Публикации чан / дзен във facebook 
Към карта на сайта 
Стр, 0 1, 2, 3, 4, 5, 6. 7, 8, 9, 10, 11
Съдържание на страницата:
Във вселена, чийто основен принцип е относителността, няма и определена цел
Ясутани-роши – Сатори поставя просветления в центъра на битието
Икю – Съзнание, което търси Буда другаде,
„Гун Доу-дзъ попитал: „Всички сме хора, но защо едни са велики, а други са долни”?
Кое е най-ценното нещо на света? – Главата на умряла котка
Човек може да бъде унищожен, но не и победен
И Дзин – книга на промените
Хармонията в семейството и „И Дзин“
За постигане на хармония е необходимо да се заеме правилна средна позиция
Дух и природа или дух и материя (Основни опозиции в източната и западната цивилизации)
Учението на Кун-цзи – „жен” или човеколюбие
Четирите велики клетви на Бодхисатвата
Във вселена, чийто основен принцип е относителността, няма и определена цел
Войната е оръдие на нещастието
Свят, в който всичко по-скоро става, отколкото е
Всичко от този свят е илюзия, манастирите и монасите са толкова нереални, колкото сме нереални ти и аз! (Бодхидхарма към Император Ву)
.
Във вселена, чийто основен принцип е относителността, няма и определена цел
Дивите гъски, без да го искат,
отражението си оставят,
водата неволно образа им в себе си попива.
„Дзенрин кушу”
Отвъд реката – светлата луна,
измежду боровете – вятърът въздишащ
цяла нощ – така спокойно – а защо? И за какво?
Сюан-дзюе „Джън-дао гъ”
Във вселена, чийто основен принцип е относителността, няма и определена цел, тъй като няма победа, която да бъде спечелвана, няма крайна цел, която да бъде постигана. Защото всяка крайна цел, както самият свят показва, е крайност, противостоене, и съществува само когато се съотнася с другия край. Тъй като света не отива на никъде, няма и никакво бързане за някъде.
Превод Крум Ацев
Алан Уотс – „Пътят на Дзен”
Качено на сайта iztoknazapad.com на 09.12.2015
.
Ясутани-роши – Сатори поставя просветления в центъра на битието
По време на визитата си като лектор в САЩ Ясутани-роши (забележителен Дзен-учител от първата половина на ХХ век) изнесъл серия от лекции за Дзен в един американски университет. Още на първата лекция студенти, повлияни от извадени от контекста цитати от рода на: „Ако си истински човек, във всеки случай би могъл да откраднеш вола на земеделеца или да грабнеш храната от ръцете на гладния.”, тиражирани широко от самопровъзгласили се „гуро”-та и „интерпретатори” на Дзен, му задали следния въпрос:
– Сатори, според вашите думи, се характеризира най-вече с осъзнаването, че живеем в едно вечно сега. Но от това не следва ли, че сме освободени от всякакви морални задръжки по простата причина, че не съществува бъдеще, когато нашите постъпки „сега” да имат последствия?
Ясутани-роши маркирал с тебешир една бяла точка на черната дъска и казал:
– В тази точка на вечно тук и сега се намира този, който е постигнал сатори.
След това прекарал две взаимно перпендикулярни прави през тази точка.
– Условно по хоризонталната права е разположено безкрайното пространство, а по вертикалата е потока на времето от миналото към бъдещето. Сатори поставя просветления в центъра на битието и от там той обхваща едновременно и миналото и бъдещето. Той не се опитва да спазва морално етични норми, които са конвенционални договорености, той е олицетворение на тези нравствено-етични норми, защото е едновременно и център и „окръжност” на битието.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 08.12.2015
.
Икю – Съзнание, което търси Буда другаде,
Съзнание, което търси Буда
другаде,
е глупост
в самия център на глупостта.
Моето аз отпреди много отдавна
в природата несъществуващо;
няма никъде, където да отиде след смъртта
и нищо въобще.
Иккю
Превод Крум Ацев
Предполагам, че и други си дават сметка, че когато четем и цитираме написаното от мъдрите хора на Изтока по най-значимите въпроси на битието, техните прозрения са адресирани към хора от същата култура и от същото време. Тяхната култура и тяхното време.
Дори и в нашата собствена култура един наистина смехотворен в сравнение с хилядолетията период от 50 години, променя следващите поколения, така че на пръв поглед непоклатими принципи и ценности се оказват предразсъдъци и загърбени.
Хората от Изтока и преди столетия и до днес са в невероятна за нас степен, обвързани с ограничения на своето „аз” и в семейството, и в рода, и в общността. В Китай по времето на Патриарсите, а и след това независимо от нагласите си на даоисти, конфуцианци, будисти, всички са били обвързани с конфуцианската етика и нейните изисквания, които не са подлежали на обсъждане – задължения към родителите и роднините, към учителите и наставниците, към по старшите в йерархията на обществото, към по-възрастните въобще.
„Егото”, собственото „Аз” на хората в Европа, а да не говорим за САЩ, е изцяло освободено от такива задължения и е напълно свободно, и само, и уязвимо. Затова и на Запад за психиатрите и за психоаналитиците (разделям ги заради методите им) има такъв наплив на пациенти.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 07.12.2015
,
.„Гун Доу-дзъ попитал: „Всички сме хора, но защо едни са велики, а други са долни”?
„Гун Доу-дзъ попитал: „Всички сме хора, но защо едни са велики, а други са долни”? Мен-дзъ казал: „Следващия великото в себе си става велик човек; следващия дребнавото в себе си става долен човек”. Попитал: „Всички сме хора, защо едни следват великото, а други дребнавото?” Отговорил: „Органите на зрението и слуха не мислят и се въвеждат в заблуждение по отношение на същностите. Същността, докосвайки се до същност, я увлича със себе си. Органът сърце (душа) мисли и достига до същината; когато не мисли – не достига. Това ни е дадено от Небето. Ако се установиш в това велико, тогава не ще се заблудиш в малкото. Така се става велик човек.” (Мен-дзъ)
Това, което Мен-дзъ иска да каже, е, че всеки трябва да се приеме такъв, какъвто е, да приеме, и човека, и звяра в себе си с любов. Като под звяр се разбира злото, чувствеността, греха. И трябва да вземе решение, или да изгони звяра от себв си, или да се опита да го опитоми.
Първото решение е присъщо на аскетите, да избагаш от привичното си обкръжение, от изкушенията и греховността. Но това не означава, че ще се избавиш от звяра в себе си, той ще те спохожда в съня ти. Второто решение е да опитомиш звяра в себе си,но не да го лишиш от живот, а до го държиш под контрол.
Недопустимо е в положение на владетел да е малкото, а голямото да не може да се реализира и да остане долу. Трябва човек да установи ред в себе си, като постави всяко нещо на мястото му. Вяко нещо, колкото и незначително да ни се струва, трябва да бъде включено в общия ред.
Само тогава човек престава да бъде земна твар, той застава по-горе от греха и живее там, където властва Дао.
Превод и коментар Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 27.05.2015
,
Кое е най-ценното нещо на света? – Главата на умряла котка
Един ученик запитал наставника Сън-цан (яп. Содзан): „Кое е най-ценното нещо на света?“
– „Главата на умряла котка“ – отвърнал той.
– „Защо главата на умряла котка е най-ценното нещо на света?“ – запитал ученикът.
– „Защото никой не може да определи цената й“ – казал Сън-цан.
Дж. Дж. Селинджър отива още по-далече, когато от името на Сиймор, най-големия брат от семейство Глас (“По-горе билото, майстори”), заявява:
– „Искам да съм умряла котка, защото тя няма цена!”
Това е преувеличение в духа на Лао-дзъ и Чжуан-дзъ. Никой не би помислил, че мечтата на Сиймор Глас е да бъде умряла котка, той просто желае да не подлежи на сравняване, оценяване и класифициране на базата на обществено приети критерии и „ценоразписи”,иска да „няма цена”, така както няма цена една умряла котка.
Още от деца ние сме принудени да усвоим „кодовете” на обществото, в което живеем: езикът, правилата за поведение – правилата на етиката и законите, и най-вече ролята, която ни е отредило мястото ни в семейството и общественото положение на семейството ни: син, дъщеря, брат, сестра – по-късно, баща (майка), работник, селянин, бизнесмен, интелектуалец, джентълмен, политик, артист (човек на изкуството)……..
И вместо да бъде собственото си аз, всеки се вживява в ролята си и се стреми да бъде такъв, какъвто обшеството очаква от него да бъде в нея. Вживяваме се до такава степен, че когато ни представят на непознат човек, за да знаем как да се държим с него, много е важно да сме информирани за социалното му положение, за това, какво е образованието, професията, местоработата му……
Затова идва момент, когато на човек му се иска заедно с другите актьори да свали грима и театралните си одежди и такъв, какъвто е в истинския живот да отиде с тях в близката пивница, за да се разтовари от бремето, с което режисьорът на пиесата го е натоварил. Е, не на всеки, разбира се.
Коментар Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.05.2015
Човек може да бъде унищожен, но не и победен
„Човек може да бъде унищожен, но не и победен.”
Ърнест Хемингуей, „Старецът и морето”, превод Димитри Иванов
Преди да прочета тази кратка повест на Хемингуей, гледах филма „Старецът и морето”, първата версия на филм по тази повест от 1951 година със Спенсър Трейси. И тази фраза оттогава е с мен.
Всъщност използвам този цитат не в качеството му на носител на една непреходна истина, а като повод да възразя на коментарите, че в моите постове не възприемам истината на мъдрите мисли директно, а размишлявам върху тях, обличам ги в конкретни образи, свързвам ги с конкретни ситуации от живота. Затова вместо като всички останали в групата „дзен” да ги споделя, така както са извадени от контекста на съответния източник, аз ги съпровождам с мои размишления по конкретния повод.
Въз основа на императива „Човек може да бъде унищожен, но не и победен” беше написана една безценна книга и направени два великолепни филма, втория с Антъни Куин.
На базата на десетина реда от Стария Завет Томас Ман написа тетралогията „Йосиф и неговите братя”.
Защото, аз поне мисля така, не е толкова важно да разбереш какво стои зад думите, изразяващи определена мисъл. Ако наистина тя те впечатлява, необходимо е да помислиш как да я приложиш на дело.И да споделиш това в поста си. Да не остане само като една красива, благородна мисъл, дошла през вековете.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 25.05.2015
.
И Дзин – книга на промените
Няма да кажа нещо ново, като посоча, че учението чан (дзен) е възникнало в Китай в резултат на сплитане на концепции на будизма Махаяна, диалектиката на И Дзин и Дао де дзин, антиномиите на Чжуан-дзъ, а също така и в някаква степен – на конфуцианската етика. За тези, които се интересуват, ще кажа няколко думи за И Дзин, Книгата на промените.
“И Дзин” – Книгата на промените” е един от най-старите китайски трактати, отнасящ се до древен метод на гадаене. Първоначално гадателят е предсказвал бъдещето по образувалите се пукнатини при нагряване на черупка от костенурка. С течение на времето мрежата от възможни пукнатини е стилизирана и опростена в шестдесет и четирите хексаграми на „И Дзин”. Така че при поставено пред оракула питане, отговорът е в хексаграмата получена в дадения момент от произволното разделяне на снопче от петдесет стъбла бял равнец, хвърлянето на три монети, а в някой случаи – от произволното отваряне на „Книгата на промените”.
Но, за разлика от другите подобни методи, в които се търсят поличби и се предсказва ще се случи ли събитието, което е предмет на гадаенето, в И Дзин не се стига до конкретен отговор на зададения въпрос. Получените хексаграми показват тенденциите, които съпътстват развитието на процеса, крайният резултат от който представлява интерес за питащия. Тук е ролята на оракула, който трябва да доведе своето съзнание до състояние на прозрение в тези тенденции, защото неговото участие не спира до там, да обяви „резултат”, който ще се случи с фатална необратимост.
Оракулът, ако използвам днешна терминология, по пътя на прозрението си в хода на събитията до момента на гадаенето, е като консултант на съвременен мениджър, снабдява го с данни, информация и прогнози, за да предприеме необходимите действия и постигне желаните резултати, а в най-лошия случай – да намали неизбежните щети.
„Книгата на промените” е много повече от инструмент за гадаене (или за прогнозиране). Но тя най-вече е популярна като такава, затова се спрях повърхностно само върху този аспект на И Дзин.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 25.05.2015
.
Хармонията в семейството и „И Дзин“
Бащата (ЦИЕН) и майката (КУН) в „И дзин” са класически пример за отношенията Ин/Ян.в семейството. Бащата ЦИЕН е Съзидателният, силният; майката КУН е Приемащата, отстъпчивата.
Когато в семейството влиянията са разпределени на принципа Ин/Ян, когато майчината любов се ограничава в проявите си от бащиното чувство за отговорност за бъдещето на децата в един свят, в който животът няма да ги посрещне с отворени обятия, не се върви срещу Дао.
Бащата ЦИЕН е авторитет, той е гаранция за хармонията в семейството, той разрешава възникващите противоречия и носи своята отговорност пред обществото, синовете да се изградят като мъже, които имат своите претенции, но не бягат от своите отговорности.
Той трябва да бъде в основата на семейството. В противен случай нещата не са благоприятни
Да вземем, например, дванадесетия знак ПИ. При ПИ гуа отгоре е ЦИЕН гуа, а отдолу – КУН гуа., На пръв поглед , ЦИЕН и КУН заедно би трябвало да дадат благоприятен гуа. Но не, ПИ гуа – това е “Застой”, (“Безизходица”). Небето се стреми да се възвиси, то се издига; Земята се движи надолу, тя се спуска. Разнопосочните движения разделят в този знак Небето и Земята. Небесното отива още по-високо, а земното пада още по-ниско и в резултат животът отива в задънена улица. И, в крайна сметка, основата на живота лежи във взаимното проникване на Небето и Земята – “Съзидателният” и “Приемащата” – а това е възможно само когато “Съзидателният” се намира отдолу, а “Приемащата” – отгоре. Тогава тяхната енергия се слива в едно, докато в ПИ гуа те си противодействуват.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 27.06.2015
,
За постигане на хармония е необходимо да се заеме правилна средна позиция
„За постигане на хармония е необходимо да се заеме правилна средна позиция. Времето, както беше казано, е необходимо за възприемане на противоположностите. Важно е да престанем да бъдем играчка в ръцете на времето, защото времето става истинска реалност само за тези, които го възприемат от неподвижна точка.
Дотогава, докогато сме подхвърляни от един миг към друг, докогато нашето въображение точно възпроизвежда фантазиите на нашето минало и се обръщаме ту със страх ту с надежда към бъдещето – ние не сме нещо повече от вещ между вещите, предоставени на волята на съдбата, подобно на всички други механични обекти.”
Рихард Вилхелм -„КНИГА НА ПРОМЕНИТЕ – И ДЗИН” ЦИКЪЛ ЛЕКЦИИ ИЗНЕСЕНИ В ПЕРИОДА 1926-29 г.
Качено на сайта iztoknazapad.com на 24.05.2015
Дух и природа или дух и материя
(Основни опозиции в източната и западната цивилизации)
Ние сме продукт, независимо дали го съзнаваме, на европейската юдео-гръко-римска цивилизация и се различаваме коренно в мировъзрението си от народите от Далечния Изток. При нас основната философска опозиция е съзнание – материя (или казано в нравствено-етичен план: добро – зло). Тези опозиции са непримирими и са във вечна борба. И това антагонистично противоречие ще се разреши с победата на духа и доброто в деня на Страшния Съд. Така е казано в Новия Завет.
Колкото и да изглежда невероятно на Изток основната философска опозиция е дух и природа, но това са противоположности, които са взаимно свързани и неделими, както двата полюса на магнит. Централното за нас понятие „материя” (субстанция), при този начин на мислене направо се игнорира като нещо ефимерно, нетрайно, непрекъснато променящо се. В китайския начин на мислене светът не е свят на материални обекти, а свят на явления.
Идея за това би ни дала асфалтирана и добре пометена алея в парк сред затревени площи и дървета. Една добре очертана вихрушка, която е завъртяла във вихъра си опадали листа, клечки и сламки, премествайки се върху алеята ще изчезне, за да се появи отново от другата й страна. Защото вихрушката не е съвкупността от листа и клечки, а наличните условия за възникване на това явление. Същото може да се каже и за един водопад.
Природата, или естеството, или, както и да я наречем, е сила на съзидание, тя е вегетативна сила, неосъзната и нецеленасочена, няма някаква крайна цел защото е извънвременна и съществува е един вечен миг. К. Г. Юнг, който от европейските философи е вникнал най-дълбоко (според мен) в този начин на мислене, нарича тази сила anima, вегетативна душа. Тя е във всичко живо от зараждането до смъртта му, а и след това. Изобщо и в смъртта съществува едно бурно оживление. И ако една мъртва котка, примерно, по презумпция не може да притежава природата на Буда, защото това е присъщо само на всичко живо, то това може да се каже за безбройните бактерии и какви ли не други нисши организми, които я разграждат до сухи бели кости.
Духът е полюсът, противоположен на този на природата. За разлика от anima (душа),Юнг го нарича animus. Той е осъзнатата сила, която действува целенасочено. Духът и природата принадлежат към различни сфери и духът изобщо не може да влияе на последната. На духа е даден друг вид сила. Той обладава власт над странен вид битие, което стои между духа и природата: битието на човека. Природата въздействува върху човека “долу”, чрез принуда, тъй като над всички нас действуват нейните закони. Ние сме подчинени на законите на природата и нищо не може да се направи, но също така ние се подчиняваме и на закона на свободата на духа, който действува не чрез принуда, а целенасочено, чрез идеали, подбуждащи човека към действие. Духът намира своите избраници, става активен, доказвайки, че не е безсилен, просто неговата власт не се простира върху низшите нива на човешкото битие.
И ще цитирам Рихард Вилхелм:
„Върху избраните лежи отговорността. Човешкият род се нуждае от хора, които съзнателно утвърждават естествения закон със своето собствено съществувание и не са чужди на съвременността във всичките й прояви. Нищо не изкарва от равновесие тези хора; те приемат миналото, каквото и да е то и се опират на него. Хора, които не са в състояние да направят това, са слаби, те са изолирани, те са мечтатели. А мечтатели и поети никога не са изменяли света. Светът изменят реалистите, твърдо стъпили на земята с нейните груби закони, но в същото време достигащи с глава Небето, източника на космическите сили. Отначало подобна личност поглъща тези сили, но после се появява точка на концентрация или се открива поле за деятелност, хаосът става космос. ”
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 23.05.2015
л
Учението на Кун-цзи – „жен” или човеколюбие
Искам да кажа няколко думи за централното понятие в Учението на Кун-цзи – „жен” или (преведено) човеколюбие. „Не прави на другите това, което не искаш за себе си! – това лежи в основата на неговата етика. Той първи (искам да кажа, че прави изказване в писмена форма, което е дошло до нас) изказва мнение, че човеколюбието „жен” трябва да стои над справедливостта.
Този принцип е залегнал и в учението на Исус: „Не съдете, за да не бъдете съдени!” и е илюстриран в глава 8 на Евангелието на Йоан, където Исус прощава на блудницата, която според законите е трябвало да бъде пребита с камъни и й казва: „И аз не те осъждам, иди си и недей повече да грешиш.”
Ако се вгледаме в себе си критично, ще признаем, че човекът съвсем не е върхът на миросъзданието (и Божие подобие на Земята, за да властва над всичко създадено от Бога), а с първата си глътка въздух е поставен между две опозиции, между два полюса – полюса на духа и този на природата.
Природата ни въздейства „отдолу”, чрез принуда, ние безусловно сме подвластни на нейните закони, но се подчиняваме и на закона за свободата на духа, който не действа чрез сляпа принуда, а целенасочено, чрез идеали, подбуждащи човека към действие. Духът не е безсилен, просто неговата власт не се простира върху нисшите нива на човешкото битие. Той се проявява в тези, в които великодушието, милосърдието и любовта към ближния ги подбуждат към нещо повече от това да „се ровят в калта.”
Затова нека да се отнасяме със снизхождение към слабостите на другите, защото ги има в изобилие и у нас. Винаги се сещам със симпатия и се солидаризирам с онзи простодушен човечец, който отчаян възкликнал: „Всичко, което на човек му харесва, е или вредно, или неморално, или много скъпо!”
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.05.2015
Четирите велики клетви на Бодхисатвата
Колкото и многобройни да са чувстващите същества, заклевам се всичките да ги спася.
Колкото и неукротими да са страстите, заклевам се всичките да ги угася.
Колкото и необятни да са дхармите, заклевам се да ги овладея до една.
Колкото и непостижима да е истината на Буда, заклевам се да я постигна.
За тези, които не знаят, ще кажа, че това са клетвите, които се произнасят от адептите на дзен, преди започване на дза-дзен, а и не само тогава. И четирите клетви имат за предмет толкова велики цели, че един ученик в дзен, трябва да бъде много самонадеян, за да си повярва, че може да ги изпълни. И така трябва да бъде, защото това са клетви на бодхисатва.
Няма да навлизам в подробности, но определението за бодхисатва е, че това е всяко живо същество, което благодарение на личните си усилия е на път да стане Буда, но се е отказало от нирвана за себе си, за да помогне на другите да се избавят от страданията на самсара. Както се казва в сутрите, бодхисатва не може да бъде спокоен, даже ако всичко живо е спасено, но е останала една единствена хлебарка, която „страда от несподелена любов”.
Великите учители са велики и затова поставят велики цели, когато наставляват простосмъртните към добро. Под формата на заповеди (10-те Божии заповеди) или на поучения, те поставят тези цели като някакъв идеал, като абсолютен максимум, за да пробудят нашата съвест, за да изпитваме угризения, когато ги нарушаваме, а това е неизбежно при нашето битие на хора във водовъртежа на живота, за да се стремим да станем по-добри.
И да подтикнат някои, единици, от мириадите живи съшества, да тръгнат по техния път и да станат бодхисатви.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 21.05.2015
м
Във вселена, чийто основен принцип е относителността, няма и определена цел
„Във вселена, чийто основен принцип е относителността, няма и определена цел, тъй като няма победа, която да бъде спечелвана, няма крайна цел, която да бъде постигана. Защото всяка крайна цел, както самият свят показва, е крайност, противостоене, и съществува само когато се съотнася с другия край. Тъй като света не отива на никъде, няма и никакво бързане за някъде.”
Алан Уотс – „Пътят на Дзен” – превод Крум Ацев
Неизбежно е, преди да кажем каквото и да е по повод заключението на Уотс, да си потърсим отговор на въпроса, къде е мястото на човека в този свят, който няма цел, не отива на никъде и следователно, не бърза за някъде.
Където времето е един вечен миг, защото нито неживата природа, нито растенията, нито животните, имат спомен за миналото, за да го възкресяват в настоящето, да не говорим за представа за бъдещето, надежди и упование.
В книгата на промените „И дзин” на човека е отредено място между небето и земята, между ян и ин (средните две черти от хексаграмата) .
Казано по друг начин: двете долни черти представляват земното, или животинско-растителното начало, двете горни – небесното или духовното, а централната двойка – човекът и неговата душа. Според „И дзин” Небето и 3емята са два полюса на съществуванието, а човекът – свързващо звено между тях.
„Духът и природата принадлежат към различни сфери и духът изобщо не може да влияе на последната. На духа е даден друг вид сила. Той обладава власт над странен вид битие, което стои между духа и природата: битието на човека. Природата въздействува върху човека “долу”, чрез принуда, тъй като над всички нас действуват нейните закони. Ние сме подчинени на законите на природата и нищо не може да се направи, но също така ние се подчиняваме и на закона на свободата на духа, който действува не чрез принуда, а целенасочено, чрез идеали, подбуждащи човека към действие.
Духът става активен, доказвайки, че не е безсилен, просто неговата власт не се простира върху низшите нива на човешкото битие. Духът проявява своето могъщество у тези, в които чувствителността към висшето ги подбужда към нещо повече от това да се ровят в калта. И само тези хора влизат в сметката. Върху такива хора лежи отговорността. Човешкият род се нуждае от хора, които съзнателно утвърждават естествения закон със своето собствено съществувание и не са чужди на съвременността във всичките й прояви. Нищо не изкарва от равновесие тези хора; те приемат миналото, каквото и да е то и се опират на него. Хора, които не са в състояние да направят това, са слаби, те са изолирани, те са мечтатели. А мечтатели и поети никога не са изменяли света. Светът изменят реалистите, твърдо стъпили на земята с нейните груби закони, но в същото време достигащи с глава Небето, източника на космическите сили. Отначало подобна личност поглъща тези сили, но после се появява точка на концентрация или се открива поле за деятелност, хаосът става космос. ”
Рихард Вилхелм (1873 – 1930) – бележит немски китаист, автор на най-добрия и досега превод на „Книгата на промените” на западните езици.
Коментар и превод Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 20.05.2015
м
Войната е оръдие на нещастието
Войната е оръдие на нещастието,
всички я ненавиждат.
Ето защо, който има Дао,
не се сближава с нея………. (Дао дъ дзин, 31.)
Пряк извод от тази глава на трактата на Лао-дзъ е, че победата не разрешава противоречията, а е само предпоставка за нова битка, и така, до безкрайност. Обикновено под битка и победа се разбира само военен конфликт, където победеният обикновено е заклан с меч или нещо такова. Но това е много повърхностен прочит на Дао дъ дзин. Битка е всеки епизод от живота, когато някой е удържал победа над своя противник, включително в спор, кавга, диспут….
Победата в тези случаи е едно съмнително удоволствие, докато поражението е болезнено преживяване за победения, защото е наранено неговото самочувствие, отровено е неговото настроение. Докато в атмосферата на една спокоен разговор, на една беседа, когато всеки има право да се опитва да убеди другите в своята теза, но и другите имат право да останат на своето мнение, няма победени и победители. Това е методът, по който Сократ беседва със събеседниците си в „Диалозите”
Ако човек наистина иска да направи от своето поведение аргумент на философията Дао, то би трябвало да следва Дао дъ дзин: „Войната е оръдие на нещастието…..” Това, а не, че не уважавам тези, които коментират постовете ми, е причината да не се забърквам в обяснения, които обикновено избиват някъде настрана от темата. А при предубеден събеседник, е невъзможно да го убедиш в нещо, което дори си видял с очите си, а той не е.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 19.05.2015
,
Свят, в който всичко по-скоро става, отколкото е
Ще си позволя тук, в групата „дзен”, да споделя някои мои мисли за принципните различия в светогледа на хората от Запада и на тези от Далечния Изток, като се надявам на някого да му е интересно.
Начинът, по който ние, хората от Запада, възприемаме себе си и света около нас, в много отношения се различава от светогледа на хората от Далечния Изток. Тези различия засягат принципни положения, които на нас ни се струват непоклатими и подкрепени от логиката.
Ние сме продукт на Гръко-Римо-Юдейската традиция, където основните опозиции – добро и зло, светло и тъмно, живот и смърт, дух и материя, Бог и Сатана, са непримирими и са осъдени на вечно противопоставяне. Докато китайският светоглед признава тези протвопоставяния, но, от друга страна, не смята, че те взаимно се изключват – те могат да бъдат помирени, като се въведе времето. Според тях, две несъвместими условия могат да съществуват следвайки се едно друго във времето, преминавайки едно в друго. Това е главната идея на “И Дзин” (Книгата на промените): времето поражда едновременно противопоставяне и съучастие.
За китайците не съществува Абсолютно добро и Абсолютно зло, защото във всяко от тях, като зародиш съществува неговата опозиция. От това следва и начин на мислене, който не включва основните за нас философски категории – материя и съзнание и философски направления – материализъм и идеализъм. И намира израз в убеждението, че светът е по скоро свят на явления, на процеси, а не на вещи. Свят в който всичко по-скоро става, отколкото е.
Свят, в който вещите са подложени на непрекъсната промяна и ако съществуват, това е за един изключително кратък миг, идват от миналото, което вече не съществува и отиват в бъдещето, което никога не е съществувало.
Превод и коментар Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 18.05.2015
,
Всичко от този свят е илюзия, манастирите и монасите са толкова нереални, колкото сме нереални ти и аз!
,
Будистки храм в Шанхай, Китай,
Когато Бодхидхарма дошъл от Индия в Китай той бил приет от император Ву, който поощрявал Будизма. По негово време били построени много манастири и будистки светилища. И императорът се похвалил на Бодхидхарма, че с това рязко се е повишил броя на монасите.
– Всичко от този свят е илюзия, манастирите и монасите са толкова нереални, колкото сме нереални ти и аз!
След това се обърнал към стената и се потопил в медитация.
Напълно обърканият император накрая го попитал:
– А в какво тогава е същността на будизма?
– Пустота и никаква същност!
Император Ву нищо не разбрал от тези думи на Бодхидхарма и бил дълбоко разочарован.
Има различни версии на тази легенда, тази е преразказана от Хорхе Луис Борхес.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 17.05.2015
Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта