Публикации чан / дзен във facebook

http://iztoknazapad.com/wp-content/uploads/2012/07/line.png

Към карта на сайта

Стр,  0   1234, 5,  678, 9, 10, 11

Съдържание на страницата:

„Шу“ – благодушие и  „джун-юн“ – точна и неизменна среда  на Конфуций
Две хайку на Башо с есенна тематика: „Есента дойде!“  и „Вехнат цветята“
„Жен“  – това е грижата, която хората имат един за друг (Конфуций)
Чист извор! (хайку на Башо)
Времето става истинска реалност
В Дзен „нирвана” е просветлението (дхяна)
Свят, който „няма цел, не отива на никъде и следователно, не бърза за някъде”
От как свят светува, правдата възтържествува…
Малко Дзен история: битнически Дзен, Хипарски Дзен и Дзен
Ако се освободим от илюзията, че  всяко нещо може да бъде направено от добро по-добро……
Жан Пол Сартр -  „Адът, това са другите”
И-Дзин – представа на китайците  за  отвъдния свят
И-Дзин – представа на китайците  за  отвъдния свят (II.)
Принципът на полярността в китайската философия.
Несъзнателната, вегетативна душа „по“

,

„Шу“ – благодушие и  „джун-юн“ – точна и неизменна среда

Учителят каза на Дзън-дзъ: Моят път е пронизан от една единствена нишка, която свързва цялото.” Дзън-дзъ се съгласява. Учителят излиза. Тогава останалите ученици запитват: „Какво искаше да каже?” И Дзън-дзъ отговаря: „Пътят на Учителя се свежда  до следното: вярност към себе си, благодушие към ближния”.

Конфуций „Беседи”

Xian, Китай – Една от  каменните плочи  (стелa) от „гората на стелите“, върху които са гравирани текстовете от книгите на Конфуций

Ето какво казва Ан Чън за „благодушието (шу)“ и  „точната и неизменна среда (джун-юн)“ на Конфуций:

„Всичко започва от самите нас, в смисъл на една безкрайна взискателност към себе си. Тук отново откриваме понятието за централност и по-точно в сърцевината на конфуцианския размисъл върху онова, което е нашата човечност: „Добродетелта на точната и неизменна среда (джун-юн) – не ли тя крайното  изискване?”

 „Точната и неизменна среда” е „върховното благо”, към което се стреми всеки живот, чието ставане неизбежно минава през обмена и промяната.  Изискване за равновесие, правилност и мярка, което никога не отстъпва на импулсивното, на екцесивното, на прекия интерес, на пристрастната пресметливост, на моментната фантазия или на цинизма – наклонности, които разрушават всяка възможност за надежден и траен живот.”

Превод  Виолета Дончева
Ан Чън „История на китайската мисъл“ РИВА 2001

Не бива да се забравя, че Конфуций живее в епоха на строго йерархично разделение на обществото, епоха, когато е било немислимо висшестоящите да бъдат поставени на една плоскост с по-долните слоеве на обществото.  Това, което търси той, е да се постигне в обществото тази хармония, която съществува във Вселената. Той се стреми да приучи хората към взаимно уважение и взаимна почтителност, като непременно условие Поднебесната да следва Пътя (Дао).

И още нещо, във втория цитат на Ан Чън се вижда коренната разлика на възгледите на конфуцианците и даосите по отношение на обмислеността или  импулсивността (спонтанността)  на действията и постъпките. Но това е друга тема.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 16.09.2015

,

Две хайку на Башо с есенна тематика

„Есента дойде!”

„Есента дойде!”
На ухото ми пошепна вятърът,
Промъкнал се до моята възглавка.

Башо

Вехнат цветята

Вехнат цветята.
Сипят се, падат семена,
като сълзи…

Башо

Превод от японски на руски Вера Н. Маркова
Басё. Трёхстишия— Библиотека всемирной литературы 1977 г

Превод Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 17.09.2015

,

„Жен“  – това е грижата, която хората имат един за друг

Жен   -  това е грижата, която хората имат един за друг  поради факта, че живеят заедно.

Когато учениците попитали Конфуций, дали съществува дума, която да ръководи постъпките им цял живот, той отговорил:
Благодушие (шу) не е ли правилната дума? Което не би желал да сторят на теб, не го прави на другите.

 

Li Zai 李在(?-1431) Mountain Hamlet, Lofty Retreat, National Palace Museum

Един от важните термини,в конфуцианството е „жен.  Според Ан Чън (История на китайската мисъл), това е великата идея на Конфуций.  Знакът (йероглифът) с който се означава „жен” е сложен и е съставен от два по-прости, които означават съответно „човек” и „две”. Пак според Ан Чън „един голям тълкувател от II в, сл. Хр. Определя „жен” като „грижата, която хората имат един за друг поради факта, че живеят заедно”.

„Жен” обикновено се превежда като „човешко качество” или „чувство за човечност”, което предполага, че човекът е морално същество и от това следва, че неговите отношения с „тези с които живее заедно” са хармонични, по подобие на самата Вселена.

Но, за Конфуций „жен” има много висока стойност, затова той не го присъжда никому (включително и на себе си), освен на митичните герои от древността. За него „жен” не е идеал за съвършенство, който човек трябва да постигне, това е полюс, към който човек да се стреми до безкрайност и докато е жив.

Конфуций е избягвал да даде точен и с това ограничителен отговор какво точно означава „жен”. Съгласявал се е, че това може да означава и „да обичаш другите”, но това не е християнското „Обичай ближния си!”, което е императив, божествена заповед.

Както казва Ан Чън, „Любовта за която говори Конфуций, е най хуманното нещо, защото се корени в чувственото и емоционалното измерение, както и в отношението на взаимност”. Когато учениците му го питат дали съществува дума, която да ръководи постъпките им цял живот, Учителят  отговаря:

Благодушие (шу) не е ли правилната дума? Което не би желал да сторят на теб, не го прави на другите.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 16.09.2015

 х

Чист извор

Чист извор!
По крака ми нагоре
побягна малко раче.

Башо

Превод от японски на руски Вера Н. Маркова
Басё. Трёхстишия— Библиотека всемирной литературы 1977 г

 Пекин, Китай – Олимпийският басеин

Това пестеливо на думи стихотворение, това хайку, тази живописна скица, представете си я „нарисувана” като калиграфия с туш и четка, е само по себе си Дзен откровение, Дзен поучение.

Това е поетично внушение на голям Дзен майстор. Нагледно показване как чрез усещанията си, ако се откажем да ги контролираме и оценяваме, ако в усещането има само усещане и нищо друго, можем да станем ако не едно със света, поне да се докоснем до такова самосъзнание.

Простите удоволствия, когато човек се излага с доверие на въздействието на естествените „стихии”, могат да бъдат наситени до екстаз. Бягане, плуване, гребане, ветроходство……………., когато в тях няма състезателен елемент, това са човешки „дейности” при които изпитваме от една страна чиста радост от перфектния начин, по който тялото ни прави всичко, което се очаква от него да прави, а от друга страна – чиста наслада от съприкосновението с водата, с въздуха, с вятъра, със слънцето.

Това състояние на пълна отдаденост, на захлас в нещо, което е до такава степен удовлетворително, че човек губи чувството за време, е състоянието ГРУВИ. Това е термин от джаза, но е влязъл и в литературата. Когато един джаз музикант е груви, казва Димитри Иванов, той прави джаз, когато не е – музикална кариера.

В тази „любов” към сетивното и сетивата като нагласа за приемане с възхищение света на „илюзиите”, в който живеем, е решителната разлика между Дзен и ортодоксалния Будизъм, за когото светът е майя, „долина на страданията, дукха”.

Коментар и превод Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 16.09.2015

,

Времето става истинска реалност

Колко  възхитителен
е онзи който не помисля  „Светът е преходен!”,
съзирайки мълния.

Башо

Превод Крум Ацев

Guilin, Китай – река Ли,  – биволи

С  безкрайно краткия си живот  мълнията, сама по себе си, е олицетворение на преходното, на ефимерното. Затова и Бащо се възхищава от този, който преживява великолепието на  мига, наситен с мощ и красота, без да изпитва „мировата скръб”, че и собственият му живот е кратък.

За такъв човек може да се каже, че възприема времето от неподвижна средна позиция,  затова времето става за него истинска реалност.

Тази средна позиция е в реалния миг на съществувание. Този миг е безкрайно кратък, защото колкото и кратък отрязък от време да разгледаме, реалният миг ще е по-кратък от него. Но това е СЕГА-то, времето, когато реално  живеем. Покрай тази средна позиция се движи потокът на времето от бъдещето към миналото.

Времето за нас става истинска реалност и ние не сме „играчка в ръцете на времето”, когато:

- Когато не се пренасяме с фантазиите си в миналото, за да го преживяваме наново,
- Когато не се пренасяме мислено в бъдещето с надеждите си, но и с страховете и притесненията си,
- Когато се съсредоточим, концентрираме се изцяло върху това, което правим, върху това, което се случва с нас, в този миг на истинско съществувание,

Това е състоянието на захлас на децата при игрите, които се играят в повтарящи се серии. Това е когато пътувате с влак за първи път през непозната страна и всичко което прелита покрай прозореца ви е интересно и ви впечатлява…….

Или, както е казал Дзен майстора:  „Когато седиш –  седи, когато вървиш –  върви, важното е да не се запъваш!”

Разбира се, както е казал Еклисиаст, за  всичко си има време, време да работиш и време да почиваш, време да се смееш и време да плачеш, време да мечтаеш и време да мислиш……, но каквото и да правиш или да преживяваш, прави го „без да се запъваш”, прави го като че ще го правиш, или ще ти се случва за последен път……..

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 14.09.2015

м

В Дзен „нирвана” е просветлението (дхяна)

Рождението е дукха, разпадането е дукха, болестта е дукха, смъртта е дукха, същото са скръбта и терзанията. Обвързаността към неща, които не харесваме, и отдалечеността от неща, които харесваме, също е дукха. Да не получаваш, това което желаеш, и то е дукха. С една дума, това тяло, тази съвкупност от пет елемента, основана на вкопчването в живота (тришна) е дукха. (дукха – понятие, което обикновено се превежда „страдание” – бел. Shi-jian).

Самютта Никая, превод Крум Ацев

Guilin, Китай – река Ли, „Слонският хобот“

За почти всички будистки школи освобождението от сансара, от кръговрата на преражданията е спасение. Защото, според Буда Шакямуни: животът от раждането до смъртта е”дукха”.

Докато в китайския Будизъм, в Чан и по-късно в Дзен, се смята, че процесът на прераждане се осъществява с всеки следващ момент, така че човек продължава да се преражда, докато се отъждествява с продължаващ личен „Аз”, който подновява превъплъщението си всеки един момент.

Така погледната „сансара”, като понятие, се съгласува с представите на китайците за смъртта и „живота” след това неизбежно събитие. Това схващане е резултат напълно закономерно от пълното доверие, което китайците имат на своето тяло. Според представите на китайците в тялото няма нищо, което да бъде презирано като олицетворение на злото, и да се освободиш от тялото си означава да се освободиш и от доброто.

Вегетативната душа „по” и духовната – „хун”, са еднакво значими и не съществува качествена разлика между тях, няма нищо по-невярно от това да се каже, че едната е олицетворение на злото, а другата на доброто.

От това следва, че за Дзен „нирвана” е просветлението (дхяна), а не спирането на колелото на преражданията, както е в ортодоксалния Будизъм. Затова, да постигнеш нирвана в тази школа, означава да се про-будиш, да постигнеш „будност”.

Да се пробудиш в Дзен, не означава да прозреш, че света е илюзия (майя) и да се отдръпнеш от него, унищожил страстите в себе си. Напротив, – това означава, да вярваш в човешката природа (нещо което както казах е характерно за манталитета на китайците) и да продължиш да живееш в този свят със страстите си, Но не да се сражаваш с тях до степен, че да нямаш време за нищо друго, а да ги опитомиш и да използваш тяхната енергия за добро.

