Западът, познат и непознат 
Към карта на сайта 
Съдържание на страницата:
Валери Петров „Ключето“
Ернст Теодор Амадеус Хофман – „Житейските възгледи на котарака Мур“ (фрагмент)
Умберто Еко – „Правото на щастие“
Подреждане на „ценностите“:Сноб и/или джентълмен; Философ (водач на хора – „Теетет“ Платон)
Уолт Уитман – „Ще дръзнеш ли сега, душа“
Папа Франциск – Съществуващата политическа и икономическа система е порочна.
Франческо Петрарка – Сонети за живота на Мадона Лаура (LXI).
Коментар на Олдъс Хъксли на реплика на Садху Шундар Сингх за философския провинциализъм на европейците. (Вечната философия.)
Константинос Кавафис „Северното кафене“.
Бележка под линия на Марк Твен за непостоянството на французите.
Пейо К. Яворов – „Нирвана“.
Михаил Епщейн – Проблемът за растящата диспропорционалност между човечеството и човека…
Умберто Еко – Когато хората престанат да вярват в Бога…..
Sir Alfred Ewing – Накъде върви това страхотно шествие?
Олдъс Хъксли – Най-широко разпространената житейска философия……
Павич – Езикът е само карта на мислите, чувствата и спомените на човека…
„Корабл и страствование на воздух “ – репортаж от първия в Цариград демонстрационен полет с балон – сп. „Любословие“ – Август 1844 г.
Shi Jian – Спирката на времето
Иван Методиев –„ За целта”, „За неуловимото” и „За познанието” – из стихосбирката му „Структури” .
Христо Фотев – „За Свободата“ , от стихосбирката „Спомен за един жив“ 1982 г.
Ерик Метаксас „Науката все повече се убеждава в съществуванието на Бога“ – „The Wall Street Journal“, САЩ
Стоян Гяуров – Чарлз Дарвин / Колебливият гений или за маймуните и хората – http://big.bg/
Елиф Батуман Откъс от книгата й „Изстъпления/Приключения с руските книги и с хората, които ги четат” (Сиела) – e-vestnik.bg
Дж. Д. Селинджър „Младите“ – превод Стефан Русинов, http://raznitakiva.wordpress.com/
Марио Варгас Льоса „Носталгия по Париж“ – „La Nacion Argentina“, Аржентина
Джордж Уошбърн – Петдесет години в Цариград и спомени за „Роберт Колеж“ – reocities.com
Високата култура се развращава от културата на фалшификатите. – „The Guardian“, Великобритания.
Популярна култура – накъде отиваме? – „Cumhuriyet“ – Турция.
Защо умните хора в действителност са тъпи?
Ветроходите ще изместят ли скоро корабите с двигатели с вътрешно горене?
Джон Стайнбек из „Улица Консервна“
Михаил Булгаков из „Животът на господин дьо Молиер“
Албер Камю из „Смърт на душата“
Ларш Густафсон из „Смъртта на един пчелар“
Нобелова лекция – Орхан Памук „Куфарът на баща ми“ – http://www.librev.com
(За Орхан Памук в мрежата: Орхан Памук – google.com.
Орхан Памук „Не смятам, че съм слуга на историята“ Факел бр 1-2, 2004 г)
Илюстровани публикации във facebook
.
КЛЮЧЕТО
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам –
със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!
И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!
И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо бил гроба –
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! – И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
– Какво още там дириш, остаряло момченце?
– Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце.
Валери Петров
Качено на сайта iztoknazapad.com на 12.10.2013
,
Е. Т. А. Хофман Житейските възгледи на котарака Мур
(фрагмент от книгата, съдържащ диалог между пудела Понто и котарака Мур – стр.107-109)
– О, Мур, добрий ми котарако, ти може да си прилежен литератус и да разбираш прекрасно от неща, от които аз нямам никакво понятие, но за истинския живот не знаеш абсолютно нищо и ще завършиш трагично, защото цялата световна мъдрост е напълно непонятна за тебе. Първо – преди да изядеш салама, сигурно си мислил съвсем иначе, защото гладните са винаги по-послушни и покорни от ситите, а относно моята тъй наречена сервилност ти си в голямо заблуждение. Знаеш, че танцуването и скачането ми доставят голямо удоволствие и, че често го правя без никакъв повод. Показвайки изкуството си само за мое собствено развлечение пред хората неимоверно много се забавлявам, когато те, нещастни глупаци, си мислят, че правя всичко това, защото кой знае колко са ми харесали и искам да им доставя радост Да, те мислят така дори когато целта е друга и съвсем очевидна. Ти, мой милий, току що присъствува на най-живия пример за това. Момичето (продавачката на сергията – бел. Shi-jian) не трябваше веднага да разбере, че всичко става заради салама, но тя се зарадва, че изпълних пред нея, непознатата, моите изкуства като пред човек, който е в състояние да ги оцени и в радостта си тя извърши точно това, което целях. Житейски мъдрият трябва да умее да си дава вид, че всичко, което прави за себе си, го прави заради другите и тогава те дори се чувстват задължени и способни да сторят всичко, което той поиска. Мнозина ни се струват учтиви, услужливи, скромни, като че ли живеят само за да изпълняват желанията на другите, а пред очите им е винаги само тяхното собствено, любимо „аз” на което служат именно другите, без дори да подозират. Така че това, което благоволи да наречеш „угодническа сервилност”, не е нищо друго, а мъдро житейско държание, чиято най-основна същина се крие в познанието и подигравателното използване на глупостта на другите.
– О, Понто – отговорих аз, – несъмнено ти си светски мъж и аз повтарям: ти разбираш живота по-добре от мен, но въпреки това не мога да повярвам, че странните ти изкуства правят удоволствие на смия теб. Настръхнах от ужасния номер, когато веднъж в мое присъствие носеше на господаря си между зъбите парче чудесно печено и не отхапа ни веднъж от него, докато той не ти махна за разрешение.
– Кажи ми – запита Понто, – кажи, добрий ми Мур, какво се случи след това?
– Двамата – отвърнах аз, – твоят господар и маестро Абрахам – започнаха да те хвалят извънредно много и ти сложиха пълна чиния печено, което ти изяде с чуден апетит.
– Е – продължи Понто, – превъзходний котарако, мислиш ли, че ако бях изял малкото парче печено, което носех, щях да получа такава голяма порция или изобщо печено? Знай, о неопитний младежо, че човек не бива да се спира пред малките жертви, ако иска да постигне нещо голямо…….
Превод от немски Сашо Далов
ИЗДАТЕЛСТВО НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ – 1973
(В мрежата – Ернст Теодор Амадеус Хофман (1776-1822) – kids.libkustendil.primasoft.bg)
Качено на сайта iztoknazapad.com на 28.08.2014
, .
Умберто Еко
Правото на щастие
(„L’Espresso“, Италия)
Американската декларация за независимост признава правото на щастие на всички хора. Но в това има двусмисленост. Трябва да се разбира това право, като право на щастие в живота в колективен, а не в индивидуален аспект.
Понякога започвам да си мисля, че много наши проблеми, който са повод за оплакване в подобни на тази статии (например, за кризата на ценностите, склонността да бъдем повлиявани от рекламите, загубата на историческата и индивидуалната памет) са свързани с неудачната формулировка на Декларацията за независимост на САЩ от 4-ти юли 1776 година, в която с масонска вяра в прекрасната съдба и прогреса нейните съставители са обявили, че на всички хора се признава правото на живот и на стремеж за постигане на щастие.
Обикновено казват, че става дума за първото в историята провъзгласяване на основополагащи закони за правото на щастие, а не за подчинение и съблюдаване на предписания. На пръв поглед, това е била революционна декларация. Но ще се осмеля да отбележа, че тя води към двусмисленост от гледна точка на семиотиката.
Литературата, за щастието е огромна, тя започва с Епикур, а може би и по-отдавна. Но здравият смисъл ми подсказва, че никой не знае какво е това щастие. Ако мислим за постоянно състояние на щастие, то човек, който не знае какво е това съмнения, болка, кризи, – или е идиот, или е изолиран от света и не притежава желания. На ум ми идват например Филемон и Бавкида, но и те понякога са страдали от зъбобол или грип.
Всеобхватното преживяване на пълното щастие може да продължи за кратко време и се случва епизодично. Това е радостта при раждане на дете, възторгът, когато научиш, че този, когото обичаш, споделя чувствата ти, радостта от спечелена игра или придобита премия или печалба, постигането на желана цел, дори приятните мигове по време на пътешествие, но всички тези мигове са преходни. След това настъпват периоди, когато изпитаме страх, болка, тревога и загриженост.
Освен това, когато говорим за щастие, ние винаги мислим за своето лично щастие, много рядко за щастието на човечеството. Обикновено ние малко сме загрижени за щастието на другите, когато търсим своето щастие. Даже щастието в любовта често се съпровожда с нещастие на другия, отхвърления, за когото малко ни е грижа, опиянени от своята победа.
Идеята за щастието се експлоатира в рекламата и индустрията на потреблението, където всяко предложение звучи като призив за щастлив живот (крем, който подмладява; перилен препарат, който безотказно отстранява петната; диван, който се продава на половин цена; прекрасна и едновременно с това евтина кола; месна консерва, като притегателен център за цялото семейство).
Рядко мислим за щастие, когато гласуваме или изпращаме сина си на училище.Но, когато купуваме ненужни вещи, сме убедени, че упражняваме своето право на стремеж към постигане на щастие.
Но ние не сме безсърдечни твари, затова понякога мислим и за щастието на другите. Това се случва, когато средствата за масова информация ни напомнят за бедите на другите, например за чернокожите жители на планетата, които гладуват и боледуват, за крайбрежни жители, пострадали от цунами. В такива случаи даже сме способни да пожертваме пари в помощ на пострадалите,
Декларацията за независимостта би трябвало да обяви на всички хора, че им се признава правото и задължението да намаляват нещастията по света, включително, разбира се и собственото нещастие. Само тогава много американци биха разбрали, че не бива да се опълчват срещу безплатната медицина. А те са против, вероятно, защото са убедени, че тази странна идея причинява ущърб на тяхното персонално право на лично фискално щастие.
Умберто Еко
Превод Shi-jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.03.2014
.
Сноб и/или джентълмен
Без да влизам в подробности, искам да разкажа един мой спомен отпреди много години, когато ходех на уроци по английски при един изключителен човек – м-р Иван Дяков. Достатъчно е да спомена, че той беше от един от най-видните бургаски родове, завършил бе „Робърт колеж” в Цариград и Чикагския университет.
Веднъж, когато ми беше възложил да прочета разказа на Съмърсет Моъм „В покрайнините на империята”, в който сравнително често се споменаваха думите „сноб” и „джентълмен”, той ми зададе въпрос, как бих му изтълкувал понятието „джентълмен”. Естествено, въпросът му беше риторичен и след като спомена писмата на лорд Честърфийлд до своя син в Хайделберг, той ми даде следното тълкувание на тази толкова употребявана дума (ще предам обяснението му по памет):
„Всяко време, каза ми той, си има общоприета система от противоречиви ценности. И всеки, в зависимост от индивидуалните си качества и наклонности, но в голяма степен и в зависимост от полученото възпитание и личния пример на околните ги подрежда според важността, която те имат за него. (Ранжира ги по степен на важност, както бихме казали сега.).
Така че, който цени най-високо произхода и общественото положение, е раболепен пред тези, които го превъзхождат и надменен по отношение на тези, които са по-ниско от него;
Който поставя на първо място властта, е готов да изтърпи всяко унижение, насилие и безчестие спрямо себе си от властимащите, които са над него, а от друга страна,”тъпче” тези, които са в неговата власт и най-безскрупулно ги използва за своите користни, егоистични цели;
Който поставя начело на „списъка” богатството, „естествено” е да е сервилен пред богатите и да презира тези, които му отстъпват по имотност;
Който поставя на първа позиция разума, интелекта, уважава тези, които го превъзхождат в това отношение и се отнася с пренебрежение към тези, които според него са „прости”.
Докато джентълменът поставя на първо място човешкото достойнство, това определя неговото поведение, като основният му принцип е при никакви обстоятелства да не унижи своето или чуждото човешко достойнство.”
Shi-jian
.
„Теетет“ Платон (173d – 177c)
Сократ: Тогава нека поговорим, след като ти изглежда така смяташ, за водачите на хора. Защото какво би могъл да каже човек за тези, които не блестят във философските разговори. Та водачите още от млади най-напред не знаят пътя към градския площад, нито къде се намира съдилището, съветът или някое друго от местата за обществено съвещаване в града. Закони или декрети, изречени или написани, те нито чуват нито виждат. Амбиции на политически групировки за държавни длъжности, събрания, угощения и шествия с флейтистки, в такива неща дори не им се присънва, че участвуват. Нещо добро или зло станало в града или някой си е навлякъл лошо име от предците по мъжка или женска линия, от подобни въпроси този човек се интересува по-малко, отколкото колкото вода има в морето. И за всичко това той дори не знае и се държи настрана от тези работи не за доброто име, а защото в действителност единствено тялото му е тук и пребивава в града, а мисълта му смята всичко подобно за дребно и нищожно и като го пренебрегва отлита навред, както казва Пиндар, измервайки и земната повърхност, и „висините над земята”, наблюдавайки и движението на звездите „отвъд небето”*, и като изследва всякак природата на съществуващото поотделно и в цялост, не се установява при никое от непосредствено близките неща.
*Фрагмент от недостигнало до нас произведение на Пиндар. (Бележки към Диалози т.IV)Теодор: Какво искаш да кажеш с това, Сократе?
Сократ: Както Талес* Теодоре, който изследвал движението на звездите и като гледал нагоре, паднал в кладенец а една остроумна и мила слугиня тракийка, казват, му се присмяла, че упорства да разбере небесните работи, но не забелязва, което е пред носа му. Същият присмех важи за всички, които прекарват времето си във философски разговори. Защото за ближния и за съседа остава неизвестно не само какво върши философът, а насмалко дори дали е човек или някакво друго същество. Но какво представлява човекът и какво различно от другите същества върши или изпитва при тази си природа – той търси и се главоболи да намери отговор именно на тези въпроси. Сигурно разбираш, Теодоре, или не?
*Талес (VII-VI в. пр. н. е.) от Милет – философ и учен. В случая става дума за анекдот, приведен от Диоген Лаерций (I 34). (Бележки към Диалози т.IV)Теодор: Да, разбирам и е право, което говориш.
Сократ: Та такъв е друже, когато общува частно с всеки, такъв е и когато говори на обществени места. Което казах и в началото – наложи ли му се да говори в съдилището или някъде другаде за неща, които са под носа и непосредствено пред погледа им, той разсмива не само тракийката, но и останалата тълпа и както в кладенци, така и в объркано положение изпада от неопитност. И държанието му е толкова неприлично, че го мислят направо за глупак. Като се стигне до обиди, за него е непривично да отвърне с обида някому, тъй като се е държал настрана и не е научил нищо лошо за никого. Та в объркването си изглежда смешен. А като се стигне до хвалби и до превъзнасяния, както правят другите, той непристорено и наистина открито се смее, така че го вземат за глупак. Защото възхваляват ли самовластник или цар, той смята, че слуша за един вид пастир, като свинаря, овчаря или говедаря, за облажаването му, че надоил много мляко. Само дето мисли, че царете пасат и доят по-трудно и коварно животно от техните, но че няма как да не останат прости и необразовани в своята заетост също като пастирите, затворени в оградена с плет кошара в планината. А когато чуе, че някой притежател на десет хиляди плетъра* земя притежава достойно за уважение количество, той смята, че това е съвсем малко, понеже е навикнал да гледа към цялата земя. А попадне ли на генеалози, които пеят химни за някой благороден, който може да посочи седем богати прадеди, той намира похвалата им дребна и късогледа, защото от невежество те не са в състояние да видят целостта на нещата и да пресметнат, че всеки човек има десетки хиляди деди и предци, сред които често безброй роби, варвари и елини. Очевидно невероятно дребнави са за него тези, които се въздигат с редица от двадесет и пет предци и отнасят началото на рода си към сина на Амфитрион Херакъл, понеже и Амфитрионовият прадед двадесет и пет поколения назад е бил такъв, каквато му е била участта, и неговият петдесети прадед също. Той се надсмива над тяхната неспособност да смятат и да се отърват от тщеславието на глупавите си души. Но във всички тези случаи именно такъв човек бива осмян от множеството, защото то си мисли било, че той гледа отвисоко, било че не разбира нещата, които са непосредствено пред погледа му и във всичко се обърква.
*Плетър – стгр. мярка за дължина и повърхност (ок. един декар) (Бележки към Диалози т.IV)Теодор: Точно така става, както казваш, Сократе.
Сократ: Но когато все пак, мили мой, той увлече някого нагоре и и някой реши да го последва и да остави въпросите „Какво зло съм ти сторил или, какво ти на мене” за да погледне самата справедливост и неправда и да прецени какво представлява всяка от тях и по какво се различават помежду си и от всичко и ако остави темата „Щастлив ли е великият цар* с толкова много злато, което притежава” за да се обърне към въпросите за царската власт и изобщо за човешкото щастие и нещастие и да се попита какво представляват те двете и как подобава на човешката природа да придобива едното, а другото да избягва, та когато трябва да си даде сметка за всички тези неща, онзи дребнав и лукав интригант ще направи на свой ред съвсем противоположно впечатление. Ще му се вие свят унесен там горе и гледайки от високо, ще бъде смутен от непривичното си положение и от объркване ще заеква. И няма да разсмее някои тракийци, нито друг невежа, който не разбира, а всички, получили обратно на неговото възпитание и възпитани не като роби. Та това е характерът на двамата, Теодоре. Единият действително израсъл в свобода и свободно време, когото наричаш философ, прилича, без да го порицаваме за това, на наивник и неспособен човек, когато се заема с работи на роб и слуга. Той например не знае как да завие завивките в денк, нито как да подправи яденето или да направи речта си ласкателна. Другият, обратно – с подобни работи на слуга се справя бързо и изкусно, но не знае как да нагласи плаща на дясното си рамо, както подобава на свободен човек, нито как да намери съзвучието от думи, за да възпее действително щастливото житие на богове и на хора.
*Великият цар – царят на Персия, в онази епоха синоним на могъщество и и благосъстояние. (Бележки към Диалози т.IV)Теодор: Ако можеш, Сократе, да убедиш всички тъй както мене, сред хората щеше да има повече мир и по-малко злини.
Сократ: Да, ама злото нито може да се премахне, Теодоре, тъй като постоянно трябва да има нещо противоположно на доброто, нито може да се установи сред боговете – то броди по необходимост в смъртната природа и по тези места. Поради това, колкото може по-скоро, е нужно да се опитаме да побегнем оттук и да се отправим натам. Бягството е уподобявано във възможната степен на бога, а уподобяване значи да станеш справедлив и благочестив с разум. Да, отлични мой, но съвсем не е лека работа да убедиш човешкото множество, че не заради това, което смята, трябва да се стреми към добродетелта и да избягва злината, да заляга в едното, а в другото не – не за да изглежда човек добър, а не лош. Това са, както е приказката, бабини деветини, на мене така ми се вижда. Но ето как ще кажем истината. Бог никога по никакъв начин не е несправедлив, а е възможно най-справедлив и нищо друго не е в състояние да е по-подобно нему освен този измежду нас, който на свой ред стане възможно най-справедлив. По това именно се преценява действителната способност на един мъж и, обратно – неговото нищожество и липса на мъжество. В знанието на това се изразява мъдростта и истинската добродетел, а в незнанието – невежеството и явната негодност. Останалите човешки способности и прояви на мъдрост са привидни – в държавното управление изглеждат груби, а в занаятите и изкуствата недодялани. Затова за говорещия или постъпващия несправедливо и неблагочестиво най-добре би било да не му се позволява да проявява таланта на своето коварство, защото той се перчи с позора си и не очаква някой да му каже, че е празнодумец и излишно бреме на земята, а напротив, – че е мъж, от чието оцеляване има нужда градът. Трябва да кажем истината – подобни хора толкова повече стават такива, каквито не мислят, че са, колкото по-малко мислят. Защото те не познават наказанието за несправедливостта, което най-малко би трябвало да не знаят. То не се състои в това, което си мислят – налагане с пръчка и смърт. Такива наказания ги сполетяват и без да са сторили зло. Думата е за наказание, което е невъзможно да се избегне.
Теодор: Кое е то?
Сократ: Макар че тези два образеца действително са пред погледа ни, това че благочестивият е най-щастлив, а безбожният най-нещастен, хората не виждат, че е така, и от наивност и крайна глупост не забелязват, че с несправедливите си дела се разподобяват от благочестивия и се уподобяват на безбожния. Затова именно биват наказани да живеят живот по тази , мярка на която се уподобяват. Но нека да им кажем, че ако не се отърват от своето красноречие и след смъртта им откаже да ги приеме онова чисто от злини място, ще пребивават винаги в живот, подобен на самите тях, негодни, общувайки с негодни*. Но като хитреци и умници те ще смятат, че тия работи им ги говорят някакви глупаци.
*В този пасаж Платон има предвид исложеното във „Федър” учение за реинкарнацията и за постепенното очистване и издигане на душата до извъннебесната реалност. (Бележки към Диалози т.IV)Теодор: Точно така, Сократе.
Сократ: Знам, знам, друже. Едно такова нещо обаче им се случва. Ако трябва в тесен кръг да си дадат сметка и да изслушат за какво ги укоряват и ако решат по мъжки да изтърпят това продължително време, а не страхливо да побягнат, странно е, че тогава, божествени мой, те накрая признават, че не са съгласни с онова, което говорят. Цялата им реторика някак увяхва, така че човек по нищо не би ги отличил от деца. Впрочем нека да оставим тези работи – те и без това са встрани от разговора ни. Иначе могат да потекат все повече подобни въпроси и да залеят нашата първоначална тема. Нека, ако и ти смяташ така, да се върнем към предишния въпрос.
Теодор: За мене, Сократе, не е по-неприятно да слушам за подобни неща, тъй като човек на моята възраст лесно ги следи. Но щом като смяташ, да се върнем към разговора.
Превод Богдан Богданов
Платон „Диалози” том IV НАУКА И ИЗКУСТВО, София 1990)
Качено на сайта iztoknazapad.com на 25.02.2014
‘
Уолт Уитман
ЩЕ ДРЪЗНЕШ ЛИ СЕГА, ДУША
Ще дръзнеш ли сега, душа, да тръгнеш с мен към непознати краища, където няма почва под нозете ти, и път не води?
Където няма карта, ни водач, ни глас да прозвучи, нито ръка да те докосне, нито лице да разцъфти, ни устни, ни очи?
Не я познавам, о, душа и ти не я познаваш, празно е пред погледа ни, там всичко чака, несънувано, в ония краища, в недостижимата земя!
Додето се разхлабят всички връзки, останат само вечните – Пространството и Времето, и няма мрак, нито притегляне, ни сетива, нито окови, да ни приковат.
Тогава ний ще се разпукнем с вик и ще заплуваме в Пространството и Времето, подготвени за тях, достойни, равноправни най-подир (о, радост, плод на всичко!), да ги изпълним, о, душа!
из „Блажена смърт“
Превод от английски Цветан Стоянов
Уолт Уитман – Стръкчета трева НАРОДНА КУЛТУРА 1965
Качено на сайта iztoknazapad.com на 21.12.2013
Папа Франциск I
Съществуващата политическа и икономическа система е порочна.
Съществуващата политическа и икономическа система изначално е порочна, защото нарушава библейската заповед „не убивай“!
Такава икономика убива. Защото става така, че не се смята за новина смъртта на стар бездомен човек, който не е могъл да намери убежище от лошото време, а е новина понижаването с два пункта индекса на фондовия пазар. Това е въпрос на пренебрегване. Можем ли ние пасивно да наблюдаваме как се изхвърлят хранителни продукти, когато толкова много хора страдат от глад? Това е въпрос на неравенство. Днес всички са подчинени на закона на конкуренцията и оцеляването на най-приспособените, докато тези, които притежават власт се облагодетелстват за сметка на тези, които са лишени от власт. В резултат маса хора се оказват пренебрегнати и маргинали – без работа, без възможности, без начин да излязат от тази ситуация.
Такава икономика убива. Защото става така, че самите човешки същества се използват, и сетне се изхвърлят като потребителски стоки в тази култура на „еднократно използваните вещи.
от посланието Evangelii Gaudium (Радостта на Благата Вест)
Превод Shi-jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.12.2013
,
Франческо Петрарка
„СОНЕТИ ЗА ЖИВОТА НА МАДОНА ЛАУРА”
LXI
Благословен да бъде оня хубав ден
и времето годишно, мястото, часът,
красивата страна, където първи път
от две очи аз бях завинаги пленен.
Благословена – мъката, що сетих в мен,
когато от Амур бях стигнат в своя път,
стрелата му трептяща, струната, лъкът
и мястото дори, където бях ранен.
Благословени – думите, които аз
на моята любима посветих тогава,
въздишките, сълзите, всички изпитания,
благословени – стиховете, писани в захлас,
и песните, които пях за нейна слава,
и мислите ми – в плен на нейните желания.
Превод от италиански на Драгомир Петров
ФРАНЧЕСКО ПЕТРАРКА – СОНЕТИ НАРОДНА КУЛТУРА 1959
Качено на сайта iztoknazapad.com на 10.11.2013
,
Олдъс Хъксли
КОМЕНТАР на реплика Садху Шундар Сингх за философския провинциализъм на европейците.
Децата Божии са такива прелестни, но и такива странни, такива мили, но и такива ограничени.
Садху Шундар Сингх
Към такова заключение е бил принуден да дойде най-знаменитият от новопокръстените индуси след няколко години общуване със събратята-християни. Разбира се, има не малко достойни изключения: и все пак , даже образованите протестанти и католици като правило проявяват самоуверен провинциализъм, над който бихме могли да се посмеем, ако не причиняваше такава голяма вреда на истината и любовта към ближния. Само преди сто години почти никой от европейците не знаеше санкрит, пали или китайски. Невежеството на европейските учени напълно оправдаваше техния провинциализъм. Днес, когато са налични достатъчно количество малко или много адекватни преводи, за провинциализма няма причини и оправдание. И въпреки това, по-голямата част от европейските и американските автори на книги по религия и метафизика пишат така, като че освен евреи, гърци и християни от средиземноморския басейн и Западна Европа никой и никога не се е занимавал с тези проблеми. Това, проявяващо се през двадесети век, съвършено доброволно и осъзнато невежество не само е абсурдно и позорно; то носи в себе си опасност за обществото. Както всяка друга форма на империализъм, теологическият империализъм е заплаха за мира по целия свят. Властта на насилието не ще се прекрати дотогава, докато, първо, всички човешки същества не започнат да изповядват една и съща философия за живота; второ, докато Вечната философия не започне да се приема за най-висш общ фактор на всички религии; трето, докато привържениците на всички религии не се откажат от идолопоклонническата философия на временното, под слоя на която отделните религии погребаха философията на вечността; четвърто, докато целият свят не се откаже от политическите псевдорелигии, които поставят висшето добро в бъдещето и оправдават и поощряват с това всякакви извършвани в настоящето време злодейства, като средства за постигане на желаните цели. Ако всички тези условия не се съблюдават, то никакви политически планове, никакви хитроумни икономически разчети не могат да предотвратят възобновяване на войните и революциите.
Олдъс Хъксли ВЕЧНАТА ФИЛОСОФИЯ
Превод Shi-jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 09.11.2013
Константинос Кавафис
СЕВЕРНОТО КАФЕНЕ
До масата над вестника наведен,
самичък в северното кафене,
седи старик злочест и бледен.
И мисли съкрушен от свойта старост,
как малко вкусил е от тези дни,
когато имал сили и другари.
Сега е стар и безнадеждно морен.
А все пак времето когато бе млад,
като че беше вчера.Колко скоро!
Тъй хитро всичко Разумът отне му.
Измамникът коварен и злорад повтаряше му:
Утре! Имаш време!
И колко устреми възпрени,
колко изгубени възможности!
Как той за всеки минал миг си спомня с болка.
Превод от гръцки на Стефан Гечев
Качено на сайта iztoknazapad.com на 18.10.2013
.
За непостоянството на французите
Франция премахва всички исторически паметници, напомнящи й по някакъв начин за предишния режим, включително имената на улиците. Наполеон постави на Вандомската колона своята статуя; следващите режими я замениха с нещо друго. Когато Комуната дойде на власт, тя въобще премахна колоната; сега Републиката възстанови колоната и я увенча с каменна фигура, изобразяваща не знам вече какво – може би френското непостоянство.
Марк Твен „Писма от земята“
превод Тодор Вълчев изд.Христо Г. Данов – Пловдив 1968
Качено на сайта iztoknazapad.com на 07.10.2013
НИРВАНА
Б. Пеневу
Спят вечните води, безбрежните води – бездънни,
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
и бродим ний наоколо безсънни,
и тръпнем пред безмълвните им бездни.
Спят вечните води, бездънните води – безбрежни,
над тях се не навеждат хоризонти мрачни…
И впиваме ний поглед безнадеждни,
и тръпнем пред догадките си здрачни.
Предвечните води, всевечните води – кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни…
Но страх ни е да пием, нас – страдални,
безсънни, безнадеждни, знойно жадни.
Пейо К. Яворов
Качено на сайта iztoknazapad.com на 18.04.2013
Проблемът за растящата диспропорционалност между човечеството и човека,………..
„Марксизмът, екзистенциализмът, постмодернизмът решават всъщност един и същи проблем: проблемът за растящата диспропорционалност между човечеството и човека, вида и индивида, диспропорция, формулирана като „отчуждение“ и „проклятие на частната собственост „, „некомуникативност“ и „царство на абсурда“, „изчезване на реалното“, „царството на симулакрумите (изображение без същността или качествата на оригинала).“. (М. Епщейн)
„Информационният взрив и травмата на постмодернизма” – Михаил Епщейн
Качено на сайта iztoknazapad.com на 08.02.2013
,
Когато хората престанат да вярват в Бога…..
Когато хората престанат да вярват в Бога, това не означава, че те не вярват в нищо, те вярват във всичко.
Умберто Еко
Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.07.2012
.
На къде върви това страхотно шествие?
В отношението на сегашните мислители към това, което се нарича механичен прогрес, забелязваме промяна. Възхищението е смесено с критика, самодоволството е отстъпило на съмнението, съмнението преминава в тревога. Има недоумение и разстройство, както у човек, изминал дълъг път и чак тогава разбрал, че е взел погрешен завой. Да се върне е невъзможно. Как да продължи? Къде ще се окаже, ако продължи по този или онзи път?Един представител на приложната механика може да бъде извинен, ако изрази нещо като разочарование с каквото – сега отстрани – наблюдава стремителното шествие на открития и изобретения, от които е изпитвал удоволствие. Не е възможно да не се запита: Накъде върви това страхотно шествие? В края на краищата каква е целта му? Какво е вероятното му влияние върху бъдещето на човешката раса?
1 Септември 1932 година
Sir Alfred Ewing – Председател на Британската асоциация за подпомагане напредъка на науката.
(Цитатът е от „Изследване на историята“ т.1 – Арнълд Тойнби, превод Иво Гарвалов)
.
Най-широко разпространената житейска философия……
Най-широко разпространената житейска философия престана да намира основата си в класическите духовни произведения и правила на аристократичното добро възпитание и сега се формира от авторите на рекламни текстове, които си поставят само една задача – да убедят всеки и всички да бъдат екстровертни и толкова алчни, колкото е възможно, защото само вечно недоволните от себе си хора са склонни към прекарване на времето си по безумен начин и са готови да похарчат пари за тези вещи, които рекламодателите желаят да продадат.
„Религия и темперамент“ – Олдъс Хъксли
Качено на сайта iztoknazapad.com на 29.05.2012
.
„Стъкленият охлюв” Милорад Павич
Езикът е само карта на мислите, чувствата и спомените на човека ….
Както всички карти езикът е стотина хиляди пъти умалена карта на онова, което се опитва да изрази. Стотина хиляди пъти стеснена картина на човешките чувства, мисли и спомени. На тази карта моретата не са солени, реките не текат, планините са равни, а снегът по тях не е студен. Вместо урагани и ветрове там е нарисувана само мъничка роза на ветровете…..*
*Превод на Христиана Василева. Книгата е на издателска група „Agata-A”- 2000 г.
Качено на сайта iztoknazapad.com на 7.05.2012
Към карта на сайта / към началото на страницата