Публикации чан / дзен във facebook 
Към карта на сайта 
Олтарна сутра на VI-я патриарх Хуей-нън – (пълният текст)
Съдържание на страницата:
Олтарна сутра на VI-я патриарх Хуей-нън (основни понятия)
1. Съсредоточеност и мъдрост
2. Психическа концентрация в духовната практика „исин санмей“
3. Отсъствие на признаци, не-мисъл, не-свързаност
4. Седящата медитация (дзочан) не е съзерцание на ума, не е съзерцание на чистотата
5. Медитация и съсредоточеност
6. Трите тела на Буда: дхармакая, самбогхая и нирманакая.
7. Външни мисли, предизвикани от привързване към външни обстоятелства.
8. Четирите велики обета
9. Жизнена енергия „ци”, дух „хун” и вегетативна душа „по”
10. Велика мъдрост, достигнала отвъдния бряг (Маха_праджня_ парамита)
11. Пустота, „шуня” и пустотност „шунята” в „Олтарната сутра” на Хуей-нън
12. Вималкирити-сутра и преодоляване на страстите (клеша) чрез недеяние (увей)
13. Заблудата, че с течение на времето всичко може да бъде направено от добро по-добро.
14. „Концентрация” и „внимание” в Учението на Хуей-нън, VI-ти патриарх на школата Чан
15. Вглъбение (дзуочан) и истинската дхяна – медитацията в Учението Хуей-нън
16. Концепцията за „внезапното просветление” на Хуей-нън, VI-ти патриарх на школата Чан
17. Пробуждането – опознаване на собствения изначален ум – освобождение (праджнясамадхи)
18. Буда-природа и Дхарма-природа
PS. За превода на старокитайски текстове на европейските езици
.
1. Съсредоточеност и мъдрост
„В никакъв случай не трябва да се твърди, че мъдростта и съсредоточеността се различават. Съсредоточеността и мъдростта представляват едно цяло и не могат да се разделят на две отделни части. Не казвайте, че съсредоточеността е първична и предизвиква мъдрост или мъдростта е първична и предизвиква съсредоточеност, или че съсредоточеността и мъдростта се различават една от друга.” (13)
Превод Юлиана Гегова
Това означава, че съсредоточеността и мъдростта са единни. Взаимната връзка между съсредоточеността и мъдростта е като между светилника и светлината. Ако няма светилник, няма и светлина. Светилникът е субстанция на светлината, светлината е функция на светилника. По същата аналогия: съсредоточеността е субстанция на мъдростта, мъдростта е функция на съсредоточеността Щом се появи мъдростта, значи в нея присъства и съсредоточеността; веднага щом се появи съсредоточеността, значи в нея присъства мъдростта.
Всеки спор, казва Хуей-нън, за кое е първично, а кое – вторично, „поражда лъжливи възгледи за наличие на индивидуален „Аз“* в дхармите и няма да можете да се освободите от четирите състояния** на всички феномени”.
*Фаво – лъжлива, от гледна точка на будизма представа за нещо като за „неща в себе си“, т. е, за индивидуална и независима същност, а не временна комбинация от елементи (ци), която трябва да се разпадне.
**Т. е, зараждане, битие,изменение, унищожение
Качено на сайта iztoknazapad.com на 23.11.2015
.
2. Психическа концентрация в духовната практика „исин санмей„
„Психическата концентрация в духовната практика „исин санмей” представлява постоянно осъществяване на директност на ума винаги и навсякъде: когато ходите, стоите, седите или лежите. Във „Вималакирти /нирдеша/сутра” е казано: „Директният ум е обител на Пътя; директният ум е Чиста Земя“.
Ако говорите за психическа концентрация в духовната практика „исин санмей”, но не осъществявате директност на ума, вие не сте ученик на Буда.
Само когато практикувате директност на ума и не изпитвате никаква привързаност към нещата и явленията, това може да се нарече „исин санмей”. Заблуждаващите се хора се привързват към външните признаци на нещата и явленията и когато започнат да се занимават с практиката на психическата концентрация „исин санмей”, приемат за директност на ума неподвижното седене, както и изкореняване на лъжливите възгледи от ума, предполагайки, че точно това е съсредоточеността „исин санмей”. (14)
Превод Юлиана Гегова
*”Исин санмей” (санкр. екавюха самадхи, екачаря самадхи) тук означава: съсредоточеност върху единното; съсредоточеност върх единството на битието; „самадхи на единството“, „самадхи на единното действие“, посредством което в един миг на битието се постига и всеобщо равенство и единство на дхармите.
Такава практика, казва Хуей-нън уподобява човека на безчувствените вещи и създава препятствия по Пътя-Дао. Защото Дао трябва да тече безпрепятствено, не бива да допуснем Дао да бъде възпрепятствано. Ако умът се задържа върху нещата, това означава, че той се самоограничава. Погрешно е да седим и да съзерцаваме ума си, да съзерцаваме чистотата, без движение и без активизиране на ума.
Качено на сайта iztoknazapad.com на 23.11.2015
.
3. Отсъствие на признаци, не-мисъл, не-свързаност
„Във вратите на Дхарма от най-древни времена до ден днешен в основата на всичко е „не-мисълта“, като главен принцип на Учението; „отсъствието на външни признаци“ като субстанция; „не-свързаността“ като опора.
А. Отсъствие на признаци
„Отсъствие на признаци“ има, когато намирайки се сред признаци (форми), човек решително се разграничава от външните признаци на нещата.
Външно отказът от всякакви признаци е „отсъствие на признаци“. Веднага щом човек се откаже от признаците, субстанцията на неговата собствена природа се пречиства. Точно затова „отсъствието на признаци“ е субстанция.
Б. Не-мисълта
„Не-мисълта“ („отсъствието на мисли“) означава, потъвайки в размисъл, да не мислиш. Последователния процес на мислене не трябва да спира, да се задържа върху нищо конкретно, тъй като щом една мисъл спре, целият следващ поток от мисли спира и се предизвиква „завързване“. Миналите мисли, сегашните мисли и бъдещите мисли трябва да следват една след друга, мисъл след мисъл. Когато последователният поток от мисли не спира върху нищо конкретно, няма да се получи завързаност, това е не-пребиваване като основа.
Попадането във всякакви ситуации, без да се получи замърсяване, се нарича „не-мисъл“. В мислите си отхвърлете външните обстоятелства; намирайки се сред нещата, не допускайте пораждането на мисъл за тях. Ако вие не мислите за множеството неща, ще отхвърлите всякаква мисъл. И когато логичното мислене бъде прекъснато, вие вече няма да се прераждате на друго място.
Ето защо „не-мисълта“ е възприета като главен принцип в Учението. Тъй като заблуждаващите се хора мислят, опирайки се върху външни обстоятелства, такова мислене поражда лъжливи възгледи, всевъзможни страсти с тяхната порочна активност и най-различни глупави мисли. Всичко се ражда от това погрешно мнение. Ето защо в тези врати на Учението „не-мисълта“ е утвърдена като основен принцип.
Обаче ако въобще няма мисли, не-мисълта, също не може да съществува. „Не“ означава „няма“ какво? „Мисъл означава „мисъл“ за какво? „Не“ означава отказ от двойствеността на признаците на всички страсти. „Мисъл“ означава да се мисли за изначалната природа на татхата (истинската реалност). Татхата е субстанция на мисълта, мисълта е функция на татхата.
Ако човек мисли на нивото на собствената си природа (т.е, истинската реалност – татхата), то макар че той вижда, чува, разбира (осъзнава) и знае, умът му не е замърсен от външните обстоятелства (обекти) и винаги е съвършено свободен. Във Вималкирити сутра е казано: „Външно можете да различите всички признаци на дхармите, а вътрешно не се отдалечавайте от първопринципа“.
В. Не-свързаността
„Не-свързаността е изначалната природа на човека”. (17)
Превод Юлиана Гегова
Качено на сайта iztoknazapad.com на 24.11.2015
.
4. Седящата медитация (дзочан) не е съзерцание на ума, не е съзерцание на чистотата
„В нашето Учение, изначално „седящата медитация (дзочан) не е съзерцание на ума, не е съзерцание на чистотата, а освен това не може да се каже за нея, че е напълно неподвластна. Ако става дума за съзерцание на ума, то умът изначално се замърсява от заблуди, а заблудите приличат на илюзии, затова няма какво да се съзерцава. Ако става дума за съзерцаване на чистотата, то природата на човека е изначално чиста, но поради лъжливите мисли татхата се замъглява.
Когато се отказвате от лъжливите мисли, вашата изначална природа проявява своята чистота. Да не виждате, че собствената ви природа е изначално чиста и да възбуждате ума си чрез съзерцание на чистотата – това означава да пораждате „замъгленост чрез чистота”. Тъй като заблудите нямат реална основа, напълно очевидно е, че всичко, което съзерцавате е илюзия.
Истинската чистота няма форми и признаци, но някои се опитват да определят форми и признаци на чистотата и казват, че точно това представлява практиката на физическото и моралното самоусъвършенстване. Хората, които споделят подобни възгледи, създават препятствия пред изначалната си природа и се „завързват” чрез чистотата.
Под неподвижност трябва да се разбира устойчивост (постоянство) на собствената природа, когато човек не обръща внимание на грешките и недостатъците на другите хора. Ако хората са със замъглен ум, макар че собствените им тела са придобили неподвижност, веднага щом отворят уста, веднага започват да говорят за доброто и лошото в другите, а това е нарушение на Пътя Дао.”(18)
Превод Юлиана Гегова
Качено на сайта iztoknazapad.com на 25.11.2015
.
5. Медитация и съсредоточеност
„В нашето Учение „да седиш” означава, че нямаш никакви препятствия и не възникват мисли при никакви външни обстоятелства и условия. „Медитация” (чан) означава вътрешно съзерцание на собствената изначална природа (бенсин) и отсъствие на вълнение.
А какво означава медитация и съсредоточеност? „ Медитация” се нарича отказът от външни признаци, а „съсредоточеност” –вътрешното спокойствие. Ако съществува привързаност към външни признаци, вашият ум няма да бъде спокоен: ако съществува отказ от външни признаци (на нещата), то умът ще бъде спокоен и вашата изначална природа ще бъде естествено чиста и съсредоточена..
Щом като човек започне да се опира на външните обстоятелства, възниква движение, а движението предизвиква безпокойство. А ако се откажеш от външните признаци, това вече ще бъде медитация (чан); ако запазиш вътрешното си спокойствие, това ще бъде съсредоточеност – самадхи (дин).
Следователно освобождаването от привързаността към външните обекти е медитация – чан, а запазването на вътрешно спокойствие – съсредоточение – самадхи. Затова се казва „медитация” и „съсредоточеност”.
Когато съзерцавате собствената си природа, вие ще съзрете собствената си чистота, като се занимавате с практиката на самоусъвършенстване ще съзрете дхармакая* в собствената си природа и собствените ви деяния ще станат деяния на Буда. По този начин, работейки върху себе си, вие ставате Буда.” (19)
*Дхармакая – „дхармичното тяло на Буда“, абсолютният аспект на битието
Превод Юлиана Гегова
Качено на сайта iztoknazapad.com на 25.11.2015
.
6. Трите тела на Буда: дхармакая, самбогхая и нирманакая.
Във вашата собствена природа има три тела на Буда: дхармакая, самбогхая и нирманакая. Трите тела на Буда се раждат от собствената ви природа:
Природата на всички хора е изначално чиста сама по себе си. Но ако хората започнат да мислят за лоши неща, те започват да извършват лоши постъпки. Ако мислят за добри неща, започват да практикуват добри деяния. Тези неща се намират в собствената природа на хората, но сама по себе си тя е чиста. Това се уподобява на слънцето и луната, които винаги са светли, но могат да бъдат покрити с облаци и да изглеждат замъглени, но щом внезапно задуха вятърът на интуицията (праджня) и прогони всички облаци и мъгли, те мигновено ще засияят с пълния си блясък.
Чистотата на природата на хората е като синьото небе, интуицията (праджня) прилича на слънцето, а мъдростта (джняна) – на луната. Плаващите облаци на външните мисли, предизвикани от привързване към външни обстоятелства, скриват тяхната светлина и нашата собствена природа не може да свети. Затова, когато се намери някой, който да ни разкрие истинското учение и да разпръсне заблудите и грешките ни и отвътре, и отвън ще ни озари светлина и в собствената си природа ще открием цялото многообразие от неща, тъй като всички неща се намират в собствената природа на всеки човек.
Това се нарича чистото тяло на Буда дхармакая. Всеки, който намери убежище в самия себе си, отхвърля всички лоши постъпки и това се нарича намиране на убежище.
А какво означава безбройното многообразие на проявите на нирманакая? Когато липсва (логично) мислене, природата на човека е пуста, но когато то възникне, започва самотрансформиране. Ако той мисли за лоши неща, преражда се в ада. Ако мисли за хубави, за добри неща, се преражда на небето сред девите (небесните жители). По този начин в собствената природа протичат твърде много трансформации, но заблуждаващите се хора не знаят за това и не виждат нищо.
Веднага щом се появи някаква добродетелна мисъл, се ражда и интуитивната мъдрост. Това се нарича нирманакая на Буда на собствената ви природа. А какво се нарича съвършен Буда самбхогакая? Както един светилник може да разпръсне хилядолетната мъгла, така и една мъдра мисъл може да унищожи хилядолетното невежество. Не мислете за миналото, постоянно мислете за бъдещето, понеже ако постоянно ви спохождат бодри мисли за бъдещето, това се нарича самбхогакая Буда. Самата мисъл за злото унищожава плодовете на хилядолетното добро, самата мисъл за доброто унищожава плодовете на хилядолетното зло. Ако открай време вашите мисли за бъдещето винаги са добри, вие ще се наричате самбхогакая Буда.
Ако мислите от позицията на дхармакая, това е нирманакая. Ако мислите ви постоянно са добри, това е самбхогакая. Самопробуждане и самоусъвършенстване – това се нарича „да потърсиш убежище“. Кожата и месото са физическото тяло рупакая, а физическото тяло е жилище, затова не може да се каже, че вие търсите това убежище. Но ако се стремите към трите тела на Буда значи сте осъзнали великия смисъл на будисткото учение.“(20)
Превод Юлиана Гегова
Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.11.2015
7. Външни мисли, предизвикани от привързване към външни обстоятелства.
”Плаващите облаци на външните мисли, предизвикани от привързване към външни обстоятелства, скриват светлината на Слънцето на Истината и нашата собствена природа не може да свети…..” (20)
Превод Юлиана Гегова
Олтарна сутра на VI-я Патриарх Хуей-нън
На много места в Олтарната сутра Хуей-нън говори за „външни мисли предизвиквани от външни обстоятелства”. В този израз има две свързани понятия: „външни мисли” и „външни обстоятелства”, значението на второто понятие трябва да си изясним, за да разберем смисъла на тази фраза, а и на сутрата като цяло….. Хуей-нън не е намерил за необходимо да го обяснява, защото в източната култура по онова време поне, е нещо, което се разбира от само себе си.
Щом Хуей-нън изрично говори за „външни мисли предизвиквани от външни обстоятелства”, следователно той не поставя всички външни мисли в една категория, и ни предупреждава, че само мислите предизвикани от привързване към външни обстоятелства, скриват светлината на собствената ни природа.
Според мен съществува поток от мисли, който ни утвърждава като разумни същества и съпътстващи паразитни мисли, предизвикани от външни обстоятелства, които възникват от нашите заблуждения, нещо като паразитните токове в електротехниката.
Паразитните мисли възникват успоредно с потока от мисли, който ни утвърждава като разумни същества и който не може да бъде спрян, защото според Хуей-нън, този поток сам по себе си е Дао.
Докато паразитните мисли са от субективен характер: това са мисли-притеснения, мисли-съмнения, мисли-самосъжаления, мисли-окайвания, мисли-завист, мисли-алчност, мисли-злоба…….., можем да продължим списъка.
Потокът от мисли не бива да се спира, защото той е пътят Дао. Хуей-нън възразява срещу седящата медитация,именно защото при нея се цели този поток да се спре. Паразитните мисли са тези за които се казва, че са „предизвикани от привързване към външни обстоятелства, скриват светлината на Слънцето на Истината и нашата собствена природа не може да свети…..”
Когато се говори за „не-мислене” по време на медитация, това означава да се потискат тези паразитни мисли – и тогава независимо седим ли, стоим ли, спим ли, каквото и да правим, – това ще бъде Чан практика на медитация.
Превод Юлиана Гегова
Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.11.2015
.
8. Четирите велики обета
„Сега, след като приехте убежището в трите тела на Буда (трикая)*, ще ви обясня четирите велики обета. Премъдри приятели! Повтаряйте заедно с мен това, което казвам:
Заклевам се да спася всички живи същества, колкото многобройни да са те!
Заклевам се да унищожа всички клеши**, колкото и многобройни да са те!
Заклевам се да осъзная всички будистки учения, колкото и многобройни да са те!
Заклевам се да завърша успешно ненадминатия Път на Буда!
Когато казвам: Заклевам се да спася всички живи същества, колкото многобройни да са те, това не означава, че спасявам вас, а че в своя ум всяко живо същество спасява себе си, спасявайки собствената си природа.
Какво означава да спасиш себе си, спасявайки собствената си природа? Независимо от еретичните възгледи, клеши, невежеството, глупостта и заблудите във физическото си тяло (рупакая), вие притежавате природата на изначалното пробуждане (бендзюе) и затова с помощта на правилни възгледи постигате спасение:
– Когато се поражда стремеж към правилни възгледи, мъдростта на праджня прогонва невежеството и заблудите и всички живи същества сами се спасяват.
– Когато се появят еретични възгледи, вие се спасявате чрез правилни възгледи, когато се появят заблуждения, вие се спасявате посредством мъдростта.
– Когато ви сполетява зло, се спасявате посредством просветлението – бодхи.
Това спасение се нарича истинско спасение.
Заклевам се да унищожа всички клеши, колкото и многобройни да са те, означава изучаване на несравнимата истинска дхарма (Учението).
Заклевам се да завърша успешно ненадминатия Път на Буда означава винаги да се проявява смирение и почтителност към всичко, да се отхвърлят лъжливите привързаности и да се пробуди собствената интуитивна мъдрост. Когато бъдат отхвърлени всички заблуди настъпва самопробуждането и човек успешно завършва Пътя на Буда, като осъществява по този начин силата на четирите обета.“(21)
* Трите тела на Буда (трикая)
Дхармакая – „дхармичното тяло на Буда“, абсолютният аспект на битието, лишено от разделение на субект и обект;
Самбхогакая – „тяло на блаженството“, комуникативният аспект на битието, той се проявява когато абсолютното битие (т. е, дхармакая) приема име и образ;
Нирманакая – „тяло на въплъщението“, „екзистенциална форма“ на битието на света, външна форма на „истинската“ и абсолютна реалност.
** Клеша – това е морално-психическа „помраченост”, замърсеност
Превод Юлиана Гегова
Качено на сайта iztoknazapad.com на 27.11.2015
..
9. Жизнена енергия „ци”, дух „хун” и вегетативна душа „по”
„Вселената се самосъздава вечно в една постоянна еволюция в безспирно зараждане и ставане само от един материал, изначалният Дъх (или енергия) „юан-ци”. Който не е нито материя, нито дух.”
Хъгуан- дзъ
Човек дължи живота си на едно сгъстяване на „ци”. Щом той се сгъсти, това е живот, но разсее ли се това е смърт.
Джуан-дзъ
Употребявания за означаване на дъха ци знак вероятно символизира парата, която се издига над врящия ориз.Но, както казва Ан Чън, ци е повече от дъха, който одушевява живите същества, ци е принципът на единствената и неповторима реалност, който дава форма на всяко нещо и на всяко живо същество във Вселената; това означава, че не съществува разграничителна линия между човешките същества и останалия свят.
Ци не е субстанция, която има доловимо присъствие извън формите, които приема. По такъв начин от една страна ци е енергията, която без да е външна спрямо тях, е различна от конкретните форми, доколкото тя е изворът им, тоест неопределеният и безкраен потенциал, и доколкото се запазва, когато тези конкретни форми изчезнат, и, от друга страна, формите, които приема тази енергия, които не са друго, освен нея. Поради тази двойна възможност да се установи в една форма и да я надхвърли, това ци придава форма (подобно на грънчаря) и преобразява (дзао-хуа) всяко нещо чрез едно двояко действие.
превод Виолета Йончева
Ан Чън „История на китайската мисъл”
В резюме, това, което казва Ан Чън в „История на китайската мисъл” за китайската мисъл от този период е, „че цялата реалност, физическа и духовна, не е нещо друго, освен жизнена енергия „ци”. В основата на всичко е дъхът „ци” тази „жизнена енергия”, която вдъхва живот на цялата Вселена. „Ци” е най-близо до нашата представа за „материя”. Тя е градивния материал, тя енергията в един свят, в който това, което е трайно са процесите, „ставането”, а не нещата. Нещата, най-общо казано, са ефимерен резултат на тези процеси.
Съединяването на семето, „цзин” (по подобие на идея, образ) и силата, „ци”(подобно на субстанция, получаваща форма), дава начало на живата материя. Но това не е всичко. Съществува и дух устремен нагоре (анимус*, хун) и вегетативна душа (анима*, по), устремена надолу Те са израз на опозицията Ян/Ин.
*Анимус и анима са названия за „хун” (духът) и „по” (вегетативната душа), дадени от К.Г.Юнг, в стремежа му да ги разграничи по съдържание от превеждането им по аналогия на европейските езици като „дух” и „душа”.
„Главното свойство на живота е дуалността. Смята се, че с първия плач на детето тези два основни принципа, които са единни в утробата на майката, се разделят и до края на човешкия живот не могат да се намерят един друг. От този момент съзнанието придобива зрение и познание. Дълбоко се намира възприемащото, още по-дълбоко чувстващото. Максималната дълбочина е царството на силата, на органическото. Но до него съзнанието няма пряк достъп и затова няма възможност да превърне тази сила в послушен инструмент. Сферата на органическото, това е инструмент, с който духът, обладаващ по-малка или голяма сила, трябва да са бори.
И така, ясно е, че съзнанието и силата са разделени. „Анимус (хун), отлита, а анима (по), се спуска в дълбочината.”, т.е, в момента на смъртта принципите придобиват различни форми. Те съществуват през целия живот в измамно единство вътре в тялото, тъй като китайците отъждествяват личността (персоната, фактическото, маската) с тялото. Тялото е началото, което обединява силите, които се проявяват като душа на човека. Но в пределите на тялото функциите и действието на тези сили силно се различават. „Само мъдрец може да ги приведе в хармония, като сам се постави в центъра на движението.“ Смъртта разрушава тялото и заедно с него и измамното единство на човешкото същество.”
Рихард Вилхелм, „И Дзин” – цикъл лекции изнесени в периода 1926-29 г.
И така, вегитативната душа,” по”, управлява плътта, а „хун „ (духът, анимус) е по-скоро интелектуалният и духовен аспект, духовно-възприемчивото начало на психиката. Но, според китайската мисъл, при духа, „хун” и вегетативната душа „по” е неприложима качествена оценка. Не може да се каже, че духът е душа от по-висш порядък.
Вегетативната душа, „по”, анима, е напълно подготвена за своята роля още при зачатието на новия живот, тя „отглежда” зародиша до завършеността му като човешко същество при раждането му, „наглежда” съзряването му, и през целия му живот осигурява неговото оцеляване, „дирижира” едновременното функциониране на всички органи в неговото тяло „лекува” болестите му и оздравява получените рани – и така до изчерпване на потока „ци” или до инцидентна смърт.
Духът, „хун”, анимус, като такъв не е нещо, което човек получава готово, духовната сфера се създава в течение на целия живот. Съгласно конфуцианската школа „възможно е животът да съществува, за да се случи това“. Затова Конфуций твърди, че „човек трябва да се учи през целия си живот”.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 28.11.2015
.
10. Велика интуитивна мъдрост, достигнала отвъдния бряг (Махапраджняпарамита)
Махапраджняпарамита (маха праджня парамита) са индийски думи, които на китайски означават „велика интуитивна мъдрост, достигнала отвъдния бряг“. Това учение трябва да се практикува, а не само да се рецитира (нян). Ако вие само го рецитирате, а не го практикувате (син), всичко ще прилича на илюзия, на мираж. Дхармовото тяло на практикуващия е самият Буда.
А какво означава „маха“? „Маха“ означава „велико“, подразбира се, че свойствата на ума са обширни, подобно на пустотата. Всички светове на Буда са подобни на пустотата, удивителната природа на човека в основата си съдържа пустота, затова няма нищо, което да бъде придобито. Истинската пустота на собствената природа е подобна на всичко това. Премъдри приятели! Вие слушате моите обяснения за пустотата и се привързвате към пустотата. Недейте да седите в медитативна поза, съсредоточавайки ума си върху пустотата. Ако се съсредоточавате върху пустотата, ще попаднете в неутрално-безразлична пустота. Обаче пустотата съдържа и слънцето и луната, и всички звезди и планети, и великата земя, планините и реките, тревите и дърветата, добрите и лошите хора, лошите неща и добрите неща, небесният Олтар (рая“ и ада, а те всички без изключение пребивават в пустотата. Пустотата в природата на хората е същата.*”(24)
*Твърдението на Хуей-нън „Пустотата в природата на хората е същата.”, има съвпадение в западната наука, за празното пространство, („Един атом е повече от 99.99% празно пространство. Което прави всичко във Вселената… предимно нищо……………Ако ядрото на атома е с размера на футболна топка, най-близкият до него електрон ще се намира на около километър разстояние. Ако махнете празното пространство, съставящо човешкото тяло, всеки от нас би бил по-малък от песъчинка. Ако махнете празното пространство, съставящо цялото човечество, всички 7 милиарда ще се съберат в една ябълка.” Tiny finding that opened new frontier (BBC News) ),но съм далече от мисълта, да твърдя, че това е нещо повече от съвпадение.
„Праджня – това е интуицията. Когато по всяко време последователния поток на мисли не съдържа невежество и постоянно се практикува интуицията, това именно се нарича „практикуване на праджня“. Природата на праджня няма външни форми и признаци.
А какво се нарича „парамита„? Това е индийска санкритска дума , която означава достигане на отвъдния бряг. Когато прозрете неговия смисъл, се освобождавате от поредицата раждане и смърт. Но когато се привързвате към външни обстоятелства, възникват раждането и смъртта. Подобно на вълните във водата, това е нашият живот на отсамния бряг. Да бъдеш свободен от външните обстоятелства – това прилича на успокоена водна повърхност, когато вълните се сливат в общ голям поток.Ето защо се казва „да достигнеш отвъдния бряг“ , т. е, парамита. Заблуждаващите се хора рецитират това с устата си, а мъдрите го практикуват чрез ума. Когато в процеса на мислене се съдържа невежество, това не е истинското битие. Ако ли пък мъдрите като един непрекъснат поток от мисли, мисъл след мисъл*, постоянно практикуват, точно това се нарича „истинно битие“. Всеки, който се е просветлил с това Учение, се е просветлил чрез учението за праджня и практикува праджня. А онзи, който не практикува, е невежа. При всеки, който практикува съсредоточеност на ума, дхармакая е идентична с тялото на Буда.”(26)
Превод Юлиана Гегова
Олтарна сутра на VI-я патриарх Хуей-нън
*В глава 17 на Олтарната сутра Хуей-нън казва: „Последователния процес на мислене не трябва да спира, да се задържа върху нищо конкретно, тъй като щом една мисъл спре, целият следващ поток от мисли спира и се предизвиква „завързване“.
Така че „отпускането на съзнанието” според Хуей-нън е равнозначно на отпускането на поредицата от мисли и впечатления (ниен), които се появяват в съзнанието и изчезват без да е необходимо да се намесваме, било като ги потискаме, било като ги задържаме.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 29.11.2015
..
11. Пустота, „шуня” и пустотност „шунята” в „Олтарната сутра” на Хуей-нън
Не може да бъде наречено пустота или не пустота,
нито пък двете, нито пък едно;
но за да бъде посочено, нарича се „Пустотата”.
„Мадхаямика шастра“
Превод Крум Ацев
Внезапното просветление и централната концепция на махаянистката философия за „пустотността” (шунята) – Шунявада, като взаимносвързани принципи, са основните акценти в Учението на Хуей-нън.
Вземайки за основа това учение (Шунявада), което е свързано с името на Нагарджуна, Хуей-нън го развива в посока, че всички неща са без собствена природа (свабхава) или самостойна реалност, тъй като съществуват „само в съотношение с другите неща”. Всички неща са реални като част от една обща реалност, но илюзия е да ги разглеждаме като притежаващи реалност сами по себе си.
„Обаче пустотата съдържа и слънцето и луната, и всички звезди и планети, и великата земя, планините и реките, тревите и дърветата, добрите и лошите хора, лошите неща и добрите неща, небесният Олтар (рая и ада), а те всички без изключение пребивават в пустотата. Пустотата в природата на хората е същата.”(24)
Превод Юлиана Гегова
Олтарна сутра на VI-я патриарх Хуей-нън
„Нищо във Вселената не може да съществува само по себе си, нито една вещ, нито един факт, нито едно същество, нито едно събитие – и поради тази причина е абсурдно едно нещо да бъде извадено като идеал за постигане. Защото онова, което бъде извадено само за себе си, съществува само в съотношение със своята противоположност, тъй като онова, което е, бива определяно, е в съотношение с онова, което не е, удоволствието се определя спрямо болката, животът се определя спрямо смъртта и движението се определя спрямо покоя. Явно съзнанието не може да оформи схващане какво е това, което е, без противопоставяне на онова, което не е, тъй като идеите за съществуване и несъществуване са абстракции, почиващи на такива семпли опити, като този, че в дясната ръка има стотинка, а в лявата няма.
От известна гледна точка същата относителност съществува и между нирвана и самсара; бодхи (пробуждането) и клеша (заблудата). Тоест, търсенето на нирвана предполага съшествуванието на проблема на самсара, а търсенето на пробуждане предполага някой да е в състояние на заблуда. Казано по друг начин: в момента, когато сатори става обект на желание, то става елемент на клеша. Истинското сатори не може да бъде желано. Защото не може да бъде въобразено.
И равенството „нирвана е самсара” важи и в друг смисъл – а именно, че онова което ни изглежда като свят на формите (рупа), всъщност е пустота (шуня). От тук и знаменитото изказване:
„Формата не се различава от пустотата; пустотата не се различава от формата. Формата е именно пустота; пустотата е именно форма“.
Праджня-парамита-хридая суутра
Превод Крум Ацев
Алан Уотс „Пътят на Дзен”, ИК КИБЕА 2005
Казаното дотук ми прилича на закона на Хегел: „Теза, антитеза – синтеза.”, за да се застраховам, казвам „прилича”. И се сещам за една реплика от „Имението Кроум” на Олдъс Хъксли, с която се дава определение за един много талантлив художник: „Той, казва се в книгата, до такава степен задълба в кубизма, че излезе от другата страна.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.12.2015
.
12.Вималкирити-сутра и преодляване на страстите (клеша) чрез недеяние (увей)
Появата на течения много близки до Чан, могат да бъдат забелязани почти веднага след появата на големите махаянистки сутри в Китай, т.е, вследствие делото на великия индийски учен-монах Кумарджива. По времето, когато превежда сутрите на китайски, един от най-видните му ученици е младият монах Сън-джао (384-414), който започва живота си като преписвач на конфуциански и даоски текстове.
Сън-джао бил приобщен към Будизма след прочитането на „Вималкирити- сутра” – текст, който оказва съществено влияние върху Чан/Дзен. Вималкирити не е монах, а мирянин, който надминал всички ученици на Буда в дълбочината на прозрението си. Той се оказал по-вещ от всички други ученици и бодхисатви, като отговорил на въпрос за същността на недуалистичната реалност чрез „гръмовно мълчание” – пример често следван от дзенските наставници.
Но основното в тази сутра – за Чан и за Китай – е постановката, че съвършеното проникновение е съвместимо с всекидневния живот и че всъщност висшето постижение е „да се постигне пробуждане без унищожаване на нечистотата на светското (клеша)”.
Тази постановка е особено притегателна и за конфуцианците и за даоистите. Конфуцианското ударение върху семейния живот не би се примирило със стриктно монашески будизъм. Макар китайските будистки наставници да са били обикновено монаси, те са имали множество напреднали ученици сред миряните, така че те, и конфуцианци, и даоисти, проявявали особена склонност към идеята за пробуждане, която не включвала идеята за унищожаването на човешките страсти, както би могло да се преведе клеша.
И двете учения изповядват силна вяра в човешката природа. И неунищожаването на човешките страсти не означава разрешение, те да процъфтяват неукротени. Означава по-скоро освобождаването им, а не борбата с тях – нито потискане на страстите, нито отдаване на страстите. Защото в Дао няма жестокост, целите се постигат чрез ненамеса (увей), което е нещо като психологическо джудо.
Превод Крум Ацев
Алан Уотс „Пътя на Дзен” КИБЕА 2005
Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.12.2015
.
13. Заблудата, че с течение на времето всичко може да бъде направено от добро по-добро
Всички неща не притежават реалност, затова трябва да се освободим от идеята за реалност на нещата.( 47)
Превод Юлиана Гегова
Олтарна сутра на VI-я патриарх Хуей-нън
Всички неща са без собствена природа (свабхава) или самостойна реалност, тъй като съществуват „само в съотношение с другите неща”
Шунявада
Превод Крум Ацев
„Нищо във Вселената не може да съществува само по себе си, нито една вещ, нито един факт, нито едно същество, нито едно събитие. Защото онова, което бъде извадено само за себе си, съществува само в съотношение със своята противоположност. Удоволствието се определя спрямо болката, животът се определя спрямо смъртта и движението се определя спрямо покоя.
Не става дума за това, чувствата да се приглушават, чрез нарочно усилие и да се поддържа блудкаво безразличие. Става дума за проникване отвъд общоприетата илюзия, че приятното и доброто могат да бъдат разделени от болезненото и злото. Първият принцип в даоизма е бил:
(2). Щом всеки разпознае красотата като нещо красиво, вече се появява и грозота.
Щом всеки разпознае добротата като нещо добро, вече се появява и зло.
Което „е” и което „не е” едно друго се пораждат;
Трудното и лесното едно друго се познават;
Дългото и късото едно с друго се сравняват;
Високото и ниското едно спрямо друго се съпоставят;
Преди и след едно друго се редуват.
Дао дъ дзин
Превод Крум Ацев
Ако се съзре това, означава да се види, че добро без зло е като „горе” без „долу”, и че превръщането на стремежа към доброто в идеал е като да се избягва лявото, чрез постоянно завиване надясно. При което човек просто се върти в кръг.
Логиката в случая е много проста, тя разрушава най-голямата илюзия на човешкия разум, според която с течение на времето всичко може да бъде направено от добро по-добро. Защото според общото мнение, ако не е така, човешкият живот би бил лишен от всякакъв смисъл и стимул.
Единствената алтернатива на постоянно прогресиращия живот се вижда в елементарното живуркане, апатично и мъртво, тъй безрадостно и безсъдържателно, че на човек направо би могъл да се самоубие.
Самата идея за тази „единствена алтернатива” показва колко здраво разумът е обвързан с дуалистичния модел на мислене, колко му е трудно да миссли чрез понятия различни от „добро” и „зло”, или пък някаква мътна смесица от двете. За да осъзнаем абсурдността на усещането, че животът може да бъде съществено подобрен посредством постоянното избиране на доброто, първата стъпка е да осъзнаем абсурдността да се подбира.
А най-добрата изходна точка е „добиването на усет” за относителността и осъзнаването, че животът не е ситуация, от която може нещо да се грабне и да се спечели – сякаш е нещо, към което подхождаш отвън и го ползваш като баничка или халба бира. Да успееш винаги означава да загубиш – защото колкото повече човек успява в нещо, толкова по-голяма става и нуждата преуспяването да продължи.
Превод Крум Ацев
Алан Уотс „Пътят на Дзен”, ИК КИБЕА 2005
14. „Концентрация” и „внимание” в Учението на Хуей-нън, VI-ти патриарх на школата Чан
Един ден един мирянин се примолил на дзен-наставника Иккю:
– Учителю, ще бъдеш ли така добър да ми напишеш няколко мъдри и възвишени максими. Че да си ги имам и препрочитам?
Иккю мигом взел четката и написал думата „внимание”.
– Това ли е всичко?! Почудил се човекът. – Няма ли да добавиш още нещо?
Тогава Иккю написал два пъти същия йероглиф: „Внимание. Внимание.”
– Е, добре, промълвил другият доста разочарован. –Но да ти кажа правичката, не виждам кой знае каква дълбочина или възвишеност в това, което ти току що-написа.
Тогава Иккю написал същата дума три пъти: „Внимание. Внимание. Внимание.”
Човекът вече се ядосал и се сопнал. – Че какво толкова означава тази дума: „внимание”?
– „Внимание” означава „внимание” – отвърнал кротко Иккю.
„В онова, което виждаш там, трябва да бъде само вижданото; в онова, което чуваш там, трябва да бъде само чуваното; в това, което усещаш там (като мирис, вкус или допир), трябва да бъде само усещаното; в онова, което мислиш, че е там, трябва да бъде само мисълта.”
Буда – Удана 1.10
Превод Юлиан Антонов
Филип Капло „Трите стълба на Дзен” Изток-Запад 2005
Като умеете точно да различавате
външните признаци на нещата,
неотклонно следвайте абсолютния принцип.
Ако прозрете и осъзнаете всичко това,
значи ще действате в съответствие
с истинската реалност.
Превод Юлиана Гегова
Олтарна сутра на VI-я патриарх Хуей-нън
Разликата между „концентрация „ и „внимание” е подобна на тази между централното и периферното зрение. Централното зрение „вижда” само това към което съзнателно са насочени очите, като го отделя от общия фон. Примерно страницата на книгата, която четем. В този случай съзнанието е заангажирано активно с видяното и го фиксира трайно в паметта.
Периферното зрение е това, при което виждаме едновременно всичко, което е в обсега на зрението, така гледаме когато се стъмни или когато не сме сигурни дали нещо не ни заплашва. Всичко е един общ фон и нищо не се отделя като предмет за обмисляне, докато то не се изяви като съмнение, проблем или заплаха.
И това разделение се отнася за всички сетива. Вслушваме се в нещо конкретно, в нечий глас примерно, слушаме го, но едновременно чуваме целия звуков фон….
Всеки е наблюдавал, как котарак дебне някое птиче. Притаил дъх, вперил поглед в плячката си, но инстинктът му на дребен хищник го кара да е нащрек да не стане той самия плячка на някого отстрани, отзад или отгоре.
Именно това, периферното осъзнаване на света около нас, е следване на „в онова, което виждаш там, трябва да има само вижданото; в онова, което чуваш там, трябва да има само чуваното……..” (Буда – Удана 1.10).
Това е и „Внимание” означава „внимание” – на Иккю.
Това означава да различаваш и се разграничаваш от външните признаци на нещата и да следваш абсолютния принцип. Прозреш ли това, казва Хуей-нън в своята Дхарма, това означава, че действаш в съответствие с истинската реалност.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.12.2015
.
.15. Вглъбение (дзуочан) и истинската дхяна – медитацията в Учението на Хуей-нън
„Ако започнеш да съсредоточаваш съзнанието си върху покоя, просто ще създадеш неистинен покой. Какво означава думата вглъбение (дзуочан)? В тази школа тя означава никакви прегради, никакви пречки, отвъд всякакви обективни ситуации, лоши или добри. Думата седене (дзуо) означава да не възбуждаш мисли в съзнанието си.
Мислите идват и си отиват от само себе си, защото при прилагане на мъдростта възпиране няма. Това е самата праджня и естествено освобождение. Това е приложението на „не-мисленето” (у-ниен). Но ако не мислиш за нищо изобщо и заповядаш на мислите незабавно да спрат, това означава да се окажеш във възела на метода и може да се нарече затъпяване.
Да се съсредоточаваш върху съзнанието и да го съзерцаваш, докато не стане неподвижно, е болест, а не дхяна. Да се сдържа тялото чрез дълго седене в едно и също положение – каква полза за Дхарма има в това.”
Олтарна сутра на VI-я Патриарх Хуей-нън
Превод от китайски на английски Алан Уотс
Превод на български Крум Ацев
„Учението на Хуей-нън предлага вместо да се опитваш да пречистиш или опразниш съзнанието си, просто да го оставиш на мира. – защото съзнанието не е нещо, което може да бъде уловено. Отпускането на съзнанието е равнозначно и на отпускането на поредицата от мисли и впечатления (ниен), които се появяват „в” съзнанието и изчезват от него, без да го потискаш, да ги задържиш или да се намесваш в тях.
Противопоставяйки се на фалшивата дхяна на простата безмозъчност, Хуей-нън сравнява Великата Пустота с Космоса и я нарича велика, не защото е пуста, а защото обема слънцето, луната, звездите….. Истинската дхяна е да осъзнаеш, че собствената ти природа е като Космоса и че мислите и усещанията идват в този „изначален разум” и си отиват от него подобно на птици, прелитащи през небето, без да оставят никаква следа.
В неговата школа пробуждането е „внезапно”, защото е по-скоро за бързосхващащите, отколкото за бавносхващащите, последните е необходимо да разбират на етапи или по-точно след дълго време, докато Учението на Шестия патриарх не признава етапи на растежа. Да се пробудиш изобщо означава да се събудиш напълно, тъй като будистката същност, която няма части или деления, не се осъзнава малко по малко.“
Превод Крум Ацев
Алан Уотс „Пътя на Дзен” КИБЕА 2005
Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.12.2015
.
16. Концепцията за „внезапното просветление” на Хуей-нън, VI-ти патриарх на школата Чан
Концепцията за „внезапното просветление” е основополагаща за Южния клон на чанската школа и предопределя за столетия напред, до наши дни, философския и психологическия характер на Будизма Чан/Дзен.
Идеята за „внезапното просветление” е отрицание на „постепенното просветление”, безусловно доминираща в Чанската школа преди нейното разцепление, а и в ортодоксалния Будизъм. В нея се набляга върху систематичното, последователно и поетапно духовно усъвършенстване, постепенно „изчистващо” ума на човека от „помрачаващите” и „замърсяващите” фактори.
Докато, според Хуей-нън, „истинската природа” на човека е тъждествена на „природата на Буда”, неговият изначален ум (бенсин), е в основата на ума на всяко човешко същество, затова той е изначално чист и винаги пребивава в абсолютна чистота и спокойствие и е невъзможно да бъде „помрачен” и „замърсен” от нещо.
В своята гатха Хуей-нън по един поетичен начин изразява тази своя концепция: умът на човека не се нуждае от никакво изчистване, нито от някаква практика, за да бъде той „корегиран”.
Не е съществувало никога дърво-бодхи,
нито опора на светло огледало.
Изначално не съществува нито едно нещо,
така че къде ще полепне прах светски?!
Сърцето (умът) е дърво на просветлението-бодхи,
а тялото е опора на светло огледало.
Огледалото светло е изначално чисто,
къде би могло то да се опетни със прах светски?!*
*Преводът на тези стихове е мой, от превода от китайски на руски на „Олтарната сутра” на . . . . Евгения Завадская – „Восток на Западе” „Наука” 1970.
И ако „изначалният ум” е помрачен това се дължи на външни за него обстоятелства, и това е временно скриване в „мрака на невежеството” (умин), което се дължи на привързаността към индивидуалния „Аз” и навикът за „дискурсивно-логическо мислене“, което се основава върху схващаните като разбиращи се от само себе си отношения субект-обект, при което неизбежно се открояват „отличителни признаци” на „обособените” от тази гледна точка „неща и явления”.
„Мракът на невежеството” не е изначално присъщ на човека, той е временно явление в неговия психичен живот, и е само една завеса, която може мигновено да бъде разкъсана, достатъчно е да се освободим от лъжливите мисли и привързаности към нашия собствен „Аз”, и изначално чистата природа на човека ще се прояви в цялата си изначална чистота.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.12.2015
.
17. Пробуждането – опознаване на собствения изначален ум – освобождение (праджнясамадхи)
Премъдри приятели! Когато бях при патриарх Хун-жен, след като чух думите на Диамантената сутра само веднъж, получих просветление и внезапно прозрях изначалната природа на истинската реалност. Затова обучавам на тази Дхарма, за да се разпространи това Учение сред бъдещите поколения, за да бъдат подтиквани онези, които изучават Пътя към внезапно просветление – бодхи, за да може всеки от вас да съзерцава своя ум и да насочва собствената си изначална природа към внезапно просветление.
Ако вие не можете да постигнете самопробуждане, трябва да активизирате праджня вътре в себе си и да се просветлите чрез нея. Тогава всичките ви лъжливи мисли ще бъдат унищожени без остатък. Щом като вие самите прозрете, че вие самите сте най-добрия наставник за себе си, веднага, в същия миг на озарение ще познаете Буда. Ако въз основа на собствената си природа и ум, посредством праджня сте постигнали самопросветление и тази светлина пронизва всичко вътрешно и външно, значи вие сте опознали собствения си изначален ум. Щом сте познали собствения си изначален ум, точно това е освобождението. А щом сте познали освобождението, точно това е праджнясамадхи. Пробуждането и праджнясамадхи представляват не-мисъл (унян). Какво означава не-мисъл? Учението за не-мисъл означава: докато съзерцавате всички неща, да не се привързвате към тези неща, като попадате във всевъзможни обстоятелства, да не изпадате в зависимости от тези обстоятелства, да опазвате собствената си природа винаги чиста, да принуждавате шестте разбойника* да излизат през шестте врати**; като се намирате сред шестте прашинки***, да не се отстранявате от тях, но и да не се замърсявате с тях, свободно да идвате и да си отивате (не сте обвързани с нищо). (31)
*Шестимата разбойника – шестте чувства – виждане, чуване,обоняние, вкус, осезание, различаване.
** Шестте врати – шестте сетивни органа или функции (индрия): очи, уши, нос, език, тяло и ума (като способност да се осъзнават феномените в психическия живот)
*** Шест прашинки – шестте свойства(гуна) – произвеждани от обектите и сетивните органи: образ, звук, мирис, вкус, усещане, идея.
Точно това е праджнясамадхи и когато е постигната свобода и спасение, това се нарича практикуване на не-мисъл. Ако се стараете да не мислите за нищо и постоянно принуждавате мисълта си да спре, значи сте попаднали в оковите на учението – това се нарича ограниченост на възгледите. Който се е пробудил чрез учението за не-мисълта, съзерцава световете на всички Буди. Който се е пробудил чрез внезапното учение за не-мисълта, достига състоянието на Буда.
Превод Юлиана Гегова
Олтарна сутра на VI-я патриарх Хуей-нън
Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.12.2015
.
18. Буда-природа и Дхарма-природа
За помрачения човек Буда е живо същество, за просветления човек живото същество е Буда. За глупавия човек Буда е живо същество, за мъдрия човек живото същество е Буда. Ако умът е помрачен, Буда е живо същество. Ако умът е спокоен и уравновесен, живото същество е Буда.
Щом се зароди помрачения ум Буда веднага се скрива в живото същество. Но ако възникне просветлена мисъл и умът е в състояние на покой, живото същество става Буда. В нашия ум съществува самият Буда, Буда в нашия собствен ум е истинският Буда. Ако ние самите не притежаваме ум на Буда, Къде на друго място да го търсим?!”
Превод Юлиана Гегова
Олтарна сутра на Хуей-нън – Шести патриарх на школата Чан
.
Веднъж един монах с цялата си сериозност попитал Джьошу: „Има ли кучето буда-природа или не?, а Джьошу отвърнал „Му!”
.
„Всяко чувстващо същество същество има буда-природа.”
Нирвана-сутра
„Знаменитият пазаж от „Нирвана-сутра” обявява, че всяко чувстващо същество същество има буда-природа. Изразът всяко чувстващо съществува означава „цялото съществувание”. Не само хората, но и животните, дори растенията са „чувстващи същества”. Съответно и кучето, маймуната, водното конче, червеят имат в еднаква степен буда-природа според Нирвана-сутра. В контекстта на коана на Джьошу може да останете с впечатление, че понятието се отнася само за животните.
Какво тогава е буда-природата? Накратко естеството на всяко нещо е такова, че то може да стане буда. Някои от вас, които си мислят, че в тях се крие нещо, наречено буда-природа, може би ще се заинтересуват къде точно се намира то. Може би ще го идентифицирате със съзнанието, за което се предполага, че го притежава всеки, дори и най-поквареният. Само че никога няма да разберете истината за буда-природата, докато поддържате подобни възгледи.
Учителят Доген тълкува въпросния пасаж от Нирвана сутра по следния парадоксален начин:
„Това, което е присъщо на всички чувстващи същества е буда-природата, но не всяко чувстващо същество има нещото, наречено буда-природа.”
Тоест според Доген има само природа и нщо друго.
В будизма понятието „буда-природа” е изпълнено с интимни нюанси, докато „Дхарма-природа” не съдържа личностни конотации*. Но независимо дали казваме „будо- или „дхарма-природа” идеята е една и съща. Този, който е получил просветление за Дхарма, е Буда, следователно будата възниква от Дхарма. В Диамантената сутра се казва, че всички буди и тяхното просветление, произтичат от тази Дхарма, от което следва, че Дхарма – това е майката на будството. Всъщност няма нито „майка”, нито „син”, просто, както ви казах, е едно и също да кажеш Буда или Дхарма.
* Конотативно, за разлика от денотативното, е допълнително, второстепенно, определено от контекста, което се е появило и е тясно свързано с опита на човека. Това е субективното, произтичащо от определена културна среда, както и емоционално или свързано с опита асоцииране с определено значение или привнасяне на такова към дадена дума или фраза, и е значение, което се реализира в контекста, като се отличава в определена или дори съществена степен от речниковото значение на думата или нейната денотация. Конотативните значения влияят върху оценката, която правим при интерпретацията на съобщението.( wikipedia.org)
И така, какво е дхармата в Дхарма-природата? Дхарма, означава „феномени”. Това, което обикновено наричаме „феномени” (или явления) – тоест, онова, което се „явява” на сетивата, в будизма се нарича Дхарма. Тъй като думата „феномени” се отнася само за видимите неща, без да визира причините, поради които те са се появили, тя има доста ограничени конотации.
Наричаме тези феномени Дхарма или Закон (в „Сутрата на Хуей-нън” – Учение”), просто защото те не са се появили случайно, нито пък по волята на някаква по-особена „сила” надзираваща Вселената. Всички феномени са резултат от действието на закона за причината и следствието. Те възникват, когато съзреят съответните причини или условия, които ги предопределят. Промени ли се една от тези причини, съответно се променят и феномените. Когато съчетанието от причини напълно се разпадне, изчезва и самата форма.
Цялото съществувание е изражение на закона на причината и следствието, което ще рече, че всички феномени отговарят в еднаква степен на този закон, на тази Дхарма. И тъй като има безброй начини за съществувание, има и безброй дхарми, съответстващи на тези различни съществувания. Същността или „субстанцията” на тези разнолики дхарми ние наричаме Дхарма-природа. Независимо дали говорим за Дхарма-природа, или използваме по-интимното „буда-природа”, тези понятия се отнасят за една и съща реалност.
Иначе казано: всички феномени представляват трансформации на буда- или Дхарма-природата. Всяко нещо по самото си същество се подчинява на процеса на трансформация – ето в това се състои будо- или Дхарма-природата.
Превод Юлиан Антонов
Филип Капло „Трите стълба на Дзен”
Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.12.2015
.
За превода на старокитайски текстове на европейските езици
Доколко си спомням, съществуват 144 превода на „Дао дъ дзин” и всички те малко или много се различават един от друг. Ето пример на част от текст (80) на английски, руски и български.
(80). People enjoy their food, take pleasure in being with their families, spend weekends working in their gardens, delight in the doings of the neighborhood.
And even though the next country is so close that people can hear its roosters crowing and its dogs barking, they are content to die of old age without ever having gone to see it. (Stephen Mitchell)
(80). Пусть его пища будет вкусной, одеяние красивым, жилище удобным, а жизнь радостной. Пусть соседние государства смотрят друг на друга, слушают друг у друга пение петухов и лай собак, а люди до самой старости и смерти не посещают друг друга. (Ян Хин-шун)
(80). Храната им да бъде вкусна, дрехите им – красиви, жилището им спокойно, нравите им весели. Съседните държави да се виждат една друга, да чуват една на друга петлите и кучетата си, а хората до старост и смърт да не се посещават един друг. (Бора Беливанова).
.
Като пример на превод от старокитайски ще дам текст (един стих) преведен от моя приятел Евгений Карауланов от старокитайски на български. Често „пействам” на тази страница негови преводи на старокитайска поезия, но не защото ми е приятел, а защото преводите му са такива, че не се чувства намесата на преводача.
Стихът е от стихотворението на Уaн Уей „Еленово заграждение”.
空山不見人 – Хора не виждам в планинската пустош,….
Това, което прави впечатление още на пръв поглед е, че текстът написан с йероглифи е много „по-къс” от този с линейно писмо.
空 – празнота, небе и производните: прилагателно, наречие, глагол……;
山 – планина и производните…..
不 – eдно от главните отрицания в кит. език, в зависимост от съседния йероглиф в текста има „безброй” значения.
見 – виждам и производните…..
人 – човек и производните…..
Има и още нещо – значението на йероглифа може да е различно в един старокитайски текст в сравнение със съвременен. Освен това неговото значение (на йероглифа) може да се промени в съчетание със съседните и пак в зависимост от епохата.
За да превеждаш прилично от китайски на друг език е необходимо не само да владееш перфектно родния си език, да познаваш граматиката и лексиката на езика от който превеждаш, но и да си изключително добросъвестен и търпелив, и да се справяш с един „вагон” йероглифни тълковни речници и какви ли не справочници…..
Shi Jian 岁月香站隱士
Два фрагмента от Дао дъ дзин:
Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.12.2015
.
Към началото на страницата
Към карта на сайта