Един, макар и косвен намек, че китайският Будизъм в лицето на Чан/Дзен е нещо по-различно от ортодоксалния Будизъм, е твърдението, „Буда в своите проповеди не е произнесъл нито дума”, че думите, не могат да предадат Истината от ум в ум, и че това, което е написано в сутрите не е Истината. Истината се предава от ум в ум само чрез „пряко посочване”, чрез „гръмовно мълчание”.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 13.09.2015

м

Свят, който „няма цел, не отива на никъде и следователно, не бърза за някъде”

„Във вселена, чийто основен принцип е относителността, няма и определена цел, тъй като няма победа, която да бъде спечелвана, няма крайна цел, която да бъде постигана. Защото всяка крайна цел, както самият свят показва, е крайност, противостоене, и съществува само когато се съотнася с другия край. Тъй като света не отива на никъде, няма и никакво бързане за някъде.”

Алан Уотс – „Пътят на Дзен” – превод Крум Ацев

Неизбежно е, преди да кажем каквото и да е по повод на казаното, е да потърсим отговор на въпроса, къде е мястото на човека в този свят, който „няма цел, не отива на никъде и следователно, не бърза за някъде”. Където времето е един вечен миг, защото нито неживата природа, нито растенията, нито животните, имат спомен за миналото, за да го възкресяват в настоящето, да не говорим за представа за бъдещето, надежди и упование.

В книгата на промените „И дзин” на човека е отредено място между небето и земята, между ян и ин (средните две черти от хексаграмата). Казано по друг начин: двете долни черти представляват земното, или животинско-растителното начало, двете горни – небесното или духовното, а централната двойка – човекът и неговата душа.

Според „И дзин” Небето и 3емята са два полюса на съществуванието, а човекът – свързващо звено между тях. Духът (хун) и вегетативната душа (по) принадлежат към различни сфери и духът изобщо не може да влияе на последната. На духа е даден друг вид сила. Той обладава власт над странен вид битие, което стои между духа и вегетативната душа (природата): битието на човека.

Човек може да си помисли, че това или този, което стои над духа и над вегетативната душа (природата по нашему), – китайците го наричат Дао, ние – Демиург…….. от тщеславие ли, от суета ли, или по-скоро от симпатия към човеците, е пожелал да има свидетели, които да се удивляват на това, което във всеки миг сътворява той.

Едва ли някой, си въобразява, че чайката, която лети над вълните, се наслаждава на полета си, на синевата на морето или на облаците по небето. Тя дебне за плячка във водата и е цяла внимание, да не стане плячка на нещо, което ще дойде отгоре.

И ако това е така, ако човекът наистина е създаден да свидетелства за чудните явления, които непрекъснато се сменят пред сетивата му, ако това е смисълът на неговото съществувание, трябва да се осъзнаем и да си влезем в „ролята”.

И спасението е в това, да забравим себе си, да зарежем глупавите си амбиции да се „издигнем в очите на другите” с жалки придобивки, които са направо едното нищо, в сравнение със света и неговите хубости, които никой не може да ни отнеме.

Да се радваме на наглед малките радости и да се наслаждаваме на наглед скромните удоволствия, които ни се виждат малки и скромни, защото най-често не струват почти нищо и са достъпни за всички. Ами поставете се на мястото на барон Ротшилд, който при всичките си милиарди, не може да си хапне едно голямо колкото каскет пикантно татарско кюфте и да изпие една халба студена бира, защото има язва на стомаха!

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 13.09.2015

м

От как свят светува, правдата възтържествува…

Yun Shouping (恽寿平 (1633 – 1690) – Peonies

Който иска само правда без нейния антипод неправдата или само добро управление без неговия антипод потисничество, не разбира нито великите закони на всемира, нито естеството на безбройните неща. Това е все едно да приемеш Земята, но да отхвърлиш Небето или да очакваш само положително без отрицателно, което е просто невъзможно. Но някой все това повтарят, и то неуморно. Такива хора са или глупци или лъжци.

Джуан-дзъ

 В нашата, европейската, култура  противоположностите са в една непримирима борба: светлината воюва с мрака, животът със смъртта, доброто със злото. И човекът, ако трябва да избира , застава на страната на първото и отхвърля второто.

Тази нагласа, да унищожим злото, смъртта, тъмнината, болестите, страданията, глада, несигурността на съществуванието…. определя смисълът на усилията на Западното общество -  да направим  света по-добро място за живеене:

-Религиозните учения са насочени към облагородяване на човека, изкореняване на злото и насаждане на доброто;

-Научната и техническа мисъл – към ускоряване на техническия прогрес във всички области на човешкия живот, включително облекчаване труда и като крайна цел  – неговото механизиране и автоматизиране; изкореняване на болестите по пътя на все по-ефикасни лекарства и методи на лечение; създаване на все по съвършени средства за борба с вредителите по растенията – хербициди и инсектициди – за да се осигури все по добро изхранване на хората…..

-Социалните учения – към усъвършенстване на обществото: на демокрацията, на управлението, на съдебна система, на сигурността на съществуванието на отделните негови членове.

Като си помисля колко по-добро място е станал света, откак съм свидетел на това ставане, се сещам за една епиграма на Радой Ралин:

От как свят светува,
правдата възтържествува,
правдата побеждава,
ама кривдата остава.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.09.2015

.

Малко Дзен история: битнически Дзен, Хипарски Дзен и Дзен

19th century porcelain vase with cover painted with overglaze enamels from Guangdong province.

Дзен по „Света и у нас” е най-популярната религия или философия, ако смятате, че Дзен е философия. Ако напишете в Google „Дзен”, ще получите около 840 000 резултата, а ако напишете „Християнство” – около 500 000. Този, наистина огромен интерес в едно общество, където стопанската инициатива и принципа на търсенето и предлагането са в основата на начина на живот, не може да не се отрази на качеството на Дзен в смисъл на неговата профанация. Изобщо не може да се сравнява Дзен философията от 50-те години от миналия век с тази от днес.

Тогава тази философия беше израз на бунт срещу вроденото лицемерие в обществото и подхранваше големи младежки анти-конформистки движения в САЩ (там Дзен беше „пренесен” от професор Т. Д.Судзуки, А. Уотс, Ф. Капло…….) и Западна Европа – на битниците а, по-късно, – на хипарите.

Движението на битниците (beat generation) беше израз на тяхното нежелание да участват в „играта”, да следват „американската мечта”, да правят кариера и да печелят пари, да бъдат „благонадеждни” американци, това, което обществото очакваше от тях.

Това беще времето на Дж. Дж. Селинджър, Дж. Керуак, А. Гинсбърг…….. „Революцията на раниците”….. Скитничеството, като начин да се освободиш от ограниченията на една заробваща икономическа система, която ограбва живота ти, беше главното послание на бийт движението…..

Днес съществува море от „книжнина” по въпроса. Интерпретации на написаното от Чан/Дзен учителите от Китай и Япония, интерпретации на тези интерпретации, и така нататък. Разбрали, неразбрали учението, смесвайки идеите на другите школи Будизъм и на Християнството, ни се поднася някакъв псевдо Дзен, в който „просветлението” се оказва „лесна работа”, ако следваш техните съвети.

Разбира се, това е мое мнение, то е изградено на моя опит, все пак срещал съм се и съм разговарял с „жив” битник (маршрута, който следваха битниците по пътя на поклонението си в Непал, минаваше през Гърция, но този се беше ‘сбъркал“ и минаваше през Румъния и България), но моето убеждение е, че ако искаме да добием представа какво е Дзен и какво можем да очакваме, ако се посветим на това учение, е да четем само първоизточниците и първите интерпретатори, японци, американци и европейци. Ако искаш да научи’ математиката, не е необходимо да изучиш’ всичките математики, които ги има по книжарниците.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.09.2015

н

Ако се освободим от илюзията, че  всяко нещо може да бъде направено от добро по-добро…….

Kanō Eitoku 狩野 永徳  (1543 – 1590) Flowers and Birds of the Four Seasons, Phoenix birds

 

Постигането на просветление не трябва да бъде цел за тези, които са привлечени от учението Дзен и се опитват да прилагат Дзен принципи в начина си на живот. Просветлението е птица, която не каца на всекиго на рамото, и не бива да бъде повод за униние и разочарование, ако тя ни подминава. Самите Дзен принципи, когато бъдат осъзнати и ни ръководят в живота ни, биха подобрили качеството му.

Ако се освободим от илюзията, че с течението на  времето всяко нещо може да бъде направено от добро по добро, това ще ни спести и усилия и разочарование, а най-вече време, което бихме могли да оползотворим много по-добре. Илюзията в случая е в това, че единствената алтернатива за постоянно прогресиращия  живот, е елементарното живуркане, апатично, безрадостно, безсъдържателно и безнадеждно. И това е пример доколко общоприетият начин на мислене е дуалистичен, и как се затруднява, когато трябва да мисли с понятия различни от „добро” и „зло”.

С това, ако се откажем постоянно да избираме „по-доброто” от „доброто” животът ни коренно би се променил към добро. Трябва да придобием усет за относителността.  Не бива да си правим илюзия, че не след  дълго това по-добро, което сме постигнали, няма да ни се вижда не толкова добро и няма да ламтим за по-добро от него.

В някакъв филм на САЩ, не си спомням заглавието му, а и много от него, но една реплика много ме впечатли. Ставаше дума за любовна история между съпругата на един голям бизнесмен  и човекът, който поддържаше басейна в парка му. Репликата беше на  „аморозото” и гласеше следното: „Поддържал съм различни басейни, в различни имения и мога да кажа, че колкото по-голям е басейнът, толкова по-малко врeме има собственикът му, за да го използва.”

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.09.2015

m

 

„Адът, това са другите”

Chinese dragon

„Всеки човек носи отговорност за постъпките на всички останали!” и „Адът, това са другите”  – това са, според мен, най-известните мисли на Ж. П. Сартр.  Въпреки, че на пръв поглед няма пряка връзка между тях, на мен ми се струва, че може да се изведе такава.

Във фразата: „Адът, това са другите”, е казано, че всеки един от нас е жертва на една безлика и многолика тълпа, а същевременно е и  „слуга на дявола” по отношение на всички останали.

Във фразата: „Всеки човек носи отговорност за постъпките на всички останали!”, пък е казано това, което е казано.

Възможно е, Сартр да иска да каже, че всеки от нас е наравно съучастник в това дело на пъкъла; носи своята вина наравно със всички останали и е отговорен за стореното зло солидарно с тях. От там и – „Всеки човек носи отговорност за постъпките на всички останали!”

Във философията на Ж. П. Сартр, се съдържат идеи близки до тези в Дзен,  там може да се намери подтекст на тези две, така или иначе, парадоксални фрази. В екзистенциалната философия човекът не се разглежда като обект, имащ отчетливи очертания и определени свойства. Той винаги става а не е , както и целият останал свят. Така че човекът е по-скоро явление; за екзистенциалните философи човекът „съществува”, докато светът има битие. Така че и за тях, както и при Дзен се сваля противоположността  между  субект и обект. Но разликата в изводите е, че в Дзен светът, битието, не са враждебни за личността, докато във екзистенциалната философия, най-вече на Сартр и на Камю, човекът и светът се противопоставят един на друг. От там и усещането за   действителността  като съпротива за нашите усилия и  заплаха за  живота ни.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.09.2015

н

 

И-Дзин – представа на китайците  за  отвъдния свят

Jian tea bowl Song dynasty, (960–1279); Metropolitan Museum of Art

„Когато гледаш нагоре, съзерцаваш небесните фигури (вень); когато гледаш надолу, наблюдаваш структурата на Земята. Така разбираш причините за тъмното и светлото (ю-мин). Отиваш към началото, обръщаш се към края, по това научаваш урока за раждането и смъртта. Ци* и семето, цзин, образуват същността; излитането на анимуса**, хунь, образува изменението, бянь. По това познаваш състоянието на духовете-бесове, гуй и духовете-божества, шень”. („Да чжуань”***).

Рихард Вилхелм – „Книга на промените – И Дзин. Цикъл лекции изнесени в периода 1926-29 година”

* ци – енергията, диханието. (Бел. Shi-jan)

** анимусът (хунь) – това е ян-ската част на душата, тази която е осъзната, за разлика от инската, – анима (по),  вегетативната душа, която е неосъзната и която ръководи всички процеси и действия на живите същества но по пътя на тяхното израстване, функциониране и оцеляване; същността на хунь е духът шень, затова хунь се обединява с благородните духове;

По  е ин-ската част на душата, която може да се превърне в озлобен дух, гуй (бяс), ако погребалният ритуал не е изпълнен както трябва;

Ин-ската компонента, по, на душата остава в гроба, а ян-ската, хунь,  отлита в небесните селения.(Бел. Shi-jan)

***Представите на китайците за „отвъдното” са изложени в така наречените „Крила” („И”), които се приписват на Кун-дзъ и неговата школа и са били включени в състава на „И Дзин” още преди новата ера. Светът на феномените се изгражда в текста на „Криле”, на базата на полярностите, най общо като полярност на Небето и Земята, светлината и тъмнината.(Бел. Shi-jan)

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.09.2015

г

И-Дзин – представа на китайците  за  отвъдния свят
(II.)

,

Съединяването на семето, цзин (по подобие на идея, образ) и енергийно заредените частици  ци (подобно на субстанция, получаваща форма), дава начало на живата материя. Но това не е всичко. Съществува и виталната дуща, по, насочена към земята, както и съзнание, хун, устремено нагоре.  В тях е заложен праобраз на човека. („Да чжуан”).

Рихард Вилхелм – „Книга на промените – И Дзин. Цикъл лекции изнесени в периода 1926-29 година”

Ru Ware Bowl Stand, Chinese, Early 12th Century; Buff stoneware, with crackled light bluish green glaze, and a copper edge; London, Victoria and Albert Museum,

Самата реалност на Изток в крайна сметка представлява само привидност, тя е това, което съществува между двата полюса на основната двойка противоположности. И ако, от една страна, животът не се явява крепост за реалността, то и светът на сенките, светът на смъртта, от друга страна, не се осмисля като нещо еднозначно отрицателно.

Щастието на човека е постигане на смърт, която увенчава живота – собствения му живот. А най-голямото възможно нещастие – преждевременната смърт, смърт прекъсваща живота, вместо да го завърши.

За китайците вегетативна душа, по, управляваща плътта, и  другата, духовната душа хунь, съдържаща психическите елементи  на духовната сфера, не са обект на сравнение, коя е от по-висш порядък. Те са равностойни като проява на нещо единно, така както и противоположностите ян и ин, светлина и тъмнина, позитивно и негативно. Ако има някаква по-съществена разлика, то тя е в това, че вегетативната душа по е „завършена” и не търпи развитие по време на живота, докато духовната душа хун не се получава наготово, духовната сфера се създава в течение на целия живот.

Съединението на съзнанието, което предшества бъдещите образи или духовното, с природата не е смес, а структура, построена на базата на напрежението между полюсите на противоположностите. Затова животът на резултатната душа (по+хун) преминава между тези два полюса – полюса на силата и полюса на съзнанието.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.09.2015

й

Принципът на полярността в китайската философия.

Ma Lin, 马麟 ( 1180 – after 1256) Quietly Listening to Wind in the Pines 靜聽松風. Ink and color on silk. National Palace Museum, Taiwan.

Принципът на полярността е заложен в самата основа на китайското мислене и светоусещане, но не бива да го бъркаме с понятието дуализъм Дуализмът е европейско философско понятие и има конкретно и точно съдържание – така се означават философски или религиозни системи, които съдържат дихотомия между материя и дух. Опозициите при дуализма са непримирими във времето и са в състояние на непрекъсната борба.

За традиционния китайски начин на мислене това е чуждо и напълно безсмислено. Все едно да лишиш един магнит от единия му полюс. Така че принципът на полярността се свежда до това, че „север” и „юг” са различни аспекти на една и съща система и, изчезването на единия полюс, би довело до изчезване на цялата система.

За китайците не съществува понятие „материя” и от там им е чужда основната разделителна линия в европейската философия, която разделя философските учения на идеалистически и материалистически. От тук следва, че самата реалност на Изток е само привидност, тя е това, което съществува между двата полюса на основната двойка противоположности, най-общо Ин и Ян.

Или между вегетативната, несъзнателната душа „по” и духът (хун).

За да се зароди животът, ци и семето цзин образуват същността, Ци, това си е ци!, не може да се преведе това понятие, по-скоро това са енергетични, а не материални частици в смисъла на европейското разбиране. Нещо като квант в съвременната физика, макар че не е елементарна частица като кванта – това е първично понятие, което няма определение, но то определя всичко съществуващо.

Сливането на ци и семето цзин се случва в майчината утроба, в създадения плод намират убежище двете души (по и хун), те там са неразделени. Разделят се е с първото проплакване на новороденото, както поетично се изразяват китайците и са разделени до смъртта, след което „по” се връща в земята, а хун – отлита към небето.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 12.09.2015

,

Несъзнателната, вегетативна душа „по“

Риболов с корморани, река Ли. Guilin, Китай

(21) Това, което е велико в „де” се подчинява само на Дао. Дао е безтелесно. Дао е мъгляво и неопределено. Но в неговата мъглявост и неопределеност се съдържат скрити неща. То е дълбоко и тъмно. Но в тази дълбочина и тъмнина са скрити най-фини частици („ци”). Тези най-фини частици обладават  най-висша действителност и достоверност.

„Дао де дзин”
Превод от китайски на руски Ян Хин-шун

За тези, на които би било интересно ще продължа моята „шътокуа”, както нарича такъв вид словесност Робърт Пърсиг*.  (авторът на Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет”)

*Робърт М. Пърсиг „Субекти, обекти, данни и ценности

Сливането на метафизичните  частици  „ци” със семето „цзин” в майчината утроба създава убежище за вегетативната душа „по” и духът „хун”, където те пребивават неразделени. Докато духът хун  е само една потенция и възможност (тепърва ще се изпълва със съдържание), то несъзнателната, вегетативна душа от първия миг е готова да се заеме с отглеждането на плода, (преди и след раждането му), довеждането му до зряла възраст, ръководи жизнено важните функции на човешките органи, лекува заболяванията, заздравява раните…….. и най-общо казано, осигурява оцеляването на индивида. И така докато той или преждевременно и безнадеждно се увреди  или, както  е редно, докато се изчерпи енергията (ци), която му е „отредена” от Дао.

Духът „хун” е по-скоро интелектуалното, духовно-възприемчивото начало на психиката. Духът, като такъв не е нещо, което човек получава готово, духовната сфера се създава в течение на целия живот.

С  първата глътка въздух на новороденото вегетативната душа „по” (чувстващото) потъва надълбоко, докато духът „хун” (възприемащото) остава по-близо до повърхността. Така се образуват двата полюса – полюса на силата (на органичното) и полюса на съзнанието. И така, ясно е, че съзнанието и силата са разделени. Тялото е началото, което обединява силата и съзнанието в това, което китайците наричат душа на човека. Само мъдър човек може да ги приведе в хармония, като сам се постави в центъра на движението. И така е до смъртта на човека.

При погребението,  вегетативната душа „по” се връща в земята, по този начин се  поддържа приемствеността на живота. Затова за китайците земята има душа, за тях земята е хранилище на живот. Идеята, че мъртвите не се разрушават докрай, ги кара да чувстват присъствието на предците не само умозрително но и като нещо напълно реално. Затова е  толкова важна за китайците  земята, където са погребани техните предци и където те биха искали да бъдат погребани. Духът „хун” не напуща тялото незабавно след последния дъх, той присъства незримо сред опечалените  и се „изпарява” постепенно, издигайки се нагоре.

*Робърт М. Пърсиг „Субекти, обекти, данни и ценности

 

Превод и коментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 12.09.2015

 

Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта

Save

Save

Save

Save