Изтокът, познат и непознат 
Към карта на сайта 
Архив 2012-14 2015 – 16
Стр. 1.
Съдържание на страницата:
Ли Цин-джао (1084 – 1155), стихотворение по мелодията „Като сън“ – превод Евгений Карауланов.
Химнът на Сътворението -(Ригведа, 10-та мандала, химн 129), Превод Людмила Спасова
Дао Дао Майстор Zhuang 莊陳登雲道 (1911－1976), Магически квадрат, магически кръг – сайт на Ани Пешева
Ние сме само посетители в това време, на това място
Съмърсет Моъм „Какво е Дао?“ , фрагмент от „Цветният воал” – превод Иглика Василева
У Чън-ън (1500 – 1582) Стихове от първа глава на романа „Пътешествие на запад“ – превод Евгений Карауланов.
Китайската калиграфия – К. Агеев & Leila
Абдул Уахаб ал-Баяти „Егоцентризъм“ , превод на Георги Ангелов – Литературен свят
,
《如夢令》 По мелодията „Като сън“
常記溪亭日暮 Често спомням залеза в беседка край потока,
沉醉不知歸路 как, опиянени, забравихме обратната посока.
興盡晚回舟 Веселието свърши, на лодка се завръщаме в нощта,
誤入藕花深處 ала погрешно, дълбоко в цъфналите лотоси, навлезе тя.
爭渡爭渡 Как ще преминем? Как ще преминем?
驚起一灘鷗鷺 Чайки и чапли в уплаха, от плитчината излетяха.
李清照 Ли Цин-джао (1084 – 1155)
Превод от старокитайски – Евгений Карауланов
Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.03.2015
.
Химнът на Сътворението
(Ригведа, 10-та мандала, химн 129)
Нито имаше несъществуващо, нито имаше съществуващо тогава;
Нито имаше въздух, нито небе отвъд него. Какво го покриваше? И къде? И какво даваше убежище? Имаше ли там вода, необятно дълбока вода?
Нито смърт имаше, нито безсмъртие тогава;
Нямаше разлика между нощта и деня.
В началото тъмнината бе скрита в тъмнина;
Всичко това само неоформен хаос.
Всичко съществуващо тогава беше празно и безформено.
Едното То дишаше без дихание, от само себе си;
И освен него нямаше нищо друго отвъд.
Едното То се породи чрез силата на топлината.
В началото се породи Желанието, Желанието – първичното семе и зародиш на Духа.
Мъдреците, търсейки със сърцата си, откриха връзката на съществуващото в несъществуващото.
Тяхната връв бе опъната напречно;
Беше ли отдолу, беше ли отгоре?
Имаше полагащите семето, имаше мощни сили;
Свободно действие тук, чужд подтик отгоре.
Кой наистина знае? Кой тук ще заяви
Отде бе породено, отде туй творение?
Боговете се появиха след неговото съзидание;
Тогава кой знае как е станало това?
Как е станало това сътворение?
Дали той, първичният източник, го основа или пък не,
Който от най-горното небе бе негов наблюдател?
Той само знае, а може би и той не знае.
Превод Людмила Спасова
Качено на сайта iztoknazapad.com на 25.02.2016
.
Дао Майстор Zhuang, „Магически квадрат, магически кръг“
Дао Майсторът Zhuang 莊陳登雲道 (1911－1976) е един от най-високо уважаваните Дао наставници в историята на Тайван. Ето неговите впечатляващи коментари за Култивирането на Девет Сърца 修九心 и тяхното символично значение в Luoshu 落书 (магическия квадрат) и Hetu 河图 (магическия кръг), споделени с нас от prof. Michael Saso:
МАГИЧЕСКИ КВАДРАТ, МАГИЧЕСКИ КРЪГ
修九心 xiu jiu xin – култивирай „девет сърца”
1. 公平心 gong ping xin – нека сърцето да се отнася към всичко със състрадание
2. 平等心 ping deng xin – нека сърцето да се отнася към всичко с любов.
3. 忍辱心 ren ru xin – сърцето, което е осъзнало Дао, обича тези които ни ядосват и ругаят
4. 包容心 bao rong xin – сърцето, което е осъзнало Дао прощава всичко
5. 慈悲心 ci bei xin – сърцето, което е осъзнало Дао, е изпълнено с милосърдие към всеки
6. 救苦心 jiu ku xin – сърцето, което е осъзнало Дао, облекчава всички страдания
7. 布施心 bu shi xin – сърцето, което е осъзнало Дао, дава най-доброто на всички
8. 忠孝心 zhong xiao xin – Дао сърцето, изпълва с любов семейството, добронамерено е към съседите, моли се за покойните (忠孝仁仪礼）, предлага храна, напитки и внимание на всеки
9. 智慧心 zhi hui xin – Дао на мъдрото сърце предусеща потребностите на „сега” действителността
Девет е символ на Магическия Квадрат 落书, танцът, с който Yu и Great са прекратявали наводненията. Магическият квадрат се превръща в Магическия кръг 河图 десет, (завършване) когато Дао присъствието стане осезаемо.
10. 无为道,在下丹田 – Десет е символ на Магическия Кръг 河图, т. е, когато Wuwei Дао се усети като присъствие в самия център на всяко човешко същество.
Превод Shi-jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 13.08.2015
,
.Ние сме само посетители в това време, на това място…..
Ние сме само посетители в това време, на това място. Ние само минаваме оттук. Нашата цел е да наблюдаваме, да се учим, да израстваме, да обичаме….. след което да се върнем у дома.
Поговорка на австралийски аборигени.
Качено на сайта iztoknazapad.com на 12.08.20151
,5
Какво е Дао
Дао – това е пътят и пътникът. Това е вечният път, по който крачат всички същества, но от живо същество той не е сътворен, защото сам е живо същество. Той е всичко и нищо. От него иде животът, по него крачи и пак към него се връща най-подир. Той е четириъгълник без ъглите, звук, неуловим за ухото, и образ без форма. Той е необозрима мрежа с дупки колкото морето, през които нищо не минава. Той е светилището, в което има убежище за всички. Той е никъде, но без да надничаш през прозореца, ще го видиш. Желай да не желаеш, учи той, и остави всичко да следва собствения си ход. Този, който е смирен, ще се запази цял. Този, който свежда глава, ще бъде изправен. Неуспехът е основа на успеха, а успехът – примамка за неуспеха, но кой може да предскаже времето на поврата? Този, който търси нежност, ще бъде като дете. Състраданието ще донесе победа на нападателя и безопасност за защитника. Силен е този, който победи себе си.
превод Иглика Василева
Профиздат 1987
Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.01.2015
,
.
《西游记》 第一回 Стихове от първа глава на романа „Пътешествие на запад“
一派白虹起 Бяла дъга, безконечно извита,
千尋雪浪飛 в безчет белоснежни пръски лети.
海風吹不斷 Морският бриз непрестанно повява,
江月照還依 от луната огряна реката блести.
冷气分青嶂 Леден въздух разделя скалите зелени,
余流潤翠微 пръски лазурния склон овлажняват.
潺敖名瀑布 Тътне и буботи глухо водопада,
真似挂帘帷 завеса спусната наподобява.
吳承恩 У Чън-ън (1500 – 1582)
Превод от старокитайски – Евгений Карауланов
Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.01.2015
м
Китайската калиграфия
Изразявайки себе си, цветето излъчва своето неповторимо благоухание. Калиграфията е цветето на дущата на човека.
…………………..Ханда Сюко, японска поетеса и калиграф
„….. В основата на калиграфията лежи природата, а в нея всичко се поражда от промените на женското начало (ин) и мъжкото начало (ян). Именно в тези промени се създават, кристализират формите. Скритата в четката, притаена в нейния връх сила (енергията на ритъма ин-ян) намира своят завършек в йероглифа, кристализира в изящество и красота. Ако тя е породена и се е изявила, невъзможно е да се спре, ако тя се изплъзва, замъглява, губи своите очертания, тя не може да бъде задържана…..” (из древнокитайски трактат по калиграфия).
Каква е причината съвременният човек да се занимава с калиграфия?
В европейската традиция ние пишем с букви, които се натрупват в думи. В китайската традиция – с йероглифи. Йероглифът – това е знак, който означава дума, понятие. За човека от Запада това е крайно непривично, доколкото него са го учили да изразява мисълта си с линейни буквени поредици, за разлика от китаеца, който изразява мислите си със знакови понятия. За китаеца иероглифът е средство за общуване, като правило лишено от художествена ценност. Европеецът, който не познава смисловото натоварване на йероглифа, подсъзнателно улавя неговата структурност, доколкото тя хармонично се вгражда в пространството.
Ако съвременен европеец види шумерски клинопис, то той би бил очарован от неговата простота и загадъчност. Това същото се случва с йероглифите. Йероглифите не са по-малко древна система за писане. Историята на писмеността в Китай наброява най-малко пет хиляди години. Съвременните йероглифи от онова време на са се изменили по своята същност. Подсъзнателно днешният европеец вижда в йероглифите древните символи-пиктограми, лежащи в основата на архаичната писменост. Затова за съвременното човечество китайската калиграфия не може да не бъде вид абстрактно изкуство.
Калиграфията е подобна на живописта и процесът на създаване на йероглифа с четка и туш е сроден на процеса при създаване на картина. Тази картина може просто да съзерцаваш или да съзерцаваш и да се проникнеш от нейния дух.
К. Агеев & Leila
Превод Shi-jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.01.2015
х
Абдул Уахаб ал-Баяти
Егоцентризъм
Веднъж, вземайки се прекалено
на сериозно,
Нищото се превърна в Нещо.
Първо беше: мама, мама!
После: малко, малко!
После: мое и моя!
И накрая: Аз!
– Откъде?
– Не знам.
– Защо?
– Неясно.
Но Аз си е Аз.
И ти за мен.
И той за мен,
и всичко за мен…
Приятно!
След това – нищо.
Някакви сенки.
Мълчание наоколо,
движението спира:
Нищото поражда Нищо.
Откъде се е взело?
Откъде е дошло?
Кой вятър го е довял?
Защо този призрак оклюмал
е все начумерен и недоволен?
Но това е самата същност на абсурда!
От нищо към никого,
драма без смисъл,
драма без актьори,
сцена, която всички смазва.
И изведнъж… ни помен от дявол.
Не остана и следа.
Нещото веднъж през нощта
пак се превърна в нищо.
превод Георги Ангелов
Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.01.2015
Към „изтокът, познат и непознат 2012-14“
Към карта на сайта / към началото на страницата