поезия                       Пърси Биш Шели (1792 – 1822)

Към карта на сайта

Към другите англоезични поети: Дж. Кийтс   Е. Дикинсън,  Дж.Керуак, А. Гинсбърг

.

Пърси Биш Шели- поеми и стихотворения

Мимозата (The Sensitive Plant)

Подстрочниците към  стиховете, както имах случай да кажа в началната страница на този сайт, нямат претенции на точен и безупречен буквален превод. Подстрочниците са за тези, които имат познания по езика, и имат желанието за едно начинание, което си е предизвикателство и приключение, да прочетат стихотворенията в оригинал, да усетят ритъма, който прави от думите слово.  Сътворяваща чудо, магия.

И да не владеете добре езика, прочетете Шели и в оригинал. Стихотворенията и поемите на Шели в превод на Цветан Стоянов и Илия Люцканов бяха литературното събитие на далечната 1959 година. Благодарение на тези великолепни преводи Шели стана достояние на българите от няколко поколения. Но, според мене, това не са точно преводи, това са творби на преводачите, вдъхновени от поезията на Шели. Дотолкова, сами по себе си, са поезия, че,според мене,  на места не отстъпват на  Шели като внушение без да го повтарят буквално, ето един пример от превода на Илия Люцканов:

 

I dare not guess; but in this life
Of error, ignorance, and strife,
Where nothing is, but all things seem,
And we the shadows of the dream,

Не смея да гадая; но в този живот	Но в този лъжовен, несигурен свят
На грешки, невежество и съперничество,	на грешки, невежество, грубост и глад,
Където нищо не е, а всички неща са привидни,	где всичко се вижда само отвън,
И ние сме сенки от сън,	а ние самите сме сенки от сън,

 

300.It is a modest creed, and yet
Pleasant if one considers it,
To own that death itself must be,
Like all the rest, a mockery.

 

Това е простичка вяра, и все пак	таз само надеждица скромна остава:
Приятно е да си го помислиш,	(И все пак, понякога тя утешава …)
Да приемеш, че самата смърт  може да бъде	че дори и смъртта, що със нас си играе,
Като всичко останало, подигравка,	като всичко останало — лоша шега е…

И все пак, не е същото……….

                                              The Sensitive Plant (Мимозата)

(Поемата е написана в Пиза през 1820 година и публикувана през същата година заедно с „Освободеният Прометей” в издание на Харвард Колеж.)

 

            PART 1.

A Sensitive Plant in a garden grew,
And the young winds fed it with silver dew,
And it opened its fan-like leaves to the light.
And closed them beneath the kisses of Night.

Растеше в градина мимозата плаха,	Растеше в градина мимозата плаха
И ветрове млади със сребърна роса я пояха,	Ветрове млади с роса я пояха;
И отваряше ветрилообразни листа за светлината.	тя заран разгръщаше рано листа
И ги затваряше под целувките на Нощта	и ги свиваше тихо, щом сети нощта

 

5.And the Spring arose on the garden fair,
Like the Spirit of Love felt everywhere;
And each flower and herb on Earth’s dark breast
Rose from the dreams of its wintry rest.

 

И пролетта се появи в градината чудесна,	Като от сърце чакана песен,
Като Дух на Любовта почувстван навред;	надвеси се пролет над тоз кът чудесен
И всичко, що расте върху тъмната гръд на Земята,	и всички цветя по земната гръд,
Надигна се от сънищата на зимния покой.	разбудени, бързаха пак да растат.

 

But none ever trembled d and panted with bliss
10.In the garden, the field, or the wilderness,
Like a doe in the noontide with love’s sweet want,
As the companionless Sensitive Plant.

Но никой не се вълнуваше и  задъхваше от щастие	Но никое цвете не чакаше с жар,
в градината, в полето или в пустощта,	тъй както мимозата, близък другар.
кошута по пладне  сякаш с любовен копнеж	Тя чезнеше — също сърна във гората,
като мимозата плаха, която си нямаше другар.	щом пролетен дъх раздвижи листата

 

The snowdrop, and then the violet,
Arose from the ground with warm rain wet,
15.And their breath was mixed with fresh odour, sent
From the turf, like the voice and the instrument.

Кокичета, след тях теменуги,	Кокичета и теменуги из пръстта
Поникнаха от земята с топлия дъжд,	подадоха с дъжд оросени листа,
И техният дъх се смеси с свежия аромат, мирисa	издигаш се със полско ухание дъхът им  примесен
На пръст, като глас от инструмент съпровождан.	тъй както прелива се песен във песен.

Then the pied wind-flowers and the tulip tall,
And narcissi, the fairest among them all,
Who gaze on their eyes in the stream’s recess,
20.Till they die of their own dear loveliness;

После пъстри анемонии и лалета високи,	И лалета след тях, анемони уханни,
И нарциси, най хубави между всички тях,	прекрасни нарциси, що непрестанно,
Които са вперили очите си  в потока,	като в огледало, в потока се взират
Докато, влюбени в своята хубост, умрат.	и — влюбени в своята хубост — умират.

 

And the Naiad-like lily of the vale,
Whom youth makes so fair and passion so pale
That the light of its tremulous bells is seen
Through their pavilions of tender green;

И подобната на Найада момина сълза	И момина сълза, таз бледна Найада
Която младостта прави така хубава, а страстта–бледна,	тя сякаш от мъка любовна че страда,
Че светлината от нейните трептящи чашки се вижда,	та нейните чашки, сияйни и бели,
През нейната шатра сочно зелена.	сред сочни одежди трептят занемели.

 

 25.And the hyacinth purple, and white, and blue,
Which flung from its bells a sweet peal anew
Of music so delicate, soft, and intense,
It was felt like an odour within the sense;

И зюмбюли морави, бели и сини,	И зюмбюл разноцветен, който излива
Които с камбанките си пак и пак сладко изливат	от звънците си музика, тиха, свенлива,
Музика, така изтънчена, мека и  завладяваща,	която обърква във миг сетивата,
Че се чувства като аромат за сетивата.	та погрешно човек за мирис я смята.

 

And the rose like a nymph to the bath addressed,
30.Which unveiled the depth of her glowing breast,
Till, fold after fold, to the fainting air
The soul of her beauty and love lay bare:

И розата като нимфа да се къпе готова,	Като нимфа, що къпе се в таен, тих кът
Малко по малко  своята блестяща гръд разкри	една роза разкри си блестящата гръд;
и пред прималяващия въздух,	на свенливеца-въздух тогаз му се стори:
душата на своята красота и любов разголи.	тя самата душа си пред него разтвори.

 

And the wand-like lily, which lifted up,
As a Maenad, its moonlight-coloured cup,|
35.Till the fiery star, which is its eye,
Gazed through clear dew on the tender sky;

И лилиите същински жезли, които се възвишават	Лилиите снажни, същински Менади,
Като Менади, техните с цвят на Луната чашки,	повдигаха гордо главите си млади;
Блестящи звезди, които са техните очи,	със звездни очи те стрелваха взор
Загледани през бистрата роса към грижовното небе.	към потопения в роса простор.

 

And the jessamine faint, and the sweet tuberose,|
The sweetest flower for scent that blows;
And all rare blossoms from every clime
40.Grew in that garden in perfect prime.

И жасминът плах и сладката тубероза	Ясмин; туберозата, най-богата
Най-сладкото цвете заради своето ухание,	което излъчва с уханието си между цветята;
И всякакви редки цветя от всеки климат	и безброй цветове от далечни места,
Растяха в градината в пълен разцвет.	тук грееха с пъстрата си красота.

 

And on the stream whose inconstant bosom|
Was pranked, under boughs of embowering blossom,
With golden and green light, slanting through
Their heaven of many a tangled hue,

И потокът капризен, закичил своята пазва	А в потока, чиято подвижна снага
с цветовете на надвисналите над него вейки,	струеше под цъфнали вейки сега,
С златна и зелена светлина, процеждаща се през	там, где светлината сред сенките блика,
Небето им от много преплитащи се краски.	златна, зелена — тъй многолика,

 

45.Broad water-lilies lay tremulously,
And starry river-buds glimmered by,
And around them the soft stream did glide and dance
With a motion of sweet sound and radiance.

Водните лилии са полегнали изпълнени с трепет,	там водните лилии мълчат замечтано
И като звезди водни мехурчета блещукат наоколо	и сякаш очакват любовна покана;
И около тях спокойният поток се плъзга и танцува,	сияещ край тях потокът се смее:
В съпровод на сладки звуци и сияние.	той песен игрива и нежна им пее.

 

And the sinuous paths of lawn and of moss,
50Which led through the garden along and across,
Some open at once to the sun and the breeze,
Some lost among bowers of blossoming trees,

И лъкатушните пътечки с трева или мъх,	Пътечки навсякъде тук лъкатушат;
Който кръстосват градината надълго и напреко,	постлани със мъх, те вредом се мушат.
Някои отворени за слънцето и за вятъра,	Светли са някои от тях, ветровити,
Други скътани под шатрите на цъфнали дървета,	а други под цъфнали клони са скрити,

 

Were all paved with daisies and delicate bells
As fair as the fabulous asphodels,
55And flow’rets which, drooping as day drooped too,
Fell into pavilions, white, purple, and blue,
To roof the glow-worm from the evening dew.

Бяха насипани с маргаритки и деликатни камбанки	Осеяни цели с камбанки, с парички,
Така чисти като приказните асфоделии,	с цветчета безименни; клюмват те всички,
И лягат си всички, когато денят си отива,	когато смрачи се; накуп като лягат,
И се превръщат в щатри, бели, пурпурни и сини,	светулките пазят от нощната влага.
За да пазят светулките от нощната влага.

 

And from this undefiled Paradise
The flowers (as an infant’s awakening eyes
60.Smile on its mother, whose singing sweet
Can first lull, and at last must awaken it),

И в този невероятен Рай,	Цветята в тоз райски, в тоз прелестен кът
Цветята (като будни детски очички	(тъй както очичките детски блестят,
Усмихват се на своята майка, чиято сладка песен,	кога младенецът на майчина песен
Може да ги приспи и после да ги събуди),	усмихва се, в сънища още унесен …)

 

When Heaven’s blithe winds had unfo unfolded lded them,
As mine-lamps enkindle a hidden gem,
Shone smiling to Heaven, and every one
65.Shared joy in the light of the gentle sun;

Когато безгрижните ветрове Небесни ги разтворят,	под ласките на ветровете игриви,
Като че светилници малки осветяват скрити камъни	в небето с усмивка се взират, щастливи;
скъпоценни,	едно с друго споделят те радостта си,
Проблясват усмивки към Небето, и всички	която слънцето им донася.
Споделят радоста си в лъчите на ласкавото слънце.

 

For each one was interpenetrated
With the light and the odour its neighbour shed,
Like young lovers whom youth and love make dear
Wrapped and filled by their mutual atmosphere.

И всички те бяха проникнали	Като влюбени двама, що дълго остават
Със светлина и аромат в дома на съседа си,	потънали нежно в взаимна забрава,
Като млади влюбени, които от младост и	пропито бе всяко със дъх ароматен
любов си стават все по-скъпи,	що от обичан съсед му е пратен.
Обвити и изпълнени от дух на взаимност.

 

70.But the Sensitive Plant which could give small fruit
Of the love which it felt from the leaf to the root,
Received more than all, it loved more than ever,
Where none wanted but it, could belong to the giver,–

Но Мимозата плаха малко може да покаже	Мимозата плаха, тя само не знае
От любовтта, която изпитва от листата си до корена,	как любовта, що я цяла терзае,
Получаваща повече от всички, тя е влюбена	да покаже; на чужди е тя обаяния
повече от всякога,	във плен и няма свои желания.
Тук никой друг така не желае, да може
да принадлежи на този, който дава, –

 

For the Sensitive Plant has no bright flower;
75Radiance and odour are not its dower;
It loves, even like Love, its deep heart is full,
It desires what it has not, the Beautiful!

Защото Мимозата плаха няма ярки цветове;	Че ни с цветове блестящи сияе,
С блясък и аромат не е надарена;	ни дарбата има сама да ухае.
Тя обича, като самата Любов, сърцето й е препълнено,	Тя е всеотдайна; като любовта,
Тя желае това, което няма, Красота!	все туй, що няма, желай: красота!

 

The light winds which from unsustaining wings
Shed the music of many murmurings;
80The beams which dart from many a star
Of the flowers whose hues they bear afar;

Ветровете леки, които от умора крила	Ветровете, които крила прибират,
Прибират с музиката на непрекъснато шептене;	но и уморени, да шъпнат не спират;
Лъчите, които се стрелват като от много звезди	лъчите, що литват из цветята,
Са от цветята, чиито нюанси те отнасят надалече;	и тяхната прелест краси небесата;

 

The plumed insects swift and free,
Like golden boats on a sunny sea,
Laden with light and odour, which pass
85.Over the gleam of the living grass;

Сливови мушици бързи и свободни,	мушици крилати, бръмчащи безспир
Като златни лодки върху слънчево море,	ладии същи във светлата шир,
Натоварени със светлина и аромати те кръстосват	които, честити, летят напоени
Над блещукането на изпълнената с живот трева;	с мирис, с светлина, над росни поляни;

 

The unseen clouds of the dew, which lie
Like fire in the flowers till the sun rides high,
Then wander like spirits among the spheres,
Each cloud faint with the fragrance it bears;

Невидимите облачета от влага, които са	а по пладне и парите на маранята,
Като пламък в цветята, докато слънцето се	що, духове същи, летят над земята,
издига високо,	изпълнени с звуци, ухания, лъчи …
Скитат, също духове в небесни сфери,	Тях не смее и жегата да заличи;
Всяко облаче, премаляващо от аромата, който носи;

 

90.The quivering vapours of dim noontide,
Which like a sea o’er the warm earth glide,
In which every sound, and odour, and beam,
Move, as reeds in a single stream;

Трептящата мараня на ленивото пладне,
Която като море върху топлата земя се плъзга,
В която всеки звук и аромат и лъч,
Се носи като стебло на тръстика в единствен поток;

 

 Each and all like ministering angels were
95.For the Sensitive Plant sweet joy to bear,
Whilst the lagging hours of the day went by
Like windless clouds o’er a tender sky.

Всеки и всички като прислужващи ангели бяха,	Те всичките там като ангели бдяха
За да донесат радост на плахата Мимоза,	наслада да вкуси мимозата плаха
Докато влачещите се часове на деня се изнижат,	на деня часовете лениви додето
Като при безветрие облаците горе в грижовното небе.	кат облаци мудни се бавят в небето.

 

And when evening descended from Heaven above,
And the Earth was all rest, and the air was all love,
100.And delight, though less bright, was far more deep,
And the day’s veil fell from the world of sleep,

И когато вечерта се спусне от Небесата отгоре,	Щом вечер се спусне от небесата
И Земята изцяло е почивка, а въздухът изцяло е любов,	и с покой покрие нежно земята;
И радостта, макар не толкова ярка, е много по-дълбока,	кога радостта най-вълнуваща става,
И воалът на деня пада от света на съня,	че денят на сънния свят не додява,

 

And the beasts, and the birds, and the insects were drownedIn an ocean of dreams without a sound;
Whose waves never mark, though they ever impress
105The light sand which paves it, consciousness;

И животни, и птици, и насекоми се потопяват	животни и птици са в миг потопени
В океан от сънища беззвучни;	в безшумно море от сънища неми,
Вълните на които никога не оставят следите си,	чиито вълни безплътното си обаяние
въпреки че винаги оставят обаянието си	оставят по пясъка, който зовем съзнание.
Върху светлия пясък, който го покрива, съзнанието;

 

Only overhead the sweet nightingale
Ever sang more sweet as the day might fail,
And snatches of its Elysian chant
Were mixed with the dreams of the Sensitive Plant);–

(А над главите им сладкият славей,	Обичливият славей едничък тогава
Винаги пее по-сладко, когато денят си отива,	по-сладко да пее дори продължава
И песента, като че открадната от блаженните	и трелите на песента му се вливат
Елисейски полета	в мечтите на тази мимоза свенлива.
Се смесва със сънищата на плахата Мимоза. ); —

 

110.The Sensitive Plant was the earliest
Upgathered into the bosom of rest;
A sweet child weary of its delight,
The feeblest and yet the favourite,
Cradled within the embrace of Night.

Мимозата плаха най-рано от всички	Мимозата, щом се простеше с деня,
Се сгушваше в пазвата на съня;	най-първа от всички зовеше съня;
Сладко дете, уморено от радостта си,	омайно дете, уморено от радостта,
Най-слаба но и най-любима	най-слаба, но най-скъпа бе тя,
Люляна в прегръдките на Нощта.	скрита в обятията на нощта.

 

 

                                                                                        PART 2.

 

 115.There was a Power in this sweet place,
An Eve in this Eden; a ruling Grace
Which to the flowers, did they waken or dream,
Was as God is to the starry scheme.

Имаше Сила в това прекрасно място,	Като Ева във рая, в туй място красиво
Една Ева в този Рай, една управляваща  Грация	една прелестна грация бдеше грижливо.
Която за цветята, будни или заспали,	Тя беше за всички цветенца чудесни,
Беше това, което е Бог за сферите звездни.	каквото е бог за звездите небесни.

 

A Lady, the wonder of her kind,
120.Whose form was upborne by a lovely mind
Which, dilating, had moulded her mien and motion|
Like a sea-flower unfolded beneath the ocean,

 

Една Дама, едно чудо от своя род,	За чудо и приказ измежду жените,
Чиито форми са породени от прекрасен ум	създание омайно, със ум във очите,
Изваял, в подробности,  външността й и всеки жест	който най-малкото нейно движение
Като Морско цвете, разцъфнало на дъното на океана.	беше изваял като украшение.

 

Tended the garden from morn to even:
And the meteors of that sublunar Heaven,
125.Like the lamps of the air when Night walks forth,
Laughed round her footsteps up from the Earth!

 

Наглеждаше градината от сутрин до вечер;	Градината цял ден наглеждаше тя,
А метеорите от тези небеса подлунни,	а земните й метеори — цветя,
Като лампи въздушни,когато Нощта напреднеше,	като лампите звездни, щом притъмнее,
Надигнали се от земята, се смееха около нейните	най-нежно се смееха вредом край нея.
стъпки.

 

She had no companion of mortal race,
But her tremulous breath and her flushing face
Told, whilst the morn kissed the sleep from her eyes,
130.That her dreams were less slumber than Paradise:

 

Тя си нямаше близък между смъртните,	Тя нямаше близък тук, нито другар,
Но нейното трепетно дихание и пламнало лице	често ликът й обливаше жар,
Говореше, докато утрото с целувки съня	когато луната с съня си играе
махаше от очите й,	и тя не заспива, а с трепет мечтае.
Че е сънищата й са били по-малко дрямка, а повече
Рай.

 

As if some bright Spirit for her sweet sake
Had deserted Heaven while the stars were awake,
As if yet around her he lingering were,
Though the veil of daylight concealed him from her.

 

Сякаш някой светъл  Дух, за да я направи щастлива	И сякаш дух светъл тя с поглед следи,
Напуснал  Небесата, докато звездите са будни,	долетял през нощта от самите звезди;
Като че все още около нея се мае,	и денем той сякаш край нея се рее,
Ако и воалът на деня от нея да го крие.	а слънцето пречи да види къде е.

 

135.Her step seemed to pity the grass it pressed;
You might hear by the heaving of her breast,
That the coming and going of the wind
Brought pleasure there and left passion behind.

 

Нейните стъпки жалеха тревата, която газеха;	Тревата настъпваше тя с състрадание;
Можете да чуете от повдигането на гърдите й,	личеше от нейното бързо дихание:
Че идващият и отиващият си (неин) дъх	дори на ветрецът шептящият глас
Носеха наслада там и оставяха страсти назад (след	разбуждаше в нея наслада и страст.
себе си)

 

And wherever her aery footstep trod,
140.Her trailing hair from the grassy sod
Erased its light vestige, with shadowy sweep,
Like a sunny storm o’er the dark green deep.

И, където да минеше тя с въздушна стъпка	Където да минеше с стъпки въздушни,
Косата й като шлейф, от затревените площи	след нея косата й дълга послушно
Изтриваше леките й следи, сякаш беше,	изтриваше нейните леки следи,
призрачна метла,	кат слънчева ласка над морски води.
Като слънчева буря над тъмно-зелена бездна.

 

 

I doubt not the flowers of that garden sweet
Rejoiced in the sound of her gentle feet;
145.I doubt not they felt the spirit that came
From her glowing fingers through all their frame.

 

Не се съмнявам, че за цветята от градината чаровна,	Във тази градина цветята красиви
Звуците на нейните внимателни стъпки, радост бяха;	чакаха нейните стъпки свенливи;
Не се съмнявам, че те усещаха настроението,	допре ли ги — сещаха как преминава
което идваше	трепет през всяко листенце и става.
от нейните греещи пръсти, във всяка своя частица.

She sprinkled bright water from the stream
On those that were faint with the sunny beam;
And out of the cups of the heavy flowers
150.She emptied the rain of the thunder-showers.

 

Тя пръскаше бистра вода от потока	С водица тя пръскаше тези от тях,
Върху тези които бяха повехнали под слънчевите	които от слънцето имаха страх;
лъчи;	а от пълните чашки на цветовете
А от чашките на натежалите цветя	изливаше влагата на дъждовете.
Изпразваше дъждовната вода на гръмотевичните
бури.

 

She lifted their heads with her tender hands,
And sustained them with rods and osier-bands;
If the flowers had been her own infants, she
Could never have nursed them more tenderly.

Тя повдигаше техните глави с нежните си ръце,	Главичките вдигаше с нежна ръка;
И ги подкрепяше с пръчки и лико от ракита;	със пръчки подкрепяше ги и с лика.
Даже цветята да бяха нейни деца в пелени, тя	Да бяха те нейни дечица рождени,
Не би могла да се грижи за тях с по-голяма нежност.	не би ги миляла тя по-съкровено.

 

155.And all killing insects and gnawing worms,
And things of obscene and unlovely forms,
She bore, in a basket of Indian woof,
Into the rough woods far aloof,–

А всички вредни насекоми и лакоми червеи,	А червеи лакоми и гъсеници
И същества гнусни  и твари противни на вид,	и всякакви грозни, зловредни мушици
Тя отнасяше, в кошница от индийска върба,	отнасяше често във кошница лека
В гори неприветливи някъде много далече,–	чак нейде в гората вековна далеко;

 

In a basket, of grasses and wild-flowers full,
160.The freshest her gentle hands could pull
For the poor banished insects, whose intent,
Although they did ill, was innocent.

В кошница, с треви и диви цветя пълна,	във кошница, пълна със диви цветя,
Най-свежите, които ръце й нежни можеха да	най-пресни и сочни, ги слагаше тя.
наскубят,	Че тез насекоми, макар да вредяха
Защото постъпките на горките пропъдени насекоми,	невинни, горките, тя знаеше, бяха.
Въпреки че причиняваха зло, бяха невинни.

 

But the bee and the beamlike ephemeris
Whose path is the lightning’s, and soft moths that kiss
165The sweet lips of the flowers, and harm not, did she
Make her attendant angels be.

Но пчелите и подобните на светлинки еднодневки	Докато еднодневката бърза, пчелата,
С траектории като на светкавици, и нежните	що по сладките устни целуват цветята,
пеперуди които целуват	но нивга не им причиняват вреда,
Сладките устни на цветята, и не им вредяха, тя	тук волни се носеха на свобода.
направи ги ангели, които навсякъде с нея бяха.

 

And many an antenatal tomb,
Where butterflies dream of the life to come,
She left clinging round the smooth and dark
170.Edge of the odorous cedar bark.

А убежищата на неизлюпените личинки,	Личинките на пеперуди, които
Където пеперудите сънуват живота, който ще дойде,	сънуват живота си нов на открито,
Тя оставяше прилепени към гладката и тъмна	оставяше тя да висят по кората
Повърхност на ароматната кора на кедъра.	на кедровите уханни дървета.

 

This fairest creature from earliest Spring
Thus moved through the garden ministering
Mi the sweet season of Summertide,
And ere the first leaf looked brown–she died!

 

Това най- прелестно създание от най-ранна Пролет	От най-ранна пролет туй чудно създание,
Неуморно в градината сновеше и я наглеждаше	и цялото лято, с любов и внимание
А през сезона на ласкавото Лято,	цветята закриляше в тази градина;
Когато първите листа пожълтяха – тя умря!	но щом пожълтяха листата — почина!

 

 

 

                                                                                      PART 3.

175.Three days the flowers of the garden fair,
Like stars when the moon is awakened, were,
Or the waves of Baiae, ere luminous
She floats up through the smoke of Vesuvius.

 

Три дни цветята в градината чудна,	Три дена цветята в градината чудна
Като звезди, когато луната е будна,бяха	като звезди, когато луната е будна,
Или като вълните на Байе блестяха преди	и като водите на Байе блестяха,
Тя да заплува нагоре през дима на Везувий.	кога зад Везувий подава се плаха.

 

And on the fourth, the Sensitive Plant
180.Felt the sound of the funeral chant,
And the steps of the bearers, heavy and slow,|
And the sobs of the mourners, deep and low;

 

А на четвъртия, Мимозата плаха	Мимозата чу на четвъртия ден
Чу звуците на надгробните напеви,	на вопли надгробни напев уморен,
И стъпките на носачите, тежки и бавни,	мудния, бавен вървеж на носачи,
И на опечалените плача, затрогващ и сподавен.	тъгата на тез, що ги следват и плачат;

 

 The weary sound and the heavy breath,|
And the silent motions of passing death,
185.And the smell, cold, oppressive, and dank,
Sent through the pores of the coffin-plank;

 

Тягостни звуци и дишане тежко,	нежни дихания      — безрадостен звук
И бавното придвижване на минаваща смърт,	— свидетел, че смърт минава оттук;
И мирис, студен, подтискаш и усоен,	усети как мирис злокобен повея,
Изпълзяващ през процепите на дъските на ковчега;	когато ковчегът премина край нея

The dark grass, and the flowers among the grass,
Were bright with tears as the crowd did pass;
From their sighs the wind caught a mournful tone,
190.And sate in the pines, and gave groan for groan.

 

Тревата тъмна и цветята в тревата,	Останаха тамо цветята, тревите,
Блестяха от сълзи, когато процесията  премина;	във сълзи облени и без покровител
От техните въздишки вятърът улавяше	Ведно с тях ветрецът въздишки пророни,
печалния звук,	укрил се в гъстите борови клони.
И в боровете,преситен, издаваше стон подир стон.

The garden, once fair, became cold and foul,
Like the corpse of her who had been its soul,
Which at first was lovely as if in sleep,
Then slowly changed, till it grew a heap
195.To make men tremble who never weep.

 

Градината, някога чудна, стана студена и нечиста,	Градината стана нечиста, студена,
Като нейното тяло, което беше на градината душа,	кат нейното тяло, от смърт победено:
Което отпърво беше прекрасно, като че е заспало,	първо то сякаш бе само заспало,
После бавно се променяше, докато стана гледка,	но скоро превърна се в гледка зловеща,
Която кара и най-коравосърдечните мъже	която и най-храбрият с ужас посреща.
да се разтреперят.

Swift Summer into the Autumn flowed,
And frost in the mist of the morning rode,
Though the noonday sun looked clear and bright,
Mocking the spoil of the secret night.

 

Краткотрайното Лято в Есен премина	Летящото лято във есен стопи се,
И скреж в утринната мъгла появи се,	сутрин с мъглите и скреж появи се.
Въпреки че обедното слънце изглеждаше	Но слънцето, все още жежко по пладне,
ярко и жарко	с насмешка пропъждаше вихрите хладни.
Не успява да развали нощната (прокоба) тайна

 

200.The rose-leaves, like flakes of crimson snow,
Paved the turf and the moss below.
The lilies were drooping, and white, and wan,
Like the head and the skin of a dying man.

 

Листенца на рози, като снежинки тъмно-червени,	Снежинки червени — на рози листата,
Осеяха под себе си  мъха и тревата,	осеяха вредом мъха и тревата;
Клюмнаха лилите, избеляли и изнурени,	клюмаха лилиите изнурени
Като главата и кожата на човек, който умира.	като умиращ, който едва стене;

And Indian plants, of scent and hue
205.The sweetest that ever were fed on dew,
Leaf by leaf, day after day,
Were massed into the common clay.

 

Растения от Индия, ароматни и във всеки цвят	индийски цветя, по-прекрасни на цвят
Най-прекрасните  някога подхранвани от росата,	и на мирис де няма по целия свят,
Лист по лист, ден след ден	ден след ден ронеха своите листа
слягаха се в пръст обикновена.	и се стопяваха бавно в пръстта.

 

 And the leaves, brown, yellow, and gray, and red,
And white with the whiteness of what is dead,
210.Like troops of ghosts on the dry wind passed;
Their whistling noise made the birds aghast.

 

А листата, кафяви, жълти, и сиви, и червени,	Листите, жълти, кафяви, червени,
И бели с белотата на това, което е мъртво,	някои — с бледността на смъртта посивени,
Като тълпа от призраци със сухия вятър се носеха;	като призраци с сухия вятър летяха
Шумоленето им пискливо ужасяваше птиците.	и всяваха в птиците смут и уплаха.

 

 And the gusty winds waked the winged seeds,
Out of their birthplace of ugly weeds,
Till they clung round many a sweet flower’s stem,
215.Which rotted into the earth with them.

 

А поривистите ветрове събудиха семената крилати,	На бурените семенцата крилати
От родните им места на бурени уродливи	бурният вятър пося по стеблата
Докато се прилепиха на много нежни цветя около	на нежни цветя, които със тях
стеблата,	изгниваха долу, във земната прах.
Които изгниха с тях в земята.

 

 The water-blooms under the rivulet
Fell from the stalks on which they were set;
And the eddies drove them here and there,
As the winds did those of the upper air.

 

Цветчетата на водните растения в потока	Цветчета в потока — растения подводни,
Отронваха се от стъблата, върху които се крепяха;	окапаха от стебълцата си родни;.
И водовъртежите ги тласкаха насам-натам,	водовъртежът ги гонеше из водата,
Както ветровете правеха с тези, който бяха във	както вятърът — земните им събратя.
въздуха отгоре.

220.Then the rain came down, and the broken stalks
Were bent and tangled across the walks;
And the leafless network of parasite bowers
Massed into ruin; and all sweet flowers.

 

След това плисна дъжд и пречупените стебла	Плиснаха тук дъждове; като плет
Смъкнати и разхвърляни безразборно	стеблата преграждаха пътя навред:
върху пътеките бяха;	цветя, избуяли треви-паразити,
И  безжизненият стан от шатри на паразитите	там вехнеха вкупом, едни в други впити.
Превърна в руини, но и цветята прекрасни с тях.

 

  Between the time of the wind and the snow
225.All loathliest weeds began to grow,
Whose coarse leaves were splashed with many a speck,
Like the water-snake’s belly and the toad’s back.

 

Във времето между вятъра и снега	А доста преди да захване снегът,
Всички гадни семена започнаха да израстват,	започнаха бурени зли да растат:
С листа грапави, грозни, нашарени с петна,	груби, нашарени с тъмна боя,
Като коремът на водна змия и гърбът на	като корема на водна змия.
крастава жаба.

And thistles, and nettles, and darnels rank,
And the dock, and henbane, and hemlock dank,
230Stretched out its long and hollow shank,
And stifled the air till the dead wind stank.

 

И магарешки бодли, и коприва, и други от рода им	Бодили, отровна бленика, коприва
И лапад, и бленика и бунчиш усоен,	а също, таз напаст студена, смрадлива,
Проснал своите дълги и кухи стебла,	що кухи протяга ръце — бучинишът;
Омирисвайки въздуха, докато и вятърът	и вятър и въздух край него миришат.
се овони,обезсилен.

 

 And plants, at whose names the verse feels loath,
Filled the place with a monstrous undergrowth,
Prickly, and pulpous, and blistering, and blue,
235.Livid, and starred with a lurid dew.

 

И растения, чиито названия омерзяват стиха,	Растения, чийто вид отвращава,
Изпълниха градината с чудовищни храсти,	със алчност чудовищни клони подават:
Бодливи, и гадно кашнати, и с пъпки осеяни,	бодливи и лепкави, вред насинени,
и сини,	пъпчиви и с капчици кръв оросени.
Посиняли, и блещукащи с капчици зловеща влага.

 

And agarics, and fungi, with mildew and mould
Started like mist from the wet ground cold;
Pale, fleshy, as if the mildew dead
With a spirit of growth had been animated!

 

И гъби, и лишеи, с плесени най различни	Лишеи, гъби и плесен зелена
Избуяха като гъста мъгла от мократа и студена земя;	покриха пръстта овлажняла, студена;
Бледна, месеста, като че мъртвата плесен,	бледни, те сякаш че черпеха сили,
Надарена с дух на растеж, беше оживяла!	за да израстват, от мъртви прогнили.
	Но бързо главите на гъбите падат:
	дебелите дръжки стърчат като клада
	където останки от нечия плът
	все още потръпват и грозно димят.

 

240.Spawn, weeds, and filth, a leprous scum,
Made the running rivulet thick and dumb,
And at its outlet flags huge as stakes
Dammed it up with roots knotted like water-snakes.

 

Мицел, плевели и мръсотия, слуз от прокажен,	Трънаци и бурени — тиня най-гъста,
неуморния поток направиха онемял и бавен,	размътват потока; зле го задръстват
А във вадите, излизащи от него, перуники,	корени на перуники дебели,
огромни като колове	те са се като змии преплели.
Го оскверниха с корени възлести, като водни змии,

 

And hour by hour, when the air was still,
245.The vapours arose which have strength to kill;
At morn they were seen, at noon they were felt,
At night they were darkness no star could melt.

 

И час подир час, когато вятърът стихнеше,,	Витаеха в въздуха тих изпарения,
Изпарения се надигаха, те имаха сила да убиват;	отровни за нежни цветя и растения:
Сутрин се виждаха, по пладне се усещаха,	денем се лутаха, грозно извити;
През нощта те бяха мрак, ни една звезда не	закриваха нощем дори и звездите.
можеше да го стопи.

 

And unctuous meteors from spray to spray
Crept and flitted in broad noonday
250.Unseen; every branch on which they alit
By a venomous blight was burned and bit.

 

И уродливи метеори от клонка на клонка	Насекоми дребни по цял ден летяха
Пълзяха, и летяха през целия ден	безспирно и все пак — невидими бяха;
Невидими; но всяко клонче, което те посетяха,	щом някоя вейка ужилеха те,
Със смъртоносна зараза беше изгорено и увредено.	отровени сгърчваше своите листе.

 

The Sensitive Plant, like one forbid,
Wept, and the tears within each lid
Of its folded leaves, which together grew,
255.Were changed to a blight of frozen glue.

 

Мимозата плаха, останала сам-сама,	Самотна, мимозата плачеше тихо;
Плачеше, и сълзите и вътре в шепата	листата й във уплаха се свиха;
На свитите листа, които задружно бяха израсли,	сълзите, които обилно проляха,
Промениха се в  гнилоч от замръзнал клей,	на клей се превърнаха; залиняха,

 

 For the leaves soon fell, and the branches soon
By the heavy axe of the blast were hewn;
The sap shrank to the root through every pore
As blood to a heart that will beat no more.

 

Листата окапаха скоро, и скоро клонките й	до едно и окапаха бързо листата;
От тежката брадва на поривите (на бурите) бяха	ветрове й прекършиха скоро стеблата;
отсечени	във корена сокът успя да се скрие,
Мъзгата се отдръпна към корена през всяка пора,	като кръв във сърце, вече спряло да бие.
Като кръвта към сърцето, което не ще вече тупти.

 

 260.For Winter came: the wind was his whip:
One choppy finger was on his lip:
He had torn the cataracts from the hills
And they clanked at his girdle like manacles;

 

Когато зимата дойде, вятърът й беше камшик;	Пристигна и зимата: вятърът беше
Едно изкъртено мандало беше в устата й:	камшика, със който тя грозно плющеше.
Беше откъснала пороите от хълмовете	Смразени, пороите тя окачи
И те дрънчаха на пояса й като белезници.	на пояс — верига, която дрънчи,

 

His breath was a chain which without a sound
265The earth, and the air, and the water bound;
He came, fiercely driven, in his chariot-throne
By the tenfold blasts of the Arctic zone.

Дъхът й беше верига, с която без звук	дъха й — безмълвна окова, с която
Земята, и въздуха, и водите обвърза;	пристегна небето, водите, земята.
Тя дойде, в своята колесница-трон  бясно теглена	От вихрите северни тласкана, тя
От десеторно засилени северни ветрове.	в колесница величествена долетя.

Then the weeds which were forms of living death
Fled from the frost to the earth beneath.
270Their decay and sudden flight from frost
Was but like the vanishing of a ghost!

 

Тогава  бурените, които бяха форма на жива смърт	И ето че бурените уродливи
Избягаха ог мраза в пръстта надолу.	набързо се свряха в пръстта полуживи;
Тяхното скапване и внезапно бягство от студа	приличаше тяхното бягство тогава
Беше като на призрак изчезване!	на призрак, що мигом се в нищо стопява.

 

And under the roots of the Sensitive Plant
The moles and the dormice died for want:
The birds dropped stiff from the frozen air
275.And were caught in the branches naked and bare.

 

Под  корените на Мимозата плаха	Под корените на мимозата плаха
Къртици и съсели гладни измряха:	гладни мишлетата полски измряха;
Птичките падаха сковани от въздуха леден	заклещени в голите клони студени,
Уловени като в капан от клонките обезлистени и голи.	издъхваха птички от студ вкочанени.

 

 First there came down a thawing rain
And its dull drops froze on the boughs again;
Then there steamed up a freezing dew
Which to the drops of the thaw-rain grew;

 

Първо заваля размразяващ дъжд,	Топъл дъждец заваля най-напред,
и унилите капки замръзваха по голите клонки отново;	но капките му се превръщаха в лед;
Тогава се изпаряваше ледена влага	по тях се слоеше роса мразовита,
Която към капките размразяващи на дъжда	що от земята нагоре излита.
се издигаше;

 

 280.And a northern whirlwind, wandering about
Like a wolf that had smelt a dead child out,
Shook the boughs thus laden, and heavy, and stiff,
And snapped them off with his rigid griff.

 

И северна виелица, която скиташе наоколо	Виелица зла забушува тъдява.
Като вълк, който е надушил умряло навън дете,	Подобно на вълк, който плячка съзрява,
Разклащаше клоните заледени, тежки и втвърдени	тя брулеше клоните, с лед натежали,
И ги кършеше със своите ледени ръчища.	и хищно ги кършеше, без да ги жали.

 

 When Winter had gone and Spring came back
285The Sensitive Plant was a leafless wreck;
But the mandrakes, and toadstools, and docks, and darnels,
Rose like the dead from their ruined charnels.

 

Когато Зимата си отиде и се върна Пролетта	Когато най-сетне дойде пролетта,
Мимозата беше обезлистена развалина;	мимозата беше труп без листа,
Но отровни гъби, и лапад, и бурени разни,	а плевели, гъби те плъзнаха пак,
Възкръснали бяха от своите порутени саркофази.	като мъртъвци из гробовния мрак.

 

 

 

                                                                             CONCLUSION.

Whether the Sensitive Plant, or that
Which within its boughs like a Spirit sat,
290.Ere its outward form had known decay,
Now felt this change, I cannot say.

 

Дали Мимозата плаха, или това	Не мога да кажа аз дали духът,
Което като дух стоеше в стъблото и клонките,	скрит на мимозата в нежната плът,
Които като видима форма бяха по-напред познати и	можа да усети, преди да загине,
изгниха,	промяната странна във тази градина.
Сега почувства промяната, не мога да кажа.

 Whether that Lady’s gentle mind,
No longer with the form combined
Which scattered love, as stars do light,
295Found sadness, where it left delight,

Дали на тази Дама отзивчивата душа,	Не смея да мисля дали и душата
Която вече не е съчетана с форма,	на тази девойка, що тук, на земята,
Която раздаваше любов така, както звездите –	раздаваше обич, печал ще сломява,
светлина,	когато градината пак навестява.
Намери скръб там, където беше оставила  радост.

 

 I dare not guess; but in this life
Of error, ignorance, and strife,
Where nothing is, but all things seem,
And we the shadows of the dream

 

Не смея да гадая; но в този живот	Но в този лъжовен, несигурен свя
На грешки, невежество и съперничество,	на грешки, невежество, грубост и глад,
Където нищо не е, а всички неща са привидни,	где всичко се вижда само отвън,
И ние сме сенки от сън,	а ние самите сме сенки от сън,

 300.It is a modest creed, and yet
Pleasant if one considers it,
To own that death itself must be,
Like all the rest, a mockery.

 

Това е простичка вяра, и все пак	таз само надеждица скромна остава:
Приятно е да си го помислиш,	(И все пак, понякога тя утешава …)
Да приемеш, че самата смърт  може да бъде	че дори и смъртта, що със нас си играе,
Като всичко останало, подигравка,	като всичко останало — лоша шега е…

 

 That garden sweet, that Lady fair,
305.And all sweet shapes and odours there,
In truth have never passed away:
‘Tis we, ’tis ours, are changed; not they.

 

Че тази приятна градина, тази Дама красива,	Че тази фея и тази градина красива,
И всички сладки форми и аромати там,	багрите, мирисът, който опива,
В действителност никога не са си отишли:	във празното нищо не са се стопили,
Това сме ние, ние сме се променили; не те.	че не те, а ние сме се променили!

 

 For love, and beauty, and delight,
There is no death nor change: their might
310.Exceeds our organs, which endure
No light, being themselves obscure.

 

За любов, и красота, и радост		За любов, красота и за радост засмяна,
Няма смърт нито промяна: тяхната мощ		не ще има никога смърт, ни промяна,
Превишава (способностите на) сетивата		но тяхната сила гнети сетивата:
които не могат да изтърпят		те, немощни, чужди са на светлината.
Светлината, самите те затъмнени.

 

Преводът в стихове е на Илия Люцканов (1959)

Оригиналът на поемата e от: http://www.online-literature.com    

подстрочници и коментари
Shi-jian

Към другите англоезични поети: Дж. Кийтс   Е. Дикинсън,  Дж.Керуак, А. Гинсбърг

Качено на сайта iztoknazapad.com на 19.03.2012

 

 

 

Към карта на сайта / към началото на страницата