Рихард Вилхелм (1873 – 1930)  

http://iztoknazapad.com/wp-content/uploads/2012/07/line.png

 Към карта на сайта

Стр. 1    2   3   4   5

Съдържание на страницата:

Карл Г. Юнг – Предговор към  „И Дзин. Книга на промените.“

 

Карл Г. Юнг – Предговор към  „И Дзин.  Книга на промените.“

Този предговор е възложен на К. Г. Юнг през 1948 година от американските издатели на  превода от китайски на „И Дзин“ на Рихард Вилхелм, преведен от немски на  английски език. Преводът е на Кеъри Ф. Бейнс и вижда бял свят през 1950 година.

Не мога да зная по каква причина този предговор  не е бил одобрен от издателите. През 1949 година К. Г. Юнг  написва втори по ред предговор, който значително се различава от този от 1948 година. Най-общо казано,  в първия предговор Юнг отделя значително повече място на трудностите, които е срещнал при това свое начинание -“непредубеденият читател да е вече в състояние да си изработи най-малкото предварителна представа за това, как „И Дзин” действа“.

Предговорът на Юнг от 1949 година е преведен от г-жа Красимира Матеева, като част от нейния превод на „И Дзин, Книга на промените“ на издателство „Анхира“ – София.

Shi-jian

 

С  удоволствие се отзовавам на желанието на преводачите на вилхелмовото издание на „И Дзин” да напиша предговор към него, защото с това бих могъл да изразя своите благоговейни чувства по отношение на моя покоен приятел Рихард Вилхелм. Той задълбочено осъзнаваше значението на обработката и изложението на „И Дзин”, което няма равно на Запад – и аз изпитвам по отношение на това творение чувство за дълг, което ме кара според моите сили и възможности да способствам да бъде предадено то на английски говорещия свят.

Ако книгата на промените беше популярно произведение, то предговор към нея би бил излишен. Но тя не само не е популярна, но, напротив, предизвиква подозрения, че е сборник от древни заклинания и затова, от една страна е трудна за разбиране, а от друга – не представлява ценност. Предговорът на Лег в изданието на Макс Мюлер Sacred Books of the East, много малко е направил, за да направи тази книга достатъчно достъпна за западния начин на мислене. За  да открие път за разбирането на често неясната символика на този текст, Вилхелм полагаше голямо старание. И резултатът не закъсня, защото той в течение на много години практически се занимаваше със своеобразната гадателна техника на тази книга, което, в крайна сметка, му предостави допълнителна възможност да развие в  себе си усещане за живия смисъл на текста – в сравнение с това, което би могло да се направи при помощта само на малко или много буквалния превод.

Задължен съм на Вилхелм, и за безценните разяснения на трудните текстове на „И Дзин”, и за практическото приложение на получените резултати. Аз и сам, в продължение на повече от двадесет години, се занимавах с тази гадателска техника, която ми се струваше много интересна от психологическа гледна точка и по времето на първата ни среща с Вилхелм в началото на двадесетте години аз вече достатъчно добре я бях изучил. Така или иначе, въпреки това, аз се оказах под силното влияние на постигнатото от него, наблюдавайки със собствените си очи, как той на практика получава  резултати. За свое най-голямо удовлетворение можах да констатирам, че моите познания в областта на психологията на подсъзнателното се оказаха много полезни в собствената ми гадателна техника.

Тъй като аз не владея китайски език, то, естествено, мога да подходя към „И Дзин” само от практическа страна, а единственото, за което бих могъл да питам, би било приложимостта и  пригодността на метода. Оплетената символика на тези „заклинания” много малко би могла да ме заинтересува, при моята пълна неосведоменост по отношение на синологията. Моя  грижа бяха не филологическите трудности на текста, а единствено и изключително психологическата експлоатация, използвана в „И Дзин” метода.

Когато, по някое време, Вилхелм беше при мене в Цюрих, аз го помолих да изследва хексаграма за състоянието на нашето психологическо общество. Ситуацията ми беше известна, докато Вилхелм нямаше по този въпрос ни най-малка представа. Получената диагноза се оказа отчайващо вярна – в това число и прогнозата за събития, които се случиха много по-късно; събития, които за момента не бях в състояние да предвидя. Наистина, за мене самия този резултат не беше толкова удивителен, защото и аз бях провел редица забележителни опити по този метод. Първоначално аз прилагах по-сложната техника на гадаене с 54 стебла на полски равнец, но по-късно, след като получих някаква представа, как работи методът, аз се задоволявах с така нареченото гадаене с монети и често го използвах впоследствие. С времето се изясни, че между въпросната ситуация и съдържанието на хексаграмата съществуват, така да се каже, някои постоянни взаимовръзки. Трябва да се признае, че това е странно и по нашите общоприети разбирания това не би трябвало да се случва, ако не се вземат предвид така наречените случайни попадения. Длъжен съм, все пак, да отбележа, че въпреки нашата вяра в закономерностите на природата, ние твърде либерално се отнасяме към понятието случайност. Много психически явления, например, ние наричаме „случайни”, въпреки, че за познавача е съвършено ясно, че тук най-малко става дума за случайност! Достатъчно е да си припомним  за всички тези случаи на погрешно казана дума, или на грешки на паметта, които още Фройд тълкуваше като съвсем неслучайни. Затова по отношение нa така наречените случайни попадения в „И Дзин” аз съм склонен да съм скептичен. На мене даже ми се струва, че числото на явните попадения достигат такъв процент, които излиза извън пределите на всяка вероятност. Мисля, че по принцип става дума не за случайност, а за закономерност.

С това самото ние се изправяме пред въпроса: как да докажем това, какво е обявено за закономерно? Тук съм длъжен да разочаровам читателя: такова доказателство е много трудно, ако изобщо е възможно, нещо, което аз считам за малко вероятно. От рационална гледна точка тази констатация е пълна катастрофа и аз очаквам упрек за това, че съм направил необмислено твърдение, изказвайки се положително за регулярност на съответствието между ситуацията и хексаграмата. В същност аз самия бих изказал  такъв упрек, ако от своя значителен практически опит не знаех, колко трудно, т. е, колко невъзможно е да се докаже нещо при определени психологически ситуации. Когато става дума за нещо повече от обикновени, а за сложни обстоятелства от практическия живот, ние се справяме с тези ситуации, като се ръководим от възгледи, чувства, афекти, интуиция, убеждения и така нататък, „научното” доказателство за тяхната оправданост или даже пригодност е просто невъзможна, но въпреки това, малко или много, всички заинтересовани лица могат да бъдат доволни от начина, по който е решен въпроса. Срещаните в практиката психологически ситуации, като правило, са в такава степен сложни, че тяхното, от „научна” гледна точка удовлетворително изследване, е просто невъзможно. В най добрия случай може да се говори за известна вероятност и то само тогава, когато заинтересованите лица проявяват не само максимална честност, но покрай това и добросъвестност. Но кога ние сме абсолютно честни и кога – добросъвестни? Ние сме в състояние да постигнем максимум честност и добросъвестност само до тази черта, до която достига нашето съзнание. А това, какви сме на нивото на безсъзнателното, се изплъзва от нашия контрол, т. е, нашето съзнание си мисли, че то е честно и добросъвестно, но безсъзнателното е възможно да знае, че нашата мнима честност и добросъвестност е само фасада, която прикрива нещо противоположно.

Доколкото съществува безсъзнателното, никой човек и никоя психологическа ситуация не могат да бъдат описани и осмислени без остатък, а затова и нищо подобно не може да бъде достоверно доказано. Някои строго определени феномени, наистина, могат да бъдат доказани статистически в качеството на вероятностни на основата на чудовищен емпирически материал. В индивидуалните уникални, във висша степен сложни, психологически ситуации най-общо няма какво да се доказва, защото в съответствие със своята природа те не съдържат в себе си нещо такова, което да бъде пригодно за експериментална проверка. Към такива уникални и неподдаващи се на повторение ситуации принадлежи оракула „И Дзин” Както и във всички подобни ситуации, тук всичко зависи от това, ще участва ли нещо в качеството на вероятно или невероятно. Ако, например, някой след продължителни размишления вземе решение да изпълни намисленото, но при това внезапно осъзнае, че при това негово действие ще бъдат засегнати определени интереси на други и тогава, в такава блокирана ситуация се допита до оракула, то е възможно да получи, между другите, и такъв отговор (хексаграма 41 СУННамаляване”):

Когато всичко, което има да се прави, е направено,
Бързо да си тръгнеш не е грях.
Но човек трябва да размисли,
Доколко това (което си направил) ще затрудни другите.

                                           

Няма начин да се докаже, че това твърдение –  въпреки неговото недвусмислено съответствие –  има нещо общо с психологическото състояние на запитващия. На него му е съдено или да се удивлява на това, че казаното от хексаграмата така забележително се съгласува с неговото положение или да погледне на тази мнима съгласуваност като на смехотворна случайност или въобще да не признае такава съгласуваност. В първия случай той ще се обърне към:

Предприемането на нещо –
Води към беда.
Без да намалява (за) себе си.
Възможно е да умножи (за) другите.

Възможно е той да признае мъдростта на това заключение – или да остане равнодушен към нея, като към нещо, с нищо непотвърдено. В първия вариант той ще открие, че в случая не може да има никаква случайност, във втория – че става дума за случайност, или че, в края на краищата, това няма никакво значение. Но тук няма какво да се доказва. Аз пиша този свой предговор само за това, защото съм склонен да проявявам някакво доверие към тази своеобразна процедура.

Въпреки че тези „буквални” съответствия съвсем не са редки, те не притежават числено превъзходство. Често връзките са твърде крехки и косвени и затова изискват още по-голямо доверие. Това най-често е тогава, когато изходната психологическа ситуация не е много разбираема (т.е, остава неясна) или е едностранно осветена. При такива обстоятелства, ако запитващият е готов да разглежда своето положение в друга светлина, то може да бъде напипана повече или по-малко символична връзка с хексаграмата. Изразявам се преднамерено предпазливо, за да не остане впечатление, че следва a tout prix (на всяка цена – бел. на преводача) да се установи някаква взаимовръзка. Подобни изкуствени построения нямат никакъв смисъл и водят само към порочни спекулации. Този метод допуска всевъзможни злоупотреби. Затова не е пригоден за незрели хора, детински и  игриво настроени, не е, разбира се,  и за интелектуалци и рационалисти, а, по-скоро, за хора по природа  медитативни и рефлексивни, обичащи да поразмислят върху това, какво правят и какво се случва с тях, – но това няма нищо общо и с ипохондричното задълбаване в себе си. Последното представлява от само себе си болезнена злоупотреба с разума. Оракулът „И Дзин” предлага своите услуги без всякакви доказателства и резултати, но не се рекламира и неохотно се разкрива; той, като частица от природата,  чака, докато го събудят. Той не предлага знание и могъщество, а видимо е подходяща книга за тези, които се стремят към самопознание, мъдрост и деятелност, ако такава е необходима. Той нищо не обещава, и по никакъв начин не носи отговорност в случай, че някой си направи погрешни изводи. За да се прибегне към този метод се изисква интелигентност. За да си глупав, не се изисква, както е известно, да владееш някакво изкуство.

Нека да приемем като хипотеза, че написаното в тази книга не е чиста безсмислица, а това, което идва на ум на питащия – не е просто самовнушение, – и вече нашият западен философски и естествено-научно образован ум на сериозно е обезпокоен от емпиричните факти, въпреки своята готовност да се довери. В края на краищата, ако имаме и  най-малката готовност да се отнесем към това сериозно, то следва да се справим с неприятния факт, че психологическата ситуация може да бъде изразена в случайното разпределение на 49 стъбла от бял равнец, или  в толкова или още повече случайни падания на монети и при това дотолкова пълно, че става очевидна и смисловата взаимовръзка. Такава логика – все пак е нещо нечувано за нашия западен разум, привикнал да мисли по съвсем различен начин. Затова, разбира се, не е чудно, че нашият ум я отхвърля като нещо немислимо. Разбира се, в най-лошия случай все още можем да си представим, че човек, добре запознат с хексаграмите, който по „безсъзнателен начин” оперира така ловко, че стъблата се разпределят така както трябва. Но при гадаене с монети не работи и тази призрачна вероятност, защото в случая в действие се включват още много външни условия (материята, върху която падат монетите, разклащането им и т.н.), тази  тенденция – така, както ние си я представяме – не е в състояние да се прояви. Но ако с метода всичко е наред, то следва да предположим, че съществува неочакван паралелизъм на психическите и физическите събития. Въпреки че тази мисъл е „шокираща”, тя без съмнение не е нова, защото е хипотезата, само при която е възможна астрологията, а и съвременната характероскопия, въпреки, че последната е ориентирана повече към времето, отколкото към актуалното разположение на съзвездията: в края на краищата и времето се определя и измерва физически. Ако характероскопията и като цяло и най-общо, е вярна (а за това съществува някаква вероятност), то това не бива да ни смайва повече от способността на добрия познавач на вината, да определи по свойствата на конкретно вино, от коя местност е то, от кое лозе и от реколтата на коя година, което поначало изглежда за профана съмнително. Но точно по този начин и добрият астролог може, без подготовка, да ми каже, в какъв знак са били Слънцето и Луната в деня на моето раждане и какъв е моят акцидент. Затова психофизическият паралелизъм на подобен феномен, който се проявява, трябва да предположим,  в основата на гадаене по „И Дзин”, не е нещо друго, а друг аспект на процес, който следва да мислим, че лежи в основата и на астрологията, ако, разбира се, придаваме някакво значение на астрологическата диагноза на характера. Без съмнение, мнозина се занимават с астрология и няма съмнение, че тези хора, любознателни и интересуващи се от психология, получават от своите занимания не малка познавателна полза. Но и тук винаги е налице възможност за злоупотреба.

Бих излязъл далече извън границите на собствената си научна компетентност, ако бих се заел да отговоря на поставения тук въпрос. Мога само да констатирам, че всеки, който запита оракула, се държи така, като че съществува необходимият паралелизъм на вътрешните и външните, психическите и физическите събития и, придавайки макар и най-малко значение на отговора на своето запитване, с това самото вече прави избор в полза на такава възможност. Моето отношение към неща от този род е прагматично, а тази велика наставница, която ме е приучила към такова отношение от практически и принасящ плод вид, е психотерапията и медицинската психология. Защото никъде не се налага да се съобразяваш с нещо дотолкова неизвестно, както именно в тази област и никъде повече, освен там, не привикваш да използваш това, което носи успех, даже когато дълго не можеш да разбереш, защо става така. Защото се случва при съмнителна терапия неочаквано резултатът да е оздравяване, докато при във всяко отношение надеждни методи да няма резултат. При изследването на безсъзнателното се срещат най-странни неща, от които рационалистът с отвращение затваря очи, след което твърди, че нищо не е видял. Ирационалната пълнота на живота ме е научила никога нищо да не отхвърлям, даже нещо да е грешно според нашите (уви, така недълготрайни) теории или по някакъв друг начин ни изглежда за сега необяснимо. Истина е, че такива неща ни карат да се вълнуваме: не съществува пълна увереност в това, че ни се указва истинската посока; все пак в безопасност, надеждност и покой не се правят открития. Така стоят нещата с този китайски метод за гадаене. Той по очевиден начин е ориентиран към самопознание – даже и за това, че винаги някъде до него е съществувал и суеверен обичай. Самопознанието изглежда вредно само за хора глупави и непълноценни. И нищо не може да ги накара да се откажат от това свое убеждение. По-интелигентните хора могат, съблюдавайки спокойствие, да рискуват и, възможно е, да придобият благодарение на този метод някакви поучителни знания. Методът сам по себе си е лесен и прост. Трудностите започват, както вече беше казано, при обработката на резултатите. Преди всичко, разбирането на символиката съвсем не е нещо просто дори при прекрасния коментар на Вилхелм. Колкото са по-големи познанията на читателя в областта на психологията на безсъзнателното, толкова по лесно ще му се отдаде тази работа. Другата и по-съществена трудност се състои в широко разпространение на невежеството  на хората по отношение на собствената им Сянка т.е, непълноценната страна на тяхната личност, изразяваща се в значителна степен в скрити комплекси. Съзнаващата комплексите си  личност с всички сили въстава против това съдържание и под формата на тяхна проекция е склонна да ги приписва на ближните си. Пределно ясно хората виждат сламката в окото на ближния си, а в своето не забелязват и гредата. Фактът, че често, заради собствената им слепота, им се случва да си скубят косите, се отразява в най-голяма степен отрицателно при изучаването и разбирането на „И Дзин”. Мисълта ми е, че този, който при използването многократно на този метод не намира в него нищо разумно, има на очите си пердета в напреднала фаза. Вероятно, би имало смисъл да се съставят коментари към отделните знаци от гледна точка на съвременната психология. Но това, така или иначе, би превишило обема на един обикновен предговор и би било твърде сложна задача Затова се реших да използвам един друг начин на действие.

Затова, преди да започна да пиша този предговор, реших да не правя това, преди да се допитам до „И Дзин”. Доколкото става дума да се направи тази книга достъпна за една нова публика, на мене ми се струваше, че ще бъде, и правилно, и справедливо да дам на този метод възможност да прояви себе си по отношение на моя замисъл. Така както, според древните китайски представи, съществуват духовни движещи сили, които по тайнствен начин подбуждат стъблата на белия равнец към смислен отговор, то на мене ми се стори напълно естествена мисълта по някакъв начин да си представя оракула („И Дзин“) като действащо лице и да му задам въпрос, как той се отнася към сегашното си положение, т. е, към моето намерение да го представя на съвременната публика. Възползвах се от метода на подхвърляне на монети и в отговор получих хексаграма 50 ДИН, „Котлето” (Жертвения  съд).

                                                   

В съответствие с плана, от който се ръководех при постановката на въпроса, ще разглеждаме този текст, като че той (оракулът) е персонаж, който може да говори. Както се вижда, самият текст означава себе си като котле, т.е, като жертвен съд, съдържащ приготвена храна. Тази храна трябва да разбираме като „духовна храна”. Ето какъв е коментарът на Вилхелм: „Жертвеният съд, като постижение на изтънчена култура, намеква за грижа за нахранване на благородни хора, грижата  за които е от полза за управлението на страната…. По този начин, тук културата демонстрира, по какъв начин тя достига своят връх в религията. Съдът служи за принасяне на жертва на бога…… Висшето Божие откровение е в пророците и светите хора. Почитането им е истинската почит към бога. Волята божия, разкривана чрез тях, трябва да се приема със смирение…” и т. н.

И така, това е което оракулът „И Дзин” говори сам за себе си – това е изводът, който следва да направим съгласно нашата хипотеза.

Ако някои черти на хексаграмата имат значение 6 (шестица) или 9 (девятка), то те придобиват специален смисъл и по тази причина са от значение за тълкуването на хексаграмата. Тези „spiritual agencies“ (духовни движещи сили) в моята хексаграма са заели втора и трета позиция, като и двете са усилени с числото 9. Текстът гласи:

Девятка на втора позиция означава:

В жертвения съд има храна,
Приятелите ми завиждат
Но не могат да ми навредят.
Щастие!

По този начин „И Дзин” казва за себе си: „В мене има (духовна) храна”. Доколкото притежаването на нещо значимо винаги предизвиква завист, то хорът на завистниците се свързва с образа на голямо богатство. Завистниците желаят да го заграбят, което ще рече, да ограбят или разрушат смисъла на „И Дзин”. Но напразна е тяхната вражда. Смисловото богатство се съхранява в „И Дзин” надеждно, т. е, този, който го притежава е убеден, че тълкуванията му са правилни и никой не може да му го отнеме. Текстът продължава:

Девятка на трета позиция означава:

Дръжката на жертвения съд е променена,
Появиха се пречки по пътя на промените
Тлъстината на фазана няма да бъде изядена.
Накрая ще дойде щастието.

Дръжката служи за да се повдигне  жертвения съд. По този начин се създава разбиране за „И Дзин” (отъждествява се със съда). С течение на времето това понятие, разбира се, се е изменило, така че сега оракулът „И Дзин” вече е неразбираем. Затова са възникнали „препятствия по пътя на промените (трансформациите)”, т. е, оракулът не е източник нито на мъдър съвет, нито дълбоко разбиране, а в следствие на това изчезва и ориентацията ни в лабиринта на съдбата и във мрака на собствената ни същност. Никой повече не яде „тлъстината на фазана”, т. е, най-вкусното и сочното на доброто ястие. Но когато върху жадуващата земя отново завали дъжд, т. е, когато се прекрати състоянието на недостиг, то на „разкаянието”, т,е на жалбите идва края, мъдростта (на „И Дзин”) не е загубена и се появява желаният шанс. Вилхелм изказва това по този начин: „Ситуацията може да бъде описана така:  има времена, когато някой с висока култура, заема такова място, че никой не му обръща внимание и не му засвидетелства  признание. И това поставя сериозни пречки в неговата дейност”. По този начин, „И Дзин”, така да се каже, се жалва, че неговите прекрасни качества не се признават и не се ползват. Но се утешава с надеждата, че ще му се помогне отново да придобие признание.

Отговорът, който тези две главни линии дават на поставения на „И Дзин” от мене въпрос, не изисква при тълкуването някакви специални хитрости, трикове и необичайни познания. Смисълът на отговора е достъпен за всеки, притежаващ здрав разум: той е като отговора на човек, в когото няма и ни най-малкото самонадценяване, но истинската му ценност или от всички се отхвърля, или остава изобщо неизвестна. Отговорът като субект  има за  себе си много интересна представа; той се усеща като съд, в който поставят пожертвуванието за боговете, т. е, жертвените ястия с които те да бъдат нахранени. С други думи той се възприема като култов инструмент, предназначението на който е да доставя духовна храна, т. е, да обхваща в себе си тези безсъзнателни фактори или енергии (spiritual agencies!), които се проецират във вид на богове, за да са в състояние да вземат участие в живота на индивида. А именно в това е смисълът на думата religio – внимателно наблюдение и оформяне на заключения (от religere) за божествените numina (изреченото от оракула, съдържащо в себе си волята на боговете).

При помощта на метода „И Дзин”  безсъзнателният личен живот на вещите и хората, включваща тяхната собствена безсъзнателна същност, пряко се налага на вниманието. В крайна сметка, задавайки въпроса си на „И Дзин”, аз, както вече отбелязах, се обръщам към него като към субект, по същия начин както, когато искам да запозная някого със свои приятели, но преди това го питам, ще му бъде ли това приятно. Споделяйки с мене своето религиозно значение, своята неизвестност и непризнаване и своята надежда отново да бъде възвеличен, „И Дзин” откровено имаше предвид моят все още ненаписан предговор и преди всичко превода на мисис  Кеъри Ф. Бейнс (преводачката на „И Дзин” от немски на английски). Според мене, това е напълно разумна и осмислена реакция, която би могла да се очаква от човек, намиращ се в подобно положение.

Но от къде възникна такава реакция? По какъв начин „И Дзин” успя да ми даде толкова по човешки смислен отговор? Всичко това се случи благодарение на това, че аз подхвърлих три малки монети и им позволих да паднат така, както им се искаше, да се претъркалят и да замрат – ези или тура – по законите на физиката.   Не съм имал и най-малко предчувствие по отношение на това, коя от 64-те хексаграми ще се падне. Този удивителен факт, че в резултат на техника, която по принцип изключва всяка осмисленост, все пак възниква осмислена реакция е позитивно постижение на „И Дзин”. И този случай не е уникален, а представлява от себе си правило. От синолози и компетентни китайци съм чувал уверения за това, че „И Дзин” е сборник от остарели заклинания. В хода на тези беседи няколко пъти се е случвало, моите визави да си признаят, че поне веднъж и на тях им се е случвало да се обърнат към оракула посредством гадател. Естествено, по техните думи, това е било празна работа. Важно е да се отбележи, че предсказанието което са получили в резултат на запитването си, на тях нищо не им говори.

Разбирам, че на моя въпрос би могло да се получат безброй възможни отговори и, разбира се, не смея да твърдя, че не бих възприел в качеството на донякъде осмислен и някой друг отговор. Но този отговор получих в качеството на първи и единствен, а други отговори аз не знам. Той ме зарадва и ме удовлетвори. Да задам въпрос отново би било както невежливо, така и непочтително, затова не го направих. „Учителят не повтаря казаното”. Стилистическата безвкусица при отношенията с ирационални неща така или иначе, ми е противна, като признак на низка, просветителска, степен на култура, която намира своя герой в школския учител-всезнайко. Тези неща трябва да бъдат и да си останат такива, каквито са попаднали в зрението ни от първия път, защото само тогава ние ще знаем, какво произлиза от самата природа, преди тя да бъде твърде много извратена от човешката самоувереност. Не бива да се мисли, че животът е възможно да бъде изучаван в „анатомически театър”. Освен това, повторението на експеримента е невъзможно по простата причина, че е неповторима самата изходна ситуация. Винаги съществува само един, първи и единствен, отговор.

Затова няма нищо за чудене, че в двете основни черти хексаграмата 50 всъщност амплифицира излаганата тема. Първата черта гласи:

Жертвеният съд е с преобърнати крачета.
Необходимо е да се отстрани пречката.
Налага се да се вземе наложница заради сина й.
Няма вина
.

 Преобърнатият жертвен съд свидетелства за това, че не го ползват. Затова оракулът „И Дзин”, както и жертвеният съд не намира приложение. Той, както се каза, служи за отстраняване на препятствия. Използват го като наложница, която вземат тогава, когато съпругата не може да роди син, т. е, „И Дзин” го използват, когато не са на ясно как да си помогнат по друг начин. Независимо от своята квазилегалност, наложницата в Китай така или иначе е един вид съмнителен палиатив, така че по този начин магическата процедура представлява от себе си временно спомагателно средство, с което можем да си послужим за да постигнем определена висока цел. В това няма нищо порочно, но се предполага, че е допустимо само като изключение.

Втората и третата черта вече обсъдихме. Четвъртата черта гласи:

Крачетата на жертвения съд са счупени.
Разсипано е ястието на владетеля.
Обликът му е замърсен.
Нещастие!

 В случая жертвения съд се използва, но очевидно непохватно, т.е, злоупотребяват с гадателната процедура, с други думи, погрешно я тълкуват. По този начин методът води към това, че храната за боговете се унищожава. Но, така или иначе, позорът пада върху главата на питащия. Лег превежда това място така: „Its subject will be made to blush for shame (поданикът му ще се черви от срам). Когато такъв род злоупотреба се отнася до предмета на култа, например жертвения съд (т. е, „И Дзин”), то това говори за груба профанация, „И Дзин” тук откровено отстоява своето достойнство в качеството си на жертвен съд, предупреждавайки за недопустимост на профанизирана употреба.

Петата черта гласи:

Жертвеният съд има жълта дръжка,
Златни скоби (за пренасяне)
Постоянството е благоприятно.

Както се вижда, „И Дзин” е намерил ново правилно (жълтия цвят) разбиране, т. е, „понятие” което е възможно да се „(с)хване”. Това понятие притежава голяма ценност (злато). Това изказване на хексаграмата аз преценявам като признание за свършеното от преводачката (Кеъри Ф. Бейнс) и като благоприятно за самия себе си. На мене никога не ми е липсвало търпение за да изучавам „И Дзин” в продължение на повече от двадесет години, а и мисис Бейнс с години се е трудила върху превода.

„Шестата черта гласи:

Жертвеният съд има скоби (за пренасяне) от нефрит.
Много голямо щастие!
Няма необходимост от нищо друго.

Нефритът се отличава с красота и мек блясък. Ако дръжките за пренасяне са от нефрит, то и самият съд се украсява и става по-достоен за почит, нараства неговата ценност. Това изказване на „И Дзин” е израз не само на удовлетворение, но и на оптимизъм, което за мене е голямо удоволствие. Всичко това се основава, разбира се върху допущането, че нашата изходна хипотеза е правилна. Не мога, в интерес на истината, да докажа, че хипотезата е вярна. Мога само да очаквам по-нататъшните събития, като, между другото, получавам удоволствие от приятната констатация, че „И Дзин” както изглежда, е дал своето съгласие за замисленото от мене предисловие, а също така и съгласието си за това ново свое издание на английски език.

Аз с максимална непосредственост и честност показах с този пример, как се отнасям с гадаенето в конкретния случай. От само себе си се разбира, че моето поведение донякъде се променя заедно със зададения въпрос. Ако, като пример, някой се окаже в някаква неопределена ситуация, то при известни обстоятелства сам той може да стане субект на изказването, или ако става дума за отношение към друг човек, то субект на изказването може да стане този човек; той може да бъде направен такъв при специална постановка на въпроса. Това, все пак, зависи не напълно от нашето желание, а само в тази степен, в която именно отношенията с ближните ни, не винаги или само като цяло и най-общо, зависят от тях самите, но зависят много по-често, ако не и  и изключително от нас, даже да не съзнаваме това обстоятелство. Затова, в последния случай, може да се изпита неприятна изненада (шок), от това, че, въпреки очакванията, човек в хода на гадаенето сам да се окаже действащ субект, за което текста сам съобщава в недвусмислена форма. Може да се случи и така, че някой, преценявайки известна ситуация, да я смята за необикновено важна, докато оракулът се придържа към съвсем друга гледна точка в това отношение, като обръща внимание на някой друг, неочакван, но, така или иначе, актуален аспект на въпроса. Такива случаи са способни да предизвикат изкушение да сметнем, че изказването на оракула е погрешно. На Конфуций само веднъж му се случило да получи неподходящ оракул, а именно хексаграмата  22 БИИзящност”, изключително естетически знак. Тук ми идва на ум съветът, получен от Сократ от неговия вътрешен глас (демон): „Трябва повече да се занимаваш с музика”, след което той започнал да свири на флейта. Конфуций и Сократ си оспорват един друг първенството по отношение на рационалността и педагогиката, но едва ли ще започнат да полагат изключителни грижи за „брадите си”, както ги съветва втората линия на хексаграмата.

                                            

На разума и педагогиката често, за съжаление, им липсва тази „красота БИ”, затова в този случай оракулът е прав.

Но да се върнем към нашата хексаграма! Макар, както е показано, „И Дзин” не само самия той да е съгласен с моето намерение да напиша предисловието, но дори подчертава своя оптимизъм в това отношение, но това все още не означава че той ще може да разчита на успех сред тези читатели, на които може да разчита „И Дзин”. Доколкото в нашата хексаграма съществуват две усилени с девятка черти ян, то ние сме задължени да попаднем в положение, съответстващо на прогнозата, която поставя за себе си „И Дзин”. Чертите, усилени с шестица и девятка, притежават, според древните представи, такова вътрешно напрежение, че проявяват склонност да се превръщат – благодарение на енантиодромията – в своята противоположност, т. е, ян преминава в ин, а ин в ян. Посредством тази трансформация (на 2-ра и 3-та черта) се получава хексаграмата 35 ДЗИННапредък”.

                                  

Тази хексаграма ни казва, кой при напредъка  си (изкачването си нагоре) трябва да претърпи превратности на съдбата от всякакъв вид; текстът повествува при такава ситуация, какво  следва да е неговото поведение. В това положение се намира оракулът „И Дзин”. Въпреки че „изгрява като Слънце” и „засиява”, но „се отхвърля” и „не печели доверие”, въпреки че напредва, но това става с „тъга”. Все пак получава  „най-голямо щастие от своята прародителка”. На това тъмно място идва на помощ психологията: бабата или прародителката в сънищата и приказките нерядко е безсъзнателното, доколкото при мъжете то се характеризира с женски черти. Така че, когато „И Дзин” не намира разбиране при съзнанието, насреща му се появява безсъзнателното, защото той в съгласие със своята природа е свързан с него с по-тесни връзки, отколкото с рационалното съзнание. Безсъзнателното в сънищата често приема женски облик, което, вероятно, се е случило и тук. Тази женска фигура би могла да бъде преводачката мисис Бейнс, която е обгрижвала книгата с майчинска любов. От гледна точка на „И Дзин” това би могло да бъде „най-голямо щастие” Въпреки че предвижда всеобщо одобрение, той се страхува се от злоупотреби („напредък с крачки на костенурка”). Но „ползите и загубите” няма да бъдат поставяни „близо до сърцето”. Ще си остане безразличен към неизбежните страсти по отношение на успехите и пораженията. Той не се натрапва на никого.

Така че, оракулът „И Дзин” се отнася спокойно към своето бъдеще на американския книжен пазар и говори за това така, както, в подобен случай, постъпва всеки разумен човек, който се вижда в съдбата на подобно спорно съчинение. И това предсказание, появило се в резултат на случайната игра на подхвърлени монети е дотолкова обмислено и трезво разумно, че едва ли е възможно да се измисли по-подходящ отговор.

Когато съчинявайки предговора си, стигнах до това място ми стана интересно, как „И Дзин” ще се отнесе към новата ситуация, възникнала благодарение на моето изложение. Благодарение на това, което написах до сега, по-ранната ситуация се измени  в степента, в която аз се обвързах с действията, които предприемах в това време. И трябва да призная на читателя, че когато обмислях този предговор, не ми беше леко на душата; защото бъдейки човек,  отговорен като учен, аз съм привикнал да не твърдя нищо, което не бих могъл да докажа или най-малко да мога да представя в приемлив за разума вид. Но, ако някого, например мене, обвързва обещание да представи „сборник от древни заклинания” и да ги направи що-годе приемливи за критичната публика, въпреки че аз самия субективно съм убеден, че зад това се крие нещо по-голямо от това, което се вижда отвън – то аз чувствам: пред мене стой не много приятна задача.

Затова на мене ми е малко неудобно при необходимостта да апелирам към добрата воля и фантазията на читателя, вместо да му представя убедителни доказателства и абсолютно неуязвими, достатъчно обосновани от научна гледна точка аргументи. Уви, много ми е добре известно, какъв род доводи биха могли да бъдат насочени против тази древна гадателна техника, най-близката родственица на която аз призовавам в качеството на главен свидетел – астрологията – която много от отдавна се ползва с не най-добра репутация. Дори не мога да бъда убеден и в това, дали в корпуса на моя кораб, с който ще плавам по неизвестни води, няма пробойни, които да се окажат съдбоносни. Не е ли изопачен древният текст? Съгласуват ли се помежду си всички части на вилхелмовия превод? Не изпада ли тълкователят в самоизмама? Истина е, аз съм безусловно убеден в ценността на самопознанието. Но каква е ползата и аз да го предлагам, когато даже най известните мъдреци на всички времена и всички страни, са го проповядвали без всякакъв успех?

Само субективната убеденост в това, че в „И Дзин” „има нещо”, ме подбуди да се захвана с този предговор. По-рано, само веднъж – в речта си в памет на Рихард Вилхелм, – се изказах по проблемите на „И Дзин”, но при това от съображения за тактичност много премълчах. Сега се отказах от тази обмислена предпазливост; можах да придобия кураж, защото сега навлязох в осмото десетилетие на своя живот и променливите мнения на хората много малко ме вълнуват, а размишленията на древните ми са по-интересни от кой да е академичен диспут. Съзнавам, че по-напред не бих се осмелил да се изкажа върху така съмнителна материя толкова откровено, както правя това сега.

На мене не ми е много приятно, че ми се наложи да посвещавам читателя в такива лични подробности. Както вече намекнах по-горе, при гадаенето много често в този процес се оказва намесена и собствената личност на питащия. Със своята постановка на въпроса аз даже пряко предложих на оракула да вземе под внимание това, което аз правя. Така и се случи. Резултатът беше хексаграма 29 КАНБездънният”. Третата позиция е специално подчертана защото е  шестица. Тази черта гласи:

Напред и назад бездна след бездна.
При такава опасност първо поспри
Иначе ще пропаднеш в бездънна яма.
Не прави  така!

                                                       

Добрият съвет „не прави това” аз вече приех и се отказах да освидетелствам „И Дзин”.  Сега този съвет трябва да ми послужи като пример показващ как той, „И Дзин”, действа. Всъщност аз нито мога да да се придвижа напред, отвъд пределите на това, което казах за оракула, нито назад – да се откажа да напиша този предговор. За интелектуалната съвест проблематиката на „И Дзин” наистина се заключава в „от бездна към бездна и при всички опасности на безбрежните и безкритичните спекулации възниква необходимост да „спрем”, да „замрем”, за да не се намерим в „задънена улица”. Възможно ли е в интелектуално отношение да се окажем в по-неловко положение  от това да витаем в облаците на недоказаните възможности, без да знаем какво има пред нас – истина или илюзия? Такава е съноподобната атмосфера на „И Дзин”, в която човек без никакви гаранции трябва да се ориентира по собственото си, така податливи на заблуждения,субективни преценки. На практика на мене нищо друго не ми остава, освен да призная, че тази черта много точно предава това душевно състояние, в което аз пишех този предговор. Точно толкова на място ми изглежда успокояващото душата начало на тази хексаграма: „ Ако си искрен, носиш успеха в сърцето си”, като това изречение показва, че решаващо в това субективно състояние не е външната опасност, а дали ти смяташ, че си искрен или не.

Хексаграмата сравнява динамичното събитие, протичащо при тази ситуация с поток вода, който не се стъписва пред опасните места, но прехвърля скали и изпълва ямите. (КАН означава и вода). Точно така постъпва и възвишеният човек и „продължава усвояването на учението”. Да, наистина, аз не се стъписах пред възможното самозаблуждение,пред  несигурността, съмнителността, неразбирането – каквито и имена да притежават тези ями, в които е възможно да пропадне човек, а правя всички усилия да предам на читателя своя възглед върху „И Дзин”.

КАН” определено е един от най неприятните знаци. Често съм го срещал при пациенти, които са се оказвали в значителна степен под властта на подсъзнателното (вода!) и по тази причина, са заплашени от различни психотични състояния. По тази причина от „суеверна” гледна точка всеки с лекота би се съгласил, че за този знак, това значение му е присъщо. При гадаене първоначалната постановка на въпроса напълно определено ограничава тълкуването и би трябвало  да се наблюдава със същата извънредна точност, така както се постъпва със съдържанието на сънищата при тяхното тълкуване. При първото гадаене, задавайки въпрос, аз мислех преди всичко за значението на моя още не написан предговор за „И Дзин”, затова поставих оракула на първи план и го въздигнах до степен на действащ субект, във втория случай действащ субект, подлежащ на разглеждане, бях аз. В последния случай би било произвол да се счита „И Дзин” за субект, като с това, самото тълкуване би било дискредитирано. Но ако субект съм самия аз, то и тълкуването, по моите субективни усещания, се осмисля, защото изразява и моето без съмнение присъстващо усещане за ненадежност и риск. Когато се окажеш на толкова хлъзгава почва, рискуваш лесно и незабележимо да попаднеш във властта на безсъзнателното.

Първата черта на хексаграмата отбелязва наличието на опасна ситуация („в бездната попадаш в яма”): втората черта прибавя и един добър съвет: „Човек трябва да се стреми да постига дребни неща”. Такъв съвет аз очаквах и затова се ограничих да тълкувам само няколко примера и  се отказах от много по-трудната задача, която ме беше завладяла за известно време, а именно – психологически коментар към цялата книга.

Опростяването на моята задача е изразено в четвъртата черта:

Кана с вино,
За хапване купичка ориз,
Глинени съдове,
Поставени на перваза на прозореца.

 Вилхелм коментира това така:

„Когато чиновник се готви да постъпи на служба, обикновено от него се изисква да поднесе подаръци и да представи препоръки. Тук нещата са опростени. Подаръците са скромни, няма поръчител  и човек трябва да се представи сам, но няма място за смущение, щом съществува само честно желание да си помагат един на друг в случай на опасност”.

Петата черта продължава темата са ограниченията. Ако се изследва природата на водата, то може да се види, че тя запълва ямата и се разлива по-нататък. Не остава в нея.

Бездната не се препълва,
А само се напълва до ръба.

Трудностите ще изградят стена около ямата (и това ще я  препълни), ако човек попадне в капана на убежденията си  и в резултат на липса на пълна увереност в тях, се постарае да потърси  помощ, например, в специално разработени коментари, казуистика, и други подобни. Самата горна черта много сполучливо описва това състояние на залавяне в капана. А последната черта често сочи към последствията, които се осъществяват, когато не се проникне в смисъла на хексаграмата с цялата си душа.

В нашата хексаграма шестицата е на трета позиция. Това напрегнато ИН състояние, благодарение на енантиодромията се преобразува в ЯН и с това самото поражда нова хексаграма, която показвща като бъдеща възможност нова тенденция. Получава се хексаграмата 48 ДЗИН, „Кладенец” Очевидно е, че мотивът за водната яма има продължение. Но в случая ямата означава не опасност, а нещо благотворно.

Така възвисеният човек ободрява
Хората в тяхната работа
И ги призовава
Да си помагат един на друг.

Последното, вероятно се отнася за възстановяването на кладенеца. Което ще рече, че това е стар изоставен, изпълнен с тиня кладенец. Даже животните не пият вода от него. Там има и риба, тя може да се лови, но за пиене, т. е, за употреба от хората, водата не е годна. Това описание ни кара да си спомним за преобърнатия и оказал се ненужен жертвен съд (дин), който се налага да бъде взет в ръце отново. Така и този кладенец го почистват, но все още никой не пие от него.

Това е болката на моето сърце,
Защото биха могли да черпят (вода) от него.

 И опасната водна яма, и кладенецът сочат към „И Дзин”. Но последният (кладенецът) има положително значение: той е яма, в която кипи живот. Той е подобен на безсъзнателното: опасност е, но едновременно с това е и помощ. За да се ползва, необходимо е да бъде възобновен. Но никой не разбира това, а няма и съд, който да удържи в себе си водата, защото „гърнето е пукнато и тече”. По същия начин, по който жертвеният съд трябва да получи нова дръжка или уши, за които може да се хване и пренася, така и кладенецът трябва отново да бъде „облицован с камъни”. За да има в него „чист, студен извор, водата от който може да де пие. От него може да се черпи (вода), той е „надежден”.

Напълно очевидно е, че субектът, изричащ тази „прогноза” е пак „И Дзин”, представящ се като кладенец с жива вода, след като предидущата хексаграма (29 КАНБездънният”)  най-подробно е описала риска, на който се подлага всеки, който случайно би могъл да попадне в тази яма, при което най-напред трябва да направи усилия да се измъкне от нея, след което ще разбере, че това е стар, изоставен и пълен с тиня кладенец, но който е възможно да се възстанови и да се ползва отново.

*   *   *

 Поставих пред основаната върху случайността техника посредством подхвърляне на монети два въпроса – единият преди да получа първата и втората хексаграма, другият – след това. Първият въпрос беше, в известен смисъл, поставен пред оракула „И Дзин”: как се отнася той към моето намерение да напиша предговор към него. Вторият въпрос имаше отношение към моите собствени действия, т. е, ситуации, в които аз бях действащо лице, бях този, за който ставаше дума в първата хексаграма. На първия въпрос „И Дзин” ми отговори, като се сравни с жертвен съд, който предизвиква сред хората само съмнително удоволствие. Отговорът на втория въпрос заявява, че съм се оказал в трудно положение – защото „И Дзин”  се представя като бездънна и опасна вода, като дълбока яма с вода в която може и да се затъне. Това, все пак, е старият кладенец, който е достатъчно само да се обнови, за да се появи възможността отново по най-ефикасен начин да се използва.

 Тези четири хексаграми от гледна точка на темите  (жертвен съд, яма, кладенец) са последователни, а от гледна точка на духовното съдържание са разумни и изпълнени със смисъл, разбира се, според моя субективен възглед. Ако така ми отговаряше човек, то като психиатър бих бил задължен, според материала, с който разполагам, да го обявя за вменяем. При цялото ми желание не бих могъл да намеря в тези четири отговора нищо несвързано, идиотско и шизофренично. Като се вземе предвид неговата преклонна възраст и китайски произход, не бих могъл да сметна за ненормален такъв, в определена степен, архаичен, символичен и образен език. От друга страна, щеше да ми се наложи да го поздравя с дълбокото му прозрение в моето сложно и останало несподелено настроение.  Бих го окачествил като превъзходна интуиция.

Започва да ми се струва, че непредубеденият читател, благодарение на тези примери е вече в състояние да си изработи най-малкото предварителна представа за това, как „И Дзин” действа. И не може да разчита на по-скромно от това въведение.

Ако ми се е отдало при помощта на този нагледен урок да разясня психологическата феноменология на „И Дзин”, то аз съм изпълнил намерението си.. Но аз не съм в състояние да дам отговор на тези хиляди въпроси, съмнения, критики  и така нататък, които поражда тази странна книга. Нейният дух на някого ще се види ясен, на друг – мъгляв, а на трети – черен като нощ.  На който тази книга не му допада, нека да я остави настрана, а на този, на когото му харесва, нека да не я счита за чиста истина. Тази книга трябва да види бял свят за тези, които с нейна помощ ще съзрат някакво ново знание.

Карл Г. Юнг
Цюрих 1948 год.

превод Shi-jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 11.03.2013

Към началото на страницата / към 1-ва страница >>
Към карта на сайта

Save

Save

Save