Публикации чан / дзен във facebook

http://iztoknazapad.com/wp-content/uploads/2012/07/line.png

Към карта на сайта

 

Стр,  0   1234, 5,  678, 9, 10, 11

Съдържание на страницата:

Когато попитали Юн-мън „Какво е Дао?”, той отговорил „Цю! (Върви!).
Дхяна и внезапна (китайска) дхяна
Дао на водата
Дао е пусто,  но неизчерпаемо – Дао дъ дзин
Вималкирити и китайския Будизъм
Котка по любов (хайку на Исса)
Пролетен ветрец (хайку на Бусон)
Морето потъмнява (хайку на Башо)
Дългите коси на радостни момичета (хайку на Сантока)
Туй наше вечно „утре”, „утре”, „утре” (Шекспир, „Макбет“
Дзен учителят Бутчо посетил поета Башо в неговата къщурка…….
Есенна вечер (хайку на Башо)
Паралелизъм на философски идеи при Запада и Изтока – „Не-другото“ (или Бог, или Дао)
……..Николай Кузански – „За не-другото“, превод Цочо Бояджиев

,

Когато попитали Юн-мън „Какво е Дао?”, той отговорил „Цю! (Върви!).

Lǚ Jì 呂紀  (1477-?) Apricot Blossoms and Peacocks  National Palace Museum

Когато попитали Юн-мън „Какво е Дао?”, той отговорил „Цю! (Върви!).

Това е спонтанен отговор на въпрос, който няма смисъл, защото Дао е отвъд всяко познание. Юн-мън отговаря без колебание, без да се замисля, без да се контролира, дали това, което казва  е правилният  отговор. Отговаря спонтанно, затова правилно! – „Цю!”

Опитът едновременно да се действа и да се преценява действието е именно това, което се нарича „запъване” във  фразата: „Ако седиш, седи, ако вървиш върви, само не се запъвай!”

Същото важи и за връзката между чувство и действие. Това се случва, когато чувството блокира действието,  (когато съзнанието наблюдава и контролира себе си), или, когато чувството блокира само себе си:

„Не ми стига да се чувствам  радостен, ами искам да съм сигурен, че се чувствам радостен – да не би да съм пропуснал нещо”.

В Дзен, единствената алтернатива на това „запъване” е, когато се впуснем в действие, да действаме без да се замисляме  за последствията. Щом сме се впуснали  в действие, това означава, че,  и действието е „правилно”, и резултатът е „правилен”. Трябва да сме убедени, да вярваме, че сме „на прав път”.

Но това не е предписание изобщо да действаме по някакъв безразсъден начин.  Преди да осъществим какво да е действие, трябва да няма и сянка от съмнение, че всъщност е невъзможно да се направи нещо друго.

Но тази алтернатива, всяко действие да се случва спонтанно „от само себе си” така, както е със самото дишане,  чуване, усещане……., става обичайна само за тези, които са постигнали просветление. Това състояние на „от само себе си” присъства в свидетелствата на тези хора. Според тях настъпва коренна промяна на съзнанието, съществува усещане за нов свят, който е същият в който са живели. Чувстват се освободени от противоречието, „да се опитват да бъдат спонтанни”. И тогава, когато с пробива към Буда съзнание, изчезне това чувство на контрол, на просветленият му изглежда, че „почти се е превърнал в празно пространство, където всичко се случва”.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 07.09.2015

н

Дхяна и внезапна (китайска) дхяна

 

Deng Shiru 鄧石如 (1743-1805) A painting of Deng Shiru.

Според Чанската  историография  Бодхидхарма е Двадесет и осмият  патриарх след Буда и Първият Чански патриарх. Това, че Бодхидхарма е бил XVIII-я патриарх след Буда, по обясними причини, не е потвърдено в нито един източник извън чанските предания.

По този повод ето какво казва Алан Уотс:

„Една от причините за  съмнение в историята за Бодхидхарма, е, че Дзен е толкова китайски по стил, че индийският произход изглежда невероятен. При все това, самият даоистки настроен Сън-джао* е бил ученик на Кумарджива, както и Дао-шън, а съчиненията приписвани на Бодхидхарма и неговите наследници до Хуей-нън (638-713), явно свидетелстват за преминаване от индийско към китайско схващане за дхяна**.”

* Сън-джао (384-414) е ученик на великия индийски учен-монах Кумарджива, който  (Кумарджива) превежда големите махаянистки  сутри на китайски.(Бел. Shi-Jian)
**В китайското схващане под  дхяна се разбира внезапна дхяна.(Бел. Shi-Jian)

Алан Уотс „Пътят на Дзен” , превод Крум Ацев, КИБЕА 2005

 

Будизмът е бил пренесен в Китай много преди времето на Бодхидхарма, така че Чан е чисто китайско явление, Чан е възприемане на основни принципи на Будизма Махаяна от китайци – даоисти и конфуцианци  и пригодени към техните разбирания, обусловени от тяхната принадлежност към една велика цивилизация. При това решаваща роля е изиграла „Вималкирити сутра” – в тази сутра е постановката, че съвършеното проникновение е съвместимо с всекидневния живот и че всъщност висшето постижение е „да се постигне пробуждане без унишожаване на нечистотата на светското (клеша)”.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.09.2015

нн

Дао на водата

Дракон на небето

В Даоизма много често се говори за водата, за нейните уникални свойства, които позволяват много възможности за аналогии с това което се случва със света и с нас, хората.

Най-впечатляващият образ на постоянство при непрекъсната промяна е водопадът. Водна стена, искряща на слънчевата светлина. Водопадът никога не се състои от едни и същи капки, но формата му е постоянна. Не защото капките са неподвижни, но защото условията които направляват тяхното движение остават неизменни.

Непрекъснатият кръговрат на водата напомня, това, което се случва с душата хун на човека: Тя се уподобява на вода падаща от Небето, за да се издигне отново към Небето, а формата й зависи от Дао.

Водата, докато е под формата на дъждоносен облак, е чиста. Когато дъждовните капки докоснат земята, те загубват тази своя чистота, омърсяват се, с което придобиват индивидуалност. Но след време, извършили пълен кръговрат, те отново се издигат към небето, но – без индивидуалност.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.09.2015

 ,

Дао е пусто,  но неизчерпаемо

(4) Дао е пусто,
но неизчерпаемо.
О, най-дълбока дълбочина!
Вярно,
то наистина е първопричината за всичко.

превод Мария Арабаджиева
„Дао дъ дзин” , МИРИАМ 2001

Yellow-glazed brush-holder,  Chen Guo Zhi   Daoguang period, (1821-50); Shanghai Museum

Дао, в китайската философия и Бог, в християнската, са първопричината за всички неща. Те ги сътворяват.

Според Стария Завет, глава „Битие” Господ  за „седем дни” е създал света и всичко, което съществува в него чрез деяние (вей),  създал е и Адам и Ева по този начин, по който скулпторът извайва от бяла глина една статуя. И това е напълно разбираемо, това е  начинът, по който се  създават нещата, от които се ползваме. Идея (чертеж), материали, енергия, инструменти, умения и……творение.

Според китайската философия, Дао също е първопричината за всичко съществуващо и не съществуващо, но Дао „сътворява” всички неща чрез недеяние (у-вей).  Дао оформя света по начин, който е отвъд пределите на нашето разбиране, но е повече от очевиден.  Дао сътворява всички неща  така, както се отглежда растение. Нещата сами израстват отвътре навън. От желъда – могъщия дъб.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.09.2015

 

.

 Вималкирити и китайския Будизъм

Пекин, Забраненият град, „Храмът на Небето”

Индийския будизъм  и Китайският Будизъм   имат взаимна връзка на майка и дете. Такава каквато има между Юдаизмът от една страна и Християнството от друга (и Исляма от трета). По същия начин, както  Християнството започва с един еврейски пророк – Исус от Назарет и Евангелието, така и Китайският Будизъм започва с един от учениците на Буда Вималкирити и с Вималкирити сутра. „Гръмовното мълчание” на Вималкирити (начинът по който той отговорил на въпрос за същността на  недуалистичната реалност) е пример, често срещан сред Дзенските наставници.

Това което спечелило за това учение китайците, и даоисти, и конфуцианци, е допускането във Вималкирити сутра, че съвършеното проникновение е е съвместимо с всекидневния живот и че всъщност висше  постижение е да се постигне пробуждане без унищожаване на нечистотата на светското (клеша).

И за конфуцианците и за даоистите от много голяма важност е семейството. Не напразно в И-дзин основните триграми имат имена, взети от семейната общност:  баща, майка, голям, среден и малък брат, голяма, средна и малка сестра. Дзен-будистките наставници са били монаси, но са имали и голям брой напреднали ученици сред миряните, които са били дзен-будисти, но това не е влизало в противоречие със семейния им живот и произтичащите от него задължения.  На тях се дължи и изразяването на будистките постановки  в външно светски форми.

 Идеята за унищожаване на човешките страсти(клеша)  не е била приемлива за китайския начин на мислене. Дълбоко земни хора, те са приемали „звяра” в себе си като част от човешката природа: ако се обезсили той по пътя на аскеза, обезсилва се и човека. Но той може да бъде „опитомен” и тази първична енергия, която звяра притежава да бъде пренасочена към добро. Затова и в Дзен Будизма са се развили  светски форми на религиозно усърдие, – всяка човешка дейност, когато се извършва с пределна концентрация, при самозабрава, е дзен практика.

Средният Път е да не се потискат страстите, а  да не им се отдаваме. И както казва Алан Уотс: „Даоистът не е жесток, той постига целите си с ненамеса (у-вей), което е нещо като психологическо джудо.”

,

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.09.2015

h

 

Котка – по любов

Liu Shu koi

Едно хайку на Исса:

 寝て起きて大あくびして猫の恋

Nete okite oo akubi shite neko no koi

„Заспива, събужда се, прозява се широко. Котка – по любов.“

Исса

Превод – Asen Ski (Българо-Японски форум)

Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.09.2015

м

Пролетен ветрец


Yokoyama Taikan  横山 大観 (1868 – 1958 )Snowy Peak with Cranes

Едно хайку на Бусон:

朝風の毛を吹き見ゆる毛虫かな

asakaze no ke o fukimiyuru kemushi kana

Пролетен ветрец раздухва косъмчетата на гъсеничката.

蕪村 Бусон.

Превод – Asen Ski (Българо-Японски форум)

 Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.09.2015


 

Морето потъмнява (хайку на Башо)

Ōtagaki Rengetsu 太田垣 蓮月(1791-1875)Tea caddy incised with waka poem 1860s
Glazed earthenware, Honolulu Museum of Art,

Морето потъмнява,
гласове на диви патици
са белите вълни

Башо

Превод от превода на френски на Кенет Уайт – Николай Кънчев

Изкуството, независимо дали е то китайско или европейско, е в състояние, благодарение на изразните си средства: недоизказаността, намекът, паузата (при поезията), белите петна (на живописните свитъци) да изрази, това което не може да се изрази с думи. Поезията, живописта, са най-близо до споделянето ум в ум, но за тези, които имат  уши и очи за тях.

Ето първият куплет от поемата на Кенет Уайт „Високият бряг” – превод Николай Кънчев:

I.
.    .    .    .    .    .

Защото винаги стои въпросът
как
в движението на нещата
да се избират
елементи с истинско значение
които сътворяват
продължаващия свят
и как да се подреждат
символи и знаци
за да има
нови структури
на новите хармонии които
да съхранят живота
жив и сложен
съучастник на това което е –
единствено:
поезията

(Кенет Уайт „Големият бряг” – превод Николай Кънчев
Книгоиздателство „Г. Бакалов” – Варна 1985)

 

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 31.08.2015

,

 

Дългите коси на радостни момичета
(хайку на Сантока)

Utagawa Kunimasu 歌川 国升  Woodblock print of actor Ichikawa Ebizō 1850

Дългите коси на радостни момичета
разчорли
бризът на соленото море.

Сантока (1882 – 1940)

Превод от френския превод на Кенет Уайт – Николай Кънчев.

Ето какво пише Кенет Уайт (на български са преведени „Високия бряг” 1985 и  „Дивите лебеди” 1999) за хайку:

„През първата половина на XX век Сейсенсуи Отивара (1884 – 1974) основава школата джиюрицу, „школа на свободния стил”.Тази школа изоставя правилата на 17-те срички, както и други традиционни задължения като „думата, указваща сезона”. Сейсенсуи изложил пет нови правила: джиу (свобода);  джико (изразяване на чувства); шидзен (естественост); чикара (сила);  хикари (свежест). Това съживило хайку, което като всяко изкуство с времето започнало да става изкуствено, ако не се появи отново силна вдъхновяваща личност отвътре или не се проведе кръстосване с външен елемент. Провела се малка революция, която все пак уважила това, което било съществено в практикуването на хайку, като качествата ваби (простота) и саби (самота)”.

И по-нататък: „Веднъж следобед присъствах на чайна церемония в кварталната градина на Аояма (Синята планина) в Токио и един млад японец се опита да ми каже на френски какво означава саби-ваби: „Нещо много просто – дълбочина… Няма дъно, няма име… Почти нищо, но в дълбочината има нещо. Английска градина, френска градина,  италианска градина – чудесно. Дзенска градина, нищо – природа, нищо.”

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 31.08.2015

,

Туй наше вечно „утре”, „утре”, „утре”

 Henri Matisse  - Sorrow of the King
Musée Nazional d’Art ModerneCentre Georges Pompidou, Paris

Туй наше вечно „утре”, „утре”, „утре”
пълзи от ден на ден с крачета ситни
дорде изгризе сетната частица
на срока ни. А всички наши „вчера”
са светили по пътя на глупци
към мухъла на гроба. Пфу, угасвай,
свещице кратка! Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
с много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл. (Шекспир, „Макбет” V, 5 – превод Валери Петров)

 

Корените на страданията човешки, така както са посочени във всички велики учения и на Изток и на Запад са:
- унищожението, внезапната смърт, която непрестанно ни застрашава;
- несигурността, която е източник на постоянно безпокойство;
- преходността, мимолетността на този живот.

Осъзнаването на безсмислеността  на живота е страдание и за да се освободи от него, човекът търси  траен смисъл. За да се освободи от  будещата страх несигурност – търси сигурност, нещо, на което да се опре.

Великите учители не обещават сигурност, спасение от страданията, нито  ни учат как да избягаме от тях.  Пътят на спасение, който те откриват за нас е този, който води към освобождаване от вечните ни страхове и притеснения, -  какво, евентуално, би могло да ни се случи утре. Една простичка истина, която те споделят с нас, е,  че не всеки облак на небето, означава непременно буря.

Да се пръкнем на този свят е чудо, още по-голямо чудо е, че притежаваме съзнание, което за щастие или нещастие, ни дарява със способността да се осъзнаваме като нещо отделно от останалия свят. (По-скоро това е щастие, в противен случай  най-голямото възможно нещастие за един човек не би било да загуби разума си.  Да се превърне в някакво вегетиращо нещастно създание, което вече не е човек.)

Нека да се радваме, че сме спечелили тази космическа лотария и честта,  чрез нас Вселената да осъзнава сама себе си, буквално чрез всеки един от нас.  Да се радваме, че притежаваме човешко тяло и сетива, за да се наслаждаваме на радостите на живота. И нека да го оценяваме по заслугите му. Представете си, какво щастие би било за вас, ако сте сляп и прогледате, ако сте неподвижен и проходите…….,  за да стане това, не бихте ли пожертвали всички блага, които притежавате?

 

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.08.2015

 

Дзен учителят Бутчо посетил поета Башо в неговата къщурка….

Hashimoto Gahō 橋本 雅邦 (1835 –1908) White mangrove.
Collection of Toukyou University of the Arts, Japan

Дзен учителят Бутчо посетил поета Башо в неговата къщурка, придружен от някой си на име Рокусо Гохей, също последовател на Дзен.

Башо отворил вратата.

В момента, когато прекрачил прага, Гохей се провикнал:

„Какво има от закона на Буда в тази спокойна градина с дървета и треви?”

- Както виждате, отговорил Башо, едрите листа са едри, дребните са дребни.

- Как се чувствате в последно време? – попитал Бутчо.

- Като зелен мъх след дъжд.

- Какъв е Законът на Буда, преди зеленият мъх да бъде поникнал и пролетния дъжд да бъде паднал?

Точно в този момент те чули как жаба скача във водата.

Башо отговорил:

„Жаба скача във водата. Плясък.” (Кенет Уайт, „Дивите лебеди” – превод Николай Кънчев)

От тази реплика (поне така се твърди) Башо е създал едно от най-хубавите си стихотворения – хайку:

Фуруике я
кавадзу тобикому
мидзу но ото.

Старият вир!
Жаба скочи -
Плясък на вода.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.08.2015

 

Есенна вечер (хайку на Башо)

 


Maruyama Ōkyo 円山 応挙  91733-1795)  Crows

,

Едно хайку на Башо:

Каре еда ни
карасу-но томаритару я
аки-но куре

На гол клон,
Врана стои самотно.
Есенна вечер.

„Това хайку на Башо е пестелива пейзажна скица и образ на самота, тъга и скръб. Това стихотворение, както и живописният свитък на дзенски художник, съчетава единичното и общото, панорамата и характерния детайл.“ (Евгения Завадская – „Изток на запад„).

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.08.2015

,(

Николай Кузански

За не-другото

За нас, европейците, които сме продукт на една световна цивилизация,  изградена върху основите на гръко-римо-юдейската традиция, и които искаме да разберем, а и да приемем като световно културно наследство приноса на Изтока, е особено важно да намерим паралелизъм на идеи, възникнали без взаимно влияние в тези две разделени  от колосални за времето си разстояния, цивилизации.

Такъв е случая с Николай от Куза (1401-1464), философ, теолог, математик от 15 век. Ако заместим в неговите философски съчинения  „Дао” с  „Не-другото” (с това название Николай Кузански означава „Бог”) то не могат да се намерят принципни различия, а само разлики в подхода с който се стига до тези прозрения за същността на „началото”, което е неназовимо и от което произтичат всички съществуващи и несъществуващи неща.

За тези, които се интересуват и които са готови да се преборят с характерния обстоятелствен език на трактатите от онова време, предлагам  диалог (II.) между Николай от Куза, кардинал и епископ на Бриксел и Фернандо Матим, негов доверен философски събеседник и личен лекар:

Alexander and Diogenes
Gaspare Diziani (1689-1767) Italian painter, Venetian school,

II.

Фернандо: Докато другите наричат първоначалното „Бог”, ти, изглежда, желаеш да го обозначиш като „не-друго”. Вярно е, че то трябва да се назове най-напред, доколкото определя и себе си и всичко останало; защото щом няма по-първо от първото и щом то е независимо от следващите, то и изобщо може да бъде определено единствено чрез самото себе си. А тъй като произлязлото от началото има всичко, което е, не от себе си, ами от самото начало, то началото е основание за битието му или негово определение.

Николай: Добре ме разбираш, Фернандо. Наистина, макар че на първоначалното се приписват множество имена, които не могат да му са адекватни, понеже то е начало както на всички названия, така и на всички неща, и не е производно, ами предшества всичко, то все пак острия ум го открива по-точно в един начин на обозначение, нежели в друг. Във всеки случай аз и до ден днешен не съм познал друго обозначение, което толкова точно да насочва човешкия взор към първоначалното. Защото всяко обозначение се определя спрямо нещо друго или спрямо другото като такова, а всички други неща произлизат от не-другото и значи не водят към началото.

Фернандо: Виждам, че това, за което говориш, е точно така. Наистина другото, бидейки предел за виждането, не може да бъде начало за виждащия. Защото щом другото не е нищо друго, освен друго, но непременно противопоставя не-другото, без което не би било друго. Значи всяко обозначение, бидейки друго спрямо обозначението на самото не-друго, се определя в нещо друго, а не в началото. Разбира се, аз смятам това за истина.

Николай: Отлично! Понеже не можем да открием един другиму вижданията си по друг начин, освен чрез значението на думите, то не ни хрумва никое по-точно название, нежели „не-другото”, ако и то да не е Божие име, именуемо преди всяко друго название на небето и на земята, също както и пътят водещ странника към града, не е име на самия град.

Фернандо: Тъй е както го казваш, и аз го проумявам напълно, когато виждам, че Бог не е нищо друго освен Бог, другото – нищо друго освен друго, нищото – нищо друго освен нищо, несъществуващото – нищо друго освен несъществуващо, и че така е при всички неща, които по някакъв начин могат да бъдат изказани. С това виждам още, че не-другото предхожда всички такива неща, понеже ги определя, и че те самите са другото, понеже ги предхожда не-другото.

Николай: Харесват ми силата и живостта на ума ти. Ти схващаш отлично и бързо онова, което имам предвид. От всичко казано можеш ясно да забележиш, че значението на не-другото може да ни послужи не само като път към началото, ами че то изобразява максимално точно неназовимото Божие име, тъй че то да просияе в него като в скъпоценно тайнствено изображение за ония, дето го дирят.

превод от латински Цочо Бояджиев

Николай от Куза, „За не-другото”
Biblioteka Christiana, 1998

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 28.08.2015

 

Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта

 

Save

Save

Save