Публикации чан / дзен във facebook 
Към карта на сайта 
Kъм страницата „алан уотс„
Съдържание на страницата:
Алан Уотс
„Пътят на Дзен”, превод Крум Ацев (фрагменти от книгата – на страница „Дзен“ във facebook)
Будизмът Махаяна
1. Палийския канон и Махаяна
2. Централната концепция на махаянистката философия – Шунявада
3. Нирвана е самсара
4. Татхата („такъвост”, „такавост”)
5. Животът на нещата се различава от тяхната смърт само условно
6. Светът, който познаваме е продукт на разума
7. Онова, което е обвързано с причина и следствие, принадлежи на света на „майя”
.
Палийския канон и Махаяна
1. Tъй като учението на Буда било път към освобождението, то нямало друга цел, освен преживяването на „нирвана”. Буда не се е опитал да изложи последователна философска система, опитвайки се да задоволи интелектуалното любопитството относно висши неща, което очаква отговор с думи. Когато бил настоятелно приканван да даде подобни отговори, той запазвал „благородно мълчание” и само добавял, че подобни въпроси са безсмислени и не водят до действителното преживяване на освобождението.
От тази гледна точка по-късното развитие на доктрината (Махаяна) изглежда като признак на неспособността на съзнанието на индийците да остане в мир с това мълчание, но основната част от учението Махаяна се е появила не толкова, за да задоволи интелектуалното любопитство, колкото да се занимае с практически проблеми на психологията, срещани по пътя към учението на Буда. Целта е да бъде достигнато преживяване на освобождение, а не да бъде изградена философска система.
Ако човек започне да изучава Будизма по Палийския канон, със сигурност ще остане с впечатлението, че „нирвана” следва да се постигне само посредством усърдни усилия и самоконтрол и че предприелия подобно начинание трябва да остави настрана всички други свои начинания, за да постигне този идеал. (Махаянистите може би са прави, като допущат, че това е предвидено като „упая“ от Буда, като умело средство за да схване ясно и отчетливо абсурдния порочен кръг на желанието да нямаш желание или опита лично да се освободиш от личността).
За всеки с определено личностна ориентация на съзнанието будизмът на Палийския канон отключва вратата към „нирвана” с усилие. Така че голямата грижа на Махаяна е да осигури „подходящи средства” (упая), за да стане „нирвана“ постижима от всяка нагласа на съзнанието.
На пръв поглед сутрите на Махаяна представляват учението на Буда и неговите непосредствени ученици, но те са така разнообразни по стил и доктрината им е толкова по-изтънчена от изложената в Палийския канон, че учените почти единодушно ги причисляват към по-късни времена.
Традиционното махаянистко обяснение за възникването на течението Махаяна е, че това учение е било изложено от Буда пред най-близките му ученици, но разкриването му пред по-широка публика било задържано, докато светът бъде готов за него. Явните противоречия между по-късните и по-ранните доктрини се обясняват, като се приписват на различни нива на истината, в обхвата от най-относителна до абсолютна истина .
Едно от главните различия между Палийския канон и Махаяна е равенството „Самсара е нирвана”. Смисълът на това равенство (на Нагарджуна) не е да потвърди метафизична пропозиция, а да подпомогне процеса на пробуждане. Защото пробуждането няма да се появи, когато се опитваш да се освободиш от определеното изживяване в което се намираш в този момент. Всеки подобен опит е проява на вкопчване. Дори самото вкопчване не може да бъде изменено насила, защото
„Бодхи” (пробуждането) е петте прегрешения, а петте прегрешения са „бодхи”… Ако някой смята „бодхи” за нещо, което трябва да се постигне, да бъде култивирано чрез дисциплина, той извършва греха на възгордяване на личността.
Сарасататика-праджня-парамита-сутра
Смисълът се появява, когато бъде ясно разбрано, че всички интелектуални действия – стремления, идеали, планове – са напразни. В цялата вселена, отвътре и отвън няма нищо, което да бъде уловено, и никой, който може да улови нещо. Това се открива посредством ясно осъзнаване на всичко, което е изглеждало като възможно решение или е предлагало създаване на стабилна реалност посредством интуитивната мъдрост, наречена „праджня”, която прозира в относителния характер на всичко. С „окото на праджня” човешкото състояние се различава такова, каквото е – утоляване на жажда със солена вода, преследване на цели, които просто изискват преследването на други цели, вкопчване в предмети, които бързият ход на времето прави неуловими като мъгла. Самият онзи, който преследва, който вижд, знае и желае, вътрешният субект, съществува само в съотношение с ефимерните обекти на неговото преследване. Той вижда, че вкопчването му в света е смъртната хватка, която го лишава от самия живот, който той толкова желае да добие. И изход няма, няма пускане, което да бъде направено чрез усилие, чрез решение на волята…. Но кой е този, който желае да се измъкне?
Качено на сайта iztoknazapad.com на 13.02.2016
.
Централната концепция на махаянистката философия за „пустотността” (шунята) – Шунявада
2. Централната концепция на махаянистката философия за „пустотността” (шунята) – Шунявада, и Внезапното просветление, като взаимносвързани принципи, са основните акценти в Учението на Хуей-нън. Както се вижда от цитата от „Олтарната сутра”, той доразвива учението на Нагарджуна, което идва просто да покаже, че всички неща са без собствена природа (свабхава) или самостойна реалност, тъй като съществуват „само в съотношение с другите неща”. Това е прочутият път на Нагарджуна, наречен Шунявада, неговото учение за Пустотата, познато още и като Мадхямика, „средният път”, тъй като елиминира всички метафизични концепции чрез демонстриране на относителността им.
Не може да бъде наречено пустота или не пустота,
нито пък двете, нито пък едно;
но за да бъде посочено, нарича се „Пустотата”.
„Мадхаямика шастра“
Това, което Нагарджуна идва да ни каже е, че всички неща са без собствена природа, те нямат самостойна реалност, защото съществуват само и единствено в съотношение с други неща. И така е с всичко във Вселената, с всяка вещ, всяко събитие, всеки факт, всяко същество.
От тук следва, че е абсурдно кое да е нещо да бъде посочено като цел за постигане. Защото, както се каза, ако се посочи нещо като цел само по себе си, то съществува само в съотношение със своята противоположност. Удоволствието се определя спрямо болката, животът се определя по отношение на смъртта, движението се определя в съотношение с покоя.
Нашето съзнание не може да оформи схващане какво е това, което „е”, без да го противопостави на онова, което „не е”, тъй като идеите за съществуване и за несъществуване са абстракции, подобни, бих казал, на 1 и 0 в двоичната система или както самостоятелен положителен полюс и самостоятелен отрицателен полюс на магнит.
Същата относителност съществува между самсара и нирвана, между бодхи (пробуждането) и клеша (заблудите). Търсенето на нирвана, предполага съществуванието на самсара, а търсенето на пробуждане предполага някой да е в състояние на заблуда. Очевидно е, че, щом нирвана бъде пожелана, тя става елемент на самсара.
Качено на сайта iztoknazapad.com на 10.02.2016
.
Нирвана е самсара
3 Твърдението на Нагарджуна „Нирвана е самсара”, има и друг смисъл, а именно, че онова което ни изглежда като свят на формите (рупа), всъщност е пустота (шуня), от тук и знаменитото изказване от Праджня-парамита-хридая сутра:
„Формата не се различава от пустотата; пустотата не се различава от формата. Формата е именно пустота; пустотата е именно форма“.
„Но това не означава, че пробуждането ще накара света на формите да изчезне безследно, защото нирвана не е нещо, което предстои занапред, така че тя няма да доведе до бъдещо унищожение на усещанията в „предишния” свят на формите. Според цитирания фрагмент от Праджня-парамита-хридая сутра формата е пустота, но си остава такава, каквато е в цялата си „чепата” уникалност.”
Качено на сайта iztoknazapad.com на 09.02.2016
,
Татхата („такъвост”, „такавост”)
4. В Махаяна, друго понятие за реалност освен шунята, е татхата („такъвост”, „такавост”). Татхагати се наричат будите, тези, които „идват или си отиват „така”. Казвайки просто „така” или „това” ние сочим света на невербалното преживяване, към реалността такава, каквато я изпитваме непосредствено, защото се опитваме да посочим онова, което виждаме и чуваме, а не онова, което мислим или казваме.
Затова татхата означава светът такъв, какъвто е несканиран от съзнанието и нефрагментиран от символите и дефинициите на мисълта. Сочи конкретното и непосредственото, в отличие от абстрактното и понятийното. Буда е Татхагата, „тъй дошъл”, защото е пробуден за този първичен, непонятиен свят, който не може да бъде предаден с чрез никакви думи и не го обърква с идеи, като съществуващо, несъществуващо, добро или зло, минало или бъдеще, тук или там, движение или покой, постоянно или непостоянно.
Тъй като татхата е истинното състояние на всеки буда и на всички същества, то се нарича и нашата истинна, изначална природа, поради което и „буда природа”. Една от основните постановки в Махаяна гласи, че всички същества притежават буда природа и така имат възможността да станат буди. Поради тъждествеността на буда природата и татхата, терминът „буда” често се схваща като персонализация на реалността.
Качено на сайта iztoknazapad.com на 08.02.2016
.
Животът на нещата се различава от тяхната смърт само условно
5, Бодхисатвата е достоен за преклонение, защото единственото достойно за освободения човек дело, е освобождението на всички други същества, чрез упая – „умели средства” Той прозира в същината на реалността посредством интуитивната мъдрост „праджня” и това събужда в него „каруна” – състраданието към всички, които все още се намират в плен на неведението.
В най-дълбокия си слой „каруна” означава нещо много повече от състрадание към неведнието на другите. Защото, както видяхме, бодхисатва се завръща в света на самсара, воден от принципа,че самсара всъщност е нирвана. И че „пустотата е именно форма”.
Ако праджня е осъзнаването, че „формата е пустота”, то „каруна” е осъзнаването, че „пустотата е форма”. Затова тя е утвърждение на всекидневния свят в неговата естествена „такъвост” – това е една от чертите на Махаяна, която Чан/Дзен почертава с особена сила.
Именно поради „каруна” махаяниският будизъм се явява основен вдъхновител на китайското изкуство от времето на династиите Сун и Юан, изкуство, което подчетава естествените форми, а не религиозните символи. Защото посредством „каруна” се осъзнава, че разтварянето на формите в пустотата ни най-малко не е нещо различно от тяхната индивидуализация.
Животът на нещата се различава от тяхната смърт само условно; в действителност умирането е живеенето.
Усещането, че всяка отделна форма така, както е сама по себе си, е сама пустота и че освен това неповторимостта на всяка форма възниква от факта, че тя съществува в съотношение с всяка друга форма, съставлява основата на доктрината за „Светът на Дхарма” (Дхармадхату), на която е посветена „Автамшака сутра”.
Този обемист текст вероятно представлява крайната кулминация на Махаяна, а един от нейните основни образи представя вселената като огромна мрежа от скъпоценни камъни или кристали, където всеки скъпоценен камък отразява всички останали.Тази мрежа от скъпоценни камъни е Дхармадхату, вселената, светът на безчетните дхарми – т.е, неща-явления.
Качено на сайта iztoknazapad.com на 07.02.2016
.
Светът, който познаваме е продукт на разума
6. Учението на Нагарджуна намира своето продължение в лицето на двамата братя Асанга и Васубандху. Те създават разновидност на махаянската философия, известна като Йогачара.
Според Йогачара, светът на формите е „читтаматра”, само „разум” или „виджняптимара” – „само представа”. В будистката философия „читта” не съответства напълно на „разум” в европейските представи, разум, който стои над твърдата материя. В Будизма светът никога не е схващан чрез понятията на първична субстанция оформена в различни форми посредством дейността на разум или дух (в началото беше словото и словото беше Бог). В будистката мисъл подобен образ не съществува (разум, който не може да се пипне да може да повлияе на твърдата материя).
Там, където ние бихме говорили за материален или веществен свят, будизмът използва термина „рупа”, който по скоро означава форма.
Зад „рупа” не стои материална субстанция, която да е различна от „читта“! Това е така, защото будистите размишляват върху свят на разума и формата.
Школата Йогачара обсъжда връзките на формите с разума и стига до извода, че те са форми на разума – всичко е разум. Това, е безсмислица – всичко е всичко. Но невербалният, конкретен свят не съдържа никакви категории и символи, които обозначават или означават нещо друго, освен самите тях. Затова в него няма дуализъм. Дуалистичността възниква, когато категоризираме, когато подреждаме собствените си изживявания, – светът няма нищо общо с тях.
В такъв случай, щом категориите са продукт на разума, на забелязването, асоциациите, мисълта и езика, то светът, схващан просто като съвкупност от всички категории на предметите, е продукт на разума. Това има предвид школата Йогачара, когато твърди, че светът е единствено разум (читтаматрам локам).
Това означава, че пред и след, вътрешно и външно, тежко и леко, приятно и болезнено, движение и покой, са всичко на всичко, идеи или умствени категории. Тяхното отношение към реалния свят е същото, като това на думите. Така светът, който познаваме – ако бъде схванат като свят на съвкупност от категории – е продукт на разума, и така както звукът от думата вода, не е действително вода, категоризирания свят не е реалният свят.
Сега може да се види, че въпросът „какво” е разумът е същият като въпроса „какво” е истинският свят. Той не може да има отговор, защото всяко „какво“ е категоризация, а ние не можем да категоризираме категоризатора. Не е ли в такъв случай абсурдно да се говори изобщо за разума „читта” , ако няма възможност да се каже какво представлява той. Затова Йогачара възприема :“читта“ като област, включена в логическа система,която не се дефинира, тъй като тук „читта” е равнозначна на „шуня” и „татхагата”. Тези понятия са отвъд всякакви философски схващания.
Качено на сайта iztoknazapad.com на 06.02.2016
.
Онова, което е обвързано с причина и следствие, принадлежи на света на „майя”
7.Йогачара описва осем „виджнаня” – „разграничаващи съзнания”. Съществуват съзнания съответстващи на всяко едно от петте сетива; съществува шестото сетиво-съзнание („мановиджнаня”), което обединява първите пет, тъй че докоснатото и чутото да бъдат свързани с видяното; съществува „манас” – център на разграничителната и категоризираща дейност на ума; и накрая, съществува „съхраненото съзнание” („алайя-виджнаня), над индивидуалното съзнание, което съдържа семената на всички възможни форми.
„Съзнанието хранилище” е почти равнозначно на на „читта” и е над-азово, защото стои пред всякаква диференциация. То не трябва да се схваща като вид прозрачен газ, който прониква всички живи същества, тъй като тук пространството и протяжността също съществуват само като възможности. С други думи „съзнанието-хранилище е онова, от което светът на формите възниква спонтанно или игриво (викридита). Защото Махаяна не прави грешката да се опитва да обясни създаването на света на съзнанието посредством от поредица от необходими взаимоследствия.
Онова, което е обвързано с причина и следствие, принадлежи на света на „майя”, а не е отвъд него. Световната илюзия произтича от Великата пустота без никаква причина за това и именно понеже не съществува никаква необходимост тя да се появява по такъв начин. Защото „дейността” на Пустотата е игрива (викридита), тъй като не представлява мотивирано действие (карма).
Така, според описанието на Йогачара създаването на света на формите всъщност възниква спонтанно от „съзнанието-хранилище”, влива се в „манас”, където се правят първите разграничения, преминава оттам в шестте съзнания-сетива, които на свой ред произвеждат сетивните органи или „врати” (айятана), през които в крайна сметка се проектира категоризираният външен свят.
Затова будистката йога се състои в обръщане на процеса, успокояване на разграничителната дейност на съзнанието и отпускане на категориите на „майя” до състояние на потенциалност, тъй че светът да може да бъде видян в своята некатегоризирана „такъвост”. Тук се пробужда „каруна” и бодхисатва позволява на проекцията да възникне отново, след като се отъждествява с игривия и безцелен характер на Пустотата.
Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.02.2016
Към началото на страницата Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта