Публикации чан / дзен във facebook    

Към карта на сайта

Съдържание на страницата:

Проблемът с душата на съвременния човек
……Карл Густав Юнг, „Проблемът с душата на съвременния човек“
Всичко, което се случва с духа е картина и въображение
……Карл Густав Юнг, Предговор към „Увод в Дзен Будизма” на Д. Т. Судзуки
Дзен е всичко друго, но не и философия
……Карл Густав Юнг, Предговор към „Увод в Дзен Будизма” на Д. Т. Судзуки
Съществува ли на Запад нещо подобно на сатори?
……Карл Густав Юнг, Предговор към „Увод в Дзен Будизма” на Д. Т. Судзуки
Д. Т. Судзуки „Боговете и хаоса“
„Не-мисълта“ („отсъствието на мисли“) означава, потъвайки в размисъл, да не мислиш
……Олтарна сутра на VI-я патриарх Хуей-нън
Няма нищо по-добро от това, да си носиш дрехите и да си ядеш храната
……Алан Уотс „Пътят на Дзен”
Както и да дефинираме Аз-а, той винаги е нещо различно от Егото.
……Карл Густав Юнг, Предговор към „Увод в Дзен Будизма” на Д. Т. Судзуки
Даоизъм и Конфуцианство
……Алан Уотс „Пътят на Дзен”
Реалността няма смисъл сама по себе си, който да бъде разбиран извън нея
Когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява („Диви разкази“ – Н. Хайтов)
Дългото е дълго тяло на Буда
Висшата добродетел е подобна на водата

.

Проблемът с душата на съвременния човек.

Глобалните проблеми, от които зависи съществуванието на човешкия род, могат да бъдат решени само от човечество, което максимално интензивно и екстензивно осъзнава настоящето. Според К Г Юнг, такива хора са рядкост, да не говорим да са мнозинство……
.

Всичко, което се случва с духа е картина и въображение

Всичко, което се случва с духа е картина и въображение. Иначе не би имало осъзнаване и осезаемост на проявата. Самото въображение е психична проява, затова е твърде несъществено дали ще наречем едно просветление реално, или въображаемо. Човекът, който е изпитал просветление или твърди, че го е изпитал, във всеки случай смята себе си за просветлен. Какво мислят другите за това, не оказва никакво влияние върху неговото изживяване. Дори да излъже, лъжата му ще е факт от неговия духовен живот.

Ако приемем, че всички случки, които откриваме в религиозните текстове, са съзнателни измислици и преиначавания, ще можем да направим интересно психологично наблюдение върху съществуващите вече подобни лъжи с помощта на същия научен инструментариум, който се използва при обяснение на психопатологията на халюцинациите. Съществуването на едно религиозно движение, занимавало много блестящи умове в продължение на дълги векове, е достатъчна причина да се опитаме поне да подложим такива явления на научно тълкуване.

По-горе зададох въпроса: съществува ли на Запад нещо подобно на сатори? Ако изключим откровенията на нашите западни мистици, на пръв поглед няма да открием нищо, което да го наподобява дори в най-малка степен. Нашият начин на мислене не допуска възможността да съществуват степени в развитието на съзнанието. Самата мисъл, че съществува огромна психологическа разлика между съзнаването за съществуването на даден обект и „съзнанието за съзнаването“ на даден обект, ни отвежда до тънкост, която е почти недоловима. Човек едва ли би се наел да възприеме подобен проблем толкова сериозно, че да отчита и психологическите дадености при поставянето му. Характерно е, че поставянето на този и други подобни въпроси по правило възниква не в резултат на някаква интелектуална потребност, но там, където съществува, то почти винаги се корени в примитивната религиозна практика. Йогизмът в Индия и будизмът в Китай са дали сила на мотивацията на тези опити за освобождаване от оковите на определено състояние на съзнанието, възприемано като недостатъчно съвършено. ……………

Това ново състояние на съзнанието, произтичащо от религиозната практика, се характеризира с факта, че външните неща не влияят вече на Егоподобното съзнание, откъдето се е стигнало до реципрочност, но празното съзнание е отворено за друго влияние. Това „друго“ влияние вече няма да се възприема като собствена дейност, а като дело на едно не-Его, чийто обект е съзнанието. Сякаш субектът — персонаж на Егото, е завладян или превзет от друг субект, заместил Егото Точно това добре известно религиозно изживяване е описано от свети Павел. Става дума безспорно за ново състояние на съзнанието, постигнато посредством цялостния процес на религиозна трансформация.

Превод Капка Панайотова.
Карл Густав Юнг, Предговор към „Увод в Дзен Будизма” на Д. Т. Судзуки

Качено на сайта iztoknazapad.com на 13.01.2016

.

Дзен е всичко друго, но не и философия

Религиозните възгледи на Изтока обикновено са толкова различни от тези на Запада, че дори преводът на отделни понятия създава огромни затруднения, да не говорим за смисъла на изложените идеи, които при определени обстоятелства е по-добре да се оставят непреведени. Китайското Дао* например досега не е намерило адекватен превод на нито един от европейските езици.

Оригиналните будистки писания сами по себе си съдържат образи и идеи, които са повече или по-малко неразбираеми за средния европеец. Аз например не зная каква духовна среда или подготовка (а може би климат!) е необходима, преди човек да осмисли една съвършено чиста идея от будистката Камма.

* По-добре би било, вместо Дао да се превежда като път, пътека, русло, доктрина (road, channel, path, doctrine), да остане непреведено, и да се запълва със смисъл в зависимост от контекста на философските текстове.

Дзен е всичко друго, но не и философия в онзи смисъл на понятието, в който се разбира на Запад. Дзен се отличава от всички други философски и религиозни методи за медитация по своя принцип за отсъствие на предварителни условия (Voraus setzung). Дори Буда е отхвърлен решително. Всъщност той почти светотатствено се игнорира, въпреки или можe би именно защото би могъл да е най-сериозната духовна предпоставеност. Но и той е образ и следователно трябва да се отстрани. Не бива да присъства нищо, освен онова, което наистина е налице — човекът със своята пълна, несъзнавана предпоставеност, от която той никога не може да се отърси именно защото е несъзнавана.

Превод Капка Панайотова.
Карл Густав Юнг, Предговор към „Увод в Дзен Будизма” на Д. Т. Судзуки

Качено на сайта iztoknazapad.com на 13.01.2016

.

Съществува ли на Запад нещо подобно на сатори?

Съществува ли на Запад нещо подобно на сатори? Ако изключим откровенията на нашите западни мистици, на пръв поглед няма да открием нищо, което да го наподобява дори в най-малка степен. Нашият начин на мислене не допуска възможността да съществуват степени в развитието на съзнанието. Самата мисъл, че съществува огромна психологическа разлика между съзнаването за съществуването на даден обект и „съзнанието за съзнаването“ на даден обект, ни отвежда до тънкост, която е почти недоловима. Човек едва ли би се наел да възприеме подобен проблем толкова сериозно, че да отчита и психологическите дадености при поставянето му.

Характерно е, че поставянето на този и други подобни въпроси по правило възниква не в резултат на някаква интелектуална потребност, но там, където съществува, то почти винаги се корени в примитивната религиозна практика. Йогизмът в Индия и будизмът в Китай са дали сила на мотивацията на тези опити за освобождаване от оковите на определено състояние на съзнанието, възприемано като недостатъчно съвършено.

Що се отнася до мистицизма на Запада, то неговите текстове са пълни с наставления за това, как човек може и трябва да се освободи от Аза си (Ichhaftigkeit), та чрез знанието за своето съществуване да се издигне над него и да постигне вътрешния (богоподобния) човек.

Това ново състояние на съзнанието, произтичащо от религиозната практика, се характеризира с факта, че външните неща не влияят вече на Егоподобното съзнание, откъдето се е стигнало до реципрочност, но празното съзнание е отворено за друго влияние. Това „друго“ влияние вече няма да се възприема като собствена дейност, а като дело на едно не-Его, чийто обект е съзнанието. Сякаш субектът — персонаж на Егото, е завладян или превзет от друг субект, заместил Егото. Точно това добре известно религиозно изживяване е описано от свети Павел. Става дума безспорно за ново състояние на съзнанието, постигнато посредством цялостния процес на религиозна трансформация.

Превод Капка Панайотова.
Карл Густав Юнг, Предговор към „Увод в Дзен Будизма” на Д. Т. Судзуки

Качено на сайта iztoknazapad.com на 13.01.2016

.

