Публикации чан / дзен във facebook    

Към карта на сайта

Стр, 0   1,  2, 3,  4, 5,  6.  7,  8,   9, 10, 11,  12,  13,  14

Съдържание на страницата:

Имануел Кант – „явления“ и „нещата в себе си“
Не съществува реално битие на индивидите взети по отделно
Всяко действие идва само от Пустотата,
Да живееш – но не като роб!
Светът е далече от съвършенство
Ралф Емерсон – Свойство на природата е самоизразяването
Alexander Lowen (SPIRITUALITY OF THE BODY” – Bioenergetics for Grace and Harmony)
Наставления на митичния мъдрец Шун („Закрилящия”) към неговия ученик Ю („Млад дракон”).
Тези, които  търсят нирвана, не знаят, че раждането и смъртта и нирвана,са едно
Вималкирити-сутра и преодляване на страстите (клеша) чрез недеяние (увей)
Дао и Дъ в „Дао Дъ Дзин” на Лао-дзъ
Небето и Земята в китайските представи са двата аспекта Ин  и Ян на Единното
Kонфуцианската етика като легитимна част в ученията Дао и Чан/Дзен
За да се сгъсти нещо, трябва преди това да се разшири
Моят път е пронизан от една единствена нишка, която свързва цялото.
Какви са представите на Конфуций и конфуцианците за живота и смъртта?
Линъ Ютангъ „Единъ мигъ въ Пекингъ“
Конфуцианци и даоисти

.

.

Имануел Кант – „явления“ и „нещата в себе си“

На разума, най-общо казано, „не се гледа с добро око” от повечето източни мъдреци, цитирани на тази страница. Няма е ново, но за някой може да е интересно да кажа нещо по въпроса за познанието, такова, каквото то се разбира в европейската философия.

Общо взето съвременните философи се придържат към определенията за познанието, направени от Имануел Кант, които се считат като „коперниканска революция” в европейския начин на мислене. Кант изхожда от несъвършенствата на сетивата за да стигне до извода, че не можем да им се доверим, за да твърдим, че е възможно да познаем нещата, такива, каквито те в действителност са.

Той дава нов смисъл и на две понятия – „явления” и „нещата вътре в себе си”, които имат отношение към познанието. Явлението е това, което ни се явява в сетивните усещания, Нещото вътре в себе си,  по определението на Кант, в своята същност е непостижимо за нашето познание.

Разумът си създава категории: пространство, време, причина и следствие, единно и множествено, правилно и неправилно, съществуващо и несъществуващо….., за да класифицира усещанията си включени в опита и да ги подреди по начин „разбираем и логичен” за него. Близо до ума е, че нещата изобщо не са „длъжни” да се „съобразяват” с това подреждане „на ужким”.

Мисля, че имам основание да твърдя, че   тезата, „светът „вътре в себе си” е  непознаваем”, е обща и за Запада и за Изтока и следователно няма съществени различия в начина на мислене по този фундаментален за познанието въпрос – Можем ли да се доверим на Разума като средство за постигане на Изначалната истина?.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.03.2016

.

 

Не съществува реално битие на индивидите взети по отделно

Не съществува реално битие на индивидите взети по отделно, а всичко се обхваща от единна трансцедентна реалност, индивидът е само твърде илюзиорна проява на тази реалност.

Ланкаватара сутра

Тези, които страхувайки се от страданията, възникващи от подвластността на раждането и смъртта (самсара), търсят нирвана, не знаят, че раждането и смъртта и нирвана не могат да бъдат отделени едно от друго; и като виждат, че всичко, което е подвластно на раждането и смъртта, няма реалност, те си въобразяват, че нирвана се състои в бъдещето унищожаване на усещанията и на полетата на тези усещания.

Ланкаватара сутра

Ако човек започне да изучава Будизма по Палийския канон със сигурност ще остане с впечатлението,че нирвана следва да се постигне само посредством усърдни усилия и самоконтрол и че предприелият подобно начинание трябва да остави настрана всички други свои занимания.

Махаянистите може би са напълно прави, когато приемат, че ударението върху това е предвидено като „упая” от Буда, като умело средство за даване на възможност да се схване ясно и отчетливо абсурдния порочен кръг на желанието да нямаш желания или опита лично да се освободиш от личността. Защото със сигурност такова е заключението, до което довежда следването на доктрината на Буда.

То може да бъде приписано на леност или загуба на търпение, но изглежда по-убедително да се предположи, че тези, които са останали на пътеката на самоспасението, просто не са осъзнали парадокса, в който участват. Защото Махаяна проповядва пътя на спасение посредством собствени усилия единствено като средство за довеждане на индивида до отчетливо осъзнаване на собствената си напразност.

Съществуват разнообразни свидетелства, сочещи, че една от ранните идеи в Махаяна, тази на бодхисатвата не само като за потенциален буда, но като за този, който отричайки се от нирвана, стои на по-високо духовно ниво, отколкото онзи, който я постига и така се оттегля от света на раждането и смъртта.

В Палийския канон учениците на Буда, постигнали нирвана се наричат архати, „високопочтени”, но в махаяниските текстове идеалът на архата се оценява почти като егоистичен. Той е подходящ само за „шравака”, Този, който само е „дочул” за доктрината, който е достигнал само до теоретичното ѝ схващане.

Докато бодхисатва е онзи, който е схванал, че нирвана, постигната от самия себе си за самия себе си, е доста дълбоко противоречие. От простонародна гледна точка бодхисатва става център на отдаденост (бхакти) спасител на света, който е дал обет да не встъпва в окончателна нирвана, докато всички останали разумни същества също не са я постигнали. В тяхно име той приема да бъде прераждан отново и отново в кръговрата на самсара, докато след безброй космически ери, дори тревата и прахта не достигнат пробуденост.

Но погледнато по-издълбоко, става ясно, че идеята за бодхисатва се съдържа в самата логика на Будизма и произтича естествено от принципа на несграбчването и от учението за нереалността на личността. Защото след като нирвана е състоянието при което стремежът да бъде сграбчена реалността прекъсва напълно поради схващането на невъзможността тя да бъде сграбчена, явно би било абсурдно самата нирвана да се схваща като нещо, което може да бъде сграбчено или постигнато. Ако, освен това, личността е просто условност, няма смисъл в схващането на нирвана като нещо, постижимо от някой.

От тази позиция следва, че щом няма нирвана, която да бъде постигана, и ако в действителност, индивидуалности не съществуват, то нашата обвързаност в кръговрата на преражданията е само привидна и че в същност ние вече сме в нирвана – тъй че да се търси нирвана е толкова безумно, колкото да се търси нещо, което никога не си загубвал. И естествено, бодхисатва не прави каквото и да е движение, за да се откъсне от кръговрата на самсара, сякаш нирвана е някъде другаде, защото това би означавало, че нирвана е нещо, което трябва да бъде постигнато и че самсара е действителната реалност. По думите на „Ланкаватара сутра”:

Тези, които страхувайки се от страданията, възникващи от подвластността на раждането и смъртта (самсара), търсят нирвана, не знаят, че раждането и смъртта и нирвана не могат да бъдат отделени едно от друго; и като виждат, че всичко, което е подвластно на раждането и смъртта, няма реалност, те си въобразяват, че нирвана се състои в бъдещето унищожаване на усещанията и на полетата на тези усещания.

Тогава да се бориш да заличиш конвенционалния свят на нещата и явленията означава да признаеш, че той съществува в действителност. Оттук и махаянисткият принцип:

„Онова,което никога не е възниквало, не подлежи на унищожение”.

Превод Крум Ацев
Алан Уотс „Пътят на Дзен”

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.02.2016

.

Всяко действие идва само от Пустотата,:

Всяко действие, (всяко явление) идва само от Пустотата,:
както от повърхността на чисто езеро изведнъж изкача риба.

Тибетско стихотворение

Сила вълшебна и чудодейна активност –
Вода да мъкнеш, съчки да събираш!

Пан-юн

Превод Крум Ацев

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.02.2016

.

Да живееш – но не като роб!

Да утолиш жаждата си – но не с вкиснато вино; да утолиш глада си – но не с развалено месо; да живееш – но не като роб!

Хан Фей-дзъ

Системното натрупване на неудовлетворение и гняв в професионалното ежедневие, – това е вторият проблем, пред хората от нашето съвремие, който Александър Лоуен, „Психология на тялото” (SPIRITUALITY OF THE BODY”), поставя и който смята, че не може да се разреши с духовните практики на Дзен и Йога.

Това е нерешим проблем с духовни практики, защото причината е външна и, за да се снеме тази напрегнатост единственият изход е да се отстрани тази външна причина, доколкото тя е резултат на осъзнат избор.

Всичко се свежда до мъдростта на човека да намери точния баланс между удовлетворяването на желанията си „да има” и желанията си „да бъде”.

Желанието повече „да притежаваш”, повече да потребяваш, да имаш по-висок статут в едно общество, където това, което имаш, определя и престижа ти, означава и по-голямо обвързване, (образно казано, заробване) в машинарията му.

За „да бъдеш” изисква и по-голяма степен на освободеност от тази машинария, по-малко да бъдеш „изцеден” от нея, и да разполагаш с повече свободно време, което да посветиш на себе си и на близките си

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 04.02.2016

.

Светът е далече от съвършенство

Светът в който живеем и който, би трябвало да приемаме такъв, какъвто е, е далече от съвършенство, и основният критерий за „кой, кой е”, е какво той притежава.

От тази гледна точка всеки от нас притежава две „неща” за които може да каже „мое” и които никой не може да му отнеме и да каже „мое”. Това са „моето раждане” и „моята смърт”. Като „печалба” от тази наша неотнимаема собственост е „моето тяло” и „моето съзнание (разум, ум, душа, дух,сърце, хара)”. За „моя живот” е индивидуално, в зависимост в каква степен живееш и в каква други те живеят, можеш да кажеш „моят живот”. Има народи, които не са пригодни да бъдат роби – американските индианци и австралийските аборигени, но те са, ако мога така да се изразя – природен феномен”.

Има една история, която научих при едно от пътуванията ми до Цариград.

Когато най-богатия човек в Турция, Коч, умрял, той бил оставил на сина си две писма, които наредил да бъдат отворени последователно, първото – преди погребението, второто – след. Умрял Коч, синът му отворил първото писмо, в което било написано, че последното му желание е да го погребат с чорапи (нещо немислимо при погребение на правоверен мюсюлманин). Като чула това вдовицата му рекла: „Този мой мъж се е побъркал, за да иска такова безбожно погребение!”, и го погребали гол, както се полага.

Когато отворили второто писмо, вътре пишело: „Видя ли, сине, едни чорапи не можеш да отнесеш със себе си от този свят!”

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.02.2016

.

Свойство на природата е самоизразяването

Mъдрите хора ще прочетат миналия ти живот по твоя външен вид, походка, поведение. Едно от свойствата на природата е самоизразяването. Дори най-малката подробност показва нещо. Лицето на човека като огледало отразява, какво се върши вътре в него.

Ралф Емерсон

Ако разграничаваме в себе си дух и материя, когато  те са в хармония, това намира израз в обаяние и доброта. Хармонията е божественият дух на тялото. Едновременно с това хармонията като понятие е синоним на здраве. И тук е принципната разлика във възгледа на хората от Запада и от Изтока (ако се абстрахираме от мултикултурализма) на връзката на човека с природата.  На Изток, се смята, че щастието на човека зависи от хармонията с природата. Дао – това е път към природата.

 На Запад като цел на цивилизацията  се счита придобиването на все по-масиран контрол и власт върху природата. Хората на Запад мислят за здравето в категориите на работоспособност: запазването на добро здраве, с цел  запазване на работоспособността колкото е възможно по-дълго, подобно на добре поддържана машина.

На Изток интересът е към запазването на най-висока жизненост на тялото и неговата духовност (опозициите на изток са дух и форма, а не дух и материя). Затова на Запад тренировките на тялото са най-общо казано свързани с преодоляване на съпротива (вдигане на тежести и от този род), а на Изток практиките съчетават физическото с духовното, ако мога така да се изразя, – йога, бойните изкуства…..

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.02.2016

.

Alexander Lowen (SPIRITUALITY OF THE BODY” – Bioenergetics for Grace and Harmony)

Аз не виждам причина тази страница да бъде нещо като „Църковен Вестник”, само за излагане на”правоверни” мисли на големите будистки авторитети, на каквото мнение са някой от участниците в групата. (За даоските не споменавам, защото те са си бунтари и са против авторитетите.)

Затова и в този си пост, а и за в бъдеще ще поствам мои преводи на фрагменти от книгата „Психология на тялото” на Alexander Lowen (SPIRITUALITY OF THE BODY” – Bioenergetics for Grace and Harmony), която за мен е много интересна.

„Промишленото общество се опира на сила, която първоначално е ограничена, но с времето става сила на установената власт. Тази сила изменя отношението на човека към природата. Идеята за хармония отстъпва място на контрола, а уважението – на личната изгода и прагматизма. Едновременният стремеж към власт и изгода и стремежът към хармония са несъвместими. С индустриализацията на Изтока, хората, които живеят там ще бъдат подложени на същите емоционални разстройства, от които страдат и хората от Запада – безпокойство, депресия и загуба на естествената добронамереност, която е в основата на личното обаяние.

Връщането към стария начин на живот, за съжаление е невъзможен. Веднъж загубената невинност не може да се върне. Затова и старите практики на източните философии не са в състояние да решат емоционалните проблеми, с които се сблъскваме днес. И най продължителната медитация не може да върне на човека способността да плаче, ако реакцията му да плаче е подтисната. Няма такива йога упражнения, които да освободят напрежението на мускулите на човек, който не смее да вдигне в гнева си ръка срещу този, който има авторитета на икономическа власт върху него. Това не означава, че медитацията и йога нямат своето място с положителния си ефект. Това се отнася и за други практики, като плуване, танц, разходки – такива движения са препоръчителни, Но за да си възвърнем способността да общуваме непринудено и с харизма, трябва да разберем от какво сме се лишили, какво сме загубили. Главната задача е да се анализира тази загуба и човек да я осъзнае“.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.02.2016

.

Наставления на митичния мъдрец Шун („Закрилящия”) към неговия ученик Ю („Млад дракон”).

„Чуй какво ще ти кажа! За тялото е най-добре да не се насилват нещата, а да се установят хармонични отношения. Що се отнася до емоциите, най-добре е да се проявяват естествено. Хармонично свързаното, не се разделя. Естествено проявяващото се, не те изтощава.”

Последните наставления на митичния мъдрец Шун („Закрилящия”) към неговия ученик Ю („Млад дракон”).

Превод Юлиан Антонов

В предния си пост цитирах два фрагмента от „Психология на тялото” на Alexander Lowen (SPIRITUALITY OF THE BODY”), за да имам повод да обсъдим с тези, на които им е интересно, двата проблема, които Александър Лоуен смята, че не могат да се разрешат с духовните практики на Дзен и Йога.

„И най продължителната медитация не може да върне на човека способността да плаче, ако реакцията му да плаче е подтисната.”, казва Лоуен. Според мен проблемът не в това, че медитацията, не може да върне способността на човека да плаче, а защото в нашето западно съзнание е втълпено, че за един мъж не е достойно да плаче, да крещи, когато изпитва силни болки, изобщо „да проявява слабост” пред лицето на физическата и душевната болка.

Това, само по себе си, в Дзен може да се приеме за класически пример за неестествено поведение, защото е противоположно на това, което Закрилящият съветва Младия дракон. Когато Дзен Наставниците поучават, че най-големият „грях” в Дзен е да не си спонтанен, те точно това имат предвид:

„Ако ти е смешно, смей се с пълен глас, ако те боли, викай с пълно гърло, само не се запъвай.”

Важното е да не „поставяш ударение върху ударението”, да не контролираш чрез Съзнанието, дали не е под достойнството ти да покажеш, че ти е смешно или, че те боли.

Другия проблем, за системно натрупвания справедлив гняв и пътищата по които напрежението може да бъде снето, ще го оставя за тема на друг мой пост.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 03.02.2016

.

Тези, които  търсят нирвана, не знаят, че раждането и смъртта и нирвана,са едно

„Тези, които, страхувайки се от страданията, възникващи от подвластността на раждането и смъртта (самсара), търсят нирвана, не знаят, че раждането и смъртта и нирвана, не могат да бъдат отделени едно от друго….”

Ланкаватара сутра

Когато великият индийски учен-монах Кумарджива превежда махаянистките сутри в Китай между 384 и 413 година, при най-скромни изчисления китайската цивилизация наброява повече от 2 000 години. И китайците приемат някои идеи от това учение, за да обогатят своята философия, а не както народите от Европа, включително и българите, приемат Християнството, не само загърбвайки, но и изкоренявайки своите дотогавашни вярвания като езически.

Вималкирити-сутра и преодляване на страстите (клеша) чрез недеяние (увей)

Както написах в предния си пост големите махаянистки сутри са преведени на китайски от великия индийски учен-монах Кумарджива, един от най-видните му ученици е младият монах Сън-джао (384-414), който започва живота си като преписвач на конфуциански и даоски текстове.

Сън-джао бил приобщен към Будизма след прочитането на „Вималкирити-сутра” – текст, който оказва съществено влияние върху Чан/Дзен. Вималкирити не е монах, а мирянин, който надминал всички ученици на Буда в дълбочината на прозрението си, като отговорил на въпрос за същността на недуалистичната реалност чрез „гръмовно мълчание” – пример често следван от дзенските наставници.

Основното в тази сутра – за Чан и за Китай – е постановката, че съвършеното проникновение е съвместимо с всекидневния живот и че всъщност висшето постижение е „да се постигне пробуждане без унищожаване на нечистотата на светското (клеша)”.

Това отстъпление от разбиращото се от само себе си в Будизма унищожаване на нечистотата на светското, е особено притегателно за китайците – конфуцианци и даоисти. От друга страна конфуцианското застъпване в полза на семейния живот не би се примирило със стриктно монашеския будизъм, какъвто е индийския.

Макар китайските Чан наставници да са били монаси,
последователите им са били миряни, зрели хора, проявяващи естествено предразположение към идеята за пробуждане, което не включва унищожаването на човешките страсти, (както би могло да се преведе клеша).

Тази нагласа, на привързаност към живота и присъщите му „слабости” – страсти и желания се толерира и от конфуцианците и от даосите, защото конфуцианците и даосите въпреки различията си „изповядват” силна вяра в човешката природа. За тях страстите са присъщи на човека и унищожаването им означава унищожаване на човешкото в него.

Предписанието на учението е, че не трябва да се позволява на лошите желания и пагубните страсти да надделеят над нас, така че да им се предадем; трябва да им отстоим, но не като ги потискаме, а като ги опитомим. Това става чрез ненамеса (у-вей), а не с жестокост, това е нещо като психологически аналог на прийомите на източните бойни изкуства.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 01.02.2016

.

Небето и Земята в китайските представи са двата аспекта Ин  и Ян на Единното

Китайската мисъл – Конфуцианство, Даоизъм, Чан(Дзен)будизъм – е израз на китайската духовност, най-дългата във времето непрекъсната духовност, и е нещо коренно различно: тя схваща човека като съставна, част от околната среда и то като част, която е напълно на мястото си в един свят, който не е материален (тленен), според представите на Запада, или илюзия, според индийския Будизъм.

Духът на човека не е прогонен от Висшия Абсолют от съвършен небесен отвъден свят, напъхан в тленно тяло и въдворен на грешната земя за да страда и изкупи първородно деяние на най-далечните му предци, което му е вменено като грях.
Нито животът се отъждествява със страданието, както е при будистите. (Затова и Будизмът вижда цел в освобождаването от всичко, което се нарича живот и спасение в нирвана, „защото животът винаги е страдание”).

Уважението към живота, като към единствен начин на съществувание намира своите източници и в култа на китайците към предците. С този комплекс идеи е свързано още едно устойчиво убеждение, а именно, че предците отново се раждат на този свят. Вероятно още в дълбока древност се е мислело, че във веригата на поколенията, всяко поколение се повтаря през едно.

Дядото, например, се преражда във внука. Но това не е механическо възпроизводство, внукът никога не повтаря точно дядото си, а само частично това-онова от поколението на дядото, неговия начин на живот оживява във внука, но не и сходство на конкретни черти, а оживява по-скоро като жизнена сила. За китайците светът на отвъдното е един вид хранилище на духа, от което тялото или душите на живите рано или късно ще извлекат импулс, стимул към живот.

Според “И Дзин” основа на всичко е Тайцзи. Тайцзи (Великия предел), това е Върховният Абсолют, врата към феноменалното; Единното, или с други думи, откъдето е произлязло всичко. Небето и Земята са равностойни части на това Единно, в което е „въплътен” принципът на Дао, Пътя.

Небето и Земята в китайските представи са двата аспекта Ян и Ин на Единното – Тай-дзи. Те са полярностите, мъжкото и женското, положителното и отрицателното, които в своето динамично равновесие поддържат световния ред. Според китайската мисъл тези основни противоположности са взаимообусловени и по тази причина хармонизирани във времето. Конфликтът между тези противоположности е привиден, защото не може да се получи разрив, щом те са взаимообусловени.

Когато не съществува разграничението между дух и материя, то и духът на човека е между Небето и Земята, един аспект на природен равновесен свят, който е Единното – Тай дзи

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.02.2016

.

Дао и Дъ в „Дао Дъ Дзин” на Лао-дзъ.

Дао, което може да бъде изразено с думи, не е постоянно Дао. Име, което може да бъде назовано, не е постоянно име. Безименното е начало на Небето и Земята, притежаващото име е майка на всички неща.(1)

Дао е пусто, но в приложението си е неизчерпаемо. О, най-дълбоко! То е прародител на всички неща. (4)

Превръщанията на великото Дао са безкрайни. Дао е най-първата врата на рождението. Най-първата врата на рождението е коренът на небето и земята. Дао съществува вечно, то е като безкрайна нишка, действието му е неизчерпаемо. (6)

Великото Дъ се подчинява само на Дао. Дао е безтелесно. Дао е мъгляво и неопределено. Но в тази мъглявост и неопределеност са скрити неща. То е дълбоко и тъмно. Но в дълбочината и тъмнотата му са скрити най-фини частици. Тези частици са най-висша степен на действителност и достоверност.(21)

Дао макар да е нищожно, никой на този свят не може да го подчини. Всичко, което съществува на света се влива в него (32)

Великото Дао се разлива навсякъде. Благодарение на него всичко расте или прекратява растежа си. То отглежда всички същества, всичко съществуващо се връща към него но то не се има за негов господар. То няма собствени желания, затова можем да го наречем нищожно. То става велико, защото не се има за такова. (34)

Дао постоянно осъществява недеяние, но няма нещо, което да не в направено от него. (37)

Превръщане в противоположното е действие на Дао. Слабостта е свойство на Дао. Всички неща във Вселената се раждат в битието, а битието се ражда в небитието.(40)

Дао е скрито от нас, то няма име. Но единствено то може да помогне на всички същества и да ги приведе към съвършенство. (41)

 Дао поражда едно, едно ражда две, две ражда три, а три поражда всички същества. Всичи същества носят в себе си Ин и Ян, изпълнени са с Ци и са в хармония.(42)

Дао поражда нещата, Дъ ги отглежда. Нещата придобиват форма. Дъ ги възпитава, усъвършенства, довежда ги до зрелост, грижи се за тях, помага им да оцелеят, Затова всички неща почитат Дао и ценят Дъ. Дао се почита, Дъ се цени, защото не се налагат, а следват естествеността. (51)

Този, който е мъдър, нищо не натрупва. Той прави всичко за хората и е всеотдаен в делата си. Небесното Дао принася полза на всички и не им вреди. Дао на този, който е мъдър – това е действие без да се употребява насилие. (81)

Превод от китайски на руски Ян-хин шун.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 31.01.2016

.

Kонфуцианската етика като легитимна част в ученията Дао и Чан/Дзен

За да покажа конфуцианската етика като легитимна част в ученията Дао и Чан/Дзен ще разгледам императивното изискване на Юн-мън:

„Ако си истински човек, във всеки случай би трябвало да можеш да откраднеш вола на земеделеца или да грабнеш храната от ръцете на човек, умиращ от глад.”

в коментара му към „Би-йен лу”, за да се нарече един човек истински.

Това брутално твърдение, че „в природата на истинския човек е да открадне вола на земеделеца или да грабне храната от ръцете на гладен човек”, не от характерните преувеличения, за да стане израза по-експресивен, каквито ги има и в Дзен и в Даоизма. Едно крайно действие „на ужким” от рода на: „Ще ти отпоря ушите, ако не ме слушаш, какво ти говоря!” е „заповедта на Лин-дзи: „Убий Буда!”, където подтекстът е, че учението на Буда е средство, а не атрибут за преклонение и следователно трябва да бъде на часа забравено, щом целта – просветлението – е постигната.

Ако човек познайва нещо от учението за Дао, би трябвало да се съгласи, че всяка дума във фразата „Ако си истински човек, във всеки случай би трябвало да можеш да откраднеш вола на земеделеца или да грабнеш храната от ръцете на човек, умиращ от глад.”, е истина. Целта на Юн-мън не е да ни даде една загадка, в която иносказателно е изразено нещо много съществено, но което е толкова сакрално, че не е възможно да се изрази по по-малко драстичен начин.

Чрез тази стряскаща фраза той иска да ни освободи от заблуждението, че Дао е някаква метафизическа съзнателна за добро и зло първопричина, какъвто е Върховният Абсолют в монотеистичните религии. И че човекът за Дао е „венецът на Неговото творение” и е нещо различно от останалите живи същества. Една много приблизителна аналогия за Дао е гравитацията. Ако един планински козел се подхлъзне и падне в пропаст, той ще се пребие, същото ще се случи и с някой алпинист….

Законът на Дао за живите същества, осигуряващ крайната хармония е жесток, но ефикасен – естествения подбор и оцеляване на най-приспособените, с което се поддържа жизнеността и оцеляването на видовете. Човекът съществува, предполага се от 2 000 000 години, а е сравнително цивилизован от няколко хиляди, от преди няколко часа, образно казано. Истинският човек е естественият човек, спонтанен и импулсивен, подчинен на закона на Дао – оцеляването на вида, чрез най-силните.В продължение на стотици хиляди години той, водачът на племето, се е ползвал със същите „привилегии”, каквито е имал и всеки самец от друг животински вид, водач на глутница от себеподобни.

Но другите животни нямат спомени за миналото и предвиждания за бъдещето, живеят в едно постоянно „сега”. Един хищник, който подгонен от глада, убива друго животно за да се нахрани, няма спомен за глада, който е изпитвал преди това, нито има представа за едно бъдеще, когато пак ще огладнее, за да продължи да убива, за да си осигури храна, когато пак огладнее. Или да не позволи на другите членове на глутницата да се нахранят с това, което, не е могъл да изяде в момента.

Но в тези „няколко последни часа” човеците се „съсредоточават” да живеят във все по- големи общности от хора, които благодарение на осъзнаването на времето като минало и бъдеще са развили и раздули своето его, така че е необходимо да се създадат „закони”, общоприети норми на поведение, които да гарантират на първо място хегемонията на най-силните и приспособените, но и на останалите членове на тази общност, като необходимо условие за преуспяването на общността най-вече в защитата ѝ от други общности, които представляват потенциална опасност за нейното съществуване. И тук е мястото на морално-етичните системи от обществено договорени правила и норми на поведение на индивидите, каквато е системата разработена от Конфуций.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 31.01.2016

.

За да се сгъсти нещо, трябва преди това да се разшири

„За да се сгъсти нещо, трябва преди това да се разшири. За да се отслаби нещо, трябва преди това да се укрепи. За да се унищожи нещо, трябва преди това да му се позволи да разцъфти. За да се вземе нещо от някого, трябва преди това да му се даде.. Това се нарича дълбока истина. ……..“

Лао-дзъ (36)

В тази дълбока истина е изворът на даоистката „търпимост” (цъ), която е третото съкровище, за което става дума в Лао-дзъ (67):

„Аз имам три съкровища, които ценя: първото е човеколюбие, второто – пестеливост, а третото се състои в това, че аз не смея да бъда преди другите. Аз съм човеколюбив, затова мога да бъда храбър. Аз съм пестелив, затова мога да бъда щедър. Аз не смея да бъда преди другите, затова мога да бъда умен вожд.”

Лао-дзъ (67)

Стансите от трактата на Лао-дзъ са преведени от китайски на руски от Ян-хин шун.

Когато се търси взаимното проникване на Даоизма и Конфуцианството, в тези два фрагмента на Дао дъ дзин на Лао-дзъ се вижда пълно покритие на етичните принципи – човеколюбие, нетърпимост към разточителство и разхищения и търпение – и в двете учения, принципи, които са в основата на нравствено-етичното учение на Конфуций.

В Дао дъ дзин, както и в трактатите на Джуан-дзъ, Конфуцианството като цяло е обект на иронизиране, но трябва да се знае, че тази ирония не е насочена към моралните, ценностните, норми на Конфуцианството, а най- вече към предписанията на ритуала, на това, което конвенционално е прието като правила и норми на поведение в обществото.

От съвременна гледна точка ритуалът разработен от Конфуций, в най-малки подробности определящ взаимоотношенията на китайците на всички нива, от семейството до императорския дворец, ни изглежда почти нелеп, но не бива да се забравя, че Конфуций живее в епоха на строго йерархично разделение на обществото, епоха, когато е било немислимо висшестоящите да бъдат поставени на една плоскост с по-долните слоеве на обществото. Това, което търси той, е да се постигне в обществото тази хармония, която съществува във Вселената. Той се стреми да приучи хората към взаимно уважение и взаимна почтителност, като непременно условие Поднебесната да следва Пътя (Дао).

И Лао-дзъ, и Джуан-дзъ се надсмиват над скованата, изкуствено създадена атмосфера на „преструвки” и неизбежно лицемерие, но беззлобно, защото са били наясно, че тази принуденост във взаимоотношенията на хората от различните слоеве на обществото е в основата на хармонията на Поднебесната и условие за процъфтяване на китайската цивилизация. Те в никакъв случай не се бунтуват срещу този ред, а сочат една алтернатива за тези, които, най-общо казано, биха пожертвали предимствата да бъдат членове на едно високоорганизирано общество, за да придобият правото да бъдат непосредствени и спонтанни.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 16.01.2016

.

Моят път е пронизан от една единствена нишка, която свързва цялото

.Учителят каза на Дзън-дзъ: Моят път е пронизан от една единствена нишка, която свързва цялото.” Дзън-дзъ се съгласява. Учителят излиза. Тогава останалите ученици запитват: „Какво искаше да каже?” И Дзън-дзъ отговаря: „Пътят на Учителя се свежда  до следното: вярност към себе си, благодушие към ближния”.

Конфуций „Беседи”

В учението на Конфуций благодушието към ближния (шу) се разбира като добронамереност, непредубеденост, великодушие……. Конфуций предупреждава своите последователи, че преди да изискват от другите, те трябва да започнат от себе си,  в смисъл на една безкрайна взискателност към себе си. От там и човечността е в сърцевината на конфуцианските размисли. „Добродетелта на точната и неизменна среда (джун-юн), задава въпрос Конфуций,  – не ли тя крайното  изискване?”

 „Точната и неизменна среда” е „върховното благо”, към което се стреми всеки живот, чието ставане неизбежно минава през обмена и промяната.  Изискване за равновесие, правилност и мярка, което никога не отстъпва на импулсивното, на екцесивното, на прекия интерес, на пристрастната пресметливост, на моментната фантазия или на цинизма – наклонности, които разрушават всяка възможност за надежден и траен живот.”*

*Ан Чън „История на китайската мисъл“ РИВА 2001 Превод  Виолета Дончева

„Изискване за равновесие, правилност и мярка, което никога не отстъпва на импулсивното,…..” Тук схващанията на конфуцианците и даоистите диаметрално се разминават по отношение на обмислеността или  импулсивността (спонтанността)  на действията и постъпките. Но не трябва да забравяме, че Конфуций е реформатор, той приема като даденост реалностите на своето време – строго йерархично разделение на обществото – и се стреми да постигне в обществото тази хармония, която съществува във Вселената. А това може, при тези дадености, да стане само ако съществува взаимно уважение и почтителност при респект към личното достоинство на всеки член на общността, независимо от мястото му в йерархията.

Като обобщение на казаното за  „точната и неизменна среда” като „върховното благо” може да се заключи, че на върха на ценностната система на конфуцианците е собственото достойнство, което е неразлъчно от уважаването на човешкото достойнство на всеки друг, без разлика, кой е той. В това, като мое мнение, ще прибавя, че Конфуций предшества лорд Честърфилд и неговия кодекс (имам предвид писмата, които е писал на сина си, студент в Хайделберг) на джентълмена.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 17.01.2016

.

 Какви са представите на Конфуций и конфуцианците за живота и смъртта?

Според китайските представи, всичко съществуващо във феноменалния свят е обусловено от двойка противоположности – светлина и тъмнина, позитивно и негативно, Ян и Ин. В сферата на метафизичното основната двойка противоположности се проявяват като живот и смърт.

И не случайно, един от най-древните китайски документи определя щастието на човека като постигане на смърт, която увенчава живота – собствения му живот. А за най-голямото възможно нещастие – преждевременната смърт, смърт прекъсваща живота, вместо да го завърши.

В този мироглед тъмнината, съпровождаща светлината, не е просто отрицателната противоположност на живота; самото й присъствие, формата й, непосредствено определя мястото на светлото начало, живота. Не от някаква предпазливост, не от суеверие, древните мъдреци са се въздържали да нарекат човека щастлив докато той е жив. Очевидно е, че значението на живота до определена степен зависи от това, което се намира отвъд неговите предели – от тъмнината, насреща на която ние се движим.

Кун-дзъ е обмислял този въпрос, но изказвал своите идеи с голяма предпазливост. На въпрос на свой ученик за смъртта той казал: „Като не познавам живота, откъде бих могъл да зная за смъртта?” Друг път, когато ученик го попитал, дали мъртвите имат съзнание, той казал: „Ако кажа, че мъртвите имат съзнание, може да възникне опасение, че почтителните синове и по сетнешните внуци ще започнат да пренебрегват своите живи родственици, заради мъртвите. Ако кажа, че мъртвите нямат съзнание, може да възникне опасение, че синовете, които не разбират добре своя дълг не ще се погрижат за достойно погребение на родителите си. Така че, почакай сам ти да умреш, тогава ще разбереш.” Което показва, че Кун-дзъ смятал за по-добре да се оставят обикновените хора в неведение. Не догмата и не кредото на вярата трябва да определя поведението, а изключително личните качества на човека. Нека човек да постъпва така, както му нарежда вътрешния глас. Затова той отказва да създава догми, предпочитайки да изведе морала и поведението извън сферата на влиянието на най-големи врагове на човечеството – страха и надеждата.

Въпреки тази предпазливост на Кун-дзъ конфуцианството рисува ясна картина за отношението на човека към живота и смъртта. Тези представи са изложени в така наречените „Крила” („И”), които се приписват на Кун-дзъ и неговата школа и са били включени в състава на „И Дзин” още преди новата ера. Светът на феномените се изгражда в текста на „Криле” на базата на полярностите, най общо като полярност на Небето и на Земята, светлината и тъмнината.

Рихард Вилхелм „Книга на промените – И Дзин” Цикъл лекции изнесени в периода 1926-29 година

За да придобием някаква идея за представите на китайците за живота и смъртта (за разлика от фолклора, това са представи на образованите китайци) би било добре да ги сравним с това, какво място заемат животът и смъртта в нашето съзнание на европейци. За нас животът и смъртта са сами по себе си абсолютни антитези. Това са непресичащи се отрязъци от време, животът е кратък, смъртта е вечна. За тези, които изповядват Християнството – вечният живот може да бъде на Небето, може да бъде в Ада.

На Изток самата реалност, в която протича животът на човека и го постига смъртта представлява само привидност, тя е това, което съществува между двата полюса на основната двойка противоположности. И ако от една страна, светът на живота, на светлината не е някаква „твърда” реалност, то и светът на смъртта, на сенките, не може да се определя като нещо еднозначно отрицателно. Животът е ограничен във времето, но това е предопредлено, на Изток се смята, че всяко нещо в битийния свят има начало, има и край във времето. Животът завършил във времето, ще се възобнови във времето.Как става това и какво следва след смъртта не е дадено на човека да знае.

„Като не познавам живота, откъде бих могъл да зная за смъртта?” – казва Конфуций. И това което следва от думите му (те са съзвучни на думите на Сократ – „аз знам, че нищо не знам”) е да се съсредоточим върху живота в „смехотворния” срок (цитирам Воланд – Булгаков), който ни е отреден. А, когато му дойде времето, ще научим всичко за смъртта в подробности.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 18.01.2016

.

Линъ Ютангъ „Единъ мигъ въ Пекингъ“

И в този си пост поставям връзка (линк) към „Един миг в Пекин“ на Лин Ютан, като се ръководя от правилото „едно показване струва колкото 100 казвания“, и когато става дума за Даоизма и Конфуцианството.

Даоизмът, като цитати на Лао-дзъ и Джуан-дзъ, е застъпен широко на страницата Дзен, и те (предполагам) допринасят за утвърждаването на принципите на това учение в живота на тези, които ги четат, но на страниците на „Един миг в Пекин“, която е повествование за живота на две китайски семейства в самия край на XIX век , и най вече за „патриарсите” на тези семейства г-н Ценг (магистрат и конфуцианец до „мозъка на костите си”) и г-н Яо (заможен собственик на магазини за чай и билки – рентиер, посветил се даоизма) – може да се види, как се отнасят към нещата в живота двама ярки представители на тези две учения.

Даоистът г-н Яо, напълно в традициите на Даоизма, след като се освобождава с възрастта от задължения към семейството си (омъжва щерките си), го напуска за да странства години наред като даоски мъдрец с торба и тояга в ръка из Поднебесната.

Човек може да се научи да плува и като чете ръководства по техниката на плуването, но най-ефикасно е да се учиш, като наблюдаваш как го правят тези, които умеят да плуват.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 20.01.2016

.

Конфуцианци и даоисти

Когато говорим за конфуцианци и даоисти обикновено имаме предвид древен Китай, когато тези две школи са били в апогея си. Сравнително статичната картина на духовния живот също е подложена на закона за измененията. Този процес на промени, не така забележим през вековете, се ускорява в „аритметична прогресия” през ХХ в. а в „геометрична” през нашето време.

Това се отнася в голяма степен за съвременен Китай. За времето на нашия преход (1989 – 2015 г.) Китай се промени по един невероятен начин. Това, което се случва там, според мен няма прецедент, но, несъмнено се дължи на тези добродетели на китайския народ, възпитаван в духа на конфуцианството в продължение на 2000 години. Няколко десетилетия „комунизъм” не са в състояние да преодолеят инерцията на тези две хилядолетия. Какво се случва сега в Китай не може да се вкара в шаблоните на политическото говорене. За да получи макар и бегла представа, човек трябва да отиде и да види. Едно е сигурно, комунистическо управление на страната от „съветски” тип, не може да направи една страна с над 1 200 000 000 население съперница на най-развитата западна държава – САЩ.

За нас, имам предвид участниците на страницата Дзен, е от интерес какво влияние имат конфуцианството, даоизмът и будизмът, по време когато са били главните направления в духовния живот на Китай. Едно достоверно свидетелство за живота в Китай в края на XIX и началото на ХХ век може да се намери в трилогията на Лин Ютан „Един миг в Пекин”. Излишно е да представям Лин Ютан. Наскоро от издателство „Изток-запад” беше издадена книгата му «Бит и душевност на китайците».

Сканирал съм и съм качил на сайта си „изток на запад” тази трилогия („Един миг в Пекин“) – „Златни зърна” – 1943 г., преводач Невена Розова). Който има търпение да я прочете в електронния ѝ вариант, поне така си мисля, наистина ще се докосне до това, какво значение имат тези три учения в живота на китайците по време, когато те са формирали духовния им хоризонт.

Shi Jian 岁月香站隱士

Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.01.2016

Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Save

Save

Save

Save

Save