Публикации чан / дзен във facebook 
Към карта на сайта 
Стр, 0 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11
Съдържание на страницата:
Олдъс Хъксли – „Думите – това не са факти и още по-малко първичен-Факт „
…..Олдъс Хъксли – „The Perennial Philosophy (Вечната философия)”
Олдъс Хъксли – „Органите на чувствата разделят всичко видимо на обекти“
…..Олдъс Хъксли – „The Perennial Philosophy (Вечната философия)”
Людзу тандзин (Олтарна сутра) на Хуей-нън
……Олтарна сутра на Хуей-нън VI-и Патриарх на школата Чан, ШАМБАЛА 1998
Психическа концентрация исин санмей
…….Олтарна сутра на Хуей-нън VI-и Патриарх на школата Чан, ШАМБАЛА 1998
Стихотворение-гатха на Хуей-нън
…….Олтарна сутра на Хуей-нън VI-и Патриарх на школата Чан, ШАМБАЛА 1998
Кун-фу дзъ: „И сред малките пътеки има достойни за внимание….”.
Средният път
Башо – „Ирис на брега…….“
Тейка Фудживара – „В далечината ни вишнев цвят се вижда ……….“
Башо – „В тясната моя къщурка……“
Башо – „Старият вир ……“
Башо – „Тиха лунна нощ…..“
Башо – Как се е разляла реката…….“
,
Думите – това не са факти и още по-малко първичен-Факт
„Думите – това не са факти и още по-малко първичен-Факт. Ако ги възприемаме прекалено сериозно, то ще се загубим в „гъстълака от храсти на диви рози“. Но ако изпаднем в другата крайност и не ги възприемаме достатъчно сериозно, така и няма да узнаем, че съществува път, по който можем да се отбием и цел, която трябва да постигнем.”
Олдъс Хъксли – „The Perennial Philosophy (Вечната философия)”
Gao Kegong 高克恭 (1248–1310) – Hill Growing to Green and White Clouds,
National Palace Museum
Едва ли някой се съмнява, че ако Дзен майсторите не проповядваха учението, то някой би придобил просветление. Разбира се, винаги съществува опасност техни привърженици да приемат „буквоедски” това, което са чули от тях и да следват без разбиране техните поучения, с което дори да навредят на себе си и на тези, на които те на свой ред са станали „наставници”, като директно ги „ръководят”, или като „интерпретират” по своему и популяризират в свои „трудове” учението.
Превод и коментар Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 20.08.2015
,
Органите на чувствата разделят всичко видимо на обекти
„Органите на чувствата разделят всичко видимо на обекти (установяват различията), овеществяват ги, дават им наименования, така че думите се приемат за неща и символи и се използват като мяра за реалността.”
Олдъс Хъксли – „The Perennial Philosophy (Вечната философия)”
Gong Kai 龚开(1222–1307) – Zhong Kui Traveling,
Freer Gallery of Art in Washington, D.C.
От това разделение на единното на отделни обекти и овеществяване на думите (в качеството им на наименования), произтича алчност, завист, жажда за власт, гняв и жестокост. Тези пагубни страсти, на свой ред, пораждат необходимостта от егоцентрично, непрекъснато съществувание на индивида, смисълът на това съществувание е да осъществява тези безразсъдни желания.
Превод и коментар Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 20.08.2015
.
Людзу тандзин (Олтарна сутра) на Хуей-нън
„Великият учител Хуей-нън се изкачи на високата пейка в залата за проповеди в манастира Дафанси и започна да проповядва Учението за великата праджняпарамита*, давайки извънзнакови предписания. Повече от десет хиляди** монаси, монахини и миряни седяха пред него…….”
*Разделът от махаянското учение, който се занимава с интуитивната мъдрост. ** Числото 10 000 ни изглежда силно преувеличено, но то всъщност означава за китайците „необичайно много”. (Освен това 10 000 при китайската бройна система е отделен разред. Така че десет хиляди китайците (японците и корейците) го пишат като 1,0000, а не 10,000, а сто милиона, примерно – 1,0000,0000, а не 100,000,000).Хуей-нън
Превод Юлиана Гегова
„Олтарна сутра. Хуей-нън VI Патриарх на школата Чан”
ШАМБАЛА ЕООД 1998
Gao Xiang 高翔; (1688–1753) The Tanzhi Pavilion (弹指阁), , Yangzhou Museum
Така започва Книгата, позната под името Людзу тандзин или Олтарна сутра на VI-я патриарх. От увода на тази първа глава на Олтарната сутра можем да си направим заключение, че слушателите на Хуей-нън представляват, ако си послужим с съвременна терминология, неформална група, това са зрели мъже и жени, които са изпълнени с решимост със собствените си усилия, да прозрат в собствения си изначален ум, който е собствената изначална природа.
Тази непринудена атмосфера на спонтанност и доброволност, характерна по времето на Хуей-нън, оставя своят отпечатък върху дейността на чанските манастири за един значителен период от време, когато монаси и миряни без да робуват на строги правилници и устави са обединявали усилията си по пътя към просветлението.
Но, по необходимост, този „либерален” режим се променя, когато учението Чан (респективно Дзен) става господстващо учение, подкрепящо се от държавата и най-общо от обществото. В манастирите започват да преобладават младежи, които са изпратени там от родителите си, ревностни будисти, което, от своя страна, изисква наличието на ред и дисциплина, правилници, поощрения и наказания. За да се стигне до царящия днес казармен дух в Дзен манастирите в Япония
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 31.07.2015
.
Психическа концентрация исин санмей
Kun Can (髡殘) (1612 – 1674) – Landscape with waterfalls and trees
„Психическата концентрация исин санмей представлява постоянно осъществяване на ума навсякъде: когато ходите, стоите седите или лежите…… Ако вие говорите за психическа концентрация в духовната практика исин санмей, но не осъществявате директност на ума, вие не сте ученик на Буда.
Заблуждаващите се хора се привързват към външните признаци на нещата и явленията и когато започнат да се занимават с практиката на психическата концентрация исин санмей, приемат за директност на ума неподвижното седене, както и изкореняване на лъжливите възгледи на ума, предполагайки, че това точно е съсредоточеност исин санмей. Заниманията с подобна практика уподобяват човека на безчувствените вещи и създават препятствия по Пътя – Дао
Но Дао трябва да тече безпрепятствано, нима можем да допуснем да бъде възпрепятствано? Ако умът се задържа върху нещата, значи той се самоограничава.
Премъдри приятели! Има хора, които препоръчват да се седи и да се съзерцава ума, да се съзерцава чистотата, без движение и без активиране на ума.. Занимавайки се с такава практика, заблуждаващите се хора, не само не достигат просветление, но още повече задълбочават заблудите си.” (Л.т.14)
Хуей-нън
Превод Юлиана Гегова
„Олтарна сутра. Хуей-нън VI Патриарх на школата Чан”
ШАМБАЛА ЕООД 1998
От думите на Хуей-нън непосредствено следва, че вглъбяването, като условие за психическата концентрация исин санмей, не трябва да бъде инцидентно и в поза на седяща медитация, а трябва да следва неотлъчно всяко наше действие. Като същественото е, каквото и да вършим и най-рутинното и неприятното, трябва да го вършим с всеотдаденост, „от все сърце”, спонтанно и, което е много важно, без да се самоконтролираме и наблюдаваме.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 28.07.2015
,
Стихотворение-гатха на Хуей-нън
За да избере своя наследник V-я Патриарх Хун-жън възложил на монасите да напишат стихотворение-гатха, за да провери кой от тях е достоен за патриаршеския сан. Главният монах Шън-сиу написал своята гатха на стената на южния павилион на манастира. Тя била следната:
Дърво на просветлението е нашето тяло.
На опора на огледало светло подобен е духът.
Старай се, неуморно го почиствай,
Не допускай върху него на света праха!
Хуей-нън съчинил своя гатха, но бил неграмотен, и помолил един послушник да я напише на стената на същия павилион. Тя била следната:
Сърцето е дървото на просветлението Бодхи,
А тялото – опора на огледало светло.
Светлото огледало е изначално чисто,
Къде би могло то да се опетни с прах светски.
Ju Lian 居廉(1828-1904) Lady, Birmingham Museum of Art
Както казва Алан Уотс: „Съпоставянето на двете гатхи ни показва особения дъх на Дзен, изповядван от Хуей-нън. Гатхата на Шън-сиу показва популярния тогава общоприет възглед за практикуването на дхяна като седяща медитация, при което съзнанието бива пречиствано посредством усърдно концентриране, което да доведе до прекъсване на всякакви мисли и привързаности.
Становището на Хуей-нън е, че човек с празно съзнание не е нещо повече от „парче дърво или камък”. Той настоява, че цялата идея за пречистването на съзнанието е безсмислена и объркваща, тъй като „нашата собствена природа е изначално чиста и неопетнена”. С други думи не съществува никаква аналогия между съзнанието или разума и огледало, което би могло да се замърси.”
Алан Уотс „Пътят на Дзен”, Превод Крум Ацев, ИК КИБЕА 2005
Становището на Хуей-нън влиза в противоречие с установената практика в японските дзен манастири, където дзадзен днес е основното занимание на дзенбудистките монаси. От гледна точка на Хуей-нън тяхната практика – умишлрно седене неподвижно в определена поза с цел монахът да стане Буда е грубо нарушение и на принципа на „седене без да има друго, освен седене…….” Седенето има своето място, наред с лежането, стоенето прав и ходенето, но специалното отношение към седенето, според Хуей-нън е „привързаност към формата”.
И пак ще цитирам Алан Уотс: „Наблягането върху „дза-дзен” в манастирите и храмовете в Япония е в резултат, че те са превърнати в училища за момчета. Държането им неподвижно седнали в продължение на часове под зорките погледи на наставниците с тояги в ръцете безспорно е сигурен начин да бъдат възпирани да правят бели.”
„И все пак, продължава Уотс, колкото и да е преувеличена стойността на дза-дзен в Далечния Изток, известна доза „седене заради самото седене” би могла да бъде най-доброто нещо на света за разбълниканите мозъци и безпокойните тела на европейци и американци – стига да не го използват като метод за превръщане в буда.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.08.2015
И сред малките пътеки има достойни за внимание…
„И сред малките пътеки има достойни за внимание, но много внимавайте да не отидете твърде далече по тях……”
Кун-фу дзъ
Zhao Mengfu 赵孟頫 (1254–1322) – „Twin Pines, Level Distance”
За Кун-фу дзъ най-голямата добродетел е „жен”, човеколюбието. Той е първият философ, който поставя човеколюбието, великодушието, по-високо от справедливостта.
Той познава човешката природа и за разлика от юдейските и християнските отци на вярата, гледа със снизхождение на човешката природа, порицава съпътстващите я слабости, но не „низвергва” човека заради тях. Неговата цел е да поучава хората в доброто, и полезното за всички.
Кун-фу дзъ е убеден, че никога не е късно човек да стане по-добър.
В „Беседите” е казано, че човек трябва да се учи, за да създаде от себе си достоен човек. Че „очовечаването” е един постоянен процес, който завършва със смъртта на човека.
Аз бих изразил и по-друг начин думите на Кун-фу дзъ за малките пътеки – „Прекален светец и Богу не е драг!”
Затова нека да следваме поривите си и в незначителни неща, щом те радват нас или другите около нас, важното е да не забравяме стойностното и важното в живота. Да не обезсърчаваме близките си в техните начинания, макар те да ни се струват маловажни, защото както казва Кун-фу дзъ: „И сред малките пътеки има достойни за внимание….”.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 15.08.2015
,
Средният път
В „История на китайската мисъл” Ан Чън, френска синоложка от китайски произход, се спира обстойно на понятието „среда (джун)” (преводът на двата фрагмента, които цитирам, са на Виолета Йончева):
„Преводът на джун, – пише Ан Чън в История на Китайската Мисъл”, – продължава да е проблематичен и открит за недоразумения. Едновременно с именна и глаголна роля, думата не означава само пространствения централитет, извикван в съзнанието от термина „среда”, а също и едно динамично и действено качество. Като съществително, това е правилния път, който предполага и адекватното място и благоприятния момент; като глагол, това е движението на стрелата, която пробива мишената точно в центъра (графично изобразена с йероглифа „джун”). Уподобено на стрелеца с лък, който уцелва „десетката” благодарение на простата точност на своя жест, резултатът на естествено и пълно съгласие с Дао, понятието джун е съвършената ефикасност на ритуалното изпълнение.”
Ан Чън „История на китайската мисъл“ – превод Виолета Йончева, РИВА 2001
С няколко примера ще се спра на това, какво в китайската философия се разбира под среда (джун) и „среден път”:
Не съм много запознат с отровите, но това, което зная е, че много от тях в малки количества са животоспасяващи. Така че, „средният път” е да се прилага това количество от отровата, което има максимален оздравителен ефект, без да наврежда.
„Средният път” в ежедневието е, когато намериш оптималния според твоите разбирания за ценностите в живота баланс между свободното време, с което можеш да разполагаш, както ти е угодно и времето, през което, образно казано, „работиш, за да си изкарваш прехраната”.
„Средният път” в годините на младостта, когато нямаш ангажименти към никого освен към себе си, е дали да избереш пътя на кариерно израстване с пълно отдаване на всичките си сили в тази кариера, или да тръгнеш по света с една раница на гърба. Бил съм свидетел, как млади хора (обикновено с момичетата си) правят това. Има го и на „българска” почва – Тихомир Димитров „По пътя към Сантяго”.
Най-общо казано, „Средният път” в живота е да намериш равновесието между отговорности и привилегии, така че колкото е възможно повече да бъдеш сам себе си, а не такъв, какъвто в зависимост от мястото ти в йерархията, обществото очаква от теб да бъдещ. Да не си принуден, защото си инвестирал много сили и средства в това, което си постигнал, да вървиш в разрез с съвестта си и убежденията си, само и само да не провалиш кариерата си. И от всеки човек зависи, ще търси ли той „Средния път” или главният му стимул да живее ще бъде „престиж и пари”.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 28.07.2015
Башо – „Ирис на брега…….“
Ирис на брега.
Още един – пълна прилика! –
Отражение във водата.
Башо
Превод от японски на руски Вера Н. Маркова
Басё. Трёхстишия— Библиотека всемирной литературы 1977 г.
Katsushika Hokusai (葛飾 北斎, (1760 – 1849) – Пейзаж
Ето какво пише за източниците на живописта сунския учен Дун Юй:
Когато се вгледаш в нещата, родени от Небето и Земята,
разбираш, че единният дух
присъства във всички метаморфози.
Това действено начало
извършва всичко по чудесен начин
и прави всичко съществуващо такова, каквото трябва да бъде.
Никой не знае като какво е то,
Но то е в природата.
Джордж Роули „Принципи на китайската живопис“
Космическият принцип Дао, е тъждествен с единната сила, с единния дух, който пронизва целия свят. От тук и Дао е крайъгълен камък за китайското изкуство, а и на японското. Японците приемат красотата недуално: красотата е добро. Красотата е неотделима от истината.
Както казва Р. Тагор: „Япония даде на света съвършена по форма култура и разви в хората такова свойство на зрението: че ,да виждат истина в красотата, а красота в истината.” За японците красотата е нравствена, в противен случай, тя не би могла да стане закон за изкуството, негова движеща сила.
Според японците в превъплъщението, в прехода от една форма към друга се състои очарованието. В света забележително е именно непостоянството.Затова и поетите намират „очарование” в мимолетността (мудзьо-но аваре), виждат в нетрайността източник на красота.
Тъжното очарование на нещата, които са нетрайни и бързо „повяхват” – като хубостта на цветята, като хубостта на жените……..
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.08.2015.2015
м
Фудживара – „В далечината ни вишнев цвят се вижда ……….“
Миватасеба
Хана мо мониджи мо
Накарикери
Ура но томоя но
Аки но югуре
В далечината
ни вишнев цвят се вижда,
ни кленови листа.
Край залива колиба,
сама в есенния сумрак.
Utagawa Hiroshige 歌川 広重(1797 –1858) Returning Sails at Tsukuda, from Eight Views of Edo, Brooklym Museum.
Това стихотворение „танка” е преведено от японски от Ганчо Господинов в превода му на „Книга за чая” на Какудзо Окакура. Преводът на танката е придружен от негов коментар, много интересен, според мен, който ще приведа тук изцяло, като се надявам да е интересно на някого.
„Автор на тази много известна танка е знаменитият поет Тейка Фудживара (1162-1241), съставител на поетични сборници, текстолог и критик с огромно влияние върху следващите поколения поети, които го обожествяват. В оригинал и превод при спазване на размера 5-7-5-7-7 срички стихотворението звучи така,(както е показано в началото).
Стихотворението е израз на представата, че красотата присъства навсякъде, но в различни форми. Ярката красота на вишневия цвят и обагрените в червено кленови листа е лесно забележима за всички, но има една по-проста скромна, излъчваща ведро спокойствие красота (на колибата със сламен покрив), внушена чрез настроението на умиротвореност и усамотение (есенният здрач), което стихотворението създава.
Стихотворението се свързва с чайната церемония, тъй като чрез него Такено Джоо разяснил на своя ученик Рикю истинския дух на чая. Вишневия цвят, кленовите листа могат да се сравняват с разкоша и лукса при чайната церемония, практикувана от аристокрацията, докато колибата със сламен покрив на морския бряг представя духа на чая, който самия Джоо се опитва да наложи. Само че, както той се опитва да обясни на Рикю, човек може да разбере и истински да оцени колибата край залива, след като се е насладил и наситил на цветята и обагрените листа.
Ганчо Господинов
„Книга за чая” на Какудзо Окакура , издателство ЛиК 2002 г
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.08.2015.2015
.
Башо – „В тясната моя къщурка……„
В Дзен сътворяването на всяко нещо с вглъбение и съсредоточаване, било артистично, било най-тривиално, е акт на свещенодействие и изкуство.
Особено вярно е това за поезията и живописта, които обикновено са редом. Поезията като калиграфия е на живописния свитък.
В тясната моя къщурка,
И четирите ъгли освети
Луната, загледала се през прозореца.
Башо
Поетът Рока тъгува за своята жена.
Одеяло за един.
И ледена, черна,
Зимна нощ….. Печал!
Башо
Превод от японски на руски Вера Н. Маркова
Басё. Трёхстишия— Библиотека всемирной литературы 1977 г.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.08.2015.2015
м
Башо – „Старият вир……..„
Фуруике я!
Кавадзу тобикому
Мидзу-но ото.
Старият вир!
Жаба скочи –
Плясък на вода.
Башо
Превод от японски на руски Вера Н. Маркова
Басё. Трёхстишия— Библиотека всемирной литературы 1977 г.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.08.2015
.
Башо – „Тиха лунна нощ……“
Тиха лунна нощ……
Чува се как в дълбоко във кестена
сърцевината гложди дървояд.
Башо
Превод от японски на руски Вера Н. Маркова
Басё. Трёхстишия— Библиотека всемирной литературы 1977 г.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 29.08.2015
.
Башо – „Как се е разляла реката….….“
Как се е разляла реката!
Чаплата крачи на късите си крака,
до колене във водата.
Башо
Превод от японски на руски Вера Н. Маркова
Басё. Трёхстишия— Библиотека всемирной литературы 1977 г.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 29.08.2015
.
Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта