Изтокът, познат и непознат 

Към карта на сайта

Стр. 1, 2, 3, 4, 5, 6

Съдържание на страницата:

Елегия -древноегипетска поезия
Бай Дзю-и „Не са цветя цветята, не е мъгла мъглата“ – превод Евгений Карауланов.
Кратка биография на Фан Чън-да към  ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА ИЗ ПОЛЕТА И ГРАДИНИ – превод Евгений Карауланов, ШАМБАЛА ЕООД 2014 г.
Едно стихотворение от цикъла „Зима“  на Фан Чън-да – превод Евгений Карауланов.
Фрагмент от главата „Трудността да убеждаваш” от съчинението на Хан Фей-дзъ (? – 233 до н.е.) – „Възвишаване на скиптъра”.
Китайската писменост (йероглифите)
Лиу Чанцин „В снежната буря, през нощта, намерих подслон в Лотосовата планина“ – превод Евгений Карауланов.
Пророкът Мохамед и зет му Али“ – арабска приказка
Уан Аншъ „Сливов цвят“ – превод Евгений Карауланов.
Джордж Роули „Принципи на китайската живопис – Стил

 

 ЕЛЕГИЯ

Оригиналът на това стихотворение е на гръцки и е написан в Египет от може би елинизиран египтянин или от добре запознат с древноегипетската лирика грък, тъй като в това стихотворение има много мотиви и образи, несъмнено породени от древноегипетската поезия. (Бел. д-р И. С. Кацнелсон)

Артемидорос, сбогом! Аз няма вече
пак да целувам твоите устни, нито ръката,
която в сладък плен ме държеше.
Ти няма вече да ме поглеждаш с болка,
Артемидорос. Защо ме оставяш, мили?
Виж тук до тебе съм и си припомням
за часовете кратки – край Нил седяхме,
гледахме лястовиците как летят.

В Арсафовата* градина скитам без тебе,
дето за първи път се видяхме
и доверихме своя шепот на рибите,
на уханните лотоси, на всички гълъби -
хиляди гълъби в синевата.
Спомни си игрите на любовта ни,
шегите нейни и всичко, което
вкусихме хиляди пъти. Не ме оставяй.
Какво да правя? Къде да ида? Как да живея?
Отчаяние ме грабва и нощ безкрайна
изпълва с мъка моето сърце,
и всеки слънчев лъч ме пробожда,
и всеки поглед – като стрела.
Ах, ако бих могла да те видя,
да се надявам поне, че ще зърна
твоя къдрица или пръст само,
че пак ще те чуя….. А ти си вече
в ноктите на жреците, които обвиват
с чисто платно твоето тяло, главата,
косите, плещите, пръстите и ръцете,
обвиват с лента, обвиват и обвиват,
и аз не ще те видя пак, мили.
Ще те нарисуват на саркофага
и после в ниша ще те положат,
за да се смеят, когато дойда
пак да прегърна твоето тяло.

След век ще дойдат хора и ще попитат:
кой е бил този Артемидорос?
Всеки, когото попитат, ще каже.
А после при теб ще спре чуждоземец
и саркофага ще оскверни, с безбожна
ръка твоите ленти ще размотае
и ще намери шепа прах само….. Прах като моя.

Може би после добрият Озирис
нашите две души ще приеме
и може би подир тридесет века
ще ни превърне в нетрайни форми:
в змии, във птици, в зверове разни,
докато дойде нов ден предсказан
и сам не стане на прах Озирис,
забравил всички, от всички забравен.

Знам само една единствена дума
от всички, които си казахме с тебе,
и шеговити, и пълни с обич:
една едничка от нашите клетви,
нашите приказки и обещания,
жалбите наши, нашия смях,
мой Артемидорос, най-скъп от всички
на тая земя и на небето;
и тя единствена ще ни остане
в нашето дълго, вечно мълчание:
сбогом!

*Арсафова градина – наречена така в чест на Херишеф (гр. Арсафес), жесток древноегипетски бог на огъня и горещините; главен бог на Хераклиопол. (Бел. д-р И. С. Кацнелсон)

Превели Григор Ленков и Любен Любенов
Подстрочен превод д-р И. С. Кацнелсон

ПОЕЗИЯ НА ДРЕВНИЯ ИЗТОК
СВЕТОВНА КЛАСИКА НАРОДНА КУЛТУРА 1980

Качено на сайта iztoknazapad.com на 24.10.2013

 ,

花非花                               По мелодията „Не са цветя цветята, не е мъгла мъглата¹„  

花非花                                                        Не са цветя цветята,
霧非霧                                                        не е мъгла мъглата.
夜半來                                                        В полунощ се появява,
天明去                                                        призори си заминава.
來如春夢無多時                                      За кратко пристига, сякаш е пролетен сън,
去似朝雲無覓處                                      като утринен облак си тръгва, следа не остава.

________________
¹ Стихотворението черпи мотив от поемата на Сун Ю „Ода за Гаотан”. В нея един от царете  на Чу среща в съня си феята от планината У, с която влиза в интимна връзка, а тя му казва, че сутрин ще приема образа на плаващ облак, а вечер на дъжда. Това шестстишие на любовна тематика е едно от ранните в поетичния жанр цъ. В този  жанр, стиховете имат различни по дължина редове и са съчинявани по известни мелодии от древността. Мелодията предопределя размера, редуването на тоновете, римата и строфиката, но нейното заглавие няма отношение към съдържанието. 

白居易  Бай Дзю-и (772 – 846) 

Превод от старокитайски – Евгений Карауланов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 13.10.2014

 

,

ФАН ЧЪН-ДА

Кратка биография

През 2013 г. се навършиха 820 години от смъртта на Фан Чън-да, един от най-бележитите поети в средновековен Китай. Фан Чън-да, с второ име* Джън–ън, е роден на четвъртия ден от шестия лунен месец (26 юни) 1126 г. в Пиндзян, окръг У, близо до гр. Суджоу, днешна провинция Дзянсу. Животът му е белязан от размирните времена на борба между династия Южен Сун (1127-1279), по времето на която живее поетът и държавата на джурчените Дзин (1115-1243) завоювала през 1127 г. северните територии на Китай.

*Второто име се присъждало на двайстата година, след навършване на пълнолетие, като символ на почит и възмъжаване.

Въпреки непрекъснатата борба за съществувание, при управлението на династия Сун, икономиката бележи напредък, голям е подемът на технологиите, философията, математиката и културата. Владетелите покровителстват религиите и изкуствата, полагат се основите на неоконфуцианството, осъществяват се редица реформи на държавния апарат. Армията е преустроена, създава се силен морски флот, въведена е за пръв път употребата на книжни пари.

Фан Чън-да е бил будно дете. Ранните занимания по класическа литература го подготвят за служба на държавен пост, но през 1143 г. внезапно, в течение на няколко месеца, почиват родителите му, Фан, вече женен, е принуден да се погрижи сам за семейните имоти. Литературните занимания (започва да пише стихове още тринайсегодишен), интересът към будизма, съчетани с опита от работата на полето още като младеж, биват източник на вдъхновение в късната му поезия.

Макар и беден, Фан Чън-да успява да издържи държавните изпити и през 1154 г. получава една от най-високите степени в империята – дзиншъ. Има продължителна кариера на чиновник, в която написва важен географски трактат, насочен към топографията и търговските продукти на китайските южни провинции. Много известен е дневникът за пътешествието с лодка в земите на бившето царство У – земите край долното течение на река Яндзъ. От тематично разнообразната му поезия най-популярна е серията от шейсет стихотворения, обект на настоящия превод, в които с любов и симпатия, на места шеговито, описва живота, труда и обичаите на селяните през четирите годишни времена. В същото време не крие гнева си към корумпираните чиновници, които подлагат на страдания обикновените хора. Цикълът е написан през 1186 г., след неговото оттегляне от дворцовата служба, в уединения селски дом край Каменното езеро, в покрайнините на Суджоу.

*Каменното езеро се намира на няколко километра югозападно от град Суджоу.

Фан Чън-да почива в петия ден от деветия лунен месец – на 1 октомври 1193 г.

Евгений Карауланов

ФАН ЧЪН-ДА ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА ИЗ ПОЛЕТА И ГРАДИНИ
Превод от старокитайски Евгений Карауланов

ШАМБАЛА ЕООД 2014

Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.05.2014

,

其五十二   (秋日)                                                    LII   (Зима)

松節然膏當燭籠                                               Вместо фенер запалих клонки бо̀рина смолиста
– 凝煙如墨暗房櫳                                            от гъстия и черен пушек в стаята е замъглено.
晚來拭净南窗紙                                               Привечер изтрих хартията на южното прозорче
– 便覺斜陽一倍紅                                            усещам, слънцето залязва двойно по-червено.

範成大   Фан Чън-да (1126 – 1193)

Превод от старокитайски – Евгений Карауланов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.10.2013

k

Хан Фей-дзъ

Възвишаване на скиптъра

Глава 12 „Трудността да убеждаваш” (фрагмент)

Трудността да убеждаваш обикновено не е в това, че е трудно да убедиш събеседника си поради недостиг на своите познания; нито в това, че е трудно с доводите си да направиш ясни своите мисли; не е в това, че, поради липса на красноречие,  не умееш да ги изясни до край. Трудността да убеждаваш обикновено е в това да  си изясниш мислите на този, когото  убеждаваш и да успееш да насочиш натам своите убеждения.

Ако този, когото аз убеждавам, се стреми към слава, а аз го убеждавам да се стреми към изгода, то той ще гледа на мене като на човек с низки стремежи и ще срещна от негова страна презрение и  пренебрежение  и той ще ме прогони по-далече от себе си. Ако този, когото аз убеждавам, се стреми към изгода, а аз го убеждавам да се стреми към слава, то той ще гледа на мене като на безмозъчен човек, който е далече от здравия разум и за нищо на света не ще приеме моите съвети. Ако този, когото аз убеждавам тайно, се стреми към изгода, но си дава вид, че се стреми към слава, а аз го убеждавам да се стреми към слава, то той външно ще ме приеме, но на практика ще ме отдалечи; ако аз го убеждавам да се стреми към изгода, то той тайно ще се възползва от моите съвети, но за съблюдаване на видимо приличие, ще ме изгони. Казаното по горе не бива да се забравя.

Задача на всеки съветник е да знае как да доукраси това, с което владетелят се гордее и да прикрие това, от което той се срамува. Ако той има лични пристрастия, непременно следва те да се представят като обществен дълг и с това да се подкрепят. Ако той има нелицеприятни желания, но сам  няма сили да се въздържа, съветникът трябва да ги поразкраси и oмаловажи тяхната недопустимост. Ако стремежите на владетеля са възвишени, но на практика неизпълними, съветникът е длъжен да насочи неговото  внимание върху техните недостатъци, да изтъкне лошите им страни и да го поощрява да се откаже от тях. Ако владетелят пожелае да покаже по някой въпрос  ум и способности, то трябва да му се постави този въпрос, да му се предоставят колкото е възможно повече съответни данни и да му се подскажат главните идеи, а самият той да се пристори на невежа, с което да му даде възможност да прояви своя ум. Ако съветникът желае всеобщо спокойствие, следва  непременно да представи пред владетеля това желание като прекрасно и недвусмислено да му даде да разбере, че то би било в негова собствена изгода. Ако съветникът желае да го предпази от нещо опасно, трябва открито да каже на владетеля, че ако го извърши, ще се сдобие с лоша слава и недвусмислено да му даде да разбере, че и него лично го грози беда. Трябва да се възхваляват тези хора, чиито постъпки биха съвпаднали с постъпките на владетеля и да му се изтъкват  като пример дела, които биха съвпаднали с плановете на владетеля. Пороците, които са като тези на владетеля, трябва непременно да се представят като безвредни; несполуките, еднакви с тези на владетеля, трябва непременно да се  представят като такива, които всъщност не са никакви неуспехи. Ако владетелят преувеличава своите сили, не трябва да му се противоречи като се позоваваме на трудностите; ако той смело взема решения, не трябва да го гневим, като посочваме грешките му; ако той възприема плановете си като разумни, не трябва да го разубеждаваме, като се позоваваме на примери, довели до неуспех. Ако постъпваш така в съветите ти няма да има нищо  противоречиво, в словото  ти няма да има скованост и ще можеш да проявиш ум и красноречие. Ако вървиш по този път ,ти ще бъдеш родствено близък с владетеля, ще бъдеш вън от всякакви подозрения и ще можеш да се разкриеш пред него докрай.

*”Хан Фэй-цзы” – превод от китайски Ян Хин-шун ,Древнекитайская Философия  т. 2, Издательство „Мысль”  Москва  1973 г. с. 232 – 235.

Превод: Shi-jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 07.05.2014

,

КИТАЙСКИТЕ ЙЕРОГЛИФИ

Официалният език в Китай и Тайван е стандартният мандарин, пинин (pǔtōnghùa-всеобщ език). Това е съвременният литературен език – езикът на който се обучават учениците и студентите; езикът на централното радио и телевизия. До пинин най-близо е пекинският диалект. В Китай се говорят 13 под-езика, техните диалекти са много повече. Различията между диалектите са толкова големи, че понякога хората не се разбират едни други . Тук е ролята на йероглифното писмо – то е едно и също за всички диалекти.

Йероглифният речник „Чжунхуа дзихай”, издаден през 1994 година, съдържа 87 000 писмени знака. Но в употреба са около 1/10 от тях. Един речник на йероглифите в съвременния китайски език съдържа като правило 6000 – 8000 йероглифа. Това са йероглифите, които един добре образован китаец познава, Около 3000 са йероглифите, които се срещат във вестниците и неспециализираните списания. За грамотни се приемат китайците, които владеят 2000 йероглифа.

В съвременният китайски език преобладаващата част от думите се изписват с един или два йероглифа, но има думи съставени от три-четири и повече йероглифи.

В основата на китайската писменост лежат прости указателни и изобразителни знаци. Към тях се отнасят показаните тук знаци със значение „нагоре” и „надолу”. Те като че имитират указателен жест. Към изобразителните знаци се отнася третия знак, със значение „уста”. Не е необходимо да го коментирам.

Но нито един от първоначалните изобразителни и указателни знаци не се е съхранил в първоначалния си вид. Така че те не са вече пиктограми с разбираема пиктографическа изразителност, а идеограми,

Сложните идеограми са съставени от две до четири по-прости. Например идеограмата „почивам”. Тя е съставена от две по-прости идеограми: „човек” и „дърво”. Но, както казах по-напред, те са загубили своя изобразителен характер и са придобили чисто условно значение.

Огромният брой йероглифи не са нито прости изобразителни и указателни знаци, нито идеограми, а се отнасят към трети, смесен тип, така наречените фонограми. Няма да навлизам в детайли, но както показва наименованието им, на тях им е присвоено определено звукосъчетание, мисля, че могат да бъдат уподобени на сиглите в стенографията.

Както казах по-напред, по-сложните йероглифи се състоят от два, три или четири по-прости. Един от тях играе ролята на тематичен указател или ключ. Но преди да говорим за тематичните указатели, нека да разгледаме един графичен знак. Избрал съм йероглифа „голяма сестра”.

Както се вижда, всеки йероглиф е изграден от определен брой черти. Черта се нарича мазката от четката върху листа от допирането й до нейното отделяне.

Този йероглиф (голяма сестра) е написан с 8 мазки, които са разпределени в три съставни елемента – в ляво елемент от 3 черти, в дясно горе елемент от 2 черти и в дясно долу елемент от 3 черти.

За да поясня какво е това тематичен указател или ключ ще покажа още три йероглифа.

Първият от тях означава „жена”. Когато този йероглиф участва в другите два, а и в много други, той е тематичен указател или ключ на съответния йероглиф.

В най-древните речници йероглифите са били подреждани по групи понятия – „небе” (слънце, луна, дъжд…..); „земя” (вода, планина, трева, дърво…..)…….. Тази система е усъвършенствана с въвеждането към всеки йероглиф на тематичен указател – ключ.

Така че, когато се търси в речника на йероглифите непознат йероглиф, първата работа е да се определи неговият ключ, а в таблицата на ключовете в речника да се види неговия пореден номер. Мястото на ключа в поредицата се определя от неговият брой черти.

В по-стари речници броят на ключовете е бил 540, но в съвременните техният брой е сведен до 214.

В йероглифните речници йероглифите са разделени на групи по ключове. Мястото на конкретния йероглиф вътре в групата се определя от броя на чертите в него без тези на ключа.

Така че нашите три йероглифа ще бъдат позиционирани в групата на ключа „жена”. Първият йероглиф е с 0 допълнителни черти и се намира на първо място. Другите два имат по 5 допълнителни черти и тяхното място ще бъде по-надолу в „списъка”, след йероглифите, които имат 1, 2, 3 и 4 допълнителни черти.

Shi-jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.05.2014

j

.Ъан

逢雪宿芙蓉山主人                       В снежната буря, през нощта, намерих подслон ……………………………………………….в Лотосовата планина¹

日暮蒼山遠                                         Захожда слънцето далеч зад планината Тъмносиня²,
天寒白屋貧                                         под мразовити небеса, къщурка сиромашка се намира.
柴門聞犬吠                                         Чувам, лае куче зад портата от сплетени вършини,
風雪夜歸人                                         по тъмно, в снежната вихрушка, някой³ се прибира.
_________________
    ¹ Лотосовата планина – Фужуншан, планина в провинция Шандун. В подножието на планината има лотосово езеро.
    ² Тъмносинята планина – Цаншан, планина в провинция Шандун. ³ Някой – според едни тълкувания, поетът има предвид себе си, а според други, се отнася за стопанинът на дома, в който е отседнал той.

刘长卿  Лиу Чанцин (709 – ок. 789)

Превод от старокитайски – Евгений Карауланов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 17.01.2014

.

.

ПРОРОКЪТ МОХАМЕД И ЗЕТ МУ АЛИ

 Един ден Пророкът Мохамед попитал зет си Али: – Али, кажи ми, кой от шейховете най-много ме мрази. – Кардешим (братко), защо ти е да знаеш това. Защо си слагаш на сърцето  кахъри (безпокойства)? -  казал Али. – Не, не, кажи ми, искам да зная! – Щом като настояваш, ще ти кажа, шейх Сюлейман ибн Дауд най-много те мрази. – Вай, вай,вай!, – хванал се за главата Пророкът – Алах да ми е на помощ! На този човек досега никакъв хаир (добрина) не съм му направил. Защо тогава той най-много ме мрази?

Преразказал: Shi-jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 08.03.2014

.

    梅花                                                                      Сливов цвят

牆角數枝梅                                                          В кът до стобора клонки сливов цвят,
凌寒獨自開                                                          самотно са цъфнали в лютия хлад.
遙知不是雪                                                          Не е сняг, отдалече разбирам
– 為有暗香來                                                       приижда нежен и лек аромат.

王安石   Уан Аншъ (1021-1086)

Превод от старокитайски – Евгений Карауланов

Качено на сайта iztoknazapad.com на 09.03.2014

,

ПРИНЦИПИ НА КИТАЙСКАТА ЖИВОПИС – СТИЛ (фрагмент)

Доколкото китайците не споделят европейските подходи към тайната на художественото творчество, било то наука, изучаваща механичните аспекти на изображението, естетика, занимаваща се с природата на прекрасното или психология, изявяваща мотивацията на израза, термините, посредством които ние определяме основните свойства на картините, такива като единство, уравновесеност, мащаб…….., а също така категориите за прекрасното, възвишеното и т.н, отсъстват в съчиненията на китайските критици. Вместо това китайците използват термини използвани от лексикона на поезията и калиграфията или, когато са искали да разкажат за неизразимите качества на живописта, се обръщат към традициите на мистицизма. Освен това, идеографическият език не е бил приспособен за точни дефиниции и по-скоро бил писменост на въображението, отколкото „инструмент на разума”. Като пример, разяснявайки принципа „единното в многото”, в съответствие с който Дао едновременно се проявява навсякъде, китаецът прибягва до поетичния образ на луната, отразяваща се в десетки хиляди водни потоци. Следователно, анализирайки приетите в Китай начини за живописване на духа Дао, ние трябва да се ползваме от китайските термини и да разглеждаме всяко понятие от различни страни, в противен случай  рискуваме да вложим в тях западно съдържание. За китайците истината не е истина, ако тя е лишена от изтънченост и техните принципи на художествено творчество са пълни с такава изтънчена „изплъзваемост”.

Джордж Роули

Принципи на китайската живопис

Превод: Shi-jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 14.08.2013

  К Към началото на страницата    Към карта на сайта

Save