Публикации чан / дзен във facebook 
Към карта на сайта 
Съдържание на страницата:
Дайсец Т. Судзуки – „Дзен-будизъм и Психоанализа“ ( част. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12)
„Дзен-будизъм и Психоанализа“ – 1
Един селянин си изкопал кладенец за да полива нивите си. За да извади вода от кладенеца той използвал кофа с въже, подобно на диваците от миналото. Един пътник го видял и го попитал, защо не използва кофа с кобилица (каквито се употребяват при гераните), благодарение на това съоръжение той ще пести силите си и ще може да ги изразходва за нещо смислено, вместо да вади вода по този примитивен начин. А селянинът отвърнал: ”Аз зная, че с кофа и кобилица ще изразходвам по-малко енергия, именно затова не го използвам. Страхувам се че този който използва подобни изобретения сам се превръща в подобна машина, а това води до глупави навици, бездействие и леност”.
Джуан-дзъ
Този цитат от трактат на Джуан-дзъ е приведен от Д. Т. Судзуки като пример в лекция посветена на взаимната връзка между Дзен-будизма и Психоанализата по време на конференция в град Мексико през 1957 г. Ето и неговото тълкуване на този фрагмент:
„Главната причина китайците толкова слабо да са развили практическите аспекти на науката – механическите приспособления, които облекчават труда на човека като го механизират и автоматизират (и това, при положение, че те са изобретили компаса, книгопечатането, хартията, барута…..) е, че китайците и другите народи населяващи Азия, обичат живота такъв какъвто е и не искат да го превръщат в средство за постигането на нещо друго, в противен случай техният живот щеше да се развие по съвсем друг начин.
Те обичат труда като такъв, макар че обективно погледнато труд означава постигане на нещо конкретно (овеществяване на труда). В работата си те са удовлетворени от самия трудов процес и не бързат да го приключат. Механичните изобретения са много по-ефективни, с тяхна помощ можеш да постигнеш много за по-кратко време. Но машината е безразлична, тя е лишена от творчество и от тази гледна точка е напълно безсмислена. ”
Проф. Судзуки си дава сметка, че индустриализацията е неизбежно зло но и необратим процес, и това, което той ни препоръчва е: „Използвайте ръцете си, само така можете да се противопоставите на обезличаващото действие на машините, които се нуждаят от вас, като от одушевен придатък! Защото в резултат на машинното производство, човекът се лишава от нещо много съществено в живота си – творческият характер на своята дейност. Той обслужва машината, за да постигне тя целта, за която е направена.
Д. Т. Судзуки вижда като основни противоречия в съвременния западен свят противоречията между „личност” и „машина”, което Западът се опитва да примири. Това противоречие има пряко отношение към индивидуалната свобода и личната отговорност на човека. Ето как професор Судзуки формулира тези противоречия:
1. Личността се противопоставя на машината (но и обратното е вярно), затова Западът преживява огромно психологическо напрежение, което намира негативен израз в различни страни на съвременния живот.
2. Личността предполага индивидуалност, персонална отговорност, докато машината се явява продукт на интелекта, абстракцията, обобщението, груповия живот.
3. Личната отговорност е безсмислена, ако се явява обективна, интелектуална, машинообразна. Отговорността се съотнася логически към свободата, но в логиката няма свобода, понеже всичко в нея е подчинено на строгите правила на силогизма.
4. Като част от живата природа, човека се управлява от биологични закони. Наследствеността е факт, които не може да бъде променен. Всеки се ражда не по своята собствена воля.
5. Свободата е още една безсмислена идея. Живеем в общество, в група, която ни ограничава във всички наши движения, както умствени така и физически. Даже в самотата не сме свободни. Имаме най-различни пориви, но те далеч не зависят от нас, те ни „спохождат” независимо от нашата воля. Докато ние живеем в такъв свят на ограничения, не можем да говорим за свобода или за действия по наше желание, защото дори желанията ни не са наши (породени са по външни причини).
6. Личността може да говори за свобода, но машината я ограничава отвсякъде. Свободата се свежда до говоренето за нея. Западният човек поначало е затворен, стеснителен, не е свободен. Спонтанността принадлежи не на него, а на машината. Машината не познава творческия процес, тя работи в съответствие със своето устройство. Тя никога не действа като “личност”.
7. Личността е свободна само там, където се губи личността. Човекът е свободен,само когато се самоотрича. По точно той е свободен, когато е и себе си и не е себе си. Човекът не е дорасъл да говори за свобода, отговорност или спонтанност, докато не преодолее това противоречие. Например спонтанността, за която така много се говори на Запад (преди всичко от някои психоаналитици), е детската или животинската спонтанност, но не и спонтанността на зрялата личност.
8. Западът се стреми към квадратурата на кръга. Изтокът се стреми да приравни кръга и квадрата. За Дзен кръга си е кръг, квадрата е квадрат, но в същото време квадрата е кръг, а кръга – квадрат.
9. Свободата е субективно понятие и не може да се тълкува обективно. Когато се опитваме да го направим, то неизбежно изпадаме в противоречие. Затова разговора за свободата няма смисъл в този пълен с ограничения обективен свят.
10. На Запад “да” е “да”, ”не” е “не” ; “да” никога няма да стане “не” и обратното. На Изток “да”-то се стреми към “не”, а “не”-то – към “да”, между тях няма ясна разлика. Това е природата на самия живот. Такова противоречие не може да се отстрани по логически път.
11. Когато Западът вижда този факт, той изобретява за тези необясними явления нови понятия, като известния във физиката принцип на допълнителността и неопределеността. Умножава понятията, за да разреши противоречието но не го постига, само го маскира като разрешено.
12. Религията тук не ни интересува, но не е безинтересно да отбележим следното: християнството е западната религия, която говори за логоса, плътта и въплъщение на логоса. На Изток стремлението е към развъплъщение, мълчание, концентрация. Мълчанието в Дзен е гръмообразно, пустотата и безкрайността са вездесъщи.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 17.04.2016
.
„Дзен-будизъм и Психоанализа“ – 2
В своята лекция посветена на взаимната връзка между Дзен-будизма и Психоанализата прочетена по време на конференция в град Мексико през 1957 г. проф. Д. Т. Судзуки се спира и на това, какво се разбира под понятието „несъзнателен” в Дзен-будизма.
Както казва проф. Судзуки, в Дзен не се използва този термин, но ако трябва да го обясни, то „несъзнателно” би означавало „донаучно” („метанаучно”), а, понякога и „антинаучно”.( Този термин може да не е най-удачен, но той изразява, какво се има предвид в Дзен).
Пред учените събрани на тази конференция, проф. Судзуки изрази убеждението си, че в съвременния свят, когато науката и интелектуализацията са се разпрострели, като единствен подход по целия периметър на изследването на света от човека, Дзен със своето разбиране на „несъзнателно” като „донаучно („метанаучно”), е една възможност да се спрем и преди да признаем безусловно властта на науката над всяка човешка дейност, да помислим и да се уверим накъде вървим.
Научният метод за изследване на реалността представлява така наречената обективна гледна точка. Ако едно цвете е обект на научно изследване, учените ще го подложат на най-различни аналитични процедури (ботанически, химически, физически). След това всеки един изследовател, ще представи своите изследвания, като задължително ще се застрахова, че натрупаните данни не са окончателни и че изследванията ще продължат.
От горното следва, че главната отличителна черта на научния подход към реалността е описанието на „обекта”, обсъждането му в научните среди и извличането от него всичко, което може да представлява научен интерес.
Получените данни (информация) се систематизират, с което те окончателно се отделят от обекта. След всички тези процедури се подхожда към синтез на натрупаните абстракции за предмета, като, в крайна сметка, резултатът се приема за самия обект.
И проф. Судзуки задава въпрос: „В каква степен обектът като цяло е бил „уловен” и получената представа за него е самият той?” И си отговаря: „В никакъв степен, него изобщо там го няма!” Това, което се е получило като резултат при прилагането на научния подход е само сбор от абстракции, а не самият обект.
Тези абстракции са изключително удачни за практически, утилитарни цели; получените резултати (зависимости, формули, следствия) успешно се прилагат при разрешаване на най-разнообразни задачи в човешката дейност, но самият обект там го няма. Прозрението, което не ни лъже е, че като цяло той ни е убегнал.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 18.04.2016
.
„Дзен-будизъм и Психоанализа“ – 3
При научния подход, колкото и прецизно и методично да изследваме обекта, който е цел на изследването, толкова по-упорито той ни убягва – и това, което се получава в крайна сметка е сбор от абстракции, а не изследвания обект.
Има и друг път към реалността казва проф. Судзуки (в лекцията си на конференцията на психоаналитиците, проведена в гр. Мексико през 1957 г.), път, който предхожда науката или идва след нея – това е Дзен.
Подходът Дзен е да навлезеш направо в самия обект и да го видиш отвътре. За да опознаеш цветето трябва ти самия да станеш цвете, ти да си то, да цъфтиш, като него, радвайки се на слънчевата светлина и дъжда. Ако това се получи, то цветето ще говори с теб, и ти ще знаеш всички негови тайни, радости и страдания, всеки негов жизнен импулс. И не е само това. Заедно с това „познание” за цветето ще разбереш всички тайни на вселената, включително и тайната за своето собствено Аз .
При научния подход Аз се разделя на изследовател и негов обект на изследване, на ловец и негова плячка, на предмет и негова сянка, затова и няма нищо удивително в това, че Аз не може да намери себе си, колкото и много усилия да хвърля в тази игра.
При подхода Дзен, познавайки цветето, познаваш себе си, своето Аз. Загубвайки се в цветето, намираш себе си и цветето. Този е подходът, който Д. Т. Судзуки определя като „донаучен” („метанаучен”) и дори „антинаучен”.
Този път на познанието или осъзнаването на реалността може също така да бъде наречен творчески. Ако научният метод убива обекта, а след това, насичайки тялото на части и събирайки ги обратно, се старае да го възпроизведе в първоначалния му вид, то подходът Дзен приема живота такъв, какъвто е. Той не разкъсва това, което е живо на късове, за да може после да ги съедини и да възвърне живота с помощта на интелекта, чрез изкуствено свързване на раздробеното. Пътят на Дзен пази живота да бъде такъв какъвто е, той не допуска той да бъде докоснат от скалпела на хирурга.
Науката е водена от абстрактното, в нея няма спонтанно творчество. Докато Дзен пробужда в нас източника на творчеството и твори този живот, който извира от него. И този Дзен източник е несъзнателното. Цветето само по себе си не знае, че е цвете. Аз усещам това от несъзнателното. Никой не може да каже, къде се намира несъзнателното. В Аз ли е или в цветето? Може би когато се питаме „къде е” то е никъде. Ако е така, трябва да пребиваваме в него в мълчание.
Докато ученият убива, художникът се опитва да пресъздаде. Той знае, че няма да достигне реалността чрез разкъсване на нещо. Затова използва платно, четка и бои, стремейки се да твори от несъзнателното. Когато пламъкът от това несъзнателното е същевременно и пламък от Космическото Несъзнателно, тогава творението на художника е истинско.
Творецът създава истинско творение, а не копие на нещо и само тогава творението има право на съществувание. Художника рисува цветето, което, ако произлиза от несъзнателното, представлява напълно ново цвете, а не е подражание на създаденото от природата.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 19.04.2016
.
„Дзен-будизъм и Психоанализа“ – 4
Настоятелят на един дзенбудистки храм пожелал тавана на главната зала (Дхарма) да бъде украсен с изображение на дракон. . Помолили един известен художник да изпълни тази работа. Той приел предложението, но с известно колебание, защото никога не бил виждал дракон, ако въобще съществува такова същество.
Настоятелят на храма го окуражил: “Нищо, че не си виждал дракон. Стани ти дракон, превърни се в дракон и рисувай. Не се старай да следваш никакви канони.” Тогава художникът попитал: “А как да стана дракон?”, “Иди в стаята си и се съсредоточи върху дракона. Ще дойде време, когато ти самият ще усетиш, че си готов да го нарисуваш. Това ще бъде мига на твоята промяна, от човек в дракон, и драконът ще поиска от теб да му придадеш форма, като го изобразиш.”
Художникът послушал съвета на настоятеля на храма и след няколко месеца, упорити усилия придобил увереност в себе си, и в собственото несъзнателно видял дракона в самия себе си. Резултатът е дракон, който може да бъде видян на тавана на главната зала (Дхарма) в храма Миошинджи (Myoshinji Daishin-in) в Киото.
Един друг художник, в по-стари времена, много искал да нарисува дракон, и тъй като никога не бил виждал дракон, жадувал да получи възможност да го види. И се случило така, че веднъж един истински дракон погледнал през прозореца на художника и му казал: “Ето ме, рисувай!” Художникът бил дотолкова изненадан и уплашен от този неочакван гост, че не успял внимателно да го разгледа. Той така и не създал картина с дракон.
Само да гледаш не е достатъчно. Художникът трябва да погледне предмета отвътре, да заживее живота му. Това е характерно и за големите европейски поети, писатели, художници…..Докато учените подхождат към природата обективно, което ще рече повърхностно. Защото те не се усещат в единство с нея, а гледат на природата като на нещо отделно, като на „Ти”. А всъщност Аз е Ти, а Ти е Аз. Ние не съзнаваме този дуализъм в подхода си към света и себе си, ще го осъзнаем тогава, когато Аз стане Ти и тази двойственост изчезне.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 20.04.2016
.
„Дзен-будизъм и Психоанализа“ – 5
Науката е произлязла от дуализма, затова учените, (стоящи на позицията, че научното знание е най-висшият метод за опознаване на света), се стремят да сведат всичко до количествените измерения. За тази цел те са изобретили какви ли не механически прибори. Технологията е лайтмотива на съвременната култура. Учените са набелязали набор от правила, и всичко което не е в техните рамки, се отхвърля, като неподлежащо на сериозно изследване.
В мрежата на науката има дупки, ако ги нямаше, това нямаше да е мрежа, и колкото и малки да са те, много са нещата, които не се задържат в нея. За тях учените казват , че те са извън границите на това, което може да бъде изследвано. И те отговарят само за нещата, които са в тяхната мрежа. Несъзнателното е над възможностите на науката, то е зад пределите на научните изследвания. Затова учените могат само да твърдят, че то съществува, нищо повече. За науката това е достатъчно.
Несъзнателното е нещо, което може да се почувства, и то само в първичното, фундаментално значение на думата. Какво означава това? Когато казваме “Докосвам камъка и усещам твърдостта му.” или “Усещам хлад”, тези усещания се различават качествено от това, което „усещаме”, когато виждаме или чуваме. Когато казваме “Чувствам се самотен”, то и тогава става дума за по-общи, цялостни, вътрешни чувства, но всички те все още принадлежат на релативното съзнание. Несъзнателното чувство е често по-фундаментално и първично, като отглас от “невинните” епохи, преди съзнанието да се „пробуди”от хаотичната (или мислената за такава) Природа. В действителност природата не е хаотична, защото нищо хаотично не може само по себе си да съществува.
Това е просто името на великото царство, където е неприложимо прилагането на обичайните рационални средства. Възникващото от хаоса съзнание е повърхностно, то докосва само нещо от „края” на реалността. Нашето съзнание е само мъничък остров, плаващ в океана. Но благодарение на тази „почва” под краката си, ние сме в състояние да хвърлим поглед към необятното несъзнателно. Ние можем само да го почувстваме, но и това не е малко, чрез него ние узнаваме, че нашето фрагментарно съществуване обладава голяма значимост, а оттук идва убеждението, че не живеем напразно.
Науката не е в състояние да ни даде чувството на безопасност и куража, които ни вдъхва несъзнателното. Не всички можем да станем учени и никой не го изисква от нас. Но всички ние по природа сме художници, разбира се не професионални живописци, скулптори, музиканти, поети и т.н., а художници на живота. Тази професия “художник на живота” може да изглежда странна, но всъщност ние се раждаме творци.
На много от нас не им се отдава да станат творци на живота и в крайна сметка те обръщат живота си с краката нагоре, а после се питат “Какъв е смисъла на живота?”, ”Защо живея?”, ”Съществувайки вече 75 или даже 90 години на този свят, накъде вървя и накъде отивам? Знае ли някой това?” и т.н. Казват че по тази причина мнозина мъже и жени стигат до неврози и психически отклонения. На тези хора трябва да им се припомни, че те са родени художници, творци на живота и това им го казва Дзен. Струва си да осъзнаят този факт, и ако го постигнат ще се излекуват от неврозите и другите техни затруднения, каквито и да са те.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 21.04.2016
.
Дайсец Т. Судзуки – „Дзен-будизъм и Психоанализа“ – 6
Когато осъзнаем Истината за Дзен скучният, монотонен, банален живот, в който липсва вдъхновение, се превръща в изкуство, изпълнено с действително вътрешно творчество. То винаги трябва да е преди научното изследване на реалността и да няма връзка с научно обмислени конструкции.
Смисълът който придава Дзен на несъзнателното, представлява нещо тайнствено, невидимо, а не научно или донаучно. Това не означава, че се намира зад пределите на достъпното за съзнанието. То (несъзнателното) представлява само по себе си най-близкото за нас, интимното, и тази трудно доловима интимност е подобна на окото което не вижда себе си. Затова осъзнаването на несъзнателното се нуждае от специална тренировка на ума.
Етиологически, съзнанието е породено от несъзнателното в процеса на еволюцията. Природата действа несъзнателно, а от нея се е появил човекът. Съзнанието е скок, но скок не означава прекъсване на връзката във физическия смисъл. Съзнанието пребивава в постоянно и ненарушимо общуване с несъзнателното. Ако не съществуваше второто (несъзнателното) няма как да работи и първото, съзнанието щеше да изгуби почвата на своите действия. Ето защо Дзен казва, че Дао е “всекидневният ум на всеки от нас”. Под Дао Дзен има предвид несъзнателното, което през цялото време работи в нашето съзнание.
Следващите въпрос и отговор могат да ни помогнат да разберем някои неща за несъзнателното в Дзен.
Когато един монах попитал учителя си, какво означава “всекидневният ум на всеки един от нас”, наставника му отвърнал: “Когато съм гладен – ям, когато ми се спи – спя”.
При такъв отговор на въпрос, какво е несъзнателното, след като е било представено като висша степен на тайнственост и неделимо от великата ценност за преобразяване на човешкия живот, няма как да не се усъмним в това. Всички тези “несъзнателни” действия отдавна се отнасят към областта на инстинктите и рефлексите в съзнанието, съответствайки на принципа за икономия на умствената дейност.
Но несъзнателното е свързано и с по-високите функции на ума, особено там, където това е свързано с дълги години на усилени тренировки, като изкуството на меча. Несъмнено рефлексните движения в това изкуство имат прилика с тези при яденето, пиенето, спането, които са присъщи на децата и на животните.
Има ли, и ако има, в какво е разликата между “инстинктивното” несъзнателно и висотите на “тренираното” несъзнателно.
Банкей, един от великите съвременни японски Дзен наставници, създал учение за Нероденото. За да демонстрира тази идея, той давал за пример неща от всекидневния ни опит, като слушането на песента на птиците, любуването на цъфтящите цветя и т.н. Той казвал, че всичко се случва благодарение на Нероденото в нас. Каквото и да е то, то се основава на този и на никакъв друг опит, казва Банкей в заключение.
За повърхностния поглед това изглежда отъждествяване на областите на нашите чувства с метафизическото Неродено. В известен смисъл такова отъждествяване е правилно, но в друг е неправилно.
Нероденото на Банкей е корен на всички неща, включвайки в себе си не толкова областта на чувствата на нашия всекидневен опит, но и реалността на миналото, настоящето и бъдещето, запълвайки цялостно космоса. Нашият “всекидневен ум”, ежедневен опит, инстинктивните действия сами по себе си имат ценност и значение. И това е само в съответствие с Нероденото, или това което аз наричам Космическо Несъзнателно. Нероденото се явява първоизточника на всички творчески възможности. Когато ние ядем, всъщност не ядем ние, а Нероденото, когато сме уморени и заспиваме, спим не ние, а Нероденото.
Докато несъзнателното е инстинктивно, то не излиза зад пределите на това, което е налично у животните и децата. Несъзнателното на зрелия човек не може да бъде такова. Той притежава тренирано несъзнателно, което включва целия му съзнателен опит от ранното детство, съставящ битието му.
Затова в случая на майстора на сабята, техническото умение наред с пълното съзнание на ситуацията, се корени в дълбините на тренираното несъзнателно. То играе огромна роля. Меча е като неделим от собствената душа.
Това може да се каже и по друг начин: несъзнателното, което се отнася до областта на чувствата е крайният продукт от дългия процес на еволюцията на космическия живот. Но заедно с интелектуалното развитие, в резултат на нашето израстване, областта на чувствата е обхваната от интелекта, което води до загуба на наивния чувствен опит.
Когато се усмихваме, това не е просто усмивка, към нея се добавя още нещо. Ние се храним не както в детството, стремейки се към оцеляване, а към храната се добавя и интелектуалният подход.
Ясно е, че подобно смесване с интелекта зарежда простите биологически действия с егоцентричен интерес. Това означава, че в несъзнателното се вмъква сила, която вече не влиза в чистото поле на съзнанието. Всички действия се съотнасят с инстинктивните биологически функции, приемайки роля на съзнателно и интелектуално насочено поведение.
Подобна трансформация е известна като загуба на “невинност” или, на езика на библейските митове – получаване на “познание”. В Дзен, и въобще в будизма, това се нарича “афективно заразяване” (клеша) или “поставяне на съзнателния ум под господството на интелекта”(виджняна).
Ако зрелият човек действително иска да води свободен и спонтанен живот, където да няма място за атаки нарушаващи равновесието на чувствата, като страх, безпокойство и тревога, Дзен изисква от него пречистване на тези афективни зарази, освобождаване от намесата на интелекта.
Заедно с това освобождение ние получаваме “тренираното” несъзнателно, работещо в полето на съзнанието. Така ние ще знаем, какво е Нероденото на Банкей или “всекидневният ум” на китайския Дзен.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 25.04.2016
.
„Дзен-будизъм и Психоанализа“ – 7
Каква е природата на несъзнателното? Съотнасяли се към източника на всички неща, било то Разум, Небе, Земя или още нещо от онтологията на източните мислители? Ще го наречем ли „великото съвършено огледало на знанията” ,както са го наричали Дзен учителите?
Следващият разказ за Яги Таджима-но-ками, ученик на Такуан Соко, не е пряко свързан с казаното за несъзнателното в предните части на тази лекция. Става дума за някаква форма на самодисциплина, чрез която се създава способност, която би могла да бъде наречена парапсихологическа. В летописите на японското изкуство на меча има не малко записи на такива случаи, и дори съвременният ни опит ни дава основание да вярваме във възможността на подобна “телепатична” интуиция. Длъжен съм да повторя, че такъв психологически феномен, вероятно, няма нищо общо с несъзнателното, за което ставаше дума по-горе.
Веднъж през пролетта Яги Таджима-но-ками се любувал на цъфтящите вишни в градината си. Бил потопен в съзерцание. Неочаквано усетил заплаха саки* отзад. Яги се обърнал, но не видял никого, освен момчето-слуга, което обичайно съпровождало господаря си и носело меча му. Яги не успял да определи източника на саки. Това го озадачило, понеже след дългата тренировка придобил шесто чувство, с помощта на което можел веднага да определи присъствието саки. Той бързо се върнал в стаята си и се опитал да разреши този досаден проблем.
*Саки буквално означава “убийствен въздух”. Майсторите на меча често споменават явление от такъв тип. Трудно е за описание, това е вътрешно усещане, разпространяващо се над личността или обекта.
Преди никога не грешел в определянето на локализацията на източника на саки, достатъчно било да усети неговото присъствие. Той не бил на себе си, станал груб и раздразнителен и слугите се страхували да се доближат до него и да го попитат за причината на недоволството му.
Накрая един от старите слуги се приближил към него и го попитал дали е болен и дали се нуждае от някаква помощ. Яги Таджима-но-ками отвърнал: “Не, не съм болен. Изпитах нещо странно в градината, което излиза извън пределите на моето разбиране. Размишлявам над това”. И му разказал за произшествието.
След като се разчуло това, при него дошло момчето-слуга, което го съпровождало и с треперещ глас си признало: “Когато видях своя господар погълнат от съзерцанието на цветовете на вишните, си помислих: колкото и умел да е господарят, не би могъл да се защити, ако го нападна сега. Навярно моят господар е усетил моята тайна мисъл”.
Момчето, което си признало било готово да понесе цялото наказание за подобна мисъл. Това помогнало на Яги да си разясни безпокоящата го тайна, затова не наказал невинното момче. Той бил удовлетворен от факта, че чувствата му не са го излъгали.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.04.2016
.
„Дзен-будизъм и Психоанализа“ – 8
Подходът на Дзен при познанието на Аз-а може да се определи като донаучен (а и антинаучен) в смисъл, че Дзен се движи в направление, напълно противоположно на това на науката. Това не означава, че Дзен се противопоставя на науката, но за разбирането на Аз-а трябва да се заеме позиция, която е била пренебрегвана от западната наука, и дори игнорирана като “антинаучна”.
Науката, независимо от своето съдържание е центробежна, екстравертна, гледаща “обективно” на предмета, който е откъснат от цялото за да бъде изследван. По този начин учените заемат позиция, съгласно която предметът винаги е дистанциран от тях. Те никога не се стремят към самоотъждествяване с обекта на своето изследване. Дори, когато се вглеждат дълбоко в себе си с цел самоизследване, вътрешното се проектира навън.
Така те се отчуждават от самите себе си, или с други думи вътрешният им свят не им принадлежи.И това е, защото се страхуват да бъдат “субективни”. Струва си да се запомни, че докато гледаме отстрани, си оставаме странични по отношение на обекта,и поради това никога няма да го познаем такъв какъвто е. Всичките ни знания са знания за нещо, а това означава, че няма как да знаем, каква е нашата реална същност.
Учените могат да искат да достигнат до Аз-а, но никога не им достигат сили да се приближат до него. Разбира се могат много да говорят за Аз-а, но това е всичко което те могат. Затова за постигането на истинското знание за Аз-а според Дзен, са необходими радикални промени на отправната гледна точка.
Казват, че предмет на изучаването на човешкия род е самият човек. Той трябва да се възприема като Аз, тъй като предметът на познанието е собственото човешко в него, а не животно лишено от съзнание. Страхувам се, че мъжете и жените, които не се стремят към опознаването на Аз-а, трябва наново да преминат през цикъла от раждането до смъртта. ”Да познаеш себе си” – означава да опознаеш своето Аз.
Научното познание за Аз-а не е реално познание дотогава, докогато Аз не се обективизира. Научният подход при познанието трябва да се обърне: „Аз” трябва да се разглежда отвътре, а не отвън. Това означава, че Аз-а трябва да познае себе си, без да излиза от собствените си предели. Може да попитат: ”А как е възможно това? Познанието винаги предполага дихотомия при познаващия и познавания обект”. Отговарям: “Самопознанието е възможно само там, където произхожда от отъждествяването на субекта и обекта, т.е. там където научното изследване достига своя предел, където са изоставени всички експериментални прибори и схеми, където осъзнаваме и признаваме пред себе си, че не можем да изследваме по-нататък и заедно с това да останем в собствените си предели, извършвайки по този начин чудесен скок в царството на абсолютната субективност”.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 29.04.2016
.
„Дзен-будизъм и Психоанализа“ – 9
Аз-ът пребивава в царството на абсолютната субективност. “Пребивава” не е съвсем точен израз доколкото той предава само статическия аспект на Аз-а. Той винаги е в движение и в покой, нула е (статичното състояние), а безкрайност (непрестанното движение). Аз-ът е динамичен.
Аз-ът може да се сравни с кръг, който не се ограничава от окръжност. Той е сливане с пустота на битието (шунята) Но, също така, е центърът на този кръг, който може да бъде видян навсякъде и никъде. Аз-ът е точката на абсолютната субективност, придаваща смисъл на неподвижността и покоя. Но тази точка може да се премести където иска, може да заеме безкрайно многообразие от места, и в действителност това вече не е точка. Такова, явно невъзможно за науката чудо може да съществува, само когато научната перспектива се е превъртяла и ние сме се насочили към Дзен. Дзен е изпълнителят на тази невъзможност.
Движейки се от нулата към безкрайността и от безкрайността към нулата, Аз-а по никакъв начин не е обект на научни изследвания. Изявяваща се в бъдеще абсолютна субективност, Аз-а отхвърля всички опити да му бъде приписано обективно определяемо местоположение. Той е толкова неуловим и неопределен, че ние не можем да направим никакви експерименти, независимо от това дали са научни или не. Не го разбираме с никакви обективно построени връзки, дори при наличието на всевъзможни научни таланти, доколкото по своята природа те се отнасят към тези неща, с които работи науката. При съответстващият подход Аз-а открива себе си без обективността.
В последната си книга Ружмон (Rougemont D. de. Man’s Western Quest) нарича “личността” и “машината” двете основополагащи понятия, които характеризират западният модел за търсене на реалността. Думата ”Личност” според Ружмон първоначално била юридически термин в Рим. Когато християнството започнало да разглежда въпроса за Троицата, схоластиците използвали термина теологически, което се забелязва по термини, като “ божествен лик” и “човешка личност”, които хармонично се съединяват в Христос. Днес този термин има ред “морално-психологически значения, които предполагат целия исторически контекст. Проблема на личността в крайна сметка се свежда до проблема на Аз-а.
Личността, според Ружмон, е дуалистична, в нея винаги е заключен някакъв конфликт. Напрежението, конфликта и противоречието съставят същността на личността, а оттук следва, че чувствата, страха и неопределеността тайно съпровождат личността във всяка нейна дейност. Бихме могли даже да кажем, че това чувство подтиква личността да извършва неуравновесени, страстни и насилствени действия. За Изтока всички човешки деяния са породени от чувството, а не от диалектическите затруднения. Отначало е психологията, след това логиката и анализа.
Съгласно Ружмон, дуализмът се корени в самата природа на личността, а неговото преодоляване за хората на Запада е невъзможно, докато се придържат до историческо-биологическите традиции за Богочовека и Човекобога. Хората на Запада, в своето несъзнание са лишени от покой и странстват в пространството и времето. Те са екстравертни, а не интровертни. Вместо да гледат отвътре, за да овладеят природата на личността, те се опитват обективно да помирят дуалистичните конфликти в интелектуален план. А по повод това, кое се касае до самата личност, моля да ми позволите да цитирам Ружмон:
“Личността е призоваване и отговор, не е факт, не е обект, и действието и пълният анализ на фактите и обектите никога няма да даде на неопровержимото доказателства за съществуването на личността” .
“Личността никога няма място тук или там, тя е в действие, в напрежение, в стремителен порив, в равновесие, за което можем да придобием представа чрез музиката на Бах”.
Всичко това звучи прекрасно. Но махаянистите биха попитали автора на приведените по-горе изречения:
“Какъв си ти, който произнасяш всички тези повече от прекрасни думи, от концептуална гледна точка? Бихме искали да поразсъждаваме за тебе, лично, конкретно и екзистенциално. Когато казваш: “Докато аз живея, живея с противоречието” – кой тук е Аз? Когато ни казваш, че фундаменталната антиномия на личността е длъжна да бъде приета на вяра, искаме да попитаме, кой приема нещо на вяра? Кой изпитва тази вяра? Зад вярата, опита, конфликта и концептуализацията трябва да има жив човек, който да извърши всичко това”.
Ето разказ за един монах дзенбудист, който конкретно е посочил с пръст личността и е дал на питащия възможност да я види. Този монах станал известен под името Обаку Ки-ун (починал в 850г.). Той бил един от великите Дзен наставници през епохата Тан.
Веднъж един областен управител посетил един манастира, намиращ се в неговата област. Настоятелятразвел из манастира,за да го разгледа. Когато влезли в една от залите, където висели портретите на следващите един след друг настоятели на манастира, управителят посочил с пръст един от портретите и попитал: ”Кой е този?”, отговорът бил “Последният управител”. Последвал друг въпрос: ”Това е портретът му, а лицето къде е?”, на този въпрос настоятелят не могътл да отговори. Управителя настоявал да получи отговор и настоятелят изпаднал в отчаяние, понеже никой от монасите не можел да удовлетвори любопитството на управителя. Накрая той си спомнил за странен монах, който неотдавна се появил в манастира и си използвал времето като почиства двора. Той си помислил, че този странник може да отговори на управителя. Повикали го и го представили на управителя. Той се обърнал с уважение към монаха: ”Многоуважаван господине, тези господа, за голямо съжаление, не могат да отговорят на моя въпрос. Ще бъдете ли така любезен да се опитате Вие да отговорите на него?” Монахът попитал: ”Какъв е въпросът Ви?” Управителя му разказал всичко, което се случило по-рано и повторил въпроса си: ”Ето го портрета на бивш настоятел, но къде е лицето му?” Монахът веднага възкликнал: ”О, управителю!” Управителят откликнал: ”Да?!” Монахът попитал: ”А къде е той (управителя)?”.
Учените, включително теолозите и философите, обективни и избягващи всякаква субективност, твърдо държали на гледната точка, че съждението е вярно само в случай на обективната му оценка или проверка, а не просто от субективния или личностен опит. Те забравят, че личността непременно живее не концептуален или научно определен, а личностен живот. Колкото и да са точни, обективни, философски определенията, то те се отнасят не към личния живот, а към някакъв живот въобще, който е предмет на изследването. Въпросът тук не е в обективното или субективното. За нас е жизненоважно сами, лично, да усетим нашия живот, да решим как да го продължим. Познаващата себе си личност никога не се подава на теоретизиране, не е заета с писане на книги и поучаване на другите – такава личност живее своя единствен, свободен и творчески живот. Какво представлява той? Къде да го намерим? Аз-ът познава само себе си отвътре и никога външното.
Разказът за Обаку и управителя ни показва, че по принцип ние се задоволяваме с портрети или подобия. Забравяме да зададем въпроса на управителя: ”Тук е портрета, а къде е лицето?” Ако преведем този разказ на съвременен език, то неговата същност е такава: ”Съществуването (включително и на личността) се поддържа с постоянното измисляне на относителни решения и полезни компромиси”.
Идеята за раждането и смъртта представлява сама по себе си относително решение, а изготвянето на портрета – нещо като сантиментален полезен компромис. Но там където става дума за действителни личности, всичко това отсъства, а въпроса на управителя бил конкретен: ”Къде е лицето? ”Обаку е бил дзенбудистки монах, затова не си губел времето и пробудил управителя от „съня” му в света на понятията само с едно възклицание: ”О, управителю!” Веднага последвал отговор: ”Да?!
”Ние виждаме, как личността тук цялостно изскача от сферата на анализа, абстракцията, концептуализацията. Ако това ни е ясно, то ние знаем, кое е това лице, къде е, кой е Аз-ът. Ако лицето се отъждествява с прости действия, то това не е жива, а само интелектуална личност – не моето и нито твоето Аз.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.04.2016
.
„Дзен-будизъм и Психоанализа“ – 10
Веднъж един монах попитал Джошу (778 – 897): ”Какво е моето Аз? ”Джошу отговорил:”Ти дояде ли си сутрешната каша?” – “Да” – “Ако е така, измий си купичката”.
Яденето е действие, измиването на купичката е действие, но Дзен се интересува не от действия, а от „деятелите“, тези, които ядат и мият. Дотогава, докогато не е „уловена“ личност не трябва да се говори и за действие. Кой осъзнава действието? Кой ти съобщава този факт в съзнанието? Кой си ти самият, когато осъзнаваш действието в себе си или го съобщаваш на другите? ”Аз”, ”ти”, ”той”, ”тя”, ”то” – всички тези местоимения заместват нещо. Кое е това нещо?
Друг монах попитал: ”Какво е моето Аз?” Джошу отговорил: ”Виждаш ли кипариса на двора?”
Тук Джошу се интересува не от видението, а от виждащия. „Аз“ е ос на спиралата, и е тук, и Дзен ни учи как да го уловим с голи ръце и да го покажем на наставника – неуловимото, необективното и непостижимото. В това се състои разминаването между науката и Дзен. Трябва да напомня, че Дзен не е против научния подход към реалността, той само иска да каже на привържениците на научния метод, че покрай техният подход има и друг – по правилен, гледащ навътре, по-реален и личностен. Те могат да го нарекат субективен, но това съвсем не е така.
Личност, индивид, Аз, его – в тази лекция всички тези понятия се използват като синоними. Личността се явява морално-волева, индивидът противостои на всякакъв род групи, това е психология, а Аз-ът е едновременно морален и психологичен, получавайки при това религиозно значение. От гледна точка на Дзен, опитът на Аз-а е психологически уникален в това отношение, той е наситен с чувството на автономност, свобода, самопределение и накрая с творчество.
Хокоджи попитал Башо До-ичи (починал 788г.): ”Кой е този, който стои сам и без приятел сред хиляди неща?” Башо отговорил: ”Ще ти кажа, ако на една глътка изпиеш Западната Река”.
Такива са деянията на Аз-а или личността. Психолози и теолози, когато говорят за последователни перцепции (сетивни въазприятия) или впечатления, за идеята или принципа на единството, за динамичната тоталност на субективният опит или за оста на криволинейните човешки действия, вървят в направление противоположно на това на Дзен. Колкото по-бързо вървят, толкова по далеч отиват от Дзен. Затова аз казвам, че науката (или логиката) е обективна и центробежна, докато Дзен е субективен и целеустремен.
Някой беше казал: ”Всичко външно говори на индивида, че той е нищо; всичко вътрешно го убеждава, че той е всичко”.
Това прекрасно изречение ни показва чувствата на всеки един от нас, когато се взираме в дълбините на нашето битие. Там нещо се движи и ни прошепва, че не сме се родили без причина.
Някъде бях чел:
”В самотата си се подлагаш на изпитания, самотен отиваш в пустиня и те разпитва света”.
Струва си човек веднъж с цялата си честност да се вгледа в себе си и ще разбере, че той не е сам, не се е загубил, не е захвърлен в пустинята. Вътре в него живее чувството на царствената и величествена самота; той е нещо сам по себе си, но в същото време е неразделна част от останалият свят.
Тази уникална ситуация, външно или обективно противоречива възниква заедно с подхода към реалността на пътя, който Дзен предлага. Такова чувство произтича от личният творчески опит, който се появява заедно с излизането зад пределите на царството на интелекта и абстракцията. Творчеството се отличава от обикновената активност, творчеството е изява на самоопределящия се „деятел“, на именуемия Аз.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.04.2016
.
„Дзен-будизъм и Психоанализа“ – 11
Индивидуалността също е важна за определянето на Аз-а, но тя носи повече политически и етически характер. Тя е тясно свързана с идеята за отговорността. Индивидуалността принадлежи към царството на относителното. Тя се асоциира с силите на самоутвърждаването. Тя винаги се осъзнава от другите и почти толкова е контролирана от тях. Там, където се подчертава индивидуализмът преобладава чувството на взаимното ограничение и напрежение. Там няма свобода, няма спонтанност, именно на това се дължи тежката атмосфера на задуха и потиснатост. Човекът е смачкан, а в резултат възникват всички разновидности на психическите нарушения.
Индивидуализацията е обективен термин за различаване на индивидуалността от индивидуализма. Там, където индивидуализмът се превръща в отрицание на другото, там се появява стремежът за власт. и е напълно неконтролируем, но и когато не е толкова силен ние ставаме крайно възприемчиви към мнението на околните. Такова съзнание ни насажда ужасно робство, напомнящо на “дрехата на философията” в „Sartor Resartus” на Карлайл. Това е философия на външното, където всеки се облича за другия, за да изглежда по друг начин, за разлика от това как изглежда всъщност. Там, където този процес отива далеч, оригиналността се губи, а човекът се превръща в някаква смешна маймуна.
Когато тази страна на Аз-а се разрасне и започва да преобладава, истинското Аз се отхвърля, потиска се и се довежда до нищо. Знае се, какво означава това потискане. Творческото несъзнателно не може да бъде потиснато от никого, то така или иначе се изявява. Когато не може да се изяви по естествен път, то преминава през всички пречки – понякога по насилствен начин и понякога в патологична форма. Но и в двата случая Аз-ът безнадеждно се разрушава.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.04.2016
.
„Дзен-будизъм и Психоанализа“ – 12
Големият Чан наставник Риндзай произнесъл следните думи за Аз-а по време на проповед:
“Съществува истински човек без звание във вашата плът, който влиза и излиза през вратата на вашето лице (т.е. през органите на чувствата). Който още не се е убедил в това, гледайте, гледайте!”
Един монах излязъл напред и попитал: ”Кой е този истински човек без звание?”
Риндзай слезнал от подиума, хванал монаха за гърлото и извикал: ”Говори! Говори!”
Монахът се поколебал,тогава Риндзай го пуснал и казал:”Каква жалка буца кал!”
“Истински човек без звание” – това е термин на Риндзай за обозначение на Аз-а. Неговото учение е посветено на този Човек, „жен”. Понякога го нарича “човека Път” (донин или дао-жен). Може да се каже, че Риндзай е бил първият наставник в историята на дзенбудистката мисъл в Китай, който настойчиво е утвърждавал присъствието на този Човек във всяка фаза на човешкия живот. Той непрестанно и неуморно насочвал своите последователи по пътя на реализацията на Човека, или на истинския Аз. Истинският Аз е метафизически Аз, противостоящ на психологическия и етическия Аз, който е от света на относителността. Човекът за Риндзай се определя като “нямащ звания” или “независим от” (му-йе) или “без дрехи”. Названия, които имат за цел да насочат мислите ни към “метафизическото Аз”.
След тези мои бележки ще приведа в лекцията си нещо от казаното от Риндзай, (посветено на Човека), с които иска да ни помогне в разбирането на дзенбудистката концепция за Аз-а.
Ето какво казва Риндзай за „Аз-а” или за “Този, който точно сега е пред нас, самотен, просветен и в пълно съзнание слуша този разговор за дхармата”:
„Уверени бъдете, че има само само сенки. Човекът (жен) е този, който разбира, кой си играе с всички тези сенки, кой е източникът за всеки Буди, кой е началото на всички търсени пътища, навсякъде, където и да са.
Кой е този който разбира? Той е Този, който се намира точно пред вас в пълно съзнание. Неговият образ е неделим, той сияе в самота. Tой е този, който знае как да познае дхармата и как да вникне в нея. Ако вие сте в състояние да направите това, то по нищо не се отличавате от Буда и от Патриарсите. Никой не е в състояние да попречи на този, който осъзнае това. Той е навсякъде. Само заради афективното заразяване се прекъсва интуицията. Реалността се разделя на части само от нашето въображение. За мен няма нищо по-проницателно (от този, който разбира) и това е средството, посредством което всеки от нас може да намери спасение.
Търсачи на Пътя! Умът е безформен и прониква в десетте страни от света. С очите той се взира, с ушите се вслушва, с носа усеща мириса, с устните вкусва, с ръцете хваща, с краката ходи.
Търсачи на Пътя! Този, който точно сега пред вас сияе в самота и в пълно съзнание, вслушвайки се (в разговора за дхармата) – този Човек (жен) никъде не се колебае. Той прониква във всичко, различава всичко.
В един миг той пронизва с мисълта си света на дхармата. Срещайки Буда, той говори като Буда, срещайки патриарх – говори, като патриарх, срещайки архат – говори, като архат, срещайки гладен дух – говори като гладен дух.
Той странства из всички страни, обучава всички същества и не се оказва отвън нито дори в едно мигновение на мисълта си.
Където и да отиде, той си остава чист, неопределим, неговият свят пронизва всичките десет страни на света и десет хиляди вещи принадлежат на една същност.
Какво е истинското разбиране? Това си ти, който е във всичко: в обикновеното и в свещеното, в мръсното и в чистото, в земите на Буда, в кулата на Майтрей, в света на дхармата на Вайрочаните и където и да отидеш, ти самият се явяваш земята, подлежаща на четири етапа на развитие: преход към съществуване, продължение на съществуването, разрушение и изчезване.
Буда, когато се появил на бял свят и преобърнал колелото на дхармата стигнал до нирвана и се освободил от този свят, в който ние, обикновените същества, сме осъдени да останем завинаги. И все пак няма никакви признаци за това появяване и изчезване. Ако ние се опитаме да проследим целият процес от раждането до смъртта, ние никъде няма да намерим тези признаци.
Преминавайки в света на дхармата на Неродения, той странства по всички земи. Встъпвайки в света на Лотоса, той вижда, че всички вещи се състоят от Пустота и нямат реалност. Единственото Човекът Дао (дао-жен), слуша сега моята реч за дхармата, опирайки се на нищо. Той е Човекът-майка на всички Буда.
Затова Буда е бил роден така, че да не зависи от нищо. Когато някой получи такова озарение, той е човек разбиращ истината.
Неозарените му ученици се свързват с имената и фразите, и затова се спират пред преградата на такива имена, били те обичайни или мъдри. Заради това, те не могат ясно да видят Пътя.
В дванадесет раздела от учението на Буда смисълът е в думите и фразите, а не в реалността. Неозарените му ученици искат да извлекат смисъл от думите. Тъй като всички те зависят от нещо, те самите се оказват в хватката на причините, затова не могат да избегнат цикъла на раждането и смъртта и тройствения свят.
Ако вие желаете да излезнете от цикъла на раждането и смъртта, появяването и изчезването, искате да сте свободни и да захвърлите оковите, трябва да осъзнаете Човека, който сега слуша този разговор за дхармата. Той няма нито образ, нито форма, нито корен, нито стъбло. Това е този, който няма постоянно място, но е изпълнен с дейност.
Той откликва на всички ситуации, деен е, и все пак идва от никъде. Затова си струва да се опитате да го намерите,но той вече е далече; колкото повече се доближавате, толкова по-силно той се отвръща от вас. Неговото име е “тайна”.
Това е този, който слуша моята реч за дхармата пред всички тези. които търсят пътища. Той не гори в огъня и не потъва във водата. Даже стъпвайки на трите зли пътя в Нараку, той просто се разхожда из градината. Това е този, който никога няма да страда от казаното за кармата, даже ако стъпи в царството на гладните души или животни. Защо това е така? Защото за него са неведоми условията, какво би трябвало да избягва.
Ако вие обичате мъдростта и ненавиждате общото, то вие сте обречени да тънете в океана на раждането и смъртта. Злите страсти се пораждат от ума, ако нямате ум, то подобни зли страсти могат ли да ви обладаят? Ако не ви пречат разграниченията и привързаността, то вие без усилие ще достигнете Пътя по всяко време. Докато се суетите заедно с тези, които са около вас и мислите ви се объркват, то сте обречени да се връщате в царството на раждането и смъртта, колкото и “безчислени прийоми” да използвате, с цел да намерите Пътя. По-добре е да се върнете във вашия манастир и да седите мирно с кръстосани крака в залата за медитация!
Тръгващи на път! Вие, които сте чули моята проповед за дхармата! Вие не сте четири елемента на вашето тяло . Вие сте този, който се ползва от четирите елемента. Ако сте способни да видите тази истина, то ще успеете да се освободите от появяването и изчезването.
Тръгвайки на Път, на теб ти е нужна вяра в теб самия. Не я търсете отвън, защото ще ви отвлекат несъществени обстоятелства и вие никога няма да различите истината от лъжата. Могат да кажат: ”Ето – Буда; Ето – патриарси”, но това са само словесни следи оставени от настоящата дхарма. Достатъчно е пред вас да се появи човек, който ще изложи на показ думите или фразите в техния двойствен замисъл, и вие ще се смутите, тогава ще започнат да се появяват съмненията. Чувствате се затруднен, прибягвате до съседи и до приятели, за да питате за истината.
Чувствате се напълно загубени. Изявените мъже не трябва да губят времето си в спорове и в празни приказки за това кой е хазяинът тук и кой новодошъл, кое е правилно и кое – не, какво е работа и какво – пари.
Докато Аз-ът ми е тук, не почитам нито монаси, нито миряни. Който и да дойде при мен, Аз-ът знае откъде е дошъл. Колкото и да се прикрива, Аз-ът знае, че той при всички случаи се опира на количества, намерения, букви, фрази, а всички те взети заедно са само сън и мираж. Виждам само Човека, владеещ всички възможни ситуации. Именно той самия представлява съкровената тема за всички Буди.
Тръгвайки на Път, ви е нужно да се стремите към разбирането на истината, за да може безпрепятствено да ходите по целия свят, за да не ви лъжат безчовечните духове (т.е. хора, които се представят за чан наставници).
Този, който не е обременен с нищо, който остава в бездействие е роден велик. Макар в неговия живот да няма нищо изключително.
Какво е дхармата? Това не е нищо по-различно от ума. Тя няма форма и прониква през десетки страни на света, нейната дейност е точно пред нас. Хората не вярват в това. Те търсят нейното име, нейното определение. Чудят се дали в тях не се съдържа дхармата на Буда. Толкова са далече от целта! Толкова, колкото е разстоянието от земята до небето.”
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.05.2016
Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта