Публикации чан / дзен във facebook    

Към карта на сайта

Стр, 0   1,  2,  3,  4 , 5,   6,  7,  8,  9, 10, 11,  12

Съдържание на страницата:

Колективно несъзнаваното
……К. Г. Юнг „Китайска книга на живота (Тайната на златното цвете)“
За да се надрастат проблемите е необходим някакъв по-висш и всеобхватен интерес
……К. Г. Юнг „Китайска книга на живота (Тайната на златното цвете)“
Бог, Не-другото или Дао
……Николай от Куза „За не-другото: превод Цочо Бояджиев, ЛИК 1998
Едно Ин, едно Ян – това е Дао
……(Ан Чън „История на китайската мисъл“ – превод Виолета Йончева, РИВА 2001)
Лю-дзъ „Когато пред нас се изправят житейските дела трябва да ги приемем“
……К. Г. Юнг „Китайска книга на живота (Тайната на златното цвете)“
Най-тежките и значими човешки проблеми са по принцип нерешими –
……К. Г. Юнг „Китайска книга на живота (Тайната на златното цвете)“
В началото бе ци
……(Ан Чън „История на китайската мисъл“ – превод Виолета Йончева, РИВА 2001)
В единното не съществува дуализъм, съществуващо – не съществуващо
……Олтарна сутра на Хуей-нън  VI-и Патриарх на школата Чан, ШАМБАЛА  1998
Джуан-дзъ „Истинските мъже от древността не познавали жизнелюбието и неприязънта към смъртта.“
……„Дао на Водата“ Алан Уотс – Изток – Запад 2014
Шун („Закрилящия”)  „Що се отнася до емоциите, най-добре е да се проявяват естествено“ – Наставления  към неговия ученик Ю („Млад дракон”).
……„Дао на Водата“ Алан Уотс – Изток – Запад 2014
Йога не е свързана с никаква националност – Lyudmila Spasova

йй

Колективно несъзнаваното

„Така както човешкото тяло, независимо от расовите различия се характеризира с еднаква анатомия, така и психиката, отвъд всякакви различия в културата и съзнанието, притежава общ субстрат, който означих като „колективно несъзнаваното”. Тази несъзнавана част от психиката, обща за цялото човечество, не се състои от достъпни за съзнанието съдържания, а от латентни диспозиции (предразположения) към определени идентични реакции. Феноменът на колективно несъзнаваното е просто психичен израз на идентичността на мозъчната структура независимо от каквито и да е расови различия. Така могат да бъдат обяснени аналогиите и дори тъждествеността на митологичните мотиви и символите и изобщо в способността на човека да разбира света. Различните насоки на душевно развитие произтичат от един общ основен фонд, чиито корени засягат всички неща и събития в миналото. Тук можем да потърсим и психични паралели дори и с животните.

От чисто психологическа гледна точка тук става дума за „общи инстинкти на представния ни Свят” (имагинация) и на дейността. Всяка осъзната представа и всяко осъзнато действие в своето развитие са преминали през тези несъзнавани образци и са в постоянна взаимовръзка с тях, и то тогава когато Съзнанието все още не е достигнало достатъчно високо равнище на проясненост, т. е, когато Съзнанието в своето функциониране зависи в по-голяма степен от инстинктите, отколкото от осъзнатата воля, повече от чувствата, колкото от рационалната оценка.”

Превод Андрей Крупев и Юлия Ковачева

Карл Густав Юнг „Китайска книга на живота (Тайната на Златното Цвете)” – преговор към изданието на немски език през 1930 г.

Тези „несъзнавани образци” в подсъзнанието на човешкия вид без разлика на раса, според К. Г. Юнг, определят способността на хората към адаптация при обстоятелства, изискващи действия от по-висш нравствен порядък. Инстинктите удовлетворяват само натури, които по принцип не се променят. Точно по тази причина първобитният човек хилядолетия наред изобщо не се променя и изпитва страх от всичко непознато и необикновено.

Колкото по-силно и самостоятелно става Съзнанието, казва по-нататък Юнг, а заедно с него и осъзнатата воля, толкова повече несъзнаваното бива изтласкано в периферията, толкова по-лесно възниква възможността процесът на  структуриране на съзнанието да се еманципира по отношение на несъзнавания образец, да придобие по-голяма свобода, да разкъса веригите на голата обвързаност с инстинктите и накрая – да изпадне в състояние на пълно скъсване с инстинктивното и на нетърпимост към него.

Това откъснато от корените си Съзнание, което никъде не може да се позове на авторитета на своите първообрази, притежава наистина промеетевска свобода, но е и безбожно надменно. Мъдрият китаец би казал с думите на „И Дзин”, че когато Ян достигне най-голямата си сила, в дълбините му се заражда тъмната власт на Ин, тъй като нощта започва по пладне; следователно Ян се променя и се превръща в Ин.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.10.2015

k

За да се надрастат проблемите е необходим някакъв по-висш и всеобхватен интерес

Този, който гледа нещата отвън, сънува,
а този, който гледа вътре в нещата, се събужда.

 Карл Густав Юнг

Когато К. Г. Юнг казва, че значимите житейски проблеми не могат да бъдат решени   и, за да ги оставим зад себе си, е необходимо да ги надраснем, той ни посочва и пътя  към това надрастване. Това може да се случи, но е необходимо да се повиши равнището  на Съзнанието. Това става, когато   някакъв по-висш и всеобхватен интерес завладява кръгозора  на човека, при което нерешимият първоначално проблем губи своята натрапливост.  Проблемът не се изтласква в периферията, а се проявява просто в друга светлина и по този начин се видоизменя в очите на човека.

Всичко това, което на по-ниска степен е давало повод за най-бурни конфликти и за панически  изблици на чувства, казва Юнг, сега, разглеждано от по-високото равнище на личността, изглежда като буря в долината, която ние разглеждаме от висока планина. От това, бурята не става по-малко истинска, но човекът вече не се намира насред нея, а над нея. Очертава се едно Съзнание за Отвъдното; съзнание препятстващо идентифицирането ни с афекта; Съзнание, което разглежда афекта като обект, който може да каже: да, аз знам, че страдам.

Този всеобхватен интерес, това ново качество никога не е нещо, което идва единствено отвън или единствено отвътре. Когато човек го приеме  отвън, продължава Юнг, то се превръща в най-съкровено преживяване. Иде ли отвътре, превръща се във външно събитие. Но това не може да стане преднамерено и с  осъзната воля, по-скоро то се носи към човека на вълните на Времето.

Shi Jian 岁月香站隱士)

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.10.2015

 

Бог, Не-другото или Дао

Виждаш ли този червен гранат, наричан от простолюдието рубин? Ето в третия час на нощта, в това най-тъмно време и място ние нямаме нужда от свещ, понеже в него има светлина. Когато тази светлина иска да се покаже, тя прави това чрез граната, защото е невидима за сетивата. Наистина тя (светлината) никога не би била възприета сетивно, защото сетивото познава единствено онова, с което се срещне.

Николай от Куза – „За не-другото” – превод Цочо Бояджиев

В този трактат на средновековния немски „даоист” Николай Кузански е показана една аналогия за това, как Неназовимата и Неопределима Същност на Първопричината, „означавана” като Бог или  Дао (от китайците) „свидетелства” за себе си, без да е достъпна за сетивата.

Същото е и със Слънцето. Ако човек живее само от след залез слънце до преди изгрев слънце, то той, без да го е виждал, може да съди за него, като за първвопричина за всичко живо, от тревичката до висшите животни и до сам себе си. Свидетелство за съществуванието на Слънцето е и кукуригането на петлите преди  да изгрее то.

Като кукуригането на петлите са всички учения на великите учители, техните ученици, техните интерпретатори и интерпретаторите на интерпретаторите, великите мисли и цитати, които на всички езици и в най-различни варианти ни обясняват какво е това Дао, какво е това Бог. И в това няма нищо чудно – как може някой да обяснява нещо, което не може да назове с истинското му име, а го нарича с условното име Дао или Бог.

Shi Jian 岁月香站隱士)

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.10.2015

n

Едно Ин, едно Ян – това е Дао

 „Движението на Небето е неудържимо по своята мощ; тъй и достойният човек трябва непрекъснато да усилва мощта си.”

И Дзин  – първа хексаграма „циен”,  коментар върху образа  (сян)

„Едно Ин, едно Ян – това е Дао.  Живот, който поражда живот, това е изменението.”

Си-цъ

Изменението „и”, казва Ан Чън, следва винаги да бъде разглеждано в по-широката перспектива на една предхождаща хармония и приемственост, в еквивалентна връзка с Дао, със самото свое заглавие И Дзин прави от изменянето структуриращ принцип на космоса, начин да се припомни, че връщането е самото движение на Дао.

Впрочем, продължава Ан Чън, изглежда че Дао и „и” са двете страни на едно и също нещо: докато първото означава изначалното единство, към което се връща всяко нещо, второто е неговата видима страна; и двете говорят за разнообразяването или редукцията на „онова- което го има” в неговото разгръщане, започващо от „онова-което го няма”, неназования извор.

Разгръщане, което се извършва, изхождайки от Едно по двоен ритъм (2, после 4, после 8, после 64), описан в Големия коментар на И Дзин.

Казаното говори за един процес, който се разгръща към безкрайността на множествеността, изхождайки от един-единствен корен, безименен и невъзможен за изобразяване,за нас – които сме вътре в процеса – съвършена формулировка на това, което китайската мисъл разбира под Дао.

Shi Jian 岁月香站隱士)

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.10.2015

н

Когато пред нас се изправят житейските дела трябва да ги приемем

Учителят Лю-дзъ каза: ”Когато пред нас се изправят житейските дела трябва да ги приемем (независимо дали ни харесват или не). Когато пред нас се изправят нещата, нека да се опитаме да ги познаем докрай.”

Какво трябва да прави човек, според Лю-дзъ, за да предизвика благотворна   промяна в психическото си състояние? Да не върши нищо (у-вей), да остави нещата да се развиват сами по себе си. Да оставиш нещата да се движат от само себе си, действие  в бездействието, да се оставиш на нещата – с това могат да се отворят вратите към Пътя: трябва да имаме психическа нагласа да оставим нещата да се развиват от само себе си. Постигането на това качество представлява истинско изкуство, от което много хора не разбират абсолютно нищо. Тяхното Съзнание се намесва, помага, коригира, отрича, като във всички случи не може да остави на мира простото развитие на психическия процес.Да оставяме нещата да се развиват сами би била проста задача, (стига простотата да не беше най-трудното нещо на света!).

Превод Андрей Крупев и Юлия Ковачева

Карл Густав Юнг „Китайска книга на живота (Тайната на Златното Цвете)” – преговор към изданието на немски език през 1930 г.

Карл Г. Юнг е бил практикуващ психоаналитик, така че неговите съвети (в случаи на неврози, стрес и от този род) може би се отнасят за пациенти, които той наблюдава. Казвам го за всеки случай.

Ако изключим „предизвикването на благотворна   промяна в психическото състояние”, (по посочените по-горе причини), то за всички други начинания, тези съвети са приложими.

За японците казват, че били много трудни докато се подготвя договор за някакво съвместно бизнес начинание. Оглеждали нещата в най-големи подробности, дори дреболии, но стартирал ли се проектът, били безупречни.

Както казва учителят Лю-дзъ:” Когато пред нас се изправят житейските дела трябва да ги приемем (незвисимо дали ни харесват или не). Когато пред нас се изправят нещата, нека да се опитаме да ги познаем докрай.”

Когато засаждаш дръвче направи всичко което се изисква при засаждането безупречно, после само го плеви и поливай. Не го изравяй час по час, за да се увериш, че корените му се развиват добре.

Shi Jian 岁月香站隱士)

Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.10.2015

х

Най-тежките и значими човешки проблеми са по принцип нерешими

Най-тежките и значими човешки проблеми са по принцип нерешими. Нещо повече, те трябва да бъдат такива, тъй като изразяват по необходимост полюсността, присъща на всяка саморегулираща се система. Тези проблеми не могат да се решат никога, но могат да бъдат надраснати.”

Превод Андрей Крупев и Юлия Ковачева

Карл Густав Юнг  „Китайска книга на живота (Тайната на Златното Цвете)” – преговор към изданието на немски през 1930 г.

„Най-тежките и значими човешки проблеми са по принцип нерешими.” Това звучи песимистично, но само за тези, които очакват проблемите им да се рещат мигновено ако не, то в един кратък срок. За да надраснеш нещо, необходимо е време. И при всяко израстване, този който расте се променя и с това отпада необходимостта да разрешаваш нещо. Просто го прескачаш и вървиш напред.

Shi Jian 岁月香站隱士)

Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.10.2015

й

В началото бе ци

„Вселената се самосъздава вечно в една постоянна еволюция в безспирно зараждане и ставане само от един материал, изначалният Дъх (или енергия) „юан-ци”. Който не е нито материя, нито дух.”

Хъгуан- дзъ

Човек дължи живота си на едно сгъстяване на ци. Щом той се сгъсти, това е живот, но разсее ли се това е смърт.

Джуан-дзъ

Превод Виолета Йончева

Употребявания за означаване на дъха ци знак вероятно символизира парата, която се издига над врящия ориз.Но, както казва Ан Чън, ци е повече от дъха, който одушевява живите същества, ци е принципът на единствената и неповторима реалност, който дава форма на всяко нещо и на всяко живо същество във Вселената; това означава, че не съществува разграничителна линия между човешките същества и останалия свят.

Ци не е субстанция, която има доловимо присъствие извън формите, които приема. По такъв начин, продължава Ан Чън, от една страна ци е енергията, която без да е външна спрямо тях, е различна от конкретните форми, доколкото тя е изворът им, тоест неопределеният и безкраен потенциал, и доколкото се запазва, когато тези конкретни форми изчезнат,, и, от друга страна, формите, които приема тази енергия, които не са друго, освен нея. Поради тази двойна възможност да се установи в една форма и да я надхвърли, това ци придава форма (подобно на грънчаря) и преобразява (дзао-хуа) всяко нещо чрез едно двояко действие.

Shi Jian 岁月香站隱士)

Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.10.2015

н

В единното не съществува дуализъм, съществуващо – не съществуващо

„В единното не съществува дуализъм, съществуващо – не съществуващо, в него се сливат и съществуващото и не съществуващото. И този синтез е ставане, течение, път – Дао, защото в тази система единното се мисли така, че то винаги става, а не е.”  

Превод Юлиана Гегова

Не мисля, че е възможно с по-малко думи, по-пестеливо по-изчерпателно да се „намекне” за едно понятие като „Единното” ( Дао. Бог, Природа……. – на който както му харесва), което може да се назове само с условно име и което е непостижимо за човешкия разум.

И всеки, който има очи, да погледне над ежедневната „блъсканица” за „кой, кой е”, „кой е „по-” и  „кой е най-”, не може да не изпита вълнение, че Хуей-нън е повдигнал за него крайчето на една завесата, която скрива тайната на тайните, единствената тайна на мирозданието, която съдържа в себе си всички тайни.

Shi Jian 岁月香站隱士)

Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.10.2015

н

Истинските мъже от древността не познавали жизнелюбието и неприязънта към смъртта.

Истинските мъже от древността не познавали жизнелюбието и неприязънта към смъртта. Навлизането в живота не ги изпълвало с ликувание и приемали раздялата с него без възражения. Спокойно идвали и спокойно си отивали. Не забравяли как са започнали и не се вълнували от своя край.

Приемали живота и му се наслаждавали. Забравяйки напълно страха от смъртта, те се връщали в същото състояние преди раждането си. Не им хрумвало да се отклонят от Дао, не се опитвали да противопоставят Човешкото на Небесното.

Джуан-дзъ

В трактат на Лие-дзъ безгрижното отношение към живота е изразено още по-категорично и от Джуан-дзъ:

Остави ухото да чуе онова, което копнее да чуе, окото да види онова, което копнее да види, носа да вдиша уханието, което му харесва, а устата да говори онова, което й се иска. Остави тялото си да се разполага така, както му е удобно, а ума (син, „сърцето”) да постъпва както желае.

Ухото иска да чуе музика и да го лишиш от нея означава да се лишиш от сетивото слух. Окото иска да вижда плътска красота и да го лишаваш от нея озна1чава да го лишаваш от зрение. Носът иска да вдишва уханието на шу (кучешки дрян) и лан (орхидея)  и ако не му ги осигуриш, значи се лишаваш от обоняние. Устата иска да говори и истини, и лъжи, а ако и забраниш да говори, ще се лишиш и от възможността за познание. Тялото се чувства най-уютно, когато е на топло и добре нахранено – да го лишаваш от тези неща означава да го лишаваш от онова, което е естествено и жизнено важно за човека. Умът копнее за свободата да се рее където поиска и да го лишаваш от това означава да потискаш собствената си природа. Тези забрани са безмилостни и угнетяващи. Отхвърлиш ли бремето им, ще дочакаш смъртта си ведро и безметежно.

Превод Юлиан Антонов

Алан Уотс „Дао на водата”  – Изток Запад 2014

Този фрагмент от трактата на Лие-дзъ би изглеждал скандален за всеки правоверен будист (и не само будист). Такова епикурейско отношение към телесното и задоволяването на прищявките на всички сетива и на ума (син, „сърцето”)  е несъвместимо с коя да е от популярните духовни практики.

Но, както казва Алан Уотс, ще трябва да си припомним една основоположна идея от даоската философия – за естествения порядък:

„Дао обича и подхранва всички неща, ала над тях не господства!” (34)

Човек трябва да остави усещанията си, чувствата и мислите си на воля – да възникват спонтанно , от само себе си (дзъджан), с презумпцията, че те сами ще се хармонизират. Да се опитва  да контролира  съзнанието си е все едно да се опитва да изглади развълнувано море с дъска – това би довело до още по-бурно вълнение. Или накратко: „Остави съзнанието си на мира!” Когато се стремиш да обединиш съществото си със съзнателни усилия, продължава Алан Уотс, ти всъщност налагаш на организма си тоталитарна власт.

Shi Jian 岁月香站隱士)

Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.10.2015

х

Що се отнася до емоциите, най-добре е да се проявяват естествено

„Чуй какво ще ти кажа! За тялото е най-добре да не се насилват нещата, а да се установят хармонични отношения. Що се отнася до емоциите, най-добре е да се проявяват естествено. Хармонично свързаното  не се разделя. Естествено проявяващото се не те изтощава.”

Последните наставления на митичния мъдрец Шун („Закрилящия”) към неговия ученик Ю („Млад дракон”).

Превод Юлиан Антонов

Всички знаят кой е Гай Муций Сцевола. Докато съществуваше класическо образование, той се изтъкваше като пример за мъжество. За да покаже, че са безсилни изтезанията, на които предстояло да бъде подложен, той сам  протегнал дясната си ръка към разпаления огън и я държал там докато се овъгли. Без да трепне нито един мускул на лицето му.

Това в Дзен може да се приеме за класически пример за неестествено поведение, защото е противоположно на това, което Закрилящият съветва Младия дракон. Когато Дзен Наставниците поучават, че най-големият „грях” в Дзен е да не си спонтанен, те точно това имат предвид:

Ако ти е смешно, смей се с пълен глас, ако те боли, викай с пълно гърло, само не се запъвай.

Важното е да не „поставяш ударение върху ударението”, да не контролираш със Съзнанието си нито, че ти е смешно, нито, че те боли.

Shi Jian 岁月香站隱士)

Качено на сайта iztoknazapad.com на 30.09.2015

.

Йога не е свързана с никаква националност

Йога не е свързана с никаква националност. Керамични фигури на хора в йога пози са намерени в Андите. Такива има в Харапа и Мохенджодаро, а също и върху печатите, намерени там. За тези древни цивилизации не се знае на практика нищо. Може изобщо да не са били от индоевропейски или дравидски произход, тоест да не са били роднини на индийците. Духовните техники, правени от християните исихасти са описани и това категорично са техники, практикувани от йогите векове наред. Искам да кажа, че Йога не е индийско изобретение. За йога изобщо се знае твърде малко, макар че всички упражнения, които сме правили по физическо в училище, са йога асани, описани в древни трактати като Хатха Йога Прадипика и др. Йога не е индийско, а световно наследство. Под един друг пост споменах Света Тереза от Авила. В двете си книги ( и двете ги има, преведени на български), тя описва състоянието на молитва, в което е изпадала. За всеки. който се е опитвал да медитира, това състояние е познато като медитация. Тя е навлизала толкова дълбоко в него, че според многобройни очевидци, се е издигала 50 см над земята.
Искам да кажа, че в йога няма нищо чуждестранно и привнесено отвън. Може да има хора, които считат, че йога е някаква екзотична източна придобивка или даже мода. Всякакви хора има.
Нека също така не забравяме, че макар произходът на българите да не е изяснен, езикът им със сигурност е индоевропейски. Всички индоевропейци, известни още като арии, са имали обща родина и са говорели общ език – протоиндоевропейски. Тук говоря за чиста наука. Аз съм изучавала въведение в индоевропейското езикознание, наука, която доста е напреднала. След като всички индоевропейци сме роднини, как можем да твърдим, че йога е привнесена отвън? Юнг е казал и много по-проникновени неща за йога ( Виж книгата му за Кундалини и др). В автобиографията си той описва състояния на медитация, които е преживявал.
Искам да обобщя, че делението на Изток и Запад е много условно според мен, също както това между национално и интернационално. Духовните практики са еднакви, с много леки вариации. Не биха и могли да бъдат много различни.

Осъзнаване на дишането, съпроводено от мантри и визуализации, концентрация върху янтри или мандали, които могат да бъдат най-различни по форма, но по същество са универсални символи – прототипи. Медитация върху светлина или звук, върху Името в подходящи пози с изправен гръбнак – общо взето във всички култури става дума за едно и също. Има разлики, защото което работи при един, не работи при друг. Освен това Бог е безкрайно съзидание.

Никого не искам да убеждавам в правотата си и това не ми е целта. Нито Йога, нито Дзен са привнесени явления. Те са общочовешка благословия и наследство. Също както и заветите на Исус, Махавира, Буда и Мойсей.

Lyudmila Spasova

Качено на сайта iztoknazapad.com на 11.01.2016

Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта