религия      Отец  Александър Мен (1935-1990)

 Към карта на сайта

Стр. А  1   2  3, 4  5  6  А   Б  Б1

Съдържание на страницата:

Отец Александър Мен отговаря на въпроси на радиослушатели:

Произхождаме от тайна и се връщаме в тайната
………За човешката душа
 ………Различието между душа и дух
………Духът е безсмъртен
………Архетиповете на Юнг и явленията на духовния живот
………Смъртта – зло или благо
………Християнството и другите религии
………Религиите на гръко-римския свят
………Сектата на манихеите
………Несторианството
………Ислямът
………Владимир Соловьов за исляма
………Юдаизмът
………Източни учения
………За икуменизма
Духовността на човека
………Духовност и духовно начало
………Невярващи хора няма

Oтец Александър Мен – избрани цитати
Нали Бог е всевиждащ? И как търпи това? (отец Александър Мен)


Отец Александър Мен*
Произхождаме от тайна и се връщаме в тайната

*През последните три години от живота си отец Александър е прочел повече от двеста лекции, като винаги е отделял време за отговори на въпроси на слушателите си. Те са събрани в книгата „Отец Александр Мень отвечает на вопросы слушателей”.

За човешката душа

Откъде идва на този свят човешката душа?

Има много неща, за които не можем да съдим. Има много тайни, които е невъзможно да се обяснят рационално. Но когато се казва, че нещо си се дава при рождението, не съм сигурен, че е така. Не разполагаме с догма или специална доктрина, откъде човек получава своята душа.

На тази тема съществуват няколко гледни точки. Аз се придържам към следната: от самото начало Бог е създал единна душа на човека, една и само една,   Адам,  това сме всички ние, една душа, и когато ново тяло се появи, то от тази единна душа, като искра се появява  личност, която се свързва с поредното ново тяло. Както нашият човешки организъм  е един единствен;  както сме кръвно свързани, както сме генетично свързани, и всички   сме деца на едно дърво на човечеството, всички сме клонки на това дърво, така и всички  духовни „Аз” са клонки на  един единен човек Адам.

Съществува мнение, че душата на човека се създава всеки път посредством някакъв особен акт. Аз не мисля така, защото в такъв случай тя би била сътворена чиста и безгрешна, а доколкото човек още от детството си е надарен със страсти, от това следва, че той е твърде тясно свързан с общата душа на човечеството. И забележете, колко много пъти в историята се е случвало, когато в страни, отделени едни от други с хиляди версти, с културни прегради, са възниквали аналогични явления, аналогични учения, сходни движения.

Всички сме взаимно свързани, и с това се обяснява духовното и културното единство. Така както първият човек е носил в своята генетична основа цялото човечество, и тялото на всеки от нас е само прокарал филиз, само клонче на дървото на живота на човечеството, така е и тук: тази душа е  дошла в света от човешкия род, а не свише.

Съществува единно поле на човечеството – и това е Адам. Адам не е просто някакъв наш прародител, а той е всички нас. Вячеслав Иванов образно ни го е представил: след падението Адам спи, и му се присънва сън, в който е цялата история на човечеството, с нейните ужаси и драми, и после изведнъж той се събужда – един под сянката на това вечно дърво. И в него сме всички ние…..

Различието между душа и дух

В какво е различието между душата и духа?

Духът – това е, в което е  съхранен  образът и подобието Божие, това, което го има само в човека. Това е творческото начало, мислещото начало, самоосъзнаващото, невидимото и безсмъртното. Душата е психиката, тя е тясно свързана с тялото. Душа имат и животните; по техен си начин – и растенията. Душата – това е реакцията на организма на обкръжаващата среда, страхът, търсенето на храна и т. н. Виждали сте на екрана, как при ускорено заснемане цветята се завъртат към слънцето, движат се, разтварят се. И те притежават движение, и те усещат нещо.

Така че, душата – това е елементарната психика, ставаща все по-сложна по пътя на еволюцията. Духът – това е творчество, съвест, съзнание.

Превод Shi Jian
predanie.ru: Отец Александр Мень отвечает на вопросы слушателей

Качено на сайта iztoknazapad.com на 21.08.2019

 

Отец Александър Мен
Произхождаме от тайна и се връщаме в тайната

Духът е безсмъртен

Кое в   човека е безсмъртно – духът или душата?

Духът е безсмъртен! Душа притежават и най елементарните същества– елементарна психика.

Направили такъв опит: хвърляли във вода трошички боя. Чехълчета-параменции щъкали насам-натам и веднага ги гълтали. Гълтали ги и ги изплювали.  После пак ги гълтали, и пак ги изплювали. Но след време се научили: плуват около тях, но не ги гълтат. Значи, при такъв елементарен организъм, който можем да видим само под микроскоп, наблюдаваме целесъобразна реакция – ето това е елемент на душа.

Съществува елементарна психика и по-сложна психика. Но духът е нещо висше. Той се опира на психиката, но той вече твори.

Често психиката повтаря само това, което е закодирано в наследствеността. Ако бобърът трябва да построи бент, той няма да построи Дворец на съветите. Той ще строи бент, това е неосъзнато в гените му. Докато човекът, когато твори, той твори и прекрасни и глупави неща, но така или иначе изобретява нещо, което не е било. Забележете, че ние ценим художниците заради оригиналността на техните виждания. Не затова, как копират природата, а  как я пречупват.  Характерен пример е Рьорих. Такива планини, каквито той рисува, съществуват само в неговото въображение. Това са планини, пречупени през неговото съзнание. Това са небесни видения, и точно това за нас е важно и ценно. С това те се отличават от цветните фотографии на Хималаите.

Животните като нас са надарени с индивидуалност, чувство на привързаност. Безсмъртни ли са душите на животните?

Въпросът не е на шега, сериозен е, защото мнозина от нас обичат животните и смъртта на любимото куче, котка или даже птица преживяват много силно. И това е правилно. Да, животните имат душа, което ще рече: емоции на страх, радост, любов… Но животните не са надарени с дух. Творчеството не е по техните възможности, не притежават висше понятие за добро и зло, не притежават този разум, който да познае целия свят.. Разумът на животното е по-ниско, това е малък разум, който му служи да се приспособи към околната среда. Този творчески разум, който постига вселената, не е присъщ на животните. Но аз вярвам, че и при животните има нещо безсмъртно. Съществува мнение, че при животните има някаква колективна душа. Възможно е да е така. Но, така или иначе, този въпрос остава открит.

Превод Shi Jian
predanie.ru: Отец Александр Мень отвечает на вопросы слушателей

Качено на сайта iztoknazapad.com на 20.09.2019

.

Отец Александър Мен
Произхождаме от тайна и се връщаме в тайната

Архетиповете на Юнг и явленията на духовния живот

Как архетиповете на  Юнга са свързани с явленията на духовния живот? Възможно ли е архетиповете да се свържат   с особеностите на  човешкото битие в света?

Учението на Юнг за архитиповете е крайно объркано, мъгляво и недовършено. Но някакъв дял истина, някакво зърно е заключено там, Мисля, че това зърно е свързано с общността на човешката душа. За К. Г. Юнг тази общност преминава вече в пантеистичното понятие за Бога. Аз не споделям тази гледна точка. Струва ми се, че този свят на подсъзнанието, който възприема Юнг и на основанието на което той строи своята концепция, е коренът на нашето адамството, така да се каже, пребиваването в единния Адам, но чрез него, разбира се,  и в Бога. А за Юнг граници между тези непостижими основания на общочовешките единици и Бога фактически няма. Той е бил прекрасен лекар, но философ, да го кажем така, незадължителен. Незадължителен в смисъл, че той пише, без да се задължава с аргументация.

Как си представяте подсъзнанието?

Много труден въпрос, защото да си представиш подсъзнанието, означава да го осъзнаеш. Аз деля условно, много механически, нашето вътрешно същество на три аспекта. ПОДСЪЗНАНИЕ – това е стихийното съществувание на духа и душата, където те са сплетени, където те с корените си са свързани с общочовешкото единство, с Адам. По-нататък СЪЗНАНИЕ. Това е тази междинна област, където всичко това излиза на Божия свят , където те са донякъде обединени. И накрая – СВРЪХСЪЗНАНИЕ. Това е тази област, където съзнанието не изчезва, а се разширява силно дотолкова, че е в състояние да усеща присъствието Божие, да усеща другия човек, като себе си. Това не могат психолозите да предадат, това не е наука. За това много е писал канадският учен Бек, доктор, последовател на Уолт Уитман. Той нарича това космическо съзнание. Това са трите аспекта. За мен те съответстват на различните аспекти на самия човек.

Как мислите, съвестта на християнина – това страх пред Бога ли е или друго чувство?

Страх е, приятели мои! Но не такъв страх, не така както се страхуваме от трамвая, от ток с високо напрежение или от нещо от този род, а е трепет, страх да загубим Божията любов, да загубим чувството за вечност. Големият американски психолог и философ Уилям Джеймс описва, как при него през целия му живот, от най-ранна младост, е съществувало чувство за присъствие (макар да бил невярващ) присъствие на висшето начало. Той като че се съветвал с него, получавал някакви указания, а после всичко това пропаднало. Преживял го като страшна, тежка трагедия. Ето това е страх Божий. „Страх”, защото Творецът не е добродушен чичко, който седи на облаче. В Писанието е казано: „Страшно е да попаднеш в ръцете на живия Бог”. Това е грандиозно. Това е неизмерима сила! С това шега не бива. По тази причина този страх е особен. Той е трепет на душата.

Какво е това ангел-хранител? Има ли го при всеки човек?

Убеден съм, че има. Има някаква връзка на нашия дух с отвъдното. Светът на отвъдното е твърде по-сложен и тайнствен, отколкото ние го мислим.

Какво е това „вечна памет”?

Когато говорим за вечна памет, не си въобразявайте, приятели мои, че става дума за човешка памет. Човешката памет е изключително нетрайна. Но тази единствена Божествена Мисъл, която обгръща всичко, която съхранява всичко прекрасно и не позволява нищо да загине – тя е тази неумираща памет, която изгрява и ни отнася във Вечността.

Превод Shi Jian
predanie.ru: Отец Александр Мень отвечает на вопросы слушателей

Качено на сайта iztoknazapad.com на 20.09.2019

 

Отец Александър Мен
Произхождаме от тайна и се връщаме в тайната

Смъртта – зло или благо

Смъртта – това зло ли е или благо, или нито едното, нито другото?

Смъртта е зло. Но Господ даже злото обръща в добро, и докато нашият живот е  тленен, човек може и в смъртта да получи утешение. Мен, например, често мисълта за смъртта ме успокоява в минутите на трудности, изпитания, тревоги. Зная, че духът ще се освободи и ще го бъде, така да се каже, ще стои над това. Това не значи, че това е висша цел: духът трябва да бъде въплътен, за да не бъдем ние, хората просто души, а да бъдем въплътени духове.

Защо след смъртта за човека съществуват само две места: рай и ад?

Това е опростена схема. И това съвсем не е „място”. Мястото се намира в пространството. Раят и адът се намират в духовни измерения. А състоянията са много. Тези от вас, които са чели „Божествена комедия” на Данте, помнят, че там са описани много кръгове на ада, кръгове на чистилището и  кръгове на рая. Защо е така? Защото посмъртното състояние при хората е нееднородно.

В какво се състои съвременната православна представа за ада?

Никое религиозно учение не се е родило като теория. Понятието за ада се е родило от вътрешната, духовно жизнена практика. Адът е възникнал първоначално в душата на човека, който още тук е преживявал отчаяние, мрак, чернота, и той е разбрал, какво означава да отнесе във вечността чернотата на душата си. И както и да са изобразявали това, то винаги ще си остане същото, тоест, закон  на възмездието – не углавен, не юридически, а естествен, защото у човека, пропит от зло, и на когото  паметта е напоена с чернота, всичко  отива във вечността (а нали душата на човка наполовина се състои от памет). Не ни достига въображението, за да си представим, колко горчиво може да бъде това. Средновековният човек се е опитвал символично да го изобрази, рисувал е огън, физически огън, но това е било само символ. Аз съм убеден, че истинските, задълбочените средновековни мислители никога не са мислили, че там съществуват скари и клади, те прекрасно са разбирали, че става дума за  духовна реалност. Както казва един древен мъдрец, адът, това е неспособността да обичаш. Това е да загубиш светлината, и адът започва още тук, а не зад вратите на смъртта.

Произволен ли е часът на смъртта? Как е свързан той с готовността на душата?

Подозирам, че е свързан. Но това е голяма тайна, и за мен би било дързост да кажа нещо повече.

Много пъти съм се сблъсквал с това, че в живота, в нашата съдба има вътрешна логика. И макар ние безкрайно да скърбим за преждевременната смърт на Пушкин, съществува някаква логика  той да умре в разцвета на силите си, а не старец.

Вярвате ли във вечността на човешкия живот?

Да, разбира се. И не само вярвам, а смятам, че всеки човек вярва макар и смътно, несъзнателно в това. Зигмунд Фройд е подчертавал, че човек не вярва в своята смърт. Това е забележително наблюдение на големия психиатър, който, между другото, е бил голям безбожник.

Защо безсмъртието не е открито на човека явно?

Очевидно по същите причини, които не ни позволяват да пренебрегваме човешката свобода. Човек е длъжен да избира! И тук вярата играе важна роля. И ние избираме това Добро, което стои зад всичко. На мен много ми харесват думите на Гьоте, който макар да не е бил християнин, казва, че Вечната сила, която ни е създала, няма да ни позволи да водим безцелен живот. Тя не ни изоставя. Бог задължително ще ни включи в работа. Това е било мощно прозрение на гениален дух, на човек, който много остро усещал едновременно и плътта, и духа. И, разбира се има голяма истина в мисълта, че човек никога не се задържа, че неговото движение продължава и след смъртта, при което има свети хора, чието влияние се проявява по-силно след смъртта. Аз познавам хора, които са си отишли от този живот, но, мислено обръщайки се към тях, аз влизам с тях в някакъв контакт, което говори за някакво тяхно въвличане в нашия живот. Макар и това да не е закон, тъй като в голямото си мнозинство хората, така или иначе, си отиват.

Ето парадоксът: ние не трябва да се боим от смъртта, защото се боим от смъртта. Работата е в това, че човешкото същество от нищо, което е  естествено, не се бои. Страхът от небитието (аз не говоря за страха на организма, който всички вредни усещания възприема негативно), страхът от небитието съществува в човека, защото духът е съвършено противоположен на небитието, той отблъсва го от себе си, той носи в себе си безсмъртието като такова със самото свое съществувание, безсмъртен е сам по себе си, затова мисълта за небитието, навяна му от воплите на организма, който се разпада, го плаши. Плаши го, защото противоречи на неговото естество…

Превод Shi Jian
predanie.ru: Отец Александр Мень отвечает на вопросы слушателей

Качено на сайта iztoknazapad.com на 20.09.2019

.

Отец Александър Мен
Християнството и другите религии

Постигането на Твореца е ставало постепенно, по етапно, по необходимост е съответствало на духовния ръст на човечеството. И всеки от тези етапи има определена ценност. Известният проповедник Инокентий Херсонский, живял през XIX век в Русия е написал, че по отношение на Бога всички религии се съотнасят  така, както жителите на различните земни пояси се отнасят към Слънцето. Ако на север получават по-малко слънце, то в тропиците – повече. Но, така или иначе, получават някаква доза слънце. По същия начин понятието за Бог-Творец си остава достатъчно общо за цялото човечество.

Религиите на гръко-римския свят

Как вие, убеден християнин, се отнасяте към вярванията на древните народи: гърци и римляни, дали на човечеството прекрасни мислители?

Отците на Църквата ни учат, че Сократ и другите мъдреци от античността са били християни до Христос, че всичко наистина прекрасно съществува в християнството, и тогава незабележимо, по дифузен начин е проникнало в съзнанието на хората и вече е живяло в света. Това е било подготовка за Евангелието.

Сектата на манихеите

Разкажете за сектата на манихеите.

Манихеите не са секта. Манихейството е световна религия, възникнала през III век на основата на синтеза на будизма, християнството и маздаизма. Нейният основател е Мани, или Манис, екзекутиран в Персия. Тази религия се основава на дуализма: природата, материята е създадена от дявола, а Бог е създал само Духа. Това твърдение се отхвърля от християнството, за християнството природата, материята е създадена от Бога. И макар да е обезобразена от тъмни сили, така или иначе, тя е Божие творение.

Мани е възприел от други религии разнородни елементи, в това число и прераждането. Това учение го няма в християнството.

Несторианството

 А несторианите?

Тези неща ги няма при тях. Несторианите са изключително близо до Православната църква. Сега, когато са открити нови ръкописи на патриарх Нестор, богословите а дошли, че неговото осъждане е било неоснователно, това са били политически игри.

Превод Shi Jian
predanie.ru: Отец Александр Мень отвечает на вопросы слушателей

Качено на сайта iztoknazapad.com на 12.09.2019

 

Отец Александър Мен
Християнството и другите религии

Ислямът

Как се отнасяте към другите религии?

Широко, търпимо, с най-дълбоко уважение и интерес. Всички религии са опит на човека да познае истината за Бога. А християнството не е религия – то е отговор на Бога на наш въпрос.

Правилно ли е противопоставянето на мюсюлманството и християнството? Не е ли мюсюлманството разклонение между юдаизма и християнството?

Ще отговоря така: в основата на всичко лежи  голяма  част от Свещеното Писание – Стария Завет. Върху Стария Завет е построено християнството, явяването на Христос е станало в рамките на Стария Завет, а след няколко столетия е възникнал исляма. И юдаизма, и християнството, и исляма са монотеистични религии, което ще рече, че те изповядват  вяра в единен Бог, в единен Творец. Затова не ги противопоставяме, но посочваме разликата между тях. Разлика, разбира се съществува: макар Бог да е единен, подходите към Него са различни. Мисля, че по-лесно ще разберете това с пример: и природата е единна, но относно нея съществуват различни хипотези, различни възгледи, различни човешки подходи.

От къде идва това разделение?

Обърнете внимание, в Стария Завет, като в ядро, като в зърно, се съдържат възможности и за едното и за другото. Безусловно е, че първоначално старозаветният човек е възприемал Висшето като нещо страшно, величествено, пред което трябва да се трепери, то е подобно на буря и ураган.. Но в процеса на развитие на старозаветната религия започнали да се разкриват други аспекти Ислямът е взел само част от цялата старозаветна проповед, тази част в която единният Бог е страшен, наподобяващ  деспот. Но този Бог  е същия, който и ние почитаме.

С какво можете да обясните междунационалните конфликти?

Те не са в резултат на добър живот. Дълго сме живели едни до други – милиони християни и милиони мюсюлмани. Но дойде време на изпитание, когато нашата човечност,  нашата търпимост се подложиха на сурова проверка. Няма да напомням за трагичните, страшните събития, които потресоха през последните години нашата страна именно в тези райони където се допират светът на исляма и християнският свят.

Разбира се, никак не е малко това, което се случва поради липса на култура на междунационалните отношения, на обществените отношения. Често агресивни хора, които действат разрушително в страната ни, правят това под знамето на исляма, някои от тях и под знамето на кръста. И някой неосведомен човек (а те у нас са твърде много) може да си помисли: не е ли тази главната причина  за тези конфликти, на тази вражда, на взаимното им неприемане?

Дълбоко съм убеден, че това не е така. Никога няма да се изтрие от паметта ми онази улица в Дербент, по която едни до други могат да се видял молитвени домове и храмове на различни вероизповедания. Видях, че там хората живееха дружно – това веднага се усеща. Редом с тази улица се издига стена – връстница на основаването на древния Рим.

Идва ми на ум още един случай. Когато разрушаваха храмовете, някакъв „храбрец” комисар наредил да затворят църква; неговите съратници решили да си устроят последна „вечеринка“ и изнесли от храма олтара, за да го използват в качеството на банкетна маса.  Това се е случило на Волга. Съседи мюсюлмани, дошли, разгонили пияните негодници и върнали олтара в църквата. Те били възмутени! Не били християни, но имали чувство за светиня.

Знаем също, че хората, възпитани в християнската вяра, умеят с уважение и благоговение  да се отнасят към чуждите светини. Това не е само дълг на човечност но и Призив, които идва при нас непосредствено от Този, който ни е създал. Ако ние не сме деца на единен Бог, Отца, то ние не сме братя и сестри едни на други. Братя и сестри могат да се нарекат само хора, които имат общо рождение.

Християнството и ислямът имат общи корени. Мисля, че не на всички е ясно, не всички  разбират това отчетливо. Убеден съм, че сериозно обсъждане на проблемите в тези точки на съприкосновение между тези две велики религии на нашата страна, е уместно днес  повече от когато и да било преди. Защото най-авторитетните сили на исляма и християнството в нашата страна биха могли съвместно да се противопоставят на това зло на разрушение и разпадане, на тази ръжда, която разяжда обществото ни. В името на вярата. В името на духовните ценности. В името на вечните нравствени заповеди, дадени от Бога на нашия праотец Адам, от когото водят своя произход монотеистичните религии по-специално, християнството, исляма и юдаизма.

Какво е общото между християнството и исляма?

Библията ни учи, че Бог действува в историята. На това ни учи и Коранът. Какво още е общо между нас сега? Преди всичко – абсолютният монотеизъм, този монотеизъм върху който е израснала Библията (заедно с Евангелието) и Коранът. Универсализмът. Ако Старият Завет е бил нацелен на универсализма, ако християнството се опитва да го реализира, защото то е призвано да съедини хората от различни култури и племена (елина, юдея, варварина и скифа), то по същия модел действа и ислямът, който е универсална религия, световна религия. Юдейството  в това отношение е направило крачка назад, връщайки се към древния модел на чисто национална религия.

Общото при нас е и учението за това, че Творецът, създал света е многомилостив. Което означава, че световното Божествено начало е личностно и изпълнено с добро.

Вероятно,  някои от вас са се наслушали, че в исляма има много фатализъм. Но в същност ислямът е разклонено и много сложно учение. И наистина много са теолозите на исляма, които трактуват предопределението така, че ако в най-широк, висш смисъл на думата Бог управлява всичко, то на нашето, човешкото ниво ни е предоставена свобода.

И, накрая, някои хора, когато  се сблъскат със свои съседи-мюсюлмани, често хора с не много висока култура, вероятно предполагат, че ислямът е носител на грубост, диващина и варварство. Без да съм в някакъв смисъл мюсюлманин, аз ви призовавам да изоставите тази мисъл. Не можем да съдим за християнството по действията на Малюта Скуратов*, който бил православен , кръстил се е, а в бившото му имение е построена църква. Не трябва да се съди така! За всяко движение трябва да се съди по най-високия му подем.

*Малюта Скуратов е руски държавен, военен и политически деец, един от ръководителите на Опричнината, любим опричник и сподвижник на Иван Грозни.

Как следва да се отнасяме към ислямския фанатизъм?

Прословутият фанатизъм на мюсюлманите е свойствен не на исляма, а на човешката природа. Още през Средните векове, в епохата на халифатите (всеки историк би потвърдил това), търпимостта там била по-съвършена, отколкото в  други, в това число европейски, държави от  ХХ век. Известно е, че по времето на халифатите някои преследвани за свободомислието си европейци са намирали убежище там. За православните ще приведа добре познат пример. Всички добре знаете, кой е Йоан Дамаскин – създателят на синтетическото християнско богословие,  автор на знаменития труд „Източник на знание”, който включвал в себе си логическа система и догматическо богословие, автор на голямата част от нашите православни песнопения. Пасхалните химни в голяма степен са написани от него. Той е велик човек. И е бил министър на халифа! И когато пожелал да отиде в пустинята и да стане монах, на халифа не му се искало да го пусне и се разделил с него с голямо съжаление – с този християнин и християнски писател. Който не е чел житието на преподобния Йоан Дамаскин, нека отвори томчето на Алексей Константинович Толстой и прочетете поемата „Йоан Дамаскин”. Тя започва така: „Любим халифом Иоанн!”. Тези отделни щрихи ни показват, че даже в средновековната история е в било възможно не само съществувание, но и човечност, уважение и търпимост.

Когато слушам, че хора от мюсюлманско вероизповедание извършват чудовищни престъпления, това не може да ме разколебае. Тези хора не са мюсюлмани! Тези хора са загубили свещеното звание на  вярващ човек. Защото един е Бог за всички нас, и Той ни е дал единни заповеди. И когато демонстративно погазват човещината, не можем да кажем, че виновен е пророкът или някоя свещена книга.

Да се опознаем сега едни други повече и по-добре! Да не се подхранваме с митове, с човеко ненавистническа литература, която развращава душата, – това е сега нашата задача.

Не смятате ли, че толкова близки в своята основа религии би трябвало да се обединят?

Ние въобще не ратуваме за някакво обединена, смесена, аморфна религия. В историята такива религии винаги са били мъртвородени. Винаги са били безсмислени начинания. За да стане ясно даже на неосведомен човек, ще приведа елементарен пример. Може ли да се създаде прекрасен стил, да кажем в живописта, ако се смесват хаотично всякакви стилове: на иконописа, на кубизма, на ренесанса, на античността? Това няма да бъде творчество, а жалка еклектика Не ни е необходимо такова единство. Това, което е необходимо, е да се научим да живеем заедно, като всеки изповядва своя светоглед. И да намираме общи точки, сходни черти едни в други. Тогава без съмнение ще преуспеем в това.

Пророк Мохамед е повтарял неведнъж, че той не е бил първият и единствен пророк, че и преди него е имало пророци. В Корана всеки християнин или юдей ще намери името на Адам, името на Ной, името на Авраам, когото апостол Павел с право нарича „баща на всички вярващи”. Там фигурира Мойсей (под името Муса), и брат му Аарон (под името Гарун) и почти всички водещи персонажи на Стария и Новия Завет. И, накрая, с високо почитание и уважение окръжава Коранът името на Исус, Сина на Дева Мария. Иса (в Корана) – Син на Мариам, роден от Дева. Това се подчертава в Корана, и, възможно, това е единствената от всички религии (освен християнството), която признава особена, уникална природа на Исус Назарянина.

Разбира се, ние не очакваме, че богочовешката религия –християнството, почитането на Христос като Откровение Божие да бъдат свойствени на исляма. Но това уважение  към Него, което намираме в Корана, е достатъчно за това, да се отнасяме едни към други търпимо, толерантно и даже с благоговение.

Съществува една филологическа уловка, която съзнателно, а често и несъзнателно използват историци, памфлетисти, голяма част от преводачите, като употребяват свещеното Божие име Алах при превод на руски език. Думата „Алах” не е проста. Това е най-стара коренова дума, означаваща Бога на много езици, преимуществено в средноазиатския регион. Затова е прав Владимир Сергеевич Соловьов, автор на една от най-добрите работи на XIX век по мюсюлманството, който подчертава, че християните трябва да помнят, че Мохамед е проповядвал вяра в единния истинния Бог. Мисля, че са прави тези историци на религията, които са приемали истинската пророческа харизма на Мохамед.  Това не е частна гледна точка на историците или да кажем на нашия прославен религиозен мислител Владимир Соловьов, Западната Църква също стои на тази гледна точка.

Да, ако си припомним историята на отношенията на християните и мюсюлманите, тази история е трагична. Това са кръстоносни походи, завоевания, кръв. И затова е много важно сега да прекъснем безкрайната кървава вендета, която се е проточила през вековете. Ако не го направим, никога не ще дойде краят на ненавистта и кръвта.

Трябва да настъпи време, когато хората ще се срещнат  и разберат, че един е Бог – и той е велик! А Неговите деца са хората. Това ние трябва да разберем сега, в историческия и трагичен час за нашето отечество.

Владимир Соловьов за исляма

Накратко разкажете за  мислите на Соловьов за исляма.

Владимир Соловьов казва, че „източният дух” винаги с труд е възприемал идеята Богочовечеството. Бог там им се струва твърде велик, за да бъде възприет през призмата на човечеството. Оттам са всички източни ереси: монофизитство, несторианство, монофелитство. Определено има истина в това източно възприятие, защото Бог наистина е велик! Алах акбар – и това е истина. И в Библията е казано: „Аз съм Бог, а не човек! И както небето е по-високо от земята, така и Моите мисли са по висши от вашите ”. Не бива да се принизява Бог и да си мислим, че Той е някаква сила от рода на стихийните сили, която може да се улови. Той е Абсолют, а човекът пред Него е мигновение. Но колкото е ясна тази мисъл, изразена в Стария Завет и Корана, толкова по-чудесна е за нас тайната на Боговъплъщението. Тя ни поразява именно със силата на абсолютното превъзходство на Тайната на Твореца. Ние сме свикнали да не премисляме нещата до край, но тези от вас, които имате поне капка въображение, представете си безграничното пространство на вселената! Винаги се сещам представата на Джинс, известен английски астроном, който казва: „Ако три пчели летят над Европа, разстоянието между тях показва, колко далече една от друга се намират галактиките във вселената”. Това не може да се побере в нашето въображение.

„Кажете колко голям е Творецът!” – така казваше Ломоносов. И Боговъплъщението, Богочовечеството – това е потресаваща тайна, а не нещо леко и естествено.

Превод Shi Jian
predanie.ru: Отец Александр Мень отвечает на вопросы слушателей

Качено на сайта iztoknazapad.com на 14.09.2019

.

Отец Александър Мен
Християнството и другите религии

Юдаизъм

Какво е отношението на Православната църква към юдаизма?

Юдаизъм наричаме религията, която е възникнала след християнството, но много скоро след него. Съществува  една  единствена основа за трите монотеистични религии: тази основа е Стария Завет, създаден  в рамките и лоното на древноизраилската култура. Върху тази база първоначално възниква късното юдейство, в лоното на което се ражда Христос и проповядват апостолите. Към края на I-то столетие възниква религия, която се нарича юдаизъм. Кое за нас, християните, е общото с тази религия? И те и ние признаваме Стария Завет, но за нас това е част от Библията, за тях – цялата Библия. При нас имаме свои уставни книги, които определят църковния и богослужебен живот Юдаизмът е развивал аналогични, но свои канони. В нещо съвпадат с нашите, в друго се различават.

Съществуват две главни отличия на юдаизма от християнството. Първото: християнството отстоява това, че Бог ни се е открил чрез Исус Христос, което е било и си остава единствен и уникален спасителен акт на съприкосновение между Небето и земята. За юдаизма Исус Христос в най-добрия случай е велик учител по морал и вяра, последния от библейските пророци. Второто: юдаизмът, родил се от старозаветната религия, която е почти универсална, се е превърнал в национална религия, бил е отхвърлен назад към най-древните фази на религиозното развитие. В древността, до времето на Александър Македонски, всички религиозни традиции са били тъждествено национални. Което ще рече: ако човек е грък, той изповядва гръцка религия, защото не е могъл да почерпи информация  от никъде, освен от своето семейство, град, своята община. Националните религии са отживелици от тези стари времена. За юдаизма това е имало чисто историческо значение, защото той е съхранявал идентичността на израилския народ, на еврейския народ. Но е загубил своето световно значение.

Не Ви разбрах добре, когато говорехте за основите на юдаизма. Нали тази религия се опира на Тората, а не на Стария Завет.

Що се отнася до Тората, то тази книга е част от Стария Завет и се чете при нас в православните храмове при всяко празнично богослужение. Тя е основа и на християнството, в това число и на нашето православие и на останалите видове християнство, в някаква степен и на исляма, защото и ислямът се основава върху Библията. Мохамед се опирал на библейската традиция. Затова Тората е свещена книга. Тора на руски е „учение”. Наричаме тази книга по гръцка традиция Петокнижие. Това са първите пет книги на Мойсей, с които започва Библията.. Всяко издание на Библията започва с Тората.

Какви качества трябва да обладава, по мнението юдеистите, Месията? С какво не ги устройва Месията Христос?

Юдаизмът, както и християнството, вярва в единния висш Творец, в това, че историята има смисъл, в това, че човекът е безсмъртен. Що се отнася до учението за Месията, то то е приемало различни очертания в историята на юдаизма, понякога се е приближавало до християнското разбиране, понякога се е отдалечавало. А за това, какво не ги устройва Христос, можем да кажем само така: пророчествата на Стария Завет, които е възприел юдаизма ни говорят за финалния стадий на историята, когато явяването на Избавителя ще преобрази Вселената, ще  поведе историята по съвсем друг път. Явяването на Христос е било предварващо тайнство. Той е изпреварил преображението на света. Когато Той дошъл на земята, нищо не се е изменило: злото си е бушувало и така си е останало. Той дошъл в тъмен свят. Затова евангелистът казва И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.”

За да познаеш в личността на Исус Назарянин Месията, предречен от пророците, се изисква акт на вяра и акт на мисълта. Това не е било така просто. Мисля, че съвременните юдаисти си представят Месията твърде смътно и противоречиво.

Как мислите, възможно ли е да се слеят християнската и юдаистката религии

Никакво сливане не е необходимо. Защото всеки религиозен път трябва да познава сам себе си. Юдейското понятие за религия е двойно. От една страна това е религия на Стария Завет. Ние я наричаме юдейство. Тя била закодирана, запрограмирана като универсален модел. И тази универсалност се изявила в християнството и частично в мюсюлманството. Юдаизмът се представя като локална религия, национална, затова не би могла да се слее с нищо. Подобен е на индуизма. Индуист не можеш да станеш, можеш да се родиш индуист. Затова, когато през Средните векове някои държави се опитали да приемат юдаизма, примерно Хазария, съседка на Древната Рус, в края на краищата нищо не се получило. Хазарите, както и да са се стремили, си останали извън юдаизма. С никоя национална религия християнството не може да се слее.

С какво юдаизмът се отличава от християнството?

Старозаветната религия на древния Израил намерила продължението си в християнството, и по свой начин – в исляма. А юдаизмът престанал да бъде световна религия, той станал национална религия. Освен това, доколкото той е извън Христа, е останал на нивото на дохристиянското съзнание.

Превод Shi Jian
predanie.ru: Отец Александр Мень отвечает на вопросы слушателей

Качено на сайта iztoknazapad.com на 15.09.2019

 

Отец Александър Мен
Християнството и другите религии

Източни учения

Как се отнасяте към мистиците от Изтока у техните учения?

Във всеки стремеж да се постигне най-главното за нас – висшия смисъл на битието – винаги е заложена искра от истината, затова се отнасям към тези явления, учения, доктрини, практики с уважение, благоговение, или в краен случай с търпение. Някой неща ми са близки, други – далечни.

А към езотеричното учение от серията Агни-йога?

Към това се отнасям по-сдържано. Струва ми се, че в него има нещо „направи си сам”.

Как се отнасяте към западното учение „Кришна съзнание”? Нима е възможно да се съгласите с разпространеното мнение, че Кришна е второ след Христос въплъщение на Бога на земята, а кришнаизъмът – най-последното развитие на християнството?

Не, нещата стоят точно на обратно. Кришнаизмът е възникнал много отдавна, в Индия. Кришна като митологически образ на Бога, обърнат към света и дошъл в света, е бил праобраз на Христос много преди реалното историческото явяване на Христос в света. И за християнството кришнаизмът е нещо свещено, но това е минал етап. Това е Старият Завет на Индия. По  силата на своята религиозна неподготвеност хората се обръщат към този минал етап.

Кришна – това е идея, това е дух, това е легенда. Това е  праобраз на Христос в историята. С точни сведения за реалния исторически Кришна ние не разполагаме, но това е без значение. Важното е, че това е бил образ на божество, което идва в света, свят, който от гледна точка на Махабхарата, е илюзорен, така да се каже, без стойност. Докато Христос е въплътилия се, реално лице. Със своето въплъщение осветил природата, човечеството. Той има множество праобрази.

Занимания с индийски практики при подготовка към християнство е допустимо.  Но човечеството е вървяло към християнството през тези религии стотици години, а нашият живот е кратък. Много е трудно да се успее да се мине през всички тези етапи за десет-двадесет години, а и  възможно е човек да зацикли някъде в предхристиянския период.

В обществото на кришнари  не съм бил, виждал съм кришнари, чел съм главната книга за кришнаизма, даже съм писал за нея. Почитането на божество като студения и далечен Абсолют в древна Индия предизвиквало потребност да се види в него жива личност, обърната към човека. И ето, някъде към VI век до нашата ера, възникнало това учение. Наричат го и бхагаватизъм от думата  бхагаван - Господ и бхагти – благочестие. Главният текст на кришнаизма “Бхагаватгита” – е велико  произведение.

То съдържа маса прекрасни мисли за живота. Там са чудесните думи: „На когото и да се покланяш, ти се покланяш на Мен”. Вътрешно аз съм съгласен с това и зная, че ако човек искрено се покланя на Бога, той винаги ще познае някаква истина. Но там има елементи от староиндийското учение за това, че в света действува единствен само Бог. Когато царският син Арджуна трябвало да се сражава, и изпитвал съмнения да отиде срещу братята си, да пролива кръвта им. Кришна му казва: „Върви, все едно, всичко е неизменно, няма нито смърт нито живот, всичко се върти по своя кръг”. Това е типичен дохристиянски светоглед. И Кришна като Бог, явил се на земята, е праобраз на Христос, но митологически. Той никога не е бил въплътен – това е илюзия.

От общоморална гледна точка, мисля, че  трябва да се отнасяме с търпение, с благожелателно сърце към чуждата вяра. Както е казал Мохамед (много харесвам неговите думи от петата сура на Корана): „Нека всички религии се съревновават в добрите дела”.

Превод Shi Jian
predanie.ru: Отец Александр Мень отвечает на вопросы слушателей

Качено на сайта iztoknazapad.com на 18.09.2019

 

Отец Александър Мен
Християнството и другите религии

За икуменизма

Един ли е Бог във всички религии?

В някакъв смисъл, да. Но не във всички. Естествено, езичникът, който се покланя на духа на своите предци някъде в Централна Африка, в никакъв случай не се покланя на нашия Бог. Но ако като пример вземем исляма – това е същият Бог, юдаизма – същият Бог.

Съществуват велики религии, но съществуват ли между тях някакви съглашения или нещата са напълно независими?

Съществуват две явления. Едното се нарича икуменизъм, другото супер-икуменизъм.

Икуменизъм се нарича движението, водещо начало си от двадесетте години на нашето (ХХ-о) столетие (макар че има предшественици от XIX век), движение за сближение и взаимно разбиране между християните от различни вероизповедания – православни, католици, протестанти и други по-малки обединения. Суперикономизъм – това  е диалог между различните религии. В началото на ХХ век, на границата на вековете е бил свикан конгрес на религиите в Чикаго, където от името на Индуизма слово произнесъл знаменития Вивекананда. Той направил голямо впечатление, разкривайки за   Запада за първи път ценностите на индийската философия и индийската мистика. В днешно време тече интензивен обмен на ценности. Води се диалог между представители на най-различни религии, съществуват мисии, безброй  издания. Враждата, която е съществувала по-напред, е била обусловена  от типичната за хората с ниска степен на развития  ксенофобия, страхът от чуждото.  В днешно време от трибуните на Ватиканския събор на католическата църква беше обявено, че Западната Църква цени и почита всички ценности, които се намират в коя да е религия, даже в езичеството. Така че контактът е реалност, преодолявайки трудности, предимно свързани с ксенофобията. Създават се нови форми, като например, християнски монаси отиват в Индия и прекарват там няколко години в специални манастири, практикувайки йога методи и други способи за духовна концентрация и медитация. Съществуват специални органи, списания, ежегодници, в които се отразява диалогът между представителите на различните религии. И по много въпроси, се оказва, че е възможно да се намери обща гледна точка. По някои богословски проблеми представителите на исляма, юдаизма, християнството, да не говорим за християнските конфесии, се оказва, че  стоят на обща почва. Всъщност повечето разделения на църквата, които са се случили в историята са плод не на вярата, а все на тази злощастна ксенофобия, на стремежа да се унифицира, нивелира човешката култура и живот.

Как следва вярващият човек да се отнася към икуменизма

За духовния смисъл на икуменизма аз разказах, а що се отнася до самите икуменически деятели, тук е възможно да има и нещо повърхностно, несериозно, което превръща всичко това в говорилня и безотговорни събрания.

Как съвременната Руска Православна Църква се отнася към икуменизма?

Тя е член на Световния Съвет на Църквите.

 Как мислите, възможно ли е съединение на всички религии на основата на любовта, доброто и истината?

Блаженият Августин казва (запомнете тези думи!): „В главното – единство, в спорното – свобода, във всичко – любов”. Това са забележителни думи. Що се отнася до съединение на религиите, това би било много печално, защото в такъв случай не би останала нито една религия. Във всеки път към Бога има свое зърно истина, а християнството е универсална религия.

Какви са основните проблеми, препятстващи възстановяване на църквата, от страна  православието и католицизма.

Аз бих казал, това е традицията,  възгордяването, политическите препятствия.

Доколко може да бъде сближението между разните конфесии и сътрудничеството между различните религии?

Преди осемдесет години се появиха първите признаци за това, че християнските конфесии могат да намерят общ език едни с други. Във всеки случай, християните от Изтока и Запада винаги са осъзнавали, че те нарушават волята на Христос, Неговата предсмъртна воля… Когато тръгнал по пътя на страданията, Той се молил с такива думи: „Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и аз в Тебе….”  Той би искал всички да са заедно, да бъдат единни, но хората се разделили. Разделили се заради ксенофобия, заради политически амбиции, заради властолюбие, заради неразбиране на културните различия, заради разцепление в общините, Църквите и хората в стари времена. След което възникват догматически различия, обредни различия… Колкото по-висок е християнският дух, толкова по-големи са шансовете  за диалог и взаимно разбиране между конфесиите. Но това едва ли ще се реши само на конференции; сто години може да се провеждат конференции, – важното е в масите християни на Изток и на Запад постепенно да изчезнат предубежденията едни против други, за да може да се разбере, какво нас ни разделя и какво ни различава.

Икуменизъм – сливане на религиите в една световна религия ли е?

Икуменизмът не се занимава с това. Икуменизм – това е контакт на християнските вероизповедания: православие, католичество, протестантство. Колкото до сливането – това е нещо, което не е необходимо. Аз даже бих казал, че е вредно.

Как представителите на Православната Църква се отнасят към синтеза на всички религии, на всички страни на духовността и пътищата към Бога?

Пътят към Бога – това е тайна на всеки човек. И никой не натрапва своя път на другите хора. Бог е възможно да се открие на човека съвършено неочаквано там, където най-малко го очакваме. Но, безусловно, принципната разлика между религиозните възгледи си остава. Тя не се заключава само в понятието за висшето. В края на краищата и будистите, и мюсюлманите, и християните, и конфуцианците признават Висшето начало. Даже материалистите признават някакво висше начало в лицето на материята, която всичко е създала, всичко е устроила, която води към светло бъдеще и се развива учудващо смислено. Така че всички си имат висше начало, но въпросът все пак опира в нещо друго: как да разбираме света и живота? Защото за мнозинството източни учения светът, животът, дори творчеството е негативно явление, в крайна сметка провал на творението. Не е трябвало Бог да създава, да поражда от Себе Си този глупав свят. Така е (казвам го, разбира се, опростено) според индийската мисъл. Собствено казано будизмът си поставя за цел прекратяването на битието, прекратяване на битието като идеал. За християнството природата, материята, човекът, цялото мироздание са Божие създание, и целта не е неговото унищожение, а въздигането му на  най-висша степен на битието. Апокалипсисът завършва с думи, с които се казва, че всичко е унищожено и един Дух господства над света, но там е казано: „И видях аз ново небе и нова земя”. Това е много важно, това е принципното отличие от източните учения. Възгледите ни са различни. Между вярванията има много общо, но съществуват и различия. Да кажем, с исляма ние имаме много общо, защото ислямът почита същия Бог – Бог на Авраам, Исаак , Яков, Този, който е Бог на Библията. Но съществуват и различия. Ако се смесят в едно, никога нищо няма да се получи. Съвсем друго е да живеем заедно и да вървим заедно…. Господ сам ще покаже, кой върви правилно, кой – не.

Ако човешкият род еволюционира и религията също, то не трябва ли да възникне единна вяра, по-ясно отразяваща понятието Абсолют и обща за човечеството?

Да, и от моя гледна точка, това е християнството.

Превод Shi Jian
predanie.ru: Отец Александр Мень отвечает на вопросы слушателей

Качено на сайта iztoknazapad.com на 19.09.2019

 

Отец Александър Мен
Духовността на човека

Духовност и духовно начало

Опитът от световните религии, от духовните традиции, в които столетия и хилядолетия израствали най-добрите представители на човечеството – този свещен опит е служил за култивиране в човека на духовно начало. Ако отхвърлим това, то процесите, които започнаха пред нашите очи, биха  се развивали стремително, със зловещо ускорение. Човекът е познал и доброто, и злото – всички помните библейското предание. Това означава, че човек мери доброто и злото по своите мерки, не така както това се решава във висшия, свещения божествен закон, а така, както на него му се струва: добро е това, което е изгодно на мен лично, на семейството ми, на моят клан, класа, партия групировка. Край! Тук е началото на края. Затова проблемът с духовността – това не е празно занимание за културния отдих, а жизнено важен проблем. Ако не почувстваме това, ако не се опитваме да подходим с пълна отговорност, то ние ще банкрутираме пред лицето на най-висшия призив.

В нито един речник не намерих определение на понятието „духовност” Как Вие разбирате духовността?

На кратко казано: духовността се разбира двояко. На първо място, като уникално свойство на човешкото същество, което го прави човек. Тоест духовността е обладаване на дух, безсмъртен, творчески, свободен дух. Това е духовността на човека.

Вторият аспект на духовността е изявата на духа. Може да бъде изява със знак „плюс” и със знак „минус. Случват се демонични изяви на духа (демонично изкуство и от този род).

В какво е конкретното значение на духовността?

В историята на мисълта пътят към познанието на духовността довел до разбиране на особената мисия, роля и място на човека. Оказало се, че човекът, отразявайки в себе си природата на мирозданието, отразява в своето духовно вътрешно същество вечната природа на Неизразимия, Непостижимия, Неописуемия. По този начин, ние стоим между две бездни: между видимия свят и светът на духа. И именно поради това сложността на нашето същество е толкова своеобразна, толкова противоречива и, аз бих казал, толкова трагична понякога. На една среща ме попитаха: Бихте ли могли в една фраза, в едно изречение да  формулирате, каква е целта на човека и човечеството? Можах да намеря само един отговор (от нашата, християнска гледна точка): в Библията се казва, че човекът е създаден по образ и подобие Божие. И колкото човек е по-близо до своя Първообраз, толкова по-близо е неговата цел, толкова по-прекрасен и хармоничен става неговия живот, въпреки възможните трудности, трагедии, катастрофи и тяхното преодоляване. Освен това   процесът на преодоляването,  процесът на борба става не някаква сенчеста страна на нашия живот, но именно най-важният лост, така че човек да надхвърли самия себе си, такъв, какъвто той е днес. Човек трябва винаги да има идеал, жив и реален идеал. Това му се дава само при непосредствена среща със самата Безкрайна Реалност, когато за нашето мислене и съзнание са недостъпни даже представите за грандиозността на вселената! Ние в цифри сме в състояние да изразим огромността на мирозданието, но  нашият дух се обърква, така като Фауст пред духа на Земята, когото той сам призовал и пред когото се строполил в страх и ужас. Възможно ли е това?

Първоначално хората отговаряли на този въпрос така: възможно е, но само тогава когато човек се освободи от своите индивидуални граници и се слее със Световната Цел. Това била първата фаза, свойствена на мистиката на Индия. Християнството отговаря по-различно. То казва, че съществува момент в реалната история, когато Вечността Сама се обръща към нас. Тя и досега продължава да говори с нас. Има историческа точка на пресичане с безкрайното и вечното, на смъртното със безсмъртното. Тази точка се нарича Радостна Вест, на гръцки – Евангелие. Там безмълвното неописуемо единство на Вселената заговорило с нас на езика на човеците. Ето защо Пушкин е нарекъл Кръста знаме на просвещението на Европа. Защото тук се е случил  сблъсъка, срещата на безмерното и ограниченото, на нашия дух и Духа на Безкрайното. И в това е същността на нашата християнска традиция.

Без Евангелието нищо не би било, зад всичко стои Богочовешката тайна! Ето това е  срещата, която веднъж и завинаги е поразила обикновените хора. Простите селяни, рибари, учениците Исусови, които Му казали, когато Той ги попитал: „… да не искате и вие да си отидете? Може би Моите слова за вас са  твърде  загадъчни и тайнствени? И те казали: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,…”.  Христос не ни е оставил нито някаква книга от рода на Корана, нито някакви скрижали, каквито оставил на Мойсей, не е оставил философски системи и велики произведения като Платон, – Той ни е оставил Себе Си: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”. Ето с това живее християнската Църква, която днес съществува сред вас, и която прегръща два милиарда човеци. Израснала е от малко просено зърно! И не е силна тя с това, че се състои от най-добрите, най-мъдрите, от най забележителните хора, а с това че в нея е заложен изначалният източник. Безсмъртния източник! „Няма да ви оставя… – казва Христос –  ще дойда при вас”. Ето затова, че Той е с нас – не в паметта ни, а реално, в живо общение – затова е издържала и Църквата в онези трудни времена, когато е била жертва на преследвания по време на Римската империя и през по късните векове, и в нашето трагично време, което буквално помете цели пластове на културата. Но Църквата е устояла. Разбира се тя е понесла тежки загуби, но духът си останал. Това не е човешка заслуга, ние знаем твърдо това. Това е изпълнение на същите Христови думи: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”.

Превод Shi Jian
predanie.ru: Отец Александр Мень отвечает на вопросы слушателей

Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.09.2019

 

Отец Александър Мен
Духовността на човека

Невярващи хора няма

Има ли разлика между вярващия и религиозния човек?

Има. Човекът, който вярва в някаква доктрина, да кажем политическа, възможно е да бъде наречен вярващ, и даже сляпо вярващ, но не и религиозен. Всеки, който е вярвал в Гения на Хитлер и на другите аналогични персонажи, е бил вярващ, но не религиозен. Религиозен е този, който вярва е Бога.

Съществуват ли според Вас невярващи хора, които са пълноценни личности. В какво виждате принципната разлика между вярващи и невярващи

Първо на първо невярващи хора няма. Няма такива! Всеки човек се ражда с вродено усещане за вяра. Разликата е само в това, че един осъзнава и формулира своята вяра като някакъв светоглед, а друг инстинктивно вярва. И само когато силно го привлече, веднага той „вижда искра”. Но невярващи няма. Затова и нямащият религиозен светоглед човек може да бъде пълноценна личност. В  него тези религиозни токове са живи.

Още повече, че той ги възприема с традицията, възприема ги с литературата. Даже в нашето общество, което беше формално атеистично, благодарение на изкуството те проникваха чрез Достоевски, чрез Гогол, чрез поезията, музиката. Цялото културно наследство, руско и световно подхранваше този полурелигиозен смътен светоглед. Невъзможно е човек да престане да вярва, че животът има смисъл. Той го чувства. Усеща го така, както инстинктът усеща. Ако не беше така, той изобщо не би могъл да живее. Друга работа е да размишляваш над това, да даваш човешки разумни определения, да въплътиш и отразиш цялата тази тайна – съвсем друга работа е. Ще ви приведа смешна аналогия. Детето се грее на слънчице, приятно му е, топло му е. А физикът не само се грее, но изяснява от какви елементи е изградено Слънцето, колко далече е от Земята и така нататък. Но и двамата получават светлина от Слънцето. Всички ние сме Божии деца. Само че едни знаят, а други си мислят, че са сираци. Но това сирачество е мнимо. Ние всички сме братя и сестри, точно защото имаме един Отец. Няма братя и сестри, ако няма баща. Но ние имаме Отец. За това, точно затова, а не защото сме произлезли от маймуни или някое друго почтено животно. Това последното е недостатъчно, съвършено недостатъчно.

Без религия невъзможна ли е нравствеността?

Без вяра е невъзможна. А вяра има във всички хора, само че в различна степен. Тя е присъща на човека. Невярващи хора не съществуват. Възможно е човек на нивото на съзнанието си да се смята за атеист, а в дълбочина – той все едно е вярващ. Да вземем като пример, нравствения атеист, да кажем Писарев, Добролюбов и Чернишевски. Но нали те са били възпитани въз основа на християнската традиция. И ние всички възприемаме тези етически понятия – чрез художествената литература, чрез културната среда, понятия, които все едно водят до религиозните представи, няма къде да се денем. А ако човек е нищо, просто някакъв мехур в мирозданието, каква тук нравственост? Ако, както писа Владимир Соловьов, великият руски философ, ако в света няма нищо друго освен материя и сили, материята и силата породили птеродактиа, а по-късно – маймуната, а от нея се родил човекът, то какъв би бил изводът? Че човекът е длъжен да даде душата си за своя ближен? Малко е тук логиката.

Възможно ли е спасение извън Църквата?

Този въпрос се задава без да се има предвид смисъла на понятието „спасение”. Когато говорим за спасение като приобщаване на човека към божествения живот, би трябвало да си даваме сметка, че не съществува еднотипно приобщаване. Всеки човек се приобщава към Бога в някаква негова си мяра и в своите възможности, както и всеки народ и всяка цивилизация имат някаква своя мяра на път към спасение.

Истинско и пълно приобщаване към Бога може да има само чрез Неговото непосредствено явяване. Разбира се, древните мистици и пророци, суфи, дервиши, индийски брахмани – всички те чрез своя мистичен опит в някаква степен се приближават към Бога. Но това се случва с човешки усилия, чрез човешка устременост нагоре. И само в един случай, в случая с Христос, Бог се явява непосредствено. Това е единственото и най-пряко откровение, затова спасението в Христос е уникално, единствено по своя род, т. е, най-дълбокото приближение към Бога, а всички останали някъде минимално, може би, някъде много близо. И когато мюсюлманинът, правейки своя  намаз се обръща на страната на Мека, то той, без съмнение призовава същия Бог, който и ние. И този Бог му отговаря под изгарящото слънце на пустинята или в нощната тишина. Но никаква пустиня, никакво слънце не могат да се сравнят с това което е от Самия Бог чрез  въплътилия се Христос. Именно в този смисъл ние говорим, че извън Христос няма това спасение, каквото е в Христос. Някакво спасение, някаква приобщеност е възможна даже и при атеиста, при човек, чиято мисъл е обърната в лъжлива страна, но неговото сърце все пак получава някаква трошица Божия благодат. А по отношение на това, какво ще бъде после, може да се каже така: по-нататъшният път на душата е продължение на това, което е започнало вече тук.

Спасението започва тук, на отсамната страна на живота. Това причастие ни се дава тук, а там то ще се развива по-нататък Ще преминат ли тези, които не са вярвали, когато умрат, и познаят Христос? За нас това е тайна, която разбира Господ Бог. Но Той винаги чука на нашето сърце…

Знаем, че вяра без добри дела е мъртва. Вярно ли е обратното утвърждение и ще се спасят ли невярващите добродетелни хора?

Този въпрос е сложен, но съм убеден, че нищо добро не пропада – всичко принадлежи на Бога.

 

Превод Shi Jian
predanie.ru: Отец Александр Мень отвечает на вопросы слушателей

Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.09.2019

.Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.09.2019

отец Александър Мен – избрани цитати

Ще отбележим, че да се радва умее само този, който умее да плаче! Не е възможно радостта да се съхрани, когато избягваме страданията. Този, който постоянно се бои от нещастия, никога не ще бъде щастлив. (източник  inpearls.ru)

Превод Shi Jian

Един ден ще получим достъп до хората, но ще бъдем ли готови да свидетелстваме за Христос, най-трудното време за Църквата ще настъпи, когато всичко ни разрешат, тогава ще изпитаме голям срам, тъй като няма да сме готови да свидетелстваме. (Днес Бог е още по-ненужен, отколкото при комунизма. (източник hkultura.com)

„Може би разликата в богопознанието на религиозните гении като напр. Франциск Асизки, Тереза Авилска, Майстер Екхарт, Серафим Саровски и хората на обикновено ниво се заключава в това, че за последните срещата с Бога е подобна на мигновен проблясък на мълния, след което нерядко настъпва мрак, а първите със своето същество се приобщили към Божествения живот и те самите са станали носители на този живот”. (източник  budiveren.com)

„Думата „вечност” не трябва да се разбира като безкрайност във времето. Защото казано е, че време тогава вече няма да има. И е казано, че „Бог ще бъде всичко във всички.” […] Христовите думи за „вечните” мъки следва да се разбира просто като мъки „задгробни”. Защото „вечно“ в този случай е синоним на „неземно“, тъй както и „живот вечен” е не просто съществуване без край (такова може да има и в ада), а съществуване с истинския Живот в друго битие. Средновековното понятие за безкрайните мъки на ада било вероятно по-скоро педагогически прийом. Тоест вечността на мъките ще има край, защото във вечността няма време!” (източник  budiveren.com)

Превод: Десислава Главева

„Желанието да се съхрани светоотеческото наследство нерядко ще се излива в омраза към всичко чуждо. Ще пожелаят да приемат за истинно само едно от земните въплъщения на християнството, тоест своето. С разрушаването на духовното съцветие на Църквите ще избухнат разпри, съперничества и разколи. Противоположната, уравнителна тенденция ще доведе до опит да се омаловажи или игнорира неповторимата красота на всеки исторически облик на Църквата. Всъщност вселенското християнство е като планина, опасана с гори, храсти, поляни и ледници, които заедно образуват цялата й дреха. Не бива да се очаква, че светлината на Евангелието ще се пречупва еднакво. Като преминава през плътта на различни народи, тя ще създава все нови и нови духовни ландшафти………..

……………..По пътя на дълги размишления, на контакти и изследвания се убедих, че Църквата по същество е единна, а християните са разделени главно от тяхната ограниченост, тесногръдие и грехове. Този печален факт е една от главните причини за кризите в християнството. Само по пътя на братското единение и уважение към многообразните форми на църковен живот можем да се надяваме да придобием отново силата, мира и Божието благословение”(източник „Двери на православието”).

Превод: Михаил Шиндаров 

«Да се каже, че 700 милиона католици и 350 милиона протестанти се намират в заблуждение, а само ние единствени сме истинската църква, значи да пребиваваме в безумна и с нищо неоправдана гордост.»

«Следвайки по пътя, прокаран от съзерцанието, индийските брахмани стигат до това, до което стигат и всички мистици, без значение в кое време са живяли и от кой народ са произхождали. Яджнявалкия и Буда, Плотин и Ареопагит, Мейстер Екхарт и Григорий Палама, кабалистите и Николай Кузански, Яков Бьоме, Рейсбрук и множество други ясновидци на Изтока и Запада с единодушие, което неволно довежда до трепет, възвестяват, че са придобили познанието, стигайки до самите предели на битието. Всички те като един свидетелстват, че там изчезват всички мисли и представи, че там няма нищо и в същото време е неизказана Пълнота. Там е невъзможно да се намери ни едно от свойствата на света, природата и духа; там няма нито добро, нито зло, нито светлина, нито тъмнина, нито движение, нито покой. Там цари нещо превъзхождащо и най-дълбоката мисъл на човека, превъзхождащо самото битие. В свещения мрак, скрил основата на основите, те усетили реалността на Вечносъществуващия, на Абсолюта. Страшна, непоносима тайна!…» (източник „Бъди верен“)

Превод: Катя Тодорова

Качено на сайта iztoknazapad.com на 25.04.2013

.

Нали Бог е всевиждащ? И как търпи това?

Нали Бог е всевиждащ? И как търпи това? Защо не прекрати страданията на невинни хора, защо не ни дава пример за справедливост?”

Преди всичко нека да си зададем въпрос: имаме ли право да очакваме от Твореца  качества на надзирател? Ако беше така, тогава ние не бихме били хора, образ и подобие Божие, – бихме били деца невръстни, марионетки. Много ни се иска  там горе да има висш управител, който непрекъснато да ни наблюдава и при най-малкото нарушение да наказва виновните и  поощрява невинните. Няма такова нещо. И не трябва да има. Човекът, по замисъл, е съучастник в божественото творение. Библията назовава това съучастие с думата „завет”. „Завет” е църковно-славянска дума, която означава „съюз”.  Съюз може да има само между малко или много равноправни същества. Но ако едното същество е кукла на конци, как би могло да се говори за съюз между тях? Ако то е твърдо програмирано като добро, ако не му е дадено да избира между добро и зло, що за избор би бил това? Би било, както бяха „изборите”, които имахме при нас доскоро. (източник inpearls.ru).

Превод Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.02.2019

Към карта на сайта /
към началото на страницата

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save