Публикации чан / дзен във facebook    

Към карта на сайта

Стр, 0   1,  2, 3,  4, 5,  6.  7,  8,   9, 10, 11,  12,  13,  14,  15,  16

Съдържание на страницата:

 

Дао на Сен-цан и Абсолютното Битие на Николай Кузански
Николай Кузански – Апофатическото знание „достъпно за всички, които имат чисти помисли”
Николай Кузански – За не-другото
Николай Кузански за Абсолютното битие

 

Дао на Сен-цан и Абсолютното Битие на Николай Кузански

Обектът е обект за субекта,
Субектът е субект за обекта.
Знай, че относителността на тази двойка,
Се губи в абсолютно единна пустота.

В единната пустота не можеш да ги разделиш,
Не можеш да кажеш – това и онова.
Ако духът е постигнал истината,
Десет хиляди неща са единни по своята природа,
Едно във всички и всички в едно.

Сен-цан  „Доверие на духа” (Син синьмин”)*

*Цитатът е от „Восток на Западе” на Евгения  Завадская (превод Shi Jian)

.

Николай Кузански (1401 – 1464) в своя трактат „За ученото незнание” изказва същата идея за Бог като субект в света, който е сътворил и като Абсолютно битие, което е „всички в едно” (на Сен-цан), защото е безкрайност и вечност:

 Николай Кузански – Апофатическото знание „достъпно за всички, които имат чисти помисли”

Новозаветното Откровение прави за нас достъпна Божията благодат, защото Светият Дух  е дошъл на Света с пришествието на Спасителя и нашата природа е възродена и осветена

„Свръх-естествено знание се дава единствено от Бога, когато Той намери ума очистен от всякакво веществено пристрастие и обхванат от Божествената любов.*” Така определено апофатическото знание е достъпно само за тези, за които може да се каже, че са Божии избранници……… Докато Николай Кузански, въз основа на учението на Дионисий Ареопагит, прави достъпно за всеки, който има чисти стремежи, ако не това свръх-естествено познание за Бога, то поне възможността да се докосне макар и неуловимо до него и му дава кураж като се усъвършенства да се приближава към него.

* Преп. Теодор. Умозрително слово. Гл. 9 – 10. // Добротолюбие. Т. 3.

Бог не е нещо видимо, понеже той е причината и създателят на всичко зримo, в небето той не е нещо друго освен самото небе.”

Което ще рече, че Бог е изцяло в небето но нищо от небето не е в Бога. В човека Бог не е нищо друго освен самият човек Следователно човек да ТЪРСИ Бога където и да е, дори и вътре в себе си е безсмислица, защото това е да използваш Бога за да търсиш Бога, да използваш съзнанието си, за да уловиш съзнанието си…..

Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 29.04.2018

.

„Николай Кузански – За не-другото“

Николай от Куза нарича Бог не-другото, защото не-другото, определяйки себе си и всичко останало, трябва да се назове най-напред, още повече, че няма по-първо от не-другото и не-другото е независимо от всичко, което го следва. Не-другото е началото, от него е произлязло всичко, което е, то е основание за битието му или негово определение.

Никое име, което се приписва на първоначалното не е адекватно, защото първоначалното предшества и е начало на всички имена и на всички неща, без самото то да е производно. Всяко обозначение се определя спрямо нещо друго или спрямо другото като такова, а всички други неща произлизат от не-другото и значи не водят към началото. Названието, което Николай Кузански е приписал на Бога е само обозначение, което насочва човешкия взор към първоначалното. Не-другото не е Божие име, така както пътят водещ странника към някой град, не е име на града.

И така, Бог не е нищо друго освен Бог, а другото не е нищо друго освен друго. По същия начин нищото не е нищо друго освен нищо; несъществуващото – нищо друго освен несъществуващото, и така е при всички неща, които могат да бъдат изказани по някакъв начин. Не-другото предхожда всички неща, понеже ги определя, а те самите са другото, понеже не-другото ги предхожда.

Битието е това, което е, и се познава като такова единствено чрез не-другото, което е негова причина, сиреч най-адекватното му основание или определение, което най-напред се открива като начало, среда и край на диреното с помощта на ума; ала не-другото в никакъв случай не се разглежда като битие, доколкото диреното се дири именно като друго. Защото ако и всичко да не е нищо друго освен то самото, то получава това не от другаде, ами от не-другото.

Бог е нещо по-голямо от онова, което може да бъде изразено; както и да се изрази, това, за което говорим, то не е нищо друго освен то самото и не-другото очевидно ще е по-изначално и по-просто, а значи неизказуемо и необяснимо чрез друго.

Едното, което не е нищо друго освен едно, е различно от самото не-друго. Не-другото е по-просто от едното, понеже последното дължи тъкмо на не-другото това, че е едно, а не напротив. Не-другото предхожда съществуващото, предхожда и истинното и благото, макар да не е възможно да се открие нещо лишено от благост. По този начин не-другото се оказва преди тях и преди всичко останало, ако и да не е след него, е чрез него.

Не-другото не е нито другото, нито друго от другото, нито пък друго в другото, и то не по някоя друга причина, ами понеже не-другото по никой начин не може да е друго, сякаш че нещо му липсва, както липсва на другото.

