Публикации чан / дзен във facebook 
Към карта на сайта 
Съдържание на страницата:
Дайсец Т. Судзуки – Дзен и японската култура
Дзен и хайку поезията (фрагмент)
.
Дайсец Т. Судзуки – Дзен и японската култура
Дзен и хайку поезията (фрагмент)
Ямаджи ките
Нанияра юкаши
Сумире-гуса
Вървейки по планинския път,
някак тайнствено се вълнувам
от тези теменужки.
Това е хайку на Башо. Думата „тайнствено” отговаря на японските нанияра юкаши, но английският не е в състояние да предаде автентичното чувство. Не съм сигурен коя дума има еквивалентна стойност на юкаши. Нанияра означава „без да зная защо” и „някак” може да и съответства. Що се отнася до юкаши, бих избрал за нея думи като „очарователен”, „сладък”, „изящен”, „привлекателен”. В японската дума се съдържа всичко това, но тя означава и нещо повече, нещо по-дълбоко, нещо, което ни впечатлява и привлича тайнствено, но в известен смисъл не ни позволява да се приближим твърде близко или твърде непосредствено, понеже изисква определено уважение.
Башо трябва да е имал дълго, безрадостно, уморително изкачване през каменист планински проход, когато се натъкнал на няколко теменужки, цъфнали сред дивите храсталаци. Те не са много дръзки цветя, не изискват голямо внимание; в известен смисъл са обикновени и в тази тяхна обикновеност има нещо мило и привлекателно, но съдържащо и известно достойнство, което забранява на човека да ги доближи твърде близко. Ненатрапчивото им достойнство и непристорената им обикновеност трябва тайнствено да са впечатлили Башо. От тук и фразата нанияра юкаши сумире-гуса.
Башо има още едно хайку стихотворение, посветено на скромно цвете – на цъфтящата в бяло трева, наречена на японски надзуна. Тя изобщо не е красива и очарователна; твърде невзрачна е в сравнение с теменужката и се съмнявам дали изобщо е бивала издигана до предмет, изискваш поетично отношение поради някаква причина. На английски името ѝ е „овчарска торбичка”. Башо вероятно е първият, който я е избрал за трева, достойна за хайку вдъхновение.
Йоку миреба
Надзуна хана саку,
Какине кана.
Вгледаме ли се –
овчарска торбичка цъфти
покрай плета.
Очевидно хайку творбата не съобщава особено много за тревата, непретенциозно цъфтяща покрай някакъв занемарен селски плет. Вниманието на Башо се е е събудило първо от нещо бяло покрай пътя. Почуден, той се е приближил и внимателно го е разгледал, и открил, че е цъфнала нидзуна, на която минувачите обикновено не обръщат никакво внимание. Откритието трябва да е предизвикало палитра от чувства, които той изобщо не изразява експлицитно в своите седемнадесет срички – оставя удоволствието от откритието и оценката на читателите. Как тогава да интерпретираме това хайку?
В своите „Намеци за безсмъртието” Уърдсуърт пише:
Има обаче Дърво, измежду многото едно,
на самотното Поле, към което погледнах,
и двете говорят за нещо минало:
теменугата в нозете ми повтаря същата история:
къде отлетя блясъкът на видението?
Къде е тя сега, славата и мечтата?
Дали овчарската торбичка не е събудила у Башо спомена за един изгубен рай? Уърдсуърт споменава теменугата; трицветната теменуга е пъстра, тя изобщо не прилича на нидзуна. Чудя се дали изобщо тревата нидзуна би привлякла някога вниманието на английския поет така, че да го накара да се наведе над нея и да я разгледа отблизо.
Тенисън, друг велик английски поет, пише прочутото си стихотворение „Цвете в напукания зид”, в което четем:
Цвете в напукания зид,
откъсвам те от пукнатината,
държа те тук,с корена и всичко, в ръката си,
мъничко цвете – но ако можех да разбера
какво си ти, корен и всичко, и всичко на всичко,
би трябвало да знам какво е Бог и какво – човекът.
Тук Тенисън е доста любопитен, казано на философски език. Мисли си, че ако може да знае какво държи в ръката си – мъничкото цвете, корена и всичко – ще знае и какво е Бог и какво е човекът. Дали Башо е имал същия любопитен ум? Не, неговият ум далеч не е бил такъв. Преди всичко той никога не би си и помислил да откъсне бедната надзуна с нейният „корен и всичко”, да я държи в ръката си и да ѝ задава какъвто и да било въпрос. Башо е разбирал повече от Тенисън. Той не е бил учен, склонен да анализира и експериментира, нито е бил философ. Когато видял цъфналата в бяло нидзуна, толкова смирена, толкова невинна и все пак отличаваща се с цялата своя индивидуалност сред останалите растения, той изведнъж осъзнал, че тази трева не е нищо друго, освен себе си. Ако е по-украсена по-добре, „отколкото Соломон в цялата му слава”, и Башо се прославя в същия стил. Ако „днес я няма, а утре я хвърлят в пещ*”, и Башо има същата съдба. Един Дзен учител заявява, че може да превърне една тревичка в тялото на Буда, високо шестнадесет фута**, и същевременно да преобразува тялото на Буда в една тревичка. Това е мистерията на възникването на съществото и на съществуването на възникването. Това е мистерията на самоотъждествяването и всеобщото взаимопроникване или взаимопреобразуване.
* виж Евангелие от Матея
** виж Доген „Шьобогендзо(Битие-време)”
Превод Жана Ценова
Изток – Запад 2014
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.05.2017
Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта