Публикации чан / дзен във facebook 
Към карта на сайта 
Стр, 0 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 9, 10, 11
Съдържание на страницата:
„И Дзин“ и Изкуството да живееш
Лао-дзъ: Тай-дзи поражда полярностите Ин/Ян…….
….Алан Уотс „Даоизмът“, превод Юлиан Антонов – ЛиК 2001
Хуей-нън: Дзен е „прозрение” в познанието за своята собствена природа
…Дайсэцу Судзуки „Основы Дзен-Будизма” МП „Одисей” 1993
Разменени писма между мирянина Ко и Хуейкъ
…Дайсэцу Судзуки „Основы Дзен-Будизма” МП „Одисей” 1993
Великата Истина на Дзен живее във всеки
…Дайсэцу Судзуки „Основы Дзен-Будизма” МП „Одисей” 1993
Едноминутен дзадзен
…Кацуки Секида „Дзен Тренинг”, превод Аврора Мусорлиева, ШАМБАЛА 1998
Айрис Мърдок: Да започнеш да виждаш света, такъв, какъвто е, е задача.
….Кацуки Секида „Дзен Тренинг”, превод Аврора Мусорлиева, ШАМБАЛА 1998
Просто Дзен
Сън-цан: „Син-син мин“, („Трактат за вярата в разума“)
…..Алан Уотс „Пътят на Дзен”, Превод Крум Ацев, ИК КИБЕА 2005
.
,„И Дзин“ и Изкуството да живееш
Tang Yin 唐寅 (1470-1524) Clearing after Snow on a Mountain Pass
Още веднъж ще подчертая, че „И Дзин” е в основата на духовната култура на Китай. Че „И Дзин” оказва решаващо влияние върху почти всички, да не кажа всички, области на живота: политика, стратегия, философия, математика, литература, живопис, музика…….
Най-общо Изкуството присъства в „И Дзин” като:
• Изкуството, като изкуство на въображението – поезия и пластични изкуства;
• Изкуство на чувствата, на усещанията – музика;
• Изкуството да живееш – изкуство на поведението и изкуство да изживееш достойно живота си.
Последното от тези Изкуства – Изкуството да живееш – е нещо, което е непознато в западните общества, смята се, че ако човек се ограмоти и се квалифицира, така че да може да се реализира на пазара на труда, е напълно достатъчно. На живота не се гледа като на Изкуство. Смята се, че всеки има право да бъде щастлив или нещастен по своему, и че това зависи от него в съперничество с останалите. Независимо, че непрекъснато се говори за щастието на личността, за върховенството на нейните интереси, то човекът се обучава да вярва, че целта на живота му е да изпълнява дълга си към обществото, и споделяйки обществената мечта, да постигне успех. Властта, парите и престижът са неговият стимул да живее.
И както пише Ерих Фром в книгата си „Човекът за самия себе си”: „Човекът живее в илюзията, че действа в свой собствен интерес, докато в действителност служи на всичко друго, но не на собствения си интерес. За него е важно всяко друго нещо, освен собствения му живот и изкуството да се живее. Той живее за всичко друго, но не и за себе си”.
Ерих Фром , „Човекът за самия себе си”, превод Росен Ангелов,
Издателство „Захари Стоянов”, 2005
Дзен, учението, изградено върху принципите на „И Дзин”, учи на Изкуството как да живеем. Затова Дзен е толкова привлекателен за хората на Запад. Колкото една страна е отишла по-напред в процеса на отказ на нейните жители от естествената им спонтанност в полза на парите, престижа и властта, толкова по-популярен е там Дзен.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 27.07.2015
,
Тай-дзи поражда полярностите Ин/Ян…….
Дао поражда Тай-дзи (Великият Предел), Тай-дзи поражда полярностите Ин/Ян…….
Лао-дзъ „Дао дъ дзин (42)
Принципът Ин/Ян е една от най-старите идеи на планетата. Философията на Даоизма, която има своите корени в „И Дзин” се базира изцяло на идеята, че Вселената е резултат на изначалните, основните различия, такива като горе и долу, лице и опако, черно и бяло, е и не е, мъжко и женско, положително и отрицателно. Йероглифът, с който се изписва Ян, означава южния склон на планината, а Ин – северния склон, сенчестата страна. Няма такава планина по света, която да има само южен склон, или само северен склон. Затова и символът Ин/Ян е наполовина черен, наполовина – бял.
Qiu Ying, 仇英, (1494? – 1552) – Pavilions in the Mountains of the Immortals
И къде в тази полярност (Ян/Ин) е мястото на човека?
„На нас,- казва Алан Уотс в книгата си „Даоизмът”, – „от люлката” ни се втълпява, че всеки от нас е отделен, самостоен, единичен Аз и всичко зависи единствено от него. Така се снабдяваме с това ужасно бреме на отговорността.”
Това чувство на отговорност възниква у нас благодарение на неговия контраст с едно друго чувство, че тук, около нас има нещо друго, което определяме като „не-Аз”. Така че чувството за „Аз” и чувството за „не-Аз” са взаимно свързани. Те вървят заедно и не можем да изпитаме едното без другото, а щом не можем, това означава, че има нещо, което е тайна за нас. В действителност те са едно и също нещо, което само се прави на различно, защото ако няма разлика, няма и да разберем, че нещо се случва. Именно чрез различията и всевъзможните вариации на диференциацията се разкрива единството на всички неща. С други думи, щом нещо се различава от нещо друго, значи го има. Ако не се различава, все едно че го няма.
„Затова, – казва Уотс, – когато приемате болезнено факта за собственото си съществувание и че сте сами сред целия останал свят, тогава би трябвало да признаете пред себе си и още нещо: че усещането ви за целия останал свят и усещането ви за Аз са всъщност двата полюса на магнита – става дума за един общ процес. Тоест истинският ви Аз е онова, което лежи между полюсите, но включва и двата.”
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.07.2015
,
Дзен е „прозрение” в познанието за своята собствена природа
Китайски медни монети
„Дзен, това е „прозрение” в познанието за своята собствена природа. Ние говорим за прозрение в своята собствена природа, а не за практика дхьяна или за постигане на освобождение.”
Хуей-нън – VI Патриарх на школата Чан
Дайсэцу Судзуки „Основы Дзен-Будизма” МП „Одисей” 1993
И както твърди Т. Д. Судзуки, това изказване на Хуей-нън е най-значителното твърдение, изказвано в историята на развитието на Чан/Дзен Будизма. В това е същността на Дзен, така, както я виждане изразена във всички проповеди на Хуей-нън. Дзен кристализира въз основата на тази идея и благодарение на нея става ясно в каква посока трябва да насочим своите усилия и как да си представяме Дзен .
Думите на Хуей-нън в частта си: „Ние говорим за прозрение в своята собствена природа, а не за практика дхьяна или за постигане на освобождение.”са е в резултат на окончателното скъсване с Индийския Будизъм, с идеята за освобождение от кръговрата на преражданията и стремежа към Нирвана, с което Чан става китайски Будизъм, едно цяло и продължение на хилядолетната китайската философия.
Затова и Хуей-нън отрича практиката дхьяна (съзерцание), тя е практика на индийския Будизъм, при Чан/Дзен медитацията не е върху обект, макар и най-свещен, а стремеж за прозрение, за пробив в собствената природа, която е едно с природата на Буда
Защото под природа Хуей-нън е разбирал природата на Буда. Той казва, че тази природа (праджня) притежава всеки от нас, но вследствие на безпорядъка в мислите ни, на нас не ни се отдава да я открием в себе си. Тази природа не познава множественост, тя е абсолютното единство; тя е една и съща и в мъдреца и в невежия. Различията са в резултат на объркване и невежество Хората много говорят и много мислят за „праджня”, но изобщо не могат да я открият в своя разум. То е все едно цял ден да говориш за храна: колкото и много да говориш, ще си останеш гладен.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 18.07.2015
,
Разменени писма между мирянина Ко и Хуейкъ
Xu Xi 徐熙 (937–975), Snowy Bamboo, Shanghai Museum
Писмо на мирянина Ко до Хуейкъ (първия китайски Чан патриарх):
Сянката преследва човека, а звукът поражда ехо. Човекът, който изтощава тялото си в преследване на сянката си, не знае,че сянката е в резултат на тялото. Той не знае, също така, че ехото не може да се заглуши, като повишаваш глас, защото точно гласът го поражда. Подобно на това този, който се стреми към Нирвана, потискайки желанията и страстите си може да бъде сравняван с човек преследващ собствената си сянка, а този, който се стреми към съвършенството на Буда, като мисли, че то не зависи от природата на живите същества може да бъде сравнен с някой, който мълчи, но при това, желае да чуе ехо. Затова и просветления и невежата вървят по един и същ път: мъдрецът ни най-малко не се различава от невежия. Даваме название на нещо, което няма никакво название, при което обосноваваме своите разсъждения върху тези измислени от нас названия. Създаваме теории там, където те са неуместни, и създадените от нас теории предизвикват спорове и разногласия. Всичко това са призраци, лишени от реалност Кой може да каже, къде е истината? Така че трябва да признаем, че това, което сме постигнали, не е постижение, а това, което сме загубили, не е загуба. Аз изложих своята гледна точка, и.ако греша, то, моля ви, посочете ми верния път.
,
Отговор на Хуейкъ на писмото на Ко:
Ти наистина си разбрал, какво е това дхарма: най-дълбоката истина се заключава в принципа на единството. Заради невежеството хората гледат на скъпоценните камъни като на парчета от строшена керемида. Но, само погледни: щом човек се пробуди, той вижда, че това са скъпоценности. Невежият и просветления са еднакви в своята същност, не трябва да се търсят различия между тях. Трябва да се знае, че всички неща са такива, каквито те са. Този, който вижда в света двойственост, е достоен за съжаление, и точно на тях аз посвещавам това писмо. Ако знаем, че нищо не отделя това тяло от тялото на Буда, какъв е тогава смисълът да търсим Нирвана (като нещо, което се намира извън нас).
л
Няма никакво съмнение в това, – според Т. Д. Судзуки, – че в учението Чан, което проповядвал Бодхидхарма и неговият първи ученик Хуейкъ, е имало нещо недостъпно за разбирането на огромната час будисти по онова време, ограничаващо се до абстрактна метафизика, до въпроси отнасящи се до моралната страна на въпроса и до упражнения, успокояващи ума. За разлика от тях, Чан учителите са подчертавали необходимостта от самостоятелно постигане на истината посредством пробуждане на вътрешното съзнание, без да се съобразяват, ако се налага с каноническото учение, съдържащо се в различни сутри и шастри, преводи от които били вече разпространени в Китай. Нещо, което не се е харесвало на „ортодоксалните” будисти.
Дайсэцу Судзуки „Основы Дзен-Будизма” МП „Одисей” 1993
Превод Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 12.07.2015
.
Великата Истина на Дзен живее във всеки
,
Dai Jin, Early Ming Dynasty (1368-1644), „Landscape in the Style of Yan Wengui“
Дзен е непосредствено пред вас в мига, в който ви го предавам в цялата му пълнота. За умния човек една дума е достатъчна, за да го насочи към истината, но даже и в тези случаи може да се промъкне грешка. Това се случва, когато тази истина е изразена посредством четка и туш, или ако е облечена във формата на софизъм; в тези случи тя още по-далече се изплъзва от нас.
Великата Истина на Дзен живее във всеки. Вгледайте се в себе си и я търсете там, само вие самите можете да я откриете, никой не може да ви помогне. Вашият собствен Разум е над всички форми. Той е свободен, в покой е и е блажен. Той непрекъснато се проявява в нашите шест чувства и четирите стихии (елемента). Всичко е озарено от неговата светлина За да постигнете Великата Истина отхвърлете двойствеността, свързана с обекта и субекта, забравете, и едното, и другото, издигнете се над умуванията, отделете се от разсъдъка, проникнете непосредствено в дълбините на разума на Буда, вън от който не съществува нищо реално. Затова и Бодхидхарма, когато дошъл в Китай от Запада, просто обявил: „Моето учение е единствена по рода си, защото то има работа непосредствено с душата на човека. То не се усложнява от канонически знания. Това е непосредствено предаване на истината.”.
Eнго Букави
Дайсэцу Судзуки „Основы Дзен-Будизма” МП „Одисей” 1993
.
Единственото, към което трябва да се стремим, казва Енго, е да проникнем в собствения си Разум, който е Буда Разум и с това самото ще сме едно с Истината, която „има работа непосредствено с душата на човека”. И тъй като вън от Буда Разума „не съществува нищо, което да е реално”, когато проникнем в Буда Разума, който е и Разум на всеки от нас, няма да придобием нищо, но, от друга страна, това нищо е всичко…..
Така че, както аз го разбирам, когато проникваме в собствения си Разум, не трябва да има нищо друго, освен проникване в собствения ни разум. Когато четем статии и книги за Дзен и си разменяме цитати, не трябва да има нищо друго, освен четене на текстове; не трябва да има даже и мисъл за проникване в собствения ни Разум. С две думи, както е казано в Дзен: важното е да не се запъваме!
Превод и коментар Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 10.07.2015
.
Едноминутен дзадзен
Set of sliding doors of Plum tree by Kanō Sanraku, early 17th century
Гледайте през прозореца с широко отворени очи ъгъла на сграда, или някаква точка в далечината, дърво, жив плет, или дори картина на стената. Гледайте в определена част на обекта и не позволявайте на очите да се движат. В същото време спрете или почти спрете дишането*, и с внимание, съсредоточено в тази точка, се опитайте да възпрете идеите да не идват в ума ви. Ще откриете, че наистина сте в състояние да забраните на мислите да се оформят. Може да усетите началото на някаква подобна на мислене дейност да се върти във вашето съзнание, но тя също може да се държи под контрол. Постоянните упражнения ще ви дадат сила да забраните появата дори и на най-малката сянка от мисъл.
* Дищането в дзадзен е коремно. Има съществена разлика при издишването при обикновеното коремно дишане и това в дзадзен. При обикновеното коремно дишане коремните мускули просто се свиват, което изтласква вътрешностите нагоре, като ги кара да притиснат диафрагмата, която на свой ред изхвърля въздуха от белите дробове. Но в дзадзен на свободното свиване на коремните мускули и тяхното изтласкващо нагоре движение се противопоставя диафрагмата. Това води до затаяване на дъха. Това изглежда много сложно, но е много просто: трябва само да задържите дъха си. Ако после издишате бавно, малко по малко, това задължително се прави като задържате диафрагмата надолу и стабилно задържате диафрагмата надолу и стабилно възпирате изтласкващото движение на коремната мускулатура.Кацуки Секида „Дзен Тренинг”, превод Аврора Мусорлиева, ШАМБАЛА 1998
,
Дзен Майсторът Кацуки Секида, за тези, които практикуват този „едноминутен дзадзен”, дава следните разяснения, ще ги обобщя накратко:
По времето, докато задържате дъха си, очите ви ще възприемат и отразяват образите на външните обекти, но тези образи не се превръщат във възприятие. Не съществува мислене, няма идея за сградата, за дървото, за картината и за кое да е друго нещо, което наблюдавате. Секида нарича това чисто от мисъл усещане „Усещане разграничено от възприятие”.
Това абсолютно чисто усещане за нещото, неговото просто сетивно присъствие, става идея, даваме му име, квалифицираме го, сравняваме го, изказваме предположения за него, така че възможното му осъзнаване става все по-сложно – това е, което разбираме под възприятие. Докато неизказаното чувство за съществуванието на това нещо е усещане.
При „едноминутния дзадзен” чистото усещане е в резултат от силното задържане на мисловния процес. Това не е прекъсване на съзнанието, а силна, доброволна, вътрешна концентрация.Умствената сила, или духовната сила, която фокусира разпръснатото внимание и спира блуждаещите мисли, е в резултат на спирането на дишането, което задължително включва напрягане на коремните мускули, създава напрежение в танден*. Затова вниманието може да се задържи в своя връх за кратко, защото и тези мускули могат да се поддържат напрегнати за кратко време. Следователно, казва Кацуки, за да поддържаме в дзадзен продължително съсредоточаване на вниманието, трябва да създаваме непрекъснато ново напрежение в тези мускули. От там и важността на дишането в дзадзен.
*Центърът танден, или хара, или центърът на живота, е съединен с центъра на живот на Вселената, затова когато този център е активен, това говори за добра жизнена сила на човека. Затова в източните практики на танден се приписва особено важна роля.Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 08.07.2015
л
Да започнеш да виждаш света, такъв, какъвто е, е задача.
Li Kan (1245-1320), „ Giant Bamboos and Stones”, Nanjing Museum
В предговора на книгата на Дзен Наставника Кацуки Секида „Дзен Тренинг” са цитирани изказвания на Айрис Мърдок (1919-1999), ирландски философ и публицист, които са много близо до идеите от „Трактата за вярата в разума” на Третия Патриарх Сън-цан. Имам предвид стиховете:
Ако действаш върху разума чрез разум,
няма как да не се объркаш.
Това, което е заявено в стиховете като принцип и на Дао и на Чан/Дзен при А. Мърдок е конкретизирано и сведено до реакция на психиката при ситуацията, която се осмисля: най-общо като безпокойство – „самосъжаление, възмущение, илюзии и отчаяние”.
Ето какво пише Айрис Мърдок:
„Нашите умове са постоянно заети дз изработват безпокойно, обикновено изцяло погълнато от себе си покривало, което частично скрива света.
Вниманието се възнаграждава с познанието за действителността.
Трудното е да се задържи вниманието съсредоточено върху действителната ситуация и да се предпази от подмолното връщане към себе си с утехите на самосъжаление, възмущение, илюзии и отчаяние. Отказът да се внимава може дори да предизвика лъжливо чувство за свобода: да се оставим на случайността…..
Да започнеш да виждаш света, такъв, какъвто е, е задача.“
Кацуки Секида „Дзен Тренинг”, превод Аврора Мусорлиева, ШАМБАЛА 1998
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 07.07.2015
Просто Дзен
Lin Liang 林良 (1424－1500) Birds in Bushes
Преди 50 години според Алън Уотс на Запад са се оформили три разновидности на Дзен, които могат да бъдат определени като: „бунтарски” (или битнически Дзен – на Джак Керуак, Алан Гинсбърг, Джон Кейдж …….), „авторитарен” Дзен (педантичното следване като догма на Дзен практиката в японските храмове и манастири) и „просто” Дзен. За изминалите години „асортиментът” на Дзен, благодарение на голям брой интерпретатори и гурута е набъбнал още – най-вече като се приспособява към други духовни традиции (христянски Дзен……). Стремежът е да се превърне в нещо като религия.
Дзен няма как да е религия, ако под религия разбираме наличието на договор (завет), между Върховния Бог – Демиург и Върховен съдия – и тези, които ВЯРВАТ в Него. Договор, в който са фиксирани като заповеди морално-етични норми на поведение и съответно наградите, за тези които истински вярват в Бога и спазват неговите заповеди и наказанията за тези, които ги пренебрегват – вечен живот в Рая и вечни мъки в ада. От което следва, че задължително съществуват успоредно два свята, този свят и отвъдния свят…..
Онова, което различава Дзен, както посочва проф. Д. Т. Судзуки, (проф. Судзуки е апостолът, един вид Св. Павел, който е един от първите японци, „проповядващи” Дзен на Запад) от всички останали учения – религиозни, философски или мистични е, „че въпреки, че никога не излиза извън рамките на нашето ежедневие, при цялата си практичност и конкретност на принципа „Тук и Сега“, Дзен притежава нещо, която го поставя встрани от световния безпорядък и безпокойство”.
Ежедневното съзнание, както се вижда от наименованието му е съзнание за това, което се случва „Тук и Сега”. Съзнание, което е съсредоточено върху нашите действия тук и сега, по реда в който ги извършваме. Когато си гладен яж, но не механично, като акълът ти е другаде и по друго време, а се наслаждавай на всяка хапка и глътка. Точно това означават думите на дзенския наставник „Яж, но не се запъвай!” И така за всичко, което правим или се случва. Включително, когато обмисляме плановете си за бъдещето или когато правим оценка на миналите си действия. – Когато трябва да мислиш, мисли, но не се запъвай!
Когато се казва да се върнем към спонтанността от детството, това звучи като едно пожелание за връщане към нещо най-общо и неопределено. Аз бих дал за пример детските игри на открито, особено по време на лятната ваканция. Игри, които бяха поредици от еднакви серии, и които играехме наистина до самозабрава, докато се стъмни или докато родителите ни не ни подберат да се приберем за вечеря. Особено играта на стъклени топчета, (билички, или джамини, или соденки…..). Това броене във всяка серия 3 – 6 – 9 – 12 – 15 – 18 – „тош”; и пак отново и отново.
В Дзен няма нешо, което да се приема на вяра. В Дзен има желязна логика, това, че си имаме предразсъдъци, които ни пречат да я възприемем, не е проблем на Дзен. В Дзен няма нищо мистично, окултно, езотерично. Нито някакви тайнствени ритуали, нито специални аксесоари, заклинания и тям подобни. Прословутите коани, които се използват главно в Риндзай, не са загадки, пъзели, които имат изключително завъртян правилен отговор, до който могат да стигнат само избрани и посветени. Те звучат абсурдно, защото са сътворени да звучат абсурдно. Целта им е да накарат адептите на своя собствен опит да се убедят, че разсъдъчното мислене не е инструментът, с който могат да стигнат до съкровената същност на нещата. Не че разсъдъчното мислене трябва да се изостави, то просто е неподходящо за тази цел. Това че евклидовата геометрия и нютоновата механика не могат да се използват при космически мащаби, не пречи те да се използват при 99.99(9) от практическите случай в живота.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.07.2015
Сън-цан, „Син-син мин“
(„Трактат за вярата в разума“)
A Ming red lacquered bowl, Nanjing Museum
Най-добрият път (Дао) е без всякакви трудности,
Само не допуска подбиране и избиране.
Стига да няма ненавист или привързаност,
Всичко само каквото е, се явява.
На косъм е сякаш едното от другото,
а Небе и Земя сякаш този косъм разделя!
Ако искаш да бъдеш в това, което е,
Не върви по течението, но върви срещу него.
Обратно – попътно щом едно-друго се сблъскват,
значи съзнанието е болно.
Следвай природата си и бъди в съгласие с Пътя,
скитай свободно навред и терзанията остави.
Щом мислите ти са оплетени
ти нарушаваш истинното,
не се изправяй срещу света на сетивата
защото, ако не им се противопоставяш,
те се оказват едно и също с пълното Пробуждане.
Мъдрият не следва нищо дейно (у-вей);
глупавият сам себе си завързва….
Ако действаш върху разума чрез разум,
няма как да не се объркаш.
Сън-цан „Син-син мин”
Превод Крум Ацев
Алан Уотс „Пътят на Дзен”
На Третия Патриарх Сън-цан (умр. 606 г.) – пише Алан Уотс, – наследник на Хуей-къ, се приписва това прочуто стихотворение („Син-син мин“, „Трактат за вярата в разума“). Ако Сън -цан наистина е негов автор, стихотворението е първото ясно и понятно изложение на Дзен, даоисткият му привкус е явен още от началните редове:
Най-добрият път (Дао) е без всякакви трудности,
Само не допуска подбиране и избиране.
Стихотворението не само е пълно с такива даоски термини като у-вей и дзъ-жан*, но и цялостното му отношение е на отпускането на съзнанието и доверяване, че то само ще следва собствената си природа – в противоположност на по-типичната за индийската духовност позиция на привеждането му под стриктен контрол и затваряне на усещанията идващи от сетивата.
*Дзъ-жан е (само)естествената спонтанност, когато се остави Дао да се прояви в човека и чрез човека, с което да изрази (само)същността си, според собствената си природа – бел. Shi-jian.
Shi Jian 岁月香站隱士
Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.07.2015
Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта