Публикации чан / дзен във facebook

Към карта на сайта

Стр,  0   1,  2, 3,  4, 5,  6.  7,  8, 9, 10,  11

Съдържание на страницата: 

Китайските йероглифи
Най-неуловимата тайна на Дао са Същността и Живота. Същност/Качество
Дао  е световният Смисъл
Уън Уей „Бързей край дома на семейство Луан“ – превод от старокитайски Евгений Карауланов
Сократ:„А ти би искала да бъде справедливо ли?”
Доверие на естествения човек
Джуан-дзъ – „Човекът с достоинство (дъ) си живее в къщи, без да напряга ума си…“
„И Дзин“ – ПИ гуа „Застой“
Тихият океан не може да бъде изпит на една глътка
Знанието на древните е било съвършено. Защо?
Попитали Сократ  за един човек
Нека владетелят действа като владетел
Как свисти есенният вятър!
Полетът на пеперуда  (хайку на Башо)

м

Китайските йероглифи

Официалният език в Китай и Тайван е стандартният мандарин, пинин (pǔtōnghùa-всеобщ език). Това е съвременният литературен език – езикът на който се обучават учениците и студентите; езикът на централното радио и телевизия. До пинин най-близо е пекинският диалект. В Китай се говорят 13 под-езика, техните диалекти са много повече. Различията между диалектите са толкова големи, че понякога хората не се разбират едни други . Тук е ролята на йероглифното писмо – то е едно и също за всички диалекти.

Йероглифният речник „Джунхуа дзъхай”, издаден през 1994 година, съдържа 87 000 писмени знака. Но в употреба са около 1/10 от тях. Един речник на йероглифите в съвременния китайски език съдържа като правило 6000 – 8000 йероглифа. Това са йероглифите, които един добре образован китаец познава, Около 3000 са йероглифите, които се срещат във вестниците и неспециализираните списания. За грамотни се приемат китайците, които владеят 2000 йероглифа.

В съвременният китайски език преобладаващата част от думите се изписват с един или два йероглифа, но има думи съставени от три-четири и повече йероглифи.

В основата на китайската писменост лежат прости указателни и изобразителни знаци. Към тях се отнасят показаните тук знаци със значение „нагоре” и „надолу”. Те като че имитират указателен жест. Към изобразителните знаци се отнася третия знак, със значение „уста”. Не е необходимо да го коментирам.

Но нито един от първоначалните изобразителни и указателни знаци не се е съхранил в първоначалния си вид. Така че те не са вече пиктограми с разбираема пиктографическа изразителност, а идеограми,

Сложните идеограми са съставени от две до четири по-прости. Например идеограмата „почивам”. Тя е съставена от две по-прости идеограми: „човек” и „дърво”. Но, както казах по-напред, те са загубили своя изобразителен характер и са придобили чисто условно значение.

Огромният брой йероглифи не са нито прости изобразителни и указателни знаци, нито идеограми, а се отнасят към трети, смесен тип, така наречените фонограми. Няма да навлизам в детайли, но както показва наименованието им, на тях им е присвоено определено звукосъчетание, мисля, че могат да бъдат уподобени на сиглите в стенографията.

Както казах по-напред, по-сложните йероглифи се състоят от два, три или четири по-прости. Един от тях играе ролята на тематичен указател или ключ. Но преди да говорим за тематичните указатели, нека да разгледаме един графичен знак. Избрал съм йероглифа „голяма сестра”.

Както се вижда, всеки йероглиф е изграден от определен брой черти. Черта се нарича мазката от четката върху листа от допирането й до нейното отделяне.

Този йероглиф (голяма сестра) е написан с 8 мазки, които са разпределени в три съставни елемента – в ляво елемент от 3 черти, в дясно горе елемент от 2 черти и в дясно долу елемент от 3 черти.

За да поясня какво е това тематичен указател или ключ ще покажа още два йероглифа.

Първият от тях означава „жена”. Когато този йероглиф участва в другите два, а и в много други, той е тематичен указател или ключ на съответния йероглиф.

В най-древните речници йероглифите са били подреждани по групи понятия – „небе” (слънце, луна, дъжд…..); „земя” (вода, планина, трева, дърво…..)…….. Тази система е усъвършенствана с въвеждането към всеки йероглиф на тематичен указател – ключ.

Така че, когато се търси в речника на йероглифите непознат йероглиф, първата работа е да се определи неговият ключ, а в таблицата на ключовете в речника да се види неговия пореден номер. Мястото на ключа в поредицата се определя от неговият брой черти.

В по-стари речници броят на ключовете е бил 540, но в съвременните техният брой е сведен до 214.

В йероглифните речници йероглифите са разделени на групи по ключове. Мястото на конкретния йероглиф вътре в групата се определя от броя на чертите в него без тези на ключа.

Така че нашите три йероглифа ще бъдат позиционирани в групата на ключа „жена”. Първият йероглиф е с 0 допълнителни черти и се намира на първо място. Другите два имат по 5 допълнителни черти и тяхното място ще бъде по-надолу в „списъка”, след йероглифите, които имат 1, 2, 3 и 4 допълнителни черти.

Shi-jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 28.09.2015

г

Най-неуловимата тайна на Дао са Същността и Живота
Същност/Качество

 „Качество…. знаеш какво е това и в същото време не знаеш. Но това противоречи само на себе си. Защото някой неща са по-добри от други, т.е, в тях има повече качество. Само когато се опитваш да кажеш, какво е това качество, ако не броим тези неща, които ги обладават, изведнъж – фук! – пропадаш. Няма за какво да говориш. Но ако не можеш да кажеш, какво е това Качество, откъде знаеш, че то съществува?

Ако никой не знае какво е то, това означава, че  във всички практически цели то не съществува изобщо. Но във всички съществуващи цели то на практика съществува. Тогава, на какво основание е тази градация? Защо хората плащат цели състояния за едни неща, а други изхвърлят на боклука? Очевидно е, че някой неща са по-добри от други….. но каква е тази „по-добротност”? Ето така, оборот след оборот се въртят мислените колела и никъде не намират „зацепване”.”

Превод Павел Главусанов
Робърт М Пърсиг „Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет” Народна култура 1980

Lǐ Kàn李衎 (1245 – 1320) – Bamboos and Rock

Качеството има общо с  „Дао” на Лао-дзъ, и с  Дзен, не само защото това понятие е вплетено в съдържанието на книгата на Пърсиг „Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет”.

В „Hui Ming Ching” (The Book of Consciousness and Life) написана от монаха Liu Huayang през 1794  г.  е казано:

 „Най-неуловимата тайна на Дао са Същността и Живота.”.

На европейските езици Дао се превежда като „Смисъл”, като „Път”, дори като „Провидение” и „Бог”. Но Дао, нямаше да бъде Дао, ако беше едно от тези „неща”. Така че Дао е Дао и най-голямата му тайна са Същността и Живота.

Но какво е Същността. Същността е изява на Дао, тя е назовима тайна, но е тайна. Според  Робърт М. Пърсиг Същността е Качеството. И така намерено, то си остава тайна.

В лекцията си  „Субекти, обекти, данни и ценности”  прочетена на конференция на последователите на Нилс Бор (Копенхагенска Интерпретация на Квантовата Теория) в  Брюксел  през 1991 г., той развива идеите си загатнати в „Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет”  за Същността и Качеството.

Към лекцията на Р. М. Пърсиг  „Субекти, обекти, данни и ценности”.

Коментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 27.09.2015

м

Дао е световният Смисъл

Дао, въпреки че има някой нюанси в смисъла по който се интерпретира това  понятие, е в основата на китайската философия, а не само на Даоизма. Дао е възгледът на китайците, че поначало Космосът и Човека следват едни и същи закони, че Човек представлява микрокосмос и не могат да се прокарат отчетливи граници между него и макрокосмоса.

„Дао,-  ще цитирам Рихард Вилхелм, – е световният Смисъл, Пътят, който управлява както Човека, така и видимата и невидимата Природа (Земя и Небе). В своята първоначална форма знакът (йероглифът – в случая той е съставен от два по-прости знака) Дао се състои от изображение на глава – нещо, което би трябвало да се тълкува като „начало”, както и от знака „ходя, вървя”,  и то в неговата двойна форма, в която той означава и коловоз, освен това отдолу стои и знакът за „спирам се”, който отпада в по-късното изписване.

Следователно първоначалното значение гласи: „коловоз, който –  стоейки самият на едно място – като изхожда от някакво начало, води пряко към целта. По този начин в основата е заложена идеята, че Дао, сам неподвижен, опосредства всяко движение и му налага своя Закон.

Небесните орбити са пътищата, по които се движат небесните тела; орбитата на Човека е Пътят, по който трябва да се движи. Това за Лао-дзъ е Крайния Световен Принцип, „Смисъла” преди осъществяването на всяко нещо, още неразчленен от полюсното раздалечаване на противоположностите, с които е обвързано всяко едно осъществяване.”

Както посочва Вилхелм, в конфуцианството има някои терминологични отличия. Тук Дао притежава определен вътрешномиров Смисъл – верен Път. Но и тук,  – от една страна това е Пътят на Небето, а, от друга,  – Пътят на Човека.

Превод и коментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.09.2015

,

Бързей край дома на семейство Луан

欒家瀨 Бързей край дома на семейство Луан

颯颯秋雨中 Свисти и вие вятър в есенния дъжд,
淺淺石流瀉 клокочи и кипи потока през скалите.
跳波自相濺 Вълни пенливи плискат се взаимно,
白鷺鶩復下 уплашената бяла чапла пак долита.

王維 Уан Уей (701– 761)

Превод от старокитайски – Евгений Карауланов

Wu Zhen吴镇 (1280-1354) , Fisherman, National Palace Museum

Който иска да се докосне до автентичния Дзен, има пред себе си два пътя, единият е да се запознае с учението Дзен посредством самото учение, а вторият – чрез дзенското изкуство. Това е пътят, който предпочитат самите китайци.

Ето какво пише Джордж Роули в Principles of Chinese painting (Принципи на китайската живопис):

„Китайците са гледали на живота не през призмата на религията, философията или науката, а най-вече посредством художествени образи. Изглежда, като че всички останали видове техни дейности са били белязани от художествено светоусещане. Китайците предпочитали религията на изкуството, как да живеят в този свят и рационализацията на поетическото мислене, даващо простор на въображението.“

Ето какво мислят за изкуството самите китайци:

По думите на художника от епохата Цин Ван Юй:

„Живописта е само едно от изящните изкуства, но то съхранява в себе си Дао”.

А сунският учен Дун Юй, разсъждавайки за източниците на
живописта, пише:

Когато се вгледаш в нещата, родени от Небето и Земята,
разбираш, че единният дух
присъства във всички метаморфози.
Това действено начало
извършва всичко по чудесен начин
и прави всичко съществуващо такова, каквото трябва да бъде.
Никой не знае като какво е то,
Но то е в природата.

Като съдим по тези цитати, китайският художник е бил мистик в тази степен, в която може даоизмът да бъде наречен разновидност на мистицизма на природата. Но вместо да търси единение с Бога или Абсолюта, той се стреми към хармония с Вселената и с общуване с всичко съществуващо на света.

Превод и коментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.09.2015

м

А ти би искала да бъде справедливо ли?

Когато жена му рекла: „Загиваш несправедливо”,  Сократ попитал: „А ти би искала да бъде справедливо ли?”

Диоген Лаерций –  „Животът на философите”
Превел от старогръцки ТОДОР ТОМОВ

 Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.09.2015

х

Доверие на естествения човек

Hangzhou, Китай – Чайна плантация

 Една от основните постановки  както на даоистката, така и на конфуцианската мисъл е доверието на естествения човек и от тяхна гледна точка западното недоверие към човешката природа – независимо дали в теологията, дали в технологията – изглежда като шизофрения.

 Според тях би било невъзможно да вярваш, че злото е вродено в теб, без да поставиш под съмнение самото това вярване, тъй като всичи идеи на едно изкривено съзнание би следвало да са изкривени идеи.

Алан Уотс

Превод Крум Ацев
Алан Уотс – „Пътят на Дзен”

Идеята в Дзен не е  човешкото съзнание да бъде сведено до безсъзнателна пустота, което означава жив труп, а да извика на живот не само разсъдъчната му способност, но и спонтанната му  интелигентност, като тя се прилага без насилие и контрол от разума.

Това, становище (на даоистите и конфуцианците) по един естествен път е и становище на Чан/Дзен. Ето какво казва Хуей-нън в „Евангелието” на Чан, „Олтарната сутра на Хуей-нън”:

„Премъдри приятели! Има хора, които препоръчват да се седи и да се съзерцава ума, да се съзерцава чистотата, без движение и без активизиране на ума. Занимавайки се с такава практика, заблуждаващите се хора не само не постигат просветление, но още повече задълбочават заблудите си. Има хиляди подобни хора. Онези, които обучават другите по подобен начин, от самото начало ги въвеждат в голяма заблуда.”

Олтарната сутра на Хуей-нън  – VI Патриарх на школата Чан.  – превод Юлиана Гегова, Шамбала 1998 г.

За да няма недоразумения, нека да повторя, това е становище на Чан, а не на будистките школи, такова становище там би било прието като ерест. И този, който е приел учението на Дзен, трябва да има предвид това становище.

На тази страница аз се застъпвам за автентичния Дзен, който е възникнал в резултат на трансформация на отделни концепции на будизма Махаяна на китайска почва (сплитането им с идеите на даосизма и конфуцианството и въз основа на  диалектиката „И Дзин” („Книга на промените” ). Но на този свят до Истината се стига по различни Пътища, така че всеки може да си хареса Дзен „по мярка” и да си го следва.

Kоментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 25.09.2015

м

,

Човекът с достоинство (дъ) си живее в къщи, без да напряга ума си…

Човекът с достойнство (дъ) си живее в къщи, без да напряга ума си и осъществява делата си без притеснения. Понятията за правилно и неправилно, възхвалите и упреците на другите не го смущават. Когато всички хора между четирите морета могат да се чувстват радостни, това е щастие за него…….

Джуан-дзъ

Превод Крум Ацев

В повечето даоистки текстове има известна доза преувеличение, защото те освен дълбокия смисъл, който носят в себе си, пародират и конфуцианската конвенционалност, но това е друга тема.

Във всички сериозни публикации на тема произход на Чан/Дзен, можем да прочетем, че това учение е възникнало в Китай  на границата на V-VI век в резултат на трансформация на отделни концепции на будизма Махаяна на китайска почва )сплитането им с идеите на даосизма и конфуцианството и въз основа на  диалектиката „И Дзин” („Книга на промените” ).

Така че Чан/Дзен е много, даже много много, повече Даоизъм, отколкото Будизъм. И още нещо, концеоциите от Будизма Махаяна  са такива, който не противоречат на учението за Дао. Става дума за Вималкирити сутра и за „Гръмовното мълчание” на Вималкирити (начинът по който той отговорил на въпрос за същността на  недуалистичната реалност) е пример, често срещан сред Дзенските наставници.

Вималкирити в своята сутра допуска, че съвършеното проникновение е   съвместимо с всекидневния живот и че всъщност висше  постижение е да се постигне пробуждане без унищожаване на нечистотата на светското (клеша). Че вместо да се бори и да унищожава страстите в себе си, човекът, посветил се на Дзен, трябва да ги опитомява и да използва енергията им за добро.

Нещо, което го няма в нито една друга будистка школа и се смята за напълно несъвместимо с учението на Буда, такова каквото е в индийския Будизъм !

Дзен не учение за хора, които са се отдръпнали от света на „илюзиите” и освободили се от страстите си търсят път към спасението.  Дзен е учение за миряните, за тези, които са останали да живеят в света и, както казва Джуан-дзъ:

„Когато всички хора между четирите морета могат да се чувстват радостни, това е щастие за него…….”

Състраданието, грижата за другите, това между другото е характерно за Бодхисатвите, поставят съчувствието си към другите по-високо от личното си спасение…….

Това гласи и текста на калиграфията от публикацията на Ани Пешева, коят споделих на тази страница:

„Да правиш добро на другите е най-голямата възможна радост.”

Kоментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 24.09.2015

м

„И Дзин“ – ПИ гуа „Застой“

ПИ гуа „Застой”, фрагмент от главния текст:

Злите хора не благоприятстват
постоянството на възвисения човек.
Великото  отминава; малкото приближава.

Небето и Земята са загубили връзката си и всичко се е вцепенило.Това, което е горе, няма връзка с това, което е долу и на Земята преобладават объркване и безредие. Тъмната сила е вътре, а светлата – отвън. Вътре е низшето, а вън – висшето. Намиращите се на по-ниско ниво хора се издигат; хората на по-високо ниво са в упадък. Но възвисените хора не си позволяват да обърнат гръб на своите принципи. Ако възможността да влязат е затворена за тях, те въпреки всичко ще останат верни на своите принципи и ще се оттеглят в уединение.

Превод от китайски на немски – Рихард Вилхелм
Превод на български –  Красимира Матеева
И Дзин – „Изток – Запад”,

За тези, на които би им било интересно и които биха имали търпение да го прочетат, ще покажа хексаграмата ПИ12, „Застой”, получена в резултат на хвърлено снопче стръкове от бял равнец от Рихард Вилхелм около 1923 година, време на застой за Европа. Прогнозираното развитие на ситуацията направено от него на базата на тази хексаграма е изложено от него в лекциите му по И Дзин, по точно в „ПРОМЕНЛИВОСТ  И ПОСТОЯНСТВО. ЦИКЪЛ СЪБИТИЯ БА ГУА”

Въпросът, който се поставя пред оракула е, какво ще се случи с Европа, след като страните победителки в Първата световна война са се отнесли така жестоко с победените, (между тях е и България). Несправедливият мир носи в себе си мрачно бъдеще за победените, отнети територии, непосилни репарации и мизерия. Затова и получената хексаграма ПИ,12 „Застой” напълно отговаря на ситуацията на континента. Това е по време, когато нацистка Германия е небитие напред в неизвестността.

Хексаграмата ПИ,12* „Застой”, както казах, е получена от  Рихард Вилхелм в резултат на хвърлените стръкове бял равнец  и е анализирана от него както следва:

(*На български език съм срещал два превода на И Дзин: на Рихард Вилхелм – тук основният текст за ПИ гуа е на стр.100, и на Юрий К. Щуцки – на стр.216.)

При ПИ гуа отгоре е ЦИЕН (Небето) гуа, а отдолу – КУН (Земята) гуа., На пръв поглед , ЦИЕН и КУН заедно би трябвало да дадат благоприятен гуа. Но не, ПИ гуа – това е “Застой”, (“Безизходица”). Небето се стреми да се възвиси, то се издига; Земята се движи надолу, тя се спуска. Разнопосочните движения разделят в този знак Небето и Земята. Небесното отива още по-високо, а земното пада още по-ниско и в резултат животът отива в задънена улица.

В този знак, означаващ застой, задънена улица за живота, са видни първите признаци на противостоенето. В определени периоди, когато енергиите на живота престават да действуват в унисон, застоят е неизбежен.

Но в съответствие със закона за неизбежност на измененията във времето, ситуацията фиксирана в хексаграмата ПИ12 „Застой” се променя. Това графично е показано с промяната на една черта (долната) от тази хексаграма от слаба (прекъсната) в силна (цяла) с което хексаграмата се променя в У ВАН, “Неочакваното”……..

По нататъшният ход на неговите разсъждения е показан в лекцията му” , така че на който му е интересно може да я проследи там.

Струва ми се, че в настоящето, в което живеем, Европа също е в застой и в навечерието на сериозни промени, от рода на тези, които са били грядущи по времето на Рихард Вилхелм, но дали е така  – времето ще покаже.

Kоментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 24.09.2015

 м

 Тихият океан не може да бъде изпит на една глътка.

Когато казваме, че в един момент може  да се мисли само за едно нещо, то все едно казваме, че Тихия океан не може да бъде изпит на една глътка.

Превод Крум Ацев
Алан Уотс „Пътят на дзен”

Xian, Китай – Изглед от Храма на сивата гъска

Линейният и откъслечен характер на мисълта е характерен за всички езици, които, за да представят събития или преживявания, използват дълги вериги от букви. Тази комуникация, по този начин, ни дава абстрактен, едно-по-едно поглед за една Вселена, където всичко се случва наведнъж. Не може да има съмнение, че конкретната реалност винаги ще убягва на идеалното описание посредством абстракции, извадени от тази реалност и „запечатани” в думи.

Самият живот не се случва по такъв тромав, линеен начин, а собствените ни организми не биха оцелели и миг, ако трябваше да осъществяват контрол над себе си чрез обмисляне на всяко вдишване, всеки удар на сърцето и всеки нервен импулс.

В това отношение китайският език има известни предимства, но и той е линеен и подчинен на формата едно-по-едно. Но неговите писмени знаци са по-близо до живота, защото представляват в същността си картинки, схващат се с един поглед, а не се разчитат буква по буква.

Сами по себе си китайските писмени знаци, които са картинки, означаващи неща и понятия, и значението на които се схваща с един поглед е предпоставка за начин на мислене, различен от този на тези, които използват линейно писмо.

Неизбежно възниква и въпросът, как стоят нещата през необозримата поредица от години съществование на homo sapiens, преди възникването на писмеността. Ако се съди по оцелелите до ден днешен, така наречени аборигени, мисленето им би трябвало да бъде по-образно от това на цивилизованите хора.

От тук следва нещо много съществено: западното съзнание, за да разбере истинския смисъл на нещо, задължително е да си го представи  в линейни знаци – чрез мислене. А думите, които сами по себе си са поредица от звуци, конвенционално, по всеобщо съгласие на обществото, означават конкретни неща и понятия. Те влизат в програма, код,  и заедно с други договорености, които се отнасят до морално-етични норми се налагат, за да бъдат усвоени от новите поколения.

Kоментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 23.09.2015

л

Знанието на древните е било съвършено. Защо?

Знанието на древните е било съвършено. Защо?
В началото не са знаели, че има неща. Това е най-съвършеното знание, към него нищо не може да се прибави.
После са узнали, че има неща, но не са правили разграничения между тях.
Най-накрая са започнали да ги разграничават, но са с евъздържали от оценки. Появят ли се оценките и присъдите, Дао се разрушава.

Джуан-дзъ
Превод Юлиан Антонов

Guilin, Китай – река Ли

В книгата си  „Дао на водата” Алан Уотс поставяйки даоизма в категориите на западното мислене нарича даоизма натурфилософски пантеизъм, където Дао не някаква неосъзната, но затова пък формираща енергия от рода на магнитното поле. Като, според него основната идея на пантеизма се свежда до следното:

„Вселената схващана като „маса” от различни неща и събития е чисто и просто Бог, но под друго име и ако я наричаш Бог това не добавя нищо към нея, освен благоговейно отношение и респект. Наистина даосите наричат Вселената по стандартния китайски образец   „уан у” – десет хиляди (което ще рече безброй) неща, но това не означават, че я възприемат като сбор от отделни неща. Въпросните неща „у” не са самостойни същности, а по-скоро вътрешни диференциации и временни образувания в единното  поле на Дао. С което стигаме до идеята за взаимно пораждане.”

И Алан Уотс продължава:

„Нещо повече, да приемаме Дао за „несъзнателна енергия” е също така безсмислено, както и да го смятаме за „върховна инстанция” от рода на Бог. И ако Дао е наистина непостижимо, а то е, какъв е смисълът да говорим каквото и да било за него?

Превод Юлиан Антонов
„Алан Уотс  „Дао на водата”  „Изток – Запад” 2014

Kоментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.09.2015

,

Попитали Сократ  за един човек…..

Попитали Сократ  за един човек: „Нима онзи не те хули?” Той отговорил:  „Ни най-малко. Нищо от това, което той казва, не се отнася до мен.”

Превод от старогръцки ТОДОР ТОМОВ
Диоген Лаерций „Мъдростта на философите”

Агесандър, Полидор и Атенодор – „Лакоон” Музеят на Ватикана

Чудесно правило. Животът е много кратък, за да го пилее човек да доказва на този или онзи, че земята, примерно, не е плоска.

И при  Сократ,  и при ученика му Платон има идеи, които са близки до Дзен. Ето какво казва Диоген Лаерций за Платон:

„Той пръв дал определение  на красивото като понятие, което включва в себе си  и похвалното, и разумното, и полезното, и хармоничното. И всички тях ги обединява следването на природата и хармонията.”

Kоментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 20.09.2015

k

Нека владетелят действа като владетел…..

„Да практикуваш „жен” (човеколюбие) означава да започнеш от себе си……. „
„Нека владетелят действа като владетел, министърът – като министър, бащата – като баща, синът – като син.”

 Конфуций  „Беседи” – превод  Виолета Йончева

Lu Guang  陆广 (1271–1368) – View of Immortal Mountain Tower (仙山樓觀圖),
National Palace Museum, Taibei

Според Ан Чън (История на китайската мисъл) Конфуций е придал нов смисъл на две философски понятия:  „човеколюбие” и  „средния път (добрия път)”.

Според мен, когато говори за човеколюбие Конфуций не разглежда това понятие, само като милосърдие и великодушие, както е в Евангелието.  В „човеколюбието” на Конфуций липсва снизходителното отношение към обекта на милосърдието и великодушието, както е в Християнството, – напротив – основното в това понятие е взаимното уважение и зачитане на човешкото достойнство на другите.

Ако мога да направя паралел с Запада, това е очевидното, с което един сноб се различава от един джентълмен.

Нима не е очевидно, че този,  който цени най-високо  произхода и общественото положение, е раболепен пред тези, които го превъзхождат и надменен по отношение на тези, които са по-ниско от него;

Който поставя на първо място властта,  е готов да изтърпи всяко унижение, насилие и безчестие спрямо себе си от властимащите, които са над него, а от друга страна,”тъпче” тези, които са в неговата власт и най-безскрупулно ги използва за своите користни, егоистични цели;

Който поставя начело на „списъка” богатството,  „естествено” е да е сервилен пред богатите и да презира тези, които му отстъпват по имотност;

Който поставя на първа позиция  разума, интелекта, уважава тези, които го превъзхождат в това отношение и се отнася с пренебрежение към тези, които според него са „прости”.

Докато джентълменът поставя на първо място човешкото достойнство, това определя неговото поведение, като основният му  принцип е при никакви обстоятелства да не унижи своето или чуждото човешко достойнство.”

Такова „виждане” за „човеколюбието”, не като жал и снизходителност, а като взаимно уважение и зачитане, го има, макар и не много разпространено и в Европа. Китай има своя Конфуций, а Европа – лорд Честърфилд, който в прочутите писма до сина си, студент в Хайделберг го наставлява как да се държи с достойнство сред хората на „континента”.

И след това отклонение, да се върна на темата. Конфуций вижда в „човеколюбието” средство да се „изправят” нравите така че неравенството в обществото, което е неизбежно, защото хората не се раждат равни, да не бъде непреодолимо препятствие за хармонията в Поднебесната.

Тези, който са „горе”   да зачитат човешкото достойнство на онези, които са по-долу от тях, да прозрат очевидното, че както главата не бива да презира краката, затова, че те газят в калта, така и хората „долу” са неделима и необходима част от цялото. А онези, които са „долу”да проумеят, че за да има ред и сигурност за тях и техните деца – е необходимо да уважават тези, които са „горе”, защото без тях би настъпила анархия.

Човеколюбието е пряк израз, следствие на Пътя Дао.

Kоментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 20.09.2015

,

Как свисти есенният вятър!

Как свисти есенният вятър!
Ще разберете моите стихове тогава,
Когато пренощувате в  полето.

Бащо

Kuroda Seiki (黒田 清輝1866 – 1924)-(Withered Field
Kuroda Memorial Hall, Tokyo

В това хайку Башо изказва една истина, която обикновено се премълчава или най-малко омаловажава.  Творчество, било то художествено, било то на философската мисъл, е за всички, но не е нещо, което се „разбира от само себе си”, всеки трябва да направи усилие, за да го постигне.

И ако ти е чуждо преживяването на твореца, то и неговото „онагледяване” в свитъка, в хайку-то, ще те остави равнодушен и няма да има поглед в „бездната на тайните, от където се появяват всички неща”, за която говори Т. Д. Судзуки.

Всяка художествена творба е послание, покана от твореца да се присъединиш към него, за да дадете заедно живот на това, което той е сътворил. Един живописен свитък се превръща в художествено творение само тогава, когато някой  го възприема, а не когато просто си виси на стената. Това се отнася за творбите на всяко изкуство.

На Изток  при възприемане  на изкуството не се говори за причинно-следствена връзка, а за „резонанс” Творецът  създава в творението си постоянен, траен във времето,  поток от „ци”, който „отива до Небето и се връща”. Сливането на творението и този, който го възприема се случва, когато потоците „ци” на творбата и на възприемащия „влезат в резонанс”.

Творецът, творението и този, който възприема творението, изчезват, няма повече  „аз” и „не-аз”, остава само Едно.

Превод и коментар Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 19.09.2015

,

Полетът на пеперуда

Полетът на пеперуда
събуди тихата поляна
във слънчевата светлина.

Башо

Превод от японски на руски Вера Н. Маркова
Басё. Трёхстишия— Библиотека всемирной литературы 1977 г

Kitao Shigemasa 北尾 重政 (1739 1820) – Birds and Iris

Save

Save

Save