Хелмут Вилхелм (1905 – 1990)

 Към карта на сайта

 

Дъглас Хофстатър     Олдъс Хъксли     Робърт М. Пърсиг     Роло Р. Мей     Джералд Уитроу    Пер Лагерквист     Алан Уотс     Рихард Вилхелм      Евгения В. Завадская      Хелмут Вилхелм   Ирина Л. Галинская    Джордж Роули

Съдържание на страницата:

ПРОМЕНИТЕ

Китайските йероглифи (бележки на преводача)
Понятие за промените
Два основни принципа

 

ПРОМЕНИТЕ

Под това общо заглавие ще бъдат представени две лекции на Хелмут Вилхелм (Hellmut Wilhelm) прочетени от него в Пекин през 1943 година.

Хелмут Вилхелм е роден в Qingdao, Китай през 1905 година.Той е един от големите немски синолози, автор е на много научни трудове, посветени на китайската литература и китайската история. Както своя баща Рихард Вилхелм (Richard Wilhelm), той е един от големите изследователи на И Дзин, на тази тема са и двете лекции, които ще намерят място на този сайт. Хелмут Вилхелм е бил преподавател в Университета на Пекин и Университета на Вашингтон. Починал е през 1990 година.

 

КИТАЙСКИТЕ ЙЕРОГЛИФИ

(бележки на преводача)

В първата от двете лекции, посветени на И Дзин, прочетени от Хелмут Вилхелм в Пекин през 1943 година, за да изясни понятието „Промени”, той се спира върху анализа на думата (йероглифа) „И” с която на китайски се изразява това понятие.

Китайските йероглифи са графични знаци, които са изградени от по-прости елементи (Вилхелм ги нарича семантични компоненти), които в лекцията са предмет на анализ. За тези, които не са запознати с китайското писмо, съм се опитал много накратко да дам някой обяснения.

Официалният език в Китай и Тайван е стандартният мандарин, пинин (pǔtōnghùa-всеобщ език). Това е съвременният литературен език – езикът на който се обучават учениците и студентите; езикът на централното радио и телевизия. До пинин най-близо е пекинският диалект. В Китай се говорят 13 под-езика, техните диалекти са много повече. Различията между диалектите са толкова големи, че понякога хората не се разбират едни други . Тук е ролята на йероглифното писмо – то е едно и също за всички диалекти.

Йероглифният речник „Чжунхуа дзихай”, издаден през 1994 година, съдържа 87 000 писмени знака. Но в употреба са около 1/10 от тях. Един речник на йероглифите в съвременния китайски език съдържа като правило 6000 – 8000 йероглифа. Това са йероглифите, които един добре образован китаец познава, Около 3000 са йероглифите, които се срещат във вестниците и неспециализираните списания. За грамотни се приемат китайците, които владеят 2000 йероглифа.

В съвременният китайски език преобладаващата част от думите се изписват с един или два йероглифа, но има думи съставени от три-четири и повече йероглифи.

В основата на китайската писменост лежат прости указателни и изобразителни знаци. Към тях се отнасят показаните тук знаци със значение „нагоре” и „надолу”. Те като че имитират указателен жест. Към изобразителните знаци се отнася третия знак, със значение „уста”. Не е необходимо да го коментирам.

Но нито един от първоначалните изобразителни и указателни знаци не се е съхранил в първоначалния си вид. Така че те не са вече пиктограми с разбираема пиктографическа изразителност, а идеограми,

Сложните идеограми са съставени от две до четири по-прости. Например идеограмата „почивам”. Тя е съставена от две по-прости идеограми: „човек” и „дърво”. Но, както казах по-напред, те са загубили своя изобразителен характер и са придобили чисто условно значение.

Огромният брой йероглифи не са нито прости изобразителни и указателни знаци, нито идеограми, а се отнасят към трети, смесен тип, така наречените фонограми. Няма да навлизам в детайли, но както показва наименованието им, на тях им е присвоено определено звукосъчетание, мисля, че могат да бъдат уподобени на сиглите в стенографията.

Както казах по-напред, по-сложните йероглифи се състоят от два, три или четири по-прости. Един от тях играе ролята на тематичен указател или ключ. Но преди да говорим за тематичните указатели, нека да разгледаме един графичен знак. Избрал съм йероглифа „голяма сестра”.

Както се вижда, всеки йероглиф е изграден от определен брой черти. Черта се нарича мазката от четката върху листа от допирането й до нейното отделяне.

Този йероглиф (голяма сестра) е написан с 8 мазки, които са разпределени в три съставни елемента – в ляво елемент от 3 черти, в дясно горе елемент от 2 черти и в дясно долу елемент от 3 черти.

За да поясня какво е това тематичен указател или ключ ще покажа още три йероглифа.

Първият от тях означава „жена”. Когато този йероглиф участва в другите два, а и в много други, той е тематичен указател или ключ на съответния йероглиф.

В най-древните речници йероглифите са били подреждани по групи понятия – „небе” (слънце, луна, дъжд…..); „земя” (вода, планина, трева, дърво…..)…….. Тази система е усъвършенствана с въвеждането към всеки йероглиф на тематичен указател – ключ.

Така че, когато се търси в речника на йероглифите непознат йероглиф, първата работа е да се определи неговият ключ, а в таблицата на ключовете в речника да се види неговия пореден номер. Мястото на ключа в поредицата се определя от неговият брой черти.

В по-стари речници броят на ключовете е бил 540, но в съвременните техният брой е сведен до 214.

В йероглифните речници йероглифите са разделени на групи по ключове. Мястото на конкретния йероглиф вътре в групата се определя от броя на чертите в него без тези на ключа.

Така че нашите три йероглифа ще бъдат позиционирани в групата на ключа „жена”. Първият йероглиф е с 0 допълнителни черти и се намира на първо място. Другите два имат по 5 допълнителни черти и тяхното място ще бъде по-надолу в „списъка”, след йероглифите, които имат 1, 2, 3 и 4 допълнителни черти.

Shi-jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 21.10.2012

ПОНЯТИЕ ЗА ПРОМЕНИТЕ

Когато се спрем върху понятието Промени, дало название на „И Дзин” и което играе в нея определяща роля, веднага си припомняме афоризма “Panta rhei”, който Хераклит от Ефест (около 500 години до н.е.) е положил в основата на своята философска система. Това е станало приблизително по същото време, когато се е създавала „И Дзин”, и ние тук се сблъскваме със забележителен случай на съвпадение в развитието на Изтока и Запада, когато в едно и също време цивилизации, които не са свързани помежду си, са близки в своето самоизразяване.

Но даже в толкова очевиден, на пръв поглед, пример при по-близко запознаване се откриват характерните различия между двете култури.

Хераклит, когато утвърждава, че животът – това е движение, на първо място поставя, Логоса, формиращ хаоса в хармонизиран световен ред. За китайците, както ще видим по-нататък, двата принципа – движение и покой са единно цяло, управлявани от един закон – китайците не правят разлика между ядро и обвивка, сърце и ум, за тях те са неделими.

Ще се спрем върху анализа на думата, с която се изразява понятието „промени”, за да покажем какво точно имаме предвид. Йероглифът „И”, който опростено се превежда като „Промени”, е част от ядрото на китайския език. Той често се среща по костите за гадаене и по-ранните бронзови съдове.

Не е просто да се говори за семантиката на тази дума по причина на противоречивите й тълкования. От гледна точка на етимологията външното сходство на йероглифите е довело до сливането на два различни семантични компонента. Съдейки по всичко, първоначалният йероглиф „И” е означавал гущер. За това можем да съдим по архаичната пиктограма, изобразяваща същество с кръгла глава, извиващо се тяло и множество крака, такова е тълкованието на този знак в най-старите речници. Думата е съхранила първоначалното си значение, като по-късно време за по добро разпознаване е поставен ключ „насекомо”, „влечуго”. Като се знае, че подобни пиктограми се използват и за означаване на свойствата на изобразения предмет, налага се представата за подвижност, променливост, която представа са започнали да асоциират с този писмен знак. И за нас, европейците, гущерът, хамелеонът служи за олицетворение на променливостта.

След време тази дума е придобила допълнителни значения и от друг подобен йероглиф, с който се е обединила. Този йероглиф означаващ „разпореждам се”, представлявал пиктограма към която по-късно бил прибавен символ на властта – знаме (първоначално – опашка на животно). С него, вероятно, се асоциира идеята за веднъж за винаги зададено отношение между горното и долното, низшето и висшето. При ранните надписи върху бронз тази дума се среща и със значение „дар”, който владетелят подарява на своя васал. Думата „И” продължава да съхранява и това значение, но с прибавяне на ключ „злато”, „метал”

Според друго тълкуване йероглифът е съчетание на изображенията на Слънцето и Луната, на основните сили в природата – ЯН и ИН. Но лесно е да се види, че това обяснение се основава на концепциите на самата „И Дзин” и затова едва ли може да хвърли светлина върху историята на думата в период предшестващ появата на книгата.

Сливането на два йероглифа и техните значения дава в резултат нови значения, в които думата отново и отново се среща както в древните, така и в съвременните текстове: „лесно” и „просто” – в противоположност на нещо трудно; „твърдо” и „спокойно” – в противоположност на промяна или изменение.

В най-древния слой на „И Дзин” думата се среща четири пъти. В един случай без съмнение означава „промяна”, във втория – „твърдо”, а в останалите – географски наименования.

Думата „И” послужила за наименование на книга, която в края на династията Шан (около 1150 години до н.е.) съставил Вен-ван, който, по своя преценка, подредил и разширил съществуващи вече материали с най-различни названия. Названието „И” е влязло в употреба едва след Вен-ван. За нас е привично съчетанието „И Дзин, Книга на промените”, но дзин, „книга”, „канон” не е древна дума. Тя била прибавена към „промени” по подобие на книгите от конфуцианския канон: „Шу дзин” (Книга документи (исторически), „Ши дзин” (Книга поезия). Присъединяването на термина дзин към класически текстове е станало не по-рано от IV в. до н.е., за първи път такова наименование се среща при Чжуан–дзъ. Самата дума дзин означава основа (надлъжните нишки при тъканите) и започнали да я употребяват по отношение на класическите произведения, за да се отличават от апокрифите, които наричали вей, „вътък” (напречни нишки).

Първоначално книгата се наричала „И”(„Промени”) или „Чжоу И” („Чжоуски Промени”). Чжоу е наименованието на династията, която завършила създаването на тази книга. И досега учените спорят как да преведат „И”-то в заглавието. Неотдавна беше изказано мнение, че става дума за прост способ за гадаене, именно този, който използвали чжоусци, за разлика от по-трудния шански способ за гадаене по получените пукнатини по нагрята на огън черупка на костенурка. Тази интерпретация, наред с много други обяснения, е неубедителна и не отговаря нито на историческите факти, нито на логиката на нещата в дадения конкретен случай. Аз предпочитам, както до сега, да използвам названието „Книга на промените”, правилността на това название ще стане очевидно в хода на по-нататъшното изложение. Но не бива да се забравя за другите значения на думата „И” доколкото и те са важни за разбирането на тази книга. Защо е така, става ясно от един от старите апокрифи.

Названието „И” има три значения – „леснота”, „изменение” и „неизменност”.

В думата „леснота” е неговото (на „И”) де (свойство, действеност, възможност) . Сиянието на де прониква на четири страни, отчетливо и леко установява разграниченията. Великото Небе става сияйно ясно, а Слънцето и Луната, звездите и зодиакалните съзвездия се разпределят и подреждат. То прониква в чувства, които нямат врати и се съхранява в духа, където нищо друго не може да проникне. Без усилия и преднамереност, просто и безпогрешно. Това е лесното в него.

Изменението е неговото ци. Ако Небето и Земята не се променяха не биха могли да провеждат ци, взаимното влияние на петте движения би се преустановило и би се нарушила смяната на четирите годишни времена. Князете и министрите биха загубили своите знаци на отличие и всички различия биха се смесили. Това, което трябва да намалява, ще расте, а това, което трябва да ръководи – ще е в упадък. Това е изменението в него.

Неизменното е неговото положение (статус,състояние). Небето е отгоре, а Земята е отдолу. Владетелят е обърнат с лице към юг, а слугите – на север. Бащата повелява, а синовете се кланят. Това е неизменното в него.

Разбира се, тези значения на „И”, които в образното описание на апокрифа са уподобени на три координати, определящи порядъка в света, е трудно да бъдат разграничени в ранните слоеве на „И Дзин”. Но в по-късните слоеве същността на съдържанието вече е възможно да бъда извлечена от всичките три значения на думата, и ние ще се опитаме да използваме семантиката в качеството на водач в системата, която лежи в основата на „Книгата на Промените”.

Йероглифът „И” буквално означава „простото”, „лесното”, „даденото”. Иска ми се да подчертая тези значения, доколкото тук релефно се изтъква разликата в системата „И Дзин”, така, както е представена във версията от времето на началото на династията Джоу и в нейните по-ранните варианти. Никога няма да разберем, как е устроена тази система, ако търсим в нея нещо тъмно и тайнствено. Книгата започва с нещо, което е лесно да се види и да бъде разбрано от всеки.

Преди всичко има смисъл да погледнем, при какви исторически условия тази система придобива нова форма. Тотемичната матриархална религия от времето на династията Шан, налагаща властта си чрез всяване на страх, била чужда на владетелите от ранния период на Чжоу. Също така било й е чуждо и ужасяващото затъмнение на разума, извеждащо на свобода тъмните сили на човешката душа и даващо им санкциониран изход в кървави жертвоприношения. Духът на чжоуските владетели е по-малко сложен и по-прозрачен, той е проникнат от образи, подсказани от растителния живот, от земеделието. Но понятията на тази култура далече не са примитивни, те са претърпяли процес на продължително пречистване. В йерархията на инстинктите чжоусците са давали превес на инстинкта на сърцето или разума. По такъв начин тъмните сили, изтласкани на заден план, не са могли повече да имат претенции за господство. Разбира се, аз съм опростил картината, за да я направя по-ясна. Но назованите духовни тенденции се проследяват в социално-политическата система на ранния период Чжоу. Животът придобива форма в съответствие на това, какво е дадено от природата. Затова нейните закони се приемат за познаваеми, а боговете, демоните, зловещите призраци, които внасят в живота ирационално начало, се поставят под съмнение. Именно това светоусещане е породило най-строга забрана на алкохола в началото на династията Чжоу.

Ситуациите, намерили отражение в „И Дзин”, са взети непосредствено от живота– те са това, което се случва с всички ден след ден и са разбираеми за всеки. Напълно определено се говори за това в по-късните слоеве на книгата, които не просто обясняват и развиват старата система, но си поставят цел – в пълно съответствие със социално-културната мисия на учението на Кун-цзъ – да се покаже действеността на „Книгите на промените”. Отново и отново се подчертава, че врата към системата може да бъде само простотата и яснотата.

В коментара „Си-ци чжуан” четем:

”Доброто (съвършенството) на лесното и простото се съчетава с висшето де.”

По-нататък се казва:

„Ако е лесно, лесно се познава; ако е просто, лесно се следва. Ако лесно се познава, то е нещо близко; ако е просто да се следва, то има работа (заслуги). Ако е близко, възможна е дълготрайност, ако се върши работа, то възможно е величие. Ако е възможна дълготрайност, то това е де на мъдрия човек; ако е възможно величие, то това са действия на достоен човек.”

Такава е вратата, която води към към истинските Промени. За постоянните около нас промени свидетелства ежедневния ни опит. За неизкушения ум нещата, явленията са неотделими от измененията. Само абстрактното мислене е в състояние да види феномена извън потока на непрекъснатите изменения – като статична същност. В западната мисъл този аспект на Промените намира известно отражение при прилагането на категориите време и явление. От гледна точка на тази категория всичко в същност пребивава в състояние на преобразование. Във всеки момент от времето бъдещето става настояще, а настоящето – минало.

Категорията време се използва с конкретно съдържание в китайското понятие за Промяна, възникнало в хода на наблюденията на природните явления: движението на слънцето и звездите, носещите се по небето облаци, редуването на деня и нощта, смяната на годишните времена. Както е казано в следващия фрагмент от „Лун-юй”:

„Стоейки на брега на реката, Учителят каза:

„Всичко тече, също като водата…… не можеш да го спреш нито денем, нито нощем.” ( Кун-цзъ „Лун Юй” 9-17 – превод Мария Арабаджиева).

Понятието време е тясно свързано с многообразието на живота.Промяната се определя като пораждане на пораждания (Си ци чжуан), като преливащо, постоянно обновяващо се, изобилие на непознаващите нито отдих, нито смърт сили на природата. Най-общо казано, животът е непостижим извън вечното изменение и нарастване. Прекъсването на живота не е дело на смъртта, която в крайна сметка също принадлежи на живота, то е неговото отрицание – извращаването, деградацията.

Тази мисъл органично влиза в понятието Промяна. Противоположност на изменението не е покоят и не застоят, защото и те се отнасят към проявите на Промяната. Представата, че това, което е противоположно на Промяната, е упадък, а не прекратяването на движението, показва колко това понятие е различно от нашата идея за времето. На Промените в китайското възприятие се противопоставя нарастването на това, което трябва да намалява и обезсилването на това, което трябва да властва. Промяната, следователно, не е просто движение, защото неговата противоположност пак е движение. Състоянието на пълна неподвижност е дотолкова абстрактно, че е било „непредставимо” за китайците, или по-точно за китайците по това време, когато „И Цзин” е била създадена. Така че, Промяната – това е естественото движение, развитието, което става противоестествено, ако го обърнем на опъки.

В „И Дзин” тази концепция получава по-нататъшно развитие. Включването в сферата на промените органически форми на живот придава на книгата философска ценност. В Книгата на промените се твърди, че човекът и естествените социални групи, а и в същност епохата като цяло, не съществува извън категориите на Промените и тази мисъл напълно отговаря на високите очаквания с които обикновено пристъпват към изучаването на „И Дзин”. Разбирането, че човек се движи и действа, че расте и се развива – не е само по себе си, кой знае какво откритие. Разбирането, че законът на Промените, независимо от формата на движението и развитието, управлява всичко и не знае изключения, ето в какво е източникът на толкова притегателната насоченост, стройност и прозрачност на древнокитайската философия.

Но такова развитие, развитие, обхващащо всичко съществуващо без изключения, съвсем не е просто да се изложи в явна форма. Промените – това не са външен нормативен принцип, налаган върху света, А вътрешен стремеж, в съответствие с който се осъществява естествено и спонтанно движение. То не е повеля на съдбата, изискваща безропотно подчинение, а по-скоро знак, който сочи посоката на възможните решения. И отново става дума не за морален закон, който е задължително безпрекословно да се съблюдава, но за някакви правила с чиято помощ е възможно да се подготвим за зараждащите се събития. Всички ние от рождение се намираме в единен поток на развитие, но неговото осъзнаване и следване предполага отговорност и свободен избор.

Такова разбиране на Промените в тяхното прилагане към развитието на индивида, социалните групи или епохата като цяло отменя множество допущания, с чиято помощ обикновено се обясняват събитията. Така, този принцип не различава вътрешно и външно, съдържание и форма. Той е присаден в човешкото сърце: активен е и различим. И както действа в един човек, този принцип действа и във всички обединения на хора, във всичко, което е велико и ценно в епохата. По този начин този принцип не просто въплъщава, но действително е носител на „душата” на групата и „духът” на времето. В сферата на неговото действие влизат всички нива и измерения на битието – всяко семе хвърлено в земята покълнва и съзрява..

Движението на Промените, следователно, никога не е ограничено и насочено в едно единствено направление. Най-добре от всичко му подхожда образът на цикличното движение. Той често се среща в по късната коментаторска литература, но,така или иначе, в нея е загубена гъвкавостта на боравене с образите, с която се отличава „И Дзин”. И все пак в основата им, без съмнение, лежи идеята за движение, връщащо се в своята изходна точка, движение подобно на движението на небесните светила или смяната на сезоните на годината. Смъртта древните китайци също са възприемали като възвръщане. Но в тази интерпретация е важна не толкова повтаряемостта, колкото самодостатъчността или цялостността. Промените изобщо не са свързани с идеята за прогреса, която органически влиза в нашата представа за цикличното движение – да си припомним образа на спиралата. Оценъчната по своя характер идея за прогреса лошо се съвместява с образите взаимствани от природата. А опитите за възвеличаване на новото за сметка на старото, на бъдещето за сметка на миналото, винаги са били чужди на китайската мисъл. Няма нищо по-важно от това, да се следва потока на Промените И ако предишните времена ни превъзхождат в това отношение, следва да признаем това без предразсъдъци, да извлечем съответния урок и да се постараем да научим това, което са умеели древните. Възвръщането на движението в изходната точка предотвратява разсейването, което е неизбежно постига импулса при еднопосочно движение. Безкрайността затова се сдържа от крайното, вън от пределите на което тя не може да бъде поставена в служба на човека.

Тук идваме при третия смисъл, свързан с понятието „И”: неизменното, това, в което можем да бъдем уверени. Един древен апокриф ни дава парадоксалното определение”Промените – това е неизменното.” В късните слоеве на „Книгата на промените” това значение на думата се използва за противопоставяне на думата „опасност”. Опасност – това е неизвестното, тайнственото, което може в еднаква степен да се превърне в щастие и в нещастие. Безопасността – това е твърдото знание на правилния път, увереността, че събитията ще се развиват в нужното направление.

Ранните коментатори били склонни да отъждествяват безопасността, както и постоянството с обществените отношения. Те казвали: бащата повелява, синът се кланя – и с това се разобличават като страстни защитници на своето собствено социално положение. Но така или иначе системата не е лишена от динамизъм. Синът днес почтително се кланя на своя баща, но утре сам ще стане баща и ще приема поклоните на своя син. Казано по друг начин, общественото положение е фиксирано и статично само по отношение на друго обществено положение. Зададеното отношение е непоколебимо и затова може да послужи като отправна точка в потока на събитията. Различието в статуса на конкретните лица, по този начин е по-малко важно, отколкото самото съществувание на полярност, която служи като организиращ принцип на Промените. Очевидно е, че отношенията могат да бъдат най-разнообразни, бащата и синът са само един пример, символизиращ принципа на отношенията. Разгърнатата мрежа на обществените отношения служи като залог на устойчивостта и постоянството в Промените. Но при пренасянето на понятията на Промените в областта на личното или на космическото се появява настоятелна необходимост от въвеждане на други отношения, способни да станат мярка на устойчивост в тези сфери. По-нататък ще разгледаме основополагащия принцип на полярността по-подробно.

В „Книгата на Промените” е набелязан още един аспект на понятието Промени, който в ранните слоеве на на книгата не е пряко изразен, но се в по-късните текстове се обсъжда много подробно. Тези текстове свързват устойчивостта в Промените с една от основните човешки добродетели: надеждността, вярността. Промените могат да бъдат постигнати, можеш да се придържаш към тях, можеш да разчиташ на тях. Те не се случват без причина, а следват установен курс на естествения ход на събитията. Както в утрешния изгрев на слънцето, както в настъпването на пролетта след зимата, ние сме уверени, че тези процеси не са хаотични, а са целенасочени.Тук концепцията за Промените се сближава с космическия закон на даосите – „Дао”. И наистина, в късните слоеве на книгата думата „Дао” се среща много често. Дао и тук, както при Лао-дзъ, се показва в качеството на активната сила на Вселената като цяло и за всяка нейна част. Ето какво четем в „Си дзи чжуан”:

Промените са съизмерими с Небето и Земята и затова могат да обхванат Дао-то на Небето и Земята…….

Уподобяваш се на Небето и Земята и затова не противодействаш;

със знания обхващаш цялото многообразие на нещата-същности и с Дао уравновесяваш Поднебесната и затова не грешиш…….

(От Промените) са обхванати преображенията на Небето и Земята и нищо не е пропуснато;

намерили са място и са завършени всички същности и нищо не е загубено:

постигнато е Дао-то на деня и нощта и е дадено знание,

защото както духовете-божества нямат страни (подобия), така и Промените нямат тяло (форма).

По този начин, твърдото, постоянното, вместо което в текста на „Дао дъ дзин” стои Дао, е неотменим атрибут на Промените, а това на свой ред предполага идеята за последователност и вездесъщност. Ние виждаме, че Промените присъстват, и в голямото, и в малкото, разкриват се, и в събитията от космически мащаб, и в човешкото сърце. От всеобхватния характер на Дао, вместваш в себе си, и макрокосмоса и микрокосмоса, в „Книгата на Промените” следва представата за човека като център на събитията: личност, осъзнаваща своята отговорност наравно със силите на космоса – Небето и Земята. Това се има предвид, когато се казва, че е възможно да се влияе на Промените. Разбира се да оказва влияние е дадено на този, който е с Промените, а не върви против тях. Тъй както в потока на Промените влизат всички семена, там можеш да хвърлиш и своето. Знанието на законите на Промените ни учи, как да боравим със семената, как да влияем на хода на нещата и не само на това. На посаденото семе може да се влияе в хода на неговия растеж, но влиянието ни би било толкова по-силно, колкото то е по-близо до момента на посяването му, а този който предвиди момента на покълването му, той ще стане господар на неговата съдба. И отново ни идва на ум великата книга „Дао дъ дзин” където са изразени сходни мисли.

По този начин, в тази степен, в която на личността, осъзнаваща своята отговорност, е дадено да влияе на хода на нещата, променливостта престава да бъде коварен скрит от погледа ни капан, тя става органически световен ред, който се намира в съгласие с човешката природа. Затова на човека е отредена далече не нищожна роля. В установени граници той не само е господар на своята съдба, но също така е в състояние да се намесва в събития, които, се намират далече от неговата собствена сфера. Но преди всичко е необходимо да се осъзнае позволения ни предел и да не претендираме за нещо повече. Точно за тази цел служи „Книгата на Промените” в която е събран опита на древността и мъдростта на хората от няколко епохи.

 

Превод: Shi-jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 21.10.2012

 

ДВА ОСНОВНИ ПРИНЦИПА

Когато говорим за ролята на постоянството или надеждността в принципа на Промените, ние цитирахме определението: „Промените – това е неизменното.” В непосредствено дадения на усещанията непрекъснат поток на Промените, постоянството играе ролята на принцип внасящ ред и обезпечаващ устойчивост в приливите и отливите на събитията. Постигайки този принцип човек, отказвайки се от неразумното си отъждествяване с природата, престава да бъде играчка в нейните ръце – на сцената излиза мислещото съзнание. Осъзнаването на това, което е постоянно в потока на природата и живота е първата крачка към абстрактното мислене. Познанието на регулярността в движението на небесните тела и смяната на годишните времена създава основа за систематическо подреждане на събитията, а концепцията за постоянство в Промените открива път за осмислени действия. Постоянството, по този начин, освобождава човека от господството на природата и го принуждава да поема отговорност за себе си и за своите постъпки.

Едновременно с това понятие в картината на света се включва и система от отношения. Промените, макар и да не са абсолютни по своя характер, никога не са хаотични. Те не се се развиват случайно, сменят се като гледките в калейдоскоп, но се проявяват по отношение на фиксирани точки на непоклатимия световен ред.

В картината на света отразена в ранните слоеве на „Книгата на промените”, понятието постоянство в Промените  е неотделимо от идеята за полярност. Две непосредствено противоположни точки задават границите в циклите на Промените. С европейската терминология това може да се опише като въвеждане на категорията време, благодарение на чиито координати се появява устойчивостта в Промените. За древните китайци пространството винаги е било тримерно. Наравно с дължината и широчината, също толкова очевидна за тях е била и дълбочината. Още повече, именно това измерение на пространството е играло в китайската култура главна роля.

Противопоставянето на върховете и низините се среща не само в „Книгата на Промените”. Намираме го и в най-древните до чжоуски части на „Шу дзин” (Книга документи (исторически), „Ши дзин” (Книга поезия) и, разбира се, върху древни надписи върху кости, използвани  при гадаене и бронзови изделия. Противопоставянето „висше – низше” , не се изчерпва с определяне на позиции в пространството. От самото начало се подчертава тяхната съотносителност. Това не са изолирани същности, те са свързани и си въздействат една на друга, което е очевидно от надписите по гадателни кости и бронз и от песни с древен произход, в които се казва че това, което е долу предшества, това което е горе.  В тези текстове понятието висше и низше се въвеждат с трета дума, която характеризира техните взаимоотношения. Например: Висшите и низшите пребивават в съгласие” или „Висшите и низшите се следват едни други”. Така че имаме документални доказателства за съществуванието на това противопоставяне и неговия характер още при династията Шан и  можем да не се съмняваме, че то се е появило още по-рано.

Протипоставянето на висше и низше може да бъде напълнено с най-различно съдържание. Във връзка с характера на документите, в които тази антитеза се среща в нейната най-ранна форма, отношението на полярност най-често се осмисля като социално. Горе е владетеля, а долу – народът. Ние едва ли бихме съгрешили по отношение на истината, ако предположим, че корените на  това противопоставяне са в полярности от космическо-религиозен характер, а именно в противопоставянето на Небето и Земята, което в последствие, вероятно,  е било пренесено и при обществените отношения. Небето обикновено се представя с думата тян, което и до сега се използва в това същото значение, доколкото се отнася до Земята, използва се не съвременната дума ди, а по-древната дума – ту.

Тук ние се докосваме до най-древни прозрения на китайската култура. Понятието Небе, вън от всяко съмнение,е по-древно от династията Шан. Още в епохата Ся тян, небето, означава не само небесния свод, но по естествен начин се асоциира с творящата сила на Небето. Следователно, тази дума изразява, при превод на езика на нашата култура, най-древната от известните ни в Китай представи за Бога. Доколко антропоморфен е бил първоначално този първоначален образ, в сегашно време е невъзможно да се каже. От формата на йероглифа може да се заключи, че на преден план са изтъкнати атрибути на огромност и величие, т.е, вездесъщност и всемогъщество, или, най-добре е да кажем – висша творяща сила. Освен това, на твърде ранен етап са започнали  да свързват това понятие с личностното начало. Иначе е невъзможно да се разбере институцията, свързана с жертвоприношенията на небето. Много рано, възможно е още при династията Ся и при всички случаи до началото на Джоу, личностното начало е придобило  конкретна форма: най-далечните и най-почитани предци били приравнени към Небето. Но акцентът не се поставя върху личностния характер на Бога, а на правилното отношение към него, естествено възникнало от почтителността към прародителите и идеята за приемственост в живота. Затова, какъвто и да е конкретният образ на нашия Творец като Отец на Небесата, отъждествяването на предците с Небето не означава персонификация на Бога. Това се вижда, и от този факт, че никакви изображения на божества от онова време не са намерени.

В сравнение с културата на периода Ся, тази по време на династията Шан е значително по-сложна. С възхода на шанската държава в китайската картина на света се появяват идеи, силно отличаващи се от предишните.Китайците от този период са по-убедени тотемисти, отколкото техните предшественици. Майката стояла по-близо до тях, отколкото бащата и няма нищо чудно в това, че при Шан се появила нова антропоморфна представа за Бога, който вече се е означавал с думата ди, „владика”, означаваща, и божеството, и обожествения владетел. По късно тази дума била включена в понятието „император” – хуан-ди, „Divus Augustus”. В шанските паметници думата ди, също така е противоположна на Земя. Но представата за не антропоморфно Небе не изчезнала безследно през периода Шан и била възстановена в своите права в периода на ранния Чжоу.

Много дискусии са се водили за сходствата и различията между древно-китайските и  християнските представи за Бога. Първите йезуитски  мисионери били заинтересовани в тяхното максимално сближаване. Тогава тяхната мисия би се свела до възвръщане китайците към собственото им наследство и отказа им от по-новите порочни идеи. Но китайците не приели тази гледна точка и Рим, в края на краищата, изразил неодобрение на подобна практика.

Спорът за това, съществувал ли е в древния Китай монотеизъм в християнското разбиране на тази дума, изглежда безсмислен, макар и само за това, че жертвоприношения в онези далечни времена са принасяли  не само на Небето. Доколкото историческите данни позволяват да съдим, даже в най-далечното минало китайците са се покланяли и на Земята, а в периода Шан са я  поставяли по-високо от Небето.

Освен това, самата дума „Земя”, ту, се отнася не само за конкретен предмет или вещество, но също така и за божествена природа. В най древните идеограми Земята е изобразена във вид на могила – свещено място за жертвоприношения. Въпреки твърдо установения факт, че по време на шанския период и почти до наше време жертвоприношенията са свързани с женското начало в нейната природа, съществуват многочислени свидетелства за по-древни времена, когато Земята е била възприемана като мъжко начало. Наследили идеята за Небето от своите предшественици, хората от епохата Шан, съдейки по всичко, първи съединили това понятие с неговата противоположност и, по този начин, полярността на Небето и Земята заела своето място в китайските представи за космоса.

Божествената същност на Земята се проявява в нейната пораждаща сила. Това се вижда от друга идеограма – ше, в която към „Земя”, ту, е прибавен ключ, означаващ духовно начало и в по-широк смисъл – откровение. Откровението на Земята се състои именно в силата на растеш, в което е заключен нейния дух и на когото се покланят пред олтара на Земята, наречен по тази  причина ше. По късно йероглифът ше ще стане символ на китайското общество. Обществото (в социален смисъл) – това е ше-хой, обединение на хората, събрали се пред олтара, това са възлите, свързващи земеделците, които са най-близо до Земята, даряваща ги с плодородие.

Става очевидно, че противостоенето и взаимодействието на висшето и низшето във всички възможни значения  трябва да бъдат отразени в древните китайски източници. Противоположността на тези понятия е вградена в системата  на „Книгата на промените” и създава определена структура, която е в съгласие с някакъв организиращ  принцип. Този процес, така или иначе, е проникнат от динамизъм. Полярността не е свързана с твърдо зададени полюси, около които се развива циклично движение, по-скоро тя създава нещо от рода на „магнитно поле”, определящо Промените и в същност  предизвикващо ги. Тук пред нас се представя още една страна на полярността, изразена в противопоставянето на половете. Земята – това е женското начало, а Небето – мъжкото; майката Земя, противопоставена на бащата-Небе. Разбира се опозицията мъжко-женско ни отвежда в много далечни времена. Тя се среща още на кости за гадаене и други ранни източници, където се изразява с  мъжкото и женското начало в животинския свят – самецът и самката. Мъжкото първоначално се е изобразявало като  земя-животно, животно в неговото отношение към земята, а женското се е възприемало като животно, свързано с  измененията, същност, която носи със себе метаморфози. Тези значения и по-специално думата „самка”, ”женственото”, по-късно са играли важна роля във философията, например при Лао-дзъ.

Представата за противопоставянето на половете във вид на конкретна двойка животни е известно от много древни времена, среща се и в И Дзин. Изразител на мъжкото начало е дракон, а на женското – кобила. Сведенията за дракон и кобила като двойка, което на нас ни изглежда твърде странно, се обяснява с архаични митологични представи. Драконът не е чужд и на нашата митология и, вероятно, символизмът на дракона се е формирал в нашата култура в същите сфери на човешката психика, както и в Китай. Но в структурата на нашата култура, това „същество” е заело съвършено друго място. За нас, както и за китайците, Драконът въплъщава мъжкия принцип – за да го омилостивят му водят прекрасни девственици. При нас с дракона се асоциира с консервативност, с алчност – натрупването на богатства заради самите тях – драконът охранява съкровища. Това свойство вероятно е присъщо на животинската природа,  доколкото и Китай се случва драконът да е зает с охраната на съкровища.  Но могъществото на дракона за нас се изразява в неудържима ярост, която подобно на буря помита всичко по пътя си. Ние призоваваме Свети Георги, за да срази дракона. В Китай драконът не го убиват, а се опитват да го удържат там, където е необходима и полезна неговата страшна сила. Драконът символизира оздравителна криза, пречистване чрез буря. Това е божественият смисъл на временната власт с която е облечен Сина на Небето. Само когато той не е на своето място – нещо, което също се случва в Китай – драконът представлява заплаха, сила, която трябва да бъде овладяна.

Противоположността, сдържаща дракона, е  кобилата. Конят бил един от първите опитомени животни. Конете могат да бъдат накарани без особена принуда да се подчиняват, но заедно с това те съхраняват своя характер, не се променят, подобно на кучетата, за да изпаднат в робска зависимост от човека. Конете са едновременно полезни и естествени. Затова кротката кобила става противоположността на  яростния дракон. Тази забележителна двойка, богата на символични значения, отново и отново се въплъщава в изразителни образи. Например, при двора на танския владетел Мин-хуан (713-755) пред императора на неговия рожден ден довеждали танцуваща кобила, за да привлече драконите, без които владетелят губи своето могъщество.

Такъв е образът на кобилата в „Книгата на промените” Но този древен смисъл бил засенчен от по-късен мит и се случило твърде характерно изменение на значението в неговата противоположност. Затова жребецът започнал да олицетворява мъжкия принцип, а женския в този случай се осъществява от послушната, кротка крава. Фениксът, който по-късно често се среща в двойка с дракона, има, по всяка вероятност, по-късен произход. Навярно, майката, Кун, е заела този атрибут от една от своите дъщери, Ли (31-я знак в И Дзин).

Тези животни в действителност са с само символи на напрежението, възникващо между половете, в което, на свой ред, се проявява противоположността на основните космически сили. В „Книгата на Промените” това напрежение намира и по-абстрактно изражение, например в двойката Циен и Кун. Тези понятия вече са почти лишени от митологично съдържание и са прикрепени на съответни позиции в системата на знаците гуа. Двете думи трудно се поддават на превод, но, може би, „Съзидателният” и „Приемащата”, са най-подходящи, тъй като в тях са схванати най-важните идеи за активния, действащия  и за това, върху което се въздейства. Отношението между Циен и Кун е основополагащо още  в най-ранните слоеве на книгата, а в по-късните е постоянен предмет на теоретизиране. Например във „Великия коментар” се казва:

„Циен и Кун – в тях е най-дълбокият смисъл на Промените! СЪЗИДАТЕЛНИЯТ и ПРИЕМАЩАТА, задават реда и Промените си намират мястото там. Ако унищожиш  Циен и Кун, то не би имало в какво да се появят Промените; а ако е невъзможно за Промените да се появят, то СЪЗИДАТЕЛНИЯТ и ПРИЕМАЩАТА  на свой ред ще изчезнат.”

Циен, СЪЗИДАТЕЛНИЯТ – това е висшата Устойчивост (Опора) на Поднебесната, неговото де действа постоянно в Промените (с лекота) и с това самото стават известни опасностите.

Кун, ПРИЕМАЩАТА, ТОВА Е ВИСШАТА Податливост в Поднебесната, нейната Потенция действа постоянно в най прости преходи и с това самото стават известни препятствията.

С типичната за китайското мислене склонност към подреждане на нещата в системи древните включили в тази двойка противоположности и други аспекти. Някои от тях ще засегнем по-късно, но като най-общо всичко се свежда към противоположностите Ин и Ян. Тези понятия също произхождат от най-дълбока древност. Като полярни сили са започнали да ги възприемат много отдавна, във времената, когато женския принцип господствал над мъжкия. Концепцията се предавала и развивала в течение на много поколения и придобила завършена форма едва при последната  трета от периода на династията Чжоу. Древните йероглифи, с които се означават тези понятия, се отличават от съвременните – по късно към йероглифите бил прибавен един и същ ключ „планински склон”. Първоначално йероглифът  Ин се състоял от идеограмата „облак” и, следователно, означавал „затъмнение”, „тъмен”. Освен това с този образ се асоциирала идеята за водата, даваща живот на всичко съществуващо. Йероглифът Ян е бил изображение на опашката на бивол или вимпел, развяващ се огрян от слънцето. По този начин, той означавал нещо „блестящо, огрято от лъчи“ , ярко.В тази пиктограма се съдържа също така и значението на власт, издигаща своето знаме, като символ на социално превъзходство, и това допълнително значение не е било загубено. С ключът означаващ планински склон, Ин означава „затъмнен склон”, т.е, северен склон, докато Ян сочи осветената страна, южния склон. По отношение на речната долина Ян ще означава светлата северна страна, а Ин – засенчената южна страна. Така думите се използват в съвременния език и това може да служи за добър пример за присъщата им смислова относителност.

С значения „светло” и „тъмно” двете понятия присъстват още в най-древния слой на И Дзин, а в „Туан чжуан”, „Коментари към съжденията, те получават символическо осмисляне. В по-късните слоеве стават явни и други възможни разбирания. Така в „Си ци чжуан” се казва:

„Промените са съизмерими с Небето и Земята и затова могат напълно да обхванат Небето и Земята.

Когато гледаш нагоре, съзерцаваш подредбата на звездите; погледнеш ли надолу, наблюдаваш структурата на Земята. Така узнаваш причината на тъмното и ясното.Идваш до източника на началото и се обръщаш към края. Така узнаваш уроците за раждането и смъртта. В Ци са семената – предметите – същностите, а в странстващите души хун – измененията. По това ще познаеш състоянието на духовете-бесове, гуй и духовете божества, шен.

Това, което дава завършеност на образите, се нарича Циен; това, което подражава на образците, се нарича Кун.

Небето и Земята създават положения (позиции) и Промените действат в тях.

Мъдрецът казва: „Циен и Кун – не са ли това врата в Промените? Циен – янските предмети-същности, Кун – инските предмети-същности.  Ин и Ян сгъстяват (концентрират) Потенциите и се появява тяло с твърдост или мекост, с това самото те въплътяват същността на Небето и Земята и се постига съществуващата в Потенциите ясност на духа” („Си ци чжуан”)

Китайските философи не могат да подминат образи с толкова богат потенциал. Цзоу Ян, живял през III век н.е. върху тях изгражда концепцията си за космоса и много негови идеи са намерили място в апокрифната литература, посветена на И Дзин,  която, в интерес на истината, не винаги помага да се разбере първоначалния смисъл на тази книга. По късно ние ще върнем към разглеждането символизма на двойките главни космически сили, намерили място в разсъжденията на по-късните философи и послужили за основание на своего рода гностична космогония на дуализма.

Нека да се откъснем сега от теоретичните разсъждения и отново да се обърнем към фигурите, съставени от по шест  линии, които са в основата на И Дзин.Тези фигури (хексаграми) са 64 на брой и отговарят на 64 ситуации, представени в тази книга. На всяка линия е приписано значение Ян или Ин, и ситуацията, следователно, се развива като взаимодействие на два вида сили в шесторна комбинация. По този начин, на шестте позиции на хексаграмите се разполагат линии от два вида: непрекъсната, символизираща силата Ян и прекъсната, символизираща Ин.

По отношението на целите и прекъснатите линии са се водили многобройни дискусии. . Често са се предприемали опити да с докаже, че това са символи на плодородието. Но всяка интерпретация отразява само някаква част от тяхното значение и без съмнение е, че даже по времето на своето формиране техният смисъл е бил по-сложен и по-дълбок. Най-вероятна ни изглежда връзката с гадаенето със стъбла на бял равнец, при което отговорът на зададен въпрос се търси в конфигурацията на хвърлени случайно стъбла. Едва ли изтънчената техника на гадаене, описана в по-късните слоеве на книгата и прилагани до сега, е била известни на древните. Възможно е, първоначално гадаенето да се е свеждало до нещо като хвърляне на жребий: изтеглените дълги  стъбла да означават положителен отговор, а късите – отрицателен. Впоследствие, по причина неравенството в статуса на двете главни сили, а също така благодарение на идеята за връзката на небето с единицата, а на Земята с двойката, две къси стебла са били приравнени с едно, дълго и така започнали да изобразяват силата Ин.

Тези два вида линии, цяла и прекъсната, се наричат съответно, „твърда” и „податлива”, което сочи към още един съществен аспект на полярността. В най древните слоеве на книгата именно твърдостта и мекотата най-често се използват в качеството на имена на главните сили. Често те се срещат и в „Си ци чжуан”. Казва се: „Твърдостта и мекотата са образи на деня и нощта” Привеждат се и по-детайлни описания:

„Небето е почитаемо, Земята е принизена – така знаците Циен и Кун получават определеност. Принизено и високо, по това са разпределени – така възникват положенията (позициите, статусите) на благородното и низкото (подлото).

В движението и покоят има постоянство, така твърдостта и податливостта се разграничават.” („Си ци чжуан”)

Свеждането на двойката главни сили към конфигурациите на „Книгата на Промените” прави тези сили неотменима част от процеса на Промените. А доколкото Ин и Ян сами са подложени на изменения, въвлечени са в превръщанията и преображенията, те не изглеждат вече абстрактни и замъглени.

„Мъдрите хора създават знаците гуа. Като Съзерцават образите и ги свързват с думи, те проясняват щастието и нещастието.

Твърдостта и податливостта се заместват едни други, пораждайки превръщания и преобразявания.” („Си ци чжуан”)

Съчетанието на линиите на знаците гуа изобразяват Промените в света на явленията. Твърдата линия се преобразява и  става податлива, а податливата линия се превръща в твърда. При това всяка линия и съответстващите и сили могат да се намират в две състояния – на движение или на покой,  като при това  се проявяват в Ин и Ян.

Ето знакът Циен, в неговия покой е съсредоточеността, а в неговото движение – прямотата. с това най-великото се поражда в него. Ето знакът Кун, в неговия покой е сбитостта (концентрацията), и с това най-обширното се поражда в него. („Си ци чжуан”)

По този начин, твърдата линия, олицетворяваща единството в покоя и еднопосочността в движението е образ на човешкия разум, а податливата линия отразява вегетативното движение на отваряне-затваряне, така символизира човешката душа.

 Динамиката на развитието на линията определя системата на книгата като цяло. Твърдата линия навлиза отвън, изтънява по средата и се разпада на две, превръщайки се в прекъсната линия. Прекъснатата линия, от друга страна, се изтласква из отвътре и в резултат се сраства и образува една единна линия. Така в  процеса на Промените линиите се превръщат в своята противоположност. Следователно, всяка съставляваща на дадена ситуация може да се превърне в своята противоположност и да добави нов елемент към ситуацията като цяло. Това е основополагаща истина, добре известна и на Запад.

Едно по-подробно разглеждане показва, че принципът на промяната на качеството в неговата противоположност, би могъл да ни даде определени указания  като ръководство за  нашите действия. Това отново е призив към човека, осъзнал своята отговорност и му диктува следващата крачка, изискваща отказ от праволинейния конформизъм. От тази гледна точка, нашите размишления и действия не са просто възможни или невъзможни, а зависят от приетите решения. От тук следва, че всичко абсолютно и безусловно носи в себе си своята собствена смърт. От друга страна, това означава също, че лесната приспособимост, привичката да се плува насам-натам, да се приема без съпротива всяка ситуация, оплита индивида в потока на събитията, от които е невъзможно вече той да се измъкне. Да се направлява развитието в желаното русло се отдава само на този, който заема позиция на противопоставяне и ясно осъзнава всичко, което се случва.

Многообразието от събития, разбира се, е твърде сложно, за да го отразим изцяло в целите и прекъснатите линии. Затова е необходимо да се обърнем към по-сложната картина на ситуацията – към образите и това, което е заложено в тях.

Shi-jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 11.11.2012

 Към карта на сайта / към началото на страницата