философия / религия – преводи на български 
Към карта на сайта 
Съдържание на страницата:
Какво са казали античните философи ( из „Животът на философите“ – Диоген Лаерций):
Талес
Биант
Хилон
Питак
Периандър
Анахарсис
Сократ
Платон
Аристотел
Диоген
,
Какво са казали античните философи
из „ЖИВОТЪТ НА ФИЛОСОФИТЕ” – ДИОГЕН ЛАЕРЦИЙ
.
За личността на Диоген Лаерций на практика не знаем нищо. Дори различителното Лаерций е с неясен произход, макар че някой го свързват със споменатия от Стефан Византийски малоазиатски град Лаерта. Вероятно съчинението „За живота и ученията на философите” е писано към края на III в. oт н. е………
(Диоген Лаерций – „Животът на философите”
Съставил и превел от старогръцки ТОДОР ТОМОВ
Предговор ЦОЧО БОЯДЖИЕВ
НАРОДНА КУЛТУРА 1985)
.
Талес
И тъй, Талес, както споменават Херодот, Дурид и Демокрит, бил син на Екзамий и Клеобулина. Майка му произхождала от Телидите – най знатния финикийски род, водещ началото си от Кадъм и Агенор, според свидетелството на Платон……….
,
Разказват, че следните сентенции са негови:
Най-древно от всичко съществуващо е Бог, защото не е роден.
Най-прекрасното нещо е светът, защото е творение на Бога.
Най-голямо е пространството, тъй като обхваща всичко.
Най-бърз е умът, понеже се разпространява през всичко.
Най-силна е необходимостта, защото властвува над всичко.
Най-мъдро е времето, защото открива всичко.
* * *
„Смъртта рекъл Талес – не се различава по нищо от живота”
„А ти – попитал го някой – защо тогава не умреш?”
„Именно защото няма никаква разлика между тях – отвърнал Талес.”
* * *
На въпроса, кое е възникнало по-рано – денят или нощта, отговорил:”Нощта, с един ден по-рано.”
* * *
На въпроса, кое е трудно Талес отговорил: „Да познаеш себе си.”
„Кое е лесно? – Да даваш съвети другиму.”
”Кое е сладко? – Да постигнеш целта си.”
„Какво е Бог? – Това, което няма нито начало, нито край.”
Кое е трудно да се види? – Старец – тиран”
„Как човек може по-лесно да понесе нещастието си? – Като види, че враговете му са по-зле от него.”
Как бихме живели най-добре и най-справедливо? – Ако сами не вършим това, което осъждаме у другите.”
Кой е щастлив? – „Този, който има здраво тяло, съдбата е благосклонна към него и е благовъзпитан по душа.”
* * *
Съветвал да не забравяме приятелите си и когато са при нас и когато са далече от нас. Да блестим не с външна красота, а с душевните си качества.”
* * *
„Не забогатявай с нечисти средства – казвал Талес – и не злоупотребявай с доверието на тези, които са ти се доверили. Каквато подкрепа окажеш на родителите си – учел той – такава очаквай и от децата си.”
,
Биант
Биант, когото Сатир поставя на първо място от седмината мъдреци, бил син на Тевтам. Някой твърдят, че е бил заможен човек, а Дурид – че бил беден пришелец…….
,
Казват, че той е казал, че:
Силата е дар от природата, умението да се говори в полза на отечеството е качество на душата и разума, а богатството на мнозина е плод на случайността.
Нещастен човек според него е онзи, който не може да понася нещастието, а да желаеш невъзможното, е душевна болест. Човек не трябва да помни злините на другите.
Когато го питали, кое е най-трудното, той рекъл: „Да понасяш благородно превратностите на съдбата“.
* * *
Веднъж плавал на един кораб заедно с някакви неблагочестиви хора. Корабът бил настигнат от буря и те започнали да призовават боговете. „Мълчете – им казал Биант, – да не разберат боговете, че вие плавате на този кораб.“
* * *
Веднъж един безбожник го попитал какво е благочестие. Биант не му отвърнал. Когато онзи го попитал, защо мълчи, казал: „Защо питаш неща, които не те засягат.“
* * *
На въпроса, кое е най-сладкото за човека, отговорил: „Надеждата.“ Казал, че е по-приятно да бъдеш съдия на враговете си, отколкото на приятелите, понеже винаги един от приятелите ще ти стане враг, а един от враговете – приятел.
* * *
Съветвал да разпределяме живота си така, сякаш ще живеем и много и малко, и така да обичаме, сякаш ще ни отвърнат с омраза, защото повечето хора са лоши.
,
Биант съветвал:
Не бързай да се заемеш с това, което си замислил, но бъди твърд и неотклонен в това, с което си се заловил.
Не говори бързо – това е признак на безумие.
Обичай разсъдливостта.
За боговете говори, че съществуват.
Не хвали недостойния човек заради богатството му.
Вземай с убеждаване, а не със сила.
Каквото и благо да постигнеш, смятай, че е дошло от боговете.
Вземи мъдростта за подкрепа по пътя от младостта до стари години, защото тя е най-сигурното от всички притежания.
к
Хилон
Хилон от Спарта бил син на Демагет. Той съчинил елегия от около двеста стиха…….
й
Хилон съветвал:
Сдържай езика си особено по време на пир.
Не говори лошо за ближните си, за да не чуеш за себе си неща, които ще те огорчат.
Не се заканвай на никого, защото това е присъщо на жените.
Бързай да отидеш при приятелите си, когато са в беда, а не когато са щастливи.
Прави скромна сватба. Не говори лошо за мъртвите.
Почитай старостта. Пази сам себе си.
Предпочитай загубата пред срамната печалба – едната ще те огорчи само веднъж, а другата ще те тормози цял живот.
Не се надсмивай над изпадналия в нещастие.
Ако си силен, бъди сдържан, за да те уважават околните, вместо да се боят от теб.
Научи се да управляваш разумно дома си.
Езикът ти да не изпреварва мисълта.
Обуздавай гнева си.
Не се отнасяй враждебно към гадателското изкуство.
Не пожелавай невъзможното.
Когато вървиш, не бързай.
Когато говориш, не ръкомахай – това е признак на безумие.
Подчинявай се на законите.
Постарай се да живееш в безметежност…..
* * *
Хилон подчертавал, че човешката добродетел се състои в способността чрез разсъждения да се предвиди бъдещето.
* * *
На брат си, който не могъл да се примири, че Хилон е избран за ефор, а той – не, философът казал: „Това е, защото аз умея да търпя, когато ме онеправдават, а ти не умееш.
* * *
Негова е сентенцията: „Поръчителствуването води до беда.“
,
Питак
Питак от Митилена бил син на Хирадий. Дурид казва, че баща му бил тракиец. В съюз с братята на Алкей Питак свалил от власт лесбоския тиран Меланхър……
.
Питак съветвал:
Не говори предварително, какво смяташ да правиш, защото ако не успееш, ще станеш за смях.
Не укорявай човека изпаднал в беда, за да не ти се случи и на тебе същото.
Връщай оставената на съхранение у теб вещ.
Не говори лошо за приятелите си и не хули враговете си.
Упражнявай се в благочестие.
Обичай въздържаността. Стреми се към истината, верността, опитността, ловкостта, другарството и усърдието.
* * *
Питак е изрекъл следната мисъл: „Трудно е да бъдеш добър човек.“ Симонид предава думите му така: „Трудно е да станеш добър човек според Питак.“
* * *
Платон в диалога „Протагор“ споменава думите на философа: „С необходимостта дори и боговете не спорят“, а също и: „Властта издава човека.“
* * *
Когато веднъж го попитали кое е най-доброто, той отговорил: „Да се справиш добре с непосредствено предстоящето.“
* * *
Питак съветвал победите да се печелят без проливане на кръв.
* * *
Когато един фокеец твърдял, че трябва да се търси разумен човек, Питак се обърнал към него с думите: „Ако го търсиш твърде усърдно, няма изобщо да го намериш.“
* * *
Попитали го, какво е благодатно. Питак отговорил: „Времето.“
„Кое е неясно?“ – „Бъдещето.“
„А, несигурно?“ – „Морето.“
* * *
Според него на умните хора е присъщо, преди да се случи нещастието, да предвидят как да го предотвратят, а на храбрите – когато се е случило, да се справят успешно с него.
,
Периандър
Периандър от Коринт бил син на Кипсел и произхождал от рода на Хераклидите, както пише Александър в „Наследствата“……..
,
Периандър е изказал следните мисли:
Безметежността е прекрасно нещо.
Прибързаността е опасна.
Алчността е позорна.
Властта на народа е по-силна от тиранията.
Наслажденията са преходни, а славата вечна.
Когато си щастлив, бъди въздържан, а когато си нещастен – бъди разумен.
Отнасяй се по един и същи начин към приятелите си – и когато са щастливи, и когато са в нещастие.
Наказвай не само прегрешилите, но и тези, които имат намерение да прегрешат.
* * *
Неговата сентенция била: „С усърдие се постига всичко.“
,
Анахарсис
Анахарсис Скита бил син на Гнур и брат на скитския цар Кадуид. Майка му била гъркиня и затова познавал еднакво добре и двата езика……
,
Анахарсис казвал, че лозата дава три грозда: първият на насладата, вторият – на опиянението и третият – на отвращението.
* * *
Учудвал се, че при елините в състезанието участват изкусни състезатели, а правосъдие раздават невежите.
* * *
Когато го попитали как човек може да избегне пиянството, той отговорил: „Като има пред очите си безобразията на пияните.”
* * *
Като узнал, че дебелината на корабните дъски е четири пръста, рекъл: „Пътуващите на кораба се намират на четири пръста от смъртта.”
* * *
Как е възможно хора, питал той, които забраняват лъжата, напълно открито да лъжат в кръчмите. Учудвал се, че в началото на пира елините пиели с малки чаши, а когато се заситят – с големи.
* * *
На неговата статуя било написано: „Обуздавай езика, корема и члена си.”
* * *
Когато един атинянин го укорил за скитския му произход, Анахарсис казал: „За мен позор е моята родина, а ти самият си позор за родината си.
* * *
Попитали го, кое нещо у хората е едновременно добро и лошо. „Езикът” – отговорил той.
* * *
По-добре е, казвал, да имаш един, но много добър приятел, отколкото мнозина, които не струват нищо.
,
,Сократ
Сократ от дема Алопеке, както пише Платон в „Теетет”, бил син на каменоделеца Софрониск и акушерката Фенарета……..
,
За разлика оъ повечето философи той не изпитвал жрлание да напусне родината си, освен ако не се налагало да участвува в някой военен поход. През останалото време живеел в Атина, където с увлечение спорил с противниците си, като се опитвал не толкова да ги разубеди в тяхното мнение, колкото сам да се добере до истината.
* * *
Често при вида на множеството стоки, изкарани на пазара си казвал: „От колко много неща нямам нужда!…….”
* * *
Чудно било според него, че всеки би могъл лесно да каже колко овце има, а не би могъл да отговори, колко са приятелите му – толкова небрежно хората се отнасят към тях.
* * *
Сократ, както пише Ксенофонт в „Пирът”, възхвалявал свободното време като най-голямо богатство. Учел, че има само едно благо – знанието и едно единствено зло – невежеството. Богатството и благородството според него не само че не притежават нищо почтено, но напротив – носят само зло.
* * *
На преклонна възраст се научил да свири на лира, като твърдял, че няма нищо неуместно човек да научи това, което не знае. Често танцувал с удоволствие, защото смятал, че раздвижването на тялото е полезно за здравето.
* * *
Казвал, че другите хора живеят, за да ядат, а той самият яде, за да живее.
* * *
Когато жена му рекла: „Загиваш несправедливо”, Сократ попитал: „А ти би искала да бъде справедливо ли?”
* * *
Един ден Ксантипа най-напред се нахвърлила върху него с хули, а след това го заляла с вода. Сократ рекъл: „Не твърдях ли аз, че когато Ксантипа загърми, ще докара дъжд.”
* * *
Попитали го за един човек: „Нима онзи не те хули?” Той отговорил: „Ни най-малко. Нищо от това, което той казва, не се отнася до мен.”
* * *
Когато един негов противник го ритнал, изтърпял и това, а понеже един човек изразил учудването си, Сократ казал: „Ако ме беше ритнало някое магаре, щях ли да заведа дело срещу него.”
,
Платон
Платон от Атина бил син на Аристон и Перектиона. Родът на майка му водел началото си от Солон……
,
Говорят, че когато Сократ чул Платон да чете диалога „Лизий”, възкликнал: „Кълна се в Херакъл! Колко лъжи е измислил за мене този младеж!” Защото Платон бил написал много неща, които Сократ изобщо не е изричал.
* * *
Говорят, че Платон веднъж видял един човек да играе на зарове и започнал да го укорява. Онзи отговорил, че залага незначителни суми. „Но навикът – рекъл Платон, не е нещо незначително.”
* * *
Попитали го дали за него ще пишат спомени, като за древните философи. Платон отговорил: „Първо човек трябва да си спечели добро име, а спомени после ще има много.
* * *
Съветвал пияните да се оглеждат в огледалото, за да се отвратят от този безобразен порок. Казвал, че не е прилично да се пие до забрава, освен на празника на бога, който дарява виното.
* * *
Не одобрявал също и съня без мярка. В „Законите” пише: „За нищо не е годен този, който спи.”
* * *
Казвал, че няма нищо по-приятно от това да слушаш истината, а според други – да говориш истината.
* * *
Той пръв дал определение на красивото като понятие, което включва в себе си и похвалното, и разумното, и полезното, и хармоничното. И всички тях ги обединява следването на природата и хармонията.
* * *
Аристотел
Аристотел от Стагира бил син на Никомах и Фестида. Никомах бил потомък на Никомах, син на Махаон и внук на Асклепий, според думите на Хермип в книгата „За Аристотел”, и живял в двора на македонския цар Аминт като приятел и лекар………
На Аристотел приписват следните остроумни отговори:
Попитали гп каква печалба имат лъжците от лъжите си. Аристотел отговорил: „Да не им вярват, когато говорят истината.”
Веднъж го упрекнали, че дал милостиня на някакъв негодник, а той отвърнал „Съжалих се над човека, а не на нрава му.”
* * *
Често обичал да повтаря на приятели и ученици, където и както се случило да беседва, че зрението получава светлина от обкръжаващия го въздух, а душата – от учението.
* * *
Нерядко подчертавал, че атиняните открили пшеницата и законите, но се научили да използват само пшеницата, а законите – не успели.
* * *
Казвал, че корените на учението са горчиви, но плодовете му са сладки.
* * *
Попитали го, какво остарява най-бързо. „Благодарността” – отговорил Аристотел.
„А какво е надеждата?” – „Сън на яве.”
* * *
Възпитанието, казвал Аристотел се нуждае от три неща: от талант, от наука и упражнение.
* * *
Когато му казали, че някой си го хулел, той отвърнал: „В мое отсъствие, ако иска може да ме бичува.”
* * *
На въпроса по какво се отличават образованите от невежите, отговорил: „По това, по което се отличават живите от мъртвите”.
Възпитанието наричал украшение в щастието и убежище в нещастието. Родителите, които са се погрижили за възпитанието на децата си, са по-почитани от тези, които само са ги родили: едните им даруват само живота, а другите добрия и честен живот.
* * *
На едного, който се гордеел, че произхожда от славен град,Аристотел казал: „Не това е важното. По-важното е дали човек е достоен за славното си отечество.”
* * *
Запитан какво е приятелят, отвърнал: „Една душа в две тела.”
Казвал, че едни хора пестят така, сякаш вечно ще живеят, а други така пилеят парите, сякаш след миг ще умрат.
* * *
На въпроса, каво е получил от философията, Аристотел отвърнал: „Да върша доброволно това, което другите вършат от страх пред закона.”
* * *
Попитали го как най-добре учениците биха могли да напреднат. Той дал следния съвет: „Като се стремят да настигнат напредналите и не изчакват изостаналите.”
* * *
Попитали как да се отнасяме с приятелите си: „Както бихме искали да се отнасят с нас” – отговорил той.
* * *
Справедливостта, казвал Аристотел, е душевна добродетел, състояща се в отдаването на дължимото на всеки.
Наричал възпитанието най-добра подкрепа на старостта.
Често казвал: „Който има много приятели, няма приятел…”
.
Диоген
Диоген от Синопа бил син на сарафина Хикезий…….. Той отишъл в Атина и станал ученик на Антистен и понеже бил изгнаник, заживял съвсем оскъдно. Според думите на Теофраст в „Мегарецът” Диоген сам намерил изход от тежкото си положение, когато видял веднъж една мишка да тича насам-натам, която нито имала нужда от постеля, нито се страхувала от тъмнината, нито се стремяла към някакви мними удоволствия. Според някои той пръв започнал да сгъва плаща си на две и не само го обличал, но и спял увит в него. Носил винаги торба, в която била храната му, и всяко място му било удобно и за ядене, и за спане, и за разговори. Казвал, че атиняните се погржили за неговото жилище сочейки с пръст Стоата на Зевс* и Помпейона.
*Зевсовата Стоа е покрита галерия с колонада, намираща се на агората в Атина.,
Веднъж говорил за сериозни неща, но никой не се приближил да го чуе. Тогава започнал да чурулика като птичка. След като мнозина се стекли, започнал да ги упреква, че за празни работи идват веднага, а за сериозни разговори едва се помръдват.
* * *
Казвал, „че хората съсъстезават кой кого да бутне в рова с ритник*, а никой не се стреми към нравствено усъвършенстване.“
*Групова игра на палестрата, чиято цел била противникът да бъде бутнат в рова, ограждащ игрището.* * *
Учудвал се, че граматиците се занимават със злополучните приключения на Одисей, а не забелязват своите нещастия; че музикантите настройват струните на лирите си, а душевните им качества не са в хармония; че математиците наблюдават слънцето и луната, а не забелязват това, което е в краката им.
* * *
Хвалел тези, които искали да се оженят, а не се женели, тези, които искали да тръгнат надалеч, а не се впускали в плаване, тези, които искали да се занимават с политика, а се въздържали, тези, които искали да отглеждат деца, а не се залавяли с това, тези които се готвели да живеят в царски дом, ала не отивали при царете. Казвал че човек не трябва да протяга на приятелите си ръка, свита в юмрук.
* * *
Веднъж се провикнал: „Ей, хора!” Когато около него се събрала тълпа, той се спуснал с тоягата си: „Аз виках хора, а не негодници!”
* * *
Диоген твърдял, че най-ценните неща се продават на нищожна цена, и обратно.Една статуя например се продава за три хиляди,, а един шиник овес за два обола.
* * *
Казвал, че на съдбата противопоставял мъжеството, на закона – природата, на страстта – разума.
* * *
Когато се греел на слънце в Кранейона Александър застанал пред него и му казал: „Искай от мен каквото си пожелаеш.” Диоген рекъл: „Отдръпни ми се от слънцето.”
* * *
Един човек му задал въпроса по кое време трябва да се закусва. Диоген отговорил: „Ако си богат – когато искаш, ако си беден – когато можеш.”
* * *
Наричал демагозите слуги на тълпата, а венците – язви на главата.
* * *
Разхождал се посред бял ден със запален фенер и казвал: „Търся човек!”
* * *
Веднъж стоял гол под дъжда, а хората наоколо го съжалявали. Платон, който присъствал, им рекъл: Ако наистина го съжалявайте, по-добре си вървете.” С това намеквал за суетността на Диоген.
* * *
Всички ругаели един едър китарист, само той го хвалел. Когато го попитали защо го хвали, отговорил: „Защото макар да има такава сила, свири на китара, а не е станал разбойник.”
* * *
Един му рекъл: Синопците те осъдиха на изгнание”. Диоген отвърнал: „А аз ги осъдих да си стоят вкъщи.”
* * *
Добродетелните хора наричал подобия на боговете, а любовта – занимание за безделниците.
* * *
На въпроса кое е най-жалкото нещо в живота, отговорил: „Старец – бедняк.”
* * *
На въпроса кога трябва да се жени човек, Диоген отговорил: „За младите е още рано да се женят, а за старите – вече късно.
* * *
Някой му казал: „Мнозина се отнасят с присмех към теб.” Диоген отвърнал: „Но аз се отнасям сериозно към себе си.”
* * *
На връщане от Олимпийските игри го попитали дали е имало много народ. „Народ имаше много, но хора – малко.”
* * *
Попитали го какви облаги му е донесло заниманието с философията. Диоген отвърнал: „Ако не нещо друго, то поне ме е подготвила за всички превратности на съдбата.”
* * *
На въпроса откъде е, отговорил: „Аз съм гражданин на света.”
* * *
На едного, който твърдял, че животът е тежък, Диоген рекъл: „Не животът, а лошият живот.“
* * *
Някой го упрекнал, че ходи на нечисти места. Диоген отвърнал: И слънцето гледа нечистотиите, ала не се осквернява.”
* * *
На упрека на един човек: „Ти нищо не знаеш, а философствуваш”. Диоген отговорил: „Дори само да се преструвам на мъдър – и това е философия.”
* * *
Запитан, кое е най-хубавото у хората, той отговорил: „Свободата на словото.”
* * *
Диоген казвал, че „на боговете е присъщо да не се нуждаят от нищо, а на тези, които са подобни на боговете – да се задоволяват с малкото.“
.
,
(Диоген Лаерций – „Животът на философите”
Съставил и превел от старогръцки ТОДОР ТОМОВ
Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.08.2014
Към карта на сайта / към началото на страницата