Веселин Николов
Джазова формация
„Бели, зелени и червени“
Пловдив
Към карта на сайта 
Съдържание на страницата:
Слово на Веселин Николов от брошурата, подготвена специално за десетгодишния юбилей на джазовата формация през 1981 г.
Киприана Беливанова: Десет години Джазова формация „Бели, зелени и червени (1971 -1981 г.)
Покана-програма за културните събития по време на честване на юбилея на „Бели, зелени и червени“.
Дъждовен ден (2013) (документален филм за китариста-джазмен Огнян Видев, реж. Андрей Чертов)
.
Заглавна корица на брошурата на Джазова формация „Бели, зелени и червени“
(Десет години творческа дейност (1971-1981 г.)
Слово на Веселин Николов от брошурата, подготвена за десетгодишния юбилей на джазовата формация през 1981 г.
. . . Интензивно и натоварено ежедневието днес много рядко освобождава време на човек за поглед назад, за преоценка на изминатия път… По принуждение се обръщам и мигновено в съзнанието ми изплуват въпроси: „Каква беше нашата цел преди десет години“ . . . Какво успяхме да постигнем?. . . Ще издържим ли?. . . Докога?. . .“
За мен целта беше ясна от самото начало, защото знаех истината за това, което исках да направя. Влязох в „играта“ чист и с неопетнени намерения, с желания и стремеж за създаване на музика, която помага на хората да станат по-добри! . . . Но убеждавайки, имах чувството, че играем на „въже“ (с това чувство съм до ден днешен) – от едната страна аз, – от другата, инертността и липсата на традиция. И най-страшното – срещаш хора, които се хващат ту от твоята, ту от другата страна, хора, които, въпреки всичко, искат да им вярваш! . . .
Джазът е преди всичко начин на живот, поведение, което ни напомня за отминалото време на самотните и смели рицари и за нас това обяснява всичко от начало до край. Търпението е суинг – едно необяснимо чувство, желанието – богатия и хубав тон на инструмента, обичта – ритъмът и главозамайващото темпо, погледът напред – неописуемото чувство за импровизация, което трябва да притежаваш, за да можеш „да се пласираш пред вратаря сам“. Игра на две врати и резултатът . . . неизвестен.
Успяхме да осъществим собствен стил, който най-много изненадва, най-често ни носи успех. . . . той ни утвърди. Постигнахме доста: свирим българска музика – това е най-важното; с трибагреника пътуваме по света; всички обичаме това, което правим, и тази всеотдайност ни сплотява; в продължение на толкова години останахме верни на „кръста“ с надпис Пловдив, град, който ни създаде редом с всичките си прелести лаборатория за самоусъвършенствуване; убедени сме, че проповядваме изкуство със стойности, нужно на хората, а това ни окриля и ни създава заслон пред изкушенията на „малката правда“. Хубаво? … Но докога така? . . . Това зависи от толкова много неща и едно от тях е възрастта! Силите не са безкрайни! … Добре че идва както винаги младо поколение и ако носи новото, пропито с истина, ще отстъпим в поклон със съзнанието на изпълнен дълг към това, което сме започнали, към това, което вечно ще ни носи свежа глътка удовлетворение.
Веселин Николов
Словото на Веселин Николов е от неподвързаната брошура от осем страници (21 см х 22 см), подготвена специално за десетгодишния юбилей на джазовата формация през 1981 г.
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 17.05.2020
.
Киприана Беливанова
Десет години Джазова формация „Бели, зелени и червени“
„.…Какво направих до днес?
Оправдах ли щедростта на природата,
поникнаха ли всички семена, заровени
в моя мозък?…“
Стефан Цанев
Има сред нас хора, които не само си задават тези парещи и понякога страшни въпроси, не само могат да им отговорят, но дори най-съкровеният, изречен гласно насаме отговор ще прозвучи уверено. Много често тази увереност се ражда не просто в съзнанието на талантливите и работливите, тя е щастлива съдба на онези, които са търсили винаги подвижното, променливо равновесие между себе си и света. В такива хора прозира нещо апостолско, нещо проповедническо, може би, защото съзнават и обичат една избрана от тях мисия…
Преди десет години неколцина млади музиканти се увлякоха от идеята за собствена културна мисия, увлече ги най-знаещият, най-можещият и така започна своята история групата „Бели, зелени и червени“. Амбициозно название – те винаги са съществували под знака на националната идея, и месец след месец, сезон подир сезон са я разбирали в цялата й сложност, за да могат да я защитят.
Днес вече никой не пита – „защитиха ли я?“, защото в това е успехът, истинската популярност, покоряващата сила на тези музиканти. Те със свои сили създадоха една глава от още ненаписаната, но вече достатъчно заинтригуващата история на джаза в България Започнаха в момент на застой и празнота, без опека или съперничество на непосредствени предшественици. Нещо повече – трябваше да обяснят, да покажат, да убедят в смисъла, своеобразието и силата на своето изкуство. Но ефектно звучащата и не винаги добре разбирана тема „джаз“, те започнаха да разгръщат с неочаквана настойчивост, увереност и, нещо повече – зрелост.
Зрелостта се разпознава по широтата на възгледите, по дълбочината на идеите. За тях да се занимават (а и другите да занимават) с изкуството на джаза не означаваше да пресаждат капризно екзотично цвете на българска почва. Ако се взрем в замисленото и извършеното от „Бели, зелени и червени“, може би ще разберем много по-добре и пътищата на българската музика въобще, на българската култура, особено в последните десетилетия. Не затваряне в свой личен свят, а широко разтваряне в много насоки, на много равнища: не изолация, а активни, динамични връзки с най-ценното в съвремието, не противопоставяне на „национално“ и „извъннационално“, а непрекъснат стремеж към онова естествено и плодотворно сливане на народ с човечество, при което една нация ражда своите общозначими, общочовешки шедьоври.
Започнаха през есента на 1971 година, тръгнаха към културата на джаза като музиканти, готови за дълго самоусъвършенстване. От тук започва и ролята на Веселин Николов – вече магистър музиколог, завършил Варшавския университет, спечелил радушното признание и уважение на своите професори и преподаватели, сред които са световни авторитети, като Й. Хомински и С. Лисса. А освен това, талантлив джазов музикант, В. Николов, има практика, най-разнообразни контакти и собствени идеи в тази толкова жива, пластична, открита за промени област на съвременната култура. Идеите му намират своето осъществяване в България.
Най-напред Младежкият дом в Пазарджик, после в Пловдив, после Младежкият театър в София и още много, много най-разнообразни сцени и подиуми служат на „Бели, зелени и червени“ да привлекат и да поведат след себе си своята аудитория. Тя е доста пъстра, предимно млада, далече не винаги сведуща в тънкостите на джаза, но изпълнена с очакване. Деликатно, търпеливо, без евтини ефекти и компромиси, с умното слово на Веселин Николов и преди всичко с музицирането си, те възпитават нова, млада публика. И тук вече не става дума само и просто за пропаганда на джазовото изкуство, а и за култивиране на слуха, за разкриване на онези възможности на съвременното съзнание, които масовата култура потъпква, а разностранната, мислещата и одухотворената inspired spinh exalted (одухотворена и възвишена) личност търси и развива у себе си. Тъкмо затова от 1974 година „Бели, зелен и червени“ намериха своето място в Държавната филхармония в Пловдив и се утвърдиха като изпълнителски колектив, равен по значение на изпитаните класически музиканти.
И с най-високите критерии на съвременното изпълнителство въобще (не само в джазовата практика) ги свързва прецизното, радващо с техническата си свобода и изразителност музициране. Но те успяват да предизвикат възхищение, колкото с това как свирят, толкова и с това какво свирят. Никога техният слушател не е оставен на външния, повърхностен слой на музикалното изкуство. Защото всяка тяхна програма търси да му разкрие нещо ново, да го поведе към дълбоко и нееднозначно преживяване. И тъкмо тук творческата дарба на водещия се разгръща широко и вече години наред чертае една от дълбоките, плодовити бразди в новата българска музика, в съвременния джаз. Веселин Николов безспорно е един от откривателите в нашето музикално творчество за последните години, защото позицията, верният му усет за важното, перспективното в днешната музика са твърде силни. Той не само познава и разбира музиката на нашия век, не само изследва областта на джаза, не само прониква в далечната история на българските музикални традиции и ги вижда многозначни и богати – решаващо важно е друго: съзнанието за непрекъснато, неотменимо преливане на всичко това в нещо съвсем ново, в едно съвременно творчество и изкуство. С такива творби като „Алелуя“, „Хоро“, „Вятро“, „Калоферска тепавица“, Кукерски мистериум“ и още редица други Веселин Николов ни кара да усетим своя български свят като нещо голямо, неизмеримо богато и, в крайна сметка, общочовешко. Може би затова „Бели, зелени и червени“ далече извън България предизвикват възторг със своя стил или по-точно със своя дума, уверено изречена в контекста на съвременната култура.
Гъвкаво, открито, готово на разностранни връзки съзнание действува в тяхната работа. Още с първите крачки се очертава връзката със словото, поезията, театъра. Това не означава, че музиката е изместена – обратно, именно музиката съсредоточава вниманието на зрителя-слушател върху смисъла и емоционалните отсенки на словото. И може би именно чрез техните програми мнозина за пръв път са проникнали в световете на Лангстън Хюз, Карл Сандбърг, на Павел Матев, Андрей Германов, Петър Караангов, разбрали са вярно драматичните дълбини на един „Автореквием“ от Стефан Цанев…
Но има и други последователно търсени връзки, водещи към най-строгите рамки на музикалното изкуство – симфоничните. Достатъчно е да се спомене блестящо изтънчената творба на В. Николов „Протуберанси“ и успехът, който е пожънала и неизменно ще жъне, за да си представим, колко плодотворен може да бъде този синтез на джаза и симфонията. А всъщност за някой слушатели музицирането на Бели, зелени и червени дори и без оркестър предизвиква мисълта за „джазов симфонизъм“. Може би са прави…
Очарователни са когато импровизират класически образци на джаза, понякога сякаш с леката дистанция на стилизирането, но с удивително чувство за мярка. В една концертна вечер това е сякаш мяра за хода на времето, което тече по нови музикални закони и което изкуството на импровизацията организира винаги при тях в стройна, прекрасна форма. В това има нещо от класическата естетика на изкуството. Може би носят в себе си зрънце класичност и може би тъкмо затова родината на джаза ги прие радушно и оцени почти с невероятна констатация, че българите от „загадъчните земи на Източна Европа не са нито стъпка назад от развитието на световния джаз, а всъщност може би са и цял век напред и от най-развитото джазово движение, където и да е то.
За едно десетилетие спечелиха огромен кръг привърженици, приятели, просто хора, които ги познават и харесват музиката им. Сред тях са поети и актьори, художници и музиканти, а най-вече младежите, които пълнят залите на клубове и младежки домове, за да търсят духовната храна на своето време. Джазът е едно от най-комуникативните изкуства, той свързва не само аудитории и изпълнители, но, задължително, изпълнители с изпълнители. И тук „Бели, зелени и червени“ имат много съмишленици по света., изпитали удоволствието и трудността да музицират с тях. В битието им се съчетава неизменната като най-строг закон, упорита работа, с готовността днес да се срещнат в разговор и с концерт с младежи от Михайловград, утре в Кърджали, после Бургас, или Търново, или Пловдив, а после да се появят в последния миг преди началото на една най-отговорна естрада (като например в Рино, Ню Йорк, Бомбай, Невада) на хиляди километри от своята страна. И на всички тези места свирят всеотдайно, вдъхновено, просто защото са истински, талантливи и честни музиканти. Не са ли това най-верните пътища на България към света и на света към душата на България?
Това десетилетие е може би не просто кръгла цифра за юбилейно чествуване, а завършен голям, труден и плодоносен етап. Но толкова нишки и лъчи тръгват от него напред, към идващи години и възникнали, а далеч не изчерпани идеи….
С много сили вяра в своята мисия – за много години, „Бели, зелени и червени“.
Киприана Беливанова
Поздравлението на Киприана Беливанова е от същата неподвързана брошура от осем страници, където е и словото на Веселин Николов, брошура подготвена специално за десетгодишния юбилей на джазовата формация през 1981 г.
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 17.05.2020
…
ПОКАНА-ПРОГРАМА за културните събития по време на честване на юбилея
на „Бели, зелени и червени“
Поканата-програма е отделна листовка към брошурата за десетгодишния юбилей на джазовата формация през 1981 г.
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 17.05.2020
Към карта на сайта / към началото на страницата