Татьяна П. Григорьева 
Към публикации чан/дзен във facebook
Съдържание на страницата:
Татьяна Григорьева „Китай, Русия и всестранният човек“ (Китай, Россия и всечеловек)
из Предговор на автора
Квадратура на кръга (парадигма на квадрата)
……Гръцки модел на света (парадигма на квадрата)
Татьяна Григорьева
Китай,Русия и всестранният човек
из Предговор на автора
Причината за успеха на китайската цивилизация, която също така наричат „конфуцианска” е в основаването и върху традицията – културна, мирогледна, която има зад себе си не едно хилядолетие. В нейната основа лежи „И Дзин” – „Книгата на промените, която обхваща в 64 хексаграми променящите се състояния в резултат на различните съотношения на двете космически сили Ин и Ян, с които всеки човек трябва да се съобразява, за да не отпадне от Пътя. „Пътят е едно Ин, едно Ян. Когато го следват, вървят към Доброто (Шан)”, е казано в древен коментар към И Дзин. Към съвършенство се върви само когато не се натрапваш на природата, а следваш нейните закони.
С мъдрост на древните им се е отдавало да избягнат едностранчивостта, да осъзнаят, че взаимното Равновесие, а не борбата, е Път към Хармонията. Затова са наричали Равновесието – Хе „съвършения Път на Поднебесната”, който, ако се следва, се избягват крайностите. Когато избягва крайностите, преодолявайки себе си, човек встъпва в триединство с Небето и Земята, изпълнява своето предназначение, одухотворява всичко, което съществува. Но само като измине своя Път изцяло и постигне Просветление е в състояние да узнае „волята на Небето”, да стане Троица с Небето и Земята. По този начин движението става не само по хоризонтала, но без да се променя нищо по същество, и по вертикала, по нова витка на спиралата.
В историята на Китай се е случвало какво ли не, но опирането върху Основата на традицията е позволила на държавната система да просъществува повече от две хилядолетия. Китайската цивилизация не само е издържала изпитанията на времето, но ни удивлява със своите успехи в настъпилото ново хилядолетие. Най-изтъкнати европейски учени, да споменем само Лайбниц и Нилс Бор, са намирали в китайските учения праобраз на съвременната наука. И съвременната наука намира в източната традиция потвърждение на своите открития; опознаването на непознатото придобива цялостно, духовно измерение.
Започвам книга, в която ще влязат в обновен вид трудове от различни години, с „Квадратурата на кръга” Опитвам се да покажа, как се съотнасят западното и източното знание, основаващи се на различни мирогледни постулати, като не забравям, че само различията водят към Единство. Символът на западния Път е квадратът. Оставен сам на себе си, квадратът раздробява действителността. В търсене на устойчивост раздробените части отново се съединяват, образувайки изкуствен свят, „втора природа”. Но всичко изкуствено, което има претенции да играе ролята на Цяло, е обречена на саморазпадане. Естествено е, учените да се замислят, как да се излезе от тази „задънена улица”, да се отиде „От Хаос към Подреденост”, да се спре процесът на раздробяване, който приема необратим характер. О. Тофлър в предговора към книгата на Илья Пригожин* с това заглавие пише: „Съвременната западна цивилизация достигна необичайни висоти в изкуството да разчленява цялото на части. Дотолкова е преуспяла, че забравя да ги сглоби заедно. И както казва Джоузеф Ниидъм, известен синолог, „манията към раздвоеност е „характерна за европейската шизофрения”.
*Белгийският физик и философ от руски произход Илья Пригожин е в основата на синергетиката, научна дисциплина, която, преодолявайки едностранчивостта на класическите науки, събира раздробеното в едно цяло. По своята същност това е нов тип мироглед: приемане на естествеността, спонтанността, законът за самоорганизацията, коеволюцията, – ненамеса в Природата, (натрапване, което е вредно и за Природата и за човека) – съгласуване на човешката дейност с нея.
Няма нещо, което го има в синергетиката, което да го няма в Дао. Науката придобива недостигащата ѝ половина, олицетворявана от Кръга, или източната Ин-ска форма на знание, което дава възможност да се уравновеси Ян-ската активност с Ин-ска съсредоточеност, логиката – с интуицията. Квадратът се уравновесява с Кръга, Земята се съединява с Небето, както предсказват, светците, мъдреците на Изтока и Запада. И това не би могло да не се случи, ако го има „Едно Ин, едно Ян – това е Дао!”, Дао – това Пътят на света и на човека.
След което ще се обърна към „Книгата на Промените” – И Дзин, притегателен център не само на китайската мисъл. В първия раздел ще предложа статии, написани преди тридесет години, на които сега им дойде времето. От тук и подзаглавието: „Обръщайки се към миналото, попадаш в бъдещето”.
Без да имаме представа относно нееднозначната логика на И Дзин, където едното не произтича от другото, а се съотнася или на принципа на контраста, както хексаграмите 11-а „Разцвет” и 12-а „Упадък”, или на принципа на възходящите витки на спиралата, 63-та – „Това е краят” и 64-а „Още не е краят”, трудно би била разбрана логиката на предлаганата книга. Да кажем, аз мога да повтарям някой фрагменти от китайски текстове, но в полето на Дао, където са постоянни Промените, по принцип повторението е невъзможно. По-скоро, това би било „показване” на друга негова страна. Затова и се говори за своеобразието на йероглифното мислене, пораждащо многозначни културни символи. Такъв текст, като Дао дъ дзин на Лао-дзъ, едва ли би могъл да бъде изчерпан, свидетелство за което са многобройните преводи. Вместо това е възможно да прекаля, повтаряйки любимите ми мисли на Св. Августин или на Николай Бередяев. Моля да бъдете великодушни и да ми простите.
Защо „Китай-Русия”, се подразбира. Тези две имена в последно време са често „в устата” на медиите. Загадка остава причината, защо китайската цивилизация така устремно се издига и отсъствие на такъв подем в Русия. Макар именно на Русия предсказваха духовен разцвет такива мислители, като Шпенглер, Вивеканада….. Навярно, така трябва да бъде. Да се надяваме на внезапен кризис, който възможно е, да накара ума да се разсъни. Според силите си, като разчитам не само на това, което зная, но и на интуицията си, ще се опитам да намеря отговор и ви каня да вземете и вие участие.
Но защо „всестранен човек”? Това е най-насъщният проблем. Казват: умният намира изход от трудно положение, мъдрият – не попада в него. Не е ли за това, защото няма мъдрост без състрадание? Състрадателният разум, а не икономиката ще избави света от кризите. Но все още най-добрите умове търсят изход от кризите и не го намират, забравяйки, че „човек е мярка за всички неща”, за добрите и за лошите. За даосите, човекът е „душа на нещата”, и ако душата не е наред, то страда целият свят. И затова си заслужава да се замислим каква е разликата между, да кажем, Конфуций и Аристотел, и защо в последно време има такъв голям интерес към конфуцианската и будистката етика. Не зная, има ли по важен въпрос от предназначението на човека и от този, съответства ли той на своето предназначение. И ще продължим да се мотаем между Небето и Земята, въобразявайки си, че това е Свободата. Затова се обръщам към Бердяев, постигнал тайната на Свободата и Творчеството. Едното не може без другото, няма го и самият Човек, колкото и да се опита той да убеди себе си в обратното.
Накрая темата, която пронизва книгата от край до край, – антропоцентризмът. Не само защото лъжливо избраният център не съответства на истинския и преобръща наопаки всички отношения. Хората привикват да живеят в преобърнат свят, нещо, което не го прави по устойчив. Дълго време преобладаваше мнението, че цивилизацията преминава през същите етапи, през които преминава и човекът: раждане, достигане зрелост, стареене и умиране. Тази схема следва и Освалд Шпенглер в своята забележителна книга „Залезът на Европа”. Но, на първо място, на процес на стареене са подхвърлени не всички цивилизации, а само тези, които са изеасли на антропоцентрична почва. Пример за това са цивилизациите на Индия, Китай, Япония. На второ място, и в човека има нещо, което не е подхвърлено на изчезване, остава след като него го няма вече във физически план. На това са обърнали внимание руските философи, обсъждайки книгата на Шпенглер, малко преди да бъдат изселени от Русия през 1922 година……
.
Квадратура на кръга (парадигма на квадрата)
Великият квадрат няма ъгли.
Лао-дзъ
В самото словосъчетание „квадратура на кръга” има някаква клопка или, да кажем, нещо подвеждащо, утвърждаващо превъзходството на квадрата над кръга, което само по себе си е противоестествено*. Ако се възползваме от символиката на древните китайци, то кръгът е Небето, а квадратът – Земята, и те прекрасно съжителстват, когато всеки от тях си е на мястото. Невъзможно е да се обхване безкрайното с крайното – вероятно това отговаря на „логиката на квадрата”, но не и на логиката на Цялото. Може да се обгърне Земята от Небето, но не и обратното**.
*Математическият проблем с квадратурата на кръга се състои в невъзможността практически, с помощта на пергел и линийка да се построи квадрат, равен по площ на даден кръг. В (x = R√ π,) числото „х” не е алгебрично число. (от 1882 г. числото π най-накрая е признато за ирационално число.
**Този проблем, над който от около 3000 години си „трошат” главите: математици и геометри, е нерешим, защото вторичното, частното (квадрата) се опитват да го уподобят на изходното, идеалното (кръга). Възможно е, чрез Едното да разбереш всичко (всяко), но не и чрез всичко (всяко) – Едното
Към тези размисли се върнах, когато разбрах, че съгласно Хагската конвенция от 1954 г., трите кръга в Знамето на Мира на Н. К. Рьорих, били заменени с правоъгълник, при това пресечен от два диагонала. Обяснението било, че този знак би бил по-забележим при охрана паметниците на културата, причината лежи по-дълбоко, в първичните структури на съзнанието или в тези архетипове, към които привлече вниманието К. Г. Юнг и които предопределят поведението на хората.
Този прост, на пръв поглед факт, ме убеди, за съществуванието на две мирогледни парадигми, които условно можем да наречем парадигма на квадрата, идваща от гърците, и парадигма на кръга – от китайците. И двете се губят в глъбините на вековете, при това почти едни и същи (примерно VIII- III вв до н.е.- т. е, същото „осево време”, което според К. Ясперс, говори за дълбокото единство на културите на Изтока и Запада). Двете начални нагласи на съзнанието са създали различни картини за света, които са взаимно допълващи се, и само те заедно съставляват Цялото – по закона за висшата необходимост, да го наречем „Дао” или „предвечна хармония” (по Лайбниц).
.
Гръцки модел на света (парадигма на квадрата)
Гея най-напред роди равната шир
На Звездното Небе, Уран, за да я покрие отвсякъде
И да служи за сигурно жилище на боговете
Всеблаженни.
(Хезиод „Теогония“
Небето се оказало не само осквернено (синът на Гея скопил Уран), но било и унижено, поставено на второ място по отношение на Земята, така както Космосът е вторичен по отношение на Хаоса. Аеций напомня думите на Емпедокъл: „Космосът (т. е, светът като подредено цяло) не представлява цялата Вселена, но съставлява само някаква малка част от Вселената, останалата част е необработена материя”. Органично възниква геоцентризмът – малцина от гърците се съмняват, че Земята е център на света. (Длъжни сме да направи уговорка, в Гърция действително „има всичко”; макар и в качество на алтернативно мислене, привично било да се търси истината при стълкновение на страните, така че става дума за доминираща форма на съзнанието, идеален модел.)
Естествено мисълта на гърците е ориентирана към битието: „Съществува битие. Небитие не съществува”, при това според Парменид Битието е неизменно, вечно. Лао-дзъ казва: „Всички неща се раждат от Битието (ю), Битието се ражда от Небитието (у) (Дао дъ дзин, 40). Гърците категорично не допускали това, което за китайците е било най-съществено: всичко идва от Небитието, от един непроявен свят. Тъй че всичко вече съществува като възможност, така че не необходимо да се изобретява нищо, а да се съсредоточим във Вселената, да се вслушваме в нейния беззвучен глас, за да не отпаднем от нея. В Непроявеното е заложена Небесна Програма, която предопределя характера на живота на Земята.
От тук идва при китайците методът на Недеянието, ненарушаването на естествения ритъм.
Попитали У Baн Би (226-249) „Ако у (отсъствие) лежи в основата на всички неща, защо Конфуций не казва нищо по този въпрос, докато Лао-дзъ говори за това непрекъснато?” На това У Ван Би отговорил: „Съвършено мъдрият (Конфуций) се отъждествява с у (отсъствие) и е разбрал, че не може никого да научи на това, затова бил принуден да говори само за ю (наличие)”.
Китайците са се ориентирали към Неизменното, към вечните закони, за което се говори в първата станца на Дао дъ дзин: „Иявеното Дао (Път) не е постоянно (истинско) Дао”. Или: изявеното, светът на нещата, не отразява в пълна степен законите на Вселената. Докато гърците в най-голяма степен се опират на това, което се е изявило, което може да се потвърди по опитен път или с логически доказателства. Едва през ХХ век – ако изключим апофатическото богословие философията, науката се опитват да преосмислят Нищото като олицетворение на непроявения свят, за което свидетелства разбирането по нов начин на вакуума във физиката. Само древните китайци са вярвали в изконата моралност на неизявения свят, в небесната Хармония, която трябва да се осъществи на Земята с усилията на Пробудения човек (това, което в гръцката мисъл е внесло Християнството – „Благата вест” – Евангелието.
Макар Демокрит да е признавал (покрай атомите) пустотата, тя е противоположна на това, което китайците разбират под пустота – неизявена пълнота, нещо, противоположно на вибриращия свят, (когото К.Е. Циолковески сполучливо нарича разцетрована нула). Ако за китайците Пустотата е Великото Единно, изначалното лоно на съществуващото, за гърците пустотата е това, което разделя нещата. По същия начин по който безпределното (айперон) на Анаксимандър не прилича на безпределното Дао или Великия Предел (Тайдзи), когото наричат още „Безпределен „ Тай сюй”. От безпределното гърците са се нуждаели като опозиция в двойка с пределното, нещо което е намерило място в първата от десетте двойки на Питагор: „безпределно-пределно”. Което ще рече, че е необходим предел, за да може безпределното да се осъществи в света на нещата, подвластни на човека.
Не случайно Плотин е наричал „двойката” на Питагор първа опозиция и „дързост”, причината, послужила за разпадане на Единното на множество, и така както умът е отпаднал от Единното, така е отпаднала и душата от ума.
Да си припомним и склонността на гърците към „четворката”, образуваща квадрат, (не напразно са я наричали свещена.) Емпедокъл, Аристотел признават четири първоелемента (огън, вода, земя, въздух) и четири основни науки (аритметика, геометрия, астрономия и хармония) В основата на творчеството лежи числото, геометрическото въображение, обусловило характера на изкуството, архитектурата, музиката, отношението към пространството и времето.
Защо гърците са предпочели квадрата? Ако прибегнем до „хипотетически-дедуктивния” метод на гърците, то необходимостта от квадрата може да се обясни с такива, да речем, причини, като отхвърлянето на безкрайността и на всяка неопределеност, което, много е възможно, да е свързано с допускането на изначалния Хаос. Ако външното по отношение на Земята е неподредената стихия, хаосът, то естествено е желанието да се оградим от него, да създадем свой подреден свят, за да постигнем стабилност. (Докато Мъдреците от Изтока са признавали само един вид устойчивост – „неустойчива устойчивост”: нещо може да бъде устойчиво, ако непрекъснато се променя, следвайки вселенския ритъм.
(следва продължение)
Превод Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 18.11.2016
Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта