Публикации чан / дзен във facebook    

http://iztoknazapad.com/wp-content/uploads/2012/07/line.png

Към карта на сайта

Стр, 0   1,  2, 34, 5,  678,   9, 10, 11,  121314,  15,  16

Съдържание на страницата:

 

Дао на Сен-цан и Абсолютното Битие на Николай Кузански

Апофатическата философия – Николай Кузански

„Николай Кузански – Велик философ хуманист“ (1)
„Николай Кузански – Велик философ хуманист“ (2)
„Николай Кузански – Велик философ хуманист“ (3)
„Николай Кузански – Велик философ хуманист“ (4)
„Николай Кузански – „За не-другото“

Николай Кузански за АБСОЛЮТНОТО БИТИЕ

 

Дао на Сен-цан и Абсолютното Битие на Николай Кузански

Николай Кузански (1401 – 1464) в своя трактат „За ученото незнание” изказва същата идея за Бог като субект в света, който е сътворил и като Абсолютно битие, което е „всички в едно” (на Сен-цан), защото е безкрайност и вечност:

Многообразието възниква не като резултат от творческата воля на Бога, (който е израз на всеобщото единство на света, в което всички проявления са снети), а като възникване осъществено в резултат на ограничението на абсолютното битие (което, като пределно широко определение включва битие и небитие, доколкото предполага и наличието на възможността). И това не става в момент от времето, защото до ограничението на абсолютното битие време не съществува.

Така че за Кузански Бог, като единствена реалност и абсолют, не сътворява нещо извън себе си (не разширява тази реалност с още нещо) а ограничава себе си и в резултат на това самоограничение се получава многообразието, което за нас е Вселената.На практика няма Сътворение, а има отстъпление от абсолютното битие.

Една и съща безкрайност от гледна точка на единността е Отец; от гледище на равенството на единността е Син и разгледана като връзка, е свети Дух, докато, разгледана в себе си, в своята простота, не е нито Отец, нито Син, нито свети Дух. Въпреки че безкрайността, както и вечността, е всяко едно от трите лица и, обратно, всяко лице е безкрайност и вечност,

Цитирано по Николай Кузански „За ученото незнание”

Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 11.07.2018

.

Апофатическата философия – Николай Кузански (1)

Във всички свои творби, включително и в „За ученото незнание”, и „За не-другото”, Николай Кузански (1401 – 1464) ни представя Апофатическата (отрицателна) теология, която води началото си от Дионисий Ареопагит.

За него, „Абсолютното битие съществува „от себе си”, „в себе си”, „благодарение на себе си”, за себе си” и предшества всичко, което му е причастно”. Абсолютното битие е всичко във всичко, но нищо от това всичко не присъства в него. Така както незабравимият Георги Калоянчев е всичко в своя герой Големанов, но нищо от Големанов не е в Калоянчев.

Многообразието възниква не като резултат от творческата воля на Бога, (който е израз на всеобщото единство на света, в което всички проявления са снети), а като възникване осъществено в резултат на ограничението на абсолютното битие (което, като пределно широко определение включва битие и небитие, доколкото предполага и наличието на възможността). И това не става в момент от времето, защото до ограничението на абсолютното битие време не съществува.

Бог, като единствена реалност и абсолют, не сътворява нещо извън себе си (не разширява тази реалност с още нещо) а ограничава себе си и в резултат на това самоограничение се получава многообразието, което за нас е Вселената.На практика няма Сътворение, а има отстъпление от абсолютното битие. И Исус се ограничава в божествените си атрибути, за да стане един от човеците…

Схващанията на Кузански за космологията са почти съвременни, цитатите са от „За ученото незнание (от стр. 133 до 136):

„Следователно центърът на света съвпада с периферията (при безкрайно голям радиус окръжността се превръща в права и центърът ѝ е навсякъде – бел. Shi Jian).”

„Земята явно не може да е център, не може да е напълно неподвижна…….И както Земята не може да бъде център на света, така сферата на неподвижните звезди не е негова периферия, макар че при сравняването на Земята с небето, Земята изглежда по-близо до центъра, а небето – до периферията.”

„Земята се движи, макар да не го забелязваме, защото възприемаме движението само в сравнение с нещо неподвижно.”

„И не трябва да се казва също, че Земята е по-лоша от Слънцето, защото е по-малка от него и изпитва влиянието му……… Освен това Земята не е най-малката звезда, бъдейки по-голяма от Луната, както ни учи опитът от затъмненията и дори, както твърдят някои, е по-голяма от Меркурий…….”

***

Най-достойната цел на мислещия човек (хомо сапиенс), откак е вдигнал глава от земята към небето, е да постигне Същността на света и на човека, напредвайки към тази цел по различни пътища, по пътя на теологията – прозрението , и по пътя на науката – изследването.

Науката стъпка по стъпка, успех след провал и провал след успех, за да се убеди наистина ли тази Същност е непостижима за човешкия разум, докато Теологията експромто, така да се каже, я обявява за непостижима, непознаваема и неименуема.

„За ученото незнание” свободно може да се свали от интернет като pdf – файл – http://eprints.nbu.bg/1716/

Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 11.06.2018

.

Проф. Ради Радев, „Николай Кузански
Велик философ хуманист“ (1)

 

За Николай от Куза многообразието възниква не като резултат от творческата воля на Бога, (който е израз на всеобщото единство на света, в което всички проявления са снети), а като възникване осъществено в резултат на ограничението на абсолютното битие (което, като пределно широко определение включва битие и небитие, доколкото предполага и наличието на възможността). И това не става в момент от времето, защото до ограничението на абсолютното битие време не съществува.

Така че за Кузански Бог, като единствена реалност и абсолют, не сътворява нещо извън себе си (не разширява тази реалност с още нещо) а ограничава себе си и в резултат на това самоограничение се получава многообразието, което за нас е Вселената.На практика няма Сътворение, а има отстъпление от абсолютното битие. И Исус се ограничава в божествените си атрибути, за да стане един от човеците……

Най-достойната цел на мислещия човек (хомо сапиенс), откак е вдигнал глава от земята към небето, е да постигне Същността на света и на човека, напредвайки към тази цел по различни пътища, по пътя на теологията – прозрението , и по пътя на науката – изследването.

Науката стъпка по стъпка, успех след провал и провал след успех, за да се убеди наистина ли тази Същност е непостижима за човешкия разум, докато Теологията експромто, така да се каже, я обявява за непостижима, непознаваема и неименуема.

Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 02.11.2017

.

 „Николай Кузански  Велик философ хуманист“ (2)

Абсолютното битие съществува „от себе си”, „в себе си”, „благодарение на себе си”, за себе си” и предшества всичко, което му е причастно”.

Или с други думи. Определението определя всичко, включително и себе си, нищо не изключва. В такъв случай определението е не друго, а определеното. То е не-другото. От това следва, че не-другото определя самото себе си, защото не може да бъде определено от нищо друго, освен от себе си. То е това, което през цялото време ни убягва, защото го търсим там, където го няма.

От тук следва недвусмислено, че „човешкото търсене” на премъдростта се крие по-скоро в мълчанието и видението, отколкото в говоренето и слушането. В качеството си на „безпределен предел” Бог не може да бъде познат чрез никакви усилия на разума. Апофатическата (отрицателната) теология обявява Върховния Абсолют за непостижим, непознаваем и неименуем. Науката може да бъде и много полезна и много опасна в това, което постига като технически резултати, но в посока на познанието на Същността на света, усилията и са обречени.

Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.11.2017

.

„Николай Кузански  Велик философ хуманист“ (3)

Николай от Куза нарича Бог не-другото, защото не-другото, определяйки себе си и всичко останало, трябва да се назове най-напред, още повече, че няма по-първо от не-другото и не-другото е независимо от всичко, което го следва. Не-другото е началото, от него е произлязло всичко, което е, то е основание за битието му или негово определение.

Никое име, което се приписва на първоначалното не е адекватно, защото първоначалното предшества и е  начало на всички имена и на всички неща, без самото то да е производно. Всяко обозначение се определя спрямо нещо друго или спрямо другото като такова, а всички други неща произлизат от не-другото и значи не водят към началото. Названието, което Николай Кузански е приписал на Бога е само обозначение, което насочва човешкия взор към първоначалното. Не-другото не е Божие име, така както пътят водещ странника към някой град, не е име на града.

И така,  Бог не е нищо друго освен Бог, а другото не е нищо друго освен друго. По същия начин нищото не е нищо друго освен нищо; несъществуващото – нищо друго освен несъществуващото, и така е при всички неща, които могат да бъдат изказани по някакъв начин. Не-другото предхожда всички неща, понеже ги определя, а те самите са другото, понеже не-другото ги предхожда.

Бог просветлява за нас най-ясно в тайнственото изображение на светлината (in aenigmate lucis), тъй като ние се възкачваме към умопостигаемото чрез сетивното. Но тази светлина, която е Бог, е преди другата, обозначимата, чрез едно или друго название или просто другата светлина. Оная светлина, която е Бог, е самото не-друго, тя не е назовима, тя просветва в сетивната светлина.

Тази сетивна светлина се отнася към зримото в някакъв смисъл така, както светлината, която е не-другото се отнася към умопостигаемите предмети. Сетивната светлина е принцип на битието и познанието на сетивно зримото. Звукът е принципът на битието и познанието за онова, което чуваме. Оттук пък заключаваме, че има някакъв принцип на битието и познанието на всички неща.  Бог, обозначен като „не-съществуващото”, е принципът на битието и познанието за всички неща. Ако го отстраним, няма да остане нищо нито в действителността, нито в познанието.

Битието е това, което е, и се познава като такова единствено чрез не-другото, което е негова причина, сиреч най-адекватното му основание или определение, което най-напред се открива като начало, среда и край на диреното с помощта на ума; ала не-другото в никакъв случай не се разглежда като битие, доколкото диреното се дири именно като друго. Защото ако и всичко да не е нищо друго освен то самото, то получава това не от другаде, ами от не-другото.

Не можем да търсим светлина извън зримото, това би означавало светлина със светлина да дирим. Така както ние търсим светлината в зримото, където е постижима, та да можем поне приблизително да я видим, така дирим светлината, която е Бог, за да ни просветне в умопостижимото.

Бог е нещо по-голямо от онова, което може да бъде изразено; както и да се изрази, това, за което говорим, то не е нищо друго освен то самото и не-другото очевидно ще е по-изначално и по-просто, а значи неизказуемо и необяснимо чрез друго.

Не-другото е преди всяко утвърждение и отрицание, то е преди всяко полагане и отнемане, то не е субстанция, не е съществуващо, нито едно, нито нещо такова изобщо.То не приема в себе си различието и изменчивостта, то е преди вечното и отвъд всяко постигане.

Едното, което не е нищо друго освен едно, е различно от самото не-друго. Не-другото е по-просто от едното, понеже последното дължи тъкмо на не-другото това, че е едно, а не напротив. Не-другото предхожда съществуващото, предхожда и истинното и благото, макар да не е възможно да се открие нещо лишено от благост. По този начин не-другото се оказва преди тях и преди всичко останало, ако и да не е след него, е чрез него.

Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.11.2017

,

 „Николай Кузански – Велик философ хуманист“ (4)

Новозаветното Откровение прави за нас достъпна Божията благодат, защото Светият Дух  е дошъл на Света с пришествието на Спасителя и нашата природа е възродена и осветена

Свръх-естествено знание се дава единствено от Бога, когато Той намери ума очистен от всякакво веществено пристрастие и обхванат от Божествената любов.*” Така определено апофатическото знание е достъпно само за тези, за които може да се каже, че са Божии избранници……… Докато Николай Кузански, въз основа на учението на Дионисий Ареопагит, прави достъпно за всеки, който има чисти стремежи, ако не това свръх-естествено познание за Бога, то поне възможността да се докосне макар и неуловимо до него и му дава кураж като се усъвършенства да се приближава към него.

* Преп. Теодор. Умозрително слово. Гл. 9 – 10. // Добротолюбие. Т. 3.

Бог не е нещо видимо, понеже той е причината и създателят на всичко зримo, в небето той не е нещо друго освен самото небе.”

Което ще рече, че Бог е изцяло в небето но нищо от небето не е в Бога. В човека Бог не е нищо друго освен самият човек Следователно човек да ТЪРСИ Бога където и да е, дори и вътре в себе си е безсмислица, защото това е да използваш Бога за да търсиш Бога, да използваш съзнанието си, за да уловиш съзнанието си…..

Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 29.04.2018

.

„Николай Кузански – За не-другото“


Николай от Куза нарича Бог не-другото, защото не-другото, определяйки себе си и всичко останало, трябва да се назове най-напред, още повече, че няма по-първо от не-другото и не-другото е независимо от всичко, което го следва. Не-другото е началото, от него е произлязло всичко, което е, то е основание за битието му или негово определение.

Никое име, което се приписва на първоначалното не е адекватно, защото първоначалното предшества и е начало на всички имена и на всички неща, без самото то да е производно. Всяко обозначение се определя спрямо нещо друго или спрямо другото като такова, а всички други неща произлизат от не-другото и значи не водят към началото. Названието, което Николай Кузански е приписал на Бога е само обозначение, което насочва човешкия взор към първоначалното. Не-другото не е Божие име, така както пътят водещ странника към някой град, не е име на града.

И така, Бог не е нищо друго освен Бог, а другото не е нищо друго освен друго. По същия начин нищото не е нищо друго освен нищо; несъществуващото – нищо друго освен несъществуващото, и така е при всички неща, които могат да бъдат изказани по някакъв начин. Не-другото предхожда всички неща, понеже ги определя, а те самите са другото, понеже не-другото ги предхожда.

Битието е това, което е, и се познава като такова единствено чрез не-другото, което е негова причина, сиреч най-адекватното му основание или определение, което най-напред се открива като начало, среда и край на диреното с помощта на ума; ала не-другото в никакъв случай не се разглежда като битие, доколкото диреното се дири именно като друго. Защото ако и всичко да не е нищо друго освен то самото, то получава това не от другаде, ами от не-другото.

Бог е нещо по-голямо от онова, което може да бъде изразено; както и да се изрази, това, за което говорим, то не е нищо друго освен то самото и не-другото очевидно ще е по-изначално и по-просто, а значи неизказуемо и необяснимо чрез друго.

Едното, което не е нищо друго освен едно, е различно от самото не-друго. Не-другото е по-просто от едното, понеже последното дължи тъкмо на не-другото това, че е едно, а не напротив. Не-другото предхожда съществуващото, предхожда и истинното и благото, макар да не е възможно да се открие нещо лишено от благост. По този начин не-другото се оказва преди тях и преди всичко останало, ако и да не е след него, е чрез него.

Не-другото не е нито другото, нито друго от другото, нито пък друго в другото, и то не по някоя друга причина, ами понеже не-другото по никой начин не може да е друго, сякаш че нещо му липсва, както липсва на другото.

И тъй като без него нито може да се изрече, нито да се помисли нещо, което да е възможно да се изрече или помисли без него; тъй като без него не е възможно нито битието, нито отличаването на дадено нещо (понеже то предхожда всички такива неща): то очевидно не е – в изначален и безусловен смисъл – нищо друго освен самото то, а в другото се вижда като не друго освен самото друго.

Бог не е нещо видимо, понеже той е причината и създателят на всичкo зримo, в небето той не е нещо друго освен самото небе. Защото как наистина небето ще е нещо друго, ами небе, ако не-другото в него бъде друго освен небе? Небето, което е различно от не-небето, със самото това е друго; а Бог, който е не-другото, не е небето, което е другото, макар да не е нито другото в него, нито нещо различно от него.

Всичко, което може да се изрече или помисли със самото това, не може да бъде първото обозначено като не-друго, понеже всяко такова нещо е друго спрямо противоположното на себе си. Бог, който, не е друг спрямо другото, изобщо не е друго, макар че не-другото и другото изглеждат противоположни; но другото не му е противоположно, понеже – както казахме по-преди – то нему дължи това, дето е друго.

Неназовимият Бог всичко назовава, безпределният всичко определя, безграничният всичко ограничава – и така с всички неща. С прекратяването на не-другото по необходимост престават да са налице както съществуващите, така и не съществуващите неща, вижда се, че всичко в него е отнапред самото то и че то е всичко във всичко. Благодарение на него всички неща са това, което са, без посредничеството на нещо друго. Неназовимото следователно е неназовимо не в смисъл, че е лишено от име, ами понеже е преди името.

Премахне ли се не-другото, тутакси ще изчезне всичко, което е предшествано от не-другото. Така ще се изгубят не само действителността и възможността на съществуващите неща, ами и небитието и нищото на съществуващото, понеже и те са предшествани от не-другото.

Не-другото, както обозначаваме царят на царете, за да покаже славата си, е сътворил универсума и всякоя негова част по волята си, в която има мъдрост и могъщество, и че тя просветва троично в битието, мисленето и желанието на всички неща, както знаем да става в собствената ни душа. Защото тя там просветва и като принцип на битието, от който душата има битието си и като принцип на познанието, от който тя познава, и като принцип на желанието, от който има волята си; и съзирайки в него своя триединен принцип, душата възхожда към славата му.

Творящата воля, която е не-другото, е желана от всички и наричана „благост”. Защо какво желаят живите същества? Не друго, ами живот. А мислещите? Не друго, ами мислене. Следователно всяко нещо желае това, което е не-друго спрямо него. А не-другото, понеже е не друго спрямо каквото и да било, е за всичко и най-желаното като начало на битието, средина на съхранението и завършек на успокоението. В не-другото се проясняват всички неща…

Николай Кузански
„За не-другото – ”превод от латински Цочо Бояджиев

резюме Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 05.03.2018

 

Николай Кузански за Абсолютното Битие

За Николай Кузански: „Абсолютното битие съществува „от себе си”, „в себе си”, „благодарение на себе си”, за себе си” и предшества всичко, което му е причастно”. Абсолютното битие е всичко във всичко, но нищо от това всичко не присъства в него. Абсолютното битие e единният абсолютен максимум, който пребивава в себе си вечно, неизменно равно и неподвижно тъждествен на самия себе си, без да се съобщава, разтваря и определя като това или онова конкретно.

Така че абсолютният максимум е единното, което е всичко; в него се съдържа всичко, понеже е максимум, а доколкото няма своя противоположност, заедно с него съвпада и минимумът вследствие на което минимумът също присъствува във всички неща. Бидейки абсолют, максимумът е всяко възможно битие в действителност, неограничено от нищо, но затова пък от него произтича всичко. Този максимум всички народи във вярата си несъмнено смятат за Бог,

Многообразието възниква не като резултат от творческата воля на Бога, (който е израз на всеобщото единство на света, в което всички проявления са снети), а като възникване осъществено в резултат на ограничението на абсолютното битие (което, като пределно широко определение включва битие и небитие, доколкото предполага и наличието на възможността). И това не става в момент от времето, защото до ограничението на абсолютното битие време не съществува.

Бог, като единствена реалност и абсолют, не сътворява нещо извън себе си (не разширява тази реалност с още нещо) а ограничава себе си и в резултат на това самоограничение се получава многообразието, което за нас е Вселената.На практика няма Сътворение, а има отстъпление от абсолютното битие.

От казаното до тук следва, че абсолютното битие не може да бъде определено от нищо друго освен от самото себе си. Затова то винаги ни убягва, защото го търсим там където го няма. И недвусмислено следва, че „човешкото търсене” на премъдростта се крие по-скоро в мълчанието и видението, отколкото в говоренето и слушането. В качеството си на „безпределен предел” Бог не може да бъде познат чрез никакви усилия на разума. Апофатическата (отрицателната) теология обявява Върховния Абсолют за непостижим, непознаваем и неименуем.

Shi Jian

Качено на сайта iztoknazapad.com на 07.09.2018

 

Към началото на страницата Към карта на сайта