поезия        Емили Дикинсън  (1830 – 1886)

Към карта на сайта

Към другите англоезични поети: Дж. Кийтс,   П. Б. Шели,   Дж.Керуак  А. Гинсбърг

.

Емили Дикинсън – стихове

Предчувствие е дългата сянка върху моравата
Успехът е най-сладкото нещо
Ликувайте  –– Ужасната буря стихна ––
Една Мисъл ми дойде на ума днес –
Делото чука първо на (вратата) на Мисълта
Лице лишено от обич и съчувствие,
Това е писмото ми до Света,

Дума(та) е мъртва
Аз Никой съм! Ти кой си?
Усетих разрив в моя Ум ––
Врата на улицата току що се отвори ––
Преди да загубя очите си
Нашият дял от нощта да изтърпим,
Душа, Ще хвърлиш ли (зара) отново?
Нещо дребно е Аз (за перли да мечтая) —би ли могъл да желае Перли —
Това беше така малка — малка лодка
Много Безумие е най-божествен Разум ––

 

Подстрочниците към  стиховете, както имах случай да кажа в началната страница на този сайт, нямат претенции на точен и безупречен буквален превод. Подстрочниците са за тези, които имат познания по езика, и имат желанието за едно начинание, което си е предизвикателство и приключение, да прочетат стихотворенията в оригинал, да усетят ритъма, който прави от думите слово.  Сътворяваща чудо, магия.

 

PRESENTIMENT is that long shadow on the lawn

Presentiment is that long shadow on the lawn
Indicative that suns go down;
The notice to the startled grass
That darkness is about to pass.

Предчувствие е дългата сянка върху моравата.
Показва тя, че слънцето залязва;
Предупреждение (е) към разтревожената трева,
Че ще настъпи скоро  мракът.


   SUCCESS is counted sweetest

Success is counted sweetest
By those who ne’er succeed.
To comprehend a nectar
Requires sorest need.

Успехът е най-сладкото нещо Най-сладък смята се успеха
За тези, които никога не са успявали. От губещите всяка надпревара.
За да оцениш нектара Изпитващите страшна жажда -
Изисква (се) да си в най-голяма жажда. те само оценяват истински нектара.

 

Not one of all the purple host
Who took the flag today
Can tell the definition,
So clear, of victory

 Нито този от всички  войни  в пурпур (-ни одежди) , И никой от победоносната лилава армия,
 Който днес е отнел (в битка вражеския) флаг която знамето спечели в битка величава
Може да даде определение, не би могъл да обясни по-точно
Достатъчно ясно за (какво е това) победа(та) какво победата им днешна означава -

 

As he, defeated, dying,
On whose forbidden ear
The distant strains of triumph
Break agonized and clear!

Както той, победеният, умиращият от оня падналия, победения,
До чийто погасващ слух от оня, който чувства, че животът гасне,
Далечен отзвук от триумф а до ухото му достигат звуци на триумфа
Достига (ужасно) мъчителен и ясен! Далечни и мъчителни, и ясни!

 

                                                                                                                   Преводът в стихове е на Леда Милева.

Това е едно пределно ясно за тълкуване стихотворение. Победата е нещо преходно като преживяване. Тя прилича на щастието, или по-точно, тя е щастие, постигаш го, свикваш с това, което си постигнал и се стремиш към нещо друго, което ти липсва.

За победения, за загубилия, за неуспялия, поражението, когато то е от жизнено значение, се превръща в съдба. Изисква се мъжество да намериш сили в себе си  и  да се противопоставиш на съдбата си.


 

      GLEE –– The great storm is over

Glee –– The great storm is over ––
Four –– have recovered the Land ––
Forty –– gone down together ––
Into the boiling Sand ––

Ликувайте  –– Ужасната буря стихна ––
Четирима –– откриха (спасителния) Бряг ––
Четиридесет –– потънаха заедно ––
В  бурните (обятия на) Пясъка (на плитчината) ––

Ring –– for the Scant Salvation ––
Toll –– for the bonnie Souls ––
Neighbor –– and friend –– and Bridegroom ––
Spinning upon the Shoals ––

Звън (камбанен)  –– за Оскъдното Спасение ––
Погребален звън –– за  прекрасните Души (на скъпите покойници)  ––
Съседи ––  и  Приятели  –– и Млади съпрузи ––
(Завлечени на дъното като в паяжина) Изплетена върху Плитчината ––

How they will tell the Story ––
––When Winter shake the Door ––
Till the Children urge ––
But the Forty –– Did they come back no more?

Как ще разказват тази История ––
–– Когато Зимата хлопа на Вратата ––
Докато Децата искат (настойчиво да знаят) ––
Четиридесетте –– Те –– не се ли върнаха?

Then a softness –– suffuse the Story ––
And a silence –– the Teller’s eye ––
And the Children –– no further question ––
And only the Sea –– reply ––

Тогава нежност ––обгръща Историята ––
И мълчание –– (и сълзи блестят на) Разказвача в очите
И децата –– (не задават) повече въпроси ––
И само Морето–– (на тези въпроси) отговаря ––


В това стихотворение и при бегъл поглед, се вижда големия брой двойни тирета, които не са само паузи, които да поставят ударение върху написаното, но заместват думи и цели изрази,  носители на внушения, които в дзенската философия се наричат внушения „ум в ум”.

Повод за написването на това стихотворение, можем да предположим, е гибелта на екипажа на кораб, заседнал при буря на пясъчна плитчина. Малцина (четирима от четиридесет и четирима) са се спасили.

Не е трудно човек да си представи последиците от това събитие. Радостта, облекчението, благодарността към Бога на спасените и техните близки и скръбта и отчаянието на близките на загиналите.

Както и в стихотворението  „ SUCCESS is counted sweetest” и тук Емили Дикинсън размишлява върху опозицията щастие-нещастие и отново стига до извода, че щастието е нещо ефимерно, което бързо заглъхва в многообразието на следващите преживявания, докато нещастието слага траен отпечатък върху живота на хората.

 

 

A THOUGHT went up my mind today

A Thought went up my mind today -
That I have had before -
But did not finish — some way back -
I could not fix the Year –

Една Мисъл ми дойде на ума днес –
Която съм премисляла преди –
Но не приключих (с нея) –– някъде назад –
Не мога да уточня годината –

Nor where it went — nor why it came
The second time to me -
Nor definitely, what it was -
Have I the Art to say –

Нито къде отиде –– нито защо дойде
За втори път при мене –
Нито определено, каква беше тя –
Имам Способността да кажа –

But somewhere — in my Soul — I know -
I’ve met the Thing before -
It just reminded me — ’twas all -
And came my way no more –

Но някъде –– в моята Душа –– аз зная –
Срещала съм Нещото преди –
То само ми напомни –– (и) това беше всичко –
И не ми се случи повече –

Когато чета това стихотворение имам идея за някакво прозрение, по-точно мигновено просветление, за някакво усещане, което не може да се осмисли и изрази с думи. Преживяване, което разтърсва, но с времето бързо избледнява и потъва в забрава.

Но, по неведоми за „здравия разум” пътища, споменът за това несравнимо с нищо преживяване, отново се проявява, без видима причина, за да си отиде и да остави поетесата в очакване.               

   

      A DEED knocks first at thought

A Deed knocks first at Thought
And then –– it knocks at Will ––
That is the manufacturing spot
And Will at Home and well

 

Делото чука първо на (вратата) на Мисълта Първо делото ще почука при мисълта -
И после –– чука на (вратата) на Волята –– – после – при волята ще спре.
Това е място, където нещо се случва Тук вече е работното място -
И Волята(е там) (и делото се чувства) дето ще се почувства добре.
                                             у дома (си) и добре.

It then goes out an Act
Or is entombed so still
That only to the ear of God
Its Doom is audible ––

 

И тогава извършва се Действие И тогава – се явява едно действие -
Или се погребва така тихо или пък се погребва така -
Че само от ухото на Бога че само Божието ухо
Съдбата му е доловима –– ще чуе неговата съдба -

 

                                                                                                          Преводът в стихове е на Цветан Стоянов.

 

 

“The road to hell is paved with good intentions!” (Пътят към ада е павиран с добри намерения!)

Тази поговорка, която се приписва на Свети Бернар, добре описва отношението между делото от една страна, и мисълта и волята от друга, отношението между тези две страни е тема на това стихотворение.

Мисълта е непостоянна, скача от предмет на предмет, влияе се от моментни настроения, изпада в плен на чувства, мечти и фантазии.

За да се превъплъти мисълта чрез акт на действие в дело, тя трябва да се подчини на волята. И както е казано в Евангелието на Йоан, волята на Бога направи мисълта Му Слово, а Словото създаде света.

Нашата воля е тази, която променя живота ни и във всеки следващ миг във времето  ние сме резултат на постъпките си, които са резултат на безброй предишни прояви на нашата воля или безволие.

Минавали сме през дните си и посоката, която сме следвали, непрекъснато е следвала насоката, която е чертала волята ни. Погребали сме безброй добри намерения, защото сме нямали волята да ги осъществим.

Резултатът, добър или лош, по-скоро лош, е на лице – нашето „аз”. А, какви бихме могли да бъдем, е известно само на Бога.

 

 

  A FACE devoid of love or grace

A face devoid of love or grace,
A hateful, hard, successful face,
A face with which a stone
Would feel as thoroughly at ease
As were they old acquaintances,—
First time together thrown.

Лице лишено от обич и съчувствие,
Изпълнено с омраза, жестоко, на преуспяващ (човек) лице,
(Такова) Лице, с  което камък(ът)
Би се чувствал изцяло комфортно
Като че (са) стари приятели, –
За първи път  заедно тласнати (един към друг и събрани)

Това стихотворение би било пределно ясно разбрано, ако се разглежда едновременно със стихотворението на Пърси Биш Шели „Озимандий”:

 

Half sunk, a shattered visage lies, whose frown
And wrinkled lip and sneer of cold command
Tell that its sculptor well those passions read
Which yet survive, stamped on these lifeless things,
The hand that mocked them and the heart that fed.

 

Ето този фрагмент от стихотворението във великолепния превод  на Цветан Стоянов:

 

Във пясъка до тях,
напукан и полузарит, лежи на мъж ликът.
усмивката на този лик, надменен и студен,
говори, че ваятелят добре е разгадал
човека — страстите му и до този ден
от камъка надничат: страсти на човек без жал.

 

Лицето на суров, безжалостен човек, човек, който без угризения е готов да пожертва в името на своите амбиции за слава и могъщество всекиго, над когото има власт, би било най-подходящо да бъде издялано и овековечено в камък. Гранитния бюст на такъв изявен, но безскрупулен човек е събитието, когато „First time together thrown”. Камъкът получава човешки образ.

Но нищо не може да устои на равнодушното и неподкупно време…….

       

    THIS is my letter to the World

This is my letter to the World
That never wrote to Me —
The simple News that Nature told —
With tender Majesty.

Това е писмото ми до Света, Това е писмото ми до Света,
Който никога не Ми е писал — Който не ми е писал -
Простички Новини, които Природата (ни) е казала  — За новините прости на Природата
С нежно Величие. За нежната й величава Мисъл.

Her Message is committed
To Hands I cannot see —
For love of Her — Sweet – countrymen —
Judge tenderly — of Me.

Нейното Послание е предадено Тя своето послание предава
В  Ръце, които не  мога да видя –– В ръце невидими за мене,
От любов към Нея –– Сладки (ми) ––сънародници –– Но от любов към нея, приятели добри,
(въпреки, че не ви е навик) Нежно съдете –– за Мене. Съдете ме със снизхождение.

                                                                                                                            Преводът  в стихове е на Леда Милев

 

Поезията на Емили Дикинсън е писмото й до Света. За нея Светът е нещо противоположно, враждебно на Природата. Светът са „Сладките (сладурите) сънародници”, до тях тя  „пише”, те са тези, които никога не са й „писали”.

Нейната поезия е „посланието на Природата до тях”, но тя знае, че те никога няма да го прочетат и затова  не се надява да го разберат. И много добре разбира, че безразлични към Природата, както до сега ще продължат все така „нежно да я съдят”, че тя, Емили Дикинсън,  е и ще си остане за тях една „чудачка”.

 

      A WORD is dead

A word is dead
When it is said,
Some say

Дума(та) е мъртва
(В този ден) Когато се каже,
Някои казват.

 I say it just
Begin to live
That day.

Аз казвам, тя тъкмо
В този ден
Започва да живее.

 „Винаги съм усещала писмото като безсмъртие, защото то е духът сам, без телесен приятел. ….. и мисълта има призрачна мощ, която върви сама……”*

Това по-горе е фрагмент от писмо на Емили Дикинсън, красноречив коментар на това кратко стихотворение.

*Цитирано по превода на поетесата Миглена Николчина в сборника поезия и писма на Емили Дикинсън -  „Дори мечтата стига”.


    I’M NOBODY! Who are you?

 I’m Nobody! Who are you?
Are you — Nobody — Too?
Then there’s a pair of us!
Don’t tell! they’d advertise — you know!

 

Аз Никой съм! Ти кой си? Аз съм Никой! А ти кой си?
Ти –– Никой ли си –– Също? Също Никой? Значи сме двамина значи.
Тогава има двама от нас! Но не казвай! Ще ни сочат
Не казвай! те ще го раздрънкат –– знаеш! с пръст на всички минувачи.

How dreary — to be — Somebody!
How public — like a Frog —
To tell one’s name – the livelong June —
To an admiring Bog!

Колко потискащо (е) –– да бъдеш –– Някой! Как е скучно да си Някой!
Колко банално –– като Жаба –– Като жаба чак до мрак -
Да повтаряш своето име –– през целия Юни –– името си да повтаряш
Пред възхитено блато! пред възторжен Жабурняк!

                                                                                                                Преводът в стихове е на Леда Милева

Това стихотворение ми се струва, че изразява  копнежа на Емили Дикинсън да намери и други, които да са различни от всички, които са Някой в собствените си очи и в очите на другите като тях. Сериозни хора, обладаващи „здрав разум” – скучни, предвидими и банални!

И ако са двама, различни от другите, ако и читателят има мисли и идеи, които са различни от общоприетите, напълно уместно е нейното предупреждение: „Не казвай! Не говори! Те ще го раздрънкат! Ще те осмеят! Ще те обругаят и унижат!”

И все пак, каква утеха е да не бъдеш жаба, която да се дере от усилия, за да бъде забелязана и спечели възхищението на цялото блато!

 

 

    I FELT a Cleaving in my Mind

I felt a Cleaving in my Mind —
As if my Brain had split —
I tried to match it — Seam by Seam —
But could not make it fit.

Усетих разрив в моя Ум –– Открих процеп във моя ум -
Като че Мозъкът ми бе разсечен –– сякаш мозъкът се разсече.
Опитах се да го възстановя –– Гънка по Гънка –– Опитах да го слепя – пласт по пласт,
Но не можах да го направя като преди. но не се слепяше вече.

 

The thought behind, I strove to join
Unto the thought before —
But Sequence ravelled out of Sound
Like Balls — upon a Floor.

 

Мисълта от после се стремях да обединя Исках – мисълта от преди
С мисълта от преди –– с новата мисъл да е слята -
Но тяхната Поредица беше накъсана но изтървах тяхната поредица -
Като Мъниста –– по Пода (бяха разпиляни). като топки на земята.

 

                                                                                                                  Преводът в стихове е на Цветан Стоянов

Едно наистина критично състояние на съзнанието, което вероятно е причинено от някакво преживяване, което поетесата не е могла да преодолее и което е оставило в нея чувствотото на раздвоение, тя не може да свърже мислите си преди и след събитието, което я е разтърсило така болезнено. А то е било непоправимо.

 

   A DOOR just opened on a street

A Door just opened on a street ––
I –– lost – was passing by ––
An instant’s Width of Warmth disclosed ––
And Wealth –– and Company.

Врата на улицата току що се отвори ––
(Това, което) Аз (бях) –– загубила – мина край (мене) ––
За мига Широко (усещане)  за Топлина се разкри (в мене) ––
И  (за) Благосъстояние ––, и (за) Приятелство.

The Door as instant shut –– And I ––
I –– lost –– was passing by ––
Lost doubly – but by contrast –– most ––
Informing –– misery ––

Вратата рязко се затвори –– и Аз ––
(Това, което) Аз –– загубих –– мина (отново) край (мене) ––
Загубих (го) два пъти –– но в сравнение (с преди)–– най вече ––
Изпълни (ме със) –– злочестина ––

Вратата към улицата, към света, се е отворила  и е пробудила надеждата, че това, което е било загубено отново  ще бъде с поетесата, Пред вътрешния й поглед минава това, което го няма вече, това, за което си заслужава да се живее: топлината на приятелството, сигурността на съществуванието.

Отново Вратата се хлопва, затваря се, надеждата е окончателно попарена. Загубата е безвъвратна, несравнимо по-голяма от преди. Това, което ще бъде занапред нейната участ, е злочестината, безнадеждността

 

    BEFORE I got my eye put out

Before I got my eye put out
I liked as well to see ––
As other Creatures, that have Eyes
And know no other way ––

Преди да загубя очите си Преди очите си да махна -
И аз си гледах –– аз гледах весело и лесно -
Като другите Същества, които имат очи, тъй както другите с очите -
И не знаех нещо различно (от това) –– че само то ми бе известно

But were it told to me –– Today ––
That I might have the sky
For mine –– I tell you that my Heart
Would split, for size of me ––

 

И ако ми беше казано –– Днес –– Но ако някой днес ти каже -
че бих могла да имам небето ела да имаш пак небето -
За Мене –– аз ще ви кажа, че моето Сърце повярвайте – от мойта тяжест -
Би се разцепило, за моите сили    –– би ми се сцепило сърцето!
          (радостта би била непоносима)

 

The Meadows –– mine ––
The Mountains –– mine ––
All Forests –– Stintless Stars –-
As much of Noon as I could take
Between my finite eyes ––

 

Ливадите –– мои –– Да имам храста – планината -
Планините –– мои –– звездите щедри да се върнат -
Горите всички –– Безбройните Звезди от пладнето – каквото могат -
Толкова колкото от  Пладнето бих мога да взема очите тесни да погълнат.
В моите (във възможностите си) ограничени очи –

The Motions of the Dipping Birds ––
The Morning’s Amber Road ––
For mine –– to look at when I liked ––
The News would strike me dead ––

 

Полетът на Пикиращите Птици –– Как слизат птиците надолу -
На Утрините Кехлибарения Път –– светкавицата как се сипе -
За мене –– да погледна, когато ми се иска –– пак да ги имам – да ги гледам -
Видяното би било смърт –– такава вест ще ме съсипе!

 

So safer –– guess –– with just my soul
Upon the Window pane ––
Where other Creatures put their eyes –
Incautious –– of the Sun ––

 

По-безопасно (е) –– мисля (си) –– само с душата си Затуй по-сигурно за мен е -
През стъклото на Прозореца (да гледам там) –– да наблюдавам със душата
Където другите Същества поглеждат –– докато другите – с очите
Непредпазливо (би било за мен)  –– не осъзнават светлината.
              (светлината) на Слънцето (да видя) ––

 

                                                                                                              Преводът в стихове е на Цветан Стоянов

Добре е да се знае, че Емили Дикинсън,   в един макар и кратък период, е била напълно сляпа, но, след лечение, са успяли да възстановят зрението й.

За нея, а и за всеки на нейното място, това е било голяма трагедия. И тя (в стихотворението си) е убедена, че, когато е била незряща, ако  би могла  дори за миг, да вижда, да гледа света около себе си, сърцето й няма да издържи такава голяма радост.

В  стихотворението това, което не е казано е повече от казаното. Затова и внушенията, натоварващи паузите (двойните тирета) са най-същественото в стиховете. И тук  в подстрочника съм вмъквал думи в скоби. Те са за изясняване (както казах по-горе) и не са част от текста.

 

 

   OUR share of night to bear

Our share of night to bear,
Our share of morning,
Our blank in bliss to fill,
Our blank in scorning.

 

 Нашият дял от нощта да изтърпим, Да носим своя дял от мрака на нощта  -
 Нашият дял от сутринта (да изтърпим). да носим своя дял от утринна позлата
 Нашето празно (битие) с блаженство да изпълним. и да запълним пропуските в радостта
 Нашето празно (битие да погледнем)  с презрение. и във презрението празнотата.

 

 

Here a star, and there a star,
Some lose their way.
Here a mist, and there a mist,
Afterwards—day!

 

Тук (блести) звезда, там (блести) звезда, И тук звезда, и там звезда,
(За)Някои (в океана) загубили пътя си. загубва някой своя път
Тук (има) мъгла), там (има) мъгла, И тук мъгла и там мъгла,
След (мъглите) –– (ясен) ден! А след това – Денят!

 

                                                                                                                            Преводът  в стихове е на Леда Милева


Така, както звездите са били надеждата на  моряците, изгубени в безкрайния океан, за да намерят мястото си в него и начертаят пътя си към спасителния бряг, така и всички, които са загубили своя път, които живеят в „празнота”, трябва да имат  надеждата, че така както мъглите се разсейват и засиява денят, така и те ще оставят назад унинието и самопразрението си.              .

 

  SOUL, Wilt thou toss again?

Soul, Wilt thou toss again?
By just such a hazard
Hundreds have lost indeed ––
But tens have won an all ––

Душа, Ще хвърлиш ли (зара) отново?
Но точно в такъв хазарт (-ен избор)
Стотици са загубили без съмнение ––
А (само)десетки са спечелили всичко

Angel’s breathless ballot
Lingers to record thee ––
Imps in eager Caucus
Raffle for my Soul!

Ангелът с притаен дъх (следи) изборът ти
Не бърза да те запише (в списъка си) ––
Дяволчета(та) от настървения (дяволски) Сенат
Залагат(като на томбола) за моята Душа!

Душата на човека и съперничеството на силите на доброто (ангела-покровител) и силите на мрака (дяволчетата от свитата на Сатаната), това е темата на това стихотворение. И ролята на човека със своите страсти, заблуждения, колебания, съмнения и страхове.

Душата хвърля зара неведнъж в този хазартен избор. И така до последния ни дъх, който съвпада с последното хвърляне. И стотици губят всичко, само десетки печелят ………

 

‘TIS LITTLE I — could care for Pearls

‘Tis little I — could care for Pearls —
Who own the ample sea —
Or Brooches — when the Emperor —
With Rubies — pelteth me —

Нещо дребно е аз (за перли да мечтая) —би ли могъл да желае Перли —
Този, който владее необятното море —
Или Брошки (обици и гривни с брилянти) – когато Императорът —
С Рубини (безброй) — ме обсипва —

Or Gold — who am the Prince of Mines —
Or Diamonds — when have I
A Diadem to fit a Dome —
Continual upon me —

Или злато (да желае този) — който (като мене) е Господар на (златни)Мини —
Или Диаманти — когато аз имам
Диадема, (която може) да прилегне на Свод —
Вечен (небето със звездите) над мене —

И в това стихотворение това, което не е казано е повече от казаното. Затова и внушенията, натоварващи паузите (двойните тирета) са най-същественото в стиховете.

Би могло да се каже, че думите в стихотворението, са подобни на подредените на една крачка разстояние плочи по пътеките в градините, изпълнени в дзенски стил, някои от тях така са  поставени, че да те принудят да забавиш крачка и да се огледаш, защото това  е мястото,  откъдето се открива различен поглед към градината.

И ще продължа с позоваването си на Изтока и ще изкажа мнение, че крайно-пестеливият поетичен език на Емили Дикинсън по структура се приближава до китайския, в който значението на писмените знаци в голяма степен се разбира в контекста на останалите. Което дава възможност за различни прочити, без да се изопачава нито един от тях. Езикът на Емили Дикинсън е подобен на нещо, което сме забравили вече – езика на телеграмите.

 

 

   ‘TWAS such a little — little boat

‘Twas such a little — little boat
That toddled down the bay!
‘Twas such a gallant — gallant sea
That beckoned it away!

Това беше така малка — малка лодка
Която подскачаше (върху вълните) близо (до брега на) залива!
Това беше така внимателно — внимателно море
Че (с милувката на бриза) й махаше за „Добър път”!

‘Twas such a greedy, greedy wave
That licked it from the Coast —
Nor ever guessed the stately sails
My little craft was lost!

Това беше така лакома, лакома вълна,
Която (с езика си) я близна (от спокойните води, недалече) от Брега —
(Нито тогава) Нито някога (след това) са се досещали големите ветроходи,
(Че) Моята малка лодчица беше загубена!

 

Едно твърде песимистично стихотворение за съдбата на хората, които не са във фокуса на вниманието на обществото. И когато някакво нещастие съсипе живота им, това става незабелязано за света.

Един Крал Лир със своите вопли и обвинения към съдбата може да трогне света, неговата трагедия (породена от собствената му глупост) остава в паметта на поколенията, докато безброй истински трагедии на безброй хора остават „зад кадър”.

 

MUCH Madness is divinest Sense

Much Madness is divinest Sense —
To a discerning Eye —
Much Sense — the starkest Madness —
’Tis the Majority

Много Безумие е най-божествен Разум –– Много безумие е най-върховен смисъл
За (този, който е) проницателен  –– за поглед, който различава.
Много здрав Разум (е)–– абсолютна Лудост –– Многото смисъл е най-чистото безумие -
Това е Мнозинството където множеството обладава.

 

In this, as All, prevail —
Assent — and you are sane —
Demur — you’re straightway dangerous —
And handled with a Chain —

(Когато) В това, Всички (са) единодушни–– Ти си нормален – щом си се оставил
(Щом го) Одобряваш –– значи си разумен –– на туй, което те надига -
Опъваш (ли) се –– направо си опасен Опъваш ли се – ти ще си опасен -
И окован с Верига –– и окован с верига.

                         Преводът  в стихове е на Цветан Стоянов

 Тема на това стихотворение отново е наследствената за хората глупост, която варира до безумие, но се възприема като „здрав разум”. Ако посмееш да изразиш несъгласие с общоприетите  от обществото ”ценности и мъдрост”, ако имаш идеи, които е достатъчно да бъдат нови и необичайни, обществото ще те „постави на място”.

Оригиналите на стихотворенията са от http://www.americanpoems.com

подстрочници и коментари
Shi-jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 19.03.2012

Към другите англоезични поети: Дж. Кийтс,   П. Б. Шели,   Дж.Керуак  А. Гинсбърг

Към карта на сайта / към началото на страницата