Изтокът, познат и непознат  

Към карта на сайта

Стр. 1, 2, 3, 4, 5, 6

Съдържание на страницата:

Eдно стихотворение на Оуян Дзиун по мелодията „Южен край “–  превод Евгений Карауланов
Едно стихотворение на Сян Хао  по мелодията „Като сън“ – превод Евгений Карауланов.
Китай – океан от информация – Людмила Славчева (Китай днес)
Едно стихотворение на Тао Юенмин – „Завърнах се при ниви и градини” – превод Евгений Карауланов.
Едно стихотворение на Ма Джъюeн – „Есенни мисли” – превод Евгений Карауланов.
Вратата към истинската Япония  – Откъси от книгата на Всеволод Овчинников „Ветка сакуры“ – „Японският хотел – рьокан“ – превод Славка Джерекарова
Едно стихотворение на Мън Хаожан – „Нощувам на река Дзиендъ” – превод Евгений Карауланов.
Японският дом  – Откъси от книгата на Всеволод Овчинников „Ветка сакуры“ – В сянката на навеса; Отопление по японски – хибачи и котацу; Японската баня – фуро; – превод Славка Джерекарова
Едно стихотворение на Гао Ци    „  Навестявам отшелника Ху” – превод Евгений Карауланов.
Японска калиграфия
Едно стихотворение на Шан Гуани   „На лунна светлина, по дигата на река Луо…” – превод Евгений Карауланов.

 

《南鄉子》                                                        По мелодията „Южен край“

岸遠沙平                                                          До далнината пясъчният бряг е равен.
日斜歸路晚霞明                                             Кòсо е слънцето – залезът осветява пътя обратен.
孔雀自憐金翠尾                                             Паун, от изумрудената си опашка във възхита,
臨水                                                                   във водата вторачен,
認得行人驚不起                                             пътникa разпознава – трепва, но не отлита.

 

歐陽炯 Оуян Дзиун (896 – 971)

Превод от старокитайски – Евгений Карауланов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.09.2014

 

《如夢令》                                                                   По мелодията „Като сън“

誰伴明窗獨坐                                          Самотен, край осветеното прозорче, кой ме придружава?
我共影兒兩個                                          Ведно сме там със сянката ми – двама.
燈盡欲眠時                                              Светилникът догаря, скоро ще заспя,
影也把人拋躲                                           дори и сянката ме изоставя.
無那無那                                                   Нямам избор, нямам избор!
好個淒涼的我                                          Колко много туй ме натъжава!

嚮滈   Сян Хао (ок. 1120)

Превод от старокитайски – Евгений Карауланов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.08.2014

 

.

 КИТАЙ – ОКЕАН ОТ ИНФОРМАЦИЯ

Извес­тно е, че от 35 години вече китай­ците са поели по уникален път, който успешно съчетава в себе си мар­к­сис­т­ките идеали с елемен­тите на пазар­ната икономика. Китайс­ките медии не са изк­лючение в това отношение. Основ­ните дейс­т­ващи лица на китайс­кия медиен пазар са големите дър­жавни кор­порации, но същес­т­вува и голям час­тен сек­тор. Официал­ните медийни фирми вече все повече са принудени да тър­сят и сами източ­ници за финан­сиране, а не да раз­читат само на дър­жавна суб­сидия или дотация.

В китайс­ките СМИ всички теми от общес­т­вения живот се обсъж­дат свободно и нашироко — от икономиката, през глобал­ната политика до живота на обик­новения човек. Затова един от най-големите проб­леми на жур­налис­тиката не е недос­татъч­ната инфор­мация, а пресищането с нея.

Съв­ременен прочит

Китай­ците вър­вят в крачка със светов­ните медии. Те имат същия дизайн, също преминават от хар­тия на елек­т­роника и интер­нет, а най-популярното списание е пос­ветено на новини от света. В страната се печатат всички меж­дународни „лъс­кави” издания — от лук­соз­ните свет­ски списания до светов­ноиз­вес­тни икономически вес­т­ници като „Уол­с­т­рийт джър­нал” и „Фай­нен­шъл таймс”.

В Китай излизат повече от две хиляди вес­т­никар­ски заг­лавия, над седем хиляди раз­лични списания (национални и провин­циални), същес­т­вуват повече от триста радио– и над хиляда тв канала, като голяма част от тях се рет­ран­с­лират чрез спът­ници както за територията на КНР, така и зад граница. Син­хуа е най-голямата телег­рафна аген­ция на Китай с тек­с­това и образна инфор­мация по теми от икономиката, вън­ш­ната и вът­решна политика, общес­т­вото, кул­турата, както и от всички други сфери на живота. В инфор­мацион­ната сфера са заети повече от половин милион души. След началото на рефор­мите в управ­лението на сред­с­т­вата за масово осведомяване за кратко време са съз­дадени повече от 15 вес­т­никар­ски кон­церна и 75 образователни тв цен­търа.

Нор­мативи

Днес в КНР същес­т­вува правова нор­мативна база за работата на медиите. С приетите нор­мативи, съот­вет­с­т­ващи на новата ситуация в страната, за пръв път в историята се гаран­тира осъщес­т­вяването на кон­с­титуцион­ните права на граж­даните за свобода на словото и печата. Реализацията на въп­рос­ните права е с уговор­ката за заб­рана на пуб­ликации, „нанасящи вреда на един­с­т­вото, териториал­ната цялост и суверенитета на КНР”.

Пазар­ната дейс­т­вител­ност е наложила своя отпечатък в света на медиите. В страната рязко се е увеличил броят на изданията — вечерни, сут­решни, младежки и рек­ламни. Стан­дар­т­ната преди за всички медии обществено-политическа инфор­мация вече активно се допълва с под­роб­ности от живота на чуж­дес­т­ран­ния и мес­т­ния политически, финан­сов и общес­т­вен елит, от раз­лични любопитни теми. Пряко се засягат остри вът­реш­нополитически теми, включително и проб­лемите, свър­зани с екологията, без­работицата, образованието, коруп­цията. Пресата и телевизията започ­ват да стават все по-конкретни и аналитични, стараят се да отговорят на политичес­ките, общес­т­вените и кул­тур­ните изис­к­вания на раз­нооб­раз­ните групи от населението. Така нап­ример Цен­т­рал­ната телевизия всекид­невно предава по 10 раз­лични канала, а кон­куриращите се с нея Пекин­ски и Шан­хайски тв цен­тър — съот­ветно на 6 и 5 канала.

Най-важната стратегическа задача за ръковод­с­т­вото на Дър­жав­ния комитет по печата на Китай е провеж­дането на по-нататъшни струк­турни реформи в отрасъла. Засилва се бор­бата срещу такива негативни явления като отк­ровено жъл­тия печат, пор­ног­рафията и нелегал­ната издател­ска дей­ност, включително и пират­с­ките печатни и елек­т­ронни издания. Успешно е осъщес­т­вена елек­т­ронизацията на китайс­кото общес­тво, като са съз­дадени ред нови влиятелни медии, съот­вет­с­т­ващи на светов­ния прес­тиж на КНР, способни успешно да се кон­курират на светов­ния медиен пазар.

Интер­нет

За впечат­ляващо кратко време новите вир­туални медии извисяват ръст. Популяр­ността на интер­нет бие всички мис­лими и немис­лими рей­тинги. На фона на относително статич­ните тем­пове на раз­ширяването на интер­нет общес­т­вото в Азия, китайс­кият бум предиз­виква въз­хищение, удив­ление и завист.

В страната има 850 милиона пол­з­ватели на интер­нет услуги. Освен това, ако се има пред­вид, че пър­вите китайски включ­вания в „мрежата” са едва от началото на 90-те години, става ясен смисълът на израза „китайско тех­нологично чудо”, който все още може да се чуе от устата на екс­перти и специалисти изтоковеди.

Набелязаните тен­ден­ции в политиката на Китай дават въз­мож­ност да се говори за китайско чудо не само от икономическа и геог­раф­ска гледна точка, но и от геополитическа. Заедно с невиж­дания икономически ръст, активно се въз­ражда „великият китайски дух”. Китай­ците, особено жителите на кон­тинента, все повече усещат себе си като велика нация. Успехите и пос­тиженията на страната, а най-главното — огром­ната потен­циална мощ, карат китай­ците да се чув­с­т­ват велика нация, нацията на ХХІ век. В този процес немалка роля се пада и на интер­нет.

Историята на китайс­кия интер­нет нераз­ривно е свър­зана с Пекин­с­кия инс­титут по физика на високите енер­гии. Уеб­сай­тът на инс­титута е най-старият и най-известният в Китай и зад граница. Страниците на инс­титута дават старт за много дър­жавни и тър­гов­ски уеб­с­т­раници. Много уеб­дизай­нери и админис­т­ратори от този сайт вече са важни правител­с­т­вени чинов­ници от цен­т­рове за интер­нет комуникации или са отк­рили свои соб­с­т­вени фирми.

В Китай същес­т­вуват няколко специализирани мрежи. Такава е научно-изследователската CSTNet, която обединява научни инс­титути, дър­жавни научно-технически органи и някои академични учреж­дения, включително и Инс­титута по физика на високите енер­гии. Мрежата е интересна с това, че именно там се е провело пър­вото включ­ване в интер­нет през май 1994 г. през

64-килобайтовата линия Sprint. Друга мрежа е образовател­ната CERNET. Тя обединява образовател­ните учреж­дения на Китай — от сред­ните училища до универ­ситетите в големите градове.

China Net и Golden Bridge Network са двете най-големи тър­гов­ски мрежи в Китай. Пър­вата е дър­жавна и обх­ваща повече от 50 на сто от пазара на интер­нет услугите в страната и предос­тавя интер­нет сер­виз на дър­жав­ните организации. В страната има повече от 100 хиляди интер­нет дос­тав­чика.

В края на 1996 г. интерак­тив­ните тех­нологии са включени в официал­ните планове за раз­витие на китайс­ката наука и тех­ника. China Net има свои филиали във всяка провин­ция, във всеки град и село. Освен това дър­жавата широко поощ­рява раз­витието на тър­гов­с­ките услуги в мрежата, особено на тези, свър­зани с дис­тан­цион­ното обучение, образованието и медицината. Приоритети в сферата на мрежовите услуги са бан­ките, но и елек­т­рон­ната тър­говия, раз­в­леченията, а и други области също се поощ­ряват.

Приоб­щаване

Инфор­мацион­ните тех­нологии сега са един от глав­ните инс­т­рументи за приоб­щаване на китай­ците към пос­тиженията на светов­ната кул­тура, наука и тех­ника. Днес по оценка на Китайс­кия интер­нет инфор­мационен цен­тър повече от 80 на сто от пол­з­вателите на интер­нет го имат като източ­ник за получаване на данни в областта на науката и тех­никата. При това 78 на сто от тях са млади хора на въз­раст от 21 до 35 години. Раз­бираемо е, че същес­т­вуването на как­вито и да е спънки в изпол­з­ването на интер­нет не е в интерес на китайс­ката дър­жава. Правител­с­т­вото е взело курс към тех­нологично превъоръжаване на промиш­леността и съз­даване на цяла мрежа от така наречените технико-индустриални пар­кове на високите тех­нологии по цялата страна. Още повече че интер­нет, пок­рай всичко останало, много успешно се вписва в пер­с­пек­тив­ните планове на Китай в областта на глобал­ното инфор­мационно присъс­т­вие.

В края на миналия век е пус­ната сис­тема за тър­гов­ски обяви, пол­з­ваща за основа сайта на минис­тер­с­т­вото на вън­ш­ната тър­говия на КНР. Тя става свръх­популярна за броени дни и пов­лича след себе си масовото внед­ряване на сис­теми за елек­т­ронна тър­говия в Китай. Сега вече има комуникационна инф­рас­т­рук­тура, която поз­волява повече от 80 на сто от всички сметки между пред­п­риятията, между фир­мите и населението да се осъщес­т­вяват пос­ред­с­т­вом елек­т­рон­ния обмен на данни.

Китайс­кото правител­с­тво официално провежда курс за „инфор­матизация“ на цялата страна. Всички начинания, свър­зани с инфор­мацион­ните тех­нологии, се привет­с­т­ват от дър­жавата. Огром­ното количес­тво раз­лични дос­тав­чици, уеб­с­тудии, интер­нет писатели (нова професия и източ­ник за попъл­ване на бюджета, особено на китайс­ките студенти) трябва да оформи пазара на интер­нет услуги и да го насочи в нуж­ната посока. Надявайки се на пазар­ните закони, влас­тите привет­с­т­ват усъвър­шен­с­т­ването на раз­витието на интерак­тив­ните тех­нологии.

Людмила Славчева
КИТАЙ ДНЕС приложение на вестник ЗЕМЯ

Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.06.2014

.

 

 

歸園田居 (五首)                                 Завърнах се при ниви и градини^¹
其一                                                                                     (I)

少無適俗韻                                       С привичното не бях съзвучен в младостта,
性本愛丘山                                       обичах изначално хълмовете, планините.
誤落塵網中                                       Погрешно се оказах в мрежите от суета,
一去十三年                                       а оттогава минаха тринадесет години^².

羈鳥戀舊林                                       Скърби в неволя птичката за старата гора,
池魚思故淵                                       тъгува в езерото рибката за свойте дълбини.
開荒南野際                                       Далеч на юг пустеещи земи да разора,
守拙歸園田                                       смирен завърнах се при ниви и градини.

方宅十餘畝                                       Около десет му^³ е като площ земята,
草屋八九閒                                       дом с осем – девет стаи, покрив сламен.
榆柳蔭後簷                                       От брястове, върби, засенчена стрехата,
桃李羅堂前                                       пред входа – праскови и сливи посадени.

暖暖遠人村                                       Селцето чезне надалече в мрака,
依依墟里煙                                       димът на тънки струйки се издига.
狗吠深巷中                                       Кучета по улиците глухи джавкат,
雞鳴桑樹巓                                       от връх на черница петел кукурига.

戶庭無塵雜                                       Отсъства суета във вътрешния двор,
虛室有餘閑                                       празни стаите, свободно време имам.
久在樊籠裏                                       Дълго време аз живях като в затвор,
復得返自然                                       сред природата отново се намирам!

  ^¹ Това е първото от цикъла пет стихотворения, които Тао Юенмин написал през 406 г., на четиридесет и две години, една година след като напуска държавните дела.
    ^² Поетът има предвид службата си като чиновник.
    ^³ Десет му – около 70 ара.

陶淵明 Тао Юенмин (365-427)

Превод от старокитайски – Евгений Карауланов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.09.2013

 

 

 

        秋思                                                                          Есенни мисли

枯藤老樹昏鴉                                                         Гарвани в здрача, сухи лиани на старо дърво.
小橋流水人家                                                         Нечий дом, под малко мостче поток се разлива.
古道西風瘦馬                                                         Западен вятър, по друм старинен конче дръгливо.
夕陽西下                                                                  Слънцето на запад отива.
斷腸人在天涯                                                         Човек накрай света – тъга сърцето му разбива.

馬致遠   Ма Джъюeн (1250 – 1321)

Превод от старокитайски – Евгений Карауланов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 15.08.2013

 

Вратата към истинската Япония

(Откъси от книгата на Всеволод Овчинников „Ветка сакуры“ – Москва 1971 г.)

Японският хотел – рьокан

Безнадеждно е да правиш опити за лично запознаване с домашния  бит на японците, ако имаш намерение да поживееш в някое семейство. Японците нямат обичай да канят гости в къщи. Дори за семейните си тържества те обикновено наемат специално помещение. Да се потопиш в атмосферата на истинската Япония е много трудно и заедно с това – много леко: достатъчно е да прекрачиш прага на рьокана, японския хотел. По своето предназначение рьоканът е подобрен модел на домашно огнище; това е заведение, което сякаш е монополизирало функциите на гостоприемството в тази страна.

В Япония рьоканите са толкова много, колкото и храмовете. Понеже нощуването в рьокан е най-дълбокото проникване в японския живот, достъпно за чужденците, всеки новопристигнал не бива да пропуща този случай.

Отдавна е отбелязано, че съвременната цивилизация поглъща местния колорит, заради който пътешественикът  пресича морета и океани. Туристическите хотели навсякъде си приличат както аерогарите. Разбира се в някой от тях ще ви стоплят, а в други ще ви разхлаждат. Униформата на портиера или на камериерката може да е украсена с някакъв национален мотив. Но креватът навсякъде си е  креват, а банята и клозетът са едни и същи, независимо от географската дължина и ширина, както и масите в ресторанта, където се закусва, обядва и вечеря, или креслата  в хола, където се пуши, прелистват се списания или просто се дреме. При всички вариации темата е една и съща. В този смисъл японският хотел прави изключение. За да се обясни какво е рьокан, най-добре е да се започне от противното. Това е хотел наопаки.

Във всеки друг хотел преди вечеря туристът си облича сакото, слага си вратовръзката и отива в ресторанта. Храни се в обща зала, а взема душ или се бръсне сам в стаята си. В рьокана гостите се мият заедно, даже в една и съща вода, а вечерят сами в стаята си. При това прието е за вечеря да не се обличаш, а да се събличаш, за да се чувстваш колкото се може по-непринудено.

Японският хотел като „машина на времето” ви отнася някъде в миналите векове. Самото влизане тук ви кара да мислите, че това е частен дом, в който не сте турист, а желан гост. Входът към рьокана обикновено е градинска ограда, почти неосветена, към която води извита пътечка между дървета и каменни фенери. Като стигнете до сградата, ще видите едва повдигнат над прага дървен под и строени на него редица обувки. Вътре има само дървен параван – без никакво бюро или дъска с ключове. Помнете тук вие сте гост! Щом е така не трябва да се удивлявате, че стаите в рьоканите не се заключват и не са номерирани, а носят всякакъв род поетични названия: на цветя, на планини или реки.

Щом изговорите магическата фраза, която човек казва пред всяка врата, на която е потропал: „Моля за  извинение”, хор от женски гласове веднага ще ви отвърне: „Добре дошъл.”

От този момент ще се почувствате или като зрител, или като участник в балетна сцена. Иззад паравана излизат, пристъпвайки ситно, няколко жени в кимона, всяка от които ви се покланя церемониално, просвайки се на пода пред вас. След това те, чуруликайки весело, ви помагат да се събуете. Поемат вещите ви и със същите ситни стъпки ви водят нанякъде.

От този момент трябва да се оставите в ръцете на съдбата. Тук няма да ви попитат каква стая искате, с вана или без, с излаз към градината или без такъв. И още по-малко ще се заинтересуват с какви пари разполагате. Вие също не трябва да питате кое колко струва. Като гост нямате право на избор. Само с благодарност получавате това, което ви предлагат. Прието е да се дава вид, че стопанинът оказва на гостенина възможното гостоприемство в замяна на доброволно парично пожертвувание от негова страна.

Липсата на възможност за избор се отнася не само за стаята, но и за яденето. Тук не бихте могли да си поръчате нещо по свой вкус, защото няма меню Просто ще ви поднесат ястия за вечеря или закуска по усмотрение на готвача, оставайки ви в неведение за тези приложения към нощувката. Единственото, което можете да си поръчате по своя воля е оризова ракия саке. Желаното количество саке ще бъде сгряно и поднесено към вечерята ви на определена цена.

Значи, повеждат ви към вратата, на която майсторски е изписан йероглиф: елха, вишня или нещо друго.Камериерката, коленичейки, грациозно отмества преградката и благоговейно пристъпяте вътре. В първия миг стаята буквално ви зашеметява със своята пустота, с голотата на всички свои плоскости. Дори не можете да решите, дали това е предел на изискания вкус или нещо като антре, което води към жилищното помещение..

Докато премисляте една от камериерките ви сваля сакото и със същата ловкост започва да ви сваля панталоните. Докато съобразите как да се държите в такава ситуация, тя вече ви е облякла памучно кимоно, завързала го е с колан и ви кани да я последвате във фуро.

Рьоканът не е просто хотел, тоест място за временно нощуване. Рьоканът е замислен като заведение, което би могло да даде на човека идеала за домашен уют, за който той може само да мечтае през ежедневието си. Този идеал тук не се изразява в обзавеждането, защото всички стаи в японските домове изглеждат еднакви; не е даже в угощението, защото японците общо взето са равнодушни към яденето.

Идеалът за тях преди всичко е в усамотението, тъй като това е най-недостъпният разкош в Япония, второ – възможността да се потопят не в тясната домашна дървена вана, а в някакъв необикновен мраморен басейн пълен с гореща минерална вода.

Макар че Япония е островна страна, доскоро тук не съществуваше обичай дните за почивка да се прекарват край морето. Дори нещо повече – морето за японците никога не е било свързано с романтични представи. То олицетворява само тежкия делничен труд.

За почивка и развлечение не ходят на море, а в планините, където има минерални води, за да се къпят пет-шест пъти в горещия басейн.

Що се касае до фуро, фантазията на собствениците на рьоканите няма предел. В Атами Рьоканът „Фуджия” има баня със стъклени стени, зад които плуват разноцветни рибки и се полюшват водорасли.

Никога няма да забравя рьокана в крайморското градче Ито, където попаднах мокър и измръзнал след цял ден пътуване под дъжда. Веднага ме заведоха във фуро и аз с удоволствие влязох в басейна. Там имаше вече двама японци. След малко забелязах, че главите им започнаха да се преместват към противоположния край на басейна, докато изчезнаха сред кълбетата пара. Поплувах след тях и попаднах в някакъв тунел, а след това видях клончета с листа, натежали от дъждовни капки. Погледнах нагоре и забелязах малко встрани каменен фенер, елха, която се полюшваше от вятъра – и чак тогава разбрах, че се намирам в градината.

Да лежиш в гореща вода, да виждаш над себе си тъмното нощно небе и дори да чувстваш върху лицето си хладината на дъждовните капки беше нещо изключително! Този контраст подчертаваше уютността на домашния бит на фона на лошото време!

 

 превод: Славка Джерекарова („Вишнево клонче“ – София 1972 г.)

Качено на сайта iztoknazapad.com на 15.08.2013

 

宿建徳江                                              Нощувам на река Дзиендъ

移舟泊煙渚                                           Край замъгления остров лодката пристава
日暮客愁新                                           и залезът отново скръбта ми умножава.
野曠天低樹                                           Небето над широкото поле при дървесата слиза,
江淸月近人                                           луната в бистрата река към мене приближава.

孟浩然  Мън Хаожан (689 – 740)

Превод от старокитайски – Евгений Карауланов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.08.2013

 

 

Японският дом

(Откъси от книгата на Всеволод Овчинников „Ветка сакуры“ – Москва 1971 г.)

В сянката на навеса

Японският дом е толкова самобитно съоръжение, че е трудно да се каже кой на кого е повлиял: дали обитателите на това жилище са изразили чрез него своята житейска философия или обратно – японският дом е сформирал своеобразните навици на тези, които живеят в него.

– Като решим  да си строим жилище – казват японците – най-напред разтваряме чадър във вид на покрив, за да пада сянката му на земята, а после се заселваме в тази сянка……..

Наистина японският дом е навес, при това навес над празно пространство През горещите дни може да ви се стори, че човекът в стаята просто е седнал сред своята градина, върху малко засенчено възвишение.

Японският дом е преди всичко покрив, който се опира върху скелет от дървени греди. Това е покрив върху пустота. Тук няма нито прозорци, нито врати, така, както ние ги разбираме, защото всеки момент, във всяка стая, три от четирите стени могат да се разтворят или приберат.

Когато такива, измъкващи се леко от гнездата си преградки служат за външни стени, тоест изпълняват ролята на прозорци, облепят ги с бяла оризова хартия, приличаща на цигарената, и ги наричат шьодзи. Подвижните преградки, които разделят вътрешните помещения и едновременно служат за врати, се облепват с плътна изрисувана хартия и се наричат фусума.

Малко е да се каже, обаче, че стените на японския дом могат да се разтворят, превръщайки го в нещо като беседка. Той действително е навес над пустота, защото подвижните му преградки ограждат само пусто пространство.

Когато за първи път влезеш в японско жилище, най-много те поразява пълното отсъствие на каквито и да било мебели. Няма нито дивани, нито кресла, нито столове, нито бюфети със съдове, нито гардероби, нито рафтове за книги – няма дори кревати.

Човек вижда само голото дърво на опорните стълбове и подпорите, тавана от рендосани дъски, прозрачните шьодзи, чиято оризова хартия меко процежда проникващата отвън светлина. Под босите нозе леко пружинират татами – твърди три пръста дебели постилки от сламени рогозки. Подът състоящ се от тези златисти правоъгълници е съвсем гол. Голи са и стените. Никъде никакви украшения, с изключение на нишата, където виси руло с някакво изображение (какемоно), а под него – ваза с цветя.

Веднага се питаш: какво е това? Дали декорация на самурайски филм, пресъздаваш атмосферата на Средновековието, или свръх съвременен интериор? Като се почне от презрителните отзиви на мисионерите от XVI век и се свърши с възторзите на много западни архитекти в наши дни, японският дом винаги е предизвиквал твърде противоположни съждения Едни го считат за най-целесъобразен дом, а други го мислят за най-отдалеченото от здравия смисъл вид човешко жилище.

Едно обаче е безспорно: традиционният японски дом в много неща е предугадил новостите на съвременната архитектура. Скелетната конструкция и подвижните стени едва наскоро получиха признание от нашите строители, докато подвижните вътрешни прегради и подът, който може да се сменя, все още са въпрос на бъдещето в архитектурата (книгата е издадена през 1971 г. – Shi-jian).

Четири столетия преди времето, когато Корбюазие за пръв път заговори за минимум пространство, необходимо на човека, такава мярка вече здраво е била вкоренена в строителната практика на японците. Татами не са нищо друго освен най-малката площ, върху която възрастният човек може да седи, да работи, да си почива и да спи. И доколкото рогозките за пода – татами в Япония имат веднъж за винаги установен размер: малко повече от един и половина квадратни метра, стаите в японските домове също имат точно определена площ: три, четири и половина, шест или осем татами. Следователно и целия скелет на зданието, гредите, опорните стълбове и прочие трябва да бъдат приравнени към тези установени по традиция габарити. Много преди времето, когато ние започнахме да мислим за стандартизация и фабрикуване на строителни детайли, те вече са съществували в японския бит.

Разбира се, както конструктивните особености на японския дом, така и традиционната стандартизация на съставните му части са породени поради постоянната заплаха от земетресения. Макар че дървеният скелет залита на всички страни при земните трусове, обикновено той е много по-устойчив, отколкото тухлените стени. Дори когато покривът се събори, такъв дом може без голям труд и разноски да се построи отново. Бързината, с която японците възстановяват жилищата си разрушени при стихийни бедствия е просто поразителна.

Кварталът със съвременни многоетажни жилищни домове, с които толкова много се гордееше град Ниагата, доста дълго стоя като паметник на земетресението от 1964 година. Многоетажните корпуси на зданието не се срутиха, понеже железобетонният им скелет се оказа достатъчно здрав, но се повалиха настрана, като дървета изтръгнати от бурята от корените си. Аз видях хора, които вървяха по стените на тези домове и измъкваха през прозорците багажа си като от чекмеджета..

Особеностите на японския дом са определени до голяма степен и от психиката на обитателите му. Подвижните стени отразяват стремежът им да се слеят с природата, вместо да се ограждат от нея. Първородната красота на небоядисаното дърво, на оризовата хартия и на сламените рогозки, както и сезонността на тези материали (прието е шьодзи да се лепят наново всяка година, а  татами да се сменят веднъж на две години) също напомнят за близостта с природата. Не само домашният бит но и приложното изкуство на японците е свързано с татами. Цялата вътрешна мебелировка на японското жилище се изработва така, че да съответства на фрактурата на сламените рогозки. Именно животът върху татами е довел до миниатюризацията в изобразителното изкуство, защото японецът е свикнал да се любува на картина или ваза с цветя, седейки на пода. Европейските мебели със своите кулообразни форми нарушават този традиционен естетически хоризонт. Да вземем за пример стола. Дали японците нарочно не са го включили в своите взаимствания от древен Китай? Чак хиляда години по-късно те са го възприели заедно с европейската цивилизация – и то не като къщна мебел, а като обзавеждане на училища и кантори. Дори владетелите на Япония от най-старо време са предпочитали да минават без тронове, седейки върху възглавници, сложени върху същите татами.

Колкото до креватите – първите им покупатели в Япония са били собствениците на публични домове. И досега креватът най-често служи на японеца само по време на сватбеното му пътешествие, когато отсяда в туристическите хотели или по време на любовните му похождения в евтини хотели извън семейното огнище.

Да използваш креват значи да използваш цяла стая за спалня – абсолютно неприемливо нещо за повечето японски семейства. Но дори богати хора си обзавеждат спални с традиционните татами, такива като на своите деди – и като тях спят без кревати.

Татами сякаш е основа на японския начин на живот.

Щом докоснат тази златиста рогозка, щом вдъхнат нейния своеобразен аромат, хората инстинктивно се превъплъщават. Позите им, жестовете им, думите им от само себе си се изпълват с духа на традиционна Япония.

Отопление по японски – хибачи и котацу

Японците казват, че са наследили особеностите на домашния си бит от своите далечни прадеди – обитателите на Южните морета. Те подчертават, че японският дом е запазил до наши дни стремежа на древния островитянин да живее на пода – по-точно, на открита площадка, защитена само отгоре.

Интересно е, че в горещ ден китайският селянин преди всичко сваля ризата си и се оголва до пояс, но никога не се разсъбува, докато японецът постъпва тъкмо обратно. Вместо сухата континентална горещина в Китай, тук, на  японските острови, преобладава влажен задух, затова човек предпочита да му се проветряват краката.

Японският дом е за лятото. Вътрешните му помещения  наистина добре се проветряват  по време на наситената с влага горещина Достойнството на традиционното японско жилище обаче изчезва през зимата, когато е пронизано от студените ветрове. В Япония е хладно цели пет месеца през годината – от ноември до март.

Струваше ми се, че японските острови, които се намират на географската ширина на Средиземноморието и при това край тях минава топло течение, трябва да имат по-топъл климат, отколкото Южна Испания или Мароко. Причината за относително студената зима тук е вятърът от Азиатския материк, който пренася студен въздух от Сибир. Той причинява бурите по крайбрежието срещу Японските острови, които го затрупват с дълбоки снегове.

Планинските хребети защитават от снеговалежи противоположното, тихоокеанското крайбрежие, обаче и там през зимата е ясно, но ветровито. Затова селските къщи се строят с гръб към вятъра и с лице към слънцето. По цялата южна страна на селските къщи почти винаги има  тясно дървено балконче, на което и стари, и млади се греят през слънчевите зимни дни.

Вечер или при лошо време доскоро единствената замяна на слънчевата топлина беше хибачи – глинен мангал с шепа тлеещи дървени въглища, който чужденците сполучливо наричат „призрак на огнище”.

Край този хибрид между пепелница и печка в най добрия случай можеш да си стоплиш ръцете.

Ако върху мангала с дървени въглища  се постави мрежа, а над нея ниска масичка, върху която се постели одеяло, ще се получи другата традиционна японска отоплителна система, наричана котацу. Членовете на семейството седят около котацу, вечерят или разговарят, пъхнали нозе под одеялото. След войната в японския бит навлязоха електрическите котацу, в които тлеещите въглени са заменени от инфрачервени лампи.

Общата концепция на отоплението обаче си остава същата. Японците сякаш са се примирили, че през зимата жилищата им са нетърпимо студени. На тях им стига да си стоплят ръцете и краката, без дори да помислят за отопление на стаята, в която живеят.

През зимните сутрини в Токио често може да се наблюдава как, преди да идат на работа, съседите разпалват на двора огън от стари сандъци или кутии и си сгряват гърбовете покрай него. Може да се каже, че по традиция в японското жилище не съществува отопление, а сгряване.

Японската баня – фуро

Чак когато почувствате на собствен гръб в какво се превръща близостта към природата на японския дом през зимата, разбираш значението на японската баня – фуро, главният вид самоотопление на японците. В ежедневието на всеки японец, независимо от неговото положение и богатство, няма по-голямо удоволствие от кисненето в дълбоко дървено корито напълнено с невероятно гореща вода. През зимата то често е единствената възможност за човека да се сгрее истински за цяло денонощие.

Във фуро трябва да се легне след предварително измиване, като в руска баня, и грижливо изплакване. Чак след това японците се потапят до шия в горещата вода, допират коленете си до брадата и блаженствуват в тази поза колкото се може по-дълго, докато тялото им стане малиненочервено. След такава баня през зимата не се усеща течението, от което се люшка и картината на стената, а през лятото фуро облекчава тялото от мъчителната влажна топлина.

След по-близко запознанство с японската баня възхищението ви от нея се поохлажда.. Докосването до дървото може би наистина е по-приятно, отколкото до емайла или фаянса на нашите бани, а дълбочината на фуро наистина позволява да се потопиш вътре до шията. Но главния недостатък на фуро е мръсотията – по дървото се полепват косми и сапунена пяна, а освен това самата форма на фуро не позволява да се измие и подсуши добре.

И до сега в селата се е запазил обичая съседките да топлят вода за фуро подред, за да икономисват и дърва и вода. По същата причина в градовете са построени и обществените бани. В Токио например те се ползват ежедневно от два милиона души.. Басейнът на такава баня, в която вечер има повече голи тела, отколкото вода, е главното място за общуване със съседите от махалата. Разменяйки си новини и събирайки топлина, съседите неохотно се прибират в своите неотоплени жилища.

 

Следва продължение………

 превод: Славка Джерекарова („Вишнево клонче“ – София 1972 г.)

Качено на сайта iztoknazapad.com на 09.08.2013

 

尋胡隱君                                                       Навестявам отшелника Ху

渡水復渡水                                                                       Вода, отново вода преминавам,
看花還看花                                                                       цветя, и още цветя съзерцавам!
春風江上路                                                                       С пролетен вятър по речния път,
不覺到君家                                                                       неусетно вашия дом наближавам.

高啟  Гао Ци (1336 – 1374)

Превод от старокитайски – Евгений Карауланов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 24.07.2013

 

 

Японска калиграфия

japancalligraphy.eu

Калиграфията е едно от уникалните изобразителни изкуства на Изтока. Тя е била пренесена от Китай в Япония през V век  и в продължение на векове  японците са изучавали и усъвършенствали майсторството на китайските калиграфи. Този вид изобразително изкуство освен художествените си достойнства притежава и дълбок философски смисъл.

В най-простия си смисъл калиграфията е изкуство да пишеш красиво. Майсторът с бамбукова четка и туш създава върху оризова хартия произведение на изкуството. То въплъщава хармония и красота.

Съотношението на простота и изящество – ваби-саби – един от основните принципи на източната естетика, ясно се изразява в калиграфическите работи. В източната калиграфия няма нищо случайно: за всяка черта* и точка е важно началото, направлението, формата и краят, важен е балансът между елементите и дори празното пространство ни говори много. Йероглифите са хармонични, пропорционални и балансирани.

Японските калиграфи са създали няколко нови стила за изписване на йероглифите, които се отличават с голяма изразителност и емоционалност.

Kaisho (каишо) означава устав. Чертите се пишат една след друга, отчетливо и уверено. Йероглифите са ъгловати, квадратни като форма.

Gyosho (гоишо) – полукурсив. Това е по-бързо писане. Чертите са плавни, закръглени.

Sosho (сошо) – курсив. Стремително писане с  няколко движения. Чертите са бързи, летящи.

Kana (кана) е отделно разглеждан стил – тънки, течащи във вертикала редове съчетаващи в себе си символите на фонетичното (сричково) писмо Hiragana (хиригана) и йероглифи Kanji (кандзи).

В основата на калиграфските стилове на Япония лежи изискването, че написания текст трябва да доставя естетическа наслада. Зрителното възприемане на текста не отстъпва на зрителното възприемане на картината и играе важна роля в смисловото разбиране на текста. За усилването на емоционалното въздействие на текста исторически са се утвърдили калиграфически изписвания при отделните литературни стилове:

• исторически трактати се записват с кайшо,
• пиесите се записват с причудливо закръглен, скорописен стил, разтеглен на ширина и присплескан по вертикала.
• стихотворни сборници се записват със скорописен стил кана, тънък, вертикален, разтеглен по вертикала. В настояще време този изящен стил на писане се използва за записване на стихове и старинни песни. Той  в по-голяма степен доставя естетична наслада, отколкото да е начин за  предаване на смисъл. Не всеки японец днес е в състояние да прочете тези стихове, далече не всеки калиграф владее този стил, но всеки е способен да оцени красотата на изтънчените елегантни линии.

         

Превод Shi-jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 19.07.2013

 

 

入朝洛堤步月                              На лунна светлина, по дигата на река Луо^¹, пристигам в двореца

脈脈廣川流                                            Дълго се гледаме с речната шир,
驅馬歷長洲                                            пришпорих коня през плитчината.
鵲飛山月曙                                            Излита сврака, над хълма луната блести,
蟬噪野風秋                                            звук на цикади, есенен вятър в полята^².

__________________
^¹ Приток на Хуанхъ, край императорския град на източната столица Луоян. Стихотворението е изпълнено със символи и алегории. Поетът отива рано сутринта на аудиенция в двореца с предчувствие за награждаването му със знатен чин.
^² Свраката е символ на добро предзнаменование, вестителка на щастие и радост. Блестящата луна олицетворява императора. Когато луната е ярка, звездите са малко, т.е в присъствието на голям мъдрец, малките хора са незабележими. Цикадата е символ на безсмъртие, илюстрира велики идеи. 

上官儀    Шан Гуани (608 – 664)

Превод от старокитайски – Евгений Карауланов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 16.07.2013

 

 

Към началото на страницата
Към карта на сайта