Публикации чан / дзен във facebook 
Към карта на сайта 
Стр, 0 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11
Съдържание на страницата:
„Не-действието” – в трактата на Лао-дзъ „Дао дъ дзин“
……(Ан Чън „История на китайската мисъл“ – превод Виолета Йончева, РИВА 2001)
„Не-действието” – според учението на Кун-дзъ
……(Ан Чън „История на китайската мисъл“ – превод Виолета Йончева, РИВА 2001)
Кун-дзъ – Средният път
……(Ан Чън „История на китайската мисъл“ – превод Виолета Йончева, РИВА 2001)
Кун-дзъ – Достойният човек познава Справедливото, дребният човек знае само печалбата.
„Дао дъ дзин“,(80) – Нека царството да бъде малко, а населението – малобройно………
Изкуството на китайските изрязани от хартия фигурки
Изкуството на китайските изрязани от хартия фигурки – Древни Китайски Философи
Времето и промяната във философията чан/дзен
Съвместимост на духовните практики от Изтока, (а и от Запада) с западния начин на живот
Човек може да е сам, но не и самотен
Какво е това чан / дзен?
Там, където пребивава формата, красотата, изкуството – битката за съществувание се прекратява
м
„Не-действието” – в трактата на Лао-дзъ „Дао дъ дзин“
С тези, на които им е интересно това, ще споделя и важни според мен трудности при осмислянето на текстове от Дао дъ дзин. Текстове, които са трудно разбираеми най-вече заради различния смисъл, който влагат китайците в термини, с които се превеждат на европейските езици понятията от трактата на Лао-дзъ и по специално „не-действието„.
Френската синоложка от китайски произход Ан Чън в книгата си „История на китайската мисъл” отделя специално внимание на понятието „не-действие”.С примери от текста на „Дао дъ дзин” в които се препоръчва не-действие като начин да се прекрати насилието, (което е причина за загърбване на Дао и за хаоса в Поднебесната), Ан Чън, изяснява смисъла на това понятие – „не действие”. Тези примери са от превод на трактата на френски, а на български са преведени от Виолета Йончева.
Откажи се от въздигането на най-способните
И народът ще престане да се боричка. (3)
Откажи се от мъдростта и разсъдливостта
и народът ще има стократна полза от това.
Откажи се от своето чувство за човечност и справедливост
и народът ще си възвърне бащинската и синовна обич. (19)
След изоставянето на големия Път се роди чувството
за човечност и за справедливост.
С появата на просветеността и разсъдливостта
се роди голямата заблуда.
От раздора между шестте родства се родиха
синовното благоволение и бащината любов.
От бъркотията и хаоса в царството,
се родиха верността и предаността. (18)
Целта на Лао-дзъ в този случай е да отхвърли конфуцианското морализаторство, като нарочно използва собствените им термини, за да го обвини в залеза на Дао в Поднебесната.
„Отговорът на Лао-дзъ, – пише Ан Чън, – парадоксален до крайност, е да „не се прави нищо”, да се остане в „не-действието” (у-вей). Независимо, че парадоксът, развит в цялата книга като мисловно изкуство, умишлено е представен в предизвикателна форма, трябва да се опитаме да определим, какво се разбира под „не-действие”. Лао-дзъ изхожда от констатацията, впрочем твърде проста и достъпна за всеки, че в природата и в човешкия свят, силата в крайна сметка се обръща срещу самата себе си.”
Не се опитвай да надделяваш с оръжие
защото надделяването с оръжие извиква ответен удар. (30)
Този, който действа, ще разруши.
Този, който заграбва, ще загуби.
Светецът, който не действа върху нищо, нищо не руши.
Като не се домогва към нищо, няма какво да загуби. (64)
„И тъй, не-действието, – заключава Ан Чън, – цели да разчупи кръга на насилието. По какъв начин? Като обезсили агресията, като се въздържа да отговори с нападателност, за да не попадне в надпреварата, в безкрайната ескалация, и в крайна сметка да направи така, че агресията да стане излишна.“
И още. „Не-действието надделява над действието повече със силата на привличането, отколкото с принуда.По-скоро чрез това, че е, отколкото чрез това че има или че прави. Тук откриваме обща връзка с конфуцианския ритуализъм, който също почива върху ефикасността на хармоничното осъществяване на Дао“
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 12.06.2015
„Не-действието” според учението на Кун-дзъ
Учителят каза: „Кой съумя по-добре от Шун да управлява чрез недеяние? За какво му беше действие? За да направи така, че да се възцари покоят, бе му достатъчно да седи с цялото си достойнство, обърнат към пълния Юг. „ Този, който управлява само с нравствената си сила,може да бъде сравнен с Полярната звезда, неподвижна на своята ос, но притегателен център за всяка планета.“
Кун-дзъ, „Беседи” (Превод Виолета Йончева)
И според учението на Кун-дзъ (както и според това на Лао-дзъ) можем да разберем, че „не-действието” не означава: да не правиш нищо”, да седиш бездейно, със скръстени ръце. Това означава да се въздържаш от агресивно действие, целенасочено, умишлено вмешателство, за да се даде възможност на абсолютната ефикасност, на невидимата сила (де) на Дао да се изяви.
„Не-действието” е това (според Ан Чън), което Лао-дзъ нарича „действие без следа”, защото този, който умее да върви, не остава диря ”(27). „Помага на десетте хиляди същества да живеят според своята природа, като се въздържа от вмешателство”(64), „който дава живот без да си го присвоява”, който действа, без да се хвали с постъпките си, който завършва своето дело, без да се привързва към него” (2).
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 13.06.2015
Кун-дзъ
Средният път
„Учителят рече:
Колко прекрасна е само силата на средния път! Че тя рядко се среща при обикновения народ, се знае открай време.”
„Добрият път” – Кун-дзъ.
И друг път съм изказвал мнение, че, когато се цитира мисъл на китайски мислител, преведена на някой от европейските езици, тя трябва да бъде придружавана от коментар, който да включва задължително и фонова информация, най-вече, какъв смисъл се влага от китайците в конкретния термин, с който се превежда.
Ето например понятието „среден път”, което използва Кун-дзъ и което, макар и опосредствено, се среща и в „Дао дъ дзин”.
В „История на китайската мисъл” Ан Чън, френска синоложка от китайски произход, се спира обстойно на понятието „среда (джун)” (преводът на двата фрагмента, които цитирам, са на Виолета Йончева):
„Преводът на джун, – пише Ан Чън, – продължава да е проблематичен и открит за недоразумения. Едновременно с именна и глаголна роля, думата не означава само пространствения централитет, извикван в съзнанието от термина „среда”, а също и едно динамично и действено качество. Като съществително, това е правилния път, който предполага и адекватното място и благоприятния момент; като глагол, това е движението на стрелата, която пробива мишената точно в центъра (графично изобразена с йероглифа „джун”). Уподобено на стрелеца с лък, който уцелва „десетката” благодарение на простата точност на своя жест, резултатът на естествено и пълно съгласие с Дао, понятието джун е съвършената ефикасност на ритуалното изпълнение.”
Най-чуждо на китайския начин на мислене е да се разбира „среден път” като някакъв „боязлив” компромис, стремеж да се запази „точната среда” между две противоположности. Точната среда се разбира като средата на един трегер, на една носеща греда, от здравината на която зависи устойчивостта на останалите части на конструкцията. В „Древната книга на документите” Средата е обвързана с Великия предел .
„Следователно, – пише по нататък Ан Чън, – Средата не е една точка, равно отстояща от двата края, а по-скоро онзи полюс, чието притегляне ни издига нагоре, създавайки и поддържайки при всяко житейско състояние едно напрежение, което ни кара да се стремим винаги и все повече към най-добрата част от онова, което се ражда сред нас. За китайската мисъл това добива жизненоважно значение: ако не съществува подобно напрежение и този постоянен стремеж към пределното, който се запазва при всички промени, редът на живота, какъвто е Дао, не би могъл нито да се създаде, нито да пребъде. В действителност Средата не е друго освен закона на Дао. В Пустотата, култивирана от даоиската интуиция, се вижда центърът там, където виталните сили се създават и регенерират с оглед на едно хармонично и трайно изменяне.”
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 10.06.2015
.
Кун-дзъ
Достойният човек познава Справедливото, дребният човек знае само печалбата
„Достойният човек познава Справедливото, дребният човек знае само печалбата.”
„Достойният човек е безпристрастен и се стреми към всеобщото, дребният човек, пренебрегвайки всеобщото, се затваря в частното.”
Кун-дзъ – „Беседи” Превод Виолета Дончева
Тези две твърдения говорят сами по себе си и не се нуждаят от обяснение и размишления, биха казали мнозина. И биха били прави за себе си.
Така е, наистина, но, според мен, не е излишна малко фонова (background) информация. Която би била полезна за тези, които не са чели „Беседите” на Кун-дзъ.
„Дзюн-дзъ“ при Кун-дзъ означава „почтен човек” или „достоен човек”, като противоположност, опозиция, на „сяо-жен”, „дребния човек”, в морален смисъл, „нищожния човек”. Главната цел на учението на Кун-дзъ е създаването на „достойния човек”. Това, което не е явно в извадените от контекста цитати, но е подчертано в „Беседите” е, че човек трябва да се учи, за да създаде от себе си достоен човек. Че „очовечаването” е един постоянен процес, който завършва със смъртта на човека.
И още нещо, което и друг път съм казвал, но не натрапвам на никого.
Разбирането е само първата крачка към една истина от нравствено-етичен характер, каквито са тези две твърдения на Кун-дзъ. Следващата стъпка е да я включиш в своя „код”, в „програмата” която подсъзнателно моделира твоите постъпки и поведение, за да стане един от безусловните императиви, който ги мотивира. За да стане това, освен другото, е необходимо малко или много да си запознат с учението на Кун-дзъ и с понятията, които той използва и които не винаги съответстват по смисъла си на нашите.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 08.06.2015
к
Лао – дзъ
„Нека царството да бъде малко, а населението – малобройно………“
За Дао има литература в изобилие. Дао дъ дзин (The Tao Te Ching), като пример, e превеждана на западните езици над 250 пъти, най-вече на английски, френски и немски.
Има преводи, разбира се, които са направени добросъвестно, от преводачи с безспорни познания и в областта на китайската философия и в китайския език. Има и популярни преводи, в които научната добросъвестност отстъпва на индивидуални интерпретации на преводачите. По думите на изследователя на Дао философията Russell Kirkland тези версии се базират на „западните фантазии за Ориента, без задълбочени познания и на езика, и на философията”.
Според един друг синолог, Holmes Welch, Дао дъ дзин е „прочута главоблъсканица, която всеки би искал да разгадае”. От там и езотеричния, дори окултен прочит на 5 000-те знака на текста на Лао-дзъ.
Затова е добре да се четат няколко превода, аз съм си избрал два, единият е на руски на Ян Хин-шун, вторият – на английски на Stephen Mitchell.
Преводът на Ян Хин-шун е по-кратък и не поетичен, представен е, според мен, като подстрочник на оригиналния текст. Той е и единственият, направен от китаец на европейски език.
Преводът на Stephen Mitchell – напротив – и поетичен е и направо осъвременен. Използва думи като машина, арсенал, уикенд………, който не са съществували и в европейските езици по времето на Лао-дзъ. Митчел е преводач и на други текстове от древността: Гилгамеш, Илиада, Одисея, Бхагавад гита………., а също така и на Избрана поезия на Райнер Мария Рилке.
Искам да се спра на раздел 80 от Дао дъ дзин, който прочетен буквално и в двата превода, ни навежда на мисълта, че Лао-дзъ не може да твърди сериозно, че хората трябва да се откажат да подобряват живота си, а и да се откажат от вече постигнатото, да не използват оръдия на труда, каруци и лодки; вместо писменост, да използват върви с възли и от този род.
И това си е точно така. Чувството за хумор, не е чуждо нито на Лао-дзъ, нито на Чжуан-дзъ. И двамата големи мъдреци даоисти обичат, за да постигнат по-голяма експресивност, да пародират собствените си възгледи, дори, както е при Чжуан-дзъ – до, меко казано, странни образи.
Това, което Лао-дзъ иска да каже, ако го преведем към днешните реалности, не хората трябва да се приспособяват към технологиите, а технологиите трябва да са съобразени с хората. Убеден е, че хората биха живели по-добре, ако амбициите им бяха по-умерени, ако забавят темпото си на живот и не избягват всяка възможност да поработят със собствените си ръце.
Ето и преводите:
Превод на Ян Хин-шун:
Нека царството да бъде малко, а населението – малобройно. Ако в царството има различни сечива, те не бива да бъдат използвани. Нека хората до края на живота си не отиват далече от родните си места. Ако в държавата има лодки и колесници, те не бива да се използват. Ако има войници, те не бива да бъдат изваждани на показ.
Нека народът отново да започне да сплита възли и да ги използва вместо писменост. Нека храната на народа да бъде вкусна, дрехите красиви, жилищата удобни, а животът радостен. Нека жителите на съседните страни се виждат едни други, да слушат кукуригането на петлите си и лаят на кучетата си, но те, хората, до самата си старост и смърт не се посещават едни други.
И преводът на Stephen Mitchell:
Ако страната се управлява мъдро,
населението ще бъде задоволено.
Ще изпитват удоволствие да работят с ръцете си
и няма да си губят време да изобретяват
машинарии, които да им спестяват труда
От момента, от който те се привържат към домовете си,
не ще помислят за странстване.
Може да се намират няколко каруци и лодки,
но те не пътуват за никъде.
Може да има арсенали с оръжие
но никой не ги използва.
Хората се наслаждават на храната си.
Драго им е да са бъдат със семействата си,
В края на седмицата копат в градините си
и с удоволствие общуват със съседите си.
И, въпреки че съседната страна е съвсем близо
и хората могат да чуят кукуригането на петлите и лая на кучетата,
предпочитат да умрат на преклонна възраст,
без да са отишли да я видят.
Коментар и подстрочници Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 08.06.2015
,
,Изкуството на китайските изрязани от хартия фигурки
Китайските изрязани от хартия фигурки (paper-cuts) се използват за религиозни и церемониални цели. Заравят се с починалите и се изгарят по време на погребения. Използват се и като приношения за предците и боговете.
Но днес paper-cuts се използват най-вече като декорации. Използват се и като модели при бродерии и лакирани предмети. Те могат да красят стени, прозорци, врати, огледала, лампи фенери по домовете. Китайците вярват, че червените хартиени фигурки, залепени по вратите носят щастие и късмет на цялото семейство. Хартиени фигурки често могат да се видят по време на традиционните китайски празници, най-вече на Китайската Нова Година, на Пролетния празник…. Подаряват се също така на приятели и на членове на семейството. В китайската традиционна култура хартиените фигурки отразяват много аспекти на живота, като благополучие, здраве или късмет.
По време на Пролетния празник, иероглифът „Fu(福)” се поставя преобърнат на вратата за да изрази желанието на хората да ги споходи щастието.
Когато мъж и жена ще се женят, червена изрязана фигурка с иероглифа „Xi(囍)” е традиционното украшение. Предполага се, че тази фигурка ще донесе на новобрачната двойка щастиe.
При отпразнуване на рожденния ден на по-възрастни хора може често да се види иероглифът “Shou(寿)”.
.„Art of Chinese paper-cuttings“ Cultural China
Превод: Shi-jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 06.06.2015
,
Изкуството на китайските изрязани от хартия фигурки
Древни Китайски Философи
STAMP & PAPERCUT Ancient Chinese Ideologists (Древни Китайски Философи)
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 06.06.2015
.
Времето и промяната във философията чан/дзен
Когато говорим за дзен, не можем да пропуснем, че именно времето и промяната са между основните понятия в тази философия.
И точно тези понятия не са от голямо значение в нашия светоглед на хора от Запада. И, че коренът на това отношение към времето, а и към промяната, която е продукт на времето, се намира в изхода на противопоставянето на две основни философски направления в древна Елада. От едната страна са Евклид и Архимед, а от другата – Аристотел.
Ако днес в начина си на осмисляне на света се различаваме значително от китайците, това се дължи на двамата велики гърци, единият първия в света геометър – Евклид, и на първия в света инженер – Архимед. Те поставят в основата на картината на света „елиминирането” на времето, като предполагат, че потокът на времето не представлява понятие от първостепенно значение за първоосновата на нещата.
Докато Аристотел разглежда времето като фундаментално понятие, като твърди, че съществува реално „ставане” и че светът има в своята основа времева структура. Едно схващане за природата на битието, което е близо до това на китайците.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 17.05.2015
Съвместимост на духовните практики от Изтока, (а и от Запада) с западния начин на живот
Проблемът със съвместимостта на духовните практики от Изтока, а и от Запада (християнството и „другите религии на Книгата”) с западния начин на живот, е едно сериозно предизвикателство за неолибералния модел на политическата и икономическа система на страните от Запада, Така че, според мен, не става дума за стереотипи, а за правила на „играта”, ако иска някой постигне успех в живота: да бъде някой, а не аутсайтер. Да „припечелва ” достатъчно, за да живее живот, който съответства на социалния му статус.
Разбира се, всеки има право да бъде щастлив така, както го разбира той. От „дебаркирането” на Дзен на американския бряг с лекциите на проф. Дайсецу Судзуки, философията Дзен стана знаме на неконформистки мислещите млади американци, тези, които не желаеха да следват „американската мечта”, да „правят кариера и да печелят пари”, да бъдат „благонадеждни” американци, това, което обществото очакваше от тях. В американската литература това са героите на Дж. Селинджър, Дж. Керуак, млади интелектуалци, битници, хипита……
Така че, така, както много малко хора на Запад избират попрището на монашеството, за да не влиза начинът им на живот в противоречие с вярата им, така и малцина са тези, които биха избрали и живот, който да бъде в съгласие с духовните принципи на дзенската философия, а не само на някои практики от тази философска система.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 15.05.2015
м
Човек може да е сам, но не и самотен
Когато в коментар написах, че „Човек може да е сам, но не е самотен”, нямах предвид, че силният човек си е самодостатъчен. За мен това заключение говори много повече от последното, затова ще напиша една „студия” (както нарече моите писания B. St.) с чиста съвест, защото не я натрапвам на никого, и се надявам, на някого да е интересна.
Човек няма как да е самотен, защото неговото съзнание или душата му, ако искате, е част от един общ източник, който се проявява в различни форми на индивидуално съществувание – съзнанието на отделните хора.
На метафизично ниво съществува ентелехията – особена жизнена сила, действена мощ, която не е сляпа подобно на природните сили, а действа целесъобразно. Според великите мистици и на Изток, и на Запад, тази жизнена сила е част от индивидуалността приживе на гениалните хора от миналото и настоящето, която има битие в създаденото от тях и прави техните произведения безсмъртни. Тази неограничена жизнена сила я има и в митовете, легендите и преданията на миналите поколения.
Благодарение на ентелехията и на наследството от миналото, и на ентелехията на гениалните хора наши съвременници и на сътвореното от тях в областта на общочовешката култура, всеки човек на духа може да общува с тези хора, независимо от разстоянието между тях и него, и във времето, и в пространството.
Затова казвам, че човек може да е сам, но не и самотен.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 14.05.2015
Какво е това чан / дзен?
“Най-голямата трудност при разкриването на смисъла на дзен в понятията на европейската философия се крие в обстоятелството, че всеки дзенски термин има строго установено отношение към цяла поредица други, които изплуват по асоциация. Европейските и дзенските термини могат даже да си съответстват едни на други, но съпътстващите асоциации при това могат да бъдат различни, затова основните категории в дзен (и преди всичко самото понятие дзен), са с изненадващо голяма вместимост като съдържание и дават възможност за субективно тълкуване.”
Това е първият абзац от въведението „Какво е Дзен” на Евгения Завадска (или Завадская, както се пише името й на руски) и който подсказа колко заблуждаващо може да бъде възприемането на идеи извън европейския център, към който ние принадлежим, като ги приравняваме към понятия от западната философия и религия. Все едно, наш Илия, но докаран като китаец.
И по-нататък:
„Така например, ако попитаме няколко дзенски монаси, какво е това дзен, то те биха могли да ни дадат различни отговори. За едни това е близост, духовно родство, намиращо олицетворение в отношенията между баща и син; за други – отношението към света, във всички негови прояви; за трети – това е оттегляне от светския живот, самовглъбяване в същността на класическите сутри.”
Дзен е това, което изброява и още и още……, бих прибавил. Дзен е човешка конструкция на идечта за Дао, а Дао би го имало, даже човекът да го няма.
Литературата за дзен не е сборник от нравствено-морални императиви, каквито са книгите на евангелистите, посланията на апостолите и книгите на отците на християнската църква – Августин, Тома Аквински, Мейстер Екхарт……. Нищо подобно. Ако може да се извлече нещо конкретно, то е индивидуално за всеки, който прави такъв опит, за мене е: „Ако следваш Дао, ще подобриш качеството на живота си и ще живееш в хармония с обкръжението си. Ако не го следваш – ще страдаш”.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 13.05.2015
,
Там, където пребивава формата, красотата, изкуството – битката за съществувание се прекратява
„Там, където пребивава формата, красотата, изкуството – битката за съществувание се прекратява; примирието намира форма в яснотата и покоя. В това затишие цари покой, а вътрешният поглед вижда нещата чисти, в изначалната им красота; всичко съществуващо се възприема като прекрасно. В този момент зрителят стои вън от събитията; необременен нито от болка, нито от страсти, той се слива с „непреходната поредица, която на розата цвят дари”.
Това е сърцето на изкуството. Съзерцавайки, отдавайки вътрешна светлина на света, видян в неговия истински облик, човек осветява света и той става прекрасен”.
„Книга на промените – И Дзин” Цикъл лекции изнесени от Рихард Вилхелм в периода 1926-29 година в Берлин.
Превод Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 12.05.2015
Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта