,Публикации чан / дзен във facebook    

Към карта на сайта

Стр, 0   1,  2,  3,  4,  5,  6  7,  8,  9, 10, 11

Съдържание на страницата:

„И Дзин“ и  нейното значение за развитието на древната култура на Китай
Рихард Вилхелм: Хексаграми ба-гуа
Лао-дзъ: Дао поражда едно, едно поражда две, две поражда три, а три поражда всички същества
Алан Уотс: Дзен Будизмът е начин на живот и възглед върху живота
Цзин Хао: Страстите и желанията са врагове на живота
Сън-цан, „Син-син мин“, („Трактат за вярата в разума“)
…..Алан Уотс „Пътят на Дзен”, Превод  Крум Ацев, ИК КИБЕА 2005
Просветлението
…..Филип Капло „Трите стълба на Дзен” – Превод Юлиян Антонов, Изток-Запад 2005
Лична беседа с роши (докусан)
…..Филип Капло „Трите стълба на Дзен” – Превод Юлиян Антонов, Изток-Запад 2005
„Дзен и изкуството на стрелба с лък” – Предговор от Дайсец Тейтаро Судзуки
……Ойген Херигъл, „Дзен и изкуството на стрелба с лък” –  превод Комо, Хелиопол 1996
Онзи, който е господар и на живота и на смъртта, е свободен от всякакъв страх
…….Ойген Херигъл, „Дзен и изкуството на стрелба с лък” –  превод Комо, Хелиопол 1996
Планината Фудзи
……..Из „Писма на Дзен наставник до Майстора в бойните изкуства Такуан Соко”
За авторитетите и за ролевите модели

,

„И Дзин“ и  нейното значение за развитието на древната култура на Китай

След ката макар и много бегло, информативно, разгледах Великата книга на промените „И Дзин” и се спрях на нейната най-широко известна функция – на гадателна книга – сега ще изтъкна нейното значение като първа книга сред класическата китайска литература и на нейното значение за развитието на древната култура на Китай. Ненапразно при изучаването на която и да е философска школа в Китай, се смята за задължително предварителното запознаване с текста на „И Дзин”. И това в най-голяма степен се отнася до Даоизма и респективно Чан/Дзен.

Пекин, Забранения град – Храмът на Небето

За нас, европейците най-общо казано, това са трудни книги за разбиране, защото начинът на мислене на китайците е коренно различен от нашия. Големите западни синолози винаги са подчертавали, че, за да се разберат китайските философски текстове, трябва да се уточнят наименованията! Не е възможно в китайски термини да влагаш западни философски понятия и да очакваш да проумееш начина на мислене на китайците и тяхната философия. Резултатът е толкова парадоксален, че в продължение на векове, въпреки колонизацията на Изтока от големите западни държави, което предполага и културни връзки, на китайците се гледа като на народ далече от световната култура, а „философията” им – суеверия и нелепости.

И ще повторя, „И Дзин” е в основата на духовната култура на Китай. „И Дзин” оказва решаващо влияние върху почти всички области на живота: политика, стратегия, философия, математика, литература, живопис, музика……. Дори и днес Книгата на промените „И Дзин”, наред с други класически текстове, не e престанала да бъдe показател за образованост на китайците. Хексаграмите не са нещо като атрибути за гадаене, както са картите таро, например; за образованите китайци, те са образи, трайно установени в картината на света в тяхното съзнание.,

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 25.07.2015

,

,

Дао поражда едно, едно поражда две, две поражда три, а три поражда всички същества

„Дао поражда едно, едно поражда две, две поражда три, а три поражда всички същества. Всички съшества имат в себе си Ян и Ин, изпълнени са с енергия Ци и са в хармония.”

Лао-дзъ „Дао дъ дзин (42)

Това твърдение на Лао-дзъ е позоваване на Книгата на промените „И Дзин”.

Или с други думи,  в света на измененията, Дао поражда непрекъснато себе си като Върховния предел Тай-дзи. Тай-дзи поражда двата модела Ин и Ян. В това изброяване не бива да се разбира, че наред с Тай-дзи  (Великия предел), Ян и Ин, се появява нещо трето. Става дума за трети член на една математическа прогресия 1 – 2 – 4 – 8. Така че третият член на тази прогресия е четири двойки комбинация на непрекъсната и прекъсната черта (двуграми – сян, образи или сезони)*. Четвъртият член е от осем тройки комбинация на непрекъсната и прекъсната черта (триграми – гуа).

В началото „Книгата на промените” е била набор от линейни знаци, използвани за предсказване. Първоначално, както и при останалите гадателски практики от античността, този тип предсказания се ограничават до отговорите „да” и „не”. Вероятно от там непрекъснатата  черта в  „И Дзин” означава „Да”, а прекъснатата – „Не”. За по-голяма диференциация тези линии започват да се комбинират по двойки в четири комбинации. После към всяка една от тях се прибавя още по една линия и, в резултат се получават осемте триграми.

Тези осем триграми са замислени като образ на всичко, което се случва на Небето и на Земята. Същевременно се приема, че те са в състояние на непрестанен преход, като едната преминава в друга, така както във физическия свят се осъществява преход от едно явление към друго.

Това е фундаменталната концепция на „Книгата на промените” Осемте триграми са символи на променливите, преходни състояние: те непрекъснато претърпяват промяна. Вниманието в „И Дзин” се съсредоточава не върху съществуващото състояние на нещата, (както е често случаят при нас на Запад),  а върху тяхното движение в промяната.

Следователно осемте триграми не представляват нещата като такива, а тяхната тенденция към движение.

Осемте изображения (триграми) имат множество значения. Те представляват определени процеси в природата, съответстващи на присъщия им характер. Освен това те представляват и семейство от родители, трима сина и три дъщери, но не в конкретен, а в абстрактен смисъл, те не представляват обективни същности, а функции:

Синовете представят принципа на движение в различните му етапи – начало на движението, опасност в движението, покой и завършване на движението. Дъщерите представляват предаността в различните й етапи: нежно проникване, яснота и приспособимост, радостно спокойствие

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 23.07.2015

.

Дзен Будизмът е начин на живот и възглед върху живота

Shi Tao石涛(1642–1707), „Бамбук и хризантема”

Прието е, че учението Чан е възникнало в Китай в резултат на съчетаване на концепции на будизма Махаяна, диалектиката на И Дзин и Дао де дзин, антиномиите на Чжуан-дзъ, а също така и в някаква степен – на конфуцианската етика.

И както казва Алан Уотс, ((1915 –1973), Уотс е сред първите англоезични (Англия, САЩ) философи, които говорят за будизма и даоизма): „Дзен Будизмът е НАЧИН НА ЖИВОТ и възглед върху живота, който не попада в нито една от формалните категории на съвременната западна мисъл.”.

.,

Страстите и желанията са врагове на живота

Shi Tao石涛(1642–1707), „Река Мин през пролетта” (1697)

 „Страстите и желанията са врагове на живота. Мъдрите се посвещават на музика, калиграфия и живопис и постепенно освобождават себе си от желания”.

Цзин Хао

 

 

Първото изречение от това изказване на Цзин Хао, под една или друга форма, може да се срешне във всички световни религии: будизъм, християнство, ислям…. На страстите и желанията в тях се гледа като на диви животни, които час по скоро трябва да задушим в себе си. От там са и практиките на краен аскетизъм, на измъчване на плътта, за да бъде обезсилена тя като техен приют. И тази борба е основното  занимание на праведниците  до края на живота им.

Но както се вижда от второто изказване, китайците (поне по времето на Цзин Хао) са предпочитали вместо да задушат страстите и желанията в една борба без победител, те  ПОСТЕПЕННО опитомяват „дивото животно” в себе си по пътя на осмислянето на тези страсти и желания, като на тази жизнена енергия, която ги разгаря,  дават друго, достойно за един мъдър човек,  направление: „музика, калиграфия и живопис…….”.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 16.07.2015

.

Сън-цан, „Син-син мин“
(„Трактат за вярата в разума“)

A Ming red lacquered bowl, Nanjing Museum

Най-добрият път (Дао) е без всякакви трудности,
Само не допуска   подбиране и избиране.
Стига да няма ненавист или привързаност,
Всичко само каквото е, се явява.
На косъм е сякаш едното от другото,
а Небе и Земя сякаш този косъм разделя!
Ако искаш да бъдеш в това, което е,
Не върви по течението, но върви срещу него.
Обратно – попътно щом едно-друго се сблъскват,
значи съзнанието е болно.

Следвай природата си и бъди в съгласие с Пътя,
скитай свободно навред и терзанията остави.
Щом мислите ти са оплетени
ти нарушаваш истинното,
не се изправяй срещу света на сетивата
защото, ако не им се противопоставяш,
те се оказват едно и също с пълното Пробуждане.
Мъдрият не следва нищо дейно (у-вей);
глупавият сам себе си завързва….
Ако действаш върху разума чрез разум,
няма как да не се объркаш.

Сън-цан „Син-син  мин”

Превод  Крум Ацев
Алан Уотс „Пътят на Дзен”

На Третия Патриарх Сън-цан (умр. 606 г.) – пише Алан Уотс, – наследник на Хуей-къ, се приписва това прочуто стихотворение („Син-син мин“, „Трактат за вярата в разума“). Ако Сън -цан наистина е негов автор, стихотворението е първото ясно и понятно изложение на Дзен, даоисткият му привкус е явен още от началните редове:

Най-добрият път (Дао) е без всякакви трудности,
Само не допуска   подбиране и избиране.

Стихотворението не само  е пълно с такива даоски термини като у-вей и дзъ-жан*, но и цялостното му отношение е на отпускането на съзнанието и доверяване, че то само ще следва собствената си природа – в противоположност на по-типичната за индийската духовност позиция на привеждането му под стриктен контрол и затваряне на усещанията идващи от сетивата.

*Дзъ-жан е (само)естествената спонтанност, когато се остави Дао да се прояви в човека и чрез човека, с което да изрази (само)същността си, според собствената си природа – бел. Shi-jian.

 

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.07.2015

л

,Просветлението

 

Zhu Derun  朱德润  (1294–1365) Primordial Chaos (浑沦图)

В своята книга „Трите стълба на Дзен”, когато говори за „стълбове” Филип Капло има предвид  учение, практика и просветление, или, с други думи: „проповедите” на учителя (тейшьо),посветени на Дзен,  дазадзен и личните беседи (докусан), те са в основата на традиционното дзен-обучение в Япония. Но докато тейшьо е нещо като лекция, докусан е среща на четири очи на ученика и неговият учител. Личността на учителя, включително неговите педагогически качества са от решаващо значение, не по-малко от себеотрицанието на ученика, неговото усърдие и воля. На тези срещи роши поощрява или укорява ученика за неговата дзен-практика, но при всички случаи го, обнадеждава. И в крайна сметка, той е този, който „удостоверява” автентичното просветление, когато ученикът го е постигнал.

От  книгите посветени на Дзен, на неговите източници и на дзен-практиката, тази книга е  най-близо до идеалното ръководство за човек, който се стреми към постигането на вътрешно равновесие и хармония с околния свят, (защото може да се каже, че това са „плодовете” на Дзен), но няма щастието да срещне истински Дзен Майстор.

Разбира се, тук аз излагам моите собствени впечатления за книгите, до които съм имал достъп.

Нека не си правим илюзии, без истински Дзен Майстор е невъзможно да се каже автентично ли е просветлението или е въображаемо, плод на автохипноза или просто еуфория. Имам пред вид всеки сам за себе си да реши това. Иначе всеки малко по-проницателен човек може да разбере, когато някой си въобразява, че е просветлен. Его-то не може да бъде прикрито, както се казва „шило в торба не стои”. От друга страна, ако човек е разбрал малко от малко, какво е това Дзен, е наясно, че сатори, така или иначе, не може да бъде цел

.

По-долу е записано личното преживяване на сатори на автора на книгата, след пет години усилия   в манастир в Япония  под ръководството на Ясутани-роши (Hakuun Yasutani (安谷 白雲 (1885–1973)):

5 август 1958 г.

Нямах намерение да осведомявам роши за моето озарение, но щом влязох в стаята му (на докусан – бел. Zhi-jian), той извика:

– Какво стана снощи?

Докато му разказвах, той ме фиксираше с присвити очи, след което започна да ме подкача:

– Къде го видя, това Му? … Как го видя?… Кога го видя?… Какъв е цвета на Му?… Колко тежи Му?

Някои от отговорите ми изригваха моментално, на други се запъвах. Един-два пъти роши ми се усмихна, но през повечето време ме слушаше безмълвно…. После каза:

– Някои наставници биха определили това като кеншьо, ама….

– Няма да приема това определение, дори вие да ми го гарантирате, затова ли е блъсках пет години?!…Искам нещо повече!…

– Браво, моите уважения за усърдието ти….

Хвърлих се в Му за още девет часа с такава всеотдайност, че аз-ът ми напълно изчезна…. Не аз-ът ми, но Му закуси. След закуска не аз-ът ми, а Му ми пода. Не аз-ът ми обядва, а Му…. Един-два пъти представите за сатори надигнаха глави, но Му светкавично ги съсичаше….

Квесторите непрекъснато ме пердашат и крещят:

– Победата е твоя, стига да не отслабиш хватката на Му!…

Следобедният докусан!… Рошито ме гледа като ястреб, докато аз влизам в стаята и се просвам по очи, след което присядам пред него с будно и ведро съзнание.

– Вселената е Едно цяло – започва той. Всяка дума се забива като куршум в съзнанието ми. – Луната на Истината…..

Изведнъж рошито, стаята и всичко останало изчезва. Облива ме неописуема радост….. За един миг, безкраен като вечността останах сам. Абсолютно сам!… След това рошито отново изплува пред очите ми. Погледите ни се срешнаха и потънаха един в друг… и избухнахме в смях!

– Получих го! Знам това! Няма нищо, абсолютно нищо. Аз съм всичко и всичкото е нищо.

Казах го по-скоро на себе си, след което станах и се изнизах от стаята….

Филип Капло „Трите стълба на Дзен” – Превод Юлиян Антонов, Изток-Запад 2005

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.07.2015

 

Лична беседа с роши (докусан)

.

Huang Ji 黃濟, Ming dynasty –  Sharpening a Sword,

Роши: Като те гледам, май още не си прозрял Му, така ли е?

Ученикът: Струва ми се, че Му е всичко и нищо. То е като отражение на луната върху водите на езеро, но всъщност няма нито луна, нито езеро, а само отражение…..

Роши:  Е, схванал си теоретичната част, имаш ясна представа за нея в главата си. Сега остава да схванеш и самото нещо.  Има една много известна фраза на един дзен монах, която той написал в мига на просветлението си. Тя гласи следното: „Когато чух храмовата камбана, изведнъж вече нямаше нито камбана, нито „аз”, а само звук.” С други думи, човекът спрял да прави разграничения между себе си, камбаната и вселената. Ей това трябва да постигнеш и ти. Слушаш ли какво ти казвам?

Ученикът: Разбира се, че ви слушам и мога да Ви уверя, че аз по принцип съм много внимателен човек.

Роши: Да, но човек не винаги си дава сметка, че е разсеян. Освен това има различни степени на внимание. Да пътуваш в претъпкан влак и да си отваряш очите на четири, за да не ти отмъкнат портфейла е един вид внимание. Съвсем друго е, когато може да те убият във всеки миг, примерно, по време на война. Това вече ще е много по-висока степен на внимание.

Да се разсееш дори за секунда, означава, че се откъсваш от Му. Дори когато лягаш да спиш, ти трябва да си погълнат от Му, а когато се събуждаш, съзнанието ти трябва да бъде отново фокусирано върху Му. Цялото ти внимание трябва да бъде ангажирано в това – да проникнеш в Му. Във всеки един момент! Трябва да се интересуваш единствено от него, все едно си влюбен. Само така ще можеш да се пробудиш.

Филип Капло
„Трите стълба на Дзен” – Превод Юлиян Антонов, Изток-Запад 2005

.

Докусан е лична среща, ежедневна беседа с роши по време на периодите на интензивна медитация в храмовете и манастирите (сешшин). Като се вижда от записаната по-горе беседа, роши, от една страна проверява какво е постигнал ученика по пътя на проникването му в коана – в случая Му, а от друга – отговаря на негови въпроси, които имат отношение и към медитацията и към по-общи, от теоритичен характер, въпроси. В случая ученикът е мъж, 43 годишен, начинаещ,още не е преминал своя първи коан.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.07.2015

,

,Предговор от Дайсец Тейтаро Судзуки

Hua Yan 華喦  (1682 – 1756) – Birds and Flower

Една от най важните черти, които забелязваме при практикуване на стрелба с лък, и всъщност, при практикуване на всички изкуства, изучавани в Япония е, че те не са предназначени утилитарно или само за чисто естетическо удоволствие, а целят да тренират съзнанието, всъщност – да го приведат в контакт с цялостната реалност. Ето защо, стрелбата с лък не се практикува единствено с цел да улучиш мишената; воинът въоръжен с меч, не борави с меча единствено с цел да надвие противника; танцьорът не танцува единствено с цел да изпълни с тялото си определени ритмични движения. На първо място, съзнанието трябва да се приведе в хармония с Безсъзнателното.

Ако човек наистина желае да стане Майстор в дадено изкуство, техническото познание не е достатъчно. човек трябва така да се издигне над техниката, че изкуството да се превърне в „безизкуствено Изкуство“, израстващо от Безсъзнателното.

В случая на стрелбата с лък, стрелецът и мишената, не са вече два противопоставящи се обекта, а една обща реалност. Стрелецът престава да се осъзнава като онзи, който е зает да уцели мишената пред себе си. Това състояние на безсъзнателност се осъзнава едва тогава, когато съвсем изпразнен и освободен от егото, той става едно с целта, с усъвършенстването на техническите си умения, макар че в това има нещо от съвсем различен порядък, което не би могло да се постигне и с най-ускорено изучаване на Изкуството.

Онова, което отличава най-характерно Дзен от всички останали учения – религиозни, философски или мистични е, че въпреки, че никога не излиза извън рамките на нашето ежедневие, при сялата си практичност и и конкретност на принципа „Тук и сега“, Дзен притежава нещо, която го поставя встрани от световния безпорядък и безпокойство. Тук стигаме до връзката между Дзен  от една страна и стрелбата с лък от друга, до връзката й с други изкуства като боя с мечове, подреждането на цветя, чаената церемония, танца и някои изящни изкуства.

Дзен, това е „всекидневното съзнание“, както е обявил Башо (Ма-цу). Това „всекидневно съзнание“ не е нещо повече от „спя, когато съм уморен, ям, когато съм гладен“. Щом ние започнем да размишляваме, да обмисляме или да концептуализираме, тогава първоначалната безсъзнателност се губи и се намесва мисълта. Когато ядем, ние вече не ядем, когато спим, ние вече не спим. Всъщност стрелата напуска тетивата, но не лети право към мишената, нито пък мишената остава на мястото си. Намества се пресмятане в обикновения погрешен случай, което е погрешно пресмятане. И цялата стрелба с лък тръгва по погрешен път. Тогава обърканото съзнание. Тогава обърканото съзнание на стрелеца се издава във всеки миг, проявява се във всяко поле на дейност.

Човекът е  „мислеща тръстика“; но великите си творения е създал, когато не пресмята и не мисли. „Детското“ трябва да св възстанови след дълги години упражнения в изкуството на забравянето на егото. Когато това се постигне човек мисли и все пак не мисли. Той мисли също като дъжда, който пада от небето; мисли като вълните, които се гонят по океана; мисли като звездите, огряващи нощното небе; мисли като зелените листа, произлизащи от пъпките в лекия пролетен ветрец. И всъщност той е едновременно и дъждецът, океанът, звездите, листата.

Когато човек достигне този етап на „духовно“ развитие той е Дзен-художник на живота. Той не се нуждае като живописеца от платно, четки и бои; нито пък са му необходими, както на стрелеца с лък, стрела лък и мишена, и други принадлежности. Той разполага със своите крайници, тяло, глава и други части. Неговият Дзен-живот се себеизразява чрез всички тези „средства“, които са важни за неговата изява. Ръцете и краката му са четките, а цялата Вселена – платното, върху което той рисува живота си, цели 70, 80, а дори и 90 години. Тази картина се нарича история.

Хайен о Госозен (починал през 1104 г.) казва: „Ето един човек, който превръщайки празнотата на пространството в лист хартия, вълните на океана в туш, а Планината Сумеру – в четка, изпива тези пет йероглифа: со-ши-сай-рай-и*. Пред подобен мъж аз раздиплям моето загу** и правя най дълбок поклон“.

*Йероглифите со-ши-сай-рай-и буквално преведено означават „първият мотив за завръщане на патриарха от Запад“, (това често изпозван коан в дзен практиката).

**Загу е нещо като постилка, която Дзен-монасите разстилат пред себе си, когато се кланят на Буда или на Учителя.

Един майстор на Дзен вероятно би отвърнал: „Аз ям, когато съм гладен, спя, когато съм уморен“. Ако е настроен към Природата, сигурно ще каже: „Вчера времето беше хубаво, а днес вали“.

За читателя, обаче, въпросът може би все още остава неразрешен, – къде е тук всъщност стрелецът с лък?“

В тази чудесна малка книга г-н Херигъл, немски философ, който пристига в Япония и започва да практикува стрелба с лък, като начин за разбиране на Дзен, дава отчет, внасящ много светлина, черпейки от своя собствен опит. Чрез подобен изказ, читателят ще открие по-несложен път, как да се справи с онова, което много често му изглежда, като странен и донякъде невъзможен за проумяване източен опит.

Дайсец Т. Судзуки

Ипсуич, Масачузетс
1953 г., май

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.06.2015

.

.

Онзи, който е господар и на живота и на смъртта, е свободен от всякакъв страх

.

Xian, Китай – Теракотената армия

Освобождаването от страха от смъртта не означава да се преструваш пред себе си, когато ти е добре, че няма да трепнеш пред лицето на смъртта и че няма от какво да се страхуваш. По-скоро онзи, който е господар и на живота и на смъртта, е свободен от всякакъв страх до такава степен, че вече не е способен да изпитва страх. Онези, които не познават силата на строгата медитация, не могат да съдят за победата над себе си, която тя прави възможна.

При всички случаи, усъвършенствалият се Майстор при всяко движение издава своето безстрашие – не с думи, а с цялото си поведение: човек само трябва да погледне, за да бъде дълбоко поразен. Непоклатимото безстрашие само по себе си, се издига до Майсторство, което в природата на нещата се осъзнава от малцина.

Ойген Херигъл
„Дзен и изкуството на стрелба с лък” –  превод Комо, Хелиопол 1996

Качено на сайта iztoknazapad.com на 28.06.2015

,

Планината Фудзи

Аз не мога да видя планината Фудзи, ако дебело дърво я закрива. Но как би могло огромна планина като Фудзи да бъде скрита от едно единствено дърво? Аз не виждам планината Фудзи защото дървото стои в полето на моето зрение и стеснява моя кръгозор. Ние продължаваме да мислим, че дървото скрива планината Фудзи, макар, в същност, това да се дължи на стеснения ни кръгозор.

Когато не разбират същността на нещата, хората с умно изражение на лицата осмиват тези, които разбират. И макар да изглежда, че те се надсмиват над другите, в действителност те се надсмиват над себе си. Но, в крайна сметка, това разбират само тези, които истински разбират.

Из „Писма на Дзен наставник до Майстора в бойните изкуства Такуан Соко”

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 27.06.2015

.

,

За авторитетите и за ролевите модели

 

Коментарите към поучението  на Яндзи Сънцан („За да следваш Пътя, гледай учителя си, следвай учителя си, върви с учителя си, разбери учителя си, стани учителя си.“) ме подтикна да кажа нещо за нещо, за което може да се каже, че е забравено, като преди това беше осмяно – за авторитетите.

В ранната си младост имах щастието да срещам хора, които в един сравнително малък град, какъвто беше Бургас тогава, се ползваха с всеобщо уважение и респект, а и те самите, като знаеха, че са обект на непрекъснато внимание, както се казва „се държаха на положението си” . Тези хора бяха най-различни и това уважение не зависеше нито от богатството им, нито от общественото им положение. Имаше една първоначална учителка, госпожица Анка Димитрова, все още със сигурност има живи кореняци бургазлии, който да си я спомнят, макар че те не сърфират в социалните мрежи, за да потвърдят думите ми, на която и най-изтъкнатите граждани на Бургас й сваляха шапка, когато я срещнеха, защото тя беше ги учила не само на абв-то, но и на най-доброто, което беше в ценностната система на тогавашното общество.

Много ми е трудно да опиша значението на обществено признатите за тяхните лични качества постижения и принос авторитети, на сегашните хора, за които авторитет е синоним на някакъв отдавна изживян анахронизъм. Затова ще цитирам Олдъс Хъксли:

„Най-широко разпространената жизнена философия престана да намира основата си в класическите духовни произведения и правила на аристократичното добро възпитание и сега се формира от авторите на рекламни текстове, които си поставят само една задача – да убедят всеки и всички да бъдат екстравертни и толкова алчни, колкото е възможно, защото само вечно недоволните от себе си хора са склонни към прекарване на времето си по безумен начин и са готови да похарчат пари за тези вещи, които рекламодателите желаят да продадат.”

„Религия и темперамент“ – Олдъс Хъксли

Обществото винаги е изпитвало потребност от хора на които да подражава, това се отнася най-вече за подрастващите, когато се формират едва ли не на подсъзнателно равнище техните възгледи за света и техните интереси. Сега това са хората, които са ролевите модели за подражание, те са рожби на новото време и са вездесъщи, марионетки и мимолетни във времето като индивиди, но непрекъснато се подменят във времето от своите кукловоди.

И това е защото и  хората се обезличиха, няма начин в това стадо да се изявят индивидуалните качества на личността, човек да бъде и да се държи, така, както вътрешната му природа му подсказва. Къде можеш да срещнеш „оригинали” каквито бяха бати Петьо Пандира, Ташо Негъра, Пешо Пелтека……..

Не само общността от хора се превърна в стадо, но и манталитета им е овчи. Загубиха способността сами да се забавляват, и умират от скука, ако спре тока и с него и телевизията. Дори във филмовите комедии има записан смях зад кадър, за да им каже кога има нещо смешно, та и  те да се смеят.

В „Игра на стъклени мъниста” Херман Хесе описва един свят, както казва той на „след времето на всеобщо опростяване”, но в който има надежда световно културното наследство да оцелее в една утопична област Касталия, която силните на света са се споразумели да поддържат. Докато в нашия свят се сбъдват антиутопиите на Оруел и Хъксли.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 27.06.2015

Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта

 

 

 

 

 

 

 

 

Save