Рихард Вилхелм (1873 – 1930)

 Към карта на сайта

Дъглас Хофстатър     Олдъс Хъксли     Робърт М. Пърсиг     Роло Р. Мей     Джералд Уитроу    Пер Лагерквист     Алан Уотс     Рихард Вилхелм      Евгения В. Завадская      Хелмут Вилхелм   Ирина Л. Галинская    Джордж Роули


Съдържание на страницата:

„КНИГА НА ПРОМЕНИТЕ – И ДЗИН” ЦИКЪЛ ЛЕКЦИИ ИЗНЕСЕНИ В ПЕРИОДА 1926-29 г.

Въведение (на преводача)
А. Променливост и постоянство Цикъл събития ба гуа
Б. Променливост и постоянство От противостояние към съучастие
В. Същност на изкуството стр.2

Г. Постоянство в изменението стр.3
Д. Смърт и обновление стр.4

Предговор на Карл Г. Юнг от 1948 година към превода на английски език на     „И Дзин“ – стр. 5

 

ЦИКЪЛ ЛЕКЦИИ ВЪРХУ „КИТАЙСКАТА КНИГА НА ПРОМЕНИТЕ – И ДЗИН”, ПРОЧЕТЕНИ ОТ РИХАРД ВИЛХЕЛМ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1926 – 1929 ГОДИНА

ВЪВЕДЕНИЕ
(на преводача)

“И Дзин” – Книгата на промените” е един от най-старите китайски трактати, отнасящ се до древен метод на гадаене. Първоначално гадателят е предсказвал бъдещето по образувалите се пукнатини при нагряване на черупка от костенурка. С течение на времето мрежата от възможни пукнатини е стилизирана и опростена в шестдесет и четирите хексаграми на „И Дзин”. Така че при поставено пред оракула питане, отговорът е в хексаграмата получена в дадения момент от произволното разделяне на снопче от петдесет стъбла бял равнец, хвърлянето на три монети, а в някой случаи – от произволното отваряне на „Книгата на промените”.

За човек със западна нагласа на ума е присъщо да отхвърли този метод като най-обикновено суеверие. За него е естествено да вземе важно решение не в резултат на хвърлянето на три монети примерно, а на базата на събиране на данни за дадения проблем. Но всекидневният ни опит, включващ безброй неуспешни прогнози, хвърля неизбежно съмнение върху научния подход при прогнозирането. Колкото повече са факторите, които определят развитието на даден проблем в бъдещето, колкото повече са тези от тях от немеханично естество и колкото по-малко е времето, с което разполагаме за да вземем решение, толкова по-голяма е вероятността да направим погрешна прогноза и предприемем погрешни действия.

Така че, както казва Алан Уотс в „Пътят на Дзен”:

„Значително преобладаващата част от важните за нас решения зависят от „подтика” – другояче казано, от „периферното зрение” на съзнанието.Така надеждността на нашите решения в крайна сметка почива върху способността ни да „усетим” ситуацията, в степента, до която може да бъде развито това „периферно зрение”.

От тук следва, че „И Дзин” не съдържа конкретни отговори на зададен въпрос, а е полезен инструмент на разположение на този, който притежава такава интуиция и който е преминал през предписаните ритуали и довел своето съзнание до състояние на вътрешно равновесие и хармония с околния свят, където интуицията добива ефективност.

Това може точно да се каже за големия немски учен – синолог Рихард Вилхелм, преводача на „Книгата на промените” на немски език и автор на цикъла лекции върху „И Дзин”, които включва този сборник.

Рихард Вилхелм (1873 – 1930) за първи път пристига в Китай през 1898 година. Започва работа в протестантската мисия на остров Циндао в северо-източен Китай. Усилено изучава китайски език и само след няколко години се появяват първите му преводи и статии.

След китайската революция от 1911 година Циндао става център, където се приютяват много изтъкнати китайски учени от старата школа, носители на традиции с повече от двехилядна история. Между тях е Лао Найсюан (1843 – 1921). През 1913 година двамата с Вилхелм пристъпват към превода на немски език на „И Дзин”.

За голямо огорчение, предполагам, на тези, които са го изпратили като мисионер в Китай, той не обръща в Христовата Вяра нито един китаец, но за сметка на това, става посланик на една чужда велика култура в Европа.

„Лао Найсюан „обясняваше текста на китайски език, аз си водех бележки и превеждах текста на немски език. След което, превеждах същия текст обратно на китайски без да правя справки с оригинала. Лао Найсюан проверяваше доколко моята версия отговаряше на първоизточника. След това следваше стилистическа шлифовка и подробно обсъждане на немския текст. На този стадий аз преработвах всеки откъс по три-четири пъти и добавях необходимите коментарии. Така растеше превода”.

За Рихард Вилхелм „И Дзин” е част от живата традиция, а не литературно наследство. За него идеите си остават живи само тогава, когато ги приемат и развиват човешки същества. Той не е вярвал в идеи, взети сами по себе си, отделно от възприемането им от хората.

През 1920 година Вилхелм се връща в Германия като утвърден синолог, но само след две години отново се връща в Китай като преподавател по немска философия и литература в Пекингския университет. През 1924 е поканен от Франкфуртския университет като професор по китайска литература в наскоро основаната катедра по синология. С негово участие през 1925 година е открит Китайският институт, които си поставил за цел да разпространява знания за Китай. От това време са неговите близки отношения с Херман Хесе и Карл Густав Юнг, отличаващи се с широта на интересите и възприемчивост към другите култури.

Ще цитирам тук откъси от словото на Карл Густав Юнг, произнесено в памет на Рихард Вилхелм през 1930 година:

„Рихард Вилхелм създаде за нас една толкова подробна и многоцветна картина на една чужда за нас култура, но тя би означавало много малко за нас в сравнение с факта, че той ни внуши и един жив кълн на китайския дух, който е в състояние да промени значително нашето мировозрение. Ние се превърнахме в участници на източния дух и доколкото успяхме, проникнахме в животворната активност на „И Дзин”.

Функцията, залегнала в практическия опит на „И Дзин”, се намира, ако мога така да се изразя, в най-остро противоречие с нашия европейски научно-казуален мироглед. С други думи, тя е крайно ненаучна, чисто и просто забранена, оттук подложена на нашата научна оценка и в крайна сметка, неразбрана.

Учението на „И Дзин” не почива на принципа на причинната връзка, а на непознат принцип, останал до сега без име, защото при нас не се среща, който се опитах да опиша като синхронен принцип. Моята работа върху психологията на несъзнаваните процеси ме принуди преди няколко години да потърся някакъв друг обяснителен принцип, защото принципът на казуалността ми изглеждаше недостатъчен да обясня някои забележителни явления на несъзнаваната психология. Първото, което открих, бе, че съществуват психологически паралелни явления, които не се отнасят едно към друго казуално, а се намират в някаква друга процесуална зависимост. Тази зависимост ми се стори значителна, дадена в действителността на относителна едновременност, оттук и изразът „синхронен”. Изглежда, времето е по-малко от една абстрактност и нещо повече от един конкретен континиум, то притежава качества или основни предпоставки, които могат да се проявяват в относителна едновременност на различни места в казуален, необясним паралелизъм, както например в случаите на едновременен проблясък на идентични мисли или психични състояния. Друг пример е подчертаната от Вилхелм едновременност на китайски и европейски стилови периоди, които не могат да се свържат един с друг казуално. Пример на синхроничност на макровеличини би била астрологията, ако тя разполагаше изцяло с достоверни резултати. Доколкото действително има точни астрологически прогнози, те не се дължат на действието на звездите, а на нашето хипотетично чувстване на времето, т. е, с други думи, това, което се ражда или създава в даден момент на времето, то притежава качеството на този момент. Това същевременно е и основната формула на практическия опит на „И Дзин”. Както е известно, познанието за хексаграмата, отразяваща момента, се постига посредством боравенето със стеблата на белия равнец или трите монети, а това се основава на чиста случайност. Падането им съответства на момента.

Мисленето, изградено на синхроничния принцип, което достига в „И Дзин” своя връх, е изобщо най-чистия вид на китайското мислене. При нас това мислене е изчезнало от философската история от времето на Хераклит, за да се долови при Лайбниц отново, като едно ехо. Но то не заглъхна през това време, а продължава да съществува в здрача на астрологичните спекулации и днес все още се намира на тази степен.

Имено тук „И Дзин” се докосва до нас. Светлината на европейския дух почти загасва.При това аз нямам предвид нашите академии и техните представители. Аз съм лекар и се занимавам с обикновени хора. Затова зная, че университетите са престанали да действат като носители на светлина. Преситихме се на тесногръда научна специализация и интелектуална рационалност. Искаме да чуем истина, която не се ограничава, а дава повече простор, която не загасва, а засиява, която не изтича като вода край някого, а прониква до мозъка на костите.

Днес, когато в Европа християнският символ е достигнал такова безсилие, че самите будисти считат, че е настъпил моментът за мисии в Европа, именно Вилхелм е този, който ни носи нова светлина от Изтока. Тази е културната задача, която Вилхелм си е поставил. Той е разбрал колко много би могъл да ни даде Изтокът за изцеление на нашата духовна нищета.

Но за съжаление духовните просяци в наши дни са твърде склонни да приемат милостините на Изтока in spiese, т.е, да си присвояват на доверие духовните богатства на Изтока и да подражават сляпо на неговия маниер. Това крие опасност, от която не можем достатъчно да се опазим и която самият Вилхелм ясно е съзирал. На духовна Европа няма да се помогне с една гола сентенция или с ново гъделичкане по нервите. Това, което Китай е съградил в продължение на хиляди години, ние не можем просто да откраднем. Още повече трябва да учим как да назоваваме нещо, за да го притежаваме. Каква полза от познанията дошли от Изтока, когато ние изоставяме собствените си фундаменти като преживени заблуди и като бездомни пирати се заселваме тайно на чужди брегове?Пътят ни започва от европейската действителност, а не от упражненията по Йога, които замъгляват относно действителността ни. Трябва да продължим превода на Вилхелм и се покажем добри ученици на учителя. Както той е превел източната духовност към европейския смисъл, така и ние би трябвало да доведем този смисъл до живота.

(Искам да отбележа с благодарност, че този откъс от словото съм взел от предговора към „Тайната на Златното Цвете” („Китайската Книга на Живота”). Преводът, и на предговора, и на книгата са на Андрей Крупев и Юлия Ковачева.)

Направените от мен преводи, включени в този сборник, са цикъл от лекции, прочетени от Рихард Вилхелм в периода от 1926 до 1929 година. Примерите, които той разглежда в своите лекции, са специално подбрани и представляват отговори, намерени в „И Дзин”, на въпроси, свързани със ситуацията в света по това време (1926 – 29 г.).

Както подчертах в началото, “И Дзин” – Книгата на промените” е един от най-старите китайски трактати. С лекциите, си посветени на „И Дзин”, Рихард Вилхелм просто и образно ни запознава с основите на китайската философия, като прави паралели с европейската традиция. Като взема за пример хексаграми, получени в резултат на методите на тази древна книга, той ни разказва за поятието промяна, за ролята на човека в света, за това как можем да се научим да преодоляваме кризите в живота си, за удивителните процеси, които произтичат в човешката душа, за разбирането на живота и смъртта и за още много друго.

Книгата дава достатъчен материал за собствен размисъл и заключения върху парадигмата на непрестанно менящото се съотношение ИН / ЯН в процеса на съществуванието, единение на интуиция и разум, спонтанност и логика, прозрение и дискурс, почувствано и осъзнато, иманентно и реализирано – стремежът към което е и действителния залог на човешкото съществувание, разиграващо се през последния милион години като опит за материализиране на духа и себеодушевяване (или самоосъзнаване) на материята .

Това е оценката на Крум Ацев за книгата на Ан Чън „История на китайската мисъл” и мисля, че имаме всички основания да я приложим и към лекциите на Рихард Вилхелм.

Тези лекции са естествено допълнение към превода на „И Дзин”, но Рихард Вилхелм не цели с тях да направи своите слушатели експерти по тълкуването на тази книга, а да бъде първа крачка към задълбочаване на техния интерес към философията на Китай, да я направи по-близка и по-понятна, такава каквато я вижда и той – живо древно знание, а не застинала традиция.

Shi-jian

 

А

ПРОМЕНЛИВОСТ И ПОСТОЯНСТВО

ЦИКЪЛ СЪБИТИЯ БА ГУА

 

Ако искаме да разберем “Книгата на промените”, “И Дзин”, то следва да се изясни, че първоначално тя е била предназначена за гадаене и е давала положителни или отрицателни отговори на определен кръг въпроси. Цялата черта означавала “да”, а прекъснатата – “не”. Все пак, още в най-дълбока древност, смисълът на предсказването не се e изчерпвал с това, а с течение на времето тази несложна процедура се е превърнала в способ за постигане на света. Докато в същото време в Европа всичко се свежда до категорията на чистото битие, в китайското мислене решаваща роля играе концепцията за изменението. По такъв начин китайската философия заема междинна позиция между будизма и философията на екзистенциализма. Ако приемем в качеството на полярни противоположности будизма, за когото всичко съществуващо не е нещо повече от илюзия, и философията на съществуванието, която осмисля съществуванието като реалност в света на илюзорно ставане, то китайският светоглед се изявява като опит за помирението им – посредством въвеждане на времето. Когато се срещнат две несъвместими условия, те могат да съществуват, следвайки се едно друго във времето, преминавайки едно в друго. Това е главната идея на “И Дзин”: времето поражда едновременно противопоставяне и съучастие.

Но защо е необходимо да се приемат за основа противоположностите? От практическия опит е известно, че всичко преминава в своята противоположност. Всъщност наличието на противоположностите прави възможен опита. Без противопоставяне на обекта и субекта е немислимо съзнаването и познанието на нещата; върху контраста между светлината и тъмнината се изгражда сетивното възприятие. Противоположностите са необходими за да блесне светлината на съзнанието. Но в “И Дзин” противоположностите не са нещо самозадоволяващо се – те са само състояния, сменящи се едно друго. Така че самото противопоставяне става относително.

Цялата работа е в избора на правилното отношение. Ако изборът е верен, стремежът към един полюс, от което се подразбира негативно отношение към другия, се сменя от свободно движение в потока на времето и изживяване на противостоянието вътре в себе си.

При това, цялата работа по адаптация към конфликта във външния свят се извършва вътре. Ако се успее да се съхрани хармония между вътрешното “Аз” и окръжаващия свят, – светът при всичките му многообразни прояви – не ще причини вреда. Тази идея е основния принос на Кун-дзъ (Конфуций) в “И Дзин”. Сред другите китайски мислители от древността Кун-цзъ може да бъде определен като философ на приспособяването. Така, в съответствие с едно от неговите изказвания, няма смисъл да се изработват веднъж за винаги определени отношения към явленията в света и да се следват при всички обстоятелства. Липсата на гъвкавост води до резултат, право противоположен на очаквания и битката ще се води вечно. И тъй като в съответствие с този закон моментът на победата едновременно е и повратна точка, на нито една от страните не е съдено да достигне окончателна победа. Трябва се да пребивава в хармония със своето обкръжение, богатият трябва да се държи така – както е прието при богатите, бедният – както е прието при бедните; в чужда страна, да се държиш, така както е прието там. По този начин се постига равновесие между вътрешното “Аз” и обкръжаващия ни свят.

За постигане на хармония е необходимо да се заеме правилна средна позиция. Времето, както беше казано, е необходимо за възприемане на противоположностите.

Важно е да престанем да бъдем играчка в ръцете на времето, защото времето става истинска реалност само за тези, които го възприемат от неподвижна точка. Дотогава, докогато сме подхвърляни от един миг към друг, докогато нашето въображение точно възпроизвежда фантазиите на нашето минало и се обръщаме ту със страх ту с надежда към бъдещето – ние не сме нещо повече от вещ между вещите, предоставени на волята на съдбата, подобно на всички други механични обекти. Но когато ни се отдаде да възприемем в някоя средна точка и времето, и неговата противоположност, без да отхвърлим нищо, кръгът се затваря и времето се преживява като Вечност. В това е патосът от казаното в “Чжун-юн”за “осъществяването на средното и хармоничното”. Това е сърцето на конфуцианското учение.

Когато говорим за противоположностите в “И Дзин”, необходимо е да помним, че материалът е представен абстрактно. Разбира се, всички образи съдържат конкретни символи, но всеки образ води в безкрайното пространство на себеотражението. Да вземем, например, символа ИН . ИН може да бъде жена, но може да бъде също така и син, може да сочи министър, а в някой ситуации може да представлява емоционален елемент в противоположност на интелектуалната сфера. ИН съответства на вегетативната система у човека, на анима-та в противоположност на анимус-а. И, обратно, ИН може да символизира мъжкото начало в жената, присъствуващо като производно качество във всяко женско същество. Така че ИН винаги не е първична същност, а елемент, получен от другите. Така възникват противоположностите. Взаимодействието е вездесъщо; важни са не дадените веднъж за винаги понятия, но отношенията между тях – съществуванието на тези понятия, в които се проявява динамиката на противоположностите. Противоположностите се предизвикват едни други и затова с тяхна помощ, човек може да хармонизира света.

 Според “И Дзин” основа на всичко е Тайцзи. Тайцзи (Великия предел), това е Върховният Абсолют, врата към феноменалното; Единното, или с други думи, откъдето е произлязло всичко. Но, в отличие от западната традиция, в Китай проявяването на Единното означава начало на раждането на неговата противоположност. Гьоте беше казал, че всяко категорично изказване носи в себе си противоречие. Така и тук: ако представим Единното с линия в пространството, възниква неговата противоположност. Пространството се оказва разделено на горно и долно или, при друго разположение на линиите, на дясно и ляво, предно и задно. Шестте проекции в пространството, съгласно китайската философия, се получават от различните положения на една линия.


Тази линия извиква на живот полярната двойственост; първичният положителен полюс се означава с цяла черта (ЯН), а вторичния, отрицателен полюс – с прекъсната (ИН). Заедно с първоначалната линия те съставляват триада като основание на реалността. Триадата е едно от най-важните понятия в традиционното китайско мировозрение – сань цай – Небето, Земята и свързващия ги човек. Затова в Дао дъ дзин е казано: “Едното ражда две, двете раждат три, трите раждат цялото многообразие от неща.”.

Началото на феноменалния свят се задава от тези три понятия. А що се отнася до у вей – “недеянието”, еднакво важно и за даосизма и за конфуцианството, това понятие не намира паралел с квиетизма (безучастно отношение към окръжаващата действителност), така, както ние го разбираме. У вей – това е готовност да изпълняваш в света на феномените ролята си, предопределена във всеки момент от времето и средата.

Количеството възможни комбинации от цели и прекъснати черти съставят две на трета степен, което е равно на осем. Затова енергиите, формиращи реалността, в „И Дзин” се представят от осем възможни първични знака или триграми ба гуа.

Като приписва на ян-ската черта свойство сила, а на ин-ската – податливост (съответно позитивност и негативност), получаваме следните осем знака гуа.

Първият знак гуа е ЦИЕН, „Съзидателният”. И трите черти са силни. ЦИЕН е силата, целенасочеността, на която е присъщ непреклонният стремеж нагоре.


КУН, „Приемащата”, е знак гуа, състоящ се от три прекъснати линии, той е противоположност на ЦИЕН.


Ако предположим, че ЦИЕН е времето, то КУН ще бъде пространството. Времето има само едно измерение и винаги се движи напред. За ЦИЕН, „Съзидателният” , не съществува възвратно движение. Времето може само да бъде спряно, и ако ЦИЕН отслабне, то просто изчезва.

КУН, „Приемащата”, пространственото, не се движи, или по-скоро, тя обладава вътрешно движение, разбирано като саморазделение и състояние на покой, като затваряне вътре в себе си. Следователно, движението на КУН никога не е насочено към обекти, то е движение вътре в себе си.

ЦИЕН и КУН са основната двойка противоположности в света. Най-често свързвани с тях образи са Небето и Земята или Бог и Природа, както би ги нарекъл Гьоте. Но не трябва да се забравя, че това са само образи, те не са точно очертани, а отправни точки на мисленето. Всичко е подвижно, текущо, подложено на изменение. Така че, единият образ може да сочи духовното, а другят – материалното. В областта на духовното, първият, ЦИЕН, „Съзидателният”, творчеството, е интелектуалният аспект, а вторият, КУН – емоционалният. В безкрайна перспектива значението на образите се определя от отношенията, които са възможни между гуа.

На ЦИЕН бащата и КУН майката съответстват шест деца. Майката взема от Бащата „Съзидателният”, (творчеството), една черта и се получава образът на Големия брат, близък на образа на Майката. При дъщерите е обратно. (В съответствие с тази идея се смята че синовете идват от майката, а дъщерите от бащата, но може да се говори за по-далечни предци.)

Големият син, ДЖЪН е „Предизвикващият” (импулсът, движението, променливата енергия). Това е електричеството, което блуждае в земята рано напролет.


Тази енергия по-различно се въплъщава в средния син КАН. Сега това е Вода, по-точно Вода в движение: “Към Небето тя се издига, от Небето се снишава, вечно се мени.” Това е водопад разбиващ се в пръски, издигащ се в облаците и отново изливащ се като дъжд. Това е “Бездънният”, не познаващо предел, безвъзвратното потапяне в глъбините. Движението е представено с активна централна черта, ограничена отгоре и отдолу с две прекъснати черти.


Движението достига предел при малкия син, ГЪН, „Неподвижният” (запазващия покой, планината). Тук силната линия е най-отгоре, движението се стреми да уподоби растежа на растенията, тъй като в Китай планината се вписва в понятиен контекст, съвършено различен от европейския. В Китай Планината е част от окръжаващия свят; това са горите, растящи на нейните склонове, това са растенията, които прокарват стръкове благодарение на нея, животните, които се размножават на нея, облаците, които носят влага на околните поля. Планината представлява център на живота. Именно тази идея е в основата на ГЪН, „Неподвижният”. В този знак гуа Небесното се концентрира върху Земята: отдолу – Земното, отгоре – Небесното, затова благотворните атмосферни влияния се привличат към земята и животът се довежда до хармония.


Същото движение имаме при дъщерите. Голямата, СЮН, „Благата” (проникването) . Нейният образ е Вятърьт. Вятърът – това е, което прониква във всяка цепнатина, без да прилага никаква сила; вятърът присъства навсякъде, тъй като е безплътен. Интересно е да съпоставим СЮН с противоположния му знак ДЖЪН. ДЖЪН – това е импулс, подобен на електричеството, гръм, докато СЮН е нахлуване на въздуха. СЮН е по-близо до материалното от ДЖЪН и затова движението на СЮН е по-друго: ДЖЪН, макар и много подвижен не е активен. СЮН се приспособява към обстоятелствата. Тя прониква и, благодарение на своята пластичност, постига своя стремеж. СЮН, освен другото, е и Дърво, корените на което проникват навсякъде, за да получи жизнени сокове от земята.


В структурата на ЛИ гуа, средната дъщеря, силните линии са отвън, податливата – отвътре. Неговият образ е Огънят, „Прилепчивата”, (сцеплението, светлината). Огънят не може да съществува сам по себе си, не съществува пламък без горящо вещество. Забележително е, че източното и западното мислене различно разбират този процес. За западното съзнание елементите, такива като Огъня, до най-ново време, са се смятали за вещества. Европейците мислели за Въздуха, Огъня, Водата, Земята като за вещества. В Китай Огънят се възприема различно, в него са виждали не субстанция, а събитие, явление, подобно на други явления. Пламъкът съществува дотолкова, доколкото съществува дърво. Затова да се прилепиш към нещо, означава да имаш за това някакво основание. В това отново се проявява противоположността на ЛИ и КАН.

Различието на европейския и китайския подход е особено забележимо, ако пренесем тези понятия на равнището на космическото. Тук ЛИ е Слънцето, зависещо от Небето. Ние виждаме в Слънцето източник на светлина, а в Китай то е нещо второстепенно, по-скоро, концентрация на небесна светлина, осветяващата Земята светлина е концентрирана в Слънцето. Но самото Слънце напълно е във властта на Небето. На космическо равнище КАН е Луната. Затова за вдлъбнатите огледала в Китай са казвали, че те “събират огъня на слънцето”, а за изпъкналите – че те “събират водата на луната“..

Движението достига своята кулминация при малката дъщеря, ДУЙ, „Радостната” (веселата). В ДУЙ гуа податливата черта допълва силните долни черти. Символът ДУЙ е усмихваща се уста, усмивка и радост, но с оттенък на тъга. Интересно е как символиката на знаците се уподобява на годишните времена. ДЖЪН е пролет, ДУЙ – есен. Есента е радостна, това е времето на прибирането на реколтата, времето когато пренасят събраното на полето в хамбарите. Но при цялото й веселие, есента е време на равносметка. Есента е началото на смъртта. Зад позлатата на нейната радост се крие суровост, още непроявена, но станала вече неотменна част от настоящето. В света на природата ДУЙ символизира Езеро, но Езеро не като вода, а като сияещ, отразяващ феномен, например езеро в подножието на планина (ДУЙ също така съответствува на метал). ДУЙ може да бъде и лека мъгла, вдигаща се над езерото и стелеща се по земята, неподвижна, замъглена вода, езеро или блато. С други думи, вода в аспект, който не е отразен в КАН, който е символ на активната вода. ДУЙ – това е атмосферната вода в състояние на покой. ГЪН пребивава в земните предели, но е жизнена сила, която Планината придобива чрез своя небесен аспект. ДУЙ, напротив, е покоящ се аспект на небесните води, а източникът на нейната радост е в земните дела. Така че, Планината и Езерото образуват контрастна двойка.

Въз основа на тези понятия е възможно да се направи заключение как в теорията на “Книга на Промените” се разглежда процесите на възникване, битието и изчезване. Творческият импулс (ЦИЕН), потапяйки се в средата на меона – изпълнението (КУН), действа преди всичко като подтик (ДЖЪН) за последното. Следва неговото пълно потапяне (КАН) в меона, което води до създаване на творимото, до неговото пребиваване (ГЪН). Но тъй като светът е борба на противоположностите, творческият импулс постепенно отстъпва, съзидателните сили изтъняват (СЮН) и по инерция се запазва само тяхното сцепление (ЛИ), което в края на краищата води до разпадането на създалата се ситуация, до нейното разрешение (ДУЙ), изясняването й.

В “Книгата на промените” първичните гуа са представени в две различни последователности в зависимост от организиращите принципи.

Шо гуа( което може да се преведе като Обсъждане на гуа”, едно от “Десетте криле”, класически коментаторски текстове, влизащи в “И Дзин”) ни дава съдържателна медитативна схема, представяща живота във вид на затворена серия от повтарящи се изменения. По-долу е показана тази схема според посоките на света и периодите от денонощието. Юг е горе, така, както е прието, според китайската традиция.

Юг


Север

Осемте знака гуа в последователноста на шо – гуа

На тази схема е показано развитието на живота в пространството и във времето. Пространството е привързано към страните на света, придвижването на слънцето по небосклона отразява развитието в земен план. В степента в която времето се изменя, пространствените противоположности се сменят една друга и в крайна сметка се затварят в хармонично цяло. По този начин, ба гуа често се разпределят по часовете на денонощието и разбира се, лесно могат да бъдат съотнесени и към годишните времена. С годишните времена, също така, е свързан цикъл от дванадесет гуа-хексаграми, така наречените пи гуа, но той е построен на други принципи, затова тук няма да го разискваме.

И така, ба гуа се съотнасят към часовете на денонощието и страните на света, а освен това, и към състоянието на психиката. В началото на втората част на “Фауст”, например, също се проследява съответствието на определени психически състояния и часовете на нощта. Фауст, уморен от живота, преживява прилив на жизнени сили след 11 часа вечерта. В тази сцена Гьоте е удивително съзвучен с “Книгата на промените”.

Присъщото на всеки от осемте пространствено-временни периоди въздействие се реализира във временни отрязъци от по три часа и постига своя максимум в средата на периода. Така например, първия стадий е от 4:30 до 7:30 часа, точката на най-висше въздействие е в 6:00 часа – времето на идеалния изгрев на слънцето. Освен това, разглежданата концепция предписва да се разположим в средата на кръга с лице на юг. Тогава движението от ляво на дясно става психологически естествено.

Да преминем към описание на стадиите така, както са дадени в “Шо гуа”.

Божеството пристъпва напред в знака ДЖЪН, довежда всички същности до завършеност в знака СЮН, позволява им да се видят един друг в знака ЛИ, позволява им да си служат един на друг в знака КУН, позволява им да се радват в знака ДУЙ, води битка в знака ЦИЕН, труди се в знака КАН, приключва в знака ГЪН.

“ШО ГУА” 9-5

1. “Божеството пристъпва напред в знака ДЖЪН

Тук божеството се разбира като израз на отново пробуждащата се жизнена енергия. ДЖЪН гуа, “Възбуждането”, “Импулсът”, означава моментът, когато животът започва отново. Непрекъснатата небесна черта отдолу символизира чистата сила – задача на която е да приведе земния план в движение. Слънцето се надига, нощта преминава в разсъмване, нещата придобиват реалност.

Първи, с отхвърлянето на покривалото на съня, се пробуждат към живот най-дълбоките пластове на психиката. Самото това действие набелязва връзката с външния свят. Затова тук, в самото начало на деня, трябва да се приеме съзнателно решение. Въпреки че в това първо движение на живота нещата още да стоят далече, именно защото са далече, трябва да се повлияе на зараждащия се свят така, че да не се допусне приближаване на неблагоприятното. Знакът ДЖЪН, “Възбуждането” е много активен. Природата на тази активност определя, какво отношение ще има към нас това, което става в обкръжаващия ни свят. Така както слънцето започва своя път по небосклона, като герой, на когото е съдено да стане победител, и човекът е длъжен съзнателно да предвижда победа в ежедневната битка и активно да предусеща деня и дневните дела още преди да е поставено началото, когато всичко е в процес на зараждане.

2. “То довежда всички същности към завършване в знака СЮН

Следващият стадий, СЮН гуа, ни пренася от областта на спонтанната субективност в сферата на обективната реакция. СЮН, “Проникващата”, “Благата”, изразява идеята за проникване. Това е знак за изявяване на формата. Започва денят и животът, пробуждайки се, изведнъж става реалност. Забравеното през нощта разнообразие от жизнени потребности отново е с човека, във всички свои подробности, и е необходимо да им се даде дължимото. Затова по-разпространеното обяснение гласи: “Завършеност означава всички същности да станат чисти и съвършени.” Нещата придобиват отново реалност.

Любопитна концепция според която обектите от време на време губят реалност, но отново я придобиват, когато човекът насочвайки своя интерес към тях, отново им придава значимост. Тази идея психологически е много точна: Ако загубим интерес към някакъв обект, за нас той престава да съществува. Той изчезва в хаотичната маса на всеобщото битие, което няма никакво отношение към нас и е несъществено за нас. Човек обръща внимание само на тези обекти, с които може да установи връзка, позволявайки на нещо от себе си да премине към тях. По този начин ние създаваме себе си и, като следствие, света около нас – всеки ден отново. Затова има смисъл да изграждаме нашия свят грижливо и от напред да определяме степента на заинтересованост към едно или друго нещо. Във всички случай това води до изразходване на сила. Ако при това променяме направлението на тази сила, и поставяме по пътя й прегради, това неизбежно води до натрупване на отрицателни резултати. По-разумно е да избираме обектите на нашето внимание преди те да се окажат твърде близо. Забавянето или отказ от този избор ще доведат до това, че обектите сами ще предявят своите права на нашето внимание независимо от нашите намерения. Такова внимание, наложено на сила на пасивния наблюдател по правило е дисхармонично. Но, ако подготвим началото на настъпващия ден навреме, т.е, когато божеството пристъпва напред в знака ДЖЪН, “Възбуждащото”, може да се преживее деня в хармония. Предусещайки тази хармония ние трябва да решим какво желаем да преживеем в течение на деня и без колебание да придадем форма на бъдещите преживявания, в съответствие със своята природа и с приетото решение. Въпреки че подобно отношение изисква отстраненост, то никога не преминава в откъсване, то обединява силите и ни дава възможност ефективно да използваме своята енергия..

Пред нас е първата двойка противоположности. СЮН, “Проникващата”, “Благата”, следваща след ДЖЪН, “Предизвикващият”. Последователността във времето, едно след друго, примирява тези противоположности и именно във времето човек за първи път избира това, което по-късно ще определи кръга на неговите занимания. Веднъж направили своя избор, ние ще можем да постигнем своята цел, без да вършим действия, защото сме разпределили своето внимание, а реално става само това, което е значимо. Всичко, което ни причинява безпокойство, поставяме на заден план. Ако да се отстрани източникът на безпокойство е невъзможно, ако е неизбежен сблъсък с проблема, ние се подготвяме да го посрещнем с мекота а не с твърдост. Твърдостта никъде нищо не решава, тя придава на нежеланото само по отчетливи очертания. Докато Вятърът, “Мекотата”, е способен да разтваря. Та нали от мекотата на пролетния вятър се разтопяват ледовете, втвърдени по време на зимните бури.

3. То позволява да се видят един друг в знака ЛИ.”

Настъпва пладне, висшата точка на деня. Това време преминава под знака ЛИ, “Прилепчивата”, “Светлина”, “Ясност”. “То позволява да се видят един друг в знака ЛИ, се казва в “Книгата на промените”, ЛИ е светлината, в която всички същности се виждат една друга. ЛИ е гуа на юга. Когато Съвършеномъдрият обръща лице на юг, за да слуша Поднебесната, когато се обръща към света, за да управлява, той следва това” Тук нещата започват да се съотнасят едно спрямо друго, тук намира своето начало действието. Но само по себе си това действие е необикновено, доколкото в неговата основа лежи съзерцанието. Съществуват различни способи за опознаване на хората и нещата и отношението към тях. Могат да се извлекат характерните признаци на обекта и да се направят изводи за неговите свойства и след това на базата на тези заключения да се направят съждения. Това е наблюдение. Възможен е и друг път – чрез съзерцание, интуиция, не напълно логически, но и не противопоставящ се на логиката, а лежащ извън сферата на нейното действие. Предразсъдък е да се мисли, че интуицията противоречи на логиката. Истинската интуиция не враждува с логиката, но се намира извън нейните предели. Тя, така да кажем, не виси на тънката нишка на дедуктивното мислене, а се покои на много по-широка основа. И само такава интуиция е действена. В същност, деятелността винаги произхожда от разбирането на вътрешният живот на другата личност. Външното въздействие чрез сплашване може до някое време да има силен ефект, но никога насилието не дава реален резултат. Истински дълбоко въздействат съзерцанието и разбирането изотвътре, точно затова деятелността е съчетана с “яснота” относно вътрешния живот на другите. В това е принципът на творческото начало на културата, възприет от Кун-дзъ от “Книгата на промените”, принципът, който, като се абстрахираме от временните отстъпления, винаги оправдава себе си в хода на историята.

4. “То позволява да си служат един на друг в знака КУН

Когато всичко се проясни идва ред на КУН гуа, “Приемащата”. Значението на КУН се реализира тук не на космическо ниво, а в рамките на психологията – като съучастие. Установяването на взаимоотношения между субекта и обекта води до взаимно служение и съучастие, и благодарение на това, всичко съществуващо се храни и получава завършеност.

Завършеност в живота се получава само при съучастие. Никой не завършва започнатото в самота, без подръжка; всяко дело изисква съучастие. Така например на художника е необходима социална среда, за да завърши своето произведение; на него повече, от колкото на всеки друг. Но съучастието не е просто солидарност с ближния А, или ближния Б, които се е случило да са наоколо. Съучастието може да се простира през векове и хилядолетия. Ако такова не ни предлага нашето непосредствено обкръжение, нищо не ни пречи да се обърнем колкото ни се иска назад в миналото и там да встъпим в живо общуване , основано на съучастие, което ще ни помогне да завършим започнатото дело. Кун-цзи се е намирал в пълна идейна изолация, но това не му попречило да се свърже с Чжоу-гун, въпреки че ги разделяли пет века. Но обикновено не се налага да ходим толкова далече. Като правило са намира другар с когото можем и трябва да изпълним започнатото дело. При това важно е да помним, че подобна работа се оказва служене. Всяко дело – това е служене и отговорност. И точно така трябва да се отнасяме с предприетото дело. Затова не ни се налага твърде щателно да избираме хора за съвместни дела. Ако сътрудничеството завърши с неуспех, вината ще бъде наша. Защото съзерцавайки и опитвайки се да постигнем вътрешната природа на човека, ние трябва да се научим да намираме допирната точка. Само когато се установи такава връзка, става възможно завършването на започнатото дело.

5. “Божеството дарява радост в знака ДУЙ

Наближава вечерта, представляваща интересен контраст на утрото. Привършват дневните дела. Всички нишки се сплитат заедно. Ние сме в ДУЙ гуа, “Радостната”, “Развръзката”, “Просветлението”, за което четем: Божеството дава радост в знака ДУЙ” Всичко, което е донесъл денят, ще бъде осъзнато и прието с радост. Това е много важно, защото без радост в сърцето е невъзможно да се работи със себеотдаване. Без да бързаме трябва да се освободим от натрупалият се през деня прах. Времето на праха се асоцира непосредствено с предшестващия КУН гуа. Могат да възникнат най-различни трудности и неуредености, но си заслужава да се отърсим от праха. – и всичко ще започне да излъчва радост. Само тогава работата може да се счита ползотворна и тогавабожеството дава радост в знака ДУЙ”.

В този знак се въплъщава активният аспект на живота.

Но ето настъпва нощта.

6. То води битка в знака ЦИЕН

Въпреки че нощните часове се различават от дневните, те не са по-малко ползотворни. Цикълът на деятелност е завършен, ние встъпваме в ЦИЕН гуа, “Творящото”, за което се казва “То води битка в знака ЦИЕН.” Но денят е преминал, каква творческа деятелност е възможна? Не е ли естествено творчеството да се отнася към началото на деня? В “Съзидателният” се реализира друго значение. Написано е То води битка в знака ЦИЕН.” Денят с неговите грижи е останал назад, той е завършил увенчан с радост и веселие. Но сега пред нас застава въпросът бил ли е този ден ползотворен или е преминал напразно? И затова ЦИЕН, “Съзидателният”, очаква отговор. От този, който поема върху себе си отговорност, ще се търси такъв неизбежно. На прага стои страж, с мерки по-строги от повърхностните оценки и социални предписания. Той търси отговор, ще покълнат ли семената на събраната реколта или всичко ще завърши без перспектива за по-нататъшно развитие? Както ноемврийския вятър отнася всичко гнило и поддаващо се на тление, а щади само това, в което е закътан живот, който ще може да разцъфти следващата пролет, така и човекът преди да се потопи в съня си, нищо не му пречи да се обърне назад , да се посвети няколко мига на преминалия ден за да улови неговата същност. Затова ние четем То води битка”. Това е битка на деня, оспорващ своите права пред лицето на божествения съд. Небето това е Творящето или Бог; и човекът е длъжен да отстоява своя успех, противостоейки на Божеството, но Божество, което се възприема тук не като нещо външно, а като Божественото в себе си. Това е главното. Само ако аз съм завършил своето дело, мога да водя битка с божественото в себе си. Даже ако отчаянието и подтиснатостта в мене се окажат по-силни и всичко да изглежда безполезно, аз мога да отстоявам своето право пред този вътрешен глас, ако съзнателно поемам отговорност за своите действия. Така и Иаков в библейската притча се бори с ангела и претърпял поражение, все пак се чувствува победител. Цен-цзъ, ученик на Кун-цзъ изразява същата идея с думите: “Всеки ден се проверявам в три (отношения)”

7. “То се труди в знака КАН.”

Настъпила е нощта. На това време на денонощието съответства КАН гуа “Бездънният”, “Потъването”, за което се казва То се труди в знака КАН.”. “Бездънният” в дадената последователност на гуа се изпълва с особено значение, важна роля при това играе Луната. Това е нощната страна на живота, когато денят става безплътен и човек събира плодовете на деня в бездната на безсъзнателното. Този процес протича най-различно. При повечето хора значителната част от живота протича “на повърхността”. Всичко, което се е проявило външно, попада сега в съкровищницата на сънищата. То се връща в съня, видоизменя се и приема форма, в която да бъде предадено в безсъзнателното. Но китайците казват, че истинският мъдрец не сънува. Мъдрецът минава без оживяващи образи, защото той пребивава в състояние, когато всяко преживяване достига съкровените дълбочини на неговото същество, чертата в центъра е непрекъсната линия, лежаща между рязко прекъсващи се краища. В тази точка животът са свива около своя център, потопява се в сън, а сънят гаси съзнанието. Това е нощ, когато никой не е способен на производителна работа. Останала е само една възприемчивост, но не абсолютно неподвижна, а носеща в себе си заряда на миналия ден. И ако в него има нещо ценно, то намира своето продължение.

8, “То приключва в знака ГЪН.”

Встъпваме в най-странното време – ранното утро. Неговият знак е ГЪН, Планината, “Покоящето се”. За него се казва “То приключва в знака ГЪН.” “ГЪН е гуа на северо-изтока, където всички същности завършени в края, се завършват и в началото.” В Китай на северо-изтока определяли мистично значение, като на място на живота и място на смъртта. Било е време, когато във всички градове на Китай са издигали храмове посветени на планината Тайшань, най-високата планина на Северо-източен Китай. И доколкото Тайшань считали за място, където се срещат живота и смъртта, в тези храмове отбелязвали и ражданията и смъртта. Отнесено към периодите от денонощието това означава затихване на импулса на вчерашното и подготовка за утрешното. Правилният начин на живот изявява огромната възраждаща сила на тези часове. По точно, именно по това време се зараждат нови енергийни вълни. Който е в състояние да приеме тази вълна, ще получи възможност да преживее чрез нейната енергия и максимално наситен ден.


Описание на деня, разгърнато в протежение на 24 часа

Описанието на деня, разгърнато в протежение на 24 часа, естествено е било уподобено на човешкия живот. В това се открива една от закономерностите на китайското мислене. Животът е уподобен на ден, който постепенно придобива форма, разкрива своята плодотворност, който трябва да отстои себе си, да обере плодовете си и който, накрая, завършва в таинството на ГЪН, “Покоящето се”, Пребиваващото”, където се докосват миналото и бъдещето. В конфуцианството ние не намираме ясно описание на това, как и какво се случва при достигането на Планината. Животът влиза в ГЪН, Планината, и излиза от нея отново. Същото човешко същество, но в ново тяло, или друго, събрало в себе си зрелите плодове на живота и с това започващо нов живот? Конфуцианството не говори нищо по този въпрос. Даосизмът е възприел от популярния Будизъм идеята за преселение на душите. Във “високия” Будизъм не съществува доктрина за преселение на душите в нашето разбиране, доколкото Будизмът признава само състоянието, но не и субстанцията, даже, когато се отнася и до субстанцията на душата. Най-общо казано: интерпретацията на Планината не е толкова важна, във всеки случай в основата лежи идеята за Промяната. Встъпвайки в Промяната, без при това да се губи центъра, е възможно от преходно състояние да се издигнем към състояние на Вечност. Затова е възможно създаване на творения, които благодарение на еволюцията и последващата инволюция, да съдържат “напрежение”, което да ги прави неподвластни на смъртта. Създаденото не изчезва, а ще бъде пуснато в нов цикъл. В този смисъл задачата на човека е в това, да живее живот, в който такова напрежение е възможно. Енергията, съставляваща живота, трябва да бъде концентрирана до такава степен, че когато отпадне всичко външно, да остане една реалност, една ентелехия *, която отново да приеме форма и да встъпи по пътя на по-нататъшните промени.

Противопоставянето и съучастието се допълват едно друго; противоположностите правят възможно самопознанието, а съучастието е необходимо на индивида, за да намери своето призвание. Заедно противопоставянето и съучастието завършват делото, продължавайки миналото и пренасящи нещо към бъдещото. Тук бъдещето не е просто илюзия, времето просто не тече, а става кайрос (повратна точка, момент за приемане на решение), значещо време – т.е, време, способно пред лицето на Вечността да потвърди миг на реалност.

* ентелехия – особена метафизическа жизнена сила, действена мощ, която не е сляпа, подобно на природните сили, а действува целесъобразно.


ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ СЛЕДВАЩИТЕ ЛЕКЦИИ
(на преводача)

Всяка хексаграма се получава в резултат на комбинация на две триграми ба гуа. Хексаграмите могат да изразят всяка една ситуация от световния процес, ситуации, породени от съпричастието и противопоставянето на силите на светлината и тъмнината. Хексаграмите се наричат на китайски „гуа” (символ). Номерацията на чертите в хексаграмата започва отдолу. Първа черта е най-долната и се се нарича начална. Най-горната черта се нарича не шеста, а горна (шан).

Чертите символизират етапите в развитието на една или друга ситуация, изразена посредством дадена хексаграма. Позициите – нечетните  (началната, третата и петата) се считат за позиции на светлината – ян; четните (втората, четвъртата и горната) – за позиции на тъмнината – ин. Случаите (половината от възможните), когато светлината черта се озове на светлинна позиция, а затъмнената – на затъмнена, се приема за “уместност” на чертите, в тях силата на светлината или тъмнината придобива своето място. Това положение се смята за благоприятно, но не винаги то е най-доброто.

Хексаграма ДЗИ ДЗИ, 63 е с абсолютна „уместност” на чертите. Хексаграма УЕЙ ДЗИ, 64 е с абсолютна „неуместност” на чертите.

Хексаграмата може да се разглежда като съставена от три двойки черти, олицетворяващи действащите в света три космически потенции – небе земя и човек.


Всяка хексаграма може да се разглежда и като съчетание от две триграми. Тяхното взаимоотношение характеризира конкретната хексагарма:


Предполагало се, че мракът привлича светлината, както и светлината привлича мрака. Затова в хексаграмите целите черти си кореспондират с прекъснатите. Когато аналогичните позиции (1 – 4, 2 – 5, 3 – 6) са заети от различаващи се черти, се смята, че между тях “има съответствие”, в противен случай – “няма съответствие”

Особено внимание при анализа на хексаграмите се обръща на втората и петата черта. Те са централни в долната и горната триграми, т.е, там по най-съвършен и уравновесен начин се проявяват качествата им.

В горната и долната триграми аналогичните позиции се съотнасят; долната с четвъртата, втората – с петата и третата – с горната.

При анализа на хексаграмите е прието да се смята, че най-голямо значение придобиват тези черти, които са в най-малко количество. В хексаграмата ТУН ЖЕН, 13 втората и единствена затъмнена (прекъсната) черта управлява останалите черти и представлява за тях център на привличане.

Не е задължително да се променят всички линии на хексаграмата .Така например, положителна линия с голяма енергия (те се означават с 9) се превръща в своята противоположност – отрицателна линия.

Отрицателните черти, които се активират (означават се с 6) се променят и стават положителни.

В лекциите са показани много примери, как с промяна на чертите се получава нова хексаграма. Един от тези примери е как от „Застой” (Безизходица”)”, ПИ, 12, чрез промяна на черти, се получава „Човешка общност” ,ТУН ЖЕН, 13.

Shi-jian

Б

ПРОМЕНЛИВОСТ И ПОСТОЯНСТВО

ОТ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ – КЪМ СЪУЧАСТИЕ

Сега да се обърнем към по-подробно разглеждане на темата противостояние и съучастие. Готвя се да ви разкажа за групите знаци гуа, които по традиционния китайски метод получих за нашата днешна среща. На мен ми се струва, че те много точно отразяват съвременната ситуация в света (1926 г.) – подобно е положението в Германия и в Китай, в Европа и в Америка. В момента всички ние живеем в период на противопоставяне, но – и това е важно – винаги можем да се надяваме на трансформация на противопоставянето в съучастие, в същност именно в това е смисълът на отношението към света, описано в “Книгата на промените”: не съществуват безизходни ситуации. Всяка ситуация е пореден стадий в процеса на измененията, затова и в най-трудното време могат да се посеят семената на нова ситуация, която без да отстранява настоящето да измени бъдещето, но това може да стане само ако ние самите сме способни да се адаптираме и изберем правилното отношение към това, което става. В новите условия, по този начин, никога не се губи връзката с миналото. Преминава това, което ни притеснява сега, а самата ситуация продължава да съществува едновременно и в стария и в променения си вид – така както противопоставянето присъства в съучастието.

По примера на един от получените гуа ми се иска да покажа как се превръщат знаците на “И Дзин” Пред мен е КУЙ гуа “Противопоставяне”. Нека да проследим за промените, в резултат на които се е появил той.


В първата лекция говорихме за ба гуа, осемте първични знака и за техните особености. Както казахме тогава, знаците гуа се състоят от два вида черти (цели и прекъснати), разположени една над друга. Всеки от тях – и това, по всяка вероятност, е било заложено в този способ на гадаене от самото начало – може да се трансформира в противоположен на него. Две по две триграмите, разположени една върху друга образуват знаците (хексаграмите) на И Дзин.

Да видим как се получава 58-я знак ДУЙ Радостната”: Първият гуа, ДЖЪН гуа, като правило, слагали отдолу, а отгоре – ДУЙ гуа, в който се превръща ДЖЪН гуа. По този начин, се получават всичките шестдесет и четирите гуа от по шест черти, съставляващи “Книгата на промените” в днешния й вид.


Да вземем, например, дванадесетия знак ПИ. При ПИ гуа отгоре е ЦИЕН гуа, а отдолу – КУН гуа., На пръв поглед , ЦИЕН и КУН заедно би трябвало да дадат благоприятен гуа. Но не, ПИ гуа – това е “Застой”, (“Безизходица”). Небето се стреми да се възвиси, то се издига; Земята се движи надолу, тя се спуска. Разнопосочните движения разделят в този знак Небето и Земята. Небесното отива още по-високо, а земното пада още по-ниско и в резултат животът отива в задънена улица. И, в крайна сметка, основата на живота лежи във взаимното проникване на Небето и Земята – “Съзидателният” и “Приемащата” – а това е възможно само когато “Съзидателният” се намира отдолу, а “Приемащата” – отгоре. Тогава тяхната енергия се слива в едно, докато в ПИ гуа те си противодействуват.


В знака означаващ застой, задънена улица за живота, са видни първите признаци на противостоянието. В определени периоди, когато енергиите на живота престават да действуват в унисон, застоят е почти неизбежен. Първоначално той се проявява в космически план или в сферата на живота,

Но в съответствие със закона за неизбежност на измененията ПИ гуа се превръща в знака У ВАН, “Невинност” (“Неочакваното”). На мястото на слабата долна черта се появява силна


У ВАН гуа е много своеобразен, не е лесно да се преведе неговото название. В моят превод на “И цзин” аз съм го превел като “Невинност”, но би могло да бъде “Неочакваното” и “Непреднамереното”. Сега аз съм склонен и към термина “Подсъзнателното”, въпреки че на пръв поглед такъв превод изглежда твърде съвременен. Значението на У ВАН, във всеки случай, съдържа и това допълнително значение. Това, което като застой разединява живота, попада в областта на подсъзнателното. То още не е осъзнато.

За да разберем това да се обърнем още към един възможен начин на организация на структура на гуа – разделянето на три двойки черти. ПИ гуа може да се раздели така.

Двете долни черти представляват земното, или животинско-растителното начало, двете горни – небесното или духовното, а централната двойка – човекът и неговата душа.Така че можем да говорим за Небето и за 3емята като за два полюса на съществуванието, а за човека – като за свързващо звено между тях; или за духа и материята, в нашия случай живата материя, като за два полюса на човешкото съществувание и душата, която ги свързва. Но, ето че, долу, в глъбините на материалното съществувание, се появява силна черта и се поражда разтърсване, тъй като сега долната гуа става ДЖЪН, “Предизвикващото”, “Гърмът”, “ Тласъкът”, разтърсването. Застоят се преобразува във вътрешно разтърсване, което още не е достигнало съзнанието. Отвън (отгоре в хексаграмата) се намира ЦИЕН ,“ Съзидателният” и все още е възможна мощна проява на сила, но вътре вече не съществува предишната надеждност. По причина на неосъзнатото разтърсване, източникът на което е вътре (долната триграма), вече е невъзможно да се следва избрания курс и може да се случи какво ли не. Неочакван удар може да се стовари всеки миг, например грабеж, кражба – това се казва в текста към този гуа.

Това превръщане не е последно. Сега две черти в хексаграмата менят местата си. Централната силна черта (5) на горната гуа заменя слабата централна черта (2) на долната гуа, а тя отива на мястото на централната черта (5) на горната гуа.

От У ВАН получаваме 38-та гуа, КУЙ, “Противостояние”:


При У ВАН гуа разтърсващото оставаше вътре, като че на подсъзнателно ниво, тук, в КУЙ гуа, противопоставянето се проявява вътре в съзнанието, което, на свой ред, се вижда от структурата на гуа.

Отдолу е първичната ДУЙ гуа – Езеро, вода, която се стреми надолу. Отгоре е ЛИ гуа, издигащите се езици на пламъците; имаме, следователно, ситуация на противопоставяне.

Освен това, следва да се вземе под внимание вътрешната структура на знака – така наречените ядрени гуа. Това са гуа с две общи линии, които остават след като се отстранят горната и долната черта.

Така например при знака КУЙ гуа комплексът от ядрени гуа, следователно, ще има вида показан по-долу и който може да се дели на засичащите се триграми:


При вътрешната структура отдолу е Огън (ЛИ), а дъждовната Вода (КАН) е отгоре, тя се стреми надолу и залива Огъня. Отново противостояние. Така че при знака КУЙ противостоянието е присъщо при всички планове на организация.

Сега противоположностите излизат на повърхността, тяхното присъствие се осъзнава. Горният гуа е ЛИ, “Прилепчивата”. ЛИ означава незатъмнено съзнание или интелект. Отдолу е ДУЙ гуа, който се асоцира не само с радостта, но и със словото. Ето, ето ще дойде словото и ще се пробуди интелектът. Противоречието накрая излиза на повърхността, но неговата вътрешна непримиримост вече е изгладена, защото парадоксалната структура е променена от словото и логическото мислене.

Китайските коментатори вземат под внимание още едно обстоятелство. Въпреки че то е чуждо на европейската култура, нека да го разгледаме за пълнота на картината. Две сестри живеят в един дом, малката сестра ДУЙ и средната сестра ЛИ. (Образът на сестрите е само символ и е приложим при всеки антагонизъм на социални групи или политически тенденции.) Голяма сестра при тях няма, двете сестри живеят заедно, но не си подхождат като характери и непрекъснато се карат. Но както и да е, в един прекрасен ден те се омъжват в различни семейства и се разделят. В присъствието на голяма сестра не би имало условия за разкол, защото последна е винаги нейната дума. Но неоспоримият авторитет, толкова полезен при разрешаване на вътрешно семейните разпри, не съществува при по-малките сестри. Конфликтът в този случай се разрешава едва когато те се омъжат и отидат в домовете на съпрузите си, където всяка ще заеме в семейната йерархия полагащото й се място. И тогава всички спорове ще се решават от позицията на съучастие.

Какво да се направи когато гореописаната ситуация вече се е случила? Когато напрежението в този случай нараства с опасна лекота? На равнището на държава, например, се създава положение, когато енергията, духът на търпимост, характерни за средната класа, буквално изнемощява и обществото рязко се разделя на висши и низши. Губи се политическото единство, което и сега се случва в много страни по целия свят. Очевидно е, че преживяваната в сегашното време фаза на политическо развитие, национализмът, вместо да обедини нацията, макар и против други нации (което напълно се съгласува с концепцията на национализма), само изостря взаимното противостояние и задълбочава разкола. Политическите партии се разпадат на по-малки, нарасналата фракционност довежда до пълна дезорганизация и неизбежна разруха. Такъв ще бъде резултатът, ако се запази съществуващата тенденция.

Но тенденциите не могат да останат неизменни. В края на краищата движението ще достигне точка, където, така или иначе, посоката се променя. Все пак, съгласно “Книгата на промените”, промяната към по-добро става не от само себе си, но благодарение на личност, която поема върху себе си отговорността за ситуацията. Необходимо е човек, който, съзнавайки в пълна степен трудността на създалото се положение, да се захване, въпреки всичко, да го промени към добро. В противен случай ПИ гуа “Застой” ще дойде до своя логически край и нацията ще се разпадне, ще се взриви. А това, което остане ще послужи за почва на нови национални образувания, които ще се образуват на тази същата земя. Историята познава достатъчно дълги периоди, отбелязани с отчаяние и безплодност. Нацията загива за радост на бъдещите археолози, оставяйки след себе си руини – Вавилон или Египет, но процесът на разрушение може да се проточи цяла епоха – епоха на страдания, насилия, нужда. Ако се окажат верни предположенията за надигащия се упадък на Запада, който ще увлече със себе си и Изтока, или даже цялото човечество, тогава никъде не би се намерила страна, народ, който би могъл да заяви: “Това нас не ни засяга, у нас вече се забелязва обръщане към по добро”. Затова ние смятаме, че е необходимо да се приложат всички сили, за да се преодолее кризиса, в който човечеството пребивава днес.

Необходимо условие е да се види ситуацията от различни гледни точки. Затова в ситуация, подобна на нашата, едностранно решение не може да даде резултат. В коментар към знака КУЙ, “Противостояние”, четем: “Противостоянието означава очуждение. В древността хората огъвали дърво за лък и закалявали стрели в огън. Предназначението на лъка и стрелите е да държат света в страх.” Ехо от военни действия съпровожда ситуации от подобен род

Текстът “Туань” (“Съждения”) гласи: “В дребните неща – успех.” (Този коментар обяснява текста “Туань” от гледна точка на вътрешната структура на знака гуа.)

“Коментарът към “Туань” е: Огънят се движи, издига се. Езерото се движи, спуска се. Две сестри живеят заедно, но имат стремеж да се разделят.”

Противопоставянето остава неразрешимо, даже и някоя нация да възстанови реда на своята територия и след това да покори целия свят. В това е идеята на империализма, която периодически овладява умовете на хората. Последния глобален взрив на империализма е татаро-монголското нашествие, което е преминало през територията на нашия континент. Но сама по себе си тази буря не е оказала сериозно влияние върху човечеството. Да, изглеждало е, че е настанал Страшният съд, населението силно намаляло, освобождавайки жизнено пространство на бъдещите поколения, но не е бил създаден нов ред. И ако нещо произлезе сега, то не би било обединена Европа и не съвместен поход срещу Русия и Азия с цел тяхното покоряване. Интересите на Америка ние тук въобще оставяме настрана. Обединена Европа може да възникне само паралелно с образуването на други държавни алианси. И ключовият проблем тук е проблемът на миросъзданието като космическа сила на живота. Той може да бъде решен само със съвместните усилия на големите съюзи от държави в различните части на света. Само така може да се намери изход от създалото се сега положение.

С такъв подход да се пристъпи към работа над ситуацията е и трудно и е лесно. Лесно е, защото ние естествено поставяме на първо място своята собствена страна – било то Китай или Германия, – но в същото време помним, че и други са се сблъсквали със същите трудности и не бива да се страхуваме, че сме закъсняли – времето е достатъчно за всички. Лошото е, че ние вътрешно сме разединени, като самия знак КУЙ, и затова реорганизацията на уровена на нацията представлява сериозна трудност. Но без реорганизация в мащабите на всяка нация нищо не ще може да се направи. Щом веднъж е възникнало, понятието нация вече не може да изчезне, подобно на това, както не може да се изпразни от съдържание понятието за личност. Времето на развъждането на стада е минало. И аз не се съмнявам, че опита на болшевиките да превърнат бивша Русия в аморфно стадо ще се провали, защото тази степен по стълбата на човешката еволюция отдавна е останала назад. Веднъж появила се, личността е неунищожима. Тя трябва да се приеме като даденост – с всички съпътствуващи я проблеми. Очевидно е, че личността по своята природа се противопоставя на нацията, а национално оцветения индивидуализъм, на свой ред, влиза в конфликт с човечеството като цяло.

Къде е решението? Решението идва тогава, когато идеите намират своето въплъщение в хората. Идеите присъствуват винаги, но сами по себе си са безсилни. Макс Шелер (1874 – 1928) е абсолютно прав, когато говори за безсилието на духа. Всъшност, във висините той няма какво да каже; долу – духът с нищо не е свързан и, наистина, той е много далече от всичко материално. Духът и природата принадлежат към различни сфери и духът изобщо не може да влияе на последната. На духа е даден друг вид сила. Той обладава власт над странен вид битие, което стои между духа и природата: битието на човека. Природата въздействува върху човека “долу”, чрез принуда, тъй като над всички нас действуват нейните закони. Ние сме подчинени на законите на природата и нищо не може да се направи, но също така ние се подчиняваме и на закона на свободата на духа, който действува не чрез принуда, а целенасочено, чрез идеали, подбуждащи човека към действие.

Духът става активен, доказвайки, че не е безсилен, просто неговата власт не се простира върху низшите нива на човешкото битие. Духът проявява своето могъщество у тези, в които чувствителността към висшето ги подбужда към нещо повече от това да се ровят в калта. И само тези хора влизат в сметката. Върху такива хора лежи отговорността. Човешкият род се нуждае от хора, които съзнателно утвърждават естествения закон със своето собствено съществувание и не са чужди на съвременността във всичките й прояви. Нищо не изкарва от равновесие тези хора; те приемат миналото, каквото и да е то и се опират на него. Хора, които не са в състояние да направят това, са слаби, те са изолирани, те са мечтатели. А мечтатели и поети никога не са изменяли света. Светът изменят реалистите, твърдо стъпили на земята с нейните груби закони, но в същото време достигащи с глава Небето, източника на космическите сили. Отначало подобна личност поглъща тези сили, но после се появява точка на концентрация или се открива поле за деятелност, хаосът става космос.

Превръщането на знака КУЙ, “Противостояние”, в 13-я знак ТУН ЖEН, “Човешка общност”, отразява този процес.

Изменили са се три черти. Две от тях са си сменили местата: средната черта (5) на горния първичен гуа е заела позицията на средната силна черта (2) на долния първичен гуа. Нещо се е отделило от повърхността на земята, към която е привързан човека и се е издигнало към достъпната за човека долна сфера на Небето. Горният гуа ЛИ, “Прилепчивата” се е превърнал в ЦИЕН, “Съзидателният”, а долният гуа ДУЙ гуа, “Радостната” се е превърнал в ЛИ “Прилепчивата”. Най значителни изменения е претърпяла средната черта

Нека най-напред да видим какво се случва с нея, а след това да разгледаме знака като цяло. Името на нашия първи гуа е КУЙ, “Противостояние”. Но в противостоянието, когато то още не е достигнало своята кулминация и може да бъде разрешено, присъства елемент на подреденост. Затова в “Коментарии към Туан” се казва: “Радост и зависимост от ясността, мин. Така че, Противостоянието се създава от “Радостната”, ДУЙ, отдолу или вътре, и “Прилепчивата”, ЛИ, отгоре или отвън. Термините “вътре” и “отдолу” са идентични, както и “отвън” и “отгоре”. “Податливото се придвижва и повдига, придобива срединност и встъпва в резонанс с твърдото. Затова в малките начинания – успех. Небето и Земята са в ПРОТИВОСТОЯНИЕ, КУЙ, но действат съгласувано.” Противостояние означава разрив между идеята и реалността, между свободата и необходимостта, но осъществявайки се в дела, в действие, противостоянието довежда до единство на друго равнище. “Мъжкото и женското са в ПРОТИВОСТОЯНИЕ, КУЙ, но техният стремеж е да провеждат единното. Множеството от неща е в ПРОТИВОСТОЯНИЕ, КУЙ, но в делата се поставят в ред по родове, Велико приложение на времето на ПРОТИВОСТОЯНИЕТО!” Това е положителният аспект на противостоянието. Противостоянието предотвратява хаотичното смесване. Животът винаги се организира по някакъв начин, но организмът съществува само благодарение на съществуванието на противоположностите. Затова в живота развитието и диференциацията по функции вървят паралелно. Това е еднакво вярно както за развитието на човешкото тяло, така и за развитието на човешката душа и е еднакво приложимо към измененията в политическата система или към общественото развитие. В степента, в която расте обхвата на организиращото се цяло, се създават все нови и нови области. Противостоянието е необходимо за интеграцията, но то не трябва да води до разрушаване на организма, необходими са силни вътрешни връзки за поддържане на цялостността. В “Сян” четем: “Отгоре – Огън, отдолу – Езеро: ПРОТИВОСТОЯНИЕ, КУЙ. Така че цзюнь-цзи, най-общо, не губи особеното.” Затова не може чрез интернационализъм да се унищожи национализма, както замазването на конфликтните ситуации не води към мир. Противоположностите трябва да се приемат като даденост, да се помни, че конфликта между тях може да бъде решен в по-широк контекст.

Но това съвсем не е нещо просто, още повече, че съпътстващите трудности, непрекъснато се изплъзват от осъзнаване. Да започнем с това, че малко са тези, които са готови да направят тези първи стъпки, които във всички времена обещават едно и също на тези, които се осмеляват да ги направят: преследване, осмиване и след това – забрава (в това има завършеност и красота – когато инициаторите са забравени , тяхната мисия може да се смята за завършена ). Преодоляването на ситуацията върви по два пътя. От една страна са необходими хора, които да приемат отговорност за своя народ; от друга – във всяка нация трябва да има представители на друга нация. Нека това да бъдат немци, французи, китайци или англичани, които, като осъзнават ясно всички недостатъци на своята нация, да утвърждават нейното достойнство. Доколкото те са немци, французи, китайци или англичани, те приемат съдбата на своята нация, нейната карма и нейното наследство и я защитават. В този контекст думите “Right or wrong, my country” (“Права или неправа, това е моята страна”) не означава, че аз съм готов на всичко за своя народ. Те означават, че аз съм готов да приема върху себе си даже злото на родната земя и че даже моята страна да тръгне по път, който е невъзможно да не осъдя, аз не бих я изоставил. Така се преодолява противостоянието в пределите на нацията. Но дотогава докогато ние се разграничаваме и съдим другите, стъпка, водеща към преодоляването на противостоянието, няма да бъде направена.

По-надолу ние ще разгледаме по-подробно превръщанията на КУЙ гуа и текста на Книгата на промените”, който коментира закономерностите на придвижването на чертите вътре в гуа. Възниква следната картина:

1. Отначало втората черта се превръща от силна в податлива. На това превръщане съответства текстът: “ Среща своя господар на тясна уличка. Няма позор.” Странна работа. Слугата би трябвало да посрещне своя господар пред всички, така, както пристигналият на мястото на своята служба чиновник, пред всички среща своя господар, за да получи официалното си назначение. Там господарят го няма, срещата става тайно на тясна уличка. Хвърляйки бегъл поглед, вижда това, което е необходимо да се види и видяното го завладява и задължава. Това е дълбок, напълно вътрешен опит и той трябва да се преживява вътрешно. От този момент човек трябва да бъде готов да живее и да умре за видяното. Тази готовност е важна, тъй като всичко сътворено на Небето или на Земята е сътворено от плът и кръв, въпреки че не всеки, който живее в името на изпълнението на някаква идея, трябва да бъде буквално разпънат на кръст. По-скоро това означава, че ниската част от човека – тази, която се изразява с долната черта, тя принадлежи на Земята, и е необходимо да приема своята карма, съдбата, която е предопределена на човека вътре в дадена ситуация. Сравнението с тясна уличка посочва сложността на това действие. Същата ситуация е описана в Библията – пророкът приема своето предопределение. Пророците са тези, които посрещат своя господар в тясна уличка. Колко неистово се е жалвал от своята съдба пророк Иеремия. През целия си живот той се е стремял към Бога, той е поел върху плещите си твърде тежък товар, но не се е отказал от своята съдба, от своя дълг. Вътрешен опит от такъв род съвсем не се постига леко и приятно. Човекът е почти смазан от тежестта на отговорностите, които трябва да приеме.

2. Следва изменение на третата черта, от слаба тя се превръща в силна. Трудността на този етап е изразена най-ярко.Чертата се изменя напълно. Тя става силна и губи връзка с обкръжението си. По-рано аз говорих за двама, за тяхната среща и за отношенията между тях. Сега не съществуват никакви отношения. Промените обхващат всичко, но по пътя им стоят сериозни затруднения. В текста към третата черта е казано: “Видна е кола, която среща препятствие, биковете се дърпат назад, на човекът са му отрязани косите и носът. Няма начало, но има край.” Това е време на сражения. Човекът е приел предизвикателството на обстоятелствата, но делото не се помръдва от мястото си. Ако нещо става, то е в дреболиите, а препятствията го обкръжават от всички страни. Независимият човек изглежда слаб помежду многото силни, а движението все още е под знака на непреодоляното противостояние и се натъква на препятствия и отвън и отвътре. Ние си изграждаме погрешно впечатление за великите хора, когато ги описваме в биографиите им като вътрешно хармонични личности. И колкото по-голям е мащабът на една личност, толкова по-трудно е тя да бъде “пригладена”. Не съществува личност, завършена в себе си, способна да съхрани чистота в свят, раздиран от противоречия. Противоречията (колата се е натъкнала на препятствие, биковете се дърпат назад) преминават навътре, в съответствие с психологическите закони. В нощните часове, в часовете на самота, противоречията завладяват душата. Затова е необходимо тя да бъде закалена по отношение на наличните обстоятелства на съществуванието, да бъде направена тя силна. Такава деперсонализация (Entewerden) изисква смъртта на личността, в това се състои препятствието. Изисква се смърт. Човекът трябва да отиде към пълно преизграждане на себе си, за да придобие силата, необходима за преодоляване на противостоянието. Това са сюблимни моменти и те най-добре се изявяват в живота на хората на изкуството. Човекът на действието не показва протичащата в него борба. Той държи всичко вътре в себе си и овладявайки разкъсващите го противоречия, се появява на утрото след такъв “пост на сърцето”, измива лицето си, помазва косите си с миро, за да поучава (Иисус), като че ли нищо не е било, всички преживяни съмнения са останали назад в миналото. Човекът на изкуството разголва своите преживявания. Нека да вземем за пример симфониите на Бетовен. И в най-великите от тях – “Героическата”, Петата, Деветата – темата е сблъсъкът с непреодолими, невъзвможни за превъплътявани идеи, които идват отгоре и изискват действия. Насилствено спреният в своя път човек не може веднага да се опомни, от душата му се изтръгва жалба, сковава го страх, той не знае какво да прави по-нататък, докато не настъпи обновяване.

Този, който поема върху себе си отговорност, е обречен на такъв опит. И всеки избор влече след себе си друг такъв.

Тази гледна точка разкрива безкрайно сложен свят. Разбира се, ще се намерят хора, които ще действат пред очите на всички и ще заемат видно положение. За делата на други е възможно никой да не научи. Но това е без значение, защото резултатността е много слабо свързана с известността. Най-важното е мисълта да не губи своята ясност и сила. Само чистата и абсолютно искрена мисъл може да стане семе и да попадне в подходяща почва Този, който е хвърлил семето, може да изчезне, за него могат да научат, но могат и да не научат, към направеното от него признанието на съвременниците и на потомците не ще прибави нищо, както това е видно в съдбата на Кун-дзъ. През целия си живот той се е стремил да заеме високо положение, стремейки се да служи при уравновесяване на противоположностите. Но животът поставял препятствия по неговия път; подигравали му се и го оскърбявали, “отрязвали са косите му, отсичали носа”. Това наказание представлявало клеймо на позор, но той бил един от тези, които “убедени в невъзможността на делото си, продължавали да действат. Това, разбира се, дълбоко е угнетявало Кун-дзъ. Но неговото величие е точно в това, че осъзнавайки невъзможността на изпълнението на замисленото, той продължавал своето дело. Не е трудно да се разбере, че осъществяването на нещо невъзможно, без да се отказваш от него е сериозно действие. До последния си ден Кун-дзъ е бил зает с претворяването на идеята на своя живот и умрял без да постигне почти нищо. Но това станало, когато му дошло времето, кълнът, засят от него, поникнал и устоял на превратностите в историята на Китай в следващото хилядолетие. Този кълн дава сила, от която Китай черпи до ден днешен.

3. Последното изменение превръща петата черта от слаба в силна. Текстът гласи: “Съжаление няма. Спътникът ти е отметнал завивката си. При него идват, в какво може да бъде позорът?” Ние сме вече горе, в царството на Небето, или в царството на духа, човекът е намерил своя път, отхвърлил е пелените си. Херкулес не само е изчистил авгиевите обори, но е разчистил и своя път и, когато той се появи сред боговете, Хера ще го приветствува. Какво може да бъде неправилно в това, което го очаква?

Човекът накрая е достигнал царството на духа. Противостоянието е преодоляно “Противостоянието”, КУЙ, преминава в ТУН ЖЕН, “Общност на хората”. Тази хексаграма се състои от Ясност ЛИ, вътре и Сила, ЦИЕН, отвън. Противостоянието се съхранява вътре, но не изчезва, но се отдръпва. Текстът “Туань”, гласи: “Общност в света”. Това не са лични връзки, а човешко единение. “Успех. Благоприятен брод през велик поток.” Това сочи към преход в космическото. В древния Китай “велик поток” са наричали реките и потоците в свещените горички, през тях преминавали, когато са идвали в гората на празника на Пролетта. През този брод е преминавал човека в царството на Божественото на земята. Преминаването е благоприятно, велики дела получават достоен завършек, нечуваното става възможно, недостижимото – достижимо. Затова по-нататък се казва: “Благоприятен цзюнь – цзи, самообладание.” Този същият човек, който не беше в състояние да се справи с биковете и чиято кола се теглеше назад, човекът без нос и без коси, който навсякъде се натъкваше на прегради, сега твори съучастие между хората. Тяхната общност носи печата на неговата уникалност и затова върви не към упадък, а към подем и към обновление.

Бих могъл само да изразя желание, идеите в тази древна книга да ни споходят и пророчеството – ако ни се прище да го наречем така – заключено в тези думи, да се сбъдне. Ако това стане, то времето на несгоди, което ние преживяваме сега, ще се смени с време на съучастие. Но ако това не стане, вината ще бъде само в нас.

 

Към началото на страницата / към 2-ра страница >>
Към карта на сайта

Save