философия / религия – преводи на български 

Към карта на сайта

Съдържание на страницата:

Людзу тандзин (Олтарна сутра) на Хуей-нън - Шести патриарх на школата Чан, ШАМБАЛА, 1998

.,

 Хуей-нън  (638-713 )

Людзу тандзин (Олтарна сутра) на Хуей-нън

1.

Великият учител-наставник Хуей-нън се изкачи на високата пейка в залата за проповеди в манастира Дафанси и започна да проповядва Учението за великата праджняпарамита, давайки извънзнакови предписания. Повече от десет хиляди монаси, монахини и миряни седяха пред него. Шаоджуйския цишъ Уейдзю, още тридесетина правителствени чиновници от различни рангове и над тридесет учени конфуцианци – всички помолиха великия наставник да  им разясни Учението за великата праджняпарамита. След това цишъ (Уейдзю) заповяда на един от членовете на монашеската община да събере записките на проповедника, за да бъдат разпространени сред идните поколения, за да могат събратята, познали Пътя и Учението, които са имали честта да получат лично наставления за същността на Учението в традициите на тази школа, да ги предадат по-нататък, от човек на човек, а получилият ги тези записки да бъде признат за удостоен с благословия и получил правото да проповядва Олтарната сутра.
.

2.

Разказва се за живота на Хуей-нън до  деня, когато чул някакъв непознат да чете на глас  Диамантената сутра. Когато чул сутрата, умът му се озарил от светлина, внезапно пробуден.

Хуей-нън попитал непознатия: „От къде идвате, носейки със себе си тази сутра?” Той отговорил: „Бях на поклонение при петия патриарх Хун-жън в планината Фънмушан, имението Хуанмейсян,  провинция Цзиджоу. Там има над хиляда ученика! Научих, че великият наставник вдъхновява монасите и миряните, като им казва, че достатъчно е да имат един дзюан от Диамантената сутра, за да познаят собствената си природа и чрез прякото просветление да станат Буда”.

Като чул тези думи, Хуей-нън разбрал своето предопределение, простил се с майка си и поел към Хуанмейсян. Когато пристигнал там, отишъл да се поклони пред патриарх Хун-жън.
.

3.

Разказва се как е бил посрещнат  Хуей-нън  от Патриарха. На въпроса му защо е дошъл тук чак от Линнан, Хуей-нън, отговорил, че има едно единствено желание и то е да стане Буда. Патриархът възразил: „Щом си от Линнан, значи си невежа. Нима можеш да станеш Буда?”

Хуей-нън отговорил: „Макар че хората се разделят на северняци и южняци, природата на Буда е една и съща за жителите на севера и юга. Макар че моето тяло на невежа се различава от вашето, с какво се различава нашата природа на Буда?”

Великият наставник бил впечатлен от неговите думи, понечил да продължи разговора, но ги наобиколили още хора и му наредил с другите членове на общината да се захване за работа – заедно с един ученик мирянин го пратил да мелят зърно. Така, в мелене на ориз,  преминали повече от осем месеца.
\

4.

Веднъж Петият патриарх Хун-жън неочаквано събра всички членове на общината. Когато учениците се събраха, той каза: „Чуйте моята проповед! За светските хора животът и смъртта са много важно нещо. Вие, членовете на моята община, последователи на моята школа, по цели дни правите приношения, стремейки се единствено да заслужите добро прераждане, но не се стараете да се освободите напълно от кръговрата на преражданията и смъртта и да напуснете морето от страдания. Но ако вашата собствена природа пребивава в мрака на невежеството, нима можете да получите спасение чрез вратите на щастието? Върнете се в стаите си и се вгледайте в себе си. Онзи, който притежава интуитивна мъдрост, ще постигне изначалната си природа и интуицията – праджня. Сетне всеки от вас да съчини стихотворение – гатха и да ми го поднесе. Ще прочета вашите стихотворения и ако някой е прозрял великия смисъл на Учението, ще му предам патриаршеското си расо и Дхармата, които ще удостоверят, че той е Шестият патриарх. Побързайте! Побързайте!”
.

5.

Когато получиха указанията,  учениците тръгнаха всеки към жилището си, разговаряйки помежду си: „Няма защо да прочистваме ума си и да се опитваме да съчиняваме стихотворения, за да ги поднесем на патриарха. Главният монах Шен-сю е наш учител и наставник. След като главния монах Шен-сю наследи Дхармата, той ще ни бъде опора, хайде да не съчиняваме стихотворения”. Всички се съгласиха, затова никой не се осмели да поднесе гатха на патриарха.

По онова време пред патриаршеската зала имаше павилион с три крила. Художникът Лу Джън пожела да направи приношение като нарисува на  стените на павилиона картини, посветени на различни епизоди от Ланкаватарасутра, а също и на предаването на расото и  Дхарма от Петия патриарх, за да се запечата това събитие в паметта на адептите от бъдещите поколения. Художникът огледа стените и реши да започне работа на другия ден.
.

 6.

Разказва се, че главният монах Шен-сю дълго размишлявал как да постъпи, защото бил сигурен, че никой няма да се осмели да поднесе гатха на патриарха. „Ако аз не поднеса  гатха  за ума, мислил си той, как Петият патриарх ще може да се увери  в дълбочината на прозрението в моя ум? Няма нищо лошо в това да му поднеса гатха за ума, стремейки се да получа Дхарма, но ако го направя, няма ли това да прилича на узурпация, един профан като мен  да се  домогва до свещения патриаршеския сан.  Но ако не го направя, няма да получа Дхарма ”.

В полунощ той се промъкнал крадешком в южното крило на павилиона, за да напише на стената своята гатха за ума. „Ако Петият патриарх хареса гатхата ми, аз ще си призная, че съм я написал, помислил той, ако пък не му харесва, поне ще знам, че заради лошата карма, която съм натрупал през предишните ми прераждания, съществува препятствие, което не ми позволява да получа Дхарма. И ако е така, поне ще се успокоя и ще престана да се старая”.

И така Шен-сю тайно, със свещ в ръка, без никой да го види написал на стената своята гатха:

„Дърво на просветлението-бодхи е нашето тяло.
На огледало светло върху опора подобен е духът.
Старай се,неуморно го почиствай,
не допускай върху него на света праха!
.

7.

След като написал това стихотворение, главният монах Шен-сю се върнал в килията си и никой не го видял.

На сутринта, когато Петият патриарх отишъл с художника Лу Джън в южното крило на павилиона, който трябвало да бъде изрисуван със сцени от  Ланккаватарсутра, видял гатхата на Шен-сю, прочел я и казал на художника: „Давам ти 30 000 монети за това, че пое задължение да я изпишеш и за това, че дойде тук от толкова отдалече, но недей да рисуваш сцени от сутрата. В Диамантената сутра е казано: „Всичко, което има форма е нереално и лъжливо, Не е ли по-добре да оставим това стихотворение, за да могат хората, потънали в незнание, да го рецитират и в съответствие с него да полагат усилия за морално-психическото си усъвършенстване, което ще им позволи да избегнат трите мъчителни прераждания*?!. Ако тези хора се занимават с морално-психическо усъвършенстване в съответствие с Дхарма, то те ще имат огромна полза”.

*Сане – трите неблагоприятни гати, т.е, пътища за прераждане: 1) в ада; 2)като гладни духове; 3) като животни.

Петият Патриарх извикал всички членове на монашеската общност, запалил благовония пред тази гатха. Всички прочели и сърцата им се изпълнили с благоговение.

Великият наставник им казал: „Всички вие трябва да рецитирате тази гатха и тогава ще можете да прозрете своята природа. Ако се занимавате с духовна практика в съответствие с тази гатха, ще можете да избегнете трите прераждания”.

След това Петият Патриарх извикал в залата главния монах. Той си признал, че написал гатхата, но дори и не си помисля да получи патриаршеския сан. Единственото за което моли, е, отецът-настоятел да му каже притежава ли поне малко интуиция-праджня, за да познае великия смисъл на Учението.

Петият патриарх му отговорил: „Стихотворението, което си написал, показва, че не сипостигнал оше пълно озарение. Ти само си се приближил до вратите на Учението, но не си влязал през тях. Ако някой невежа започне да се самоусъвършенства с твоята гатха, това ще го избави от трите мъчителни прераждания. Но подобно постижение не позволява да се добие крайно просветление – бодхи. Трябва да се влезе през вратите и да се прозре собствената изначална природа. Прибери се, помисли ден-два, а когато съчиниш още едно стихотворение, ела ми го покажи. Ако успееш да влезеш през вратите и прозреш собствената си изначална природа, ще ти връча расото и Дхарма”.

След като Щен-сю се раздели с Патриарха, отиде в стаята си и няколко дни се опитваше да съчини гатха, но все нищо не се получаваше.
.

8.

Веднъж един млад прислужник, припявайки си това стихотворение, мина край помещението, където се мели зърно. Когато го чух, веднага разбрах, че съчинилият тази гатха не е познал своята природа и не е прозрял великия смисъл. Тогава попитах прислужника как се нарича стихотворението, което той декламира. Прислужникът ми отговори: „Аз не зная, но великият наставник каза, че раждането и смъртта са велики събития и че той иска да предаде патриаршеското расо и Дхарма, затова настоя всеки член на общината да съчини по едно стихотворение и да му го покаже. Ако някой прозре великия смисъл, патриархът каза, че ще му връчи одеждите и Дхарма и този монах ще стане Щести патриарх. Главният монах на име Шен-сю написа извън знакова гатха на стената на южното крило на павилиона. Петият патриарх заповяда на вси1чки членове на общината да я декламират, за да може пробуденият от тази гатха да прозре своята природа и, самоусъвършенствайки се посредством духовната практика в съответствие с това стихотворение, да постигне спасение”.

Аз казах на прислужника” Моля те, отведи ме до южното крило на павилиона, за да видя това стихотворение и да му се поклоня. Аз също бих искал да го науча наизуст и да го рецитирам като предпоставка за прераждането си в земята на Буда”.

След като той ме отведе в южното крило на павилиона, аз се поклоних на гатхата. Понеже не познавах йероглифите, помолих един човек да ми прочете гатхата. Когато чух стихотворението, аз осъзнах великия смисъл. Тогава съчиних моята гатха и отново помолих един човек, който можеше да пише, да я запише в западното крило на павилиона, за да разкрия изначалния си ум. Понеже ако някой не е осмислил изначалния си ум, няма да има никаква полза от изучаването на Дхарма. Ако пък е осмислил своя ум и е прозрял собствената си природа, значи е постигнал просветление и е вникнал във великия смисъл.

Моето стихотворение гласи:

Не е съществувало никога дърво-бодхи,
нито опора на светло огледало.
Изначално не съществува нито едно нещо,
така че къде ще полепне прах светски?!

Написах и гатха, която гласеше:

Сърцето (умът) е дърво на просветлението-бодхи,
а тялото е опора на светло огледало.
Огледалото светло е изначално чисто,
къде би могло то да се опетни със прах светски?!

Като чуха моята гатха всички бяха изумени, След това се върнах в помещението, където се мели зърно/ Петият патриарх веднага разбра, че съм вникнал във великия смисъл, но понеже се опасяваше, че членовете на общината ще научат това, той ми каза: „Това също не е още осъзнаване на великия смисъл”.
.

9.

Като изчака да падне нощта, Петият патриарх ме извика в своята зала и започна да ми проповядва Диамантената сутра. Щом стигна до мястото, където се казва: „Вие не трябва да се привързвате към вещите и нещата, а трябва да си изработите ум, който не пребивава никъде”, аз постигнах просветление и още същата нощ получих Дхарма, но никой не знаеше за това. После той ми предаде Учението за внезапното просветление и расото, като ми заръча: „Ти стана Шести патриарх, расото ще го докаже пред останалите. Нека расото се предава от поколение на поколение, а Дхарма, непосредствено от сърце на сърце, за да води хората към самопросветление.

Петият патриарх ми каза още: „От древността води началото си лошата традиция животът на онзи, комуто е предадена Дхармата, да виси на косъм. Ако останеш тук, някой може да те погуби, затова трябва веднага да напуснеш това място”.
.

10.

Като получих расото и Дхарма, в полунощ тръгнах на път.  Петият патриарх ме изпрати до Дзюдзянската пощенска станция. И така аз моментално получих просветление. На раздяла Петият патриарх ми даде следното наставление: „Тръгвай и се труди усърдно, отнеси Дхарма на юг, но в продължение на три години не я разпространявай, тъй като  това може да предизвика бедствия. След това започни да я разпространяваш, приобщавайки заблудените към правилния възглед със своите наставления. Ако успееш да събудиш ума на човека, той по нищо няма да се отличава от мен“. След като се сбогувах Петия патриарх, аз се отправих на юг.
.

11.

След около два месеца стигнах до Даюлин. Няколко стотин непознати ме следваха, опитвайки се да ме убият и да ми вземат расото и Дхарма. Когато стигнах до средата на планината, всички, които ме преследваха се върнаха назад. Само един монах, Хой-мин, продължи преследването. По-рано е бил генерал трети ранг и по характер и поведение беше груб и жесток човек. Той ме преследва чак до билото на планината, спря ме и започна да ме заплашва. Понечих да му дам расото и Дхарма, но той не пожела да вземе расото. „Дойдох до тук от толкова далеч, не за да ти взема расото, а за да получа Дхарма „,  каза той.  Тогава там на билото на планината аз предадох Дхарма на Хой-мин. Като я чу, той веднага  получи просветление. След това му заръчах да се върне при хората на север и да ги обръща в правилния възглед.
.

12.

И ето сега дойдох тук, за да живея по тези места (т.е, в Цаоци) и да проповядвам пред всички вас – чиновници, монаси и миряни….. Това учение е предадено от древните мъдреци, не е мое собствено знание. Всеки, който иска да чуе Учението на мъдреците, от отминалите времена, трябва да прочисти ума си Ако след като чуете моята проповед, вие отхвърлите заблудите си, ще ви озари просветлението, същото, каквото е озарявало и древните мъдреци.

…… Миряните, светските хора, изначално притежават просветлението бодхи и мъдростта на интуицията – праджня. Но тъй като умът им се заблуждава, те не могат сами да постигнат просветление. Затова те трябва да си намерят добър и притежаващ високи познания приятел-наставник (Шан джичи)*, който да им покаже пътя за съзерцание на собствената природа. Премъдри приятели! След като срещнете просветлението, и мъдростта ще дойде при вас.

*Щан джичи – обикновено се подразбира мъдър приятел-наставник (усвоил будисткото учение), срещата с когото е решаващ фактор, подтикващ адепта към по-нататъшно просветление.

.
.13.

Премъдри приятели! Основа на моето учение са съсредоточеността и мъдростта. В никакъв случай не трябва да се твърди, че мъдростта и съсредоточеността се различават. Съсредоточеността и мъдростта представляват едно цяло и не могат да се разделят на две отделни части. Съсредоточеността е субстанция на мъдростта, мъдростта е функция на съсредоточеността.Щом се появи мъдростта, значи в нея присъства и съсредоточеността; веднага щом се появи съсредоточеността, значи в нея присъства мъдростта.

Премъдри приятели! Това означава, че съсредоточеността и мъдростта са единни. Изучаващи Пътя, обърнете внимание на това и не казвайте, че съсредоточеността е първична и предизвиква мъдрост или мъдростта е първична и предизвиква съсредоточеност, или че съсредоточеността и мъдростта се различават една от друга. Такава гледна точка означава, че природата на Дхармите има две характеристики (двойственост на признаците). Това е добре да се каже, но е лошо за ума, тъй като мъдростта и съсредоточеността се разединяват. Ако пък и умът, и думите са еднакво добри, то вътрешното и вътрешното ще бъдат единни – съсредоточеността и мъдростта няма да се разделят. Духовната практика на самопросветлението не се придобива в словесни спорове. Ако започнете да спорите, кое е първично, а кое – вторично, ще изпаднете в заблуда и затова няма да можете да прекратите дуализма от победи и поражения, ще продължите да раждате лъжливи възгледи за наличие на индивидуален „Аз“* в дхармите и няма да можете да се освободите от четирите състояния** на всички феномени.

*Фаво – лъжлива, от гледна точка на будизма представа за нещо като за „неща в себе си“, т. е, за индивидуална и независима същност, а не временна комбинация от елементи (ци), която трябва да се разпадне.
**Т. е, зараждане, битие,изменение, унищожение

.

 

14.

Психическата концентрация в духовната практика исин санмей* представлява постоянно осъществяване на директност на ума винаги и навсякъде: когато ходите, стоите, седите или лежите. Във Вималакирти /нирдеша/сутра е казано: „Директният ум е обител на Пътя; директният ум е Чиста Земя“. Не трябва, като си „кривим душата“ на практика, само да говорим за директност.  ако вие говорите за психическа концентрация исин санмей, но не осъществявате директност на ума, вие не сте ученик на Буда. Само, когато практикувате директност на ума и не изпитвате никаква привързаност към нещата и явленията, това може да се нарече исин санмей. Заблуждаващите се хора се привързват към външните признаци на нещата и явленията и когато започнат да се занимават с практиката на психическата концентрация исин санмей, приемат за директност на ума неподвижното седене, както и изкореняването на лъжливите възгледи на ума, предполагайки, че точно това е съсредоточеността на исин санмей. Заниманията с подобна практика уподобяват човека на безчувствените вещи и създават препятствия по Пътя – Дао. Но Дао би трябвало да тече безпрепятствано, нима можем да допуснем да бъде възпрепятствано? Ако умът се задържа върху нещата, значи той се самоограничава. Ако от седенето в неподвижно състояние имаше някаква полза, нима Вималкирити щеше да упреква Шарипутра за заниманията му със седяща медитация в гората?!**

*Исин санмей (санкр. екавюха самадхи, екачаря самадхи) тук означава: съсредоточеност върху единното; съсредоточеност върх единството на битието; „самадхи на единството“, „самадхи на единното действие“, посредством което в един миг на битието се постига и всеобщо равенство и единство на дхармите.
**Става дума за епизод от Вималкирити сутра, на който често са се позовавали чан будистите, обосновавайки необходимостта от активно-динамична практика на психотренинг.

Премъдри приятели! Има хора, които препоръчват да се седи и да се съзерцава ума, да се съзерцава чистотата, без движение и без активизиране на ума. Занимавайки се с такава практика, заблуждаващите се хора не само не постигат просветление, но още повече задълбочават заблудите си. Има хиляди подобни хора. Онези, които обучават другите по подобен начин, от самото начало ги въвеждат в заблуждение.
.

15.

Премъдри приятели! Каква е взаимната връзка между съсредоточеността и мъдростта. Тя е като светилника и светлината. Ако има светилник, има и светлина. Ако няма светилник, няма и светлина. Светилникът е субстанция на светлината, светлината е функция на светилника. Макар, че названията са две, в тяхната същност няма двойственост. Съсредоточеността и мъдростта са взаимно свързани по същия начин.
.

16.

Премъдри приятели! В Дхарма няма нищо внезапно и постепенно, но хората са интелигентни или тъпи. Заблуждаващите се проповядват постепенния път на духовно усъвършенстване, а просветените хора практикуват  внезапното култивиране на ума. Да прозреш собствения си изначален ум – това значи да прозреш изначалната си природа. Ако вече си се пробудил, то от самото начало няма никакви различия между двата метода, но ако още не си се пробудил, в продължение на дълги калпи*, ще бъдеш въвлечен в кръговрата на преражданията.

*Калпи – продължителни периоди от време, преминаващи от появата до унищожаването на един от безкрайните във времето и пространството светове.
.

17.

Премъдри приятели! В моите врати на Дхарма от най-древни времена до ден днешен в основата на всичко е „не-мисълта“, като главен принцип на Учението; „отсъствието на външни признаци“ като субстанция; „не-свързаността“ като опора.

Какво означава „отсъствие на признаци“? „Отсъствие на признаци“ има, когато намирайки се сред признаци (форми), човек решително се разграничава от външните признаци на нещата. „Не-мисълта“ („отсъствието на мисли“) означава, потъвайки в размисъл, да не мислиш. „Не-свързаността е изначалната природа на човека.

Последователният поток от мисли не трябва да спира, да се задържа върху нещо, миналите мисли, сегашните мисли и бъдещите мисли трябва да следват една след друга, мисъл след мисъл.

Щом една мисъл прекъсне, дхармакая веднага се отдалечава от рупакая. Последователния процес на мислене не трябва да спира върху нищо конкретно, тъй като щом една мисъл спре, целият следващ поток от мисли спира и се предизвиква „завързване“. Ако ли пък, потъвайки във всички неща, последователният поток от мисли не спира върху нищо конкретно, няма да се получи завързаност“. Защото „не-пребиваването“ е основа.

*Дхармакая – „дхармичното тяло на Буда“, абсолютният аспект на битието
**Рупакая – „Физическото тяло на Буда“, „тялото на формата“, емпиричният, чувственият аспект на битието.

.

„Премъдри приятели! Външно отказът от всякакви признаци е „отсъствие на признаци“. Веднага щом се откажете от признаците, субстанцията на вашата собствена природа се пречиства. Точно затова „отсъствието на признаци“ е субстанция.

Попадането във всякакви ситуации, без да се получи замърсяване, се нарича „не-мисъл“. В мислите си отхвърлете външните обстоятелства; намирайки се сред нещата, не допускайте пораждането на мисъл за тях. Ако вие не мислите за множеството неща, ще отхвърлите всякаква мисъл. И когато логичното мислене бъде прекъснато, вие вече няма да се прераждате на друго място.

Изучаващи Пътя! Не допускайте небрежност и лекомислено отношение към смисъла на Учението! Да оставим настрана факта, че заблуждавате сами себе си, много по-лошо е, че можете да подведете и други да извършат грешка. Някои хора обаче не само че се заблуждават и нищо не разбират, но даже ругаят Учението за сутрите.

Ето защо „не-мисълта“ е възприета като главен принцип в Учението. Тъй като заблуждаващите се хора мислят, опирайки се върху външни обстоятелства, такова мислене поражда лъжливи възгледи, всевъзможни страсти с тяхната порочна активност и най-различни глупави мисли. Всичко се ражда от това погрешно мнение. Ето защо в тези врати на Учението „не-мисълта“ е утвърдена като основен принцип.

Хора от този свят, откажете се от лъжливите възгледи, не пораждайте лъжливи мисли! Обаче ако въобще няма мисли, не-мисълта, също не може да съществува. „Не“  означава „няма“ какво? „Мисъл означава „мисъл“ за какво? „Не“ означава отказ от двойствеността на признаците на всички страсти. „Мисъл“ означава да се мисли за изначалната природа на татхата (истинската реалност). Татхата е субстанция на мисълта, мисълта е функция на татхата. Ако човек мисли на нивото на собствената си природа (т.е, истинската реалност – татхата), то макар че той вижда, чува, разбира (осъзнава) и знае, умът му не е замърсен от външните обстоятелства (обекти) и винаги е съвършено свободен. Във Вималкирити сутра е казано: „Външно можете да различите всички признаци на дхармите, а вътрешно не се отдалечавайте от първопринципа“.
.

18.

„Премъдри приятели! В тези врати на нашето Учение, изначално „седящата медитация  (дзочан) не е съзерцание на ума, не е съзерцание на чистотата, а освен това не може да се каже за нея, че е напълно  неподвластна. Ако става дума за съзерцание на ума, то умът изначално се замърсява от заблуди, а заблудите приличат на илюзии, затова няма какво да се съзерцава. Ако става дума за съзерцаване на чистотата, то природата на човека е изначално чиста, но поради лъжливите мисли татхата се замъглява. Когато се отказвате от лъжливите мисли, вашата изначална природа проявява своята чистота. Да не виждате, че собствената ви природа е изначално чиста и да възбуждате ума си чрез съзерцание на чистотата – това означава да пораждате „замъгленост чрез чистота”. Тъй като заблудите нямат реална основа, напълно очевидно е, че всичко, което съзерцавате е илюзия. Истинската чистота няма форми и признаци, но някои се опитват да определят форми и признаци на чистотата и казват, че точно това представлява практиката на физическото и моралното самоусъвършенстване. Хората, които споделят подобни възгледи, създават препятствия пред изначалната си природа и се „завързват” чрез чистотата.

Под неподвижност трябва да се разбира устойчивост (постоянство) на собствената природа, когато човек не обръща внимание на грешките и недостатъците на другите хора. Ако хората са със замъглен ум, макар че собствените им тела са придобили неподвижност, веднага щом отворят уста, веднага започват да говорят за доброто и лошото в другите, а това е нарушение на Пътя Дао.
.

19.

…. В тези врати на Учението „да седиш” означава, че нямаш никакви препятствия и не възникват мисли при никакви външни обстоятелства и условия. „Медитация” (чан) означава  (вътрешно съзерцание на собствената изначална природа (бенсин) и отсъствие на вълнение.

А какво означава медитация и съсредоточеност? „ Медитация” се нарича отказът от външни признаци, а „съсредоточеност” –вътрешното спокойствие. Ако съществува привързаност към външни признаци, вашият ум няма да  бъде спокоен: ако съществува отказ от външни признаци (на нещата), то умът ще бъде спокоен и вашата изначална природа ще бъде естествено чиста и съсредоточена.. Щом като човек започне да се опира на външните обстоятелства, възниква движение, а движението предизвиква безпокойство. А ако се откажеш от външните признаци, това вече ще бъде медитация (чан); ако запазиш вътрешното си спокойствие, това ще бъде съсредоточеност – самадхи (дин). Следователно освобождаването от привързаността към външните обекти е медитация – чан, а запазването на вътрешно спокойствие – съсредоточение – самадхи. Затова се казва „медитация” и „съсредоточеност”.

Във  Вимакирити сутра се казва: „Мигновено (в същия миг) и внезапно човек получава изначално състояние (бенсин). А в Обетите на Бодхисатва се казва” „От изначалните извори вашата собствена природа е чиста„.

Премъдри приятели! Когато съзерцавате собствената си природа, вие ще съзрете собствената си чистота, като се занимавате с практиката на самоусъвършенстване ще съзрете дхармакая в собствената си природа и собствените ви деяния ще станат деяния на Буда. По този начин, работейки върху себе си, вие ставате Буда.
.

20.

Премъдри приятели! Призовавам ви да видите, че в собственото си физическо тяло, че във  вашата собствена природа има три тела на Буда. Трите тела на Буда се раждат от собствената ви природа

Какво представлява чистото тяло на Буда дхармакая?

Природата на всички хора е изначално чиста сама по себе си. Но ако хората започнат да мислят за лоши неща, те започват да извършват лоши постъпки. Ако  мислят за добри неща, започват да практикуват добри деяния. Тези неща се намират в собствената природа на хората,  но сама по себе си тя е чиста. Това се уподобява на слънцето и луната, които винаги са светли, но могат да бъдат покрити с облаци и да изглеждат замъглени, но щом внезапно задуха вятърът на интуицията (праджня) и прогони всички облаци и мъгли, те мигновено ще засияят с пълния си блясък. Чистотата на природата на хората е като синьото небе, интуицията (праджня) прилича на слънцето, а мъдростта (джняна) – на луната.  Плаващите облаци на външните мисли, предизвикани от привързване към външни обстоятелства, скриват тяхната светлина и нашата собствена природа не може да свети. Затова, когато се намери някой, който да ни  разкрие истинското учение и да разпръсне  заблудите и грешките ни и отвътре, и отвън  ще ни озари светлина и в собствената си природа ще открием цялото многообразие от неща, тъй като всички неща се намират в собствената природа на всеки човек. Това се нарича чистото тяло на Буда дхармакая. Всеки, който намери убежище в самия себе си, отхвърля всички лоши постъпки и това се нарича намиране на убежище.

А какво означава безбройното многообразие на проявите на нирманакая? Когато липсва (логично) мислене, природата на човека  е пуста, но когато то възникне, започва самотрансформиране. Ако той мисли за лоши неща,  преражда се в ада. Ако мисли за хубави, за добри неща, се преражда на небето сред  девите (небесните жители). По този начин в собствената природа протичат твърде много трансформации, но заблуждаващите се хора не знаят за това и не виждат нищо. Веднага щом се появи някаква добродетелна мисъл, се ражда и интуитивната мъдрост. Това се нарича нирманакая на Буда на собствената ви природа. А какво се нарича съвършен Буда самбхогакая? Както един светилник може да разпръсне хилядолетната мъгла, така и една мъдра мисъл може да унищожи хилядолетното невежество. Не мислете за миналото, постоянно мислете за бъдещето, понеже ако постоянно ви спохождат бодри мисли за бъдещето, това се нарича самбхогакая Буда. Самата мисъл за злото унищожава плодовете на хилядолетното добро, самата мисъл за доброто унищожава плодовете на хилядолетното зло. Ако открай време вашите мисли за бъдещето винаги са добри, вие ще се наричате самбхогакая Буда.

Ако мислите от позицията на дхармакая, това е нирманакая. Ако  мислите ви постоянно са добри, това е самбхогакая. Самопробуждане и самоусъвършенстване – това се нарича „да потърсиш убежище“. Кожата и месото са физическото тяло рупакая, а физическото тяло е жилище, затова не може да се каже, че вие търсите това убежище.  Но ако се стремите към трите тела на Буда значи сте осъзнали великия смисъл на будисткото учение.
.

21.

Сега, след като приехте убежището в трите тела на Буда (трикая)*, ще ви обясня четирите велики обета. Премъдри приятели! Повтаряйте заедно с мен това, което казвам:

Заклевам се да спася всички живи същества, колкото многобройни да са те!
Заклевам се да унищожа всички клеши**, колкото и многобройни да са те!
Заклевам се да осъзная всички будистки учения, колкото и многобройни да са те!
Заклевам се да завърша успешно ненадминатия Път на Буда!

* Дхармакая – „дхармичното тяло на Буда“, абсолютният аспект на битието, лишено от разделение на субект и обект;
* Самбхогакая – „тяло на блаженството“, комуникативният аспект на битието, той се проявява когато абсолютното битие (т. е, дхармакая) приема име и образ;
* Нирманакая – „тяло на въплъщението“, „екзистенциална форма“ на битието на света, външна форма на „истинската“ и абсолютна реалност.
** Клеша –  това е  морално-психическа „помраченост”, замърсеност

Премъдри приятели! Когато казвам: Заклевам се да спася всички живи същества, колкото многобройни да са те, това не означава, че спасявам вас, а че в своя ум всяко живо същество спасява себе си, спасявайки собствената си природа.

Какво означава да спасиш себе си, спасявайки собствената си природа? Независимо от еретичните възгледи, клеши, невежеството, глупостта и заблудите във физическото си тяло (рупакая), вие притежавате природата на изначалното пробуждане (бендзюе) и затова с помощта на правилни възгледи постигате спасение. Когато се поражда стремеж към правилни възгледи, мъдростта на праджня прогонва невежеството и заблудите и всички живи същества сами се спасяват. Когато се появят еретични възгледи, вие се спасявате чрез правилни възгледи, когато се появят заблуждения, вие се спасявате посредством мъдростта, когато ви сполетява зло, се спасявате посредством просветлението – бодхи. Това спасение се нарича истинско спасение.

Заклевам се да унищожа всички клеши, колкото и многобройни да са те, означава изучаване на несравнимата истинска дхарма (Учението).

Заклевам се да завърша успешно ненадминатия Път на Буда означава винаги да се проявява смирение и почтителност към всичко, да се отхвърлят лъжливите привързаности и да се пробуди собствената интуитивна мъдрост. Когато бъдат отхвърлени всички заблуди настъпва самопробуждането и човек успешно завършва Пътя на Буда, като осъществява по този начин силата на четирите обета.
.

22.

„А сега, понеже ви обясних четирите велики обета, ще ви дам извънзнаково покаяние (усян), което ще унищожи греховете в трите свята”.

Великият наставник каза още: „Премъдри приятели! Ако вашите минали мисли, бъдещи мисли, сегашни мисли, ако целият ви поток от мисли не е помрачен от заблуди и сте отблъснали мигновено всички минали лоши деяния, това означава покаяние. Ако миналите ви  мисли, бъдещите  мисли, сегашните  мисли, ако целият ви поток от мисли не е помрачен от завист и в природата си сте отблъснали цялото недоброжелателство от миналото, това също означава покаяние. Такова е извънзнаковото покаяние.

Премъдри приятели! Какво се нарича „покаяние” (чанхуей)? „Да подбуждаш към милосърдие” (чан) означава през целия си живот да не извършваш лоши постъпки.  „Да се покаеш” (хуей) означава да разбираш грешките и лошите си деяния в миналото и никога да не ги изхвърляш от ума си. Но е безполезно да се изповядваш за това на глас пред изображението на Буда. В тези врати на моето Учение „покаяние” означава никога да не извършваш лоши постъпки.
.

23.

А сега, след като разкаянието е извършено, ще ви дам извънзнакови предписания за трите убежища*.

*Трите убежища – „трите скъпоценности” на Будизма: Буда, Дхарма (Учение) и Сангха (монашеска общност).

Великият наставник каза: „Премъдри приятели!

Приемете убежище в Просветления, най-почитания сред хората (Буда)!
Приемете убежище в най-благородното и истински правилно Учение, което освобождава от страстите!
Приемете убежище в най-чистата сангха, най-почитаната сред всички хора!

От този ден нататък вие ще наричате свой наставник Просветления (Буда) и няма да се уповавате на лъжливи учения. Заклевам ви винаги да се просветлявате чрез светлината на състраданието, излчвана от трите скъпоценности на вашата собствена природа! Буда е Пробуждането, Дхарма е Истината, сангха е Чистотата. Ако чрез собствения си ум приемете убежище в Пробудения, няма да се поддавате на ереси и заблуди, вашите страсти (ю) ще намаляват и ще се задоволявате с това, което имате, ще се освободите от жаждата за чувствени наслади. Ако чрез собствения си ум приемете убежище в Истината (Дхарма), то понеже в последователния поток на вашите мисли няма да прониква ерес, няма да изпитвате никаква привързаност. Ако сте приели чрез собствения си ум убежище в Чистотата (т.е, в сангха), то макар че всички помрачаващи фактори и заблуди се намират в собствената ви природа, тя не се замърсява и не изпитва привързаности. Обикновените хора не го разбират и ден след ден получават предписания (обети) за трите убежища. Ако някой казва, че приема убежище в Буда, то къде се намира Буда? Ако някой казва, че не вижда Буда, той няма къде да потърси убежище. А ако няма къде да потърси убежище, то кой в такъв случай е онзи,за когото може да се каже, че е помрачен?

Премъдри приятели! Всеки от вас трябва внимателно да се самоанализира, да се изучава, съзерцавайки собствената си природа, за да не допусне неправилно функциониране на собствения си ум. В сутрите се казва, че човек трябва да прибягва до убежището на Буда само в самия себе си, не е казано, че може да се търси убежище в чуждите Буди. Ако вие не се опирате на нищо в собствената си природа, въобще няма да има на какво да се опрете.
.

24.

А сега, понеже вие всички потърсихте от все сърце убежище в трите скъпоценности, ще изложа пред вас учението за Махапраджняпарамита. Премъдри приятели! Макар че вие рецитирате тези текстове, вие не ги разбирате, затова аз, Хуей-нън, ще ви ги обясня, а вие слушайте внимателно.  Махапраджняпарамита са индийски думи, които на китайски означават „велика интуитивна мъдрост, достигнала отвъдния бряг“. Това учение трябва да се практикува, а не само да се рецитира (нян). Ако вие само го рецитирате, а не го практикувате (син), всичко ще прилича на илюзия, на мираж. Дхармовото тяло на практикуващия е самият Буда.

А какво означава „маха“? „Маха“ означава „велико“, подразбира се, че свойствата на ума са обширни, подобно на пустотата.  Всички светове на Буда са подобни на пустотата, удивителната природа на човека в основата си съдържа пустота, затова няма нищо, което да бъде придобито. Истинската пустота на собствената природа е подобна на всичко това. Премъдри приятели! Вие слушате моите обяснения за пустотата и се привързвате към пустотата. Недейте да седите в медитативна поза, съсредоточавайки ума си върху  пустотата. Ако се съсредоточавате върху пустотата, ще попаднете в неутрално-безразлична пустота.  Обаче пустотата съдържа и слънцето и луната, и всички звезди и планети, и великата земя, планините и реките, тревите и дърветата, добрите и лошите хора, лошите неща и добрите неща, небесният Олтар (рая“ и ада,  а те всички  без изключение пребивават в пустотата. Пустотата в природата на хората е същата.
.

25.

Това че вашата собствена природа може да съдържа в себе си неизброимо много неща – това означава „велик“. Всички безкрайно много неща са вашата собствена природа.  Съзерцавайки всички хора и не-хора, доброто и злото, лошите неща и добрите неща, вие трябва да се отстранявате от тях, без да се замърсявате с тях, без да се привързвате към тях, а да ги възприемате като подобни на пустотата. Това означава „велика“. Точно това е великата практика. Заблуждаващите се хора рецитират с устата, а мъдрите хора практикуват в ума. Има също заблуждаващи се хора, които опустошават ума си и не мислят за нищо, наричайки това „велика“. Но това също е неправилно. Свойствата на ума са обширни и велики, но ако не се практикува, те ще бъдат малки. Не говорете напразно за пустотата, без да осъществявате всичко в практиката, понеже в такъв случай, вие не можете да бъдете мои ученици.
.

26.

А какво се нарича „праджня„? Праджня – това е интуицията. Когато по всяко време последователния поток на мисли не съдържа невежество и постоянно се практикува интуицията, това именно се нарича „практикуване на праджня“ . Ако в този поток възникне една  единствена мисъл на невежество, праджня се прекратява, ако ли пък възникне една единствена мъдра мисъл, се поражда праджня.Макар че невежеството пребивава постоянно в ума, някои казват за себе си: „Аз практикувам праджня„. Природата на праджня няма външни форми и признаци.

А какво се нарича „парамита„? Това е индийска санкритска дума , която означава достигане на отвъдния бряг. Когато прозрете неговия смисъл, се освобождавате от поредицата раждане и смърт. Но когато се привързвате към външни обстоятелства, възникват раждането и смъртта. Подобно на вълните във водата, това е нашият живот на отсамния бряг. Да бъдеш свободен от външните обстоятелства и да не си подложен на множество раждания и смърт – това прилича на успокоена водна повърхност, когато вълните се сливат в общ голям поток.Ето защо се казва „да достигнеш отвъдния бряг“ , т. е, парамита. Заблуждаващите се хора рецитират това с устата си, а мъдрите го практикуват чрез ума. Когато в процеса на мислене се съдържа невежество, това не е истинското битие. Ако ли пък като един непрекъснат поток от мисли, мисъл след мисъл, постоянно практикуват, точно това се нарича „истинно битие“. Всеки, който се е просветлил с това Учение, се е просветлил чрез учението за праджня и практикува праджня. А онзи, който не практикува, е невежа. При всеки, който практикува съсредоточеност на ума, дхармакая е идентична с тялото на Буда.

Премъдри приятели! Вашите клеши са бодхи (просветление). Когато миналите ви мисли са помрачени от невежество, вие сте невежи. а когато бъдещите ви мисли са просветлени, вие сте Буда. Премъдри приятели! Махапраджняпарамита е най-почитаната, най-висшата, най-първата! Тя никъде не пребивава, не идва и не си  отива. Всички Буди от трите свята възникват от нея.С помощта на великата мъдрост тя позволява на човек да достигне до отвъдния бряг, разрушава всички страсти и помрачаващата активноост на петте сканхи*. Тъй като тя е най-почитаната, най-висщата и най-първата, възхвалявайки най-висшата Колесница на Учението и практикувайки я, вие непременно ще станете Буда. Понеже тя е неотиваща си, никъде не пребиваваща, неидваща, а също е единство на дхяна (медитация) и праджня (интуиция), незамърсена е във всички неща и поражда всички Буди от трите свята, тя превръща трите отрови** в дисциплина (шила), медитация (дхяна) и итуиция (праджня).

* Петте скандхи – петте основни групи елементи на битието: 1) група на „чувственото“; 2) група на усещането (чрез което се различават приятното, неприятното и неутралното); 3) група на различаването; 4) група на активността; 5) група на ума.
** Трите отрови – страст, гняв, невежество.й

.

 

27.

Премъдри приятели!В тези врати на моето учение праджня, веднъж възникнала, поражда 84 000 мъдрости. Защо се получава така? Защото в света съществуват 84 000 страсти. Когато сте се освободили от страстите, праджня винаги се намира във вашата собствена природа и никога не я напуска. Който е придобил просветление  чрез това учение, няма мисли (унян), няма памет (уи), няма привързаности (уджу). Не се избавяйте от своето невежество и лъжливи възгледи, тъй като те самите са природа на истинската реалност (татхата, букв. такавост). Когато постигнете просветление с помощта на праджня, когато нищо не предпочитате и нищо не отхвърляте, то точно това се нарича „да станеш Буда като съзерцаваш собствената си природа“.
.

28.

Премъдри приятели! Който иска да встъпи в най-дълбоката дхармадхату*, да встъпи в праджнясамадхи**, трябва непосредствено да практикува праджняпарамита. Ако притежавате един дзюан от диамантената праджняпарамитасутра, ще можете да съзерцавате собствената си природа и да встъпите в праджнясамадхи. Тогава незабавно ще разберете, че постиженията на такъв човек могат да бъдат безгранични. Впрочем всички те се възхваляват в сутрите, затова аз няма да ви говоря подробно за това. Такова е учението на Висшата Колесница, което се проповядва пред хора, които притежават голяма мъдрост и висши способности. Ако не толкова мъдър и не толкова способен човек чуе за това учение, в ума му няма да се породи вяра. Защо се получава това?  Това е все едно Великият Дракон да изпрати на земята  силен дъжд, който да помете по пътя си всички големи градове и други селища, подобно на листа и трева. Ако той изпрати силен дъжд над Великия Океан, то водата в океана нито ще се увеличи, нито ще намалее забележимо.

* Дхармадхату – „светът на дхармите“ – абсолютната реалност.
**Праджнясамадхи – висша съсредоточеност на ума в процеса на която се разкрива интуитивната мъдрост.

Ако някой махаянист чуе Диамантената сутра, умът му ще се просветли. Известно ни е, че изначалната природа сама притежава мъдростта на праджня и сама с помощта на праджня се просветлява, без да се заблуждава чрез писмени знаци (уендзъ).  все едно дъждът да не вали от небето, а царят-дракон (лунуан) да взема влагата от моретата и реките и да я дарява на всички чувстващи и нечувстващи. След това всички води се сливат в един общ поток и се Вливат във Великия океан, а океанът поема всички води и те образуват обща субстанция. Точно така става и с мъдростта на праджня на изначалната природа на живите същества.
.

29.

Не особено способните хора, когато слушат проповедта на това внезапно учение (дундзяо), са като тревите и дърветата, които по природа имат слаби корени и ако върху тях се излее пороен дъжд, падат и не могат да растат повече. Така става и с неособено способните хора. Макар че тези хора притежават мъдростта на праджня и по нищо не се отличават от много мъдрите хора, защо все пак, макар че слушат учението, не се пробуждат? Причината е, че са много тежки препятствията, причинени от еретичните възгледи и са твърде дълбоки корените на страстите. Също както големите облаци скриват слънцето и то не може да се прояви, докато вятърът не прогони облаците. Мъдростта на праджня също не може да бъде голяма и малка. Заради помрачеността на своя ум всички живи същества търсят Буда във външната практика и не могат да просветлят собствената си природа. Но даже ако хората, които не притежават големи способности, чуят внезапното учение и не повярват във външната практика, а непрекъснато пораждат в ума си правилни възгледи относно собствената си изначална природа, даже тези живи същества, затънали в страсти и помрачаваща ума им активност мигновено ще придобият пълно просветление. Също както Великия океан, който приема всички потоци, малки и големи, и ги обединява в единна субстанция.

По същия начин човек, който съзерцава своята истинска природа, не пребивава нито във вътрешното нито във външното и е свободен от идване и отиване, той може лесно да се откаже от ума, който изпитва привързаност към нещата, той свободно прониква навсякъде и за него не съществуват никакви прегради.
.

30.

Всички сутри и канони, всички писмени текстове и знаци, всичко е създадено и утвърдено от човека. Те са създадени и утвърдени благодарение на мъдрата природа, заложена в човека. Ако не притежавахме тази мъдрост, всички безбройни неща изначално нямаше да имат битие. Затова е известно, че както  безбройните неща възникват благодарение на човека, така и всички сутри и канони са изложени от човека. Сред хората има глупави и мъдри. Глупавите хора са низши, мъдрите хора са висши, велики. Ако някой човек попита някой мъдър, то мъдрия човек обяснява на глупавия Учението, за да насочи глупавия към дълбокото разбиране и просветлението. Когато глупавият постигне просветление и умът му се пробуди, той по нищо не се различава от мъдрия човек. Ако ли пък той е непросветлен, то макар че по природа е Буда, пак си остава обикновено живо същество. Но ако го осени поне една просветлена мисъл, той макар че е живо същество, в същото време е и Буда. Известно е, че всички многобройни неща се намират в собствения ни ум. Тогава защо в нашия собствен ум да не може внезапно да се прояви изначалната природа на истинската реалност?! В Пусадедзин се казва: „Нашата собствена природа е изначално чиста*. Опознавайки собствения си ум, съзерцавайки собствената си природа, ние ставаме Буда, като внезапно и мигновено придобием изначален ум.

* Цитатът е по-точен в глава 19.
.

31.

Премъдри приятели! Когато бях при патриарх Хун-жен, след като чух думите на Диамантената сутра само веднъж, получих просветление и внезапно прозрях изначалната природа на истинската реалност. Затова обучавам на тази Дхарма, за да се разпространи това Учение сред бъдещите поколения, за да бъдат подтиквани онези, които изучават Пътя към внезапно просветление – бодхи, за да може всеки от вас да съзерцава своя ум и да насочва собствената си изначална природа към внезапно просветление. Ако някой от вас не може да се пробуди сам, той трябва да потърси добър приятел, който притежава големи познания, за да му посочи пътя към съзерцание на собствената природа.

Какво означава добър приятел, който притежава големи познания? Това е човек, който разбира, че учението на Висшата Колесница наистина представлява правилния път. От всички предпоставки и съпътстващи фактори (които подпомагат освобождението), това е най-великата предпоставка, така нареченото спасяващо ръководство, което отвежда до съзерцаването на Буда. Добрият приятел и учител, който притежава големи познания, може да активира, да задвижи всички добри дхарми. Затова, макар че се казва, че всички Буди от трите свята и двадесетте раздела на канона се намират в природата на човека, ако той, независимо че ги притежава изначално, не може сам да постигне просветление, трябва да открие добър приятел-наставник, който ще му покаже пътя на съзерцание на собствената природа. Но онзи, който се е пробудил сам, не трябва да разчита на външни приятели-наставници. Ако той се опитва да намери външен наставник, надявайки се да постигне спасение с негова помощ, ще открие, че това е невъзможно. Но ако открие наставник в собствения си ум, вътре в себе си, точно това ще бъде спасението. Ако ли пък неговият собствен ум е помрачен от невежество и е изпълнен с лъжливи и погрешни мисли, дори да се обърне към външен приятел-наставник за съвети и ги получи, това пак няма да му осигури спасение. Ако вие не можете да постигнете самопробуждане, трябва да активизирате праджня вътре в себе си и да се просветлите чрез нея. Тогава всичките ви лъжливи мисли ще бъдат унищожени без остатък. Щом като вие самите прозрете, че вие самите сте най-добрия наставник за себе си, веднага, в същия миг на озарение ще познаете Буда. Ако въз основа на собствената си природа и ум, посредством праджня сте постигнали самопросветление и тази светлина пронизва всичко вътрешно и външно, значи вие сте опознали собствения си  изначален ум. Щом сте познали собствения си изначален ум, точно това е освобождението. А щом сте познали освобождението, точно това е праджнясамадхи. Пробуждането и праджнясамадхи представляват не-мисъл (унян). Какво означава не-мисъл? Учението за не-мисъл означава: докато съзерцавате  всички неща, да не се привързвате към тези неща, като попадате във всевъзможни обстоятелства, да не изпадате в зависимости от тези обстоятелства, да опазвате собствената си природа винаги чиста, да принуждавате шестте разбойника* да излизат през шестте врати**; като се намирате сред шестте прашинки***, да не се отстранявате от тях, но и да не се замърсявате с тях, свободно да идвате и да си отивате (не сте обвързани с нищо). Точно това е праджнясамадхи и когато е постигната свобода и спасение, това се нарича практикуване на не-мисъл. Ако се стараете да не мислите за нищо и постоянно принуждавате мисълта си да спре, значи сте попаднали в оковите на учението – това се нарича ограниченост на възгледите. Който се е пробудил чрез учението за не-мисълта, съзерцава световете на всички Буди. Който се е пробудил чрез внезапното учение за не-мисълта, достига състоянието на Буда.

*Шестимата разбойника – шестте чувства – виждане, чуване,обоняние, вкус, осезание, различаване.
** Шестте врати – шестте сетивни органа или функции (индрия): очи, уши, нос, език, тяло и ума (като способност да се осъзнават феномените в психическия живот)

*** Шест прашинки – шестте свойства(гуна) – произвеждани от обектите и сетивните органи: образ, звук, мирис, вкус, усещане, идея.
,

32.

„Премъдри приятели! Който в следващите поколения получи просветление чрез моето учение ще види, че моята дхармакая не се отличава от неговата.

Премъдри приятели! Съзерцавайте заедно и практикувайте заедно в тези врати на внезапното учение, укрепвайте намерението си да следвате това учение, приемете го и го пазете! Тъй като това е служене на Буда, след като го приемете и опазвате, не трябва само да се отклонявате от него през целия си живот и само така ще постигнете състояние на святост.

А сега трябва да ви предам своето учение. Открай време предаването на учението става в мълчание. То трябва да се предава на другите само когато е даден велик обет да не се отстъпва от бодхи (просветлението). Ако ли пък срещнете хора, които нямат същите възгледи и ниво на разбиране и нямат също толкова твърда воля и решимост, в никакъв случай не им проповядвайте прибързано своето учение. С това само ще им навредите и при всички случаи усилията ви ще бъдат съвършено безполезни….“
.

33.

Великият учител-наставник каза: „Премъдри приятели! Чуйте извънзнаковата гатха, която ще ви предам.

Гатхата гласи следното:

Глупавите хора практикуват заради постигане на щастие в бъдеще, а не заради Пътя и казват, че да се практикува заради постигане на щастие е истинският Път.

Макар че се надяват, че като дават милостиня и правят приношения, постигат безграничното щастие, в ума им, както и по-рано, се извършват трите кармични* деяния.

*Т.е, кармични действия осъществявани чрез мисъл, слово и действие.

Ако искате да унищожите греховете си, практикувайки за да постигнете щастие (в бъдеще), макар че в бъдещото си прераждане, ще придобиете щастие, греховете ви ще останат.

Ако разбирате, трябва да изтръгнете от ума си самия корен за греховете, и всеки от вас трябва да извърши в собствения си ум истинско покаяние.

Ако вие се пробудите за махаянисткото истинско покаяние, ако отхвърлите неправилните възгледи и практикувате истинския Път, то греховете ви няма да се множат.

Ако човек изучаващ Пътя, може да съзерцава себе си, той е равен на просветления човек.

Повелявам да предавате това извънзнаково учение! Всеки човек, у когото възникне решимост да го изучава, ще стане едно цяло с мен. Ако искате след време да намерите изначалното си тяло, трябва да изчистите от ума си трите отрови, които са причина за злото. Старателно да практикувате Пътя, като не допускате безгрижие и безотговорност.

За да не пропилеете напразно живота си, ако срещнете внезапното учение на махаяна, съединете дланите си, смирено и искрено, изпълнете се с решимост да го постигнете…“
.

34.

….Уей-дзю попита: „Главният смисъл на това учение е бил преподаден от Първият патриарх, индиеца Бодхидхарма, нали?“ Великият наставник каза: „Да.“ Тогава Уей-дзю попита отново: „Вашият ученик е чувал, че когато великият патриарх Бодхидхарма посвещавал в учението си дзянския У-ди*, последният го попитал“ „През целия си живот изграждах храмове, давах милостиня и правих приношения. Имам ли заслуги-добродетели или не?“ Бодхидхарма му отговорил: „Нямаш никакви заслуги-добродетели! У-ди бил твърде разочарован и огорчен, поради което изгонил Бодхидхарма от пределите на своето царство. Не ми е съвсем ясна тази история, моля Ви да ми я обясните“.

Шестият патриарх каза: „Действително няма никакви заслуги-добродетели. Не се съмнявайте в думите на великия учител-наставник Бодхидхарма. У-ди се е придържал към лъжлив път и не е познавал истинското учение….

Да се строят манастири, да се дава милостиня и да се правят приношения означава да се практикува единствено заради постигане щастие в бъдещите прераждания. А постигането на щастие не може да се смята за заслуга добродетел. Заслугата добродетел се намира в дхармакая, а не в полето на щастието. В собствената ни дхарма-природа има заслуга-добродетел. Вътрешно трябва да се съзерцава природата на Буда, а външно да се практикува почтителност. Ако презирате останалите хора и не сте отхвърлили егоизма си, значи нямате заслуга-добродетел. Ако вашата собствена природа е замъглена от илюзии и невежество, вашата дхармакая няма заслуга-добродетел. Ако добродетелта се практикува като непрекъснат поток от мисли(във всеки момент от битието), а умът е в състояние на покой и уравновесеност, добродетелта винаги ще се практикува не лекомислено, а благоговейно. Да се култивира собственото тяло – това се нарича заслуга, да се култивира собствения ум – това се нарича добродетел. Да се практикува заради постигането на щастие е нещо съвсем различно от заслугата-добродетел. У-ди не е познавал същинската истина, не е разбирал истинския принцип, а великият-учител патриарх не е сгрешил.
.

35.

Уей-дзю се поклони и отново попита: „Виждал съм как някои монаси и миряни постоянно се молят и повтарят името на Буда Амитаба, желаейки да се преродят на Запад (рая на Буда Амитаба). Моля Ви да обясните могат ли те да се преросят там или не? Надявам се, че вие ще разпръснете моите съмнения“.

Великият наставник каза: „Почитаният от всички Буда проповядвал в Шравасти* за западната земя (на Буда Амитаба, за да води и да спаси хората, и в сутрата е казано ясно: „Близък е пътят до нея“.Само за не особено способните хора се казва, че тя е близо. Хората се разделят на два типа, но в Дхарма няма никакви различия. Различия съществуват между помрачеността и просветлението, а разбирането е бавно или бързо. Помрачените хора молитвено повтарят името на Буда Амитаба, а просветлените изчистват собствения си ум. Затова Буда е казал: Ако вашия ум е чист, и земята на Буда е чиста“…..

* Шравасти – столица на древноиндийската държава Кашала, където Буда Шакямуни прекарал много години.

Ако само хората от Изтока имат чист ум, те нямат грехове, ако хората от Запад (Западния рай) имат нечист ум, значи те са грешни. помрачените хора се стремят да се родят на Изток или на Запад; а за просветлените хора всяко място е абсолютно еднакво. Ако в ума няма не-чистота, Западната земя не е далече. Ако в ума възникне не-чистота, даже и да се повтаря молитвено името на Буда Амитаба, трудно може да се постигне прераждане в тази земя. Ако унищожите десетте гряха*, ще се приближите към Чистата земя със сто хиляди ли, ако се освободите от осемте неправилни деяния**, ще изминете още осем хиляди ли. Но ако практикувате директност на ума, ще се отзовете там за един миг…..

* Десетте гряха са: 1) убийство; 2) кражба; 3) прелюбодеяние и сексуални извращения; 4) лъжа; 5) клюкарство; 6) груба реч; 7) празнословие; 8 ) алчност; 9) желание да причиниш зло; 10) лъжливи възгледи;

** Осемте „неправилни“ или „лъжливи“ деяния – противоположностите на осмеричния път към спасението, който се състои от: 1) „правилни възгледи“; 2) „правилни намерения“; 3) „правилни думи“; 4) „правилни дела“; 5) „правилен живот“; 6) „правилни усилия“; 7) „правилна памет“; 8 ) „правилно съзерцание“.

Практикувай само десетте добри дела*. Защо ти трябва да се прераждаш в западната земя? Ако не си изтръгнал от ума си десетте гряха, на кой Буда се молиш да излезе и да те приветства? Ако си се пробудил за внезапното учение за не-роденото (ушън), ще съзреш Западната земя в същия момент. Ако пък не си се пробудил чрез внезапното учение на Махаяна, даже да повтаряш молитвеното име на Буда Амитаба, за да се преродиш в неговия рай, пътят ти към него ще бъде дълъг. Как се надяваш да достигнеш тази земя?……

* Десетте „добри“ дела са: 1) спасение на живота на други хора; 2) щедрост; 3) благочестие; 4) правдивост; 5) помиряване на врагове; 6) думи, способстващи за постигане на мир и съгласие; 7) полезни думи; 8 ) умереност; 9) милосърдие и състрадание; 10) разбиране на истинския смисъл на нещата.

Слушайте внимателно, членове на великото събрание. Представете си, че собственото физическо тяло (рупакая) на хората от този свят е град. Очите ушите, носът, езикът и тялото са градските порти. Външно има пет врати, вътрешно съществуват вратите на виджняна*. Умът е земя (владение), а собствената природа е владетел. Когато има собствена природа има и владетел; когато няма собствена природа, няма и владетел. Когато има собствена природа, съществуват тялото и умът, а когато собствената природа си „отива“, тялото и умът се разрушават.

* Виджняна – умът като способност за осъзнаване; собствения ум, разглеждан в чист вид (без оглед на съдържанието на осъзнаваното) Образува пета група на елементи на битието.

Буда се създава в собствения ви ум, затова не го търсете извън пределите на своето тяло. Ако вашата собствена природа в помрачена, Будите са живи същества, ако собствената ви природа в просветлена, живите същества са Буди….

Индивидуалният „Аз“ е планината Сумеру, лъжливият ум е Великият океан, а страстите са вълни. Отровеният ум е зъл дракон, помрачената активност – риби и костенурки,  илюзиите и лъжливите възгледи – зли духове и дяволи, трите отрови – жлъч, глупостта и невежеството – животни, а десетте добри деяния – Небесният Олтар.

Ако няма индивидуално „Аз“, планината Сумеру ще рухне от само себе си. Ако бъде отхвърлен лъжливия ум, водата в океана ще пресъхне. Ако няма страсти, вълните ще изчезнат. Ако няма отрови и пороци, рибите и драконите ще изчезнат.

Когато въз основа на ума Татхагата на просветлението на вашата собствена природа засияе със светлината на великата мъдрост, освети шестте врати и разруши със светлината на своята чистота шестте небеса на света на страстите (камадхату), то тогава вашата собствена природа ще се озари от вътрешна светлина, трите отрови ще бъдат отхвърлени и адът ще бъде унищожен мигновено. И когато и отвътре и отвън всичко бъде озарено от светлината, няма да има разлика от Западната земя“.
.

36.

Великият наставник каза: „Премъдри приятели! Ако желаете да практикувате, можете да до правите вкъщи, не е задължително да го правите в манастир. Ако се намирате в манастир, но не практикувате, ще приличате на жител на Западната земя с лош ум. Ако се намирате в къщи, но се занимавате с йогическа практика, ще приличате на човек от Изток, който практикува доброто. Ако сте решили да практикувате чистотата в собствения си дом (без да се оттегляте в манастир), то това ще бъде Западната земя.”

Уейдзю попита: „Патриарше! Бих искал да получа вашите наставления, как трябва да се практикува в къщи”.

Великият наставник каза” „Премъдри приятели! Създадох за вас извънзнакова гатха. Ако я рецитирате и практикувате в съответствие с нея, винаги ще бъдете на същото място където съм и аз…..

Проникновеността на проповедта и проникновеността на ума са подобни на слънцето и небесното пространство. Като предавате само Дхарма на внезапното учение, вървете сред хората и разрушавайте лъжливите доктрини.

В учението няма разделяне на внезапно и постепенно, но в помрачеността и просветлеността има различие между бавното и бързото (разбиране). И ако помрачените хора изучават (само)  Дхарма на внезапното учение, те не ще могат да я осмислят напълно.

Макар че Учението се проповядва по много различни начини, всички принципи имат обща същност и се свеждат към едно и също: в тъмното жилище на страстите винаги трябва да сияе слънцето на мъдростта.

Лъжливите възгледи винаги възникват заради страстите. и когато идва истината, страстите изчезват. не използвайте нито истинското, нито лъжливото а с помощта на чистотата постигнете пълно освобождение.

Умът сам поражда помраченост. Природата на чистотата е вътре в помрачеността, затова щом се появи истината, трите препятствия изчезват веднага. Ако Пътят се практикува в къщи, нищо не може да попречи. Ако винаги се откриват собствените грехове, хората ще се намират в съответствие с Пътя.

Всички живи същества имат свой Път, затова ако се отдалечите от собствения си Път и търсите Пътя в нещо друго, все едно, не ще го намерите, независимо от всичките си усилия, и накрая ще бъдете разочаровани.

Ако жадувате да намерите Пътя, практикувайте правилно – това е Пътят, ако нямате правилен ум, ще вървите сред тъмнина без да виждате Пътя.

Ако ли пък сте човек, който практикува правилно Пътя, не поглеждайте към заблудите в този свят, понеже ако гледате чуждите заблуди в този свят, тъй като самите вие не сте прави, ще затънете още повече.

Чуждите грешки не са ваши грехове, но вашите собствени грешки от само себе си са ваши грехове. трябва само да промените греховния си ум и да унищожите завинаги всички страсти.

Ако искате да спасявате помрачените хора, трябва да имате изкусни средства (упая). не допускайте те да изпитват съмнения, и тогава ще се появи просветлението-бодхи.

От самото начало Дхарма е в този свят, но намирайки се в този свят, тя излиза извън пределите му. Лъжливите възгледи също излизат извън пределите му.

Трябва да се разрушават както лъжливите, така и правилните възгледи, и тогава природата на просветлението-бодхи ще се появи от само себе си.

Единствено това е внезапно учение, наричано също Голяма Колесница. Макар че незнанието съществува множество калпи, просветлението настъпва мигновено.
й

37.

Великият наставник каза: Премъдри приятели! Ако  рецитирате тази гатха и практикувате  в съответствие с нея, то дори да се отдалечите на хиляди ли от мен, вие винаги ще бъдете с мен. Но ако не практикувате, то, дори да сте лице лице с мен, вие ще се отдалечите на хиляда ли. Всеки трябва да практикува, Дхарма няма да ви чака.

А сега вие събрани тук се разотивайте! Аз се връщам в Цаоци. Ако някой от живите същества изпита в бъдеще големи съмнения, нека дойде в планината и аз ще разпръсна съмненията му, за да можем заедно да съзерцаваме света на Буда.
.

38.

По това време всички хора в света казваха, че на юг си имат Хуей-нън, а на север – Шен-сю, но не знаеха, в какво се крие основната причина за разногласията между тях. Чанският наставник Шен-сю практикуваше в Дзиннанфу, имение Дянансян, в манастира Юцюанси и беше настоятел на този манастир. Хуей-нън живееше в планината Цаоци, на 35 ли източно от окръжния център Шаоджоу. Макар че учението им се отнася към една и съща традиция, жителите на Китай се разделят на северни и южни, затова бяха основани Северна и Южна чански школи. Какво означават названията постепенно (удзян) и внезапно (дун)? Макар че дхарма е единна, постигането ѝ бива бавно и бързо. Ако постигането й е бавно, това е „постепенно“ обучение, а ако е бързо, това е „внезапно“ обучение. Дхармата не може да бъде постепенна или бърза, но хората се разделят на остроумни (талантливи) и тъпи. Затова се нарича „постепенно“ и „внезапно“.
.

39.

Разказва се как Шен-сю настоятел на манастира Юцуанси на Северната чан школа изпратил свой таен посланик, монаха  Джичън при Хувй-нън в манастира w планината Цаоци, за да чуе неговото учение и му наредил да запомни обясненията и бързо да се върне и да му разкаже чутото, за да се види, кой Път е по-бърз  и кой по-бавен.  Джичън след половин месец стигнал до планината Цао-ци, представил се, без да каже, кой го праща и започнал да слуша проповедите на Хуей-нън. Той изслушал Дхармата на Хуей-нън и веднага прозрял, пробуждайки изначалния си ум. След което си признал, кой го праща.
.

40.

Великият Учител-наставник попитал Джичън: „Чувал съм, че вашият чан-наставник Шенсю, обучавайки хората, им предава само шила (нормите на нравствено поведение), дхяна (медитация) и праджня (интуиция).  Обясни ми що за шила, дхяна и праджня са това”.

Джичън отговорил: „Отецът наставник Шен-сю, обяснявайки ги, казва, че шила означава да не се извършват най-различни лоши деяния, праджня означава да се извършват най-различни добри деяния, дхяна означава да се пречиства собствения ум. А как разбирате вие тези неща, отче-настоятелю?

Патриархът Хуей-нън казал: „Това обяснение е чудесно, но аз имам друга гледна точка”. Джичън попитал: „По какво се различава тя?” Хуей-нън отговорил: „Постигането може да бъде бавно и бързо”. Тогава Джичън помолил патриарха да обясни как той самият разбира шила, дхарма и праджня.

Великият наставник казал: „Чуй моите обяснения и ще проумееш, как аз виждам всичко това. Основата на ума, която не допуска грешки, е шила (нравственото поведение) на собствената природа; основата на ума, която не е подложена на вълнения,  е дхяна на собствената природа;  основата на ума, която не е помрачена от невежество, е праджня на собствената природа”.

Великият наставник Хуей-нън казал още: „Вашата шила, джяна и праджня са призвани да въодушевяват хората с малки способности, а моите шила, дхяна и праджня са призвани да въодушевяват хората с големи способности. Ако човек може да получи просветление чрез собствената си природа, не е необходимо да търси опора в шила, дхяна и праджня”.

Джичън казал: Обяснете ми, моля ви,какво значи „да не търси опора?”

Великият наставник казал” „Вашата собствена природа никога не греши, не е подложена на вълнение, не е помрачена от невежество, всяка ваша мисъл блести, озарена от праджня, и винаги е свободна от външните признаци на нещата.. Защо тогава трябва да се търси опора в нещо?! Собствената природа се самопроявява внезапно, във внезапната практика няма постепенна последователност, затова тя не се опира на каквото и да било”.

Джичън се поклонил и след това останал в планината Цао-ци, станал член на школата на Хуей-нън и не се отдалечавал дори на крачка от великия наставник.
.

41.

Имало още един монах на име Фада. Той непрекъснато рецитирал Сутрата на Лотоса в продължение на цели седем години, но умът му все още бил помрачен от невежество и не знаел къде се намира истинската Дхарма. След като се изкачил на Цао-ци, поклонил се и казал: „Аз изпитвам съмнение относно сутрата. Вашата мъдрост е много голяма, моля ви да разсеете моите съмнения“.

Великият наставник казал:“Това е дълбоката проникновеност на Дхарма. В сутрата няма нищо съмнително, но самият ти ум се съмнява. Самият ти ум има има неправилни възгледи и затова търси някаква истинска Дхарма. Ако твоят ум се съсредоточи в правилната насока, то ще бъде истински последовател и пазител на сутрата. Аз никога не съм познавал писмените знаци, но ако ми донесеш Сутрата на Лотоса и ми я прочетеш веднъж, щом я чуя, веднага ще я разбера“.

Тогава Фада донесъл Сутрата на Лотоса и я прочел на великия наставник само веднъж. След като я чул, Шестият патриарх разбрал смисъла, който бил вложил в нея Буда, и го обяснил на Фада.

Шестият патриарх казал на Фада: „В Сутрата на Лотоса има малко думи. Всичките и десет части се състоят от метафорични изказвания за причинно-следствена зависимост. Татхагата (Буда) разпространявал Трите Колесници само поради глупостта на обикновените хора. В сутрата ясно е казано, че няма никакви други колесници, освен Единната Колесница на Буда…..“

Ако нито вътрешно, нито външно сте помрачени от невежество, значи сте се освободили от двойствеността. Ако сте помрачени външно, значи сте привързани към пустотата. Намирайки се сред външни признаци, да се освободите от тях, намирайки се в пустота, да се освободите от пустотата – точно това означава да не бъдете помрачени нито вътрешно нито външно…..“

Великият наставник казал: „Моето постоянно желание е всички миряни сами да могат да откриват мъдростта на Буда в своя ум, но да не откриват „мъдростта“ на живите същества. Умът на миряните е е грешен, помрач1ен от илюзии и заблуди, твори зло и затова само открива „мъдростта“ на живите същества. Ако умът на миряните е правилен, той се озарява от светлината на интуитивната мъдрост и сам открива мъдростта на буда – точно това е „излизане от света“.

Великият наставник казал още: „Фада, ако практикуваш ума, ти завърташ Лотоса на Закона; ако не практикуваш, Лотоса на Закона те завърта. Ако умът ти е правилен, завърташ Лотоса на закона; ако умът ти е погрешен, Лотосът на Закона те завърта. Ако пред теб се открие мъдростта на Буда, ти завърташ лотоса на Закона; ако пред теб се разкрие „мъдростта“ на живите същества, Лотосът на Закона те завърта“.

Великият наставник казал: „Да се практикува усърдно, в съответствие с Учението – това означава да се завърти сутрата„.

При тези думи Фада получил велико просветление и от очите му потекли сълзи, „Отче-настоятелю, – казал той, – наистина досега нито веднъж не съм завъртал Лотоса на Закона, а досега Лотосът на Закона седем пъти ме е завъртал . От сега аз завъртам Лотоса на Закона и във всеки момент мисълта ми ще бъде заета с с осъществяването на практиката на Буда“.

Великият наставник казал: „Практиката на Буда е самият Буда!“
.

42.

Веднъж един монах на име Джичан изкачил Цаоци, поклонил се на Патриарха и го помолил да му обясни смисъла на Учението за Четирите Колесници

Джичан попитал патриарха: „Буда говори за Три Колесници, но вие говорите още и за Висша Колесница. Не разбирам това и ви моля да ми дадете наставления”.

Великият наставник Хуей-нън казал: „Съзерцавай своя ум и не изпадай в зависимост от външните признаци на нещата. Изначално не съществуват Четири Колесници, но умът на хората се подразделя на четири нива.

Гледане, слушане, четене и рецитиране – това е Малката колесница.

Пробуждане на Дхарма и осъзнаване на нейния смисъл – това е Средната колесница.

Духовна практика в съответствие с Дхарма – това е Голямата колесница.

Преминаване през безброй много неща, готовността за някакво действие, готовността да не се отказваш от нищо и в същото време да отхвърляш външните признаци на нещата, във всичките си деяния да не придобиваш нищо – това е Висшата Колесница.

„Колесница” означава практика, върху която не е необходимо да се разсъждава, а е необходимо да се практикува, затова не ме питайте повече”.
.

43.

Имало още един монах на име Шенхуей, родом от Нанян. Когато отишъл в планината Цаоци той се поклонил на Хуай-нън и попитал: „По  време на седяща медитация (дзочан) вие виждате ли или не?

Наставникът  станал и ударил Шенхуей три пъти и го попитал: „Шенхуей, когато те бия боли ли те или не?“

Щенхуей отговорил: „И ме боли, и не ме боли“.

Тогава Шестият патриарх казал: „Аз също и виждам, и не виждам“.

Шенхуей отново попитал: „Велики наставнико, какво означава „и виждам, и не виждам?“

Великият наставник казал: „Когато казвам „виждам“, имам предвид, че винаги виждам своите грешки и недостатъци. Когато казвам „не виждам“, имам предвид, че се старая да не виждам грешките и недостатъците на другите хора в Поднебесната. Затова казвам, че виждам и не виждам. А какво ще кажеш за своето „и ме боли, и не ме боли“?

Шенхуей отговорил: „Ако въобще не ме боли значи съм заприличал на безчувствено дърво или камък. Ако ме боли, значи съм обикновен човек и затова съм подложен на лошите емоции’.

Ввликият наставник казал: Шенхуей, „да виждаш, и да не виждаш“, за които говорих току-що – това е двойственост, „да те боли и да не те боли“ – това е раждане и унищожение. Ти все още не съзерцаваш собствената си природа, но си се осмелил да дойдеш тук, за да заблуждаваш хората“.

Шенхуей се поклонил без да продума.

Тогава великият наставник казал: „Твоя ум е помрачен от невежество и не можеш да виждаш, затова си намери добър приятел-наставник, който знае много, за да ти покаже той пътя. Ти трябва да съзерцаваш своя собствен ум, за да го пробудиш, трябва да практикуваш в съответствие с Учението. Тъй като ти самият си помрачен поради невежество и не виждаш собствения си ум, идваш при мен и ме питаш дали виждам или не. Дори да  виждам и зная, не мога да променя твоите заблуди. Дори ти да виждаш, също не можеш да промениш моите заблуди. Как можеш да ме питаш дали виждам или не, щом самия ти не се занимаваш с умствена практика?!“

Шенхуей се поклонил и станал член на школата. Той не напуснал никога вече планината Цаоци и винаги бил редом с патриарха.
.

44.

Веднъж Великият наставник извикал учениците си Фахай, Джичън, Фада, Джичан, Джитун, Джиче, Джидао, Фаджън, Фажу, Шенхуей и казал: „Вие,десет мои ученици, приближете се, Вие се различавате от всички останали хора и след ка то аз премина в нирвана, всеки от вас ще оглави школа в някое място. Вървете и разпространявайте моето учение, пазете изконните традиции на нашата школа.

Поверявам ви метода за класификация на  дхармите (елементите на битието) на три категории* и 36 противопоставяния, присъщи на процеса на движение, функциониране и взаимодействие (на дхармите) като например появата и изчезването, от дуализма на които трябва да се освободите. Същевременно обяснявайки нещата, не трябва да се откъсвате от фундаменталната природа, иманентно присъща на вси1чки неща, но скрита зад техните външни признаци и форми. За каквото и да ви питат, трябва да намерите неговата противоположност и да отговаряте така, така че винаги да се получи двойка антоними, каквато е например „идване“ – „отиване“. Тъй като те са взаимно обусловени, в крайна сметка двойнствеността им ще бъде унищожена  и няма да има повече нито идване, нито отиване.

*Общоприет в Будизма Махаяна метод за класифициране на  всички дхарми в три категории: 1. пет скандхи (елементи на битието); 2. 12 аятани (базови елементи); 3. !8 дхату (части или елементи на битието).

Трите метода за класификация на дхармите са следните: 5 скандхи, 18 дхату и 12 аятани.

Какво представляват петте скандхи? Това са рупаскандха, веданаскандха, самджняскандха, самскараскандха и виджнянаскандха.

Какво представляват осемнадесетте дхату? Това са шест качества на възприеманите обекти (гуна), шест органа на възприемането (индрия) и щест вида ум (виджняна). Външни са шестте гуни, вътрешни – шестте индрии.  Кои са шестте гуни? Това са цветът, звукът, осезаемото и дхармите. Кои са шестте индрии? Това са органът на зрението (очите), органът на слуха (ушите), органът на обонянието (носът), органът на вкуса (езика), органът на осезанието (тялото) и органът на мисленето. Дхарма-природата, (природата на дхармите) поражда шест вида ум (виджняна): осъзнаване на видимото, осъзнаване на чуваното, осъзнаване на  миризмите, осъзнаване на вкусовите качества, осъзнаване на осезаемото, осъзнаване на „мисленето“, а също шест индрии и шест гуни. Вашата собствена природа съдържа безкрайно много неща, затова се нарича ум-хранилище (алаявиджняна)*. Когато възникне мислене и разсъждения, умът хранилище се задвижва, раждат се шестте виджняни и възникват шестте индрии, които възприемат шестте гуни (свойства на обектите). Тези три шесторки образуват осемнадесет дхату. Ако собствената ви природа е погрешна, възникват 18 заблуди. Ако собствената ви природа е правилна, възникват осемнадесет правилни възгледа. Ако тя съдържа в себе си лоша активност, значи вие сте живи същества. Ако тя съдържа добронамерена активност, значи вие сте Буда. Откъде се взема тази активност? Тя произлиза от противопоставянията (противоречията) в собствената ви природа.

*Алаявиджняна (ум-хранилище) – във философията на будизма Виджнянавада – истинска, абсолютна реалност, източник на всички дхарми (елементи). Частица от алаявиджняна съществува във всеки индивид, образувайки неговата истинска същност.

.
 

45.

Във външната среда между неживите обекти (т.е, в неживата природа) съществуват пет противопоставяния: небе и земя, слънце и луна,тъмнина и светлина, ин и ян, вода и огън. В езика и във външните признаци на нещата има 12 противопоставяния: деяние и не-деяние, форма и безформеност, наличие на признаци и отсъствие на признаци, наличие на поток (на битието) и отсъствие на поток (на битието), форма и пустота, движение и покой, чистота и замърсеност, невежо и свещено, монах и мириянин, стар и млад, голямо и малко, дълго и късо, високо и ниско.

В активността на собствената ни природа има 19 противопоставяния: погрешно и правилно, глупост и мъдрост, невежество и знание, безпокойство и съсредоточеност, нравственост и порок, право и криво, реалност и илюзия, изпъкнало и плоско (равно), клеши и бодхи, състрадателност и озлобение, радост и гняв, щедрост и скъперничество, напредване и отстъпление,  зараждане и изчезване, постоянство и непостоянство, дхармакая и рупакая, нирманакая и самхогакая, тяло и функция, вътрешна природа и външни признаци, имащи чувства и непораждащи чувства.

В езика и външните признаци на нещата съществуват 12 противопоставяния, във външната среда между неживите обекти има 5 противопоставяния, в активността на собствената природа на човека има 19 противопоставяния. Получават се общо 36 противопоставяния. Прилагайки това учение за  36 противопоставяния, може да се постигне единен принцип, обединяващ всички сутри, и освобождение от противоречията на идването и отиването.

При функционирането на собствената ни природа,когато говорите с другите хора за тези противоречия, външно, когато се намирате сред външните признаци, трябва да се освобождавате от тези признаци, вътрешно, когато се потапяте в пустота, трябва да се освобождавате от пустотата. Ако се привържете към пустотата, само ще увеличите своята помраченост. Ако се привържете към външните признаци, само ще увеличите своите заблуди.

Ругаейки Дхарма, някои хора непрекъснато говорят, че не е необходимо да се използват писмените знаци. Ако се казва: „Не използвайте писмените знаци“, хората, приемайки тези думи буквално, няма да говорят, тъй като речта също представлява писмени знаци. Но ако вие говорите за пустотата от нивото на собствената си природа, това ще бъдат правилни думи/. Ако пък вашата изначална природа не е пуста, а е помрачена от невежество и илюзии, тогава вие трябва да отхвърлите тези думи.

Тъмнината не съществува сама по себе си, а е тъмнина поради това, че съществува светлина. Тъмнината не съществува сама за себе си, тъй като светлината променяйки се става тъмнина. И обратно от светлината възниква тъмнина. Тук се наблюдава същата взаимна обусловеност, както в опозицията „идване-отиване“. Същото може да се каже за всичките 36 противопоставяния.
.

46.

Великият наставник каза: „Чуйте ме десет мои ученици!. От сега насетне,разпространявайки дхарма и предавайки от човек на човек моето учение, давайте на всекиго един дзюан от Олтарната сутра, тогава няма да се наруши непрекъснатото предаване на на изконните традиции на нашата школа, няма да бъдат загубени основополагащите принципи на нашето учение. Ако някой не получи Олтарната сутра, той няма да е получил и същността на учението на моята школа.

Например, ако някой сега е получил тази същност на това учение, той трябва да я предаде на другите адепти, за да се разпространи тя в бъдните поколения, понеже всеки, който получи възможност да изучава Олтарната сутра, все едно че е получил наставление лично от мен.

След като им бе предадено това учение, десетте ученика преписаха олтарната сутра и я разпространиха сред поколенията.

И всички, които я получаваха, без изключение успяха да прозрат същността на своята природа.
.

47.

Великият наставник напуснал този свят на третия ден от осмата луна на втората година от епохата Сянтян (28 август 713 г.). На осмия ден от седмата луна той събрал всички и се простил със своите ученици. През първата година от епохата Сянтян великият наставник построил пагода в манастира Гоен в Синджоу и, когато настъпила седмата луна от втората година, се сбогувал с всички.

Великият наставник казал: „Елате по-близо, за да чувате думите ми. През осмата луна смятам да напусна този свят. Ако изпитвате някакви съмнения, задавайте бързо въпросите си и аз ще се опитам да разпръсна докрай вашите заблуди и да ви отведа при спокойствието и радостта. Понеже като си отида от този свят, няма да има кой да ви дава наставления”.

Когато Фахай и останалите монаси чули за близката кончина на патриарха, започнали да плачат. Единствено Шенхуей не бил развълнуван и не заплакал. Като видял това, Шестия патриарх казал: „Шенхуей, макар да си млад монах, ти вече си прозрял тъждествеността между доброто и злото и си равнодушен към хвалбите и хулите. Другите не са го постигнали. Какво правихте всички вие в манастира по няколко години, какъв Път практикувахте? Нима тъжите, че не зная къде отивам? Ако не зная къде отивам, не бих си взел сбогом с вас предварително. Вие плачете, понеже вие самите не знаете къде отивам Ако го знаехте не бихте плакали.  Природата на дхармите е изначално лишена от раждане и изчезване, от идване и отиване.

А сега седнете всички, искам да ви дам една гатха. Тя е за истинската реалност и илюзиите, за движението и покоя. Ако всички вие я рецитирате и прозрете нейния смисъл, ще станете едно цяло с мен. Практикувайте морално-психическото самоусъвършенстване в съответствие с този смисъл, няма да загубите същността на учението на нашата школа”.

Всички присъстващи монаси се поклонили и помолили патриарха да им остави тази гатха, обещавайки с благоговение в сърцата си да я приемат и да я пазят.

Гатхата гласи:

Всички неща не притежават реалност, затова трябва да се освободим от идеята за реалност на нещата.

Онзи, който вярва в реалността на нещата, живее в съвършено нереален свят. Онзи, който може да придобие Истинската реалност в самия себе си се освобождава от илюзорността на феноменалния сят, придобивайки истинския ум.

Но ако в собствения си ум не се освободим от помрачеността на илюзиите, то къде ще намериш реалност, ако всичко е нереално?! Живите същества притежаващи чувства, са въвлечени в движение, безчувствените обекти са неподвижни.

Ако култивираш абсолютната неподвижност може да придобиеш мъртвата неподвижност на безчувствените неща. Ако поискаш да придобиеш истинен покой, трябва да запазиш покой в движението. В пълната и абсолютна неподвижност, така както в мъртвите и неподвижните неща ги няма семената на Буда.

Призовавам всички, които изучават Пътя: необходимо е да вложите цялото си усърдие, за да се освободите чрез вратата на махаяна от привързаността към ражданията и смъртта. Ако в бъдеще срещнете човека, с когото ви е съдено да се срещнете, обсъдете заедно с него думите на Буда.

Ако се окаже, че в действителност между вас няма кармична връзка трябва само молитвено да долепите длани и да го въодушевите за добро. но не е необходимо да спорите с него тъй като в нашето учение открай време не е прието да се оспорваме взаимно, понеже споровете означават загуба на истинския смисъл на Пътя и всеки, който оспорва вратите на Дхарма, потъва в мрака на невежеството, въвличайки собствената си природа в кръговрата от множество раждания и смърт.
,

48.

Като чули гатхата, всички присъстващи монаси прозрели смисъла на поученията на великия наставник. Без да му възразят, учениците започнали да практикуват морално-психическото самоусъвършенстване в съответствие с това учение. Те всички му се поклонили и  изразили своята почит, осъзнавайки, че великият наставник няма да остане дълго в този свят.

Оглавяващият събранието на монашеската общност Фа-хай пристъпил напред и казал: „Велики наставнико! Кой наследява вашето патриаршеско расо и Дхарма?”

Великият наставник казал:  „Дхарма вече е връчена на наследника, затова не трябва да ме питате повече. След като изминат 20 години от моето оттегляне в нирвана, едно лъжливо учение ще започне да сее раздори и да подлага на съмнение същността на учението на моята школа Но ще се появи един човек, който рискувайки живота си, ще определи истинското и лъжливото в будисткото учение и ще възстанови истинския смисъл на моите наставления. Това ще бъде моята истинска Дхарма.

Колкото до патриаршеското расо, то няма да се предава. Ако вие не ми вярвате ще ви прочета гатхите на предишните петима патриарси посветени на предаването на патриаршеските одежди и Дхарма. Ако се опрем на смисъла на Гатхата на първия патриарх Бодхидхарама, не е необходимо да се предава расото. Чуйте тази гатха, която аз ще ви кажа:

Гатхата на Първия патриарх Бодхидхарма гласи:

Изначалната мисия на моето идване в Китай е  да разпространявам учението и да спасявам живите същества, помрачени от невежество. В един цвят се разтварят пет венчелистчета и плодовете узряват от само себе си.

Гатхата на Втория патриарх Хой-ке гласи:

Тъй като изначално съществува земята, от тази земя израстват цветята. Но ако земята изначално не съществува, то откъде ще се появят цветята?

Гатхата на Третия патриарх Сен-цан гласи:

Макар че семената на цветята зависят от земята, и израстват на земята, ако тези семена по своята природа не притежават способността да покълнат, на земята нищо няма да покълне.

Гатхата на Втория патриарх Дао-син гласи:

Семената на цветята притежават способност да покълнат; благодарение на земята те поникват. Но ако техните първопричини не си съответстват взаимно, въобще нищо не ще израсне.

Гатхата на Петия патриарх Хун -жен гласи:

Живите същества притежават чувства, сеят семена, но от тях израстват цветя, които нямат чувства. Ако няма живи същества и няма семена в основата на ума нищо няма да се породи.

Гатхата на Шестия патриарх Хуей-нън гласи:

Основата на ума съдържа семената на живите същества и когато се излее дъждът на Дхарма, семената покълват. Когато вие прозрете в своята природа живите семена на цветята плодовете на просветлението узряват от само себе си.
.

49.

След това великият наставник Хуей-нън казал: „Чуйте още две  гатхи, създадени въз основа на смисъла на стихотворението на патриарха Бодхидхарма. Ако вие, помрачени от невежество, се занимавате с практиката на психическата саморегулация в съответствие с тези гатхи, то всички вие непременно ще прозрете собствената си природа”.

Първата гатха гласи:

Ако в основата на ума разцъфнат цветята на лъжливите възгледи, и на този корен се разтворят пет листеца, те заедно ще създадат, кармата на невежеството, и вятърът на карма ще угаси светлината на прозрението.

Втората гатха гласи:

Ако в основата на ума разцъфнат цветята на истината, и на този корен се разтворят пет листенца, те заедно ще отгледат мъдростта на праджня, и тогава непременно ще настъпи просветлението на Буда.

След като Шестият патриарх произнесъл своите гатхи, отпратил всички да си вървят. Учениците излезли от стаята му и като поразмислили, разбрали, че великият наставник няма още дълго да пребивава в този свят.
.

50.

Когато настъпил третият ден от осмата луна, след като се нахранили, Шестият патриарх казал: „Моля останете по местата си. Аз ви напускам”’.

Тогава Фа-хай попитал: „През колко поколения от самото начало до днес се е предавало това внезапно учение?”

Шестият патриарх казал” „Първоначално то се е предавало от седемте Буди, от които Буда Шакямуни бил седмия. Махакашяпа е осми. Ананда – девети, Мадхянтика – десети, Шнаваса – единадесети, Упагупта – дванадесети, Дхритака – тринадесети,  Будхананди – четиринадесети, Будхамитра – петнадесети, Паршва – шестнадесети,  Дуняшас – седемнадесети, Ашвагхоша – осемнадесети, Капила – деветнадесети,  Нагарджуна – двадесети, Канадева – двадесет и първи,  Рахулата – двадесет и втори,  Сангхананди – двадесет и трети, Гаяшата – двадесет и четвърти, Кумарата – двадесет и пети, Джаята – двадесет и шести, Васубандху – двадесет и седми, Манорхита – двадесет и осми, Хахленаяшас – двадесет и девети, Симбхабхишу – тридесети, Шубхамитра – тридесет и четвърти, Бодхидхарма – тридесет и пети, Хой-ке – тридесет и шести, Сен-цан – тридесет и седми, Дао-син – тридесет и осми, Хун-жън – тридесет и девети, а аз Хуей-нън съм четиридесети патриарх, получил Дхарма”…
.

51.

Фа-хай отново попитал: Великият наставник сега ни напуска, каква Дхарма ни оставя? Какво учение ше помогне на хората от бъдещите поколения да открият Буда?

Шестият патриарх казал: „Чуйте ме, мои ученици! Помрачените хора от следващите поколения трябва да познаят живите същества, само тогава те ще открият Буда. Ако те не познаят живите същества, дори десет хиляди калпи да търсят Буда, те няма да могат да го открият. Сега ще ви науча да познавате в собствения си ум живите същества, за да прозрете в ума си природата на Буда. Ще ви оставя и гатха за това, как да съзерцавате истинския Буда и да постигнете освобождаване. Ако бъдете помрачени от невежество, няма да откриете Буда, ако постигнете просветление, ще го намерите: Слушай, Фа-хай! Предавайте моето учение от поколение на поколение, за да не прекъсва във вековете”.

И още Шестият патриарх казал: „Чуйте! Проповядвам ви, че ако хората от идните поколения пожелаят да открият Буда, ще трябва само да прозрат ума на Буда. Живите същества изначално притежават ума на Буда, извън живите същества няма никакъв ум на Буда.

За помрачения човек Буда е живо същество, за просветления човек живото същество е Буда. За глупавия човек Буда е живо същество, за мъдрия човек живото същество е Буда. Ако умът е помрачен, Буда е живо същество. Ако умът е спокоен и уравновесен, живото същество е Буда.

Щом се зароди помрачения ум Буда веднага се скрива в живото същество. Но ако възникне просветлена мисъл и умът е в състояние на покой, живото същество става Буда. В нашия ум съществува самият Буда, Буда в нашия собствен ум е истинският Буда. Ако ние самите не притежаваме ум на Буда, Къде на друго място да го търсим?!”

.

52.

Великият наставник казал: „Помнете ме с добро, мои ученици! Оставям ви още еднa гатха за освобождаването, което се нарича „Истинският Буда на собствената ни природа” Помрачените хора от идните поколения, щом чуят тази гатха, ще открият истинския Буда в собствения си ум, в собствената си природа, След като ви кажа тази гатха, ще ви напусна.

Гатхата гласи:

Истинската реалност и чистота на вашата собствена природа са истинският Буда. Лъжливите възгледи и трите отрови  са истинският Мара. За човека с лъжливи възгледи Мара се намира в това жилище. За човека с правилни възгледи Буда живее в това жилище. Ако в собствената природа на човека се зараждат лъжливите възгледи и четирите отрови, значи Мара се е заселил в това жилище.

Ако правилните възгледи сами изтласкват ума за трите отрови, Мара се превръща в истинен, а не в лъжлив Буда. Нирманакая самбхогакая и дхармакая – трите тела на Буда изначално са едно тяло. Ако в собствената си природа търсите Буда посредством съзерцание, това обуславя превръщането в Буда и постигането на просветление-бодхи. изначалната нирманакая поражда чиста природа, а тази чиста природа винаги се съдържа в нирманакая. Ако природата подтиква нирманакая да практикува истинския Път, непременно ще настъпи пълно съвършенство, истинско и безгранично.

Порочната природа сама по себе си е причина за чистотата, извън порочността няма чиста природа. Веднага щом в като в своята природа се освободите от петте желания, в момента, когато прозрете собствената си природа, бъдете истинен Буда. Ако в този живот постигнете просветление пред вратите на внезапното учение, щом като се пробудите, ще видите пред очите си Почитания от всички.

Ако поискате да се заемете със самоусъвършенстване и казвате, че търсите Буда, така и няма да разберете, къде да намерите истинския Буда. Понеже в собственото си тяло вие имате истинен Буда, това е причината да се превърнете в Буда. Ако ли пък търсите истинския Буда не в себе си, а извън себе си, това ще бъде велика заблуда. Учението за внезапно просветление дойде от Запад, за да спасява хората от този свят с помощта на самоусъвършенстването.

И аз казвам днес на хората от този свят изучаващи Пътя: „Ако не следвате това учение, значи пропилявате дните си абсолютно напразно”.

След като произнесе тази гатха Великия наставник каза: „Прощавайте всички, сега ви напускам. Когато си отида от този свят, не правете това, което е прието сред обикновените хора. Не ме оплаквайте, не приемайте съболезнования, пари и коприна, не носете траурни дрехи. Защото в противен случай ще нарушите свещеното Учение и няма да бъдете мои истински ученици. Заемете се всички със седяща медитация, също както го правихте в дните, когато бях с вас. Щом като постигнете умиротвореност и спокойствие, в което няма нито движение, нито покой, нито зараждане, нито изчезване, нито идване, нито отиване, нито правилно, нито погрешно, нито стоене, нито придвижване – това ще бъде  великият Път. След като си отида, заемете се с духовна практика в съответствие с Учението, както го правихте по времето, когато бях с вас…”

______________

Превод Юлиана Гегова

Олтарна сутра. Хуей-нън – VI Патриарх на школата Чан ШАМБАЛА ЕООД  1998

Качено на сайта iztoknazapad.com на 29.08.2015

Към карта на сайта / към началото на страницата

Save

Save

Save

Save