И тъй като без него нито може да се изрече, нито да се помисли нещо, което да е възможно да се изрече или помисли без него; тъй като без него не е възможно нито битието, нито отличаването на дадено нещо (понеже то предхожда всички такива неща): то очевидно не е – в изначален и безусловен смисъл – нищо друго освен самото то, а в другото се вижда като не друго освен самото друго.

Бог не е нещо видимо, понеже той е причината и създателят на всичкo зримo, в небето той не е нещо друго освен самото небе. Защото как наистина небето ще е нещо друго, ами небе, ако не-другото в него бъде друго освен небе? Небето, което е различно от не-небето, със самото това е друго; а Бог, който е не-другото, не е небето, което е другото, макар да не е нито другото в него, нито нещо различно от него.

Всичко, което може да се изрече или помисли със самото това, не може да бъде първото обозначено като не-друго, понеже всяко такова нещо е друго спрямо противоположното на себе си. Бог, който, не е друг спрямо другото, изобщо не е друго, макар че не-другото и другото изглеждат противоположни; но другото не му е противоположно, понеже – както казахме по-преди – то нему дължи това, дето е друго.

Неназовимият Бог всичко назовава, безпределният всичко определя, безграничният всичко ограничава – и така с всички неща. С прекратяването на не-другото по необходимост престават да са налице както съществуващите, така и не съществуващите неща, вижда се, че всичко в него е отнапред самото то и че то е всичко във всичко. Благодарение на него всички неща са това, което са, без посредничеството на нещо друго. Неназовимото следователно е неназовимо не в смисъл, че е лишено от име, ами понеже е преди името.

Премахне ли се не-другото, тутакси ще изчезне всичко, което е предшествано от не-другото. Така ще се изгубят не само действителността и възможността на съществуващите неща, ами и небитието и нищото на съществуващото, понеже и те са предшествани от не-другото.

Не-другото, както обозначаваме царят на царете, за да покаже славата си, е сътворил универсума и всякоя негова част по волята си, в която има мъдрост и могъщество, и че тя просветва троично в битието, мисленето и желанието на всички неща, както знаем да става в собствената ни душа. Защото тя там просветва и като принцип на битието, от който душата има битието си и като принцип на познанието, от който тя познава, и като принцип на желанието, от който има волята си; и съзирайки в него своя триединен принцип, душата възхожда към славата му.

Творящата воля, която е не-другото, е желана от всички и наричана „благост”. Защо какво желаят живите същества? Не друго, ами живот. А мислещите? Не друго, ами мислене. Следователно всяко нещо желае това, което е не-друго спрямо него. А не-другото, понеже е не друго спрямо каквото и да било, е за всичко и най-желаното като начало на битието, средина на съхранението и завършек на успокоението. В не-другото се проясняват всички неща…

Николай Кузански
„За не-другото – ”превод от латински Цочо Бояджиев

резюме Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.03.2018

 

Николай Кузански за Абсолютното Битие

За Николай Кузански: „Абсолютното битие съществува „от себе си”, „в себе си”, „благодарение на себе си”, за себе си” и предшества всичко, което му е причастно”. Абсолютното битие е всичко във всичко, но нищо от това всичко не присъства в него. Абсолютното битие e единният абсолютен максимум, който пребивава в себе си вечно, неизменно равно и неподвижно тъждествен на самия себе си, без да се съобщава, разтваря и определя като това или онова конкретно.

Така че абсолютният максимум е единното, което е всичко; в него се съдържа всичко, понеже е максимум, а доколкото няма своя противоположност, заедно с него съвпада и минимумът вследствие на което минимумът също присъствува във всички неща. Бидейки абсолют, максимумът е всяко възможно битие в действителност, неограничено от нищо, но затова пък от него произтича всичко. Този максимум всички народи във вярата си несъмнено смятат за Бог,

Многообразието възниква не като резултат от творческата воля на Бога, (който е израз на всеобщото единство на света, в което всички проявления са снети), а като възникване осъществено в резултат на ограничението на абсолютното битие (което, като пределно широко определение включва битие и небитие, доколкото предполага и наличието на възможността). И това не става в момент от времето, защото до ограничението на абсолютното битие време не съществува.

Бог, като единствена реалност и абсолют, не сътворява нещо извън себе си (не разширява тази реалност с още нещо) а ограничава себе си и в резултат на това самоограничение се получава многообразието, което за нас е Вселената.На практика няма Сътворение, а има отстъпление от абсолютното битие.

От казаното до тук следва, че абсолютното битие не може да бъде определено от нищо друго освен от самото себе си. Затова то винаги ни убягва, защото го търсим там където го няма. И недвусмислено следва, че „човешкото търсене” на премъдростта се крие по-скоро в мълчанието и видението, отколкото в говоренето и слушането. В качеството си на „безпределен предел” Бог не може да бъде познат чрез никакви усилия на разума. Апофатическата (отрицателната) теология обявява Върховния Абсолют за непостижим, непознаваем и неименуем.

Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 07.09.2018

 

Към началото на страницата Към карта на сайта