Публикации чан / дзен във facebook    

http://iztoknazapad.com/wp-content/uploads/2012/07/line.png

Към карта на сайта

 Публикации чан / дзен във facebook 

 

Ясутани-роши (Yasutani-roshi)

Съдържание на страницата:

Петте разновидности на Дзен – „Въвеждащи лекции в Дзен”
Трите цели на дзадзен – „Въвеждащи лекции в Дзен”
Шикан-таза – „Въвеждащи лекции в Дзен”
Причина и следствие са едно – „Въвеждащи лекции в Дзен”

Трите най-съществени принципа на Дзен практиката – „Въвеждащи лекции в Дзен”
Стремежи – „Въвеждащи лекции в Дзен”


Лекциите на Ясутани-роши са публикувани в „The Three Pillars of Zen“ на Philip Kapleau

 

Петте разновидности на Дзен – „Въвеждащи лекции в Дзен”

В своите „Въвеждащи лекции в Дзен” Ясутани-роши (Yasutani-roshi), японският Дзен-наставник, посветил много години от живота си за разпространението на Дзен в Северна Америка и Европа, е обърнал специално внимание на пет варианта на Дзен, които преобладават в Дзен-практиката. По неговите думи всички световни религии в някаква степен използват практики близки до Дзен, защото „религиите изискват молитва, а молитвата изисква концентрация”. И този, който тепърва започва, „трябва да направи избор между тези различни в същността и целите си практики”, казва Ясутани-роши

Първата, най-ниска степен на Дзен е бомпу (bompu) Дзен.Бомпу Дзен за разлика от останалите четири, е по-скоро за чисто практически цели, практика, която има за цел подобряването на физическото и психическото здраве на практикуващия. Тази практика е свободна от философски и религиозни концепции, така че е подходяща за всеки.

Вторият от петте вида Дзен е гедо (gedo) Дзен. Гедо означава буквално страничен, външен път (outside way). Това е практика на учения, различни от това на Буда. Това е Дзен, който е основан на религия и философия,(различна от Будизма), но не е будистки Дзен. В някой случай гедо Дзен се практикува и с цел развиване в себе си свръхестествени способности или магически сили.

Първите два варианта Дзен са или за хора, които не се интересуват от философската или по-точно духовната страна на практиката, или, във втория случай, при религии, отлични от Будизма. Тук Ясутани-роши поставя Конфуцианството, Даоизма, Християнството…..
.
Третият тип Дзен е шодзьо (shojo) Дзен, което буквално означава „Малка колесница” (Хинаяна). Това е учение, което трябва да ви пренесе от състояние на Разума на заблуда в друго – на просветление. Тази колесница е наречена малка, защото е предназначена да пренесе само вас. Следователно, шоджо Дзен е Дзен, който има грижа само за освобождаване от заблудите и довеждане до покой само на вашия собствен разум.

Четвъртата разновидност е дайдзьо (daijo) Дзен, „Голяма колесница” (Махаяна), и това е истински будистки Дзен, защото негова главна цел е кеншо-годо (kensho-godo) вглеждане в своята изначална природа и осъществяване на Пътя в своя ежедневен живот. Буда след своето висше пробуждане в продължение на петдесет години е учил хората, как биха могли сами да осъзнаят Собствената си природа (Self-nature). Неговите методи се предават от учител на ученик до наши дни. Затова може да се каже, че Дзен, който игнорира или отрича просветлението или принизява неговата значимост, не е истински будистки дайдзьо Дзен.

Сайдайдзьо (Saidaijo) Дзен е последният от петте вида дзен – това е висшата колесница (highest vechicle), кулминация и венец на будисткия Дзен. Той е израз на Абсолютния живот в най-чиста форма. Това е имвнно този Дзен, който е проповядван от Доген-дзенджи и той не включва никакъв стремеж към сатори или някаква друга цел. Този Дзен е шикан-таза (shikan-taza) Дзен .

В школата Риндзай (тази на Ясутани-роши) се поставя дайдзьо (daijo) Дзен по-високо от сайдайдзьо (Saidaijo) Дзен, докато в Сото е обратно. В Сайдайдзьо Дзен, когато се практикува правилно, вие стоите в дзадзен с твърда увереност, че това е актуализация (actualization) на вашата най-чиста Истинска природа (True-nature) и в същото време с пълна увереност, че ще дойде ден, когато възкликвайки „Ето, това е!”, вие безпогрешно ще осъзнаете тази истинска природа. Затова и не е необходимо да си поставяте съзнателна цел да постигнете просветление.

Превод (преразказ) и съпътстващ коментар
Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 27.03.2016

.

Трите цели на дзадзен – „Въвеждащи лекции в Дзен”

Целите на дзадзен са три: 1) развитие на способността за концентрация –дзьорики (joriki); 2) сатори-пробуждане –кеншо-годо  (kensho-godo);  3) актуализация на Висшия Път (Supreme Way) в ежедневния живот – мудзьодо но танген (mujodo no tangen). Тези три цели формират неделимо единство, но за да бъдат добре обяснени Ясутани-роши ги разглежда по отделно.

Дзьорики, първата от тях, е способност или сила, източник на която е разумът (mind) и която той съумява да съсредоточи  и насочи в една точка. Това е нещо повече от способност за концентрация в обикновения смисъл на тази дума. Това е динамична сила, която веднъж „мобилизирана” ни прави способни в най-неочаквани ситуации, без да е необходимо време за да се окопитим и подготвим, да действаме мигновено, и то по начин напълно съответстващ на обстоятелствата. Този, който е развил в себе си дзьорики, престава да бъде роб на своите страсти, а също така, да бъде зависим от своето обкръжение. Владеейки непрекъснато, и себе си, и обстоятелствата, той е способен да действа свободно и хладнокръвно. Възможно е  също така  да бъдат развити и някои  свръхнормални способности (supranormal powers), с помощта на дзьорики, тъй като в това състояние нашият разум е като съвършено  спокойна водна повърхност.

Втората от тези цели е кеншо-годо,  проглеждане в собствената  Истинска природа и в същото време проглеждане и в най-съкровената  природа на Вселената и всичките десет хиляди неща в нея. Това не е нещо различно  от внезапно осъзнаване, че „Аз” от самото начало съм бил завършен (complete) и съвършен. Колко удивително, колко чудесно! Ако това е истинско кеншо, неговата същност винаги ще бъде една и съща, независимо кой го преживява, „бил той Буда Шакямуни, Буда Амида или някой от вас, събраните тук в този храм”, казва Ясутани-рощи.  Но това не означава, че ние бихме могли да преживеем кеншо в тази степен, защото в чистотата, дълбочината и пълнотата на преживяването съществуват големи различия. В качеството на илюстрация представете си човек сляп по рождение, който постепенно възстановява зрението си. На първо време той вижда много смътно и то само предметите, които са редом с него. По-късно, в степента на подобряване на зрението му, той ще може да различава премети на три метра, докато накрая  ще може да разпознава всичко в пределите на триста метра.  На всеки от тези етапи феноменалният свят, който той наблюдава си е същия, но разликата в чистотата и точността на очертанията в неговото възприемане на света е толкова голяма както между снега и въглена, По този начин стоят нещата и с разликата в чистотата и дълбочината на нашето преживяване кеншо.

Последната от тези три цели е мудзьодо но танген, осъществяване на Висшия Път в цялостното ни съществувание и в нашите всекидневни дейности. Ние вече не отделяме крайната цел от средствата за тяхното постигане. Сайдайдзьо, най-висшата от петте типа Дзен, съответства на тази степен. Когато седите в дзадзен, усърдно и в самозабрава, в съответствие с наставленията на компетентен учител, с разум напълно осъзнат (fully conscious), но и свободен от мисли, като чист лист хартия без петънце – вашата присъщо чиста  Буда-природа ще започне да се разкрива, независимо дали  сте постигнали сатори или не. Но трябва да се подчертае, че само при истинско просветление вие непосредствено ще схванете (аpprehend) истинността на вашата Буда-природа и ще осъзнаете, че сайдайдзьо  е най-чистият тип Дзен, такъв, какъвто са практикували всички Буди.

Практиката на будисткия Дзен трябва да обхваща всичките тези три цели, защото те са взаимозависими. Съществува, например, тясна връзка мвждо дзьорики и кеншо. Кеншо – това е „мъдрост, обединена по естествен начин с дзьорики”, която е силата, която възниква от концентрацията. Дзьорики е свързана с кеншо още по един начин. Много хора е възможно никога да  не стигат до кеншо, ако предварително не развият в себе си определено количество (amоunt) дзьорики, и причината е, че те се чувстват твърде  неспокойни, нервни и тревожни, за да продължат дзадзен. Освен това, ако не е подкрепено от дзьорики, преживяното кеншо не би имало забележимо въздействие върху вашия живот, и ще затихне, за да остане само спомен.Макар че чрез преживяването на кеншо вие ще схванете лежащото в основата на всичко единство на космоса с окото на Разума (Mind’s eye), без дзьорики вие не сте в състояние да въздействате с цялата сила на вашето същество върху това, което вашият вътрешен поглед (inner vision) ви е открил.

Подобна е и взаимовръзката, която съществува между кеншо и третата от тези цели, мудзьодо но тайген. Кенщо, което се проявява във всички ваши действия – това е мудзьодо но тайген. При съвършено просветление (anuttara samyak sambodhi) ние осъзнаваме, че нашите представи за света като двойнствен и състоящ се от противоположности са измамни, след което пред нас се  открива свят на Единство, истинска хармония и покой.

Школата Риндай е склонна да постави сатори-пробуждането като окончателна цел на седящия дзадзен и да гледа „през пръсти” на дзьорики и мудзьодо но тайген. По този начин, необходимостта от продължаването на практиката след просветлението става минимална и работата с коани, доколкото не е е подкрепена с дзадзен и е едва свързана с ежедневния живот, става по своята същност интелектуална игра вместо средство за увеличаване и усилване на просветлението.

От друга страна, въпреки, че в практиката, пропагандирана от официалните кръгове на школата Сото,  да се придава повишено значение на мудзьодо но тайген, на дело това се свежда до малко повече, от натрупване на дзьорики, сила, която, както беше казано по-напред, започва да изтича и да намалява, докато накрая изчезне, ако дзадзен не се изпълнява редовно. Гледната точка на днешната Сото школа е, че кеншо не е задължително и, че човек не трябва да прави нищо друго, а да изпълнява своите ежедневни задължения с Буда-съзнание, въвежда в заблуда, защото без кеншо, вие никога не бихте могли да осъзнаете какво е това Буда-разум,

Тези недоразумения, които имат място и в двете школи в последно време, за съжаление, влошиха качеството на общуването в дзенската общност.

В качеството на поетичен израз на различията между Риндзай и Сото може да се посочи следното изказване на Ньоген Сендзаки:  „Сред  дзенските ученици се говори, че учението Риндзай е като студа през късна есен, от който зъзнеш;  докато учението Сото е като пролетен ветрец, който приласкава цветята, помага им да разцъфтят”.  И още казват, че „Учението Риндзай е като храбър генерал, който без да се бави  хвърля полка в бой, докато учението Сото е като селянин, който търпеливо се грижи за всеки отделен оризов клас на оризовото поле.“

Превод (фрагменти и преразказ) Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 27.03.2016

,

Шикан –тадза – „Въвеждащи лекции в Дзен”

В тази лекция Ясутани-роши се спира на шикан-тадза (shikan-taza). „Шикан” означава „нищо освен” (noting but) или „точно” (just), докато „та” означава „улучвам, попадам в целта”(tо hit), a  „дза”  означава „седя” (to sit). Затова шикантадза е такава практика, при която разумът е зает активно само в самото седене. В този вид дзадзен, разумът (mind) много лесно може да бъде отвлечен без такива опори като броене на дъха или коан. Следователно правилното хармонизиране (temper) на разума става двойно по важно. В шикан-тадза разумът трябва да максимално успокоен и същевременно да бъде здраво вкоренен или масивно поставен като, да кажем, планината Фудзи. Но трябва да бъде и в постоянна готовност, като натегната тетива на лък. Ето защо шикан-тадза – това е възвишено състояние на съсредоточеност на Разума, в което човек не е напрегнат и припрян, но не е и отпуснат. Това е разум на човек, който гледа смъртта в очите.

Да си представим, че вие с меч в ръце  участвате в двубой от този вид, който се е устройвал в древна Япония. Когато срещнете противника си в лице в лице,  през цялото време сте нащрек, бдителни и в постоянна готовност. Достатъчно е за миг да отслабите вниманието си и ще претърпите поражение. Турнирът е привлякъл зрители. Не сте сляп и ги виждате с периферното си зрение, не сте глух и чувате гласовете им. Но тези чувствени впечатления нито за секунда не завладяват ващето съзнание.

Това състояние е невъзможно дълго да се съхрани – фактически, вие не трябва да практикувате шикан-таза за повече от половин час при едно сядане. След като сте седяли в продължение на тридесет минути станете и се разходете в кинхин* (kinhin), след това седнете отново. Ако изпълнявате правилно шикан-таза, то след половин час ще бъдете мокри от пот, даже през зимата. Ако седите по-дълго, не би имало полза, защото разумът ви (mind) не е бодър, тялото ви се уморява, затова ограничавайте се в периоди от тридесет минути.

*кинхин – вървяща медитация, която се практикува между дългите периоди на седяща медитация (дзадзен).

В сравнение с неумелия  фехтувач, майсторът на меча владее своето оръжие, без да прилага усилия. Но не винаги е било така. И в шикан-таза е така, да се седи без напрежение, но в постоянна готовност и  пълно внимание се постига с дълга и усърдна практика

Превод (фрагменти и преразказ) Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 28.03.2016

,

Причина и следствие са едно – „Въвеждащи лекции в Дзен”

Не можете да се надявате да постигнете възвишената (exalted) природа на Дзен без да разберете тази лекция за инга ичиньо (inga inchinyo), което означава „причина и следствие са едно”. Този израз е взет от “Песен ( chant ) във възхвала на Дзадзен” на Хакуин-дзендзи (Hakuin-zenji). Помнете, че тази лекция няма да бъде обяснение на причината и следствието в широк смисъл, а само във връзка с практикуването на дзадзен.

За да бъдем точни,  не бива да мислите за дзадзен в понятия, имащи отношение към времето. И въпреки  че като цяло е вярно, че, примерно, ако практикувате дзадзен от година и това би трябвало да има ефект, пропорционален на една година усилия, а ако практикувате десет години – на десет години усилия, все пак, резултатът от дзадзен от гледна точка на просветлението не може да се измерва с продължителността на практиката. Работата е в това, че някои придобиват просветление след няколко години практика, а други да практикуват десет години без резултат.

Когато пристъпите към практика на вас ви предстои да се придвижвате напред през четири ясно разграничени степени, които могат да се разглеждат като стълбица на причина и следствие. Думата инга (inga), означаваща причина и следствие, се подразбира и като степен (degree), и като различаване (differentiation),  ичиниьо (ichiniyo) означава равенство, тъждественост (sameness) или единство (oneness). Между впрочем, макар да съществуват много степени, съответстващи на продължителността на практиката,  субстанцията на нашия разум  (the mind substance) е тази на Буда. Затова ние казваме, че „причината и следствието са едно”. Но до сатори-пробуждането, така или иначе не можете да очаквате  да имате дълбоко вътрешно разбиране за инга.

Едва след сатори-пробуждането ние можем да осъзнаем, че от самото начало изобщо не сме се разделяли с природата на Буда (Buddha-nature). Но е необходимо да минем през последователните етапи на дзадзен, за да усетим пряко, своята Истинска природа.  Тези последователни степени по различен начин са свързани помежду си, но в това, че ние изначално сме Буди, в това последното е тяхното тъждество и неразделимост.

Доген-дзендзи (Dogen-zenji) в своето Шобогендзо (Shobogenzo) казва  „Дзадзен даже при начинаещите изявява тяхната Истинска природа”. С това той иска да каже, че правилният дзадзен е актуализация на Буда-разума (Buddha-mind), Разумът, с който ние всички сме надарени. Този разум е сайдзьодзьо  (saijojo), в който Пътят на Буда изпълва цялото ни същество и засяга всички страни на нашия живот. И въпреки, че първоначално всичко това за нас е неизвестно , в степента на придвижване на нашата практика напред нашето разбиране прозрение постепенно ще нараства, и, накрая, с просветлението, ние се пробуждаме и осъзнаваме, че дзадзен е актуализация на нашата изначално (inherently) чиста Буда-природа, независимо дали сме били просветлени или не, преди това.

Превод (фрагменти и преразказ) Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 29.03.2016

,

Трите най-съществени принципа на Дзен практиката – „Въвеждащи лекции в Дзен”

Това, за което се каня да говоря, е най-подходящо за дайдзьо (daijo) Дзен,който е насочен изцяло към сатори, но то се отнася също така и за сайдзьодзьо (sajdjojo), макар и в по-малка степен.

Първият от тези принципи (essentials) на дзенската практика е твърдата вяра дайшинкон (daishinkоn). Това е повече от просто вяра. Йероглифът, съответстваш на кон (kon) означава „корен”, а този за шин (shin) – „вяра”. Следователно, това словосъчетание означава вяра, здраво и дълбоко вкоренена, непоколебима, подобна на огромно дърво или грамаден каменен блок (boulder). Това е вяра, която няма нищо общо със свръхестественото и със суеверията. Будизмът често бива определян, и като рационална религия, и като религия на мъдростта. Но все пак будизмът е религия – такава го прави този елемент вяра, без който той би бил само философия. Будизмът започва с просветлението на Буда, което той постигнал след напрегнати усилия. Затова нашата дълбока вяра, е вярата в неговото просветление, същността на което, както е провъзгласил сам той, е това, че присъщо на човешката природа, на всичко съществуващо (all existence), е да бъде цялостно, безупречнo (flawless), всесилнo (omnipotent) – с една дума – съвършено. Без непоколебима вяра в това, в сърцето на учението на Буда, не може да се постигне успех в практиката.

Вторият от тези принципи е чувството на силно съмнение дайгидан (daigidan). В Дзен съмнението не се разбира като форма на скептицизъм, а състояние на блокиране (на разума) в стремежа да разбере нещо, което произтича неизбежно (inevitably) от силната вяра. Това съмнение е, защо ние и светът изглеждаме толкова несъвършени, пълни с безпокойство, борба и страдания, ако в действителност нашата дълбока вяра ни казва, че е вярно противоположното на това. Това е съмнение, което не ни дава покой. Това е като да знаеш, че си богат, а да нямаш пукната пара в джоба. Колкото е по-силна вярата, толкова по-силно е и съмнението.

Бих могъл да илюстрирам това състояние на разума с прост пример. Да си представим човек, който пуши лула, и който изведнъж открива, че лулата, която допреди малко му е била в ръката е изчезнала.. Той започва да я търси с пълна увереност, че ще я намери. Тя е била тук преди секунда, наоколо никой друг няма, тя няма как да изчезне. Колкото по- дълго не му се отдава да я намери, с толкова по-голяма енергия и решимост той я търси.

Това чувство на съмнение по естествен път поражда третия принцип – твърдата решимост дайфунши (daifunshi). Това е препълващата ни решимост да разсеем това съмнение на всяка цена. Вярвайки с всяка частица от своето същество в истината в учението на Буда, че ние сме надарени с неопетнен (immaculate) Буда-разум, ние сме изпълнени с решимост да открием и почувстваме реалността на този Разум сами за себе си.

Преди време един човек, който съвършено превратно беше разбрал състоянието на разума, определен от тези три принципа ме попита: „В такъв случай по-важно е да повярваме, че ние сме Буди, отколкото да възприемем факта, че светът, такъв какъвто е, е съвършен, че върбата е зелена, карамфилът – червен.” Очевидно е, че да се мисли така е погрешно.Ако постоянно не си задаваме въпроса, защо съществуват алчност и конфликти, защо обикновеният човек е всичко друго, но не и Буда, ние няма да намерим в себе си никаква решимост, за да разрешим това явно противоречие, че това, което вярваме, е точно обратното на това, което ни казват нашите сетива, и с това самото нашият дзадзен ще бъде лишен от своя главен източник на енергия.

Сега аз ще отнеса тези три принципа към дайдзьо (daijo) и сайдзьодзьо (saijojo) Дзен. Макар в дайдзьо (daijo) Дзен да присъстват всичките три принципа, към сатори води преди всичко съмнението, защото то е, което не ни дава покой. По този начин ние постигаме сатори и разрешаваме съмненията си най-бързо с дайдзьо (daijo) Дзен.

В сайдзьодзьо (saijojo) Дзен най-силен е принципът на вярата. Не ни занимават глобални съмнения от рода на тези, които споменах и затова не сме движени от необходимостта да се избавим от тях, защото ние седим в дзадзен с ненарушима вяра в това, че по рождение сме Буди. В отличие от дайдзьо (daijo) Дзен, сайдзьодзьо (saijojo) е този, който, както помните, е най-чист вид дзадзен и не предполага стремеж към просветление. Този дзадзен, при който процесът на съзряване върви по естествен път с кулминация под формата на просветление. В същото време сайдзьодзьо (saijojo) е най-трудния дзадзен от всички, изискващ от практикуващия настойчиво и упорито седене.

Но така или иначе, и в двата вида седене тези три принципа са неизбежни и старите учители казваха, че когато те всички присъстват едновременно, по лесно е да не можеш да стъпиш с крак на земята, отколкото да не постигнеш съвършено просветление.

Превод (фрагменти и преразказ) Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.03.2016

.

Стремежи – „Въвеждащи лекции в Дзен“

Макар всички ние да практикуваме дзадзен, стремежите на всеки от нас са различни. Тези стремежи могат да се разделят на четири групи или нива.

Първото и най-повърхностно ниво се подразбира като отсъствие на вяра в Дзен-будизма и липса на каквото и да е интерес към неговата същност. Човек просто е чул случайно за него и е решил, че няма да е лошо да поседи в дзадзен в някаква група или на сешин. Но, така или иначе, фактът, че от милиони заблудени хора, които нямат и най-малка представа за Будизма, някакъв един човек се е оказал привлечен от това предаващо се от поколение към поколение учение с 2 500 годишна история, от будистка гледна точка, не е нещо случайно, а кармически обусловено и затова има огромна духовна значимост.

Второто ниво на стремежи съответства на желанието да се практикува  с цел укрепване на физическото или психическо здраве, или и двете. Това, както си спомняте, е бомпу (обикновен) – дзен.

На третото ниво намираме хора, които освен подобряване на своето физическо и психическо състояние искат да стъпят на пътя на Буда. Те признават колко възвишена (exalted) е будистката космология която разглежда съществуванието не като ограничено в срока на един живот, а като развиващо се безкрайно от живот в живот, със завършване на цикъла с постигане на състояние на Буда (Buddhahood). Осен това са повярвали в реалността на опита на просветление, и макар решимост да го постигнат все още да не се е пробудила в тях, желанието им да следват Пътя на Буда е ясно и искрено.

На четвъртото ниво са тези, които са пълни с решимост да осъзнаят (realize) своето Истинско Аз. Те знаят, че това е жива реалност, защото са срещнали хора, които са  постигнали това, и са уверени, че могат и те самите да го изпитат. Когато дойдат при своя наставник, те идват  с открита душа и смирение (humble hearth), готови да следват неговите указания и са убедени, че постъпвайки така, ще могат да постигнат това в най-кратки срокове.

Не съществува практика, която да става за всеки. Обикновено за тези, които сами се причисляват към първата група, се предписва практика с броене на дъха; към втората – следене на дъха; към третата група – шикан-тадза; а към четвъртата -  коан, като правило коан Му. (Не е разумно сами да си подбирате коан. Само наставникът, който познава вашия темперамент, вашите стремежи и способности, може, с ваша помощ, да ви предпише подходящ коан и да ви даде подходящи наставления.

В зависимост от типа личност на ученика и степента на неговата решимост определям тази практика, която смятам за подходяща. Но за да бъде тя най-ефективна вие трябва да бъдете откровени в своите чувства.

Превод (фрагменти и преразказ) Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 31.03.2016

 

Към началото на страницата    Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Save

Save

Save

Save