Изток на запад

поезия Алън Гинсбърг (1926 -1997)

Към карта на сайта

Към другите англоезични поети: Дж. Кийтс, П. Б. Шели, Е. Дикинсън, Дж.Керуак

Алън Гинсбърг „Супермаркет в Калифорния“

Подстрочниците към стиховете, както имах случай да кажа в началната страница на този сайт, нямат претенции на точен и безупречен буквален превод. Подстрочниците са за тези, които имат познания по езика, и имат желанието за едно начинание, което си е предизвикателство и приключение, да прочетат стихотворенията в оригинал, да усетят ритъма, който прави от думите слово. Сътворяваща чудо, магия.

Allen Ginsberg
A Supermarket in California

What thoughts I have of you tonight, Walt Whitman, for I walked down the sidestreets under the trees with a headache self-conscious looking at the full moon.

In my hungry fatigue, and shopping for images, I went into the neon fruit supermarket, dreaming of your enumerations!

What peaches and what penumbras! Whole families shopping at night! Aisles full of husbands! Wives in the avocados, babies in the tomatoes!–and you, Garcia Lorca, what were you doing down by the watermelons?

I saw you, Walt Whitman, childless, lonely old grubber, poking among the meats in the refrigerator and eyeing the grocery boys.

I heard you asking questions of each: Who killed the pork chops? What price bananas? Are you my Angel?

I wandered in and out of the brilliant stacks of cans following you, and followed in my imagination by the store detective.

We strode down the open corridors together in our solitary fancy tasting artichokes, possessing every frozen delicacy, and never passing the cashier.

Where are we going, Walt Whitman? The doors close in an hour. Which way does your beard point tonight?

(I touch your book and dream of our odyssey in the supermarket and feel absurd.)

Will we walk all night through solitary streets? The trees add shade to shade, lights out in the houses, we’ll both be lonely.

Will we stroll dreaming of the lost America of love past blue automobiles in driveways, home to our silent cottage?

Ah, dear father, graybeard, lonely old courage-teacher, what America did you have when Charon quit poling his ferry and you got out on a smoking bank and stood watching the boat disappear on the black waters of Lethe?

Berkeley, 1955

Алън Гинсбърг
Супермаркет в Калифорния

Какво си мислех за теб, Уолт Уитман, докато се разхождах под дърветата по страничните улици, с главоболие и вперил очи в пълната луна.

Гладен и уморен, тръгнал да пазарувам впечатления. Влязох в бляскаво осветен супермаркет за хранителни стоки, привлечен от твоите списъци*.

* Изброяването на предмети и други неща се среща често в поезията на Уолт Уитман.

Какви праскови и каква навалица! Цели семейства пазаруват по вечерно време! Пътеките отстрани на щандовете изпълнени със съпрузи, съпругите – при авокадото, децата – при доматите!, а ти, Гарсия Лорка, какво правиш при дините?

Видях те, Уолт Уитман, без деца около теб, самотна стара копачко, вторачил се в месата в хладилника и зяпан на свой ред от продавачите и продавачките.

Чух те, когато задаваше въпрос на всеки: Кой закла прасето, от което са тези пържоли? Колко струват бананите? Ти ли си моят ангел?

Вървях покрай великолепните купчини от консерви, вървях подире ти, следван във въображението си от детектива на магазина.

Крачехме по пътеките между щандовете заедно и в самотната си фантазия опитвахме артишок и други замразени деликатеси, без да се налага да минаваме през касите.

Къде отиваш, Уолт Уитман? Вратите се затварят след час. Каква е посоката, която сочи брадата ти тази вечер?

(Докосвам книгата ти, преживявам отново нашата одисея в супермаркета и я намирам абсурдна.)

През цялата нощ ли ще вървим по самотни улици? Дърветата прибавят сянка до сянка, къщите хвърлят светлина навън, а ние двамата ще бъдем така самотни.

Ще крачим ли ние, мечтаейки си за загубената Америка на любовта, покрай сините автомобили към дома си в смълчаните хижи?

О, скъпи татко сивобради, самотен стар учителю по кураж, каква Америка имаше ти, когато Харон* превози товара си и ти излезе на мъгливия бряг и, застанал там, наблюдаваше лодката, как изчезва върху черните води на Лета**!

Бъркли, 1955

* Харон (на гръцки: Χάρων) в древногръцката митология е лодкарят, който със своята лодка (his ferry – дървен ферибот в случая) прекарва мъртвите през реките Стикс и Ахерон („Реката на скръбта“) в подземното царство на Хадес.

**Лета (на старогръцки: λήθη, забрава) в древногръцката митология е една от петте реки в Хадес. Според митологията, след смъртта душите отивали в Хадес, царството на мъртвите, а там отпивали от водите на реката Лета и забравяли предишното си съществуване.

Алън Гинсбърг е друг изтъкнат представител на бит поколението (beat generation). Неговата поезия, заедно с тази на Джак Керуак, а и на други поети от това поколение е била документираното предизвикателство срещу конформизма на американското общество, който те са ненавиждали.

Подстрочник и коментар Shi-jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.10.2014