясна сянка на родителска надежда. Защото е есента на 63-та и Свети Джак е отново слепен, и водачите, които боготворя, няма да ме предават; и стойностите,в които вярвам няма да се променят; няма да се променят и хората, които обичам, ще живеят вечно, и през болести и здраве, и всички необходими фази, през всичките аленопласти залези на дните на Камелот, с твоята ръка в моята, ти няма да ме напуснеш.

Превод Юлия Бучкова

 

Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.06.2018.

 

Към карта на сайта / към началото на страницата