Изток на запад

изкуство – преводи на български

Към карта на сайта

Стр. 2, 2.1, 2.2, 2,3

Съдържание на страницата:

Завет (на Огюст Роден)

Новото у Роден – Уводни бележки на Любен Пинтев към изданието на „Изкуството“ от 1919 г.

Завет (на Огюст Роден)

Младежи, вие, които искате да сте служители на Красотата, ще бъдете зарадвани, може би, да намерите тук поуката от един дълъг опит.

Обичайте предано големите майстори,които са ви предхождали.

Поклонете се пред Фидий и Микеланджело. Възхищавайте се от божественото спокойствие на единия,от мъчителното неспокойствие на другия. Възхищението е като силно вино за благородни души.

Пазете се обаче да подражавате на по-старите от вас. Като уважавате традицията, съумявате да различите това,което тя съдържа като неизменно и вечно богатство: любовта към Природата и Искреността. Това са двете силни страсти на гениите. Те всички обожаваха Природата и никога не лъжеха. Така традицията ви подава ключа,с помощта на които ще се измъкнете от рутината. Самата традиция ви препоръчва да се допитвате постоянно до действителността, но ви забранява да се подчинявате сляпо , на който и да било майстор.

Нека Природата бъде ваша единствена богиня.

Имайте в нея пълна вяра. Знайте,че тя никога не е грозна и се старайте да и бъдете верни.

Всичко е прекрасно за художника, защото във всяко същество във всяко нещо неговият проникващ поглед открива характера,вътрешната истина, която прозира през формата. А тази истина е самата красота. Изучавайте добросъвестно:не ще пропуснете да намерите Красотата,защото ще срещнете Истината.

Работете с голяма упоритост.

Вие, скулптори, укрепете в себе си чувството за дълбочина. Умът трудно свиква с това понятие. Той си представя ясно само повърхнините. За него е мъчно да си въобрази формите и в дълбочина. Там е обаче вашата задача.

Преди всичко установете ясно големите плоскости на фигурите, които скулптирате. Подчертайте силно посоката, която давате на всяка част на тялото, на главата, на раменете, на таза,на крайниците. Изкуството изисква решителност. Чрез ясно очертани линии, които изтегляте в пространството, вие ще постигнете дълбочината. Когато вашите плоскости са установени, всичко е намерено. Статуята ви живее вече. Подробностите се раждат и се разпадат след това сами по себе си.

Когато моделирате, не мислете никога за повърхността, а за релефа.

Нека вашият ум смята всяка повърхност като завършек на един обем, които я определя отвътре. Въобразявайте си формите като насочени към вас. Целият живот иде от един център, после израства,разкрива се целия отвътре навън.Също така в изящната скулптора се чувства винаги един могъщ вътрешен подтик. Това е тайната на античното изкуство.

Вие, художници, наблюдавайте нещата също така в дълбочина. Гледайте например един портрет, рисуван от Рафаело – когато този майстор представя една фигура, той закръгля линиите на гърдите и така дава илюзията за третото измерение.

У всички велики художници се чувства пространството. В представата за дълбочина е тяхната сила.

Помнете това :няма линии, има само обеми. Когато рисувате, не се занимавайте никога с контурите, а с релефа. Релефът управлява контурите.

Работете без почивка. Трябва да се разсипете от работа.

Изкуството е само чувство. Но без познаване на обемите, на пропорциите, на боите, без навика на ръката най-важното – чувството е парализирано. Какво ще направи най-великият поет в една чужда страна, чийто език той не знае? Между новото поколение художници има много поети, които за нещастие отказват да се научат да говорят. И затова те само мънкат. Търпение! Не очаквайте вдъхновението. То не съществува. Единствените качества на художника са неговата мъдрост, внимание, искреност, воля. Изпълнявайте вашата работа като честни работници.

Бъдете правдиви,младежи. Но това не значи: бъдете безсмислено точни. Има една лоша точност – точността на фотографа и отливането. Изкуството обаче започва с вътрешна истина. Нека всички ваши форми, всички ваши бои предават чувствата.

Художникът, които се задоволява да измами очите и който послушно възпроизвежда ненужните подробности, не ще стане никога майстор. Ако вие сте посетили някое италианско campo santo, забелязали сте, безсъмнено, с каква детинщина скулпторите, натоварени да украсят гробовете, се силят да копират в своите статуи бродериите, дантелите плитките на косите. Те, може би са точни, но не са прави, защото не затрогват душата.

Почти всички наши скулптори напомнят скулпторите от италианските гробища. В паметниците по нашите обществени места се виждат само рединготи,маси, табуретки, столове, машини, балони, телеграфи. Никаква вътрешна истина, значи никакво изкуство. Отвращавайте се на тази вехтошарница.

Бъдете дълбоко, смело правдиви. Не се колебайте никога да изразите това, което чувствате, дори когато се намирате в противоречие с приетите схващания. Може би няма да ви разберат отначало. Но вашето усамотение няма да трае дълго. Приятелите ще дойдат скоро при вас: защото това, което е дълбока истина за един човек, е също истина за всички останали.

Но,никакви гримаси, никакво кривене, за да се привлече публиката. Само простота, само откровеност.

Най-хубавите сюжети се намират пред вас: те са тези,които познавате най-добре.

Моят прескъп, велик Еужени Кариер, които ни напусна тъй рано, рисуваше гениално жена си и децата си. Достатъчно му беше да възпее майчината любов, за да стане велик. Майстори са тези, които гледат със собствените си очи това, което всички са видели, но които знаят да видят красотата там, където тя минава незабелязана от другите.

Лошите художници си поставят винаги чужди очила.

Най-важното е да се трогваш, да обичаш,да се надяваш, да тръпнеш, да живееш. Да бъдеш човек, преди да бъдеш художник. Истинското красноречие осмива красноречието, казваше Паскал. Истинското изкуство осмива изкуството. Аз отново вземам за пример Еужени Кариер. В изложбите най-често картините са само живописване: неговите изглеждаха сред другите като отворени прозорци към живота.

Вслушвайте се в истинските критици. Вие ще ги разпознаете лесно. Те са тия,които ще затвърдят у вас съмнението, с което сте обкръжени. Не се поддавайте на тези, които вашето съзнание не признава.

Не се опасявайте от лъжливите критици. Те ще вдигнат приятелите ви. Ще ги накарат да размислят за симпатията, която имат към вас, и ще я проявят още по-решително, когато узнаят причините за нея.

Ако вашият талант е твърде нов, вие ще наброявате отначало малко привърженици, а ще имате цяла тълпа неприятели. Не се отчайвайте. Първите ще тържествуват, понеже те знаят защо ви обичат; другите не знаят защо сте им омразен; първите са пристрастени към Истината и непрекъснатото и печелят привърженици, другите не проявяват усърдие да преодолеят едно погрешно мнение; първите са упорити, вторите са непостоянни .Победата на Истината е сигурна.

Не губете времето си в създаване на светски или политически отношения. Вие ще видите много от вашите събратя, достигнали чрез интриги почести и богатство; но те не са истински художници. Някои между тях обаче са твърде интелигентни и ако вие се заловите в борба с тях, ще изразходвате толкова време, колкото и те, с други думи – цялото ваше съществуване не ще остане тогава нито една минута, за да бъдете художници. Обичайте страстно вашето призвание. Нищо не е по-хубаво от него. То е много по-възвишено,отколкото обикновеният човек предполага.

Художникът дава велик пример.

Той обожава работата си. Неговата най-ценна награда е радостта от добре извършеното дело. Светът ще бъде щастлив, само когато всички хора ще имат душите на художници, с други думи, когато всеки с радост ще върши своето дело.

Изкуството е освен това великолепен урок за искреност. Истинският художник изразява винаги това,което мисли, с риск да се сблъска с всички установени предразсъдъци.

Така той учи на искреност другите.

И тъй, представяте ли си какъв значителен напредък щеше да се постигне изведнъж, ако между хората цареше пълна искреност.

Как скоро обществото би се освободило от всички грешки и престъпления и как бързо нашата земя бе се превърнала в рай.

Авторизиран превод от Любен Пинтев (1919 г.)

Огюст Роден „ИЗКУСТВОТО“
Беседи събрани от Пол Гсел
ИЗДАТЕЛСТВО БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК 1968

Новото у Роден

(Уводни бележки на Любен Пинтев към изданието на „Изкуството“ от 1919 г.)

Новите условия при буржоазния строй промениха живота и характера на хората. Сантиментализмът и безделието се замениха от дейния и рационалния дух на новия човек. Трезвата мисъл, инициативата и практичността стават отличителна черта, а индивидуалността се изявява пълно. Силата личност сега взема преднина пред титлата и благородството на рода.

Огюст Роден е най-яркият представител на този още млад буржоазен строй с всички негови характерни страни. По своя мироглед, по своята структура неговото творчество не се движи между изкуството на Фидий и Микеланджело, както той самият е предполагал, а има едно ново отношение към света и живота. То е чуждо както на възвишената и и спокойна антична скулптура, която търси идеалния човек с неговите добродетели, така и на титаните на Микеланджело, които се опълчват срещу злото и тъмнината. Изкуството на Роден е стъпило здраво на земята. То предава реалността без разкрасяване, а живота такъв, какъвто е – суров и брутален. Никаква идеализация, никакви промени, защото те фалшифицират истината. А истината, както и да изглежда, когато е предадена със средствата на изкуството, се превръща в красота.

Роден е надарен с изключителни способности и воля за работа, със силни чувства и дълбока мисъл. Високо етично съзнание и обич към човека – това е духовният строеж на тази изключителна личност. През своя дълъг живот Огюст Роден непрестанно работи, наблюдава и изучава природата. Той е успял още от рано да я разбере и обхване както никой от своите съвременници. Затова пък тя се е отблагодарила щедро, като му е открила своята същина и развила до краен предел неговите заложби. Предаността и любовта към натурата и старанието да я предаде правдиво и точно го увличат. Той изобразява всичко с изумителна вещина и точност и вече в знаменитото си произведение Пробуждане* връзката с реалността е пълна и най веществена. Това е крайният предел на осезаемостта на натурата. Още една стъпка и изкуството ще се овеществи напълно и ще загине. Усетил опасността, Роден променя посоката на своите търсения и намира истинския си път. Сега външната прилика от равноправен елемент в неговото изкуство става средство, за да се изяви истинския духовен човек. Всяка форма, всеки жест и движение стават израз. А неговите вещи ръце с удивителна точност запечатват художествената правда. Пробуждане става едно действително пробуждане на гения на този голям французин с цялото му своеобразие.. Оттук започва неговият бърз възход и голямата дълбочина на неговото творчество, за да стигне в Балзак и Гражданите на Кале кулминационната си точка. С тези две произведения, които ще останат едни от най-значителните в човешкия дух, Роден е можал да каже всичко, да изяви напълно своя гений. И наистина Балзак – това е лавина от духовна сила, приела веществен образ, едно дълбоко откровение. В Гражданите на Кале е предаден осезаемо патриотичния дълг, моралната сила и величието на саможертвата. Това е фонтан от скръб и обич към народа.

* The Awakening Man или The Vanquished Man, другите названия на скулптурата на Роден The Age of Bronze – Бронзовият век (бел. Shi-jian).

Творческата реализация на именития майстор е също своеобразна и нова. Докато Фидий и Микеланджело виждат образа заключен в грубия камък и чрез отнемане на излишното го освобождават, Роден и тук върви по друг път. Неговата замисъл се проектира в пространството в няколко основни плоскости, по които след това се наслагва материалът, наситен с неговото богато чувство. Това става толкова бързо и така безпогрешно, че подробностите веднага намират своето място, Глината се натрупва в едри маси и на лепки, които дават богата и разнообразна фактура, ту спокойна и нежна в преливащи се повърхности, ту груба с дълбоки прорези. Тя обаче има винаги мекотата на плътта, твърдостта на ставите и лекотата на облеклото. Такова нещо се случва за първи път. Бронзът възкръсва, става жив, той намира своя създател. Затова пък поради характера и структурата на камъка мраморните му произведения не носят силата на неговия темперамент. Творческата стихия на Роден е бронза и единствено в него той е излял своеобразието на своята пластична чувствителност. Тук именно е направен големия скок в новото отношение към скулптурната форма. Още от силуета на творбата познаваме новото. Пред нас не са вече спокойните и гъвкави контури от творбите от миналото, а насеченият и ъгловат силует на бъдещето. Старата хармонична и уравновесена композиция е заменена с нова, сурова, но много по-убедителна, изненадваща в своите маси, които нахлуват в пространството, движат се, действуват. Ние не виждаме вече изисканата форма, изяснена във всичките си детайли, със спокойната и гладка повърхност на рутината. Сега тя е загрубяла с неточни, но изразителни пропорции, със силни и дълбоки подчертавания, неспокойна и неравна, огъната от горещия темперамент на автора, сякаш буря е преминала над творбите му. Изкуството на Роден се движи винаги в рамките на реалността. Неговите герои са обикновени хора с физика и отличителни черти, със свои духовни особености, достойнства и слабости, със своя съдба, но техните пориви и усилия са благородни. Тези хора са живи, дълбоко психологични и човечни, затова са понятни и близки до сърцето.

Влиянието на Роден върху съвременното изкуство е огромно. То надхвърля границите на родината му, границите на Европа и въздействуват решително върху скулптурата на целия културен свят. Творчеството му става обект на подражание, но също така и трамплин за нови търсения и направления. Със своите прогресивни и естетически ценности то надхвърля времето си и ще си остане винаги живо.

Любен Пинтев (1919 г.)