Публикации чан / дзен във facebook    

Към карта на сайта

Стр, 0,  1,  2,  3,  4,  5,   6,  7,  8, 9, 10, 11

Съдържание на страницата:

Лин-дзи – Какво ви липсва, като сте си сега така? Какво искате да добавите към онова, което сте?
Банкей – Човешкият Закон и Законът на Буда
Юн-мън – Нашата школа те оставя да вървиш накъдето ти се ще…
Димитри Иванов – „Груви“
Джордж Роули –  Принципи на китайската живопис
Джордж Роули –  Принципи на китайската живопис (продължение)
Седя неподвижно, без да правя нищо,…. – Дзенрин кушу
Ланкаватара сутра / Ричард Бах „Илюзии” – превод  Емилия Масларова 1992
…Олтарна сутра на Хуей-нън, VI Патриарх на школата Чан – превод Юлиана Гегова, Шамбала 1998
Чжуан-дзъ (цитат) / Par Lagerkwist „Barabbas” (фрагмент) –  CHATTO & WINDUS, London 1954
Дж. Дж. Селинджър „По-горе билото, майстори“ (фрагмент) – превод Тодор Вълчев,  „Хр. Г. Данов“ 1985
Хенри Милър,  „Тропик на Козирога” (фрагмент) превод Иван Киров, издателство „Фама”
Волтер „Кандид” (фрагмент) – превод  Боян Атанасов,  „Народна култура” 1972
Херман Хесе – „Сидхарта“ (фрагмент) – превод Любомир Илиев,   „Народна Култура“ 1981
Лао-дзъ „Дао дъ дзин“ , раздел 5 – превод Б. Беливанова, S. Mitchell  и Ян Хин-шун,
Михаил Булгаков  „Майстора и Маргарита” (фрагмент) – превод  Лиляна Минкова „Народна Култура“ 1967

 

Лин-дзи – Какво ви липсва, като сте си сега така? Какво искате да добавите към онова, което сте?

Каква Дхарма трябва да се постига според вас и какво Дао трябва да се следва? Какво ви липсва, като сте си сега така? Какво искате да добавите към онова, което сте?

Лин-дзи
Превод Крум Ацев

Лин-дзи ни пита, казано на съвременен език, като „инвестираме” време, сили и енергия, като се отказваме от желания и страсти, (което ще рече, правим жертви), – наясно ли сме какво ще придобием, и от какво ще се избавим. Аз поне така разбирам неговите въпроси.

Бодхин Колхеде, Настоятел на Рочестърския дзен-център, в послеслова си към книгата на Филип Капло „Трите стълба на Дзен” (изданието от 2000 г.), подробно анализира мотивите на американците да се приобщят към Дзен-Будизма, явление, което се разраства лавинообразно и в САЩ и Европа.

Ако правото на всеки на лично щастие, право, което е гарантирано от конституцията на САЩ, означава и правото на всеки да бъде нещастен по своему в резултат на конкурентната борба за щастие, то с това се легитимират, и алчността, и користта, и завистта, и озлобението. Тези „пороци” от гледна точка на Дзен са източник на още един още по-голям порок – заблужденията.

И тези, които печелят и тези, които губят в това „нон-стоп” състезание, виждат в Дзен една възможност да излязат от този омагьосан кръг на победи и поражения, който ги прави безлични чаркове в една безсмислена машинария. Но, за да стане това, да излязат от омагьосания кръг, означава да се откажат от правото си на щастие, което ще рече, да се признаят за аутсайдери.

От там идва и заключението, че мнозинството от практикуващите Дзен, практикуват една разновидност на Дзен, която Филип Капло нарича „Бомпу Дзен” – това е Дзен, който се практикува без да включва в себе си каквото и да е религиозно и философско съдържание. Това е Дзен, при който практикуваме, защото сме убедени, че това ще повлияе благотворно на психосоматичната ни кондиция и на здравето ни като цяло.

 Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 09.05.2015

.

 Банкей – Човешкият Закон и Законът на Буда

Което противоречи
на съзнанието и желанието на обикновения човек,
препятства Човешкия закон
и Закона на Буда.

Банкей
Превод Крум Ацев

Качено на сайта iztoknazapad.com на 08.12.2015

.

Нашата школа те оставя да вървиш накъдето ти се ще

Веднъж Юн-мън казал: „Нашата школа те оставя да вървиш накъдето ти се ще. Тя едновременно убива и съживява.”
Един монах го запитал” „Как убива?”
Наставникът отвърнал: „Зимата отминава и настъпва пролет.”
„А какво става, когато зимата си отиде и настъпва пролет?”
Наставникът казал: „С тояга на рамо скиташ насам и натам, на изток и на запад, на север и на юг, и удряш по старите пънове, както ти дойде.”

„Юн-мън гуан лу”

Преминаването на сезоните от един в друг не се „изживява” пасивно, а „се случва” така свободно, както човек броди из полята, удряйки с тояга по старите пънове.

Алан Уотс
Превод Крум Ацев

Качено на сайта iztoknazapad.com на 06.12.2015

.

„Груви“  – Димитри Иванов

Когато трябва да се облечеш, сложи си дрехите. Когато трябва да вървиш, върви. Когато трябва да седиш, седи. Не храни в съзнанието си никаква мисъл за търсене на състоянието на Буда…..

Лин-дзи
Превод Крум Ацев

Въпреки че съществува тенденция, когато се обърнем към източните учения,  да загърбваме западния начин на мислене,западната култура и изкуство, аз винаги съм търсил паралели в нашата, западната, цивилизация.

В изкуството на Запада  истинските творци, тези, които са се обезсмъртили с творчеството си в паметта на поколенията, в основното си приличат с творците на изкуството от Изтока – най-вече в безизкуствеността в творенията им, резултат на спонтанност, самозабрава и поглед  в истинската, недостъпна за нас, обременените от конформизма човешки същества, истинска реалност.

Израз на този „поглед” отвъд завесата на „здравия разум” е състоянието „груви”. Ето какво пише за „груви” Димитри Иванов – във фрагмент от  предговора си към „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ на Робърт М. Пърсиг:

 „Грууви“ се роди в света на джаза. Джазът е импровизация, а за импровизация трябва настроение. Онези музиканти, които се ръководеха от своя импулс и от удоволствието, че свирят, даваха най-много настроение на слушателите. Те бяха „грууви“. Другите, може би виртуозни изпълнители, които излизаха на подиумите, за да осъществят с музикални средства своите лични амбиции, не бяха „грууви“. Те правеха не джаз, а музикална кариера. Накрая се оказа, че само са искали да я направят.

Разбира се, за да бъдеш „грууви“, трябва да си толкова виртуозен, че да не мислиш за изпълнението — стигнал си до онази изпълнителска висота, при която се отдаващ на вдъхновението си. Не мислиш за него, само го изразяваш спонтанно, изпитваш удоволствие от това, че доставяш удоволствие и на другите. Ти си “грууви”

Този, който е „грууви“, не работи. Той просто прави нещо, което много обича да прави.”

Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.12.2015

 

Джордж Роули –  Принципи на китайската живопис

Ще се възползвам от възможността, която ми се дава като член на групата „дзен” за да напиша нещо за дзенското изкуство и, по-специално, за дзенската живопис. Като се има предвид, че се интересувам от дзен от началото на 70-те години, и че това в дзен, което най-много ме е привличало е било дзенското изкуство – живопис и поезия (а това в случая е едно и също, защото калиграфски написаните стихове, обикновено са част от живописния свитък), познайвам това-онова по въпроса.

Общото между изкуството и религията, е че и творците и религиозните мистици са имали за свой предмет вътрешната , а не външната страна на живота, независимо дали става въпрос за тези от Изтока или Запада. И тук е своеобразието на китайското и в частност, дзенското изкуство. Китайците са възприемали битието посредством художествени образи, а не такива, които да са утвърдени от религия или  философия. Може да се каже, че китайската живопис никога не е била религиозна, нещо, което определено може да се каже за европейската. Китайците са търсели „вътрешната реалност” във взаимното проникване на противоположностите. При тях не съществува непримириматата   дуалност  – дух и материя, божествено и човешко….. китайците винаги са търсели средното. Докато на Запад това са антагонистични противоречия и по традиция с духа се занимава религията, а с материята – науката. Затова в китайското изкуство липсва  и религиозната символика и натуралистичното изобразяване.

Ето какво казва по този повод  Джордж Роули в книгата си „Principles of Chinese painting” (Принципи на китайската живопис): „И като не са довели привързаността си към самобитен живот на духа до крайната идея за личностен бог, те никога не са познавали религия в нашия смисъл на тази дума. Вместо това китайците са развивали уникална концепция на царство на духовността, което не се отличава от царството на материята. Това означава, че тяхната живопис никога не би могла да стане така религиозна, подражателска или личностно-експресионистка, както нашата. И това означава още, че за тях изкуството в значителна степен е поело върху себе си функцията на религия и философия и се явява главно средство за изразяване на най-дълбоките мисли и чувства на човека, добиращ се до тайните на миросъзданието. Такъв възглед за духа и материята се въплътява в понятието Дао. ”

Както казах по-горе за китайците не съществува западният дуализъм на духа и материята, а космическият принцип Дао, понятие за единна сила, която пронизва целия свят. От тук и Дао е крайъгълен камък за китайската живопис. Ето какво пише за източниците на живописта сунския учен Дун  Юй:

Когато се вгледаш в нещата, родени от Небето и Земята,
разбираш, че единният дух
присъства във всички метаморфози.
Това действено начало
извършва всичко по чудесен начин
и прави всичко съществуващо такова, каквото трябва да бъде.
Никой не знае като какво е то,
Но то е в природата.

В заключение само ще прибавя, че ако китайците, народът, който създаде философията Дзен, възприемат истините на Дзен в  образи, намерили място в в дзенската живопис, поезия и проза, възможно ли е ние, европейците, да си въобразяваме, че бихме могли да направим това по друг начин, освен по този, осветен от вековете.

Превод и коментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.05.2015

,

Джордж Роули –  Принципи на китайската живопис (продължение)

Ще продължа „студията” си за дзенската живопис като отово цитирам Джордж Роули и книгата му „Principles of Chinese painting”: „При дзен, изкуството в значителна степен е поело върху себе си функцията на религия и философия и се явява главно средство за изразяване на най-дълбоките мисли и чувства на човека, добиращ се до тайните на миросъзданието. Такъв възглед за духа и материята се въплътява в понятието Дао. ”

Като снимки съм показал две знакови  работи с туш на японски дзен наставници:  рисунка на Sengai (1750 – 1837) „Пу Тай сочи с пръст Луната“ и калиграфията на Onko Jiun (1718-1804) „Във всяка една прашинка се отразява Вселената“( и които съм сложил на заглавната страница на сайта си iztoknazapad.com ). С пълно основание, като се има предвид тяхното съдържание те могат да бъдат определени като дзен икони, въпреки че по своя характер, те са много далече от това, което   в християнството се нарича икона.

Рисунката на Sengai изобразява дзенския (чанския) наставник Пу Тай, който сочи на своите последователи Луната (на Истината). Адептите на Дзен (а и на което и да е друго нравствено-етично учение) трябва да откъснат поглед от земята и да погледнат нагоре, натам, накъдето сочи пръста на техния наставник – към сияйната пълна Луна. И тук е парадоксът, вместо да гледат в тази посока, те се вторачват в пръста му. Мнозина са мъдрите люде, които и в различно време и на различни места са сочили с пръст на последователите си  Луната на Истината . И всички те, последователите им, зяпнали различни пръсти, не виждат Луната, която е единствена.

Калиграфията на Onko Jiun (1718-1804) „Във всяка една прашинка се отразява Вселената“ изразява един от основните принципи на дзенската философия и няма да се спирам на нея. Текстът написан на свитъка говори сам за себе си.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 06.05.2015

.

Седя неподвижно, без да правя нищо,….

Седя неподвижно, без да правя нищо,
Сам-сама тревата никне, идва пролет.
„Дзенрин кушу”

Обикновено, когато се говори за дзен-практика, първото понятие, което идва на ума на човек, е дза-дзен. Това със сигурност не единственият, но е наложилият се през вековете начин да виждаш реалността „просто-така”, в нейната „такъвост”, без съзнанието да е наложило върху нея отпечатъка на собствените си категории и абстракции. Но това не е изключване на съзнанието и основната му функция – осъзнаването. Прекъсването на съзнанието означава, че е дошла смъртта.

При дза-дзен се осъзнава спокойно реалността, без съзнанието да оформя символи за нея. Дза-дзен не е концентрация върху някакъв единствен обект – пламък на свещ, примерно. Това е просто осъзнаване без коментари на това, което стои пред нас тук и сега. Много важно условие е в дза-дзен да няма никакъв стремеж към нещо в бъдеще време, включително и за преживяване на просветление.

Медитацията е успешна, ако успеем да добием отчетливо усещане за неразличност между себе си и външния свят, което включва зримите и звукови въздействия на обкръжението.Това на думи изглежда много лесно, но не е така. Но с търпение се постига. Според мене, като предварителна процедура към дза-дзен би било добре да си съставите един йога комплекс, който да включва подготвителните упражнения, две-три дихателни упражнения, основните асани и релаксация.

Всички, които са решили твърдо да излязат от сферата на теорията и да приложат на практика това, което великите дзен наставници са ни оставили в наследство, са запознати със суровата дисциплина, която е наложена при дза-дзен в манастирите и на Сото и на Риндзай в Япония. За един европеец това, на което той би бил подложен там, е трудно за преглъщане.

В интерес на истината, всички примери в литература, която заслужава доверие, за постигнато просветление, са за практикуване в манастир под ръководството на наставник – роши, който има за задача и да удостовери автентичността на просветлението.

За нас, хората от България, които не желаят да се подлагат на такава сурова дисциплина, остава да практикуват дза-дзен при „домашни условия” или да не се захващат с това. В това отношение „светъл лъч” са заключенията по този въпрос на Алан Уотс, един от големите познавачи и интерпретатори на дзен философията на Запад, които ще изложа накратко.

Казармената дисциплина в дзен манастирите днес в Япония, според Уотс, се е наложила, още когато Дзен става основна будистка доктрина в Япония и манастирите там се превръщат от неформални обединения на зрели хора, свързани от обща цел, постигане на осъзнаване на собствената си природа, в институции, образователни по своя характер, където благочестиви родители изпращат подрастващите си синове като послушници. За да бъдат „озаптени” тези юноши е необходима строга дисциплина, основаващи се на строго регламентирани отношения в манастира и правила за поведение, както и система от поощрения и най-вече наказания.

Така че, според Уотс, дисциплината в манастирите няма общо с постигане на просветлението, а с реда там. Има и други доводи, че стресът ускорява „пробива” към внезапно пробуждане, но това е друга опера.

Сега за „ефекта” от дза-дзен. Когато практикувате сами, без наставник, чието прозрение е удостоверено от неговия наставник и така по веригата до Шестия Патриарх Хуей-нън, и да постигнете нещо не можете да бъдете сигурни това дали е автентично преживяване или плод на самоизмама и дори самохипноза. Така си е, няма кой да го удостовери.

Моят съвет е да не си блъскате главата с този проблем без отговор, ами медитирайте заради самата медитация, няма съмнение, че това ще подобри качеството на живота ви, а какво по-хубаво от това.

Коментар  Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.06.2015

l

 

Ланкаватара сутра / Ричард Бах „Илюзии”.

МАХАЯНА: Всичко в потенцията на Буда…… Не съществува нито едно живо същество, което да не притежава природата на истинската реалност.
ЛАНКАВАТАРА СУТРА

Един цитат от „Ланкаватара сутра”, едно твърдение, което изразено по друг начин би гласяло: „Всички живи същества, включително и човекът, притежават природата на Буда!” Да притежаваш природата на Буда, означава да бъдеш Буда, ако не знаеш това – ти си Буда, който не знае, че е Буда.

Ако си прочел „Ланкаватара сутра”, знаеш, че си Буда, но не ти се вярва, че си Буда, не си убеден, че си Буда. Просветлението, само по-себе си не е някаква коренна промяна на съзнанието, а означава нещо да ти просветне, нещо което да разпръсне съмненията и колебанията ти и да повярваш, че си Буда.

Всички, предполага се, са чели книгата на Ричард Бах „Илюзии”. Ето един фрагмент от тази книга:

„……….Каза ми го и сякаш без дори да забелязва, че тук наблизо има вода, се обърна и повървя няколко метра по повърхността на езерцето. Имах усещането, че то е мираж, изникнал над пустинята, над каменно море. Дон стоеше преспокойно върху повърхността, под вълшебните му обуща не се виждаше нито една вълничка, нито една гънка.
– Хайде! – подкани ме той. – Направи го и ти!
Бях го видял с очите си. Явно бе възможно, след като приятелят ми бе стъпил върху езерото, така че отидох и го последвах. Имах чувството, че вървя върху гладък син линолеум, и се засмях.
– Какво правиш с мен, Доналд?
– Просто ти показвам онова, което рано или късно научава всеки – отговори ми той. – Сега ти е паднал случай!”

Това, което Доналд Шимода внушава на Ричард Бах, е, че той винаги е могъл да ходи по водата, но досега не е предполагал, че притежава такава способност. Достатъчно е само да повярва в себе си и да го прави като нещо най-естествено. И напълно естествено е, ако той загуби и прашинка от тази вяра, да потъне.

Прекрасни илюстрации на този „случай” са епизоди от „Розовата пантера Пинко”, където Пинко върви по пътека, завършваща на ръба на бездънна пропаст, прекрачва в нищото, прави няколко крачки, стъпвайки върху това нищо, но осъзнавайки какво се случва, се сепва и полетява стремглаво в пропастта.

Но това с Ричард Бах е белетристика. Ще дам един друг пример, който е безспорен – това, на което са способни монасите от манастира Шаолин, Китай. (Като информация, не всички младежи, които се обучават там на бойни умения, са послушници, много от тях, те са облечени със сиви дрехи, учат в нормално училище в близкия град Дънфън, а тренират в Шаолин, като се подготвят за специалните части в армията, полицията и за киното).

Ще припомня само един „номер” от демонстрациите: Монахът опира тъпият край на бамбуково копие с метален заострен наконечник в опора на пода, опира острието някъде около гръдната си кост и постепенно натискайки се върху него, го огъва. Копието се огъва, вместо да проникне в гръдния му кош.

Вярата е голям, да не кажа огромен, източник не само на морална сила но и на неподозирани от нас способности да отменя физическите закони, които всъщност са човешки предположения, как светът би трябвало да се държи при определени обстоятелства, за което светът си няма и хабер……..

И ако Западът е обречен на упадък, то освен застаряването и отрицателните демографски показатели, не на последно място е отежняващото обстоятелство, че човекът от Запада не вярва в нищо, в резултат на което лесно се манипулира от медии и шарлатани и вярва на всичко,

Коментар  Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.06.2015

м

Олтарна сутра на Хуей-нън – VI Патриарх на школата Чан.

„Заблуждаващите се хора се привързват към външните признаци на нещата и явленията и когато започнат да се занимават с практиката на психическата концентрация „исин санмей“, приемат за директност на ума неподвижното седене, както и изкореняването на лъжливите възгледи от ума, предполагайки, че точно това е съсредоточеността на „исин синмей”. Заниманията с подобна практика уподобяват човека на безчувствените вещи и създават препятствия на Пътя – Дао. Но Дао би трябвало да тече безпрепятствено, нима можем да допуснем да бъде възпрепятствано? Ако умът се задържа върху нещата, значи той се самоограничава. Ако от седенето и неподвижното състояние имаше някаква полза, нима Вималкирити щеше да упреква Шарипутра за заниманията му със седяща медитация в гората?!*

*Става дума за епизод от Вималкирити сутра, на който често се позовават чан-будистите, обосновавайки необходимостта от активно-динамична практика на психотренинг.

Премъдри приятели! Има хора, които препоръчват да се седи и да се съзерцава ума, да се съзерцава чистотата, без движение и без активизиране на ума. Занимавайки се с такава практика, заблуждаващите се хора не само не постигат просветление, но още повече задълбочават заблудите си. Има хиляди подобни хора. Онези, които обучават другите по подобен начин, от самото начало ги въвеждат в голяма заблуда.”

Олтарна сутра на Хуей-нън – VI Патриарх на школата Чан.  – превод Юлиана Гегова, стр.26, Шамбала 1998 г.

Thoughts come and go of themselves, for through the use of wisdom there is no blockage. This is Samadhi of prajna, and natural liberation.  Such is the practice of “no-thoughts” (wu-nien). But if you do not think of anything at all, and immediately command thoughts to cease, this is to be tied in a knot by a method, and is call an obtuse view.

„Мислите идват и си отиват от само себе си, защото при прилагане на мъдростта възпиране няма. Това е самадхи на праджня и естествено освобождение. Tакава е практиката на „не-мисленето“ (у ниен). Но, ако не мислиш за нищо и заповядаш на мислите незабавно да спрат, това означава да да бъдеш вързан във възел от метода и се нарича тъпотия.” (китайски текст No 1)

To concentrate on the mind and to contemplate it until it is still is a disease and not dhyana. To restrain the body of sitting up for a long time – of what benefit is this towards the Dharma?

Да се съсредоточаваш върху съзнанието и да го съзерцаваш, докато то е неподвижно, е болест, а не дхяна. Да  обездвижиш тялото си седнало за дълго време – каква полза за дхарма има в това?“ (китайски текст No 2)

Хуей нън – VI Патриарх на школата Чан,  – цитирано по Alan Watts,  „A PELICAN BOOK” London 1978, превод Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.06.2015

,

,

Чжуан-дзъ (цитат) / Par Lagerkwist „Barabbas” (фрагмент)

„И така, всички неща са само едно  единствено. Ние обичаме всъщност тайнствеността на живота. И мразим само унищожението в смъртта. Но унищожението става отново тайнствен живот, а този тайнствен живот става отново унищожим.”

Чжуан-дзъ  „Северни пътешествия на знанието” – превод  Невена Розева.

По асоциация, за тези, на които ще бъде интересно, ще  продължа с обсъждането на тази мисъл на Чжуан-дзъ от гледна точка на европейския начин на мислене.

За нас животът и смъртта са абсолютни антитези.

Според християнската религия, която стои в основата на нашата цивилизация, животът се дели на два абсолютно неравностойни дяла. Животът на човека има начало във времето и е кратък, рядко надхвърля 80 години. От начина, по който ще преживеем този кратък отрязък от време,от нас зависи къде ще бъдем през безкрайно дългото време, което ни предстои след смъртта  – на Небето или в ада.

Че животът е кратък, това е вън от съмнение, колкото до „вечния живот” на Небето или „вечните страдания” в пъкъла, това за повечето от нас изглежда нещо по-скоро от рода на добронамерено сплашване, за да спазваме нравствено-етичните норми на поведение, които са в основата на цивилизованото общество.

В книгата на шведския писател Пер Лагерквист, лауреат на Нобелова награда за литература за 1951 г. – „Barabbas” (Варава), можем да прочетем за един хипотетичен разговор между Варава и възкресения от Исус Лазар, брата на Мария и Марта.

„ – Какво е царството на мъртвите? …….. Как изглежда то? Ти си бил там! Кажи ми, как изглежда то!

– Как изглежда? – каза мъжът (Лазар), гледайки го въпросително. Той, като че не можеше да разбере, какво Варава има предвид.

– Да! Какво е то? Какво си преживял там?

– Нищо не изпитах, – той отговаряше, но като че не одобряваше нетърпението на другия..- Просто бях умрял. А смъртта е нищо.

– Нищо?

– Да, какво би могла да бъде?

Варава го гледаше с невярващи очи.

– Искаш да ти кажа нещо за царството на мъртвите? Не мога.
Царството на мъртвите е нищо. То съществува, но е нищо.

– Да, – продължи Лазар, гледайки го с празен поглед, – царството на мъртвите е нищо. Но за този, който е бил там, това нищо е нещо по-различно.”

Pär Lagerkvist „Barabbas” – CHATTO & WINDUS, London 1954 –превод на фрагмента Shi-jian

Коментар  Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.06.2015

,

По-горе билото, майстори (фрагмент)

„Княз Му, повелител на Китай, казал на По Ло: „Много години тегнат вече на гърба ти. Има ли някой в семейството ти, когото мога да взема на работа, че да ми избира конете вместо теб?“ По Ло отвърнал: „Добрият кон се познава по вида и стойката. Но конят-вихрогон — този, който не се докосва до земята и не оставя следи — е нещо тайнствено и неуловимо, неосезаемо като утринен въздух. Моите синове не са толкова надарени; те могат да познаят добрия кон, щом го видят, но коня-вихрогон — не могат. Обаче аз имам един приятел на име Чу Фан-као, търговец на дърва и зеленчуци, който разбира от коне не по-малко от мене. Повикай го при себе си.“

Княз Му така и сторил. И не след дълго изпратил Чу Фан-као да му търси кон. След три месеца Чу се върнал и съобщил, че е намерил кон. „Оставих го в Шахю“ — обяснил той. „А какъв е този кон?“ — запитал князът. „Сива кобила“ — бил отговорът.

Но когато довели коня, оказало се, че това е черен като катран жребец. Крайно недоволен, князът повикал при себе си По Ло. „Твоят приятел, когото изпратих да ми търси кон, съвсем се посрами — казал княз Му. — Че той дори не може да различи жребец от кобила и черно от сиво.“

По Ло въздъхнал с облекчение. „Нима е постигнал такова съвършенство? — възкликнал той. — Тогава Чу струва десет хиляди пъти повече от мен. Аз не мога и да се сравнявам с него. Той прониква в строежа на духа. Интересувайки се само от същественото, забравя незначителното; прониквайки във вътрешните достойнства, губи представа за външните белези. Той вижда това, което му е нужно и не обръща внимание на ненужното. Чу е толкова мъдър, че би могъл да дава преценка за много по-важни неща, отколкото за качествата на конете.“

И когато довели коня, оказало се, че той наистина нямал равен на себе си.”

Дж. Дж. Селинджър „По-горе билото, майстори“ – превод Тодор Вълчев,  „Хр. Г. Данов“ 1985

В този разгърнат вариант тази популярна даоска легенда е от трактата „Ле-дзъ”, но като идея съществува още  в Чжуан-дзъ. В тази приказка истинското знание се изтъква на фона на повърхностното, разсъдъчно знание. Субстанционалният смисъл на нещата – на фона на впечатленията от тях. Чу Фан-као, търговецът на дърва и зеленчуци притежава знание като своего рода незнание. Забелязвайки най-същественото в коня, той не забелязва външните белези, които са очевидни, затова в очите на хората със здрав разум той изглежда глупак и невежа.

Големите творци, художници, композитори, поети, благодарение на дадената им от Бога дарба притежават способността да проникнат до субстанционалният смисъл на нещата и да го направят част от творбите си. Този смисъл не може да се изрази с думи. Той намира място в недоизказаното, в намека, в празното пространство върху картината, в паузата в музикалната пиеса. В мълчанието, като елемент в поезията и в словото най-общо.

В намека, в недоизказаното, е същността на източното изкуството. Така, както покоят е главното в движението.

„Където няма думи там действа въображението. В момента на паузата се ражда образът. В паузата е единствения шанс, за да се хване мига, когато той се докосва до небитието.

Въображението запълва незапълненото, като че се стреми да стане предмет на изкуството. Субектът и обектът се сливат в  едно. Във висшия миг на творческо вдъхновение се установява връзка на взаимно проникване и творецът се слива с творението си.”

Последните два абзаца, които съм поставил в кавички, са основни принципи на източното изкуство, по-специално на дзенското.

В живописта, западна и източна, ако взема за пример  живописта, най широко намекът се прилага в рисунката. Рисунката е в началото на творчеството на човека от зората на човечеството. Но за мене, рисунката е и върхът на изобразителното изкуство.

Убеден съм в това, защото при рисунката, и творецът, и зрителят  стават в най-голяма степен част от художественото произведение. при условие, художникът да намери такава мяра на недоизказаност, която да прави образа продължение на живота.

Като пример, за да подкрепя твърдението си, ще предложа жокеите на Едгар Дега. В някой негови рисунки конят е загатнат само с няколко драски. Но няма съмнение, че това е кон, и то изключително животно, това се усеща от стойката на ездача.  А може и да е кобила. В рисунките на Дега почти ги няма външните белези, но е изобразил същественото. Никой, дори и най-ограничения зрител, не би се усъмнил, че човекът на рисунката е възседнал кон. Кон, не кранта!

Коментар  Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 31.05.2015

 

.

Тропик на Козирога (фрагмент)

„Всичко, което се случва, стига да е съществено, е в категорията на противоречието. Преди да се появи тази, за която това е написано, аз си представях, че някъде навън, в живота, както се казва, се намира разрешението на всичко. Когато я срещнах, си мислех, че сграбчвам живота, че сграбчвам нещо, в което мога да впия зъби. Вместо това обаче животът напълно се изплъзна от ръцете ми. Протегнах ги, за да се уловя за нещо – и не намерих за какво. Но протягайки ги, в самото усилие да сграбча, да се закрепя за нещо, както си бях изолиран и самотен, аз все пак открих нещо, което никога не бях търсил – себе си. Открих, че цял живот съм желал не да живея – ако това, което другите правят, се нарича живеене, – а да изразявам себе си. Осъзнах, че никога не съм имал и най-незначителен интерес към живеенето, а само и единствено към онова, което върша в момента, нещо, което е успоредно на живота, част от него и същевременно отвъд него. Почти не ме интересува какво е вярно, какво е реално. Единственото, което ме интересува, е това, което се представям, което всеки ден бях потискал, за да живея. Дали ще умра днес, или утре, не е важно за мен, никога не е било, но дори и днес, след всичките си усилни години, не мога да кажа какво мисля или чувствам – какво ме тревожи или гнети. От самото си детство съм тръгнал по дирите на този призрак – в нищо не намирам радост, нищо друго не желая освен тази сила, това умение. Всичко друго е лъжа – всичко, което някога съм сторил или казал, което няма отношение към това. А то е почти целият ми живот.”

Хенри Милър, из „Тропик на Козирога” превод Иван Киров, издателство „Фама”

Някой може да каже, че тази „изповед” на Хенри Милър няма нищо общо с дзен будизма, но това не е така.

Под друга форма и на друг език, това може да бъде казано от всеки човек на тази земя, който се опитва да осмисли битието си, като преди това се опитва да разбере сам себе си, който страда и търси път на спасение и който си дава сметка, колко далече е от това, към което се стреми.

Коментар  Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 31.05.2015

,

Кандид (фрагмент)

„Наблизо живееше един много прочут дервиш, който минаваше за най-добрия философ на Турция. Те отидоха да се посъветват с него. Панглос взе думата и каза:

— Учителю, дойдохме да те помолим да ни кажеш защо е било създадено това странно животно, човекът.

— Защо се бъркаш в тези неща — му отвърна дервишът. — Твоя работа ли е?

— Но, достопочтени отче — каза Кандид, — на земята има страшно много зло.

— Какво значение има — каза дервишът — дали има зло или добро? Когато негово височество изпраща някой кораб в Египет, тревожи ли се той дали мишките в кораба се чувстват добре, или не?

— Какво тогава трябва да правим? — запита Панглос.

— Да мълчим — отвърна му дервишът.

— Аз се надявах — каза Панглос — да побеседвам малко с тебе за последиците и причините, за най-добрия от възможните светове, за произхода на злото, за естеството на душата, за предвечната хармония.

Като чу тези думи, дервишът му хлопна вратата под носа.”

Волтер „Кандид” – превод  Боян Атанасов,  „Народна култура” 1972

 ,

„защо е било създадено това странно животно, човекът………., за последиците и причините, за най-добрия от възможните светове, за произхода на злото, за естеството на душата, за предвечната хармония…….”

Вечните въпроси, които стоят в основата на европейската философия……… И пределно лаконичният отговор на дервиша. Типично по дзенски   хлопнал вратата под носа на Панглос –  типичен за Запада философ от всички времена.

Светът е абсолютният максимум, той е неделим; ако спекулативно разграничим отделни части, те са  взаимосвързани в едно цяло, следователно светът е и абсолютният минимум. Когато съществува само едно нещо, по определение не съществува нищо по-голямо и нищо по-малко от него.

Светът не познава сам себе си. Човекът е микрокосмос, в който се отразява макрокосмосът. Сборът от познанията натрупани от човешкия род от възникването на първите човешки представи за света до днес, не ни доближава до познаването на света като абсолютен максимум и едновременно с това и абсолютен минимум.

Ако човек иска да се доближи до прозрение за това, какво е светът, трябва да се откаже от натрупания от човечеството интелектуален опит. И да се потопи в мълчание. Но не и без да е приел като културно наследство този интелектуален опит. Ще се съгласите, че човек не може да се откаже от нещо, което не притежава.

Коментар  Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.05.2015

 

н

Сидхарта (фрагмент)

Save