религия Отец Александър Мен (1935-1990) 
Към карта на сайта 
Към съдържание на файла „отец Александър Мен“
Съдържание на страница A1:
Коментари:
Сан Хуан де ла Крус – Битието на Бога, като и Той сам, е недостъпно…
Папа Франциск – Съществуващата политическа и икономическа система е порочна
Роло Мей – За „истинската невинност”
К. Г. Юнг – Белият човек през очите на индианците пуебло
К. Г. Юнг – „Всяко бързане е дело на дявола!” – казваха старите учители.
К. Г. Юнг – За живия религиозен опит
К. Г. Юнг – За душата на човека
К. Г. Юнг – За да се надрастат проблемите, е необходим някакъв по-висш и всеобхватен интерес
К. Г. Юнг – Напълно неподготвени, ние правим крачка към следобеда на живота
К. Г. Юнг – Проблемът с душата на съвременния човек
К. Г. Юнг – Aз не вярвам, аз знам!”
К. Г. Юнг – Ако новото не се опре сериозно на придобитите християнски ценности, то изобщо няма да успее да се осъществи.
Сан Хуан де ла Крус
Битието на Бога, като и Той сам, е недостъпно…
В този живот всичко, което въображението може да си представи, а разумът да постигне и разбере, не е и не може да бъде средство за единение с Бога.
Битието на Бога, като и Той сам, е недостъпно, не се спирай да размишляваш за обекти, възприемани с чувствата и разполагащи се в представи и разбиране. Това би означавало да си удовлетворен от нещо, което е по-малко от Бога; постъпвайки така ти унищожаваш енергията на душата си, енергия, която ти е необходима за да вървиш с Него.
Сан Хуан де ла Крус
Мнението – това е нещо, което ние създаваме и което, следователно, можем да разберем, формулираме, и за което можем да спорим. Но по думите на Сан Хуан де ла Крус, „да се отдадеш на размишления върху неща, възприемани с чувствата или достъпни за разбиране, означава да бъдеш удовлетворен от нещо, което е по-малко от Бога“. Знание, правещо ни едно с Бога, е достъпно само на този, който е „престанал да се придържа към определена гледна точка“. – даже тази гледна точка, която да е вярна дотолкова, доколкото могат да бъдат верни изразените с думи абстракции.
Олдъс Хъксли „Вечната Философия” (Aldous L „Huxley The Perennial Philosophy” )
Превод Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.01.2020
Папа Франциск
Съществуващата политическа и икономическа система е порочна
„Съществуващата политическа и икономическа система изначално е порочна, защото нарушава библейската заповед „не убивай“!
Такава икономика убива. Защото става така, че не се смята за новина смъртта на стар бездомен човек, който не е могъл да намери убежище от лошото време, а е новина понижаването с два пункта индекса на фондовия пазар. Това е въпрос на пренебрегване. Можем ли ние пасивно да наблюдаваме как се изхвърлят хранителни продукти, когато толкова много хора страдат от глад? Това е въпрос на неравенство. Днес всички са подчинени на закона на конкуренцията и оцеляването на най-приспособените, докато тези, които притежават власт се облагодетелстват за сметка на тези, които са лишени от власт. В резултат маса хора се оказват пренебрегнати и маргинали – без работа, без възможности, без начин да излязат от тази ситуация.
Такава икономика убива. Защото става така, че самите човешки същества се използват, и сетне се изхвърлят като потребителски стоки в тази култура на „еднократно използваните вещи.”
Папа Франциск
(из посланието Evangelii Gaudium (Радостта на Благата Вест)
Изявлението на папа Франциск е израз на едно все по-непреодолимо противоречие между заповедите на Исус в сферата на отношенията между хората (според основния принцип на неговото учение „обичайте се едни други като братя”) и отношенията между стопанските субекти при господстващите пазарни отношения.
Превод и коментар Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 15.12.2019
Роло Мей за „истинската невинност”
„Изконната борба: да осъзнаем нашата собствена съпричастност към злото за нас е непоносим ужас. Къде по-спокойно е да делим света на абсолютно невинни жертви и коварни причинители на чудовищни насилия, които ни обграждат отвсякъде. Каквото и да се случва, не безпокойте нашата невинност! Но къде, в коя страна се намира закрилата на невинността? В дома за душевно болни ли?… Защото, съвършената невинност е безумие.” (Артър Милър)
Роло Мей, известният екзистенциален психолог от САЩ, в книгата си „Сила и невинност”*, като подлага на анализ казаното от Артър Милър, подчертава, че различаваме два вида невинност:
* Роло Мей „Сила и невинност“ (Rollo May „Power and Innocence: A Search for the Sources of Violence“ , 1972)
„Единият е свойство на фантазията, невинността на поета или художника. Това е съхранената при възрастния човек детска яснота на възприятието. Всичко наоколо притежава свежест, чистота, новост и пъстрота. От тази невинност произтича възторг и благоговение. Води към духовност – това е невинността на св. Франциск, изразена в неговата Проповед към птиците. Възможно е това да е имал предвид Исус, когато е казал: „Ако не бъдете като деца, няма да влезете в Царството Небесно”.
„Съществува и друг тип невинност, която не води към духовност, нейната същност е задръстеност. С други думи, това е псевдоневинност. Тя паразитира върху невинността и представлява законсервирано детство, един вид фиксация върху миналото. Това по-скоро е инфантилност, а не запазена способност за възприемане на света като дете.”
Роло Мей заключава: „Невинността е детското отношение към света, съхранено до зряла възраст, без да ощетява реалистичното възприемане на злото, или, казано с думите на Артър Милър, нашата „съпричастност към злото”. Това е истинската невинност.”
Превод и коментар Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 06.12.2019
.
К. Г. Юнг
Белият човек през очите на индианците пуебло
из главата „Пътешествия: Америка / индианците Пуебло“ на „Автобиография“
Следващото ми пътешествие в група с американски приятели ме отведе при индианците в Ню Мексико при строящите градове пуебло. „Градове”, разбира се, е твърде силно казано. Онова, което строят, всъщност са просто села, но притиснати една в друга и една върху друга къщи внушават думата „град”, както и техният език и целият им стил. Там за първи път имах щастието да разговарям с неевропеец, т. е, небял човек. Той беше вожд на индианците пуебло от Таос, интелигентен човек, четирийсет-петдесетгодишен. Казваше се Ошвиай Биано (Планинско Езеро) Имах възможност да разговарям с него така, както рядко съм разговарял с някой европеец Сигурно е, че той беше обсебен от своя свят, също както европеецът от своя, но що за свят бе това! Когато разговаряш с европеец винаги се натъкваш на плиткия пясък на отдавна известното и никога неразбраното; с този индианец корабът плуваше в дълбоки, чужди морета. В същото време човек не можеше да каже, кое беше по-приятно: гледката на нови брегове или откриването на нови подходи към древното и почти забравено познание.
„Виж, казваше Ошвиай Биано, – виж колко жестоки изглеждат белите: устните им са тънки, носовете – остри, лицата им набраздени и разкривени от бръчки. Очите имат твърд, втренчен поглед; те постоянно търсят нещо. Какво търсят? Те винаги искат нещо, винаги са неспокойни, угрижени. Ние не знаем какво искат. Не ги разбираме. Смятаме, че са луди.”
Попитах го защо мисли, че всички бели са луди.
„Те казват, че човек мисли с главата си!” – отговори ми той.
„Но, разбира се. С какво мислиш ти?” – го попитах учудено.
„Ние мислим тук” отговори ми той, посочвайки сърцето си.
Потънах в продължителен размисъл. За първи път в моя живот, поне така ми се струваше, някой беше обрисувал образа на действителния бял човек. Сякаш до сега бях виждал само сантиментално разкрасени цветни щампи…….
Превод Саня Табакова, Лора Табакова
Карл Г. Юнг „Автобиография”
Издателство „Леге Артис” 2012
Още фрагменти от „Автобиография“ на К. Г. Юнг – тук!
Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.12.2019
К. Г. Юнг
Omnis parte diaboli est – „Всяко бързане е дело на дявола!” – казваха старите учители.
из главата „Кулата“ на „Автобиография“
Както душата ни, така и тялото ни се състои от отделни индивидуални елементи, които са били представени още в редицата наши предшественици. „Новото” в индивидуалната душа е едно безкрайно вариращо прегрупиране на прастари съставни части; тук тялото и следователно душата имат ясно изразен исторически характер и и не намират в новото, току-що възникналото, истинско убежище. С други думи, родовите черти са само отчасти „у дома” в него. Ние далеч не сме приключили със средновековието, античността и първобитното общество, така както изисква нашата съвременна психика. Въпреки това сме попаднали в нещо като водопад на прогреса, който ни тласка напред към бъдещето с толкова по-дива сила, колкото повече ни откъсва от нашите корени. Но щом веднъж е направен пробив в старото, тогава то в повечето случаи е и унищожено и вече няма никакво спиране. И точно загубата на връзката с него, тази липса на опора създават „недоволства” в цивилизацията и такава припряност, че човек живее повече в бъдещето, с неговото илюзорно обещание за Златния век, отколкото в настоящето, с което още не е завършила цялата еволюционна подготовка. Впускаме се неудържимо в новото, гонени от нарастващо чувство на неудолетвореност, недоволство и безпокойство. Живеем вече не с това, което имаме, а с обещания, не в светлината на днешния ден, а в мрака на бъдещето, където очакваме да съзрем обещания изгрев на слънцето. Човек отказва да признае, че винаги нещо по-добро се изкупва с цената на нещо по-лошо; че например надеждата за повече свобода рухва за сметка на нарастващото подчинение пред държавата, да не говорим за ужасните опасности, пред които ни изправят най-блестящите открития на науката. Колкото по-малко разбираме към какво са се стремили нашите бащи и прадеди, толкова по-малко разбираме и самите себе си, и така с всички сили помагаме индивидът все повече да бъде лишаван от корените и инстинктите си, така че той става частица в масата, която вече следва само онова, което Ницше нарича дух на гравитацията.
Реформите по пътя на прогреса, т. е, чрез нови методи или изобретения, са наистина на пръв поглед впечатляващи, но в перспектива – съмнителни и при всички случаи – скъпо заплатени. Те в никакъв случай не увеличават удовлетвореността или изобщо – щастието на хората. Най-често те са слаби подсладители на съществуванието, както например всички скъсяващи времето средства, които по най-неприятен начин само ускоряват темпото на живота и така ни оставят по-малко време откогато и да било преди. Omnis parte diaboli est – „Всяко бързане е дело на дявола!” – казваха старите учители.
Реформите, чрез връщането назад, от друга страна не са свързани с толкова големи разходи, и то постоянни, защото те ни връщат към по-простите и изпитани средства на миналото и към пестеливото използване на вестници, радио, ТВ и всички според общото схващане спестяващи времето нововъведения..
В тази книга отделям много място за своето субективно схващане за света, което обаче не е продукт на рационално мислене. То по-скоро е едно видение, както ако човек с полузатворени очи и малко недочуващи уши се опитва да долови формата и гласа на съществуванието. Ако впечатленията ни са твърде отчетливи, тогава сме ограничени до часа и минутата на днешния ден и не усещаме как и дали нашата родова психика долавя и разбира това настояще, или, с други думи, как реагира на несъзнаваното. Така ние оставаме невежи по отношение на това дали елементи от света на нашите предци намират удовлетворение в нашия живот, или обратно, се отвръщат от него. Нашето вътрешно спокойствие и удовлетвореност до голяма степен зависят от това, дали историческото семейство, вродено в индивида, е в хармония с ефимерните условия на нашето настояще.
Превод Саня Табакова, Лора Табакова
Карл Г. Юнг „Автобиография”
Издателство „Леге Артис” 2012
Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.12.2019
.
К. Г. Юнг
За живия религиозен опит
Oбект на научните изследвания на К. Г. Юнг е познаваемата психична реалност и в рамките на теорията си той отхвърля метафизичните учения. Това обаче не означава, че се отхвърля вярата: “Всякакви изказвания и съждения относно трансендентното трябва да се избягват, тъй като винаги ще представляват жалка свръхпретенция на един човешки дух, който не е в състояние да осъзнае собствената си ограниченост” (…)
За К. Г. Юнг по-важен от конвенционалната вяра е живият религиозен опит, т. е. безусловната необходимост от преживяване на религията, от това тя да бъде осмислена, посредством чувства и усещания. (…)
В аналитичната психология религиозната вяра се схваща като дар, а също и като път на особен вид терапия, защото нейните идеи са резултат на предсъзнателно знание, изразяващо се винаги със символи. Дори когато разумът не ги възприема на сцената на съзнателното, те все пак действат, защото в безсъзнателното съществуват като символни образи на универсални психични дадености. Там обаче, където съзнанието с неговата осмисляща функция се е отдалечило от изворите на символите, вече е затруднено и вникването в тяхното съдържание. Според идеите на аналитичната психология интерпретирането на символите, които пазят не само несравнимите богатства на нашата култура, но също и достъпа до общочовешки истини би помогнало на съвременния човек по отношение на вярата му. (…)
Източник: draganbachev.wordpress.com
Качено на сайта iztoknazapad.com на 24.11.2019
.
.
К. Г. Юнг
За душата на човека
из главата: „Психиатрична дейност“ на „Автобиография“
Душата е значително по-комплицирана и недостъпна от тялото. Тя е, така да се каже, половината от света, който съществува само доколкото го осъзнаваме. По тази причина душата не е само персонален, а и световен проблем и психиатърът трябва да се занимава с цял един свят.
Днес повече от всякога можем да разбираме, че опасността, която ни заплашва, не идва от природата, а от човека, от психиките на индивида и на масата. Психичното отклонение на човека е опасността. Всичко зависи от това дали нашата психика функционира правилно или не. Ако днес някои хора си загубят разума, ще избухне някоя водородна бомба.
Психотерапевтът трябва да разбира себе си. Затова анализата на психоаналитика е sine qua non (необходимо и достатъчно условие). Терапията на пациента започва от лекаря Само когато лекарят знае как да се справя със себе си и със своите собствени проблеми, само тогава той може да научи пациента на това. Но само тогава. Ако не може да прави това, пациентът ще изгуби част от своята психика, точно както лекарят е изгубил онази част от своята психика, която не се е научил да разбира.
Превод Саня Табакова, Лора Табакова
К. Г. Юнг „Автобиография”
Леге Артис 2012
Качено на сайта iztoknazapad.com на 23.11.2019
.
К. Г. Юнг
За да се надрастат проблемите, е необходим някакъв по-висш и всеобхватен интерес
Този, който гледа нещата отвън, сънува,
а този, който гледа вътре в нещата, се събужда.
Карл Густав Юнг
Когато К. Г. Юнг казва, че значимите житейски проблеми не могат да бъдат решени, и, за да ги оставим зад себе си, е необходимо да ги надраснем, той ни посочва и пътя към това надрастване. Това може да се случи, но е необходимо да се повиши равнището на Съзнанието. Това става, когато някакъв по-висш и всеобхватен интерес завладява кръгозора на човека, при което нерешимият първоначално проблем губи своята натрапчивост. Проблемът не се изтласква в периферията, а се проявява просто в друга светлина и по този начин се видоизменя в очите на човека.
Всичко това, което на по-ниска степен е давало повод за най-бурни конфликти и за панически изблици на чувства, казва Юнг, сега, разглеждано от по-високото равнище на личността, изглежда като буря в долината, която ние разглеждаме от висока планина. От това, бурята не става по-малко истинска, но човекът вече не се намира насред нея, а над нея. Очертава се едно Съзнание за Отвъдното; съзнание препятстващо идентифицирането ни с афекта; Съзнание, което разглежда афекта като обект, който може да каже: да, аз знам, че страдам.
Този всеобхватен интерес, това ново качество никога не е нещо, което идва единствено отвън или единствено отвътре. Когато човек го приеме отвън, продължава Юнг, то се превръща в най-съкровено преживяване. Иде ли отвътре, превръща се във външно събитие. Но това не може да стане преднамерено и с осъзната воля, по-скоро то се носи към човека на вълните на Времето.
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 18.11.2019
К. Г. Юнг
Напълно неподготвени, ние правим крачка към следобеда на живота
Напълно неподготвени, ние правим крачка към следобеда на живота. И още по-лошо – правим тази крачка с погрешното убеждение, че нашите истини и идеали ще ни служат, както досега. Но ние не можем да живеем в следобеда на живота с програмата на утрото, защото онова, което сутринта е било голямо, вечерта ще е малко, а което сутринта е било вярно, вечерта ще се превърне в лъжа.
Сред всички мои пациенти във втората половина на живота – над 35-годишна възраст – няма нито един, чийто проблем в крайна сметка да не е търсене на един религиозен светоглед в живота. Може да се каже, че всеки един от тях се е разболял, защото е изгубил това, което живите религии на всяка епоха дават на последователите си, и никой от тях не оздравява истински, докато не възстанови религиозните си опори. Това, разбира се, няма нищо общо с определена религия или принадлежност към дадена църква.
Източник: https://spisanie8.bg
Качено на сайта iztoknazapad.com на 13.11.2018
К. Г. Юнг
Проблемът с душата на съвременния човек.
Глобалните проблеми, от които зависи съществуванието на човешкия род, могат да бъдат решени само от човечество, което максимално интензивно и екстензивно осъзнава настоящето. Такива хора са рядкост, да не говорим да са мнозинство……
Ще започна с това, че човек, когото бих нарекъл съвременен, такъв, който е насочил своето съзнание към непосредственото настояще, по никой начин не може да бъде смятан за обикновен човек. Можем да си го представим като човек, застанал на някой връх или накрая на света: пред него е пропастта на бъдещето, над него е самотно небе, а под него – човечеството губещо се в първобитната мъгла на историята.
Съвременният човек, или, ще повторя пак, човекът на непосредственото сега, се среща много рядко, защото за да бъде такъв, той трябва да бъде във висша степен осъзнат. Да съществуваш изцяло в настоящето означава напълно да осъзнаваш своето съществувание, което изисква максимална интензивност и екстензивност при минимум неосъзнатост. Трябва да се осъзнае простият факт, че животът в настоящето не прави човека съвременен, в противен случай всеки, който живее днес би могъл да бъде смятан за такъв.”
Превод Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.03.2018
.
К. Г. Юнг, „Аз не вярвам, аз знам!”
Когато запитали К. Г. Юнг, „Вярвате ли в Бог?, той отговорил: „Аз не вярвам, аз знам!”
Когато вярваме в Бога, ние се доверяваме на информационни (бихме казали днес) източници, които за нас са извън всяко съмнение за достоверност.
Kогато знаем за Бога – това е, когато е абсурдно да се мисли нещо различно от това, че Бог, (като единствена реалност и абсолют), е Неназовим, Неопределим и Непознаваем.
И както казва Николай Кузански в „За не-другото”: „Бог не е нещо видимо, понеже той е причината и създателят на всичко зримo, в небето той не е нещо друго освен самото това небе.”
Което ще рече, че Бог е изцяло в небето, но нищо от небето не е в Бога. В човека Бог не е нищо друго освен самият човек. Или представено с една аналогия – в „Големанов“ на Ст. Л. Костов, незабравимият Георги Калоянчев в ролята на Големанов е изцяло в Големанов, но нищо от Големанов не в в Георги Калоянчев.
Следователно човек да търси Бога където и да е, дори и вътре в себе си е безсмислица, защото това е да използваш Бога, за да търсиш Бога, да използваш съзнанието си, за да уловиш съзнанието си…
И още, Новозаветното Откровение, казва Николай Кузански, прави за нас достъпна Божията благодат, защото Светият Дух е дошъл на Света с пришествието на Спасителя и нашата природа е възродена и осветена и всеки, който има чисти стремежи има възможността да се докосне макар и неуловимо до познанието за Бога и му дава кураж като се усъвършенства да се приближава към него*.
*Николай Кузански „За не-другото“ – превод от латински Цочо Бояджиев (резюме Shi Jian)
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 28.04.2019
.
К. Г. Юнг, „Ако новото не се опре сериозно на придобитите християнски ценности, то изобщо няма да успее да се осъществи.”
Изминали са малко повече от 1000 години, откакто ние, още недоразбрали дори началата на политеизма, сме били покорени от една високоразвита религия с ориенталски корени, която издига въображението и духа на дивака до равнище, несъответстващо на неговото духовно развитие. За да запази отчасти това равнище, необходимо е областта на инстинктите да бъде до голяма степен потисната. Именно затова както упражняването на религията, така и моралът приемат явно насилнически или направо злокачествен характер. Разбира се, потиснатото не се развива, а продължава да вегетира в сферата на несъзнаваното в своето първоначално варварско състояние. На нас, разбира се, ни се иска да изкачим висините на една философска религия, но практически сме неспособни на това. До тези висини човек може да израсне само постепенно. Все още не са излекувани раната на Амфортас и фаустофското разделение на европееца. Несъзнаваното в него е все още претоварено с такива съдържания, които първо трябва да се осъзнаят, за да се опитаме да се освободим от тях изобщо. Наскоро получих писмо от бивша пациентка, която описва необходимото личностно превръщение със следните прости, но изключително точни думи:
„За мен злото породи много добро. Търпението и покоят, отсъствието на потискане, вниманието и учтивостта, а заедно с тях – ръка за ръка – приемането на действителността, т. е, нещата такава каквито са, а не каквито съм ги искала, всичко това ми даде необикновени познания, дари ме с неподозирани сили, все неща, които по-рано не съм допускала, че могат да съществуват. Винаги съм си представяла, че ако човек приема нещата такива каквито са, в известен смисъл те се превръщат в негови господари; сега тази мисъл вече ме напусна и аз мога дори да проявя лично отношение спрямо тях. Смятам да продължа участието си в играта на живота, като приемам това, което ми носят денят и животът: добро и зло, слънце и сянка, които постоянно се редуват. По този начин аз приемам и собствената си същност с всичките ѝ положителни и отрицателни черти и всичко става по-живо. Каква глупачка съм била! Как съм искала да вкарам всичко в този свят в собствения си калъп!”
Едва при наличието на подобна нагласа, която не се отказва от нито една от ценностите, придобити в рамките на християнското развитие, а, напротив, с християнска любов и търпение се грижи и за най-незначителните проявления на собствената природа, само чрез такава нагласа е възможно постигането на едно по-висше равнище на Съзнанието и културата. Тази нагласа е религиозна в истинския смисъл на думата и терапевтична, защото всички религии всъщност са терапия за страданията и разстройствата на Душата. Развитието на западния интелект и воля ни е дарило с направо сатанинската способност уж успешно да подражаваме като маймуни на една такава нагласа, и то въпреки протестите на несъзнаваното. Само че неизбежно настъпва момент, в който противоположният възглед си пробива път в рязък контраст с привичното ни поведение. Посредством твърде удобното за нас подражание се създава нестабилно положение, което всеки момент може да се разпадне. Здрави основи ще изградим само тогава, когато в еднаква степен се съобразяваме с инстинктивните предпоставки както на несъзнателното, така и на Съзнанието. Не бива обаче да се самозалъгваме: тази необходимост е в крещящо противоречие с култа към Съзнанието, присъщ на западното християнство и особено на протестантството. Новото винаги е изглеждало като враг на старото, но независимо от това задълбоченият стремеж към познанието неизбежно ще открие, че ако новото не се опре сериозно на придобитите християнски ценности, то изобщо няма да успее да се осъществи.
Превод Андрей Крупев, Юлия Ковачева
„Китайска книга за живота“ ЕВРАЗИЯ-АБАГАР 1993*
*„Китайска книга за живота” (превод и обяснения от Рихард Вилхелм с европейски коментар на Карл Г. Юнг )
Качено на сайта iztoknazapad.com на 10.02.2019