философия / религия – преводи на български 
Към карта на сайта 
Доген (1200-1253)
Съдържание на страницата:
Шьобогендзо, „Битие-време“
Хачи дайнин-гаку
Шьобогендзо, „Битие-време“
„Един древен Дзен наставник* е казал „”Битие-време (beingtime) се намира на най-високия планински връх и в най-дълбокото дъно на морето; битие-време е три глави и осем лакътя (elbows), битие-време е височина от шестнадесет или осемнадесет стъпки (feet), битие-време е монашески жезъл, битие-време е hoshu**, битие-време е каменен фенер, битие-време е Таро*** (Taro), битие-време е Джиро (Jiro), битие-време е земя, битие-време е небе.”
* Yakusan Igen (Yueh-shan Weien) китайски чан наставник от епохата Тан.
** мухобойка – палка с конски косми,
*** Таро, Джиро (Иван, Стоян) – най-разпространени имена – тук означават обикновени хора.
„Битие-време” означава, че времето е битие (being). Всяко съществуващо нещо е време. Това важи и за златната статуя висока шестнадесет стъпки, тя е време. Тъй като тя е време, тя притежава величието на времето. Трябва да проумеете, че съществуват 12 часа* на „сегашност” (nowness). Три глави и осем лакътя – това е време. Доколкото те са време, то не можем да не ги отъждествим с дванадесет часа в този същия момент. Макар и да не оценяваме 12 часа като къс или дълъг период от време, ние, така или иначе (произволно) ги наричаме дванадесет часа. Следите на течението (на прииждането и оттеглянето – ebb and flow) на времето са така очевидни, че са вън от съмнение; но макар и да не се съмняваме, не бива да си въобразяваме, че ги разбираме. Човеците (human beings) са непостоянни, в едно време питат за това, което е неразбираемо за тях,а по друго време не питат за това същото, така че предишните им въпроси не винаги съвпадат с тези от сега. Самият въпрос заради протяжността си във времето, е време.
*Т. е, 12-те часа на деня отговарят на 24-те часа на деня и нощта.
Човек се разпорежда със себе си и разглежда това разполагане като свят. Трябва да сте наясно, че всяко нещо, всяко същество в този свят, е време. Нито един обект не пречи на друг, точно така, както нито едно време, не пречи на друго време. По този начин изначалната (initial) насоченост към истината на всеки отделен разум (mind) към истината съществува в едно и също време и за и за всеки разум съществува момент на начало на тази насоченост към истината. Няма разлика, когато това се отнася към практиката-просветление (practice-enlightment).
Човек се разпорежда със себе си и разглежда това разполагане като свят. Точно толкова безспорно е, че човекът е време. Трябва да приемем , че в този свят съществуват милиони обекти и че всеки от тях, съответно, е целият свят – това е отправната точка при изучаване на Будизма. Когато осъзнаем този факт, ще разберем, че всеки обект, всяко живо същество е цялостността (is the whole), даже то самото да не осъзнава това. Тъй като не съществува друго време освен настоящето, всяко битие-време е всичкото време: всяка тревичка, всеки обект е време. Всеки момент (every point) от времето съдържа всяко същество и всеки от световете.
Помислете, ще се намерят ли някакви въображаеми същества, които да не бъда включени в това сегашно време. Ако вие обикновен човек, който не е запознат с будизма чуете думите „ару токи”*(aru toki) , без съмнение ще помислите, че, се има предвид „по едно време”, което ще рече, че по едно време Битието се появява във вид на три глави и осем лакътя, че по едно време Битието е било високо шестнадесет или осемнадесет стъпки, или, че по едно време пресичам брод на река и по едно време преминавам през планината. Бихте могли да си помислите, че тази река и тази планина принадлежат на миналото, че съм ги оставил там някъде назад и сега живея в този удобен дом – те са също така неотделими от мен, така както небето е неотделимо от земята.
*Тези два китайски йероглифа на японски могат да се прочетат по два начина – като ару токи, „по едно време”, и като удзи (uji), което означава „битие-време”.
Но истината има и друга страна. Когато се изкачвах на планината и пресичах реката, аз бях време. Времето не може да не бъде с мен. Аз винаги съм; времето не може да ме изостави. Когато времето не се разглежда като явление (phenomenon), което идва и си отива, то времето, когато се изкачвах на планината е сегашният момент на битие-времето. Когато за времето не се мисли като идващо и отиващо си, даденият момент за мен е абсолютното време. Нима по това време, когато се изкачвах на планината и пресичах реката не осъзнавах (realize) същото време по което съм в тази къща? Три глави и шест лакътя е вчерашното време, височина от шестнадесет или осемнадесет стъпки – днешното, но „вчера” или „днес” означават времето когато човек тръгва към планината и вижда десет хиляди върха*. То никога не минава . Три глави и осем лакътя е моето битие-време. Изглежда, че те са в миналото, но те са в настоящето. Височина от шестнадесет или осемнадесет стъпки е моето битие-време. Тя като че преминава, но е в този момент на времето. По същия начин и борът е време, а също така и бамбука.
*„Десет хиляди върхове на планината” трябва да се разбира символично – това са безбройните и непрестанно променящи се обстоятелства от нашия живот.
Не разглеждайте времето просто като отлитащо, не мислете, че да лети е единствената негова функция. За да отлети е необходимо да има разделение между него и нещата. Когато си представяте, че времето само преминава, вие не постигате истината на битие-времето. С една дума, всяко същество в целия свят – това е отделен промеждутък от време в един континум. А доколкото битието е време, аз съм моето битие-време. Времето има свойството да преминава, така да се каже от днешния към утрешния ден, от сегашния към вчерашния ден, от вчерашния към днешния, от днешния към днешния от вчерашния към утрешния. Тъй като тази характеристика е характеристика на времето, сегашното време и миналото време не се застъпват, нито си въздействат (impinge). Но учителят Сейген* (Seigen) e време, Обаку (Obaku) e време, Косей (Kosei) e време, Секито (Sekito) e време. Така както вие и аз сме време и практиката-просветление е време.
*Доген иска да каже, че тези отдавна умрели китайски учители продължават да съществуват в „безвремието (timelessness) на времето”.
Превод Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.04.2016
.
Хачи дайнин-гаку
„Хачи дайнин-гаку” (Осемте постижения на великите) е дванадесетият трактат от „Късните трудове” на Доген, написани през 1253 г. В него са изложени осемте състояния на съзнанието, присъщи на дзенските учители от висшето ниво на постигане на истинската реалност.
Всички Буди са били Велики. Велики означава, че са придобили Постижението и Знанието*, затова наричаме долуизложеното: „Осемте постижения на Великите”. Който научи този закон, ще постигне нирвана.
*Яп. гакучи, т.е, „съзнанието бодхи”.Първото е освобождаване от желанията *. (Това означава човек да не се стреми към Петте Желания”**
*Яп. шоьйоко букв. „малко желания”**Яп. гьоку – желания за собственост, за секс, за храна, за слава, за сън.
Буда е казал:
„О, бхикшу, ето едно нещо, което трябва да се знае, – хората с много желания търсят много изгода, затова и страданията им са големи. Хората с малко желания не търсят нищо и следователно нямат големи грижи. Затова променяйте и усъвършенствайте себе си, защото освобождаването от желанията поражда всички останали добродетели. Хората с малко желания не се подмазват и огъват според чувствата на другите, те дори не зависят от сетивните си органи*. Този, който се стреми към освобождаване от желанията има винаги уравновесено сърце, не тъгува и не се страхува, има всичко в излишък. Няма нещо, което да не му достига. Който е постигнал „малкото желания” е постигнал нирвана. Това именно е освобождаване от желания”.
*Яп. не, санкр. индрия – органи, субективни корелативи на външни явления.
Второто е осъзнаване на достатъчното*. (Това е правилото: задоволявай се с това, което имаш.)
*Яп. чисоку
Буда е казал:
„О, бхикшу, ако искате да отхвърлите всички страдания и мъчения, трябва да размишлявате над осъзнаването на достатъчното. Под това се подразбира умиротворено, радостно, спокойно, скромно състояние, поведение. Човекът осъзнал достатъчното е весел и спокоен, дори да лежи без сили на земята. Този, който не знае за достатъчното, не ще се успокои, дори да живее в небесен дворец. Дори да е богат, той ще е беден. Докато осъзналият достатъчното, може да бъде беден, но истински богат. Който не познава достатъчното бива разкъсан от Петте Желания, докато знаещият може само да го съжалява. Това всъщност е осъзнаването на достатъчното”.
Третото е радостта от уединението и спокойствието (Това означава отстраняване на грижите и суетата, усамотяване в безлюдно тихо място.)
Буда е казал:
„О, бхикшу, ако искате на спокойствие да се радвате на уединението и тишината, оставете суетата и идете в някое безлюдно място. Човек, който пребивава в мирен нрав”, бива почитан от Повелителя Шакадевендра и всички божества. Затова трябва да се освободите от привързаността си към себе си и към всичко останало, и в пустинно, уединено място да размишлявате за унищожаването на страданията. Когато човек се весели с много хора, придобива много нещастия. Така става, когато върху някое голямо дърво кацнат много птици и неговите клони се пречупват от тежестта им. Привързаностите* в нереалния свят са изградени от страданията на обикновените хора. Така става, ако старият слон потъне в калта и не може да освободи краката си. Тези неща се наричат „изоставяне на суетността”.
*Яп. бакуджяку – състояние, когато съзнанието сякаш е оковано от обектите, които отразява, без да разбира тяхната илюзорност.
Четвъртото е постоянството в духовните старания*. (Това означава да се прави добро старателно и непрекъснато. Затова се говори за „духовни стремежи”. Духовността е „не-смесване”, а „да се стремиш, означава „да не отстъпваш”.)
*Яп. гоншьоджин
Буда е казал:
„О, бхикшу, ако сте упорити в духовните си стремежи, постигането на просветление ще е лесно за вас.Затова всички вие трябва да се стараете. Дори слабият, но постоянен поток вода може да издълбае камъка. Ако сърцето на сподвижника е мързеливо, той спира добиването на огъня, още преди дървото да започне да тлее, смятайки, че това е много трудно. Как тогава ще се появи пламъкът? Именно тези неща се наричат „духовен стремеж”.
Петото е да не се забравя, а да се помни*. (Това означава да се помни истинната памет. Придържането към дхарма** се нарича „истинна памет”.
*Яп. фумонен, в дадения случай значението е „постоянни размишления”.
**Т.е, към Закона.
Буда е казал:
„О, бхикшу, стремейки се към истинното знание и търсейки помощта на учителя, трябва да не забравяте и да помните. Ако го правите, ще се освободите от влизането в границите на страданието. Затова да пребъде паметта в сърцата ви завинаги. Изгубилият паметта губи добродетелта си. Ако силата на паметта бъде твърда и неразрушима, ще останете невредими, дори да сте обкръжени от Петте зли Желания, както воинът остава невредим в боя, защото е защитен от доспехите си. Затова се казва, да не се забравя, а да се помни”.
Шестото е навлизане в самадхи* (Самадхи е необезпокоявано от нищо пребиваване в Закона**.)
*Практикуване на състояние на постоянна „дхяна” (медитация)
** В дадения случай се подразбира „висше състояние”, „истина”, „абсолют”.
Буда е казал:
„О, бхикшу, ако управлявате сърцето си, то ще пребивава в абсолютна неподвижност*. Ако то е абсолютно неподвижно, става възможно постигането на същността на възникването и унищожението**. Затова трябва с постоянен труд на духа да се опознават всички видове на абсолютната неподвижност. Сърцето на този, който е постигнал самадхи не се разсипва***. Предпазвайки се от наводнения, хората издигат здрав насип. По същия начин и подвижникът прилежно практикува самадхи, за да запази водите на мъдростта. Затова наричаме тези неща „абсолютна неподвижност”.
*Т.е, в състояние на самадхи.
**Или „раждането и смъртта”.
***Т.е, не се поддава наилюзорни вълнения.
Седмото е постигане на мъдростта. (Мъдростта е чуване, размишление, практикуване, просветление*.)
*Четири общи етапа от развитието на съзнанието на сподвижника.
Буда е казал:
„О, бхикшу, когато има мъдрост, няма алчност. Постоянно проверявайте себе си и вреда няма да има. Така ще се освободите от оковите на нереалния свят* по пътя си към Света на Закона**. Който не следва тези завети, е нито Вървящ по Пътя, нито носещ бели дрехи***., той няма име. Истинската мъдрост е като здрав кораб, който прекарва човека през морето на старостта, болестите и смъртта, като ярка светлина в непрогледния мрак, като ефикасно лекарство от всички болести, като остра брадва, която разсича дървото на страданията и нещастията. Затова с помощта на на чутото, обмисленото и изпълненото, и с помощта на мъдростта се придобиват достойнства. Ако в човека има светлина на мъдростта, неговите очи, макар да са телесни, виждат сиянието на Истината. Това е мъдростта.
*Яп. гедацу, санкр. вимукта.
**Яп. гахо, вариант на превода е „Път на будите”.
***Т.е, мирянин (монасите носят жълти дрехи.
Осмото е да се избягват празните приказки*. (Отдалечаване от просветлението, разпадане и отстраняване – до това водят празните приказки и мисли. Да се отдават всички сили за изследване на истинно същностното е губене на време.)
*Яп. Фукерон
Буда е казал:
„О, бхикшу, ако се забавлявате с всевъзможни приказки, ще внесете смут в сърцата си. Бидейки „напуснали дома си” все пак не ще постигнете свободата. Затова, о, бхикшу, спрете смущаващите сърцето и отклоняващи от правилната посока празни приказки. Ако искате да се радвате от осъзнаването на разрушеното битие, унищожете тази болест – безплодните мисли”*.
*По нататък изложението не е на камбун, както беше до сега, а на старояпонски език (с изключение думите на Буда.
Това са осемте постижения на Великите. Всяко от тях има осем предназначения, и като цяло се получават 64 на брой. В широк смисъл те, разбира се, са неизброимо множество, но в съкратен вид са само 64.
Великият Учител, уважаваният Шакямуни, изрекъл последните си наставления и учението Махаяна в нощта на 15-я ден от втория месец*, и след предаването на Закона отплавал с кораба на нирвана.
*15 Февруари 485 г. пр. н. е. – една от хипотетичните дати на смъртта на Буда.
Буда е казал:
„О, бхикшу, трудете се с цялото си сърце, за да излезете на Пътя. Всички дхарми в този свят – подвижни и неподвижни – са вредни и непостоянни в същността си. Монаси, запазете тишина. Времето изтича и аз си тръгвам. Това е моето последно наставление”.
Затова учениците на Татхагата са изучавали задължително гореизложеното. Този, който не го знае и не го изпълнява, не е ученик на Буда, защото тези думи са Съзерцанието на Съкровищницата на истинския Закон, най-финото сърце* на нирвана на Татхагата. Но сега мнозина са тези, които не знаят и малко – тези, които чуват и виждат. Демоните ги смущават. Освен това малко са посадените в тях от минали животи добри корени, и затова те нито чуват, нито виждат. В древността, по време на Истинния Закон и Подобието на Закона, всички последователи са познавали, предавали и изучавали гореизложеното. Сега на хиляда монаси едва ли ще се намери един, който да знае осемте постижение на Великите. Колко жалко! Наистина е дошло времето на забравата, която не може да се сравни с нищо. Сега Истинският закон на Татхагата е разделен на хиляди школи, но Белият Закон* се е запазил, и той трябва да се изучава колкото може по-скоро, без да проявявате леност.
*Яп. мьошин, в случая – висше, абсолютно състояние на съзнанието.
Дори в продължение на безброй калпи човек трудно постига* Закона на Буда. Трудно е също да се получи човешко тяло на Трите Континента**. От тях хората от южния континент превъзхождат останалите. Причината е, че те ”виждат Буда, чуват Закона, напускат дома си и поемат Пътя”. Тези, които са умрели преди Татхагата да отплава с кораба на нирвана, не са чували и не са изучавали Осемте постижения на Великите. Ние обаче ги виждаме, чуваме и изучаваме благодарение на добри корени от предишните прераждания. Изучавайки ги във всеки живот, ние разширяваме съзнанието си и непременно ще достигнем до Висшето Просветление. Предавайки това учение на живите същества, ние се уподобяваме на Буда Шакямуни.
*Букв. „влиза в”.
**Източен, западен и южен. Северният е западнал, защото се е смятало, че там не е разпространено будисткото учение. Южният е Дзенбудизма.
Написано през 5-тата година на Кенчьо (1253 г.) 1-ви месец, 6-ти ден в храма Ейхейджи.
Превод от японски Димитър Тонин
„ДЗЕНСКИ ТРАКТАТИ”, ШАМБАЛА 1997
Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.09.2014
Към карта на сайта / към началото на страницата