Д. Т. Судзуки „Боговете и хаоса“

Боговете в своите творения били задължени на Хаоса (хун-тун) и искали да се разплатят с него. След като се посъветвали, стигнали до следното решение: Да му дадат това, с което той бил различен от тях – органи на чувствата за различията в света. Дали ми очи, за да гледа; дали му уши, за да слуша… и така докато го превърнали в чувствена личност като тях. И, когато се поздравявали с добре свършената работа, Хаосът взел че умрял.

Превод Даниела Ангелова

Това е една от „историите“ на Джуан-дзъ, преразказана от Д. Т. Судзуки в словото му на конференция в Мексико през 1957 г., посветена на взаимните връзки между психоанализата и дзенбудизма.

Качено на сайта iztoknazapad.com на 13.01.2016

.

 „Не-мисълта“ („отсъствието на мисли“) означава, потъвайки в размисъл, да не мислиш

„Не-мисълта“ („отсъствието на мисли“) означава, потъвайки в размисъл, да не мислиш. Последователния процес на мислене не трябва да спира, да се задържа върху нищо конкретно, тъй като щом една мисъл спре, целият следващ поток от мисли спира и се предизвиква „завързване“. Миналите мисли, сегашните мисли и бъдещите мисли трябва да следват една след друга, мисъл след мисъл. Когато последователният поток от мисли не спира върху нищо конкретно, няма да се получи завързаност, това е не-пребиваване като основа.

Попадането във всякакви ситуации, без да се получи замърсяване, се нарича „не-мисъл“. В мислите си отхвърлете външните обстоятелства; намирайки се сред нещата, не допускайте пораждането на мисъл за тях. Ако вие не мислите за множеството неща, ще отхвърлите всякаква мисъл. И когато логичното мислене бъде прекъснато, вие вече няма да се прераждате на друго място.
Ето защо „не-мисълта“ е възприета като главен принцип в Учението. Тъй като заблуждаващите се хора мислят, опирайки се върху външни обстоятелства, такова мислене поражда лъжливи възгледи, всевъзможни страсти с тяхната порочна активност и най-различни глупави мисли. Всичко се ражда от това погрешно мнение. Ето защо в тези врати на Учението „не-мисълта“ е утвърдена като основен принцип.

Обаче ако въобще няма мисли, не-мисълта, също не може да съществува. „Не“ означава „няма“ какво? „Мисъл означава „мисъл“ за какво? „Не“ означава отказ от двойствеността на признаците на всички страсти. „Мисъл“ означава да се мисли за изначалната природа на татхата (истинската реалност). Татхата е субстанция на мисълта, мисълта е функция на татхата.

Ако човек мисли на нивото на собствената си природа (т.е, истинската реалност – татхата), то макар че той вижда, чува, разбира (осъзнава) и знае, умът му не е замърсен от външните обстоятелства (обекти) и винаги е съвършено свободен. Във Вималкирити сутра е казано: „Външно можете да различите всички признаци на дхармите, а вътрешно не се отдалечавайте от първопринципа“. (17)

Олтарна сутра на VI-я патриарх Хуей-нън
Превод Юлиана Гегова

Качено на сайта iztoknazapad.com на 12.01.2016

.

Няма нищо по-добро от това, да си носиш дрехите и да си ядеш храната

Няма нищо по-добро от това, да си носиш дрехите и да си ядеш храната.
Извън това няма нито буди, нито патриарси.

Дзенрин кушу

Блокиране е най-подходящият превод за дзенбудисткият термин „ниен”, както във фразата „у- ниен” — „не-мислене”, или по-скоро „без повторно размишление”. Учителят Такуан посочва, че това е истинският смисъл на „привързаността” в будизма, тъй като е казано, че Буда е свободен от светски привързаности. Това не означава, че той е „каменен Буда”, без чувства, без емоции и без усещания за глад и болка. Означава, че той не е възпиран, не е блокиран от нищо. Това обяснява защо типичният за Дзен начин на действие е във висша степен свързан с усещане на отдаденост. Това действие е винаги „от все сърце”, прониква навсякъде свободно и се случва без необходимост от строго самонаблюдение. То не обвързва духовността с размишлението върху Бог докато белиш картофи. Духовността, типична за Дзен, е просто да белиш картофи.

Превод Крум Ацев
Алан Уотс „Пътят на Дзен”

Качено на сайта iztoknazapad.com на 12.01.2016

 

Както и да дефинираме Аз-а, той винаги е нещо различно от Егото

„Светът на съзнанието обхваща със своята светлина цялата Вселена. И духът, и животът са космически, и духът, и животът са индивидуални“

Пан-шан

Както и да дефинираме Аз-а, той винаги е нещо различно от Егото. Макар по-пълното разбиране на Егото да ни отвежда към Аза, Азът е нещо по-всеобхватно, тъй като включва познаването на Егото, следователно го превъзхожда. И както Егото е известно познание за Аз-а, така Азът е познание за Егото, което обаче не се усеща като по-обхватно или по-висше Его, а като негово отрицание, не-Его (Nicht Ich).

Тези размисли не са чужди и на автора на „Deutsche Theologie: „Всяка твар, за да осъзнае това съвършенство, трябва първо да загуби всяка твароподобност (Geschopfesatr), образ (Etwasheit) и Аз.“ Ако приемем, че в мен има нещо добро, то иде или от заблудата, че е мое, или — че съм Добър. Това винаги е признак на несъвършенство или на лудост. Ако имах съзнание за истината, щях да съзнавам, че не съм Добър, че доброто не е от мен и не е мое. Човек казва: „Какъв глупак съм, заблуждавах се, че съм аз, а разбирам, че е и наистина е бил Бог.“

Превод Капка Панайотова.
Карл Густав Юнг, Предговор към „Увод в Дзен Будизма” на Д. Т. Судзуки

Качено на сайта iztoknazapad.com на 11.01.2016

.

 

Даоизъм и Конфуцианство

Обърнем ли се към обществото на древен Китай, откриваме две „философски” традиции с взаимнодопълващи се роли – конфуцианството и даоизма. Първата, най-общо казано, се занимава с лингвистичните, етични, правови и ритуални конвенции, които осигуряват на обществото неговата комуникативна система. С други думи, конфуцианството се съсредоточава върху конвенционалното знание и под негово покровителство децата получават такова възпитание, че изначално своеволната им и немирна природа да бъде пригодена към покрустовото ложе на обществения порядък. Индивидът дефинира себе си и мястото си в обществото посредством конфуцианските формули.

Даоизмът, от друга страна, е общо взето занимание за по-старите и по-специално за онези, които се оттеглят от активен живот  в общността. Оттеглянето им от обществото е нещо като външен белег за едно вътрешно освобождение от обвързаностите на конвенционалните схеми на мислене и поведение. Защото даоизмът се занимава с неконвенционалното знание, с проумяването на същността на живота пряко, а не по абстрактните линейни пътища на репрезентативното мислене.

Така конфуцианството контролира изпълнението на обществено необходимата задача да бъде вкарана първичната спонтанност на живота в строгите рамки на конвенцията – задача свързана не само с конфликти и болка, но и със загубата на онази особена естественост и несамоосъзнатост, заради която малките деца са тъй обичани, и която светците и мъдреците понякога успяват да си възвърнат. Ролята на даоизма е да поправи неизбежните увреждания, съпътстващи подобна дисциплина и не само да възстанови, но и да развие първичната спонтанност, наричана дзъ-жан, т.е, „самотакъвост”. Защото спонтанността на детето е още детинска, както всичко друго у него.

Превод Крум Ацев
Алан Уотс „Пътят на Дзен”

Качено на сайта iztoknazapad.com на 10.01.2016

.

.

Реалността няма смисъл сама по себе си, който да бъде разбиран извън нея

Ако не вярваш, просто погледни септември,
погледни октомври –
жълтите листа падат ли падат, изпълвайки
и планината и реката.

„Дзенрин кушу”

Което ще рече, че Реалността няма смисъл сама по себе си, който да бъде разбиран извън нея, от страничен „оценител”. И за Даоизма  и за Дзен  истинският живот на Вселената е пълноценен и завършен във всеки момент, той не се нуждае от утвърждаване.  Всичко, което се случва, предполага свобода като на облаците и планинските потоци, красотата не е предвидена за някого или  за нещо, най-красиви цветя цъфтят и увяхват в най-недостъпната пустош.

Това, което се твърди в „Дзенрин кушу”, за самодостатъчността на света сам по-себе си, който е завършен във всеки миг,  е преживяно и е намерило израз в поемата на Джон Киитс  „Ендимион”, няколко стиха от която цитирам тук:

Trees old and young, sprouting a shady boon
For simple sheep; and such are daffodils
With the green world they live in; and clear rills
That for themselves a cooling covert make
‘Gainst the hot season; the mid forest brake,
Rich with a sprinkling of fair musk-rose blooms.

Ето един непоетичен и непретенциозен мой превод на тези стихове.

Дърветата стари и млади, извисяваща се сенчеста благодат
За плахите кротки овчици; такива са нарцисите
И зеленият свят сред който те живеят; и бистрите потоци
Които за себе си правят прохладен гъсталака
Срещу горещините (на летните дни); такава е горската пустош,
Изпъстрена тук-там с красиви бели  рози.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.01.2016

.

Когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява

 

„…………. за злото беше прав: когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задържа. Злото, дето щеше да направя на Руфатя. То ми беше все в акъла.”

„Дервишово семе” (Диви разкази) – Николай Хайтов  http://chitanka.info/text/29557-dervishovo-seme

 

Според мен този „див” разказ е доказателство, че злобата, злото, когато то е израз на спонтанно, искрено  и неподправено чувство,  е Път на Дао. А цитатът, който съм подбрал от този разказ е илюстрация на тази спонтанност и неподправеност.

В една монотеистична религия етиката е санкционирана от абсолютна и божествена воля, затова и отклоненията от тази етика в посока на „негативна” страст, каквато е обсебеността от желание за мъст, е грях пред тази абсолютна воля.  Но Дзен е отвъд етическата позиция, защото при Дзен  всичко почива върху самата реалност, която е над дуализма добро/зло.

Затова  и Дзен последователно и в Китай и в Япония върви заедно с конфуцианството, защото конфуцианската етика е определено човечна и относителна, а не абсолютна и божествена (както е в монотеистичните религии). От тук и снизходителността към човешките страсти, проявите на които се осъждат като слабости присъщи на човека.

Това отношение намира израз в „човечността” (жен) – хората трябва да бъдат възпитавани да овладяват страстите и желанията си, които са неизкореними,защото са присъщи  на природата на човека.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.01.201

.

Дългото е дълго тяло на Буда

Дългото е дълго тяло на Буда;
Късото – късо тяло на Буда.

Дългото и късото са относителни понятия – те са това, което се означава с  у-шъ (нищо особено). У-шъ има значение и за нещо съвършено естествено и непристорено. Сатори също е у-шъ. Това е намерило израз в едно старо китайско стихотворение:

Планината У в мъгла и дъжд; реката Джъ при прилив.
Преди да ги достигна, копнежът ми беше безкраен!
Отидох до тях и се върнах. Не беше нищо особено.
Планината У в мъгла и дъжд; реката Джъ при прилив.

 

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.01.2016

.

Висшата добродетел е подобна на водата

„Висшата добродетел е подобна на водата. Водата допринася полза на всички същества, но не им се противопоставя.”(7)

Лао-дзъ

Висшата добродетел,  подобно на водата, принася полза на всички същества. Но това има много малко, ако изобщо има нещо общо, с християнската любов и будисткото състрадание. Не съществува нравствена мотивация, по-скоро това е природен закон.

Висшата добродетел в лицето на Съвършено-мъдрия прави така, че в крайна сметка другите да изберат да тръгнат в неговата посока. Действа чрез недействие. Неговата посока е посоката на природния закон (Дао). И ако хората избират да вървят срещу природния закон, това не го трогва.

Ако в монотеистичните религии се казва: „Всичко е Бог!”, или „Всичко е Любов!”, в даоизма не може да се каже: „Всичко е Дао!”. В момента, когато се каже: „Всичко е Дао!”, нищо не се казва, защото Дао е отвъд всеки смисъл.

Съвършената добродетел притежава търпението на Небето и Земята, не живее за себе си, нито изпитва ревност, както се казва за Божествения Абсолют, когато санкционираните от него етични норми не се спазват, не   вменява това в грях и не наказва.

Защото, ако Любовта към всичко живо в качеството си на  нравствена норма е категоричен императив, то това води до непрекъснато чувство за вина в човека, защото макар и да не участваме в убиването на живи същества било за храна, било защото те са „вредители” в стопанската дейност на хората, то ние сме „съучастници”.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.01.2016

 

Към началото на страницата    Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта

Save