Изтокът, познат и непознат 
Съдържание на страницата:
Какво е това чань, какво е това дзен……. (записки от един бележник от началото на 70-те години).
(Още в сайта „Изток на запад“ за Евгения Завадская – „Восток на Западе“)
.
Какво е това чань, какво е това дзен….
.
МАХАЯНА: Стремежът към лично усъвършенстване е несъвършен идеал, идеалът е бодхисатва, същността е любящо сърце, целият свят се явява обект на тази любов.
ЛАНКАВАТАРА СУТРА
.
МАХАЯНА: Нещата в своята съкровена същност не могат да бъдат названи или обяснени, те не могат да бъдат адекватно изразени в каквато и да е словесна форма. Те се намират извън сферата на възприятието и не обладават отличителни черти. Те са абсолютно тъждествени и не са обект на изменение и разрушение.
ЛАНКАВАТАРА СУТРА
МАХАЯНА: Не съществува реално битие на индивидите взети по отделно, а всичко се обхваща от единна трансцедентна реалност, индивидът е само твърде илюзиорна проява на тази реалност.
ЛАНКАВАТАРА СУТРА
МАХАЯНА: Светът на опита е феноменален и нереален, трансцедентната реалност се възприема само на външното ниво на потока на живота и смъртта, на нивото на опита и чувственото знание, истинската и същност е непознаваема.
ЛАНКАВАТАРА СУТРА
k
МАХАЯНА: Всичко в потенцията на Буда…… Не съществува нито едно живо същество, което да не притежава природата на истинската реалност.
ЛАНКАВАТАРА СУТРА
ЧАНЬ: Истинската реалност не се разчленява на части и затова не може да бъде постигната постепенно, а озарява човека в цялата си пълнота в едно мигновение.
ДАО ШЕН V в
ЧАНЬ: Истинската мъдрост не е род знание, защото истинската реалност не притежава свойства и не може да бъде обект на познание. Мигновението е единственото реално съществуване на нещата, защото в предишния и в следващия миг това е едно друго нещо. Пролетта не става лято, а лятото сменя пролетта.
СЕН ЧЖАО IV в
МАХАЯНА: Истинската реалност пронизва всичко съществуващо, затова всяко частно, единично, е единно.
ЛАНКАВАТАРА СУТРА
ЧАНЬ: Духът на Чань е като вкуса на чая. Чайната церемония е антиритуал, интимно общуване с Бога.
БОДХИДХАРМА V в
ЧАНЬ: Препредаването на истината е извън писмото и речта, не зависи от словото и буквата. Предаването на мисълта от ум в ум и съзерцаването на собствената съкровена природа е осъществяването на състоянието Буда.
БОДХИДХАРМА V в
ЧАНЬ: Несъизмеримост на думите с истинския смисъл на нещата, които те се опитват да изразят, само непосредственото (извън условностите и ограничеността на какъвто и да е външен знак) въплъщение на истината; познание на самия себе си като единствен надежден път за постигане на абсолютната реалност.
БОДХИДХАРМА V в
ЧАНЬ: Духовната практика трябва да се разбира като седяща медитация при максимално лишено от зрими образи съсредоточение – цзочань бигуань.
БОДХИДХАРМА V в
ЧАНЬ: В подобната на безкрайна водна площ единна субстанция се вливат много потоци, разпенвани от вълните на страсти и светска суета. Истинният дух е като земна твърд – единствена опора на човека. Физическото тяло на човека е подобно на град, а сетивата – вратите на този град. Властвува над тази земя – дух и над този град – тяло изначалната природа (синь). Истинската мъдрост (праджня) е като порой, чиито буйни потоци съкрушават като треви със слаби корени слабите духом, а изпълва с нови сили хората силни духом като да са дървета с дълбоки и мощни корени. Заблудите и ересите човешки са като мъгла, закриваща слънчевата светлина – мъдрост. И само вятърът на просветлението може да разсее мъглата на заблудите и да даде възможност на слънцето отново да сияе с мъдрост.
“ЛЮЦЗУ ТАНЬЦЗИН” ХУЙ НЕН VI в
ЧАНЬ: Обектът се явява обект за обекта,
Субектът се явява субект за обекта.
Знай, че относителността им,
Почива в абсолютно единна пустота.
В единната пустота те не се разделят,
Не може да се каже – това и това.
Ако духът е постигнал истината,
Десет хиляди неща са единни в своята природа.
Едно във всичко и всичко в едно.
“СИНЬ СИНЬМИН (ДОВЕРИЕ НА ДУХА)” СЕН-ЦАН V I в
ЧАНЬ: В единното не съществува дуализъм – съществуващо – не съществуващо, в него се сливат и съществуващото и не съществуващото. И този синтез е ставане, течение, път – Дао, защото в тази система единното се мисли така че то винаги става, а не е.
“ЛЮЦЗУ ТАНЬЦЗИН” ХУЙ НЕН VI в
ЧАНЬ: Прямотата, непосредствеността (чжи) на духа (синь) е обител на ДАО – абсолюта.
“ЛЮЦЗУ ТАНЬЦЗИН” ХУЙ НЕН VI в
ЧАНЬ: Съществува само единното, то не се състои от части и не е цяло. Щом няма части, то няма нито начало, нито край, тъй като те биха били негови части. Единното е неограничено и безпределно, безформено и без цвят, не пребивава нито във времето, нито в пространството. Единното не се отличава от себе си и не е тъждествено с друго, не е причастно към съществуванието, то е само потенция на съществуванието.
“ЛЮЦЗУ ТАНЬЦЗИН” ХУЙ НЕН VI в
ЧАНЬ: Единното не е нито това, нито онова, нито друго. Единното се изявява в множество феномени, то е естественото начало присъщо на всичко. Намира ли се това множество на профаническо или на трансцедентно, то е иманентно на всичко, защото всичко е единно. Единното изначално е безименно, непознаваемо, неговият знак е мълчанието.
“ЛЮЦЗУ ТАНЬЦЗИН” ХУЙ НЕН VI в
ЧАНЬ: Категориите шуньята и татхагата са свързани с двуединната същност на абсолюта – единното. Когато единното започне да се осмисля, то може да осъзнава като съществуващо – татхагата, но само тогава когато се мисли и като не съществуващо – шунята. Единното, когато се изявява в своята двуединна същност – то е абсолют, в който всичко възниква, пребивава и прекратява своето съществувание, то обхваща всички феномени, пространствената и временната форми, слънцето, луната, звездите и цялото многообразие на неща в света.
“ЛЮЦЗУ ТАНЬЦЗИН” ХУЙ НЕН VI в
ДЗЕН: Съотношението на субективното и обективно начала, личното, индивидуалното и универсалното се изявяват в системата на ДЗЕН като единство на структурата на макро и микросвета и като тъждество на тези светове, неразчлененост на субекта и обекта. Своего рода корелат на абсолюта се явява висшето индивидуално начало. Изначалната природа на човека – син – е основа на всичко. Човекът пребиваващ в света се осъзнава във философията Дзен като осмислящ себе си в света и извършващ действия в този свят; т.е, като променящ себе си и света.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: “Теорията на мигновението” е основана на това, че животът се осъзнава като поток, непрестанно менящ своя състав, а извън временната вечност се изявява само в бързо летящото време. Истинният, т.е, просветлен, дух е уподобен в Дзен на пустотата (шунята) и се осъзнава в своята най-висша функция като абсолют, световен дух. Априорно присъщи на духа са особен ред свойства. Най-важното и определящото от тях е премахване на опозицията на просветеност и невежество, добро и зло, истина и лъжа. Духът, синь, е уподобен от Хуй нен, на светилник, и неговата цел, както и на духа, е да свети, да осветява. Всички деяния на духа са изключително вътрешни, извън феноменални, не проявяващи се действия.
“JAPANESE AND CHINESE BUDDHISM PHILOSOPHY” O.ROSENBERG
ДЗЕН: Характерно за просветления дух (синь) е прямота, непосредственост (чжи). Между истината и духът, който я познава не съществуват посредници – нито пространствени нито временни; истината се открива мигновено и по същество се оказва тъждествена на духът, който я познава.
“THE SPIRIT OF ZEN” A. WATTS
ДЗЕН: Акцент върху вътрешния ритуал, противопоставящ се на външната религиозност, отличава ДЗЕН като етическа система. Тази система се отвращава от изкуствеността, позата, всеки външен знак на вътрешната значителност.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: Непричастността на духа може да бъде двойствена: на ниво дхьяна (чань) тя се изразява като отстраненост от размишления над феномените на битието; на ниво самадхи (саньмей) непричастността на духа означава съсредоточение върху собствената изначална природа, на познанието сам себе си. Чань (Дзен) е преди всичко духовна практика при минимален външен израз.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ЧАНЬ: Най-високо се почита в Чань етическото значение на познанието на истината. Рязко се противопоставят заслугите на хората и тяхната добродетел. Никакви, даже най-благородните външни деяния, съгласно учението Чань, не прави човека добродетелен. Идеята за изкупление на греха с добри дела или мисълта за оправдание на злодеянията извършени за бъдещо благо е дълбоко чужда на Чань.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ЧАНЬ: Доброто и лошото са единни, и това е разбрал само Шень-хуй, следвайте го и не ме оплаквайте.
“ЛЮЦЗУ ТАНЬЦЗИН” ХУЙ НЕН VI в
ЧАНЬ: Последователят на Чань трябва да се потопи в света, а не да се затвори сред стените на манастира, да остане чист сред греховността на света, който го има в излишък във всеки от нас, и затова чисто външното отстранение от нея е чиста илюзия. Еднакъв грях е съсредоточението върху феномените и самодоволната отстраненост от греховността света.
“ЛЮЦЗУ ТАНЬЦЗИН” ХУЙ НЕН VI в
ДЗЕН: Етическият принцип на ЧАНЬ (ДЗЕН) се заключава в утвърждаване равенството на хората в тяхната изначално чиста природа, което води до приравняване на добрата мисъл с доброто дело, отрицание на оценъчната иерархия на деянията. В рамките на ДЗЕН етически признак на просветление на човека е неговото отношение към смъртта. Целта на духовната практика се осъзнава в ДЗЕН като освобождаване на човека от света на относителните оценки, т.е, от света на доброто и злото, истинното и лъжливото, тъгата и радостта, живота и смъртта.
ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ЧАНЬ: Никои, даже най-благородни външни деяния, не правят човека достоен, не го правят добородетелен. Грехът не може да се изкупи с добри дела, днешните злодеяния не могат да бъдат опростени с бъдещи добри дела.
БОДХИДХАРМА V в
ДЗЕН: Основа на дзенската етика е принципа на тъждественост на обекта и субекта. Човекът с истински морал не отделя себе си, живия, младия и здравия от този, който си отива от този свят, болния и стария. Скръбта при смъртта и радостта от живота пребивават в живота неразделно, смъртта непрекъснато отнася живота. Мъдрият не трябва да се бои от смъртта и оплаква умрелите. Смъртта и раждането съществуват във всеки единен миг на битието.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ЧАНЬ: Последователите на Чань трябва да останат чисти сред греховността на света, която я има в излишък във всеки от нас и, затова чисто външното излизане от нея е илюзия. Грях е, както съсредоточаването върху феномените, така и самодоволното разграничение от греховността на света.
“ЛЮЦЗУ ТАНЬЦЗИН” ХУЙ НЕН VI в
ДЗЕН: В естетиката на Дзен се утвърждава принципът на равенство на творческата активност на твореца и творческата активност на възприемащия изкуството, доколкото съгласно Дзен, в творческия процес най-важното е да видиш, да създадеш образ в своята душа. Да го запечаташ е второстепенна работа, да видиш означава да създадеш, възприемането на изкуството е своего рода творчество.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: В древно китайския паметник “И Цзин” творческите превръщания, измененията и лекотата се обозначават с една и съща дума “и”. Най-важният естетически принцип на ДЗЕН е лекотата. Художественото произведение не се създава, а се получава. Затова изпълнителската техника включва в себе си като задължително свойство безискуствеността. Художникът трябва да се избави от съзнанието “аз правя това”, да достигне пълна непосредственост.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: Познанието на истината, причастността към нея, не изисква изключителни условия. Предметът на художественото усвояване може да бъде най-обикновен, практически всякакъв. Дзенската естетика утвърждава аристократическа простота и изисканост.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: На дзенското изкуство са чужди аналитичните построения. Това не е път от множество към множество, а стремеж да се въплъти истината с един удар на четката, това е път от множеството към единното, от сложното към простотата.
Съзвучността на художника с целостността на битието се въплъщава като импровизация, не изискваща никакви научни термини и системи. Всяка система е препятствие. Истината се разкрива тогава, когато не я търсят. Водещият принцип на дзенското творчество е непосредствеността на творчеството и оттам широката достъпност на изкуството. Но това не означава примитивизъм и вулгарност, напротив – то предполага изтънчен вкус, естетично образование, то е понятно на посветените, но посветен може да бъде всеки, защото то не изисква ученост, която да подпомага разгадаването ребусите на символите.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: Художникът не е в състояние да изрази себе си в изкуството и това е един от източниците на недоизказаността, незавършеността на произведението. Недоизказаността не е художествена задача или маниерност, а естествен резултат от творчеството. Незавършеността, недоизказаността, естетическият намек не само усилват ролята на възприемащия изкуството, но и правят възприятието много индивидуално, неповторимо като самия творчески процес.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: Дзенското изкуство не е илюстрация на философска притча или догма. Художникът не се обръща с молитва към бога преди началото на творчеството си , той служи на бога с това, че твори. Художникът и в това не се отличава от останалите смъртни, той върши своята работа и с това е “причастен към Тайната”. Етическата цялостност на личността на твореца спонтанно намира израз в творението, затова в естетиката Дзен утвърждава принципът на неразривност на етическото и естетическото, тя не познава съмнението – съвместими ли са Геният и Злодейството.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: С творчеството на Ван Вей е дадено началото на монохромната живопис, която става господстваща в изкуството на школата Дзен. В тази живопис линията и петното са най-важните средства за художествено изразяване. С неговото име е свързано и възникването на пейзажния жанр в китайската живопис и поезия.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ЧАНЬ: “За живописеца обикновеният туш е най-висшето.”
ВАН ВЕЙ VIII в.
ДЗЕН: Пантеизмът на учението ДЗЕН насочвал вниманието на художниците и поетите към природата, която се почитала като обител на истината и абсолюта и съзерцанието на природата се считало като най-добрият път за познание на истината.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: В областта на структурата на стиха и живописния свитък Ван Вэй е положил началото на най-важния принцип на единството на противоположностите. В стиха този принцип се изразява в строгата последователност на знака и паузата, като паузата играе не по-малка семантическа и ритмическа роля, отколкото иероглифическия знак. В живописта това е съчетанието на петната и щрихите направени с туш и незапълнената повърхност на свитъка.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: В дзенското изкуство се утвърждава принципа на интимно общуване с природата, с нейната тиха и мека, даже делнична красота. Настроенията предадени чрез пейзажа често са тъжни или тревожни.Тази живопис без живопис се отличава с изискана простота и не многословие, тя представлява, условно казано, дзенска “икона”, т.е, изображение постигнало висшата реалност.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: “Пустотно-бялото” (кунбай) на живописния свитък е, съгласно художествените принципи на чань, отразяване на Небето (горната част) и Земята (долната част), между които в средата на свитъка се разгъва животът на Човека. Но Небето и Земята не са пасивни, те се вмъкват със своята бяла пустотност (то ли облак, то ли разляла се река) в главното изображение. Тази значимост на паузата и пустото пространство се обяснява с това, че изкуството чянь утвърждава принципа на намека и недоизказаността, който въвлича възприемащия като съучастник в творчеството.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: В цветовете на сливата мей е включен образ символ, в това е техната същност (ци). Цветовете са построени по принципа ян – светлото начало, както и Небето, докато дърветата, техният ствол и клони, така, както и Земята, са основани на принципа инь – тъмното начало. Най-често венчелисчетата са пет, но съществуват и особени, причудливи форми. Цветната дръжка, от което израства цветчето, символизира Тайцзи (Абсолюта). Правостоящата чашка, тази част, която подържа цветчето, символизира саньцай (трите сили на света – Небето, Земята и Човека) и съответно се рисува с три точки. Цветът, който израства от чашката, олицетворява усинь (петте елемента) и затова се изобразява с пет венчелистчета.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: В дзенското изкуство се утвърждава принципа на интимно общуване с природата, с нейната тиха и мека, даже делнична красота. Настроенията предадени чрез пеизажа често са тъжни или тревожни.Тази живопис без живопис се отличава с изискана простота и немногословие, тя представлява, условно казано, дзенска “икона”, т.е, изображение постигнало висшата реалност.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: С името на Башо (XVII в.) е свързан разцвета на особена форма на стиха, роден в Япония в рамките на изкуството ДЗЕН – тристишията хокка (хайку). Тези знаменити тристишия съдържат не повече от десет думи, които образуват стихотворение по схемата: 5 – 7 – 5 срички. Тези стихотворения са най-пълно въплъщение на дзенския принцип на намека и недоизказаността, те не могат да бъдат възприети без мислено продължение на читателя, в контекста на асоциациите.
На гол клон,
Врана стои самотна.
Есенна вечер.
Това тристишие на Башо, е и пестеливо нахвърлен пейзаж, и образ на самота, скръб, тъга. Това стихотворение, подобно на живописен свитък от дзенски художник, съчетава единичното и общото, панорамата и характерния детаил.
“ВОСТОК НА ЗАПАДЕ” ЕВГЕНИЯ ЗАВАДСКАЯ
ДЗЕН: Дълго може да се говори за вода, но от това не ще се навлажни устата. Може най-подробно да се обясни природата на огъня, но от това няма да се стопли тялото.Без да се докосне до истинска вода и истински огън, човекът не може да познае същността на тези неща. Даже обяснение, основаващо се на знание от книгите, не ще задълбочи това познание. Храната също може да бъде описана в подробности, но тя не ще задоволи глада. Едва ли може да се постигне истинско разбиране, като се опираме на обясненията на другите.
ПИСМА НА ДЗЕН НАСТАВНИК ДО МАЙСТОРА В БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА – ТАКУАН СОКО
ДЗЕН: Въпреки че имуществото може да зарадва душата ни, нашето най-голямо богатство е животът. Затова, когато последният миг наближава, ние сме готови да се откажем от всичко, което притежаваме, за да съхраним своя живот.
ПИСМА НА ДЗЕН НАСТАВНИК ДО МАЙСТОРА В БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА – ТАКУАН СОКО
ДЗЕН: Аз не мога да видя планината Фудзи, ако дебело дърво я закрива. Но как би могло огромна планина като Фудзи да бъде скрита от едно единствено дърво? Аз не виждам планината Фудзи защото дървото стои в полето на моето зрение и стеснява моя кръгозор. Ние продължаваме да мислим, че дървото скрива планината Фудзи, макар, в същност, това да се дължи на стеснения ни кръгозор.
Когато не разбират същността на нещата, хората с умно изражение на лицата осмиват тези, които разбират. И макар да изглежда, че те се надсмиват над другите, в действителност те се надсмиват над себе си. Но, в крайна сметка, това разбират само тези, които истински разбират.
ПИСМА НА ДЗЕН НАСТАВНИК ДО МАЙСТОРА В БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА – ТАКУАН СОКО
,
ДЗЕН: Всяко зърно ечемик може да покълне, но ако редом с него няма почва и вода, то, въпреки че обладава всичко необходимо да стане зряло растение, то никога няма да стане такова.
Когато съзнанието на човека и обективният свят се обединят, раждат се мисли, които, на свой ред пораждат други мисли. От тези мисли възниква и се развива физическата форма. Нашето тяло не е нещо чуждо за нас, паднало от небето.
ПИСМА НА ДЗЕН НАСТАВНИК ДО МАЙСТОР В БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА – ТАКУАН СОКО
/
ДЗЕН: Не се бойте от нищо. Този, който се бои, го преследват несполуки. Понякога страхът е допустим в ежедневието. Но в отговорни моменти дръжте страха далеч от вас. Изпитате ли съмнение дори за миг, ще претърпите поражение.
ПИСМА НА ДЗЕН НАСТАВНИК ДО МАЙСТОР В БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА – ТАКУАН СОКО
.
ДЗЕН: Прозрението на будизма, революционно и до днес, се състои в това, че животът и смъртта съществуват в ума и никъде другаде.
КНИГА КАК ДА ЖИВЕЕМ И КАК ДА УМРЕМ – СОГЬЯЛ РИНПОЧЕ
.
ДЗЕН: Понякога хората предполагат, че по време на медитация не бива да има нито мисли, нито емоции; а когато те възникнат, то те се дразнят и обиждат сами себе си, като мислят че са претърпели несполука. Но нищо не може да бъде по-далече от истината. Има такава тибетска пословица: “Не може да се иска месото да е без кости, а чаят – без листенца чай” Докато съществува умът, ще има и мисли и емоции.
КНИГА КАК ДА ЖИВЕЕМ И КАК ДА УМРЕМ – СОГЬЯЛ РИНПОЧЕ
ДЗЕН: Ученик пита своя наставник: “Учителю, как да практикувам просветление в ежедневието си?“
“Като ядеш и спиш”, – отговорил учителят.
“Но, Учителю, всеки човек яде и всеки спи.”
“Но не всеки яде, когато яде, и не всеки спи, когато спи.”
От тази история произхожда знаменитата дзенска пословица: “Когато аз ям, ям, когато аз спя – спя.”
КНИГА КАК ДА ЖИВЕЕМ И КАК ДА УМРЕМ – СОГЬЯЛ РИНПОЧЕ
ДЗЕН: Същността на Дзен Будизма – това е откровение, без посредството на Светото Писание, независимост от думите и буквите, пряко общуване с духовната същност на човека, постигане на съкровената природа на човека и съвършенството на Буда.
. ДЗЭН-БУДДИЗМ – ДАЙСЕЦУ СУДЗУКИ
.
Подбор и превод: Shi-jian