Публикации чан / дзен във facebook 
Към карта на сайта 
Стр, 0 1, 2, 3, 4, 5, 6. 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 , 15
Съдържание на страницата:
За което не може да се говори, трябва да се мълчи.
Човечността като отговорност
Дух и природа или дух и материя
Висшето изкуство е неизкуство
Живописта възниква с възникването на битието
Страдание съществува, но няма кой да страда
Времето поражда едновременно противопоставяне и съучастие
Но вие не сте риба – откъде знаете кое е удоволствието на рибите?
Ако гледаме света като в криво огледало
Чжуан-дзъ Глава ХХ „Дърво в планината“
Обективистката философия на Айн Ранд
.
Лудвиг Витгенщайн
За което не може да се говори, трябва да се мълчи
Един от най-великите интелектуалци на нашата епоха бе Лудвиг Витгенщайн. Ако изчетете докрай неговия Логико-философски трактат, тази велика книга*, ще попаднете и на онова, което винаги сте подозирали – т. нар. основни проблеми на живота и философията всъщност са безсмислени. Подобни въпроси не се решават с отговори, както обикновено се прави, а като се отърсиш от тях, след като си прозрял с интелекта, че са безсмислени. Само тогава ще се справиш с проблема. Стига с тези безсънни нощи, в които си блъскаш главата над смисъла на живота и се чудиш в какво ли се изразява. Ами в нищо не се изразява освен в самия себе си, затова и Витгенщайн завършва със следния параграф: „За което не може да се говори, трябва да се мълчи.”
*Витгенщайн Л. Избрани съчинения. Наука и изкуство 1988 – бел. пр.
Витгенщайн си има и последователи, един от които е англичанинът Спенсър-Браун, автор на книгата Закони на формата (Laws of Form). Ако някой от вас има вкус към математиката, горещо му я препоръчвам. Той коментира думите на Витгенщайн по следния начин: Наистина има неща, за които не можеш да говориш. Например не можеш да опишеш музиката”. Затова и повечето музикални рецензии в пресата звучат направо абсурдно. Критиците се опитват да изразят с думи онова, което даден музикант е изсвирил, и заемат понятия от другите изкуства, само и само да покажат, че са вътре в нещата.
Само че думите на музикалния критик не могат по никакъв начин да те накарат да чуеш звука на самия концерт. Но виж, с определени указания, изписани на хартия, които ти обясняват някои неща, които трябва да правиш, звуците на концерта могат да бъдат възпроизведени – в края на краищата музикалната нотация е поредица от указания за извършване на определени действия, но ако я изпълниш, ти ще придобиеш опита за нещо неизразимо, което не се поддава на словесно описание. Спенсър-Браун заявява, че математиката всъщност се състои от инструкции от рода на „описваш кръг”, „спускаш перпендикуляр”, и т. н. С други думи, когато следваш инструкциите, ти разбираш нещата, които не подлежат на описание, а в това се състои и йога.
Превод Юлиан Антонов
Алан Уотс ФИЛОСОФИИТЕ НА АЗИЯ, ЛИК 2000
Качено на сайта iztoknazapad.com на 17.02.2019
.
Менций
Човечността като отговорност
Ако човек не обича нищо повече от живота, не би ли направил всичко възможно, за да го запази? Ако не се страхува от нищо друго, толкова, колкото от смъртта, не би ли направил всичко възможно, за да избегне заплахата? Обаче той не винаги прави всичко възможно, за да спаси живота си, както и не всякога прави всичко, за да избегне опасността.
Това ясно показва, че има нещо, което човек обича повече от живота, и нещо, от което се страхува повече, отколкото от смъртта. Не само мъдреците притежават този дух, той е благо, общо за всички, но само мъдреците никога не го губят.
Превод Виолета Йончева
Качено на сайта iztoknazapad.com на 12.09.2018
.
Дух и природа или дух и материя
В западната култура основната философска опозиция е съзнание – материя (или казано в нравствено-етичен план: добро – зло). Съзнанието и материята са непримирими и са във вечна борба. И това антагонистично противоречие ще се разреши с победата на духа и доброто в деня на Страшния Съд. Така е казано в Новия Завет.
На Изток основната философска опозиция е дух и природа, но това са противоположности, които са взаимно свързани и неделими, както двата полюса на магнит. Централното за нас понятие „материя” (субстанция), при този начин на мислене направо се игнорира като нещо ефимерно, нетрайно, непрекъснато променящо се. В китайския начин на мислене светът не е свят на материални обекти, а свят на явления.
Идея за това би ни дала асфалтирана и добре пометена алея в парк сред затревени площи и дървета. Една добре очертана вихрушка, която е завъртяла във вихъра си опадали листа, клечки и сламки, премествайки се върху алеята ще изчезне, за да се появи отново от другата ѝ страна. Защото вихрушката не е съвкупността от листа и клечки, а наличните условия за възникване на това явление. Същото може да се каже и за един водопад.
Природата, или естеството, или, както и да я наречем, е сила на съзидание, тя е вегетативна сила, неосъзната и нецеленасочена, няма някаква крайна цел защото е извънвременна и съществува в един вечен миг. К. Г. Юнг, който от европейските философи е вникнал най-дълбоко (според мен) в този начин на мислене, нарича тази сила anima, вегетативна душа. Тя е във всичко живо от зараждането до смъртта му, а и след това. Изобщо и в смъртта съществува едно бурно оживление. И ако една мъртва котка, примерно, по презумпция не може да притежава природата на Буда, защото това е присъщо само на всичко живо, то това може да се каже за безбройните бактерии и какви ли не други нисши организми, които я разграждат до сухи бели кости.
Духът е полюсът, противоположен на този на природата. За разлика от anima (душа), Юнг го нарича animus. Той е осъзнатата сила, която действува целенасочено. Духът и природата принадлежат към различни сфери и духът изобщо не може да влияе на последната. На духа е даден друг вид сила. Той обладава власт над странен вид битие, което стои между духа и природата: битието на човека. Природата въздействува върху човека “долу”, чрез принуда, тъй като над всички нас действуват нейните закони.
„Ние сме подчинени на законите на природата, казва Рихард Вилхелм, и нищо не може да се направи, но също така се подчиняваме и на закона на свободата на духа, който действува не чрез принуда, а целенасочено, чрез идеали, подбуждащи човека към действие. Духът намира своите избраници, става активен, доказвайки, че не е безсилен, просто неговата власт не се простира върху низшите нива на човешкото битие.
Върху избраните лежи отговорността, продължава Рихард Вилхелм. Човешкият род се нуждае от хора, които съзнателно утвърждават естествения закон със своето собствено съществувание и не са чужди на съвременността във всичките й прояви. Нищо не изкарва от равновесие тези хора; те приемат миналото, каквото и да е то и се опират на него. Хора, които не са в състояние да направят това, са слаби, те са изолирани, те са мечтатели. А мечтатели и поети никога не са изменяли света. Светът изменят реалистите, твърдо стъпили на земята с нейните груби закони, но в същото време достигащи с глава Небето, източника на космическите сили. Отначало подобна личност поглъща тези сили, но после се появява точка на концентрация или се открива поле за деятелност, хаосът става космос. ”
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 07.09.2018
.
Висшето изкуство е неизкуство
Висшето изкуство е неизкуство – то е спонтанност и безизкустност, самозабрава и поглед в истинската, недостъпна за конформистката мисъл, изначална реалност. Израз на този „поглед” отвъд завесата на „здравия разум” е състоянието „грууви”.
Ето какво пише за „грууви” Димитри Иванов – във фрагмент от предговора си към „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ на Робърт М. Пърсиг:
„Грууви“ се роди в света на джаза. Джазът е импровизация, а за импровизация трябва настроение. Онези музиканти, които се ръководеха от своя импулс и от удоволствието, че свирят, даваха най-много настроение на слушателите. Те бяха „грууви“. Другите, може би виртуозни изпълнители, които излизаха на подиумите, за да осъществят с музикални средства своите лични амбиции, не бяха „грууви“. Те правеха не джаз, а музикална кариера. Накрая се оказа, че само са искали да я направят.
Разбира се, за да бъдеш „грууви“, трябва да си толкова виртуозен, че да не мислиш за изпълнението — стигнал си до онази изпълнителска висота, при която се отдаващ на вдъхновението си. Не мислиш за него, само го изразяваш спонтанно, изпитваш удоволствие от това, че доставяш удоволствие и на другите. Ти си “грууви”
Този, който е „грууви“, не работи. Той просто прави нещо, което много обича да прави.”
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.03.2018
.
Живописта възниква с възникването на битието
В естетиката дзен се утвърждава и друг важен принцип на равенство – равенството на творческата активност на твореца и на този, който възприема изкуството, доколкото, съгласно дзен, в творческия процес най-важното е да видиш, да създадеш образ в своята душа, а да го запечаташ, това е второстепенна работа; „да видиш – означава да създадеш”, постулира дзенската естетика, утвърждавайки възприемането на изкуството като един вид творчество.
Евгения Завадская ИЗТОК НА ЗАПАД
В основата на естетичната система на китайците стои проблемът за началото на творението, като живописта възниква с възникването на битието
В основата на своята естетическа система Шътао поставя проблема за началото на творението, като включва проблема за възникването на живописта в общо философския за възникването на битието, като свежда същността на живописта до Единичната черта (и хуа) – или до триграмите на И Дзин.
Живописта е възникнала естествено в природата, а не от нечии думи и действия. Началният Хаос – небитието или Великата простота (потенциалното битие) – се е саморазделил, а не е бил разделен от каквото и да било. Тази изначалност е охарактеризирана само отрицателно (апофатично) – нещо аморфно, непребиваващо никъде и лишено от всякакви атрибути: и времепространствени и качествени. Тази първоначална простота е „неназовима” (умин), „неуправляема”, т. е, без правила и закони (уфа) и „неосмислима” (усин).
В момента, когато се разделя на битие и небитие, на именувано и безименно, на правилно и неправилно, на действащо и бездействащо, на мислимо и немислимо, простотата започва и съществуванието си във времепространството, т. е, да пребивава – според Шътао разделението се осъществява чрез Единичната черта.
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 26.03.2018
.
Страдание съществува, но няма кой да страда
Страдание съществува, но няма кой да страда;
дела се извършват, но няма кой да ги сътвори.
Нирвана съществува, но няма кой да я търси
и път без пътник се простира до безкрай.
В книгата си „Nature. Man and Woman” Алан Уотс посвещава една глава „Светът като екстаз”, от която е и горния цитат, на страданието и екстаза. Според Уотс, хората се стремят да избегнат болката, като й се съпротивляват. Чрез една субективна реакция на обективна проява.
„Но, когато, – казва Уотс, – болката и готовността да й се съпротивляваме станат мярка за реално преживяване, тялото се оказва причина за нашите страдания. То не се подчинява на нашата воля, повяхва преди да сме се почувствали стари, подхвърля ни на всевъзможни напасти и агонии, случайни травми и болести. Тези от нас, които са успели да избегнат най-лошото, което може да стане участ на човека, замират в ужас при мисълта, какво би могло да им се случи, или при вида на ужасните неща, които се случват на други хора.”
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 25.03.2018
.
Времето поражда едновременно противопоставяне и съучастие
За древните китайци този свят, който „не отива на никъде, и не бърза за някъде, е свят, в който всяко нещо е подложено на непрекъсната промяна и ако съществува, това е за един изключително кратък миг, идва от миналото, което вече не съществува и отива в бъдещето, което никога не е съществувало.
За тях не съществува Абсолютно добро и Абсолютно зло, защото във всяко от тях, като зародиш съществува неговата опозиция. От това следва и начин на мислене, който не включва основните за нас философски категории – материя и съзнание и философски направления – материализъм и идеализъм. И намира израз в убеждението, че светът е по скоро свят на явления, на процеси, а не на вещи. Свят в който всичко по-скоро става, отколкото е.
Ние сме продукт на Гръко-Римо-Юдейската традиция, където основните опозиции – добро и зло, светло и тъмно, живот и смърт, дух и материя, Бог и Сатана, са непримирими и са осъдени на вечно противопоставяне. Докато китайският светоглед признава тези протвопоставяния, но, от друга страна, не смята, че те взаимно се изключват – те могат да бъдат помирени, като се въведе времето. Според тях, две несъвместими условия могат да съществуват следвайки се едно друго във времето, преминавайки едно в друго. Това е главната идея на “И Дзин” (Книгата на промените): времето поражда едновременно противопоставяне и съучастие.
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 22.03.2018
.
Но вие не сте риба – откъде знаете кое е удоволствието на рибите?
Джуан-дзъ и Хуей-дзъ се разхождат по бента на река Хао.
Джуан-дзъ се провиква: „Виж как тези пъргавелки изкачат и лудуват на воля! Ето го истинското удоволствие за рибите!”
Хуей-дзъ: „Но вие не сте риба – откъде знаете кое е удоволствието на рибите?”
Джуан-дзъ: „Но пък вие не сте аз – откъде знаете, че не познавам удоволствието на рибите?”
Хуей-дзъ: „Аз не съм вие, следователно наистина не зная какво чувствате вътре в себе си. Но вие действително не сте риба, следователно е очевидно, че не знаете кое е удоволствието на рибите!”
Джуан-дзъ: „Да започнем отначало, ако пожелаете. Вие ме попитахте откъде зная кое е удоволствието на рибите: следователно, за да ми зададете този въпрос, вие сте знаели, че съм го знаел. Ами зная го, като стоя тук на брега на реката!”
Превод Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 20.03.2018
.
Ако гледаме света като в криво огледало
Ако гледаме света като в криво огледало, то и нашите представи за другите, а и за света като цяло биха били погрешни.
Правилният поглед върху света няма да го промени, светът ще си остане същия, нито по-добър, нито по-лош, но свободни от чувството за въображаеми несправедливости и обиди, ще го приемем такъв, какъвто е. А това е първата крачка към вътрешното равновесие и хармонията с околния свят.
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 18.03.2018
Чжуан-дзъ Глава ХХ Дърво в планината
Скитайки по склона на планината, Чжуан-дзъ видял огромно дърво с изобилни клони и листа. Край дървото спрял Дървар, но не го избрал.
– Защо не го отсечеш? – Попитал Чжуан-дзъ.
– За нищо не става – отвърнал Дърварят.
– Дървото за нищо не става и затова може да доживее до естествения си край – отбелязал Чжуан-дзъ, слязал от планината и спрял в дома на стар приятел.
От радост приятелят наредил на слугата да заколи гъска и да я свари.
– Позволете да попитам – казал слугата – коя от гъските да заколя: оная, която може да пее, или оная, която не може?
– Заколи онази, която не може да пее – отвърнал домакинът.
На другия ден учениците попитали Джуан-дзъ:
– Дървото в планината, което сте видял вчера, може да доживее до естествения си край, защото за нищо не става. А смърт застрашава онази гъска на домакина, която за нищо не става. Как вие, роденият преди нас, бихте определили това за себе си?
– Аз бих се наредил между онова, което става за нещо и онова, което за нищо не става, аз като че съм определил, а в същност не съм. Затова са неизбежни и трудностите. Но всичко става иначе, ако човек се носи и странства, след като възседне природните качества.. Ту като дракон, ту като змия без прослава и порицание, да се развива заедно с времето, без да се съгласява да се отдава на нещо единствено. Ту горе, ту долу, с мяра само в хармонията, да се носи и да странствува при прародителите на всичките мириади неща, като нещо до нещото, а не като нещо за нещото. Откъде тогава се появяват трудности? Такива са били Жълтият прародител и Свещеният земеделец. Друго е при онези, които говорят за всичките мириади неща, за отношенията между хората: те разделят единното, разрушават създаденото, унизяват честните, свалят почитаните, носят несполука на дейните, стремят се да надхитрят добродетелните, да измамят безполезните. Нима тогава трудностите не са неизбежни. Уви! Запомнете това, ученици! Остава ви само едно – пределите на природните качества.
Превод Бора Беливанова
Качено на сайта iztoknazapad.com на 19.08.2018
Обективистката философия на Айн Ранд
Обективистката философия на Айн Ранд е пример за „софистическа” философия, ако мога да се изразя така.В нейния „обективен” свят „реалността съществува като обективен абсолют – фактите са факти, независимо от чувствата, желанията, надеждите и страховете на човека”. (Ранд, Айн (1964). „Добродетелта на егоизма“).
Оттук следва, че всичко е относително и условно, няма нищо добро или лошо, истинско или лъжливо по същество, всичко се определя само от условията и обстоятелствата и във всяка работа поради липсата на съществени и обективни норми единствено ръководство си остава практическата целесъобразност и цел може да бъде само успехът.
В този дух е и „философията” на софистите по времето на Сократ, които също определят успеха за единствена цел, за единственото истинско съдържание на живота – да се търси практическият успех с всички възможни средства, а тъй като отделният човек постига тази цел само с подкрепата на другите, главната задача е да бъдат убедени другите в това, което е нужно на самия него. И затова най-важното и полезно изкуство е словесното убеждение, или риториката.
Това словесно убеждение е подтекста на книгите на Айн Ранд, която поставя своите герои в някакъв неин си наужким свят, където те са жертви на зли сили и инсинуации и крайната себичност на тези персонажи им дава сили да възтържествуват с което да докажат и правотата на квинтесенцията на Обективистката философия: „Преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот.” (Ранд, Айн (1964). „Добродетелта на егоизма“).
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 19.08.2018
.
Айн Ранд и нейната софистическа Обективистка философия
„Преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот.”*
*Ранд, Айн (1964). „Добродетелта на егоизма“
Айн Ранд
Обективистката философия на Айн Ранд е пример за „софистическа” философия. В „обективния” свят на Айн Ранд „реалността съществува като обективен абсолют – фактите са факти, независимо от чувствата, желанията, надеждите и страховете на човека”. (Ранд, Айн (1964). „Добродетелта на егоизма“).
Оттук следва, че всичко е относително и условно, няма нищо добро или лошо, истинско или лъжливо по същество, всичко се определя само от условията и обстоятелствата и във всяка работа поради липсата на съществени и обективни норми единствено ръководство си остава практическата целесъобразност и цел може да бъде само успехът.
В този дух е и „философията” на софистите по времето на Сократ, които също определят успеха за единствена цел, за единственото истинско съдържание на живота – да се търси практическият успех с всички възможни средства, а тъй като отделният човек постига тази цел само с подкрепата на другите, главната задача е да бъдат убедени другите в това, което е нужно на самия него. И затова най-важното и полезно изкуство е словесното убеждение, или риториката.
Това словесно убеждение е подтекста на книгите на Айн Ранд, която поставя своите герои в някакъв неин си на ужким свят, където те са жертви на зли сили и инсинуации и крайната себичност на тези „положителни“ персонажи им дава сили да възтържествуват, с което да докажат и правотата на квинтесенцията на Обективистката философия: „Преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот.” (Ранд, Айн (1964). „Добродетелта на егоизма“).
Shi Jian
Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.02.2019
.
Към началото на страницата / Към „съдържание“ публикации чан във facebook
Към карта на сайта