Какудзо Окакура (1862 – 1913) 
Към карта на сайта 
Стр. 1. 2
Съдържание на страницата:
Какудзо Окакура „Книга за чая“ (продължение)
………VII. Чай-майсторите
VII. Чай-майсторите
В религията Бъдещето е зад нас. В изкуството настоящето е вечността. Чай-майсторите твърдят, че действителното разбиране на изкуството е възможно само за тези, които го превръщат във въздействие върху обичайния живот. Така те се стремят да регулират техния всекидневен живот по високите стандарти на изтънчеността, които са постигнали в чайната. Във всички обстоятелства ведрото спокойствие трябва да бъде поддържано, а разговорът трябва да бъде така проведен, че с нищо да не наруши хармонията на обстановката. Кройката и цветът на дрехите, телодържанието и походката – всичко би могло да послужи за изразяване на артистичната индивидуалност. Тези неща не са могли да бъдат пренебрегвани с лека ръка, защото докато някой сам не е станал прекрасен, той няма право да се приближава до прекрасното. Затова чай-майсторът се опитва да бъде нещо повече от човек на изкуството – самото изкуство. Това е дзен на естетизма. Съвършенството е навсякъде, стига само да пожелаем да го разпознаем. Рикю обичал да цитира едно старо стихотворение, което казва: „На тези, които само копнеят за цветя, с удоволствие бих показал напълно разцъфналата пролет, скрита в трудно напъпващите клонки по покритите със сняг хълмове.”
Наистина многостранен е приносът на чай-майсторите в изкуството. Те напълно революционизират класическата архитектура и вътрешна украса, установяват новия стил, който описахме в главата за чайната, стил, чието влияние се чувства дори върху дворците и манастирите, изградени след век. Многостранен талант като Кобори Еншу е оставил забележителни примери за своя гений в императорската вила в Кацура, замъците Нагоя и Ниджу, както и манастира Кохоан. Всички прочути градини в Япония са създадени от чай-майсторите. Нашата керамика вероятно никога не би достигнала своето превъзходно качество, ако чай-майсторите не са й заели своето вдъхновение. Производството на съдове за чайната церемония изисква върховна изобретателност от страна на нашите керамици. Седемте пещи на Еншу са добре известни на всички, които изучават японската керамика. Много от нашите текстилни тъкани носят имената на чай-майсторите, които са изнамерили техния цвят или десен. Наистина невъзможно е да се намери каквато и да е област на изкуството, в която чай-майсторите да не са оставили следите на своя гений. Изглежда почти излишно да споменаваме огромните им заслуги за живописта и лака. Една от най-великите живописни школи е задължена за съществуванието си на чай-майстора Хонами Коецу, прославил се също като грънчар и майстор на лака. До неговите творби великолепните произведения на неговия внук Кохо* и неговите праплеменници Корин** и Кензан*** почти бледнеят. Цялата школа Корин, както обикновено се отбелязва, е израз на чаизма. В широките линии на тази школа ние откриваме жизнеността на самата природа.
* Хонами Кохо (1601-1682), керамик, живописец и калиграф – бел. прев. **Огата Корин (1658-1715), художник, чието творчество се отнася към културата на епохата Генроку (1688-1704) и се определя като връхна точка в развитието на градския живот през период Едо – бел. прев. ***Огата Шинсей (1663-1743), керамик и живописец, по-малкият брат на Огата Корин. Известен повече с артистичния си псевдоним Кендзан, възприет от него след като налага своя новаторски стил в керамиката, известен като кендзан-яки, за който е характерно едновременното отчитане при дизайна на всички фактори: силует, материал, цвят, предназначение, рисунка. Като творец вечно търси и се учи, заимства мотиви от китайски и японски образци, прилага различни подглазурни техники и надглазурни рисунки. Майстор на чайната церемония и калиграфията, в която следва изкуството на Коецу – бел. прев.Колкото и да е голямо влиянието на чай-майсторите в полето на изкуството, то не е нищо в сравнение с това, което те упражняват върху ежедневния живот Не само в правилата на добро държане в обществото, но също и в подредбата на всички детайли в дома, ние усещаме присъствието на чай-майсторите. Много от нашите вкусни ястия както и начинът на сервирането им, са изнамерени от тях. Те са ни научили да се обличаме само с дрехи в приглушени, убити цветове. Научили са какъв е подходящия дух, с който да подхождаме към цветята. Подчертали са нашата естествена любов към простотата и са ни показали красотата на скромността Всъщност чрез техните учения чаят е навлязъл в живота на хората.
Тези от нас, които не познават тайната на правилното регулиране на съществуванието ни върху това развълнувано море от глупави проблеми, които ние наричаме живот, постоянно се чувстват нещастни, докато напразно се опитват да изглеждат щастливи и доволни. Ние се олюляваме в опита си да запазим морално равновесие и виждаме предвестници на бурята във всеки облак, който се задава на хоризонта. И все пак има радост и красота в грохота на огромните морски вълни, когато те се понасят напред към вечността. Защо не проникнем в техния дух или, подобно на Лиедзъ* не яхнем самия ураган?
*Даоистки философ от периода Джангуо (Воюващи царства), 403-221 пр. н. е., който придобил умението да язди вятъра – бел.прев.Само който е живял с прекрасното може може да умре красиво. Последният момент на великите чай-майстори е пълен с изискана изтънченост, какъвто е бил и техния живот. В стремежа си винаги да бъдат в хармония с великия ритъм на Вселената, те във всеки момент са били готови да навлязат в неизвестното. „Последният чай на Рикю” завинаги ще остане връхна точка на трагичното величие.
Дълга била дружбата между Рикю и Тайко Хидейоши, много ценял великият воин чай-майстора. Но приятелството на един деспот е винаги опасна чест. Било е епоха на предателства и хората не вярвали дори на най-близките си родственици. Рикю не бил сервилен придворен и често се осмелявал да е на различно мнение в споровете със своя свиреп покровител. Като се възползвали от студенината, която от известно време съществувала между Тайко и Рикю, враговете на чай-майстора го обвинили, че участва в заговор за отравяне на деспота. Пошепнали на Хидейоши, че смъртоносната отрова трябвало да бъде поднесена с чаша зелен чай, приготвена от чай-майстора. Подозрението било достатъчно за Хидейоши, за да вземе незабавно решение и никой не дръзнал да оспори волята на разгневения владетел. Само една привилегия била дадена на осъдения – честта да умре от собствената си ръка.
В деня отреден за неговата саможертва, Рикю кани своите главни ученици за последна чайна церемония. В уреченото време скръбните гости се събират при портика. Когато поглеждат към градинската пътечка, сякаш дърветата потръпват и в шумоленето на техните листа се дочува шепота на бездомни духове, Като тържествено сериозните пазители пред вратите на Хадес стоят сивите каменни фенери. От чайната полъхва превъзходен аромат – това е знак за гостите да влязат. Един по един те пристъпват и заемат местата си. В токономата виси какемоно – чудесен надпис на древен монах относно преходността на всички земни неща. Пеещият чайник, както си ври над мангала, звучи като цикада, тъгуваща за отиващото си лято. Скоро гостите влизат в стаята. На всеки поред бива поднесен чай и всеки поред пресушава чашата си, домакинът последен от всички. Според установения етикет главният гост иска разрешение да огледа чайните прибори. Рикю поставя пред гостите различни предмети, заедно с какемоното. След като всички изразили възхищението си от красотата им, Рикю подарил за спомен по един от тях на всеки от събралите се. Само чашата запазил. „Никога повече тази чаша, омърсена от устните на злощастието, няма да бъде използвана от човек.” С тези думи той я строшил на парчета.
Церемонията завършва. Гостите си вземат последно сбогом, като с мъка сдържат сълзите си, излизат от стаята. Само един, най-близкият и най-скъпият, е помолен да остане и да стане свидетел на края. Рикю сваля чайната си роба и грижливо я сгъва върху татамито, като по този начин разкрива безукорно бялата смъртна роба, която оставала скрита. Поглежда с нежност блестящото острие на смъртоносния кинжал и във великолепен стих го поздравява:
Привет на теб,
о, меч на вечността!
Пронизал Буда,
и Дарума,
ти на своя път остана верен.
С усмивка на лицето Рикю преминал в неизвестността.
Превод от английски Данчо Господинов