философия / религия – преводи на български 

Към карта на сайта

Жан-Пол Сартр

Съдържание на страницата:

„При закрити врати“ на Жан-Пол Сартр

.

Жан-Пол Сартр
При закрити врати

Салон в стил ампир, три дивана, върху камината – бронзов бюст. Малко е горещо и няма как да се загаси лампата, но иначе мястото по нищо не прилича на представите за преизподнята. Къде са казаните и вилите, пита учудено първият гост на име Гарсен.

Скоро ще разбере, че за да изпитваш мъки, не са необходими тежковъоръжени дяволи. Най-известната реплика от пиесата на Сартр “При закрити врати“, играна за пръв път през май 1944 г. в Париж, е “Няма нужда от шишове: адът – това са другите“.

Животът има странно чувство за хумор:

Той ни събира с хора, които не можем да понасяме, и дори ни принуждава да ги обичаме. Съдбите ни се преплитат, преживяваме катастрофи и провали, заспиваме прегърнати и се събуждаме в леглото със смъртните си врагове. Любовта ферментира и се превръща в омраза, утаява се в отровно безразличие, ври, кипи, разяжда. Обвързани, отдадени, с общи спомени и общи грехове, не знаем кой е жертвата и кой – палачът. Ясно е само едно – това е нашата съдба и ще бъдем заедно, докато смъртта ни раздели.

Жан-Пол Сартр има още по-странно чувство за хумор:

Неговите герои се срещат случайно в един хотел и трябва да прекарат известно време заедно. Имат достатъчно време да се опознаят. Имат достатъчно време да проумеят, че по силата на обстоятелствата и заради грешките, които са направили, те вече са мъртви, а присъдата им след смъртта е да бъдат неразделни, и да горят в погледа на другите. До края на вечността.

Адът е хотел, който никога няма да напуснат. Пиколо е дяволът.

Източник: dtgeomilev.com

Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.02.2019

Към началото на страницата /
Към карта на